Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"Късо съединение"-ниско самочувствие, максимализъм, изолация


Recommended Posts

Здравейте, аз съм момче на 18 години и реших да пусна тази тема, с надеждата, че товара, който нося малко ще олекне.

Така, преди гимназията бях сравнително щастливо дете, спортувах, бях добър ученик и се сприятелявах лесно. Сега всичко е с краката нагоре. Занемарил съм се до крайна степен, заради лошото си самочувствие. Мразя се за това, че съм слабохарактерен и винаги съм се отказвал пред най-малките трудности. Пропуснал съм и продължавам да пропускам възможностите, които ми се предоставят. Най-големият ми страх е, че ако не изляза от тази дупка, мечтите и плановете ми ще си останат неосъществени. От друга страна, израстнах в семейство, което далеч не е сплотено и щастливо. Никога не съм срещал подкрепа от родителите си, дори напротив, успехите и чувствата ми са били пренебрегвани.

В момента най-много ми липсва отдушник - хора, с които да прекарвам приятно времето си. Нищо не ми носи удоволствие, защото всичко се върти около тази празнота, която изпитвам. Умирам си за малко емоции, а няма откъде да дойдат. Чувствам се като в клетка, не мога да изразявам чувствата и мислите си правилно, не мога да се отпусна напълно, независимо пред кого, кога и къде. Загубил съм инстинкта да търся близост с хората. При другите става толкова лесно и непринудено, а аз съм толкова припрян във всичко, което върша. В главата ми е такава бъркотия, че винаги блокирам, когато трябва да свърша нещо. Дори сега, имайте предвид, че не се изразявам по най-добрия начин, защото имам да казвам хиляди неща, а не знам как да ги избера и подредя. Имам чувството, че мога да се справя с всичко, но не и с тази си неувереност и несигурност.

Откровеност и откритост също винаги са ми липсвали, така че се чувствайте свободни да споделите впечатлението, което съм ви създал с този пост. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Първото ми впечатление, че си написал всичко абсолютно граматически вярно, нещо което напоследък все по-рядко се среща при младите хора....за съжаление.

Второ, не се отчайвай толкова много, животът ти тепърва предстои, има още много неща да изживееш, с много хора да се срещнеш.

Едва ли си слабохарактерен, щом все пак си си направил труда да се регистрираш тук и и си имал смелостта да напишеш мнение за себе си, по-скоро си малко стеснителен според мене.

Това, че се отказваш пред най-малките трудности кво да ти кажа - еми просто не се отказвай. Действай, дори да не е съвсем в правилна посока.

Семейството ти не те подкрепя , не е приятно, но не си го слагай много на сърцето това. Да ти кажа аз съм израснала само с майка, която също никога не ме е подкрепяла и винаги ме е оплювала за всяко мое решение. Не че не се е грижила за мене, а сега помага и за децата ми, но всчико го прави с толкова много мрънкане и отрицателни емоции, че ми иде някой път да й тегля.....ама нали е родител все пак.

Намери си някакви занимания, четене, спорт или там каквото те интересува. Нямаш ли амбиции да кандидатстваш във ВУЗ? Или и от това се отказваш.

Линк към коментар
Share on other sites

В темата отговарят специалисти, а аз не съм, но ще си позволя едно малко изречение - то не е моя мисъл, а всеобщоизвестен закон.

Става въпрос за това твое желание,segregated1 :

Умирам си за малко емоции, а няма откъде да дойдат.

Oсновен закон е : каквото искаш да получиш, такова давай.

Пробвай го.

Ти искаш положителни емоции, предполагам. Направи нещо мило, нещо добро за някого и виж какво ще се получи. Някои хора в началото може и да се стъписат, може да предположат користни мисли в теб, не се притеснявай - отвикнали сме от доброто. Но повечето ще се зарадват и ще отвърнат с добър жест. Продължавай известно време така - с дребни неща, всекидневни, но често и постоянно.

Вероятно също искаш да ти се случи нещо интересно, нещо завладяващо. Не знаеш откъде може да дойде. Спомни си какво е било интересно за теб като по-малък и го покажи/ дай на някое по-малко момче (само да не е опасно, нали). Например компютърна игра, пъзел, книга; научи някого на добри трикове във футбола или др. игра... нещо такова. Но го дай на човек, който наистина го иска. Направи живота на някой друг интересен и вълнуващ. Това ще се върне при теб.

Виж как действа този закон и може да го прилагаш навсякъде в живота си.

Линк към коментар
Share on other sites

Странно...Казваш,че до гимназията,всичко е било ок.Да разбирам ли,че тогава си имал самочувствието на млад човек,изразявал си се добре и нищо не е объркано? Защото,ако е така,то определено говорим за някаква друга причина,която е повлияла на живота ти,освен родителите,нали-)))

Линк към коментар
Share on other sites

Там е работата, че до гимназията нещата са някакси по-детски и едно момче си позволява да е още дете. Когато станеш обаче на около 16 ти се иска с пълна сила вече да си мъж, да побеждаваш, да се докажеш пред момичетата, да си силен. И ако родителите са ти слагали твърде високи критерии за успеха ти и са те приемали с условието да си перфектен, в теб са заложени неприятни комплекси. Комплекси за страх и вина от неуспеха, от провал, малоценност и неверие в себе си, зависимост на самочувствието от "важните" други прекалено много - тоест споменатото ниско самочувствие. И ако не можеш да си перфектен в нещата, които правиш, колкото и да се стремиш, се отдръпваш в себе си и се депресираш и самораняваш. Ето веригата накратко: ниско самочувствие (най-общо казано) - защита от него чрез напрягането на тревожния перфекционизъм - този перфекционизъм е толкова висока летва, че блокира всякаква непринуденост, способност за риск и естетсвена смелост и води до често депресивно отдръпване в себе си и отбягване на общуване и опитности! Колкото повече е отдръпването, толкова повече намаля самочувствието - и тук веригата на това "късо съединение" се затваря!

