Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пътят към любовта


maggee

Recommended Posts

...

Не зная какъв е пътят на любовта, понякога прилича на въжен мост или острие на бръснач, по които трябва да преминеш, но вече се съмнявам, че ние умеем да обичаме. И предпочитаме дългото оцеляване, вървейки по острието на бръснача, пред това да обичаме и да сме щастливи.

...

Хубаво е човек винаги да изисква повече от себе си, от начина по който проявява любовта си, от умението си да обича. Където има неумение, там е и потенциалът на умението.

А щастието наистина е прекалено духовно състояние за потъналите в материята съзнания. Трябва да нямаш нито едно земно желание или зависимост, за да бъдеш винаги щастлив. Това последното е все още далеч за повечето хора, но колкото по-малко човек е обвързан с материални и егоистични желания и стремежи, толкова в по-голяма степен може да бъде щастлив, а също и да обича.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 100
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Извинявам се за материалистичното напомняне, но извор на щастие за нас, недоразвитите души, са и задоволените желания. Проблемът е, че те всъщност край нямат. В такъв един момент по-духовно настроените ни съветват направо да се отречем от тях.

Така сме устроени, че като задоволим някои свои основни нужди, се чувстваме далеч по-добре, направо щастливи. Всеки има спомени в това отношение. Затова е казано да се радваме на малките неща.

Пътят към любовта е осеян с много такива малки прояви - поздрав, усмивка, окуражение, прегръдка, любене, отдаване, грижа, саможертва. Това, последното, не е толкова малко, но може да се направи с радост.

Линк към коментар
Share on other sites

Извинявам се за материалистичното напомняне, но извор на щастие за нас, недоразвитите души, са и задоволените желания. Проблемът е, че те всъщност край нямат. В такъв един момент по-духовно настроените ни съветват направо да се отречем от тях.

Никого за нищо не съветвам. А щастието породено от задоволените желания е краткотрайно. То идва отвън. При него, ние сме зависими от осъществяването на желанията си и от външни фактори за да бъдем щастливи. Разбира се човек трябва да следва целите и стремежите си, но важно е отношението му към реализирането или нереализирането на тези цели и стремежи. Приемането на осъществяването или неосъществяването на дадено наше желание по твърде емоционален начин говори за зависимост. Човекът имайки цели и желания, трябва да е свободен от тях, да не придава ненужна тежест на осъществяването или неосъществяването им. В живота са неизбежни както успехите, така и провалите. За да бъде трайно обаче, щастието ни обаче трябва да е над тези неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Има едни простички неща, без които е невъзможен животът - дишане, хранене, .. и т.н.

Нуждата от любов и тя е в основата на живота.

Може да си необвързан към подобни желания, но за кратко. Иначе животът си отива, а той е даден преди всичко да се живее.

Поради предразсъдъците си ние често спираме себе си и другите по пътя им. И по пътя на любовта - също.

Линк към коментар
Share on other sites

Пътят на любовта....... лъкатушещ, губещ се, после става голям широк или изчезва за дълго.

Цялата философия, езотерика и психология на този свят( за другите светове не знам) трудно може да обясни, що за чувство е това и какъв точно е нейния път и как точно преминава. Но всяко малко същество ( независимо дете или животно) може да накара 99% от хората да отвърнат с усмивка на неговата усмивка или гальовен жест. Кой може да обясни тази спонтанна реакция у хората. Това е потребността от любов, тази най- първата, най- инстинктивната, не подлежаща на коментар, анализ и обяснение. Това е началото на пътя на любовта.

Дай ми ...- Давам.

Всеки човек има нужда да е на този път, като даващ и получаващ.

Аз силно се нуждая от любов искам да получавам и да връщам постоянно иначе живота става пуст.

Любовта няма нужда от обяснение, няма нужда от очертаване на пътя, всички ние сме на този път в някоя от кривите.

