Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Църквата


Guest Fut

Recommended Posts

Учителя казва: "Когато аз живея според закона, дали ще ме изхвърлите от църквата или ще ме държите в нея, то малко може да засегне душата ми. Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята, и се старая да обичам всичко чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли? Може да ме изхвърли само един Бог. Това е учението, което ви проповядвам. И казвам ви, че само в деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени от Божествената църква – рая. Що са съвременните църкви? Те са само едно далечно възпоменание за величието на миналото. Знаете ли какви тайни крият в тия църкви? Ако бих седнал да ви тълкувам какво значи църква, какво значат тия камъни, от които са съградени черквите, да ви разправям за свещеническите одежди, за свещите, които се палят, във всичко туй има дълбока философия. Върху тия дрехи на свещениците са написани всичките Божи закони. Те всеки ден ги обличат, но забравят да четат какво пише върху тях. Знаете ли какво значат тия дрехи, които носи владиката – короната, патерицата, завъртяна отгоре с нещо като две змии и т.н.? Ами кадилницата и тамянът? Ние сме затворили книгата и казваме: „А, тя е много свята книга, не барайте!“ Обаче Господ казва: „Гледайте да я не охлузите отвън, пазете я чиста, но отваряйте я внимателно, прочитайте всякой ден по малко и забележете тия ценни неща, които тя съдържа“. Тия неща – църквата, одеждите, иконите, свещите, кадилницата, книгите – всички са на място. Трябва внимателно да пазите съдържанието на Свещената Книга: по нея ще разбирате законите за противоположностите и подобието. И когато ги разберете и понесете на рамо кръста Христов, готови да ви приковат, тогава ще каже Бог: „Ето, тоя ще бъде с мене в рая“ – ще бъдете спасени. То става моментално: ей-сега мога да бъда в Небето и също сега да бъда в пъкъла – в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме Господи!“, аз съм при Него, и Той простира Своята десница и ме прибира."

Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Как вие усещате/разбирате тези думи на Учителя? Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 58
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Не знам защо, но като чета подзаглавието на темата, се сещам за думите, че тялото на човека е Храм Божий. Това разбира се е все още една цел, която предстои да бъде постигната, като в "тялото" се включват също така и човешките мисли и чуства. "Да изградиш Храма с човешки ръце", означава че всеки сам трябва да положи нужните усилия, а ръцете освен това са символ и на волята.

В съвременната църква виждам най-вече един паметник на Христос. Липсва и живот, любов, развитие и единственото върху което се крепи са спомените за нещо наистина величествено, но отминало. Църквата не ни дава нужната увереност, че това минало може да бъде повторено, че това зависи единствено от хората, че Христос може да бъде събуден, да му бъде даден живот във всеки един от нас. Паметниците са полезни, заради примера който са запечатали в себе си, но Животът изисква тези примери да бъдат приложени, а в това църквата мисля, е безсилна.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Познавам искрено вярващи, действени свещеници. Църквите не са мъртви. Никой не влиза в тях насила, влизат хора, които имат вяра. Не бива да се отричаме от други християни, за да не се отрече и Христос от нас. Почитам и уважавам християните и техните църкви от всички деноминации - православни, католици, протестанти, всякакви. Да си призная честно, почитам и уважавам всички искрено вярващи в Бога хора, стремящи се да живеят по съвест, независимо от тяхното вероизповедание. Защото христовите закони на любовта са записани в сърцето на всеки един, всеки има и съвест, която му сочи правия път. Христос всъщност не е привилегия само на тъй наречените християни, но на всички хора по света. И не е важно как се зовеш, важно е как живееш, спазваш ли онези записани в сърцето закони. Навсякъде, във всяко изповедание има хора, които всъщност не му принадлежат духом. Заради православните християни, които лично познавам, не давам да се изрече дума срещу православната църква. Църквата не се състои от сгради и паметници, но от вярващи искрено хора, които са пуснали Христос да живее в тях и чрез тях. Времето на православната църква като една от всички Божии Църкви не е минало. Тя още ще се развива, както се е развивала повече от хилядолетие.

Един от тези седем светилника е тя:

Откровение 1:16-20

16. и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

17. И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият;

18. бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

19. И така, напиши това, което си видял, и какво значи, и това, което има да стане след това,

20. тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.

Откровение 22:12-15

12. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му.

13. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.

14. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града.

15. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.

Йоан 1

1. В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.

2. То в начало беше у Бога.

3. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

4. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.

5. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана.

Псалми 111:10

10. Началото на мъдростта е страх от Господа;

всички, които се водят по Него, са благоразумни;

Неговата хвала трае до века.

Матей 7:21

21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.

Заради този последен стих вярвам, че спасение има не само за тези, които се зоват християни, но и за хората от другите изповедания - мюсюлмани, будисти, ... дори и такива, които не са се самоопределили към някое изповедание, но действат според всемирните Божествени, Христови закони на Любовта, записани в сърцето им, които слушат съвестта си, които следват Божията воля. Бог е Един от началото и завинаги, Той има много имена, изявявал се е по различни начини, в Дух и плът. Той е Бог на всички живи без изключение, без привилегии. Няма външно обстоятелство - къде си роден, каква е традиционната религия или нещо друго, което да те лишава от правото да служиш на Бога, на Доброто и Любовта. Всеки има шанс, всеки се ражда с този шанс, всеки може да бъде храм Божи, всеки може да бъде изявление на Бога.

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

"Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" - Ангелус Силезиус

За мен Църква, Братство, Тяло Христово са всички онези в чиито сърца Хиристос се е родил т.е. имат жива връзка с Извора - Христовия принцип независимо към коя деноминация или учение принадлежат. И те естествено се разпознават в Любовта :) . Поздрави!

п.п. Да, тялото е храм на Бога !

Йоан 4:23

Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

1 Коринтяни 3:16

Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

1 Коринтяни 3:17

Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие. :feel happy:

Заради този последен стих вярвам, че спасение има не само за тези, които се зоват християни, но и за хората от другите изповедания - мюсюлмани, будисти, ... дори и такива, които не са се самоопределили към някое изповедание, но действат според всемирните Божествени, Христови закони на Любовта, записани в сърцето им, които слушат съвестта си, които следват Божията воля. Бог е Един от началото и завинаги, Той има много имена, изявявал се е по различни начини, в Дух и плът. Той е Бог на всички живи без изключение, без привилегии. Няма външно обстоятелство - къде си роден, каква е традиционната религия или нещо друго, което да те лишава от правото да служиш на Бога, на Доброто и Любовта. Всеки има шанс, всеки се ражда с този шанс, всеки може да бъде храм Божи, всеки може да бъде изявление на Бога.

Ех това последното не го бях прочела :D . Поздрави :3d_043::3d_064:

Този стих мисля ще разясни защо сложих това подзаглавие: 1 Коринтяни 12:27

А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето. Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите пасоми и питомци.

Съвременните хора страдат от едно голямо невежество: те много неща знаят – от геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небесните тела, как е създал Бог човека, как последният се е развил, – но същественото знание, необходимото словесно мляко те нямат.

1 Петрово 2:5

и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

Петър в цитираните стихове по-нататък отправя слушателите си към живия камък. Ние знаем, че има само мъртви камъни, от които правят къщи; ала както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата „камък“ на духовен език, ще намерите, че има друго значение. Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени, процесът на развитието върви хармонично, мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“, и на друго място: „Трябва да съградиш дом Божествен“ – подразбира – от такъв камък.

Някои често казват: „Искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават? Това не ги прави духовни. Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия – елементи, които създават живота.

Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Камъкът, в своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белоса Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно – чистота и доброта в живота. Дойдат ли страдания, това ще рече: Вас са ви пуснали в пещта, да се превърнете в необходимата духовна вар. Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат; тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя.

Та първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека, е страданието. Трябва твърдите камъни да минат през варницата, за да могат да белосват; суровият хляб трябва да се опече, за да може да се яде; същото е и с човека – вие може да влезете в Небето само като опечен хляб; само тогава ще ви сложат на трапезата и ще ви разчупят.

Защо Господ ви е дал ум, сърце, защо ви е дал очи, уши, език – трябва да размислите защо са те предназначени. Аз нахвърлям тия въпроси и ви оставям вие да размислите върху тях. Казвате: „Искам да служа на Бога“, но не разбирате как да служите. Зная хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят и да ги прилагат поне за своето собствено развитие. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла. Предстои ни велика задача – да оправим този свят. Аз виждам, че туй здание, върху което е съграден сега животът, се събаря, и че един ден Господ ще ни повика да градим ново. Но ще знаем ли да го градим, когато ни повика – ето въпросът. За да бъдем готови, ние отсега трябва да се нахраним от онова мляко, за което ви говорих. Да бъдем така готови, щото един ден, когато ни даде Бог нова дреха, да не я оцапаме.

