Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мъдростта идваща от смирението


Евелина

Recommended Posts

Странно е според мен да се приема изгонването на търговците от храма като пример за липса на смирение, външно или вътрешно. За Христос, това бе не обществен храм, а дом, а всеки собственик има право да изгони нежеланите от дома си. Дори този дом да е построен от другиго, важно е на чие име е вписан.

Според мен смирението е изява на закона на смаляването, то носи приемане и последващ растеж. Водата тече от високото към ниското, топлината - от горещото и студеното, това е нормалния закон на обмена. Дори и Христос отиде първо при Йоан Кръстител, ако и последният да смяташе че е недостоен да му върже обувките, същият каза още по повод на Христос: "Той ще расте, а аз ще се смалявам".

Смисъла на поклона например е да поставиш себе си по-ниско за да покажеш уважение, в някои култури началният поклон е задължителен дори към опонентите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...
  • Отговори 74
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Смирението е тема която ме вълнува отдавна. Доскоро не можах да намеря формулировка, мисъл, която да ми "говори". Бях като човече, което обикаля призмата която разлага бялата светлина и не намира своя цвят, докато един човек, който не ми е познат, не ми е и приятел (като виждам как се използва тази дума <_< ),

а е един странник, понякога воин ... та в един кю диалог той написа:

"Да знаеш, че си страхотен и да правиш на мравката път -

ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА"

Станимир беше писал, че "смирението е сила" - ДА, когато успееш да се справиш със собствената си значимост!

Линк към коментар
Share on other sites

"Да знаеш, че си страхотен и да правиш на мравката път -

ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА"

:thumbsup2:

Благодаря Еси, както и на воина :thumbsup: много точно и прекрасно......

Линк към коментар
Share on other sites

"Да знаеш, че си страхотен и да правиш на мравката път -

ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА"

Станимир беше писал, че
"смирението е сила"
-
ДА, когато успееш да се справиш със собствената си значимост!

:thumbsup:
Благодарско и от мен
:feel happy:

:3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Еси, както и на воина :thumbsup: много точно и прекрасно......

:) Това беше казано за мен, но го споделям, и ако има допирателност и в друго търсене ще съм фиил хепи ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Смирението е тема която ме вълнува отдавна. Доскоро не можах да намеря формулировка, мисъл, която да ми "говори". Бях като човече, което обикаля призмата която разлага бялата светлина и не намира своя цвят, докато един човек, който не ми е познат, не ми е и приятел (като виждам как се използва тази дума <_< ),

а е един странник, понякога воин ... та в един кю диалог той написа:

"Да знаеш, че си страхотен и да правиш на мравката път -

ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА"

Станимир беше писал, че "смирението е сила" - ДА, когато успееш да се справиш със собствената си значимост!

Еси, просто, ако си смирен, няма да знаеш, че си страхотен. Хората покрай теб може да си го мислят, но ти няма да го усещаш по този начин. Иначе звучи красиво, ефектно, но... не е вярно!

Линк към коментар
Share on other sites

Повярвайте ми, приятели, никой не може сам да достигне до смирението. Ми то в нас /себе си визирам/ май няма нищо друго освен войнстващ егоизъм и себеподдържане. Но все пак този процес е възможен. Труден, с променлив успех, бавен, но възможен.

Обаче само с Божия помощ /т.е. ако наистина го искаш и с много бой/. Иначе не става :sleeping:

Редактирано от valentinus
Линк към коментар
Share on other sites

Думи на Дийпак Чопра от "Как да познаем Бог", които споделям:

.........................................

3. Непротивене. Не е нужно да убеждаваме никого в собствената си правота, а това означава, че не е нужно да се противим нито на ситуацията, нито на чуждите мнения. Ако се вгледаме около себе си, че видим, че хората прахосват 99 % от енергията, за да отстояват позициите си. Каква загуба.

Когато заемеш отбранителна позиция, когато обвиняваш другите, когато не приемаш момента, когато не се примиряваш с него, животът ти среща огромна съпротива.

Защото ти се съпротивляваш на цялата Вселена.

Винаги, когато срещнеш съпротивление, дай си сметка, че насилвайки ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава.

Откажи се да защищаваш своите становища.

Престани да се бориш и да се съпротивляваш.

И ще изживееш в пълна мяра настоящия миг.

Защото "Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар."

Това означава да живееш Тук и Сега.

Научиш ли се да живееш Тук и Сега, ще отхвърлиш бремето на противенето, възмущението и уязвимостта.

И едва тогава ще познаеш щастието, безгрижността и свободата.

И тогава ще чуеш гласа на сърцето си, което ще ти каже, че всичко, което искаш, е напълно достъпно за теб.

Защото желанията ти идват от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха.

Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата.