Простичките неща- хранене дишане ... са несравними с любовта, защото са от различни категории.

Това са физически потребности, необходими за физиологичното оцеляване.

Любовта е чувство, усещане. Тя е необходима за духовното оцеляване.

Желанията също са породени от физически потребности, те не са чувства, нито усещания.

Ако искаме да говорим за любов не бива да я сравняваме с несравними по вид неща.

Когато снощи се роди първото котенце на моята котка, приятелката ми със светнал поглед каза " Виж това е нов живот!", миг изразена истинска любов, която е преживяна вътрешно по неописуем с думи начин. Щракваш с пръсти и усещането е друго. Как се обяснява с думи мига?

И нека не намесваме страданието с любовта.

Това са различни усещания, различни пътища, различни думи.

Понякога усещането за любов е толкова силно, че физиката изразява слабост..... сърцето боли от любов, плача от любов, не чувам, не виждам, когато видя любимия човек. И няма по- силни от тези моменти.

Равностойно по сила, но с отрецателен заряд е мъката. Не страданието, а мъката. Също толкова неописуема и толкова силна.

И двете чувства най- силно изразени са чрез очите.

Виждала съм очи и от двете страни, те са неописуеми с думи.

И несравними помежду си.

Линк към коментар
Share on other sites

Страданието е необходимият катарзис, чистилището, през което всеки минава по пътя към любовта.

Обаче в системата има един вирус, който ни кара да си мислим, че пътят към любовта е самата любов.

Но без страдание по пътя не можем да стигнем до любовта.

Изпълнението на желанията носи временно удолетворение, но не щастие, не любов. Това всеки гое изпитал.

Страданието от неизпълнените желания дава на човека шанс да преосмисли желанията и/или да се научи да се радва на това, което има, а не на това, което иска да има. Разбрах го със цветята. Отивам в гората, виждам в един храст теменужка и искам да я погаля и да усетя миризмата и по-отблизо. Обаче в пръстите ми и в носа ми се боцнаха трънчетата и се дръпнах. За миг ми се прииска да бъде извън храстите, да е по-голяма и да ухае по-силно. И веднага се разсмях - ами тогава това нямаше да е теменужката, на която се радвах....

Да си щастлив само когато са изпълнени желанията, това е все едно да се радвам на нарисувана по моя вкус теменужка, напоена с парфюм, ухаещ на горска теменужка.

Линк към коментар
Share on other sites

Страданието е необходимият катарзис, чистилището, през което всеки минава по пътя към любовта.

Обаче в системата има един вирус, който ни кара да си мислим, че пътят към любовта е самата любов.

Но без страдание по пътя не можем да стигнем до любовта.

Трябва ли да изстрадам любовта към децата си?

Сутрин ставам и ги прегръщам, без обяснение, вътрешно чувство- проява на любов. Не страдам преди да срещна усмихнатото дете, става спонтанно, аз се усмихвам, то се усмихва в този момент сърцето ми е пълно, това е любов усещането за взаимно даване, дори и моментно.

Не страдам на ставане от леглото, но малко след това изгрева ме изпълва с онова особено чувство, което не се описва.

Неточно, мисля поставяме това страдание навсякъде.

Освен това то е много относително.

Любовта е едно усещане с огромен положителен заряд.

Страданието е коктейл от усещания с отрицателен заряд........ къде е връзката?

Пътят на любовта няма как да започне със страданието, защото тя не започва и не свършва, тя се проявява в различни моменти, под различни форми. Страданието за разлика от нея- започва и свършва, има продължителност- начало, кулминация и край. Любовта не се отнася към времето, тя е извън него, тя се проявява.

А желанията, от всякакъв характер, са несъпоставими с любовта, защото те не са духовни усещания.

Все едно да сравнявам сладолед с пилешка супа.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Нещата, които подкрепят живота, ни носят радост и чувство на благодарност, когато ги получим или дадем от сърце, виждайки как сме зарадвали друг.