Ключовата точка този пороен кръг да бъде разтворен и променен е перфекционизмът! Промяната му в приемане на себе си и нещата от живота и другите КАКВИТО СА. Приемане! Толерантно приемане и отвореност за опита! Едно сваляне на летвата, което сблъсква със собствения страх (от който вдигнатата летва за успех представлява бягане) и го превръща в смелост!

Опитай се да видиш ясно "късото съединение", в което си. то е заложено от родителите ти, но и на тях някой им е заложил подобни неща и те не са виновни, никой не е виновен - сега си на 18 и можеш да променяш живота и себе си без да виниш другите, но с една мъдра прошка и емоционално съзряване! Това последното е задача, която най-добре можеш да решиш с психотерапевт примерно за 8 сесии - просто като насока за лична работа! Да посетиш терапевт е най-нормално решение, говорещо за здрав разум!

Проследявай действието на това "късо съединение" и как то се задейства от външни фактори. Когато това става, се опитай да го неутрализираш със здравия си разум и оптимизъм от рода на утвържденията от по-долу!

Повтаряй си: "Аз се обичам! Аз съм важен! Аз съм значим! Моето мнение е важно! Аз съм важният! Имам право да искам желаните от мен неща на мига, смело! Имам право да казвам НЕ! Обичам се! Приемам се! Аз мога всичко! Имам право да греша и да бъда несъвършен! Животът е готин и хората са готини - зад външните им маски, в дълбочината им! Аз имам право да рискувам смело! ..."

Ти можеш всичко и животът е пред теб! Аз ти вярвам! Започни да поемаш предизвикателства, трудности и рискове, за да си повярваш и ти! Понякога ще падаш и грешиш - но това е нормално, приеми го за нормално! Ако се научиш да рискуваш, ще претърпиш известно напрежение, но то ще те промени в смел и спокоен мъж! Ако не рискуваш обаче, губиш всички възможности! Смело напред!

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът не е бил в прекалено високите критерии, а по-скоро в липсата на такива. Резултатът, на което, явно е същия. Каквото и да съм правел не съм срещал поущрение, само безразличие. За едно малко, неосъзнато момче мисля, че е нормално, при това положение да се почувства несигурно. Знам, че не трябва да обвинявам другите, ако искам да променя нещата, но е трудно да приема, че вината не е в семейството ми, защото аз съм отдавна съм си казал: "Няма да бъда като тях, никога няма да накажа децата си по този начин. Винаги ще бъда там, когато имат нужда от мен. Ще им дам шанс да отстояват себе си, целите си, да успеят и да са щастливи. Аз може да се проваля, но децата ми няма да се провалят." Нека не звуча като неблагодарник, никога не съм бил лишаван от нищо, но с цената на какво...

Нещастието, което ме е погълнало ми има много аспекти, не само внушеното чувство за малоценност, но интернет наистина не е мястото. Няма да забравя как при поредния нискоинтелигентен скандал вкъщи бях казал на баща ми: "Имаш пари, имаш възможности, ако наистина искаш решение на проблемите си, сега хората търсят помощ от терапевти...", при което той едва не ми се изсмя в лицето.

Както и да е, благодаря, че ми обърнахте внимание.

Линк към коментар
Share on other sites

Тоест "веригата - късо съединение" в теб е по-къса. Ниско самочувствие, водещо до защитно депресивно отдръпване и отбягване. Всичко е разрешимо, както казваш! Интернет е това, което е, има си плюсовете и минусите. Може да е добро място за нокого, за друг не. Както и да е, винаги можеш да споделиш повече - анонимен си!

Аз също ти благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Oсновен закон е : каквото искаш да получиш, такова давай.

Пробвай го.

Никой не обърна внимание на това изречение. А то е ключът.

Искаш да вземеш - значи някой трябва да ти даде. Всички искат само да вземат. А кой дава нещо?

Веригата не е с късо съединение - тя е накъсана на много парчета.

Все някой ще започне да ги свързва. Кой? Който най-много страда.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз обърнах, съжалявам, ако съм създал обратното впечатление. Истина е, не съм безгрешен. Не само са ме наранявали, но и аз съм наранявал хората. Но едва сега прохождам като личност, едва сега осъзнавам кое е правилно и кое не. Вече не позволявам от моите комплекси да страдат другите. Но едва ли може да се очаква от едно дете (говоря за живота си до преди няколко години) да знае за нещата, които вие говорите. Влиянието на родителите и средата е най-важно, когато един човек израства, а аз просто живея при едни екстремни условия, от които вярвам, всеки би се втрещил.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...