Философията на съвременните християни не почива на здрава основа. Всеки сектант твърди и проповядва: „Това, което проповядваме, е истинско християнско учение, онова не е“; но никой не може да определи точно кое е истинското християнско учение. Казваме, че сме венец на създанието на света. Да не лъжем и себе си, и Бога: ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие; ние, които още крякаме в блатото, не сме друго, освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието, а венец на падането, на ада.

Ние сме пред една дилема. Трябва да се попитаме: Можем ли да вървим дълго време по този път? Не можем да мръднем по-нататък: съвременното човечество е достигнало оня предел, дето ако направи още крачка, всичко изгубва. Но една крачка в обратната посока, една крачка напред, една крачка нагоре – и неговото бъдеще е велико. Та ние вече трябва да се замислим къде отиваме и да се отречем от преходното, което ни води към падане.

Христос казва: „Който обича майка си и баща си, трябва да се отрече от тях и да Ме последва“. И човекът трябва вече да каже: „Не искам повече досегашното мляко; по-добре да мра без мляко, отколкото с такова мляко, защото смърт без мляко е по-добра, отколкото с покварено мляко“. Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли, и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина. Намерението ми не е да ви плаша, а да ви свърна да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте как изглежда вашето лице, каква краска има то; ако е много червено, показва, че е възбудено, че тялото е в нездраво състояние; ако е много бледо, показва апатия към живота; и едното, и другото не е християнско. А ако употребите Христовата храна, за която говори апостол Петър, ще имате добро разположение, радост, веселие, подем на вашия дух, смелост и решителност в борбата; ако бъдете наситени от това живо мляко, никакви микроби не могат вече да се загнездят във вас. Ако имах сега малко по-свободно време, щях да дам описание какъв трябва да бъде християнинът в пълния смисъл на думата. Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете – защо? – защото не знаете как да постъпите.

Това е учението, което проповядва апостол Петър. Вие го смятате прост рибар, но той е такъв рибар, който е пекъл и не е ял рибата сурова. В какво трябва да я опечете и вие? В Божествения огън – Любовта. И когато я опечете така, ще кажете: „Виж каква отлична риба!“

Следователно, за да можем да израстем, трябва да влезем в пътя на развитието. Тогава ангелите ще вземат участие в нашата работа. за да вземат участие, трябва да им платим нещо. За да ни посеят един ден наново, при по-добри условия на живот, трябва още отсега, докато живеем на земята, да приготвим наградата. Ако се храним със словесно мляко, ще се приближим към тях и най-сетне към Христа.

Туй е, което искам тази сутрин от вас – да пожелаете; досега не сте пожелали, сега искам да пожелаете словесното мляко, да влезете в положителната страна на живота, и тогава каквото поискате, Господ ще ви даде.

Словесното мляко

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Църквата е нещо изкуствено създадено. Едно време хората като са били езичници и са почитали различни богове, по-малко хора ли са били от нас? По-малко духовни ли са били? Не.

А сега ние какво сме? Не сме ли пак езичници? Едните почитат Христос, другите Христовата майка, другите Мохамед, другите Буда и там още разни. И какво? Влизат в църкви и джамии да се молят. Ако отидете на една горска поляна да се молите няма ли да сте по-близо до Бога. Или стоейки в къщи да си редите молитви, не е ли същото? какво значение иима къде човекк се моли? Няма значение според мене. Важно е какво има в сърцето му, а не къде се намира.

Църквите са комерсиализирани в днешно време. А преди са били основата на много войни, били са начин да се държат в подчинение хората. Не харесвам църквите.

И защо ние православните, започнахме да почитаме Католически праници? Свети Валентин например. Защо празнуваме Коледата заедно с католиците? Руснаците си празнуват Коледата след Новата Година, някъде на 6-7 януари, по православния календар.

Чудя се кога ще започнем да празнуваме и байрямите

Линк към коментар
Share on other sites

Ако отидете на една горска поляна да се молите няма ли да сте по-близо до Бога. Или стоейки в къщи да си редите молитви, не е ли същото? какво значение има къде човек се моли? Няма значение според мене. Важно е какво има в сърцето му, а не къде се намира.

Напълно си права!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз малко ще се повторя, защото имахме една подобна тема и там писах нещо подобно. Все пак и много други хора са ми казвали същото, затова ще го споделя още веднъж.

