Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво е по-страшно от Смъртта?


Guest aorhama

Recommended Posts

според мен и атеистите вярват малко или много - някои просто се правят на интересни така че нека ги оставим да говорят каквото си искат вътре в себе си те си вярват - познавам много такива уж "атеисти" които на Великден ходят и на църква и палят и кандило и зачитат светците - просто си говорят според мен

"На мен като че ли идеята за вечен живот ми се струва малко плашеща. Всеки от нас има път. Това означава, че имаме Вечен Път ..." - малко е тъжно да си като Шотландски боец :)

Редактирано от Гарванче
Линк към коментар
Share on other sites

"Да умреш е като да прекосиш света, както приятелите прекосяват морета, а пак живеят един в друг. Понеже насъщното в тях трябва да присъства, да обича и да пребъдва във всичко, що е вездесъщо. В тази божествена преграда те се виждат лице в лице и разговорът им е лек, както и чист. Такава е утехата на приятелите — може да се казва, че умират, ала приятелството и компанията им са винаги до теб в онзи върховен смисъл, защото са нетленни."

Уилям Пен, „Други плодове на самотата“

Едва ли е точно по конкретната тема, но пък е толкова дълбоко и истинно, че нямаше как да го задържа само за себе си. По- страшно от смъртта може би е да нямаш такъв приятел, но аз се съмнявам в съществуването на такива хора. Какъвто и да е човек, каквото и да е направил все има някъде поне една душа която истински да го обича
:)
. Така си мисля.

Линк към коментар
Share on other sites

А относно мнението на Мона, че смъртта е "досадно задължение" - звучи ефектно, смело и дръзко в стил "Мона", но... дали така ще бъдат нещата, ако Мона се изправи пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек? Много се съмнявам! И си мисля, че човек не би трябвало да гледа така снизходително,пренебрежително и високомерно на този феномен. Не случайно светите старци са ни оставили завет:"Помни смъртта!" Когато я помним, шансът да бъдем малко по - смирени и малко по - добри се увеличава... поне според мен.

Освен, помни смъртта, има и помни живота (memento vivere), предпочитам да се придържам към него.

И нямам никакво намерение да се смирявам, само защото над мен стои смъртта, образно казано. Виж, говори за себе си и не давай морални определения. Аз мисля, както мисля и толкова.

И отново ще кажа, че смъртта нито е страшна, нито нищо подобно. Досадна е, щото трябва и през нея да се мине ... Не знам колко е велика природата, но определено намирам този кръговрат за скучен.

Линк към коментар
Share on other sites

И какво можем да направим по въпроса. B)

Ами да излезем от кръговрата, но този изход не е смъртта. Целта на живота ни според будизма е постигането на Просветление или освобождението от самсара. Буда е успял да го направи - състоянието на пълна независимост от кръговрата на преражданията. Мона и Венци според мен са направили първата стъпка, осъзнавайки, че този кръговрат е скучен (меко казано, наистина :D ). Остава по-трудното - да се излезе от него. :)

Линк към коментар
Share on other sites

...

И отново ще кажа, че смъртта нито е страшна, нито нищо подобно. Досадна е, щото трябва и през нея да се мине ... Не знам колко е велика природата, но определено намирам този кръговрат за скучен.

Всеки кръговрат може да бъде скучен. Дори и в рамките на отделния човешки живот имаме смяна на деня и нощта, и ако дните ни преминават еднообразно, монотонно, автоматично, в полу-спящо състояние, без осъзнатост, по навик, по задължение, без да имаме своя цел, която да ги осмисля, да, такъв кръговрат е скучен. Но дните на човек може да са най-различни, изпълнени с разнообразие и всеки, носещ нещо уникално и неповторимо в себе си. Всичко зависи от нашето отношение, от нашето съзнание, от това с какви очи гледаме. По същия начин и отделните ни прераждания. За едни те може да са скучни и еднообразни, за други – уникални, неповторими и плодородни. Всяка смърт едновременно с това е и раждане. Можем да се раждаме всяка сутрин, всеки час, всяка секунда. Може ли да скучае новороденото, което вижда света, лишено от натрупани пристрастия и предразсъдъци? Виждащо в света новото и непознатото, а не някаква своя илюзорна представа – сянка от миналото? Във всеки миг можем да поставяме едно ново начало, защото в два последователни момента нищо във вселената не е едно и също. Самите ние не сме едни и същи. Но здраво вкопчили се в представите си за себе си и за света, в навиците и мисловните си модели, в страха и съмнението, ние живеем в нашето минало, което е неизменно и ограничено, не носещо нищо ново и, рано или късно ставащо скучно. Човек може да бъде щастлив навсякъде, във всякакви условия, защото това е нещо зависещо единствено от самия човек. Ако не можем да бъдем щастливи тук и сега, никъде не можем да бъдем щастливи. Ако можем да сме щастливи днес, ще можем да сме щастливи и утре. Ако можем да сме щастливи през този си живот, ще можем да сме щастливи и през следващия. И това не е краят. Така както минутите съставят часовете, часовете – дните, дните – годините, годините – човешкия живот, човешките животи – живота на душата, така и живота на душата съставя нещо още по-велико, излизащо извън възможностите на въображението ни. Но за да сме щастливи в голямото, трябва да се научим да сме щастливи в малкото; да го ценим и използваме. Само когато се научим да ценим и използваме живота си като хора, можем да започнем да водим съзнателно живота си като души.