Основа на живота е любовта. Живот без въздух, вода и храна също не може да има. Благодарна съм и на парчето сух хляб, когато го получа. Обичам живота, обичам Бога.

Не принизявайте въздуха, водата и храната. Те имат не само материално, но и духовно съдържание.

Любовта има не само духовно, но и материално съдържание.

Линк към коментар
Share on other sites

Страданието е необходимият катарзис, чистилището, през което всеки минава по пътя към любовта.

Обаче в системата има един вирус, който ни кара да си мислим, че пътят към любовта е самата любов.

Но без страдание по пътя не можем да стигнем до любовта.

Трябва ли да изстрадам любовта към децата си?

Сутрин ставам и ги прегръщам, без обяснение, вътрешно чувство- проява на любов. Не страдам преди да срещна усмихнатото дете, става спонтанно, аз се усмихвам, то се усмихва в този момент сърцето ми е пълно, това е любов усещането за взаимно даване, дори и моментно.

......

Като гледам тези деца са далече от пубертета. Тогава се разбира напълно връзката между страданието и любовта.:)

Ето малко цитати от Учителя:

"Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

"

Те са от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 "

Линк към коментар
Share on other sites

Да, Божидар, цитатите са много хубави и те показват, как човек трябва да работи със страданието.

Но не че страданието е първоизтоичник или начало или път към любовта.

Цитата ""Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)" показва ясно, че страданието не е в пътя на любовта, то е отклонение, това че след като го преминем са връщаме в пътя, и си отдъхваме с облекчение и любовта което ще усетим ни се струва много силна, не означава, че задължително трябва да отидем там отстрани, за да разберем любовта.

Първоизточникът и пътят на любовта нямат страдание. Страданието ние хората си го създаваме, а нещо което се създава от хората не е с божествен характер. Самото страдание са мисли, чувства, гледни точки, които ние закичваме с отрецателен заряд, окачваме си ги на врата и си ги именуваме страдание.

Да, след това като си махнем тежката верига ни е леко, ще полетим и го наричаме любов, но често това е просто облекчение и като повървим малко без веригата, разбираме пак че не сме открили любовта.

"Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи."- човек не се ражда страдалец, насилник или грешник, човека го превръщат в такъв другите човеци. Раждането на човека е носител на любов, след това започва неговото отклоняване. Първоизточника в материалния свят на любов не е човека, той е носител, той идва с нея. Страданието е човешки метод в който сами се вкарваме и след това се мъчим да излизаме. И това го наричаме любов или път.

Не случайно Дънов е казал: "Никаква връзка не може да съществува между хората докато те не се проникнат от силното желание да си помагат - по мисъл, по чувство, материално."

Забравили сме вместо това чувство, да си вменяваме другите и след това да се борим да ги обръщаме.

Също така е казал : " Философията на Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, за да бъде правилна обмяната "

когато бебето се ражда то се ражда с тази философия- то събужда любовта в нас, кара ни да дадем любов и да получим от него, чрез усмивката, чрез грижата чрез радоста. И след това ние го "научаваме", че това не може да продължава вечно в нашият човешки свят и в този момент излизаме от пътя на любовта. И започваме да говорим за страдание. Затова Дънов е казал също: " никой не може да познае любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота"

ами така е след като е отделен от любовта, на която всеки е носител. Затова е казал също "Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред, без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същества за което трябва да учите." и т.н. с цитатите.

Та, любовта е вътрешен стимул- не е страдание( защото то е отклонение от правия път), не храна, вода и въздух( защото те са потребности),

Страданието и необходимостите може да ги наречем инструменти на материалния свят ние преминаваме през тях, но те не са пътя любовта( поне аз така ги виждам нещата). Защото най- щастливата нация се оказа най- бедната материално- индийците :rolleyes:.

