Иво Posted November 9, 2008 Report Share Posted November 9, 2008 Мечтая.... как бихте продължили това изречение? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Milena Posted November 9, 2008 Report Share Posted November 9, 2008 Мечтая.... мечтая танцувайки с вятъра докосвайки незримото и цветове втечнени енергии да мога да опиша неназовимото въплътено в огнени феерии когато белият лотус разцъфтява и Вселената своята песен създава копринена бледозеленост мечтана Любов несънувана и толкова много копняна... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Adams Posted November 9, 2008 Report Share Posted November 9, 2008 Мечтая.... как бихте продължили това изречение? ..... да се намеря, разбера и поправя ... по-бързо Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Posted November 9, 2008 Report Share Posted November 9, 2008 Веднъж успях да мечтая правилно и се сбъдна - дори по-конкретно и по-истински, отколкото моят мозък е в състояние да мисли. Сега работя, за да изпълня своята част от мечтата . На тази тема мога да бъда полезна само с това, че правилната мечта идва от сърцето и не е с цел лична облага. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Posted November 9, 2008 Report Share Posted November 9, 2008 Да, късметче е права! Преди 16 г. в разговор е една приятелка една нейна фраза достигна до мен и ме порази. Бях като омагьосана и почувствах почти физическа болка от невъзможността да се случи .... е след 1 година се сбъдна мечтата ми. От тогава не съм мечтала със сърцето си. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Мечтая.... как бихте продължили това изречение? Мечтая си ... да се успокоя Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Доста често ангажирам мислите си с мечти,в които всички българи престават да си завиждат един на друг и започват искрено да се радват на успехите,които постигат нашите сънародници в съответните области,където се реализират. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 (edited) Пътят към ада е постлан с добри намерения. Често мечтаенето е бягство от действието или израз на неспособността да се постъпва според замисленото. Затова и няма смисъл да се влага много енергия в него. Easier said than done! P.S. За българите впрочем това с празните мечти силно важни. Наскоро някой ми каза: Всеки Йосиф си заслужава дупката. Отговорих му: И всички, които са го хвърлили в нея, заслужават да умират от глад. И да живее после Йосиф. Когато нещата опрат до спасяване на човешки живот, до вземане на важни решения в критични ситуации, тогава и се разбира на кого идеалите имат реална подплата и на кого не, кой се е движил от омразата и завистта, и кой от любовта. Edited November 12, 2008 by azbuki Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Мечтая за много неща - твърде много за да ги изброявам... и повечето, твърде малко зависещи от мене. Не, не се отчайвам. Всъщност, уверен съм, че тези неща ще се реализират, но някак си ми се иска това да стане тук и сега ... със сигурност ми липсва търпение. За мечтите: няма нищо по-важно от красивите мечти. Именно те определят посоката в която се движим. Наистина, да знаеш посоката само по себе си не е достатъчно, но е добро начало - най-доброто. п.п. Вярвам в добрите намерения повече отколкото в техните следствия. Все пак това над което имаме някаква власт и никой не може да ни отнеме са именно намеренията. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
mihailo Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Мечтая.... как бихте продължили това изречение? Мечтая си ... да се успокоя Няма спокойствие в ума. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Мечтая.... как бихте продължили това изречение? Мечтая си ... да се успокоя Няма спокойствие в ума. Но пък има мечти Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 (edited) Станимире, убедена съм, че това изказване за намеренията и ада го разбираш. Увличането в мечти вместо в реализацията им не е донесло нищо на никой. И аз много мечтая, но гледам да действам. Красиви намерения имам много. Обичам да им виждам и резултатите. П.П. Къде видя отчаяние в действеността? Впрочем когато на човек нещо му е важно, дори е добре да не си пилее енергията да приказва за него. По-добре в търпение и постоянство да работи, отколкото да седи и да разказва на всички за какво си мечтае. Енергията на мечтата, вложена в действие - ето това е истинската сила. Иначе да седиш и да си мечтаеш само граничи с... мързела? Да се мечтае за нещата, които не зависят от нас? Я да помислим, има ли неща които наистина да не зависят от нас? Има ли неща, за чиято реализация и едно дребно нещичко не можем да направим? С добрина, с оптимизъм, с неотклонна вяра? Е, не зависи само от нас, но и от нас! Edited November 12, 2008 by azbuki Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
mihailo Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Мечтая.... как бихте продължили това изречение? Мечтая си ... да се успокоя Няма спокойствие в ума. Но пък има мечти Те създават напрежението но са живот. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Те създават напрежението но са живот. Да, Михайло, прав си Мечтите понякога са единственият мост, път и общуване с Божественото. И ... единственият ни възможен свят. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Светлата Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Пътят към ада е постлан с добри намерения. Често мечтаенето е бягство от действието или израз на неспособността да се постъпва според замисленото. Затова и няма смисъл да се влага много енергия в него. Ден като днешния мен плесва по врата и ми казва: "Видя ли бееее, имало смисъл от това празно мечтаеене" Пожелавам на всички да имат търпението да дочакат истински добрите условия, в които мечтата им би се сбъднала най-ползотворно, а на себе да не оплескам нещата от тук нататък Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 (edited) Те създават напрежението но са живот. А, ето една наистина интересна мисъл. Да, познато усещане е това нещо да си бълбука някак вътре в мен. За мен това е полъхът на промяната. Седя си така в това състояние до един момент, когато напрежението ми става... някак прекалено много, за да остана статична и... ме тласка към действие. Осъзнато творческо действие. Ако човек и след този момент на естествен тласък към промяна (след като нещата са "ферментирали" в него) продължи да си седи и мечтае... ето за това се отнасяше изказването ми. Ще си се вкисне като нищо - и за оцет няма да става. П.П. Апропо, за вълнуващите се по този въпрос: В това се крие и тайната на "неомазването" на нещата, когато веднъж една мечта е станала реалност. Да не се изпадне в статичност, да не се забрави, че има вечно движение, да се върви напред. "Леж ти на тоя гръб" викаше майка ми като се размечтаех прекалено много след някой успех и имаше опасност да загубя будност и концентрация. Edited November 12, 2008 by azbuki Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Иво Posted November 12, 2008 Author Report Share Posted November 12, 2008 azbuki, ти как продължила изречението Мечтая.... Светлата, а ти? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 (edited) Иво, не мога да го продължа, защото по гореописаните причини не си формулирам мечтите в конкретни форми. Формата я оставям свободна и влагам чувството и образа. Понякога дори само чувството. Резултатите валят. Не мечтая - искам, действам и творя. Edited November 12, 2008 by azbuki Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mindfield Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 (edited) Животът е като път - минава се през трънливи и бодливи тъмни гори, през широк ясен път, през долини и възвишения... Но когато е тъмно и хлъзгаво, имаме нужда да поглеждаме нагоре към поне една птица - мечта, и да чуваме какво може да ни каже тя, защото тя вижда хоризонта - смисъл... Чрез грамотно мечтане човек става гений... Edited October 4, 2009 by Mindfield Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Светлата Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 Аз си мечтая да съм все така "в облаците" и никога, ама наистина никога да не ме напуска Вдъхновението (Божественото естествено, защото всички останали произлизат от него) Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Posted November 12, 2008 Report Share Posted November 12, 2008 (edited) Аз си мечтая да съм все така "в облаците" и никога, ама наистина никога да не ме напуска Вдъхновението (Божественото естествено, защото всички останали произлизат от него) Е, ако никога не те напуска, как ще го разпознаеш като дойде пак Няма постоянни неща на този свят. Има по-вдъхновени и по-малко вдъхновени периоди. Има периоди, в които ни се струва, че се набираме на мускули и не знаем и ние защо, но ако имаме визията, за която говори приятелят майндфилд, ще видим смисъла и на тези долини. В зависимост от това колко божествена енергия човек може да пропуска през себе си, съответно и колко задачи може да поеме, му се дава повече или по-малко божествено вдъхновение, но винаги му се дава. Колкото, толкова Винаги е за добро! П.П. На мен впрочем едно нещо ми се даде точно тези дни. И колкото и да е странно, открих, че преди не е можело да ми бъде дадено. Просто не съм била готова. Щяла съм да се вкопча преди и да се разсея от толкова много неща, които е трябвало да свърша. Но като спрях да мечтая и се захванах за работа, дълго време свързана със съвсем други, почти тривиални, неща, дойде само и най-неочаквано това, което исках преди повече от седем години! Edited November 12, 2008 by azbuki Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Posted November 13, 2008 Report Share Posted November 13, 2008 Мечтая... да станем по-добри и съпричастни... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Posted November 13, 2008 Report Share Posted November 13, 2008 (edited) Във мечтите ми често,…много деца, Мои, „чужди” - значение няма! Заченати всички с Любов,...в Светлина. Надежда,опора - радост голяма! Edited November 13, 2008 by НиколаДамянов Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Posted November 13, 2008 Report Share Posted November 13, 2008 Мечтая..., как бихте продължили това изречение? Бих продължила по моя си начин на външен план. Поздрави! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
nina7705 Posted April 21, 2009 Report Share Posted April 21, 2009 (edited) Мечтая си в ден като днешния дъгата да не е тъй рядко срещано явление. .Да може поне веднъж на ден човек да минава под нея... Тогава ще ми става едно такова шарено на душата и може би по-леко ще приемам скучните ,трудни и неизбезжни разговори с хора и "роднини" ,които са ми тъй неприятни. Така ми липсва дъгата понякога. П.п. Извинявам се предварително ако пак съм писала в неподходящата тема. Edited April 21, 2009 by nina7705 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.