Линк към коментар
Share on other sites

И какво можем да направим по въпроса. B)

Ами да излезем от кръговрата, но този изход не е смъртта. Целта на живота ни според будизма е постигането на Просветление или освобождението от самсара. Буда е успял да го направи - състоянието на пълна независимост от кръговрата на преражданията. Мона и Венци според мен са направили първата стъпка, осъзнавайки, че този кръговрат е скучен (меко казано, наистина :D ). Остава по-трудното - да се излезе от него. :)

Аз не мисля, че излизането от този кръговрат е в сферата на човешките ми проблеми. Изобщо, тези проблеми ме вълнуваха, когато бях на 21-25 години - кое е по-страшно от смъртта и нещо, като цяло по-страшно ли е, има ли живот след смъртта, какво е казал и някой си е помислил, че някой друг е казал ... Далече от реалния живот, проблематика, която намирам за преливане от пусто в празно. Общо взето, такива главоблъсканици отдалечават хората от реалните им проблеми - подобни теми са едно истинско бягство от някои други въпроси, които животът поставя.

Линк към коментар
Share on other sites

Мона, детенцето май наистина обича птичката в ръцете му, но тя в момента умира от страх.

А би ли дала пример за "реални проблеми"?! Проблемът не се ли диагностицира като такъв от психиката? И после, ако е нейн товар, с какво се измерва реалността му?

Линк към коментар
Share on other sites

Струва ми се, че духовната деградация е по-страшна от смъртта.

Линк към коментар
Share on other sites

" За едни те може да са скучни и еднообразни, за други – уникални, неповторими и плодородни" - Ако не си спомняш предишните животи, няма да ти стане скучно това че се прераждаш. Ако някой ден започна да си спомням миналите животи, би съществувала вероятност да ми стане скучно това, че се прераждам. :) Бих могъл да си кажа : " Еееее, стига вече де, омръзна ми ! :D " Но предполагам, че ако човек който помни миналите си животи и същевременно умее да разнообразява дните в рамките на един от животите си, по същия начин няма да изпитва скука и от многото животи.

" Струва ми се, че духовната деградация е по-страшна от смъртта." - Това сигурно е онова, което наричат духовна смърт ...

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Да помниш миналите си животи - научна фантастика или съвсем не научна.

Какво е по-страшно от смъртта ли?

Например мизерията, бедността ... Ето сега идват празници, много хора няма да имат какво да сложат на масата си, освен може би хляб, миналогодишна туршия и ракия.

По-страшно е да живееш на хемодиализа.

По-страшно е да си сам, стар и самотен.

По-страшно е да нямаш пари да си купиш лекарства.

...

Има много по-страшни неща от смъртта, доколкото може да се говори, че тя е страшна.

Страшно е и да си лицемерен. Аз мисля, че лицемерният морал няма еквивалент по заразност и наистина е нещо страшно!

Линк към коментар
Share on other sites

" Да помниш миналите си животи - научна фантастика или съвсем не научна." - Може и да не е фантастика. Още не съм се уверил дали е реалност подобно нещо. :)

Е, то е ясно, че от смъртта по - страшно би могло да бъде това дето я предхожда, а именно Живота, и по - точно изброението от Мона неща. Смъртта би трябвало да се явява ваканция след тежък семестър, или не чак толкова тежък - зависи от специалността. :1eye: В живота се включват и миговете преди умирането, така че ако те са болезнени, това значи е част от страшността на живота. Ако нечия съвест след смъртта страда от нещата, които човека е вършил приживе, това ще е вид ад, и сигурно ще е по - болезнен и от живота.

" Страшно е и да си лицемерен." - Според мен да си лицемерен означава да изповядваш поне външно ( за пред хората)някакъв морал, но самият ти да не вярваш в него и да не го спазваш. Ако вярваш в този морал и го спазваш(или правиш всичко възможно да го спазваш), следователно защитаването на този морал не те прави лицемер.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че друго е страшното.

Страшно е непознатото, нали... Мен може да ме е страх сега от хемодиализата, но ако съм на хемодиализа ще ме е страх от други неща.

Парадоксът е, че всички тези, изброените, както и много други, сме си ги предизвикали, та дори и усърдно изградили - сами. Ние, така или иначе, пребиваваме в тях.

А страшното тук, може би, е липсата на осъзната отговорност, която автоматично означава и липса на възможност за лечение. Това са само симптоми, чиито причини наистина са страшни. И по силата на логиката, тъй като истинските причинители на всеобщата патология са ни неизвестни (на някои - съвсем, на други - почти), то те биха били най-страшните... А продължаваме да си пребиваваме в тях и дори да ги подхранваме.