Аз не свързвам себе си с нито една от официално регистрираните религии, но може би, като родена и отрасла в България, най-близка усещам православната християнска църква.

Въпреки това, всеки път когато вляза в храм, независимо дали православен или католически, а също съм влизала в арменска църква, винаги усещам едно спокойствие, едно силно положително енергийно излъчване, дотолкова, че когато се чувствам разстроена, разбалансирана, аз с удоволствие влизам в някоя църква, първо заставам точно в центъра, а после присядам тихичко някъде...

Линк към коментар
Share on other sites

Въпреки това, всеки път когато вляза в храм, независимо дали православен или католически, а също съм влизала в арменска църква, винаги усещам едно спокойствие, едно силно положително енергийно излъчване, дотолкова, че когато се чувствам разстроена, разбалансирана, аз с удоволствие влизам в някоя църква...

И аз. Факторите вероятно са няколко. Иконите, тамянът, свещите - това са все неща които ми влияят положително. Внасят едно чувство на празничност, на тържественост в мене. А и конструкцията на самите църкви се основава на някои архитектурни правила, които правят от тях храм и ги отличават от обикновените сгради. В това отношение куполите винаги имат много силно въздействие, поне за мен.

Линк към коментар
Share on other sites

винаги усещам едно спокойствие, едно силно положително енергийно излъчване

Аз пък усещам нещо подобно и се чувствам по-близо до Бог, не в църква, а когато съм сред природата. Например много обичам да седя на някой камък край морето, или в планината, или дори ако съм в някой селски двор, се наслаждавам на цветята и дърветата. Природата винаги ме е удивлявала. Всичко в нея е толкова съвършено и чисто., така добре измислено в абсолютна хармония. А морето, всеки ден го виждам и никога не ми омръзва с вечното си движение.

По-лесно ми е да усетя божественото в някое цветенце насред полянката цъфнало напролет, отколкото в църква, дори да има най-хубавите икони и най-миризливия тамян. Бог е навсякъде около нас, във всичко, дори във вятъра, защо е необходимо да бъде напъхван в някакви църкви?

Линк към коментар
Share on other sites

Да, Бог наистина е навсякъде около нас и най-много в нас самите - във всеки от нас. И този бог ни показва - на всеки в различен момент, по различен начин къде е най-доброто място за него... Полянката, на която играем Паневритмия е също храм - така го усещам аз... Сградите на църквите и другите свещени домове на другите хора са също такива храмове.... Докато ни събират с Любов и докато ни помагат да почистим сърцата и умовете си от черупките и налепите на гордостта и суетата си... В този смисъл всяко място може да бъде храм.. :)

За Църквата като организация бих казала същото - докато помага на хората да намерят, почистват и поддържат Извора на Доброто в себе си - тя е Божие Дете. Ако започне да всява смут, да мами и ограничава свободата и да разделя хората на правоверни и неверници - тя е предала своя храм и тяло на другото братство.

Линк към коментар
Share on other sites

Чели ли сте "Антихрист" на Ницше. Ницше е израснал в семейство на пастор. От малък е изучавал библията и други религии. И все пак е написал тази книга, я която тотално отрича християнството, свещениците. Съжалявам, че я имах, но някъде се изгуби. Сега я изтеглих, обаче е на руски. Това не е проблем. Ще я прочета пак и ще ви постна тук цитати от книгата. В тази книга има много истини, не за християнството като идея, а за това в какво е превърнато през вековете от хората.

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, че цялата земя е храм и човек може да се моли навсякъде.

Когато обаче на едно място се молят много хора, особено за обща идея или кауза, техните мисли се вплитат в мощен енергиен сноп и оставят много по-трайно изменение във Всемира. Разликата е като песен от един глас и песен от хор или оркестър.

Затова хората са започнали да се събират на определени места.

И са можели да изразят своята духовност най-добре чрез достъпни за сетивата им символи.

Така в храмовете, били те езически, християнски или други, възникнали наченките на изкуствата - като начини да се "преведе" духовното на достъпния език на петте сетива.

Такъв е според мен първоначалният смисъл на храмовете. За по-късните изкривявания няма да говоря, те са ни ясни.

Линк към коментар
Share on other sites

Църквата за мен е нищо повече от едно място построена да внушава

доброта и до някъде респект, просто самата обстановка и архитектура допринася за настройка ...

