B__ Posted August 9, 2010 Report Share Posted August 9, 2010 (edited) Стремежът към освобождение, духовна свобода, освобождение от този свят, нирвана. Освобождението, духовната свобода, освобождението от този свят, нирваната като цел. Много съм говорил за това колко подвеждащо и блокиращо е човек да си поставя духовни цели. Вчера ми попадна и цитат на авторитет, който мога да споделя: "Тук авторът намира за необходимо още веднъж да отбележи, че в този трактат се об­съждат признаците за духовното развитие и че описаните явления произтичат сами по себе си. Не трябва да се стремим към тях, защото това довежда до утежняване на кармата. Твърде лесно е да си представим какво ще се случи с човек, който с усилия на волята се е поставял над добро и зло и се е ориентирал по вътрешния си глас, без да се съобразява с ограниченията на вътрешната цензура /съвест, дълг и т.н./. Такъв човек бързо ще се превърне в чист егоист, тъй като вътрешният му глас се явява глашатай на низшите желания на подсъзнанието." Авесалом Подводни, "Законът на кармата". После си викам, абе и ти братче си се хванал за авторитетите, какво мислиш самия ти?! И ми излезе: стремежът към освобождение е животински рефлекс. Див кон хванат с ласо. Неговата единствена цел да се освободи. Когато ни хванат с ласо, стремежът към освобождение ли е човешката реакция. Ние не сме ли нещо повече. Не трябва ли да разберем този, който ни в хванал, да му простим, да се помолим за него, да се слеем с него, да извървим пътя си заедно, да му дадем част от нашата Божественост?! ?! Edited August 9, 2010 by БожидарЗим Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Posted August 9, 2010 Report Share Posted August 9, 2010 Koe e ласото за Homo sapiens? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
B__ Posted August 10, 2010 Author Report Share Posted August 10, 2010 Koe e ласото за Homo sapiens? Сутрешното кафе наример Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted August 10, 2010 Report Share Posted August 10, 2010 ... Див кон хванат с ласо. Неговата единствена цел да се освободи. Когато ни хванат с ласо, стремежът към освобождение ли е човешката реакция. Ние не сме ли нещо повече. Не трябва ли да разберем този, който ни в хванал, да му простим, да се помолим за него, да се слеем с него, да извървим пътя си заедно, да му дадем част от нашата Божественост?! ?! Ние сме това, което дори и хванато в ласо е свободно. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
B__ Posted August 10, 2010 Author Report Share Posted August 10, 2010 ... Ние сме това, което дори и хванато в ласо е свободно. Точно това, исках да кажа Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Posted August 10, 2010 Report Share Posted August 10, 2010 Преливаме си от пусто в празно, търкаляме думите като стъклени перли в игра, която не разбираме, залъгваме се че нещо назнайваме, че нещо докосваме, че с няколкото мига живот в месото се справяме успешно...и край. "Дотук, и не по-нататък!" - Хронос е безмилостен и точен. Защото сме пропилели шанса си, единствения. