Guest Мона Posted April 19, 2007 Report Share Posted April 19, 2007 "Малко параноя е винаги небходима за правилна преценка на нещата" (У. Еко) Намерението на един текст никога не е изложено на неговата повърхност. А и тайната на един текст е .... неговата празнота. Така е и с Пътя. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheefer Posted April 21, 2007 Report Share Posted April 21, 2007 Целта е много неясна защото ако беше обратното нямаше да е цел.А като се има предвид че ние хората винаги разбираме нещата на опаки не е ясно дали това което гониме като познание и като ДУХОВЕН ПЪТ е правилен.При мен нещата са малко объркани и маи ще трябва да препрочета някои книги наново за да ми се изясни пътя. ОХ, НА СИЛА ХУБОСТ НЕ СТАВА КОЛКОТО И ДА СИ ПРАВИМ ИЛЮЗИЙ.За себе си знам едно че като му доиде времето ще разбера цялата истина и целта на ПЪТЯ НИ ТУК ИЛИ КЪДЕТО И ДА БИЛО.Стигам и до други истини,че човек трябва да има многооооооооооооооооооо ТЪРПЕНИЕ и повечко да се разхожда сам из планините. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted April 21, 2007 Report Share Posted April 21, 2007 Духовният път е една безкрайна вътрешна трансформация. Той е безконечно рафиниране на съзнанието, за да бъде то адекватно към условията в по-висшите светове, през които преминаваме. Духовния път е неуморно трупане на необходимите качества, помагащи ни да продължим пътуването си към Безпределността. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted April 21, 2007 Report Share Posted April 21, 2007 Сега сериозно. Целта на духовният път, а и не само на него, е завръщането. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Inatari Posted April 21, 2007 Report Share Posted April 21, 2007 Духовният път е стремеж към единство с цялото, космоса, Бог. В духовния път всичко оживява. Крайностите (напр. прекалено фиксиране към притежания или пълна безотговорност към поверени задачи) откъсват човека от цялото, предизвикват механизиране и обезсмисляне. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Слънчева Posted April 21, 2007 Report Share Posted April 21, 2007 Мисля, че целта е да познаем себе си, а от там и Цялото. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted April 21, 2007 Report Share Posted April 21, 2007 След като се опознаем и познаем, ще се завърнем в родния си дом. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Posted April 21, 2007 Report Share Posted April 21, 2007 Мисля, че целта е да познаем себе си, а от там и Цялото. И аз мисля така. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Синева Posted April 21, 2007 Report Share Posted April 21, 2007 След като се опознаем и познаем, ще се завърнем в родния си дом. Не мисля така. Според мен тук се намира момента за избор, дали да се завърнем в центъра или да останем в периферията от милосърдие и съпричастност, от любов към Бога и към Идеята Му за игра и наслада. Това показва, че си Той. Съм. Просто съществуваш, продължаваш да съществуваш чрез собствената си идея. Лесно е да се прибереш, ала докато цикъла не е завършил е безсмислено и небожествено. Първо трябва играта да се наиграе. Първо трябва да се натрупа умора и насищане, едва тогава енергията може да се разтвори в себе си. После това следва. Две. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 Изборът е категория присъща на диалектиката. Сливайки собствената воля с Божествената (което като буквално възприет изказ сие абсурд, но да приемем, че усещаме нужните абстракции) се изправят и пътищата пред нас, което ще рече, че освен премахване на спънките изчезват и кръстопътищата. За жалост, сред нас няма напреднали пътници по именно тази пътека, за да споделят непосредствения си опит. Затова се разграничавам от собствената си категоричност и я оставям на вашите възприятия - тук също няма да навилзам в полемики. Някакъв момент на временна слабост ме е обхванал, че реших да се самопостна - грубо звучи, нали? Точно такова си е. Форумстването не е друго, освен поредна изява на егоцентричността на пишещия, но още много имаме да затихваме... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 Вероятно и говоренето изобщо е егоцентричност. Нека да млъкнем тогава до следващата Манвантара.... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Васил Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 За мъдрия всико е добро. Противоречията породени от полярността на нашият свят се превръщат в радост, след като булото на самозаблудите отпадне. Няма нищо излишно, всичко което ни е нужно е тук... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Донка Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 :thumbsup2: Васил! За себе си го перифразирам - Духовният Път означава да се учим как да сваляме булото на самозаблудите си, да осъзнаваме полярностите на нашия свят и да се учим как да ги превръщаме в радости - тук на земята, в този живот, в тази ни личност и обкръжение. Да се учим да виждаме предназначението на това, което отначало ни се е сторило излишно и да откриваме съвсем до себе си това, което ни е липсвало... да се учим във всяко нещо и някой да виждаме доброто.... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 Сливайки собствената воля с Божествената се изправят и пътищата пред нас, което ще рече, че освен премахване на спънките изчезват и кръстопътищата. Божията Воля се познава (т.е. трябва да разберем каква е), а може да я познае само този който е готов да я изпълни. Ако не е готов да я изпълни, човек просто остава в неведение относно целта изразена чрез тази Воля. Колкото по-дълъг път в развитието си е извървял човек, толкова в по-голяма степен е запознат с Божествения Замисъл. Божията Воля е точно това - Замисъл или Цел. Значи напредналите по пътя (примерно Учителите) са запознати с една част от Целите на Бога, имат и някои основни идеи (впечатления е по-точна дума) относно изпълнението им, но нищо повече. Останалото е резултат от техния собствен избор. Те от своя страна заедно със своите приети ученици предприемат нужните действия (които пак повтарям те сами определят съгласно целта) за изпълнението им. Също така провеждат Божествената Воля "надолу" във форма приспособена за разбиране и съобразена със степента на развитие на Човечеството. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 От толкова цели и духовни пътища... Не искам цели. За духовния си път. Звучи много теоретичнчо и неискрено. Минава се през крайности, за да се достигне до нещо изобщо. Останалото си остава словесна еквилибристика. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Максим Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 Първо трябва играта да се наиграе. Първо трябва да се натрупа умора и насищане, едва тогава енергията може да се разтвори в себе си. Има и други възможности. Умният се учи от грешките си, глупавият изобщо не си извлича поуки от тях, а мъдрият се учи от грешките на другите. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 Има много поучителни фрази, да. Но ние не сме в първи клас. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Максим Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 Казах го в конкретен контекст, по повод на друг участник. Все пак форумът се чете и от хора, които не участват в него с писане и сигурно би било полезно да прочетат и това, а не само провокативни атаки. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 Има ли значение? Нали всички говорят? Или монологозират? Какво толкова сега? Усмихни се Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 И се поклони! На тези, които четат и не пишат. Може би ще те аплодират, защото мислиш за тях. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Максим Posted April 22, 2007 Report Share Posted April 22, 2007 Усмихвам се постоянно, не се ли вижда? Утре ще присъствам на вътрешна защита (след като точно преди 1 година аз се пържих на този огън, сега ще гледам отстрани с интерес и спокойствие), в сряда заминавам на планина, за 5 дни сред природата и насаме с другата ми половинка(Висшата Душа). Съвсем сам, това е целта на живота, свободата. Не отнемам на никого свободата, и не си давам своята на никого. "Красив е животът, на нашата душа" и ще си запея Малко се направих на интересен, ама нищо стига съм бил скучен и сериозен. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Слънчева Posted April 24, 2007 Report Share Posted April 24, 2007 (edited) Целта на Духовния Път.... Не е ли самият Живот. Учим се от него, падаме, ставаме, вървим... Христос измина целият си път, изтърпя страданията, за да остане в Паметта. И сега готовите да се свържат с него, с Христовият Дух. Страдание, Разбиране, Любов..... - Единство! Edited April 24, 2007 by xameleona Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted April 25, 2007 Report Share Posted April 25, 2007 Да си застинал, да си постигнал всичко, което може да се постигне и да си в пълен застой - това би било пълна смърт. Съществува единствено прогрес от слава към слава, движение напред от точка да точка по Божествения Път, и от откровение към откровение, напред към тези моменти и откровения, които са може би част от Целта на Самия Бог. Лъчите и Посвещенията - А. Бейли [328] Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Posted April 26, 2007 Report Share Posted April 26, 2007 Може би целта на духовния път е душата да се слее с духа.Ето какво ме наведе на тази мисъл: Ориген-"Шесто послание до римляните" "Съществува тройно деление на човека: тяло или плът-най-низката част от нашето естество, върху която древната змия чрез първородния грях е написала закона на греха.Посредством този закон ние биваме съблазнявани за подли постъпки-и щом се поддадем на тези съблазни,силно се приближаваме към дявола. Духът е,в който или чрез който изразяваме подобието на божествената природа.В него Най-добрият творец,с праобраза на своя собствен ум, е гравирал със собствения си дух вечния закон на честността. Чрез духа ние сме присъединени към Бога и сме направени единни с Бога. Трето-душата посредничи между духа и тялото.Тя сякаш се намира в република,чиито партии са се разцепили- и трябва да се присъедини към едната или другата страна,като е свободна коя да избере. Ако се откаже от плътта и се присъедини към партията на духа-сама ще стане духовна. Ако се спусне към въжделенията на плътта-сама ще се изроди в тяло." Ако тълкуваме текста откъм свободната воля,на мен ми харесва,че всяка душа има избор накъде да завие-към тялото или към духа. Сега си мисля,че моята душа пътува към духът ми. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted May 3, 2007 Report Share Posted May 3, 2007 Звездата на Аллахабад ни показа пътя, и тъй, Ние посетихме Сарнат и Хайя. Навсякъде видяхме охулване на религиите. На обратния път, по пълнолуние, бяха изречени паметните Христови думи. По време на нощния преход водачът изгуби пътя. Потърсих и намерих Христа, седнал на пясъчен хълм и загледан в пясъците облени от лунната светлина. Казах: "Загубихме пътя, трябва да почакаме, докато се види разположението на звездите". "Россул Мория, за какво Ни е път, когато цялата Земя Ни чака?" Взел бамбукова пръчка, Той очерта квадрат около отпечатъка на стъпалото Си и добави: "Истината Казвам - с човешки нозе". След това, отпечатал длан, също я затвори в квадрат. "Истината Казвам - с човешки ръце". Между квадратите Той начерта нещо като колона и ги покри сякаш с полусфера. Той говореше: "О, как Аум ще проникне в човешкото съзнание! Ето, Аз направих плодник и над него дъга и положих основите на четерите страни. Когато с нозете човешки и с ръцете човешки бъде построен Храмът, в който ще разцъфти заложения от Мен плодник, нека по моя път минат Строителите. Защо да чакаме път, когато той е пред Нас? и ставайки заличи начертаното с пръчката. ... Дайте ни дъгата на Свода, под който да влезем! Агни Йога - Озарение 2.V.5 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.