А както е казал Карнеги, цитирам по памет: " Синът на велика фигура в политиката, който е имал всичко в целия си живот, заявява малко преди да умре, че не е имали и 5 щастливи часа в живта си. В същото време една жена, коята е глуха, няма и сляпа успява да сподели- "Животът ми изглежда толкова красив". кой е по- голям страдалец? И в кой има повече любов?

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Има едни простички неща, без които е невъзможен животът - дишане, хранене, .. и т.н.

Нуждата от любов и тя е в основата на живота.

Може да си необвързан към подобни желания, но за кратко. Иначе животът си отива, а той е даден преди всичко да се живее.

Поради предразсъдъците си ние често спираме себе си и другите по пътя им. И по пътя на любовта - също.

Човек може да е зависим от дишането и храненето физически, без да е зависим психически. Когато се случи последното имаме лакомия, преяждане и болести. Да се храниш, защото и доколкото това е необходимо за организма ти е едно, а да се храниш защото това ти доставя временно удоволствие – друго. Първото е необходимост, а второто – зависимост.

Любовта никой не я отрича, но истинската любов е надличностна. Да, егоистичната любов също си има своята ценност, но тя не може да доведе до дълготрайно щастие.

Много хора може би си задават въпроса: какво ще остане, ако се премахнат всички егоистични желания? ... Ами в природата вакуум не може да съществува. Има какво да ги замести. Духът е безкраен.

Линк към коментар
Share on other sites

Диди, не знам защо не си коментирала точно пък единственото нещо, което съм подчертал:

"...има окултен закон, че страданието се преврьща в любов..."

Това събрано с твоя цитат:

"...никой не може да познае любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота..."

на мен поне ми говори, че страданието е път към любовта.

Първият цитат говори, че страданията се превръщат в любов, а вторият, че не може да се познае любовта без да се мине през страданията, че трябва да се мине през страдания, за да може да се познае любовта.

Ерго (егати и думата :) ), ерго, страданията, противоречията, несгодите са пътят към любовта.

Това съответства и на други думи на Учителя, че трябва да благодарим за страданията и несгодите, защото те ни развиват.

Сраданията и несгодите не изчезват, колкото и да е развит човек духовно, защото чрез тях става духовното развитие. Човек трябва да ги заобича. Това също е част от пътят към любовта. Затова тази "една жена, коята е глуха, няма и сляпа успява да сподели", че е щастлива, защото е обикнала страданията си и е разбрала смисъла им. Друг е въпросът, че след като е била глуха, няма и сляпа, как е успявала да споделя :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

:) Всъщност идеята ми беше, най- просто казано.

Че има много хора, които страдат през целия си живот и техните страдания, така и не ги докарват до познаване на любовта.

Други хора имат лек и безметежен живот и са дали толкова много любов на хората край себе си.

Когато човек се залута в материята идват страданията , това беше основната ми идея.

Дали страданието е задължително или не, не зная, на мен лично не ми носи плюсове.

Обикновенно страданието е неразбиране на материята, а материята не е любов.

А цитатите...., там, така може да се задълбаем, че да променим идеологията на Дънов даже, зависи от потенциала на философското мислене на всеки.

На мен например ми харесва това, че ... страданието е отклонение. А любовта е вътрешен стимул ...... и върху това мога да изградя идеологията на живота си. ........ и да бъда щастлива и да позная любовта.

