Диана Илиева Добавено Октомври 15, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2009 (edited) ... Манвантарите не важат за нас, а за другото човечество в мистерийната Земя и Слънчева система. Ние отдавна сме извън описаните цикли на развите. ... Така ли? И откъде черпиш тези сведения? Защото аз лично съм чула само за едни съвсем косвени и мъгляви такива, но човек, ако иска да повярва в нещо, тълкува си разни текстове така, че да подкрепят точно неговата теза. ... За да преминеш в друго поле на развитие, трябва да промениш своето, с подобните нему качества, а не да привнасяш от своите. Да, звучи логично и аз съм склонна да го приема, но въпросът е: Можем ли да променим (и доколко) своите качества съобразно друго някакво поле на развитие, докато сме тук, в това поле на развитие? Как? И какво ще се случи според теб, ако успеем? Проблемът със земния астрал ще се задълбочи след като мина през бялата порта, ама няма да нося тежестите на моментните си отговорности по отношение на него. Самата възприятйност ще бъде не съвсем приятна, но в същото време нарастващо - облекчаваща, тъй че... Все едно да си се родил с огромен кош, пълен с камъни на гърба си и постоянно да хвърляш по един камък от коша - все ще то олеква... Хм, откъде си толкова сигурен, че ще е облекчаваща? Ти говориш за други камъни, които само отчасти познаваш. За тях - по пътищата на камъчните ти мисии, дорде оставиш "на мястото му" едно камъче, ще ти раздават по няколко други. За радост кошницата ти е модерна и расте заедно с теб. И всяко следващо появяване на нова личност, която няма да си ти, бива иззидано с натрупания в кошницата материал. Няма никога, обаче, да дойде момент, в който кошницата ти е празна, защото то ще означава, че теб вече те няма, а ти сам не можеш да допуснеш това, нали... Все пак, друго е, когато си оставил всички ръжести сиви камъни и си се запасил добре с благоцветни полирани. Доколко обаче точно е друго, не знам... (бе знам, ама) Нима се опитваш да ме плашиш с нещо, което двамата с теб, независимо от дребничката ни воля изпълняваме в течение на неизброими векове?! Не ти е съвсем верен погледа... Дори и по отношение на тази беззначност, наречена от теб "моментно състояние". За мен кошницата е била най-голяма и пълна в началото. Ако оставиш един камък на мястото му, едва ли ще ти раздадат по няколко други. Виж, ако не го оставиш на мястото му или ако разбуташ други камъни, докато го поставяш на мястото му - тогава допълнителните камъни са ти в кърпа вързани. Иначе да, голямото болшинство доста векове си носим кошниците, ама все пак - не всички. Някои са успели да стигнат до положение на изпразнена кошница - за справки: @ Буда. Редактирано Октомври 15, 2009 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lil Добавено Октомври 15, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2009 Човек непрекъснато се страхува от нещо, особено от неизвестното, като смъртта, но страха е само в главите ни, от нас зависи дали ще се вкопчим в него или поне ще опитаме да го преодолеем съзнателно, мисля,че по страшно е да се оставиш на страха да те обсеби и да замъгли съзнатието ти Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 15, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2009 (edited) За мен кошницата е била най-голяма и пълна в началото. Ако оставиш един камък на мястото му, едва ли ще ти раздадат по няколко други. Виж, ако не го оставиш на мястото му или ако разбуташ други камъни, докато го поставяш на мястото му - тогава допълнителните камъни са ти в кърпа вързани. Иначе да, голямото болшинство доста векове си носим кошниците, ама все пак - не всички. Някои са успели да стигнат до положение на изпразнена кошница - за справки: @ Буда. Оп, че точно... Само дето Буда искаше само да си изпразни кошницата, а не да поставя камъни на мястото им. Приличаме си... И ако имаше нещо като "камък на мястото му", то въобще никога нямаше да се стигне до кошниците. Или смяташ, че Бог ти ги е дарил?! Права ще си ако смяташ, ама не знаеш кой бог е... Редактирано Октомври 15, 2009 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Октомври 15, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2009 Така ли? И откъде черпиш тези сведения? Защото аз лично съм чула само за едни съвсем косвени и мъгляви такива, но човек, ако иска да повярва в нещо, тълкува си разни текстове така, че да подкрепят точно неговата теза. Да, чел съм и виждам, че е така. Да, звучи логично и аз съм склонна да го приема, но въпросът е: Можем ли да променим (и доколко) своите качества съобразно друго някакво поле на развитие, докато сме тук, в това поле на развитие? Как? И какво ще се случи според теб, ако успеем? Своите качества не можем да променим, те са такива каквито са. Другото поле е изолирано от нашите качества. "Как?" и "Какво ще се случи ...?" - Намери отговора сама. Ще видиш какво ще се случи. за справки: @ Буда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 13, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2009 Да бъдеш зомби! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Ноември 13, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2009 бтр. http://www.vbox7.com/play:96f72b9c това изобщо не са празни приказки... ние сме се раждали и умирали стотици и хиляди пъти , това са смени на състоянието и преходи към по- ефирни състояния. били и сме и минерали и камъни и цветя и растения и животни , но и според блаватска терминът втора смърт съществува -таината доктрина ,том 3 "дърво което не , дава плод се отсича" ние сме частички от Голямата светлина. дошли сме тук за дасе учим и да се завърнем някога помъдрели при нея. и имаме право на свободен избор. като цяло са възможни само два пътя - този на приближаването към БОГ . и противоположния . но не може да се отдалечаваме до безкраиност от Голямата Светлина. битката за душите ни никога не е преставала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 15, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2009 "... като цяло са възможни само два пътя - този на приближаването към БОГ . и противоположния . но не може да се отдалечаваме до безкраиност от Голямата Светлина. битката за душите ни никога не е преставала." Не може да бъде казано по-добре... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 (edited) По-страшна от смъртта е болката! По-страшно от смъртта е остаряването, придружено от болка (болест) през което сякаш смъртта е включила една помпа към теб, която постоянно тегли с вакуума си и смуче живота. По-страшни от смъртта са грубото примитивно невежество, съчетани с жестокост, лъжа и насилие. Или още по-страшно - последните съчетани с интелект. По-страшно е незнанието, в което живеем , откъснатостта от по-големия живот. По-страшни от смъртта са носените убеждения за малоценност, параноичните страхове от нараняване, злоупотреба и преследване. По-страшен от смъртта е самият страх от страха! Смъртта е малко розово пухче в сравнение с горните черни тежки преживелищности! Редактирано Ноември 16, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Орлин, това са безброй малки и големи смърти... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Да, може и така да се каже... Ако обаче смъртта се приеме просто за врата към по-цялостен живот, горните преживявания са по-скоро част от живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Да, може и така да се каже... Ако обаче смъртта се приеме просто за врата към по-цялостен живот, горните преживявания са по-скоро част от живота. И с всичко изброено по-горе от теб самия живот е една непрекъсната смърт, смърт, смърт... защото във всеки момент е единствено страдание... за нас или за друг... Но мимолетните радости и проблясъци щастие заличават тази картина и намираме сили да го обичаме, щом се връщаме отново и отново... и не сме поискали друго. Просто смърт, от мига на раждането. В смърт към смъртта. А физическия край само за малко променя формата - как би могло да бъде по-плащещо, от осъзнаването, че връщането в смъртта може да бъде безкрайно... Не е ли личния ни избор по-страшен от смъртта във всичките и значения... когато е осъзнат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Всъщност смъртта е и трябва да бъде най-страшното нещо за човека! Говорим тук за прераждане, за нов шанс и т.н. Защо не помним предишните си прераждания? Според мен има защо. А сигурни ли сме, че има прераждание, че смъртта не е наистина нашия Край?! Това вие лично сигурни ли сте. Мисля си, че хората не помнят, че има (ако има) прераждания, защото това би им казало ето на има втори шанс. Спокойствие, лежане по поляните в бездействие и т.н. Затова смъртта трябва да е най-лошото нещо за човек, за да работи върху себе си. Който е работил, ще я посрещне спокойно, който не е..... А и не забравяйте, че ако гледаме учението за прераждането докрай, то някой души след смъртта наистина умират. Умират, изчезват, абсолютен край....и нямат втори шанс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Умират, изчезват, абсолютен край....и нямат втори шанс. Шанс за какво... За раждане в човешка форма ли? Прераждането отдавна не е теория... Онова, което наистина не може да ме изплаши /защото копнея за него/ е възможността за заличаване на този именно шанс. Излизане от матрицата, от вечния кръговрат раждане, прераждане. Какво има в тях освен болка. За съжаление си носим безсмъртното обаче. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 ... А и не забравяйте, че ако гледаме учението за прераждането докрай, то някой души след смъртта наистина умират. Умират, изчезват, абсолютен край....и нямат втори шанс. Умира това, което се е родило. Не знам какво точно наричаш душа, но Божествената искра в човека никога не угасва, дори и при т.нар. духовна смърт. Всичко, което съответната монада е трябвало да постигне в тази манвантара, тя ще се опита да постигне в следващата. Е, дотогава ще премине през неописуеми страдания в авичи-нирвана, но шанс винаги има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 ... А и не забравяйте, че ако гледаме учението за прераждането докрай, то някой души след смъртта наистина умират. Умират, изчезват, абсолютен край....и нямат втори шанс. Умира това, което се е родило. Не знам какво точно наричаш душа, но Божествената искра в човека никога не угасва, дори и при т.нар. духовна смърт. Всичко, което съответната монада е трябвало да постигне в тази манвантара, тя ще се опита да постигне в следващата. Е, дотогава ще премине през неописуеми страдания в авичи-нирвана, но шанс винаги има. Е, понякога точно това, което мислиш, че не умира, умира. НЯма вече искра и те няма вече, завинаги.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гарванче Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 (edited) Смъртта е според мен е един вид свобода на духа, преминаването му от една в друга форма на живот, откъсване от проблеми и един вид почивка поне за малко - по-страшно от нея е това да ти прекършат свободата приживе - както са го правели по тоталитарно време. Свободата на избор и това да бъдеш себе си... До ден днешен обаче много хора се опитват да ти налагат норми на поведение, облекло, за това какво да кажеш за какво да говориш без да живеем в такова време. Хората са обзети от някакави глупави клишета за това какво е хубаво на този свят и когато се опитваш да откриеш нещо ново те обявяват за луд.... в смъртта си човек е индивидуален и свободен... в крайна сметка той взима себе си - не това което другите му налагат - това може да ни научи да си отстояваме това за което се борим и да си пазим свободата приживе... Друго по-страшно е да бъдеш обсебен според мен - нещо чуждо да живее в твоето тяло - тогава може би виждаш ада приживе Относно горните два поста - душата е безсмъртна каквото и да прави - въпросът е че в един момент може да отиде някъде от където връщане няма - с други такива като нея Има и един момент когато духът ти обаче е много много стар и уморен - тогава просто можеш да спреш да се раждаш това не е наказание ами заслужена вечна почивка в по-добрия свят - ти си бил добър и си бил послушен но просто си престарял и уморен(духом) и в един момент може да не се раждаш ами де се доусъвършенстваш там... кои знае дали не сме на около 100 хил години повечето Редактирано Декември 27, 2009 от Гарванче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 Намирам този въпрос за глупав, от моя гледна точка. Смъртта обикновено е спасение и както казва баща ми, в неговия специфичен весел хумор - щастие Не мисля, че живите хора, трябва да се интересуват от смъртта или от мъртвите, дотолкова, доколкото не го изисква ритуала. Просто смъртта се случва. Навсякъде около нас и вътре в нас. Мен смъртта не ме интересува, тя по-скоро е задължение, дори досадно задължение. Някой правят от смъртта храм, аз не мисля да правя това. Както и не виждам нищо сакрално в нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гарванче Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 Мона въпросът никак не е глупав, и не е глупаво хората да се интересуват от това, както и да дискутират, иначе цял живот ще живеят в страх и незнание, ще ги обзема депресия или ще се чувстват безсмъртни и ще се отдадат на какво ли не саморазрушение, защо да не се интересуваме от смъртта? Както се казва "умрелите отварят очите на живите" - тоест гледаш да не свършиш като тях и почваш да се самоопазваш по-добре да се грижиш по-добре за здравето си и т.н. може умрелия да няма връзка вече с нас но трябва да му отдаваме почит колкото и да не ни се иска - говори се напоследък че първите три дни след като почине човек си почива в тялото - за това не било хубаво да се правят аутопсии и да го кремират тези три дни - така че тялото му не е прозно празна черупка - малко или много той има връзка с него няколко дни след като си отиде но темата е за това кое е по-лошо - има на света може би 1001 неща които са далеч по-лоши които биха могли да се случат на човек приживе нека ги дискутираме тук не е глупаво никак Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 Според мен, в основата на страха от смъртта е страха от неизвестното (за атеистите) и страха от новото начало (за останалите). Този страх към неизвестното и/или новото начало съпътства човека през целия му живот и толкова е пропит в гените му, че той го проецира и в представите си за смъртта. Иначе, надали в смъртта има нещо страшно - всеки има някакъв спомен или поне някакво преживяване, когато е бил на прага на това изживяване. Аз поне съм се давила като дете поне десетина пъти.. Мнозина са преживяли и по-страшни неща. И всички споделят, че паниката идва не от мисълта за смърта, а от чувството за загуба на контрол над живота. Защото всички обичаме да си въобразяваме, че държим живота си под контрол Защото, колкото и да знаем, че има живот след смъртта, то за мнозина живота преди смъртта е толкова прозаичен, че въображението им ражда предполагаеми страхове и кошмари. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 " тя по-скоро е задължение, дори досадно задължение." - Мона, в какъв смисъл е задължение ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 По - страшна от самата смърт е евентуално болката, която я предшества. Защото е факт, че има мигновена, внезапна, бих казал изненадваща смърт, когато нямаш време дори да осъзнаеш какво ти се е случило, но има и смърт, която се предхожда от продължително, мъчително страдание. И тогава смъртта се възприема просто като облекчение, спасение от мъките. А относно мнението на Мона, че смъртта е "досадно задължение" - звучи ефектно, смело и дръзко в стил "Мона", но... дали така ще бъдат нещата, ако Мона се изправи пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек? Много се съмнявам! И си мисля, че човек не би трябвало да гледа така снизходително,пренебрежително и високомерно на този феномен. Не случайно светите старци са ни оставили завет:"Помни смъртта!" Когато я помним, шансът да бъдем малко по - смирени и малко по - добри се увеличава... поне според мен. Чебурашка, страхът от неизвестното не би трябвало да плаши атеистите, защото, ако са истински атеисти, за тях всичко е ясно - смъртта слага точка на твоето съществуване - няма душа, няма Бог, няма отвъдно битие, няма прераждане. Дядо ми беше атеист. И той, колкото пъти го питах за това, казваше, че смъртта не го притеснява и не се страхува от нея. Смяташе, че смъртта слага край на всички проблеми. Или както казваше Мао: "Няма човек - няма проблеми!" Баба ми пък беше вярваща православна християнка. Но тя се страхуваше от смъртта - бях малък да я питам защо - може да е било страх от неизвестното, може да е било страх от предстоящите митарства на душата или страх от адските мъки... а може да е било чисто и просто страх за физическото тяло или страхът да нямаш битие... защото може би във всяка вяра има и, макар и някъде дълбоко, потиснато съмнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 " Когато я помним, шансът да бъдем малко по - смирени и малко по - добри се увеличава... поне според мен." - И аз мисля така ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 Скоро прочетох от Учителя в "Сила и живот" за смъртта следното, ще преразкажа: атеистите казват, че няма ад; добре, давам пример, ако си представите, че един човек се вцепенява, всички констатират смърт; но съзнанието не е напуснало тялото, а човекът не може да каже, че е жив;погребват човека, а такива живи погребани са много; и така, кажете ми какъв по-голям ад от това да виждаш как червеите ядат тялото ти, и да искаш, не можеш да се освободиш, трябва да изтърпиш всичко...; "ако бяхте чисти, щяхте да знаете кога душата напуска тялото"; Подкрепям, че трябва да мислим за смъртта. Всеки ден, всеки час, всяка минута, когато казваме или вършим нещо...Тя е до нас и ни чака тихо...с огромното си търпение на вечността. Така че вече мога да кажа, че чуя или прочета ли нещо самонадеяно по отношение на смъртта и не само, не се дразня. По-скоро разбирам, че не сме достатъчно Живели. Един мъдрец го питали защо всяка нова година, когато всички се радват, пият и ядат, той плаче, а той казал: "Още една година отминава, която ги доближава до смъртта, а те не знаят." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 Баба ми пък беше вярваща православна християнка. Но тя се страхуваше от смъртта Знаеш ли, и аз съм забелязала същото. Много вярващи хора изпитват едно своеобразно чувство за вина за някое свое минало дело. Тогава, според следваните от тях религиозни доктрини, би трябвало да получат наказание или възмездие. Така идва и страхът. Някак от едно такова натрапено им чувство за отговорност, изопачено до категория "грях".. Нямам предвид, че така е при баба ти - просто така са ми споделяли други хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 " и така, кажете ми какъв по-голям ад от това да виждаш как червеите ядат тялото ти, и да искаш, не можеш да се освободиш, трябва да изтърпиш всичко...;" - За щастие, в днешно време това не е възможно. Добре се проверява дали човекът е жив. " Един мъдрец го питали защо всяка нова година, когато всички се радват, пият и ядат, той плаче, а той казал: "Още една година отминава, която ги доближава до смъртта, а те не знаят." - И аз това съм си го мислил не веднъж. Но за щастие, за разлика от този мъдрец не съм седнал да плача за неизбежното. " Много вярващи хора изпитват едно своеобразно чувство за вина за някое свое минало дело. Тогава, според следваните от тях религиозни доктрини, би трябвало да получат наказание или възмездие." - Може и някои дела да са си действително за възмездие. На мен като че ли идеята за вечен живот ми се струва малко плашеща. Всеки от нас има път. Това означава, че имаме Вечен Път ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.