Следвай пътя на непротивенето.

Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие.

Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие.

..................................................

Смирението за мен се изразява и в това да не се опитваш да налагаш мнението си. По-скоро е хубаво да се дава материал на хората за размисъл. Нека сами си избират "истината си". Затова смятам, че "духовните" учители обичат да използват притчи.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата.

Следвай пътя на непротивенето.

Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие.

Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие.

:thumbsup2:

Прекрасно, иска ми се да го приложа, защото в понеделник ще имам голямо изпитание, но да видим.... Е, да бъде волята Божия.... :hypocrite::feel happy:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

mecholari - Публикувано на Днес, 15:55

Думи на Дийпак Чопра от "Как да познаем Бог", които споделям:

:thumbsup2: :thumbsup2: Благодаря за цитата!

И аз! Много уважавам Дийпак Чопра. На места поразително прилича на Учителя, а като цяло развива същите идеи в съвременен план.

Освен посочената от мечолари книга много полезна ми беше и "Седемте духовни закони на успеха".

Еси - да, ето това не мога да разбера защо трябва да се чувстваш принизен за да се изживееш като смирен?

Според мен всичко зависи от смисъла на понятията издигнат и принизен.

Да разбираме и приемаме независещото от нас, да даваме свобода на себе си и на всичко около нас това определено означава да укротим претенциите на егото за власт - т.е. да го принизим под ситуацията. Но нима укротяването му е наистина неговото принизяване? За мен това е по-скоро издигането му над старата му позиция, с която то е влезнало в ситуацията.

Смирението може да изглежда свиване на егото в определени граници на действие, но всъщност точно това свиване осигурява разширяването на съзнанието.

Смирението може да изглежда възпиране на егото от реализиране на плановете и желанията му, но точно това възпиране осигурява неговото развитие....

Линк към коментар
Share on other sites

Смирението може да изглежда свиване на егото в определени граници на действие, но всъщност точно това свиване осигурява разширяването на съзнанието.

Смирението може да изглежда възпиране на егото от реализиране на плановете и желанията му, но точно това възпиране осигурява неговото развитие....

:feel happy::thumbsup2:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен, ако си смирен, няма как да бъдеш самомнителен. Ако си самомнителен, няма как пък да бъдеш смирен. Самомнителността те издига на връх, а смирението е долина. Ако знаеш, че си смирен, ако мислиш, че си смирен - твоето смирение е имитация, игра на егото, което ти казва, че трябва да бъдеш смирен, че трябва да си най - смиреният. Но смирението не се постига с амбициозност, а само осъзнавайки величието на Бога и собственото си нищожество ("Блажени нищите духом..."),но не само интелектуално.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако знаеш, че си смирен, ако мислиш, че си смирен - твоето смирение е имитация, игра на егото, което ти казва, че трябва да бъдеш смирен, че трябва да си най - смиреният.

ДА :feel happy:

Не е по силите ми да осъзная величието на Бог.

Сравненията са извън възприятията ми.

Само зная, че съм песечинка, снежинка, капчица вода ... и съм част ... и пради това съм "страхотна".

Линк към коментар
Share on other sites

Смирението е проява на уважение и признание към божественото, което всичко живо притежава, както и божественото в света като цяло. Да си смирен означава да усещаш тази божественост и да и дадеш възможност да се прояви във всяко живо същество. Това може да означава и просто да не ограничаваш проявите и. Човекът не може да бъде нищожен. Нищожно е само това, което няма потенциал за развитие. Колкото и да сме малки пред Бога или пред Учителите, в сравнение с животните например сме много напред. Защо трябва да се сравняваме? Достатъчно е да знаем какво можем. А смирението означава да дадеш път на божественото да се прояви - навсякъде при всякакви условия.

Не знам дали има отворена отделна тема за скромността, но мисля, че със смирението имат някои допирни точки. При всички случаи смиреният човек е скромен, но това не означава, че му липсва самоувереност или самочувствие. Точно обратното. Смиреният човек знае качествата и възможностите си и това, че не парадира с тях не означава, че не ги притежава.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, да уточним нещата, за да няма неразбиране или погрешно разбиране. Човешсото същество има две естества - низше и висше, земно и небесно, човешко и божествено, личност и индивидуалност, низш Аз и висш Аз. За да се прояви висшият Аз, задължително условие е да се смири низшият Аз. Затова е и казано от Христа: "Този, който смири себе си, ще се възвиши, а този, който възвиши себе си, ще се смири." Човешкото величие е свързано с висшия Аз, а човешкото нищожество - с низшия Аз. Проблемът идва оттам, че у повечето хора преобладава, доминира низшия Аз, който завзема престола и започва да се изживява като цар, като величие. Но Царят може и трябва да бъде само висшият Аз! Другото е анархия, нарушаване на естествения порядък, бунт срещу Бога и от всичко това произтича страданието на човека. Смирението е дар от Бога. То се случва тогава, когато низшият ни Аз се изправи пред висшия Аз и Го познае. И на фона на Неговото величие осъзнава собственото си нищожество и това кой е Царят и кой е слугата. За низшия, а не за висшия Аз е казано: "Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." И аз казвам за низшия Аз, че не може едновременно да се изживява като страхотно, велико и да бъде смирено. Страхотно и велико може да бъде осъзнавнето на висшето Аз само когато низшето Аз се е смирило и е отстъпило престола. Другото е опасно заблуждение!