Друг може да хареса ......... страданието е път кам любовта ...... и да се вторачи във всяка малка трудност и да я изживява с важността на страдание и да умре щастлив от това, че много е страдал. В този случай, аз бих му казала..... не си разбрал живота.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато познах Любовта като Основа и Същина на Битието, не мога да кажа, че това беше в резултат на страдание. Напротив – възпримах себе си като щастлив човек, галеник на Съдбата и любимец на Боговете. Страданието (и то пределно човешко страдание!) ме връхлетя 14 години след това, за да изпита силата на Любовта у мен и да Й придаде още по – голяма дълбочина, защото (от моя гледна точка) страданието е като длето, което дълбае вместилище на Любовта. Колкото е по – дълбоко то, толкова изворът на Любовта става по – дълбок. Обикновено, когато хората говорят за Любов, имат предвид страстта и емоцията, която я съпровожда. Но Любовта не е страст, не е емоция – Тя е Първооснова и Същина на Битието, другото име на Бог, Която се разкрива пред нас в мистични мигове на прозрения и ни прави съпричастни на Единното Екстазно Съществуване, след което се преобразяваме, превръщайки се в мистици. А, според определението на Учителя, „мистик е човекът на Любовта”. Той е белязан от Духа и притежава качеството, способността да ни прави съпричастни на тази изумителна Любов. Но е необходимо да сме дълбоко потопени в неговата аура, отворени, открити, възприемчиви, изпълнени с доверие и благодарност, загърбили всички съмнения, предубеждения, предразсъдъци, предпоставени тези и самозащитни егомеханизми, премахнали всички пречки, всички бариери, които биха могли да попречат на Енергията да тече безпрепятствено, изцяло посветени и отдадени чрез искарата на Любовта, която носим в себе си. Само чрез тази интимност на връзката межда Учител и ученик тя може да лумне в Свещения огън на Любовта! Обичайно интимността се свързва и отъждествява със секса, но това изобщо не е задължително, защото интимността е преди всичко отношение на взаимност, произтичаща от Любовта и даваща възможност на Любовната енергия да циркулира безпрепятствено межда двамата интимни партньори. Сексът от своя страна е само един от възможните начини да се изрази тази интимност. Проблемът е, че сексуалният контакт, произтичащ естествено от желанието да се отдадеш напълно на любимия човек, да се отъждествиш с него и да му принадлежиш изцяло, може да е израз на Любов, но не е самата Любов, а страст, и като всяка човешка страст е променлива величина. Неотчитането и пренебрегването на този факт води до много разочарования, попарени надежди и мечти, болка и тъга. И тогава хората си казват: „Не си струва да обича човек – Любовта е жестока!” http://www.vbox7.com/play:4f54ea90

Но вината не е в Любовта, а в самите нас, в незрелостта на съзнанието ни, в това, че сме подменили стойностите и сме взели за Любов (а Любовта е постоянна величина, която е винаги тук и сега, независимо от това дали го осъзнаваме, или не) нещо, което може да бъде само възможен начин за изразяване на Любовта, но което всъщност е променлива величина, която сме се опитали да превънем в постоянна. Но това просто не е в природата на нещата и няма как да се случи!

Линк към коментар
Share on other sites

Диди, не манипулирам цитатите.

Но ето разгледаме това разсъждение:

"Цитата ""Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)" показва ясно, че страданието не е в пътя на любовта, то е отклонение, това че след като го преминем са връщаме в пътя, и си отдъхваме с облекчение и любовта което ще усетим ни се струва много силна, не означава, че задължително трябва да отидем там отстрани, за да разберем любовта. "

Ти вадиш извод, че "страданието е отклонение", докато Учителя казва, че страданието е показател, че човек се отклонил, че страданието е по-скоро инструмент за връщане на човека в пътя.

А не, че страданието е отклонение.

Тук доста сме цитирали един цитат на учник на Учителя, койтио опитва в едно изречение какво е кармата. Кармата е не само последствие от нашите действия, а тя ни насочва по пътя. Което означава, че ще имаме страдания не само за това, че сме се отклонили от поътя, а ще получаваме страдания, които да ни насочват по него.

А за това, че човек не трябва да заема позата на "страдащ" си съвсем права. Не страданието е важно, а урокът и опитът.

Линк към коментар
Share on other sites

Нещата, които подкрепят живота, ни носят радост и чувство на благодарност, когато ги получим или дадем от сърце, виждайки как сме зарадвали друг.