Линк към коментар
Share on other sites

четох някъде следното "ако те е страх от смъртта - смей и се, играй си с нея за да се уплаши тя от теб. Когато си безстрашен, страха от смъртта няма никаква сила над теб" Хората може би за това са измислили черния хумор, който до някъде помага да се пребориш със страха от смъртта и от каквито и да било кошмари.

Линк към коментар
Share on other sites

" ... А продължаваме да си пребиваваме в тях и дори да ги подхранваме." - Нали някои искат да се говори за реалните проблеми... :) За да се реши даден проблем, нужно е да се обсъди, но сигурно НЕ е много добре да се обсъжда без това да е придружено от реални намерения за конкретни действия за отстраняването му ...и може би като обсъждаме прекалено, без да го решаваме, по този начин го храним ...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 years later...

Какво е по-страшно от смъртта ли?

Например мизерията, бедността ... Ето сега идват празници, много хора няма да имат какво да сложат на масата си, освен може би хляб, миналогодишна туршия и ракия.

По-страшно е да живееш на хемодиализа.

По-страшно е да си сам, стар и самотен.

По-страшно е да нямаш пари да си купиш лекарства.

...

Има много по-страшни неща от смъртта, доколкото може да се говори, че тя е страшна.

Страшно е и да си лицемерен. Аз мисля, че лицемерният морал няма еквивалент по заразност и наистина е нещо страшно!

 

Напълно съм съгласна с това си мнение отпреди години. 

Линк към коментар
Share on other sites

Всички тези състояния са въпрос на избор, мързелив мозък, неефективно възпитание и следване на погрешни социални модели.

Съществуват, защото този тип хора ВЯРВАТ, че не могат да направят нищо повече с живота си. Това е ИЗБОР.

Няма нищо по - сложно и трудно от промяната на вярванията. Но когато се случи, живота добива съвсем друг изглед. 

Линк към коментар
Share on other sites

Ако човек е трябвало да научи някакви уроци през тези преживявания,  то не е разумно да се отказва от тях - колкото и да му е тежко. 

Смъртта била лесна и дори приятна, казвали са ми хора, минавали през клинична смърт. По-страшно било връщането назад в тялото....

Линк към коментар
Share on other sites

.... 

Смъртта била лесна и дори приятна, казвали са ми хора, минавали през клинична смърт. По-страшно било връщането назад в тялото....

 

Първо спира дишането. Бързо и лесно. После спира сърцето. После човекът се понася нанякъде. Страшното е наистина, ако решат да го върнат в тялото. Тогава наистина животът става труден. А не е ясно и какво точно връщат в тялото. Тялото, психиката и умът са си същите - те нямат общо с духа. Според мен освен теб връщат и още някой/няколко други духа. Подобно на това, което казва Учителя за слепване на душите. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Съществуват множество неприятни състояния. Съществуват състояния по-неприятни отколкото можем да си представим. Умишлено не използвам думата страшни, тъй като чувството за страх зависи от оценката на изпитващото го съзнание. Всичко обаче отминава.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Кой човек се плаши от смъртта? Този, който не знае къде отива, който не носи вътре в себе си свидетелството на Божий Дух, че той е Божий, и че в лицето на Исус Христс придоби вечен живот, и придоби рая, още тук на земята. И доказателството за това е всекидневния живот който живееш, изпълнен с Божий мир, любов, спокойствие, и това не идва, защото ти си го внушаваш или го изработваш сам със собствените си ръце но пякакъв начин, а защото то ти е дадено от самия Бог, без твое участие. Участието ти беше в това да изповядаш греховете си пред Бога, и да избереш Него над всичко, както казва Библията. Аз съвсем искренно мога да кажа че не се плаша от смъртта, защото знам на кой принадлежа. Ако на сутринта не се събудя, не ме е страх - за тези които са Божии смъртта е придобивка казва апостол Павел. Слава на Бога за това което имаме в лицето на нашия Господ Исус Христос. Извинявайте, ако има грешки, не съм българка.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

:) страшна е тъмнината :)

страшно трудно , е времето преди смъртта ...

страшно е половинчатото знание , основа за илюзии .

,,А не е ясно и какво точно връщат в тялото. Тялото, психиката и умът са си същите - те нямат общо с духа. Според мен освен теб връщат и още някой/няколко други духа. Подобно на това, което казва Учителя за слепване на душите." --------------нищо чудно . Вече си се провалил .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Духовната смърт е страшна. Не знаеш какво е като умреш, но когато си тук и сега и осъзнаваш, че не можеш да се радваш на живота, т оа е нещо ужасно. Онзи ден един човек се самоуби там , където работя. Какво го е карало да го направи? Каква е тази безизходица. Жена му и детето му бяха наблизо. Колко страх и отчаяние трябва да имаш в себе си?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...