а като институция съм много скептично настроен B)

Според мен човек може да се чувства най-добре духовно

и да достига единение сред природата всичко друго е декор.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

"Казвате: „Елате в църквата“. В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона - трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже, че само един Господ остава в света, Той е Господ на Любовта за млади и за стари, и за учени и прости, за всички. Тази Любов омиротворява всичко в света, тя почва да действа. В нея всички хора стават, оживяват и възкръсват. И сега иде ден на възкресение. За кои? Аз поздравявам младото поколение, те ще възкръснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое съдействие, с тях съм едно. Аз съм с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат Любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата Любов, и с тях съм, но с онези, които нямат тази Любов - скъсвам. Аз поздравявам младите ученици, всички ги поздравявам с този Господ на Любовта. Идете и воювайте с оръжието на Любовта! Няма по-голяма сила от нея! Победата ще бъде ваша: победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир и в бъдеще ще дойде едно ново поколение, нови типове и домовете ни ще бъдат отворени за всеки брат или сестра. Няма да има: „Колко да се плати?“ - „По 150 лева за едно спане.“ Е, сега колко българи могат да дадат 150 лева? Всичките домове трябва да бъдат отворени за бедните, т.е. не казвам само за бедните, но за онези, които имат съзнание в себе си да помагат на тия наши братя и сестри. Аз съм имал случай да идват при мене млади момичета, да плачат и казват: „Какво да правим, погиваме!“ Отговарям им: Идете в църквата, свещеници има там. - „Но те не помагат.“ За туй младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим това безчестие на България. Но ако не ми дадете възможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знания и начин за работа - не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и поети и работници да служат на Бога, във всички области на науката да бъдат посветени, и в екскурзии ще участват, а не да казвате, че съм се оградил с тия хора. Нека дойдат всички! Ние и тук, в Търново, правим сега опит. Казвате: „Молите се“. И туй считат чудно! Елате да видите! Ние правим най-малките микроскопически опити. Засягаме опити от физически характер, от умствен характер и от духовен характер и ги превръщаме. Туй е една сложна задача. Ние знаем законите. Вие нахвърляте лоши мисли върху нас, но ние сме оградени с диамантена стена! В тези вълни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вълни, които ние произвеждаме, са толкова силни, че всичко могат да пометат."

"Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ, идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша. Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2,000 години. И сега Той иде пак в света. Как ще Го посрещнем? Аз искам всички наши братя, свещеници, всички да се облечете в Любовта. Махнете това предубеждение, приемете Христа! Аз бих желал този Христос, на Когото вие служите, да Го приемете, да ви се усмихне и да бъде доволен от вас. Аз съм ясен. Казвам: Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен от българите, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че господин Дънов се самоотлъчил от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, не православната църква. Ами ако аз съм една нишка, която носи това Божествено учение, и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубила преди 2,000 години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка, и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано приемете това учение, толкова по-добре ще бъде за вас."

Диамантеното учение

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Не налагам мнението си но човек трябва да израстне в своята религия в която е роден и да се издигне над нея А не да критикува ,закоето явно много ни бива.

Линк към коментар
Share on other sites

Не налагам мнението си но човек трябва да израстне в своята религия в която е роден и да се издигне над нея А не да критикува ,закоето явно много ни бива.

По принцип си прав :feel happy: така е :thumbsup: Бих добавила само, религията в която е призован :)

Линк към коментар
Share on other sites

Идете и воювайте с оръжието на Любовта! Няма по-голяма сила от нея! Победата ще бъде ваша: победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир и в бъдеще ще дойде едно ново поколение, нови типове и домовете ни ще бъдат отворени за всеки брат или сестра.

Еееех, чета го това, чета го, и се сещам пак за двете кули, които американците сами си събориха. Сещам се за всички филми и клипове, направени впоследствие и доказващи това. Целият свят знае, и никой нищо не може да направи, защото властта не е в него. Сещам се и за Хитлер, който по същия начин с една инсценировка започнал война.

И си мисля....хубави са тези учения проповядващи любов, разбирателство и мир, хубави са, ама кой ги чете и кой ги прилага. И защо на практика се налагат съвсем други неща, и не само се налагат, но ни заставят да живеем по техните закони, защото силата на властта е в тях.

И как ще се промени към добро този свят, като хората предпочитат не да се молят, а да се убиват за пари, за икономичеко господство, да се лъжат, да се мамят...и така нататък.

Става ми тъжно и безпомощно. Какво значение има, че някои си живеели по Божиите закони, след като в глобален мащаб светът деградира и се самоунищожава.