Линк към коментар
Share on other sites

Ние кое сме? Човек все още не се самоосъзнава като душа, но той не е и личността. В какво се изразява влиянието на личността и душата върху съзнанието ни? Личността представлява всички навици, стереотипи, модели на поведение и реакция спрямо нашето обкръжение. В настоящия момент тя по-скоро диктува и се стреми по всякакъв начин да запази контрол върху нашето поведение, чувства и мисли. Личността сама няма да се смири и откаже от контрола върху човека. Човекът е този който трябва да се смири. Ние сме съзнание, което е на кръстопът между личността и душата. Душата са нашите висши стремежи, съвест, проява на алтруизъм и всяка друга проява на Божественото в нас. Човек съзнателно трябва да се устреми към душата и да поддържа възможно в най-голяма част от живота си връзка с нея. Едва когато тази връзка стане постоянна част от нашия живот, личността "ще разбере", че в действителност нищо не губи и ще се смири пред душата. Но дотогава, влиянието на личността ще е огромно (да не кажа и ужасяващо). Човек вижда грешките си, знае че не постъпва правилно, но ги повтаря пак и пак, защото естествения начин да се справи с тях, е да ги замени с нещо по-висше, а не да ги подтиска, а това изисква много време на усилена и постоянна работа над себе си. Само светлината на душата може да разсее мрака на невежеството, но за това трябва да поддържаме връзката с душата си жива непрестанно.

Та за смирението: то предполага човек да приеме себе си тъкав, какъвто е, да различи двете влияния, които в различна степен обуславят живота му и съзнателно да се устреми към по-висшето. И въпреки, че често ще попада в капаните на старите си вредни навици и модели на поведение, той трябав постоянно и решително да възобновява опитите си за постигане на връзка със своята душа, докато тази връзка не прерастне в единство. Тогава ще може да се каже, че човекът е поел контрола над живота си в свои ръце. В заключение искам да кажа, че човекът трябва съзнателно да поеме отговорност за себе си и човекът е този който трябва да положи всички усилия за да осъществи връзката с духовната си природа. Смирението е важно, но то съвсем не е достатъчно. Човек трябва да прояви своята воля, но не както досега в услуга на своя егоизъм, а да устреми цялата си същност към Божественотоо. Това е много повече от смирението и изисква страшно много усилия.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Смирението означава да повишим вибрациите си, когато усетим в себе си или около себе си негативност. Повишените вибрации отварят в нас Окото на мъдростта.

Третия закон на херметичната философия гласи: "Всичко е трептения."

Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите, нисшите мисли. Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и отстранят отрицателните състояния.

Може ли да се усили възприемчивостта на човека?

За това се иска работа. Човек трябва да облагороди своето грубо естество, за да възприеме деликатните и фини трептения на Природата.

"Изворът на доброто"

Линк към коментар
Share on other sites

вибрация = настроение.

Последното се определя от мислите и чувствата. С малко самовнушение, воля и вяра всеки може да замени лошото си настроение с добро.

Линк към коментар
Share on other sites

Смиреният човек е подчинен на силата на любовта. Тоест, смиреният човек избира да се отдръпне назад с мъдрост, докато останалите кипят от гняв. Смиреният човек ще предпочете да оценява другия с критерия на любовта, вместо с този на богатството, общественото положение или ситуацията. Всъщност смиреният човек няма его и не бърза да се отбранява, дори когато го нападат словесно. Това е така, понеже смиреният човек притежава мъдростта да разбере, че словесните нападки не могат да му навредят и са породени от неравновесието на нападателя. Смиреният човек ще изпраща любов на своите нападатели и непрекъснато ще установява равновесие на Земята, с търпимост дори към нетърпимостта.

Кой е този смирен човек? Този смирен човек е сред най-могъщите на планетата. Този смирен човек е онзи, който е разпознал любовта като източник на силата и твори с нея. Той превръща отрицателното в положително и злото в добро.

държа да отбележа, че това не съм го измислила аз, обаче сега не мога да се сетя, откъде е копнато :P

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...