Основа на живота е любовта. Живот без въздух, вода и храна също не може да има. Благодарна съм и на парчето сух хляб, когато го получа. Обичам живота, обичам Бога.

Не принизявайте въздуха, водата и храната. Те имат не само материално, но и духовно съдържание.

Любовта има не само духовно, но и материално съдържание.

Да, kuki, чудесно казано 60.gif

човек не се ражда страдалец, насилник или грешник, човека го превръщат в такъв другите човеци.

Хм, Диди, сигурна ли си?

Аз не съм.

Имам 2 деца, струва ми се и ти също, е, как ти се струва, и двете са твои, и двете са възпитавани от теб, а ... еднакви ли са? Включително едното има склонност към едни неща, другото към други, едното привлича към себе си едни неща, другото други ... Сещам се поговорката - Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет.

А пряко по темата - доста време се чудих дали да го напиша, защото не изглежда никак логично, но пътят към любовта е в неутралното/непристрастното отношение към всичко.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес четох мисли на моя приятелка за любовта и за някакваи упражнения, свързани с нея.

Ехо, хора, всеки минава по различни пътища и няма правила.

Пътят до любовта е уникален, различен и несъотвестващ на предписанията.

Правила няма.

Както го усещате, така ще е.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес докато четях прекрасните и много ценни (благодаря на всички!) разсъждения, забелязах, че умът ми филологически започна да си играе със заглавието и вариантите, в които то се срреща в мненията на пишещите:

Пътят КЪМ любовта

Пътят НА любовта

Пътят ДО любовта

Светна ми, че ние говорм за различни неща - всеки за това, което изпитваи е изпитал в живота си, за това, за което му е дадено да реши в този живот, в този момент...

Мона! Да! Правила няма.

Може би щеше да е хубаво темата да се казва

Пътища към любовта.

Без определителен член.

И защо да не видим към какво богатство ни дават ключове различните предлози и защо нашите индивидуални пътища КЪМ любовта не са същите като нашите пътища НА любовта, и нашите пътища ДО любовта.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

А пряко по темата - доста време се чудих дали да го напиша, защото не изглежда никак логично, но пътят към любовта е в неутралното/непристрастното отношение към всичко.

:) Диана, на последното ти изречение би завидял всеки, следващ пътя на Дао. Това го казвам с усмивка, разбира се.

Странно или не, има хора, на които, само ако им кажеш и изречеш думата "любов", им настръхват косите. Щото е едно да говориш по принцип за любовта - тогава всички обичаме да обобщаваме, да даваме "правилни съвети", че даже и упражнения ...., но касае ли се за нашите собствени чувства, блокажът е просто уникален.

Дали е смешно или тъжно, не зная, но е факт.

Линк към коментар
Share on other sites

Първо послание на свети апостол "Павел до коринтяните" глава 13:

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що не звънти, или кимвал, що не дрънка.

И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.

Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Защо си мислим, че винаги страданието е правилният път към светлината и единствен начин да опознаем любовта?...

:) Защото сме увредени.

Добичето изпълнява поредния си номер, а после получава захарче за положенитe страдания и несвоевременно усилие.

Човекът чака отплата за егоистичните си страдания и лепта за усилията на волята си - ала обикновено това не струва, ресто. Насилието над психиката не ражда нищо добро, дали ще е оправдание за егото или пред обществото - все едно - страданието е правилният път елементарно да познаем живота - ако преди това сме расли в саксии и всяко усилие, ще ни се струва като страданиe, но за любовта не е същото - ако тя ни носи само неприятности или болки, то това не е любов. Това е просто проекция на страха да бъдем свободни ...

Случва се, но не е любов.

Любовта и свободата са взаимозаменями :)

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Какво се случва с житното зрънце, когато не иска да страда -проявява своята свободна воля и остава на сигурно място в Божественият хамбар -без противоречия, без страдания. Въпросът е ще има ли там радости ?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...