Линк към коментар
Share on other sites

Идете и воювайте с оръжието на Любовта! Няма по-голяма сила от нея! Победата ще бъде ваша: победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир и в бъдеще ще дойде едно ново поколение, нови типове и домовете ни ще бъдат отворени за всеки брат или сестра.

Еееех, чета го това, чета го, и се сещам пак за двете кули, които американците сами си събориха. Сещам се за всички филми и клипове, направени впоследствие и доказващи това. Целият свят знае, и никой нищо не може да направи, защото властта не е в него. Сещам се и за Хитлер, който по същия начин с една инсценировка започнал война.

И си мисля....хубави са тези учения проповядващи любов, разбирателство и мир, хубави са, ама кой ги чете и кой ги прилага. И защо на практика се налагат съвсем други неща, и не само се налагат, но ни заставят да живеем по техните закони, защото силата на властта е в тях.

И как ще се промени към добро този свят, като хората предпочитат не да се молят, а да се убиват за пари, за икономичеко господство, да се лъжат, да се мамят...и така нататък.

Става ми тъжно и безпомощно. Какво значение има, че някои си живеели по Божиите закони, след като в глобален мащаб светът деградира и се самоунищожава.

................................

Не зная какво е любов,

ако някой попита, кажи му го песенно

аз при него ще ида готов,

своята сила да дам, за обичане.

..........................................

(писано е 88 година)

*

Но как става това? На практика... в този свят, какъвто е. Как се прави? Може би, като просто се прави. Ненатрапчиво и безкористно.

*

А времето има силата, да слага всяко нещо на място.

Линк към коментар
Share on other sites

Истинската църква е в невидимия мир, на небето, в духовния свят, и тя е неуловима. Църквата – това е общение на хората, които живеят по любов и по мъдрост, които не се лъжат, а живеят братски. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие.

Свещеници сме и ние. Вие, които осъждате свещениците, трябва на дело да покажете какви трябва да бъдат истинските свещеници, ако ли сте като тях, ще се намерите в противоречие.

Аз казвам на владиците, поповете и др., че трябва да имат сърце чисто, ум светъл, душа благородна и воля възвишена, а калимавки, патрахили, дрехи и всичко друго са без значение и без смисъл. ...

За в бъдеще всички ние трябва да водим чист и свят живот и всеки от нас, който няма горните четири качества, е поп.

Когато посрещате

Линк към коментар
Share on other sites

Светът не вярва в стари богове,

светът не чака нова Богородица,

светът си знае като две и две

какво е безизходица.

...

Върти се нощем в тясното легло

в безсъние хроническо

и нявгашното пещерно тегло

днес му изглежда весело, епическо.

...

И стогодишните войни,

и бутафорните нашествия,

и тези реформаторски вълни

без никакви последствия.

...

И онзи доктринерски патос,

залял трибуните и пресата.

Светът загуби всичко свято

и всичко сведе в интереса.

...

Светът не иска и да знае

какво ще му се случи скоро

-начало ли е-или края?

Светът е схванат от умора.

...

А ти на себе си се помоли

и вярата ти нека е всесилна.

Моли се, докато те заболи,

защото всяка болка е родилна.

....

1976 г., Радой Ралин

http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpa...;topic_id=33613

Еххх да можех да намеря песента...

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry65720

:hmmmmm: Май тука трябваше да постна това. :hmmmmm: Май сме на път да се разберем :) . Всичко това е нож с две остриета, зависи в какви ръце ще попадне, но и всеки си плаща нали :) ???

Не зная какво е любов,

ако някой попита, кажи му го песенно

аз при него ще ида готов,

своята сила да дам, за обичане.

..........................................

(писано е 88 година)

*

Но как става това? На практика... в този свят, какъвто е. Как се прави? Може би, като просто се прави. Ненатрапчиво и безкористно.

:hmmmmm: Да ще се разберем :thumbsup: Божествено е :angel: и е слово :thumbsup:

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Когато чуя думата `Църква`, винаги се сещам за думите на Учителя: "На моите ученици поп не им пее!"

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Когато чуя думата `Църква`, винаги се сещам за думите на Учителя: "На моите ученици поп не им пее!"

:)

Което пък за пореден път ме подсеща че трябва сама да си осветя и пречистя стаята и целия дом. :( Все го отлагам.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма ли богослови от братските среди, които да се включат в обсъждането на темата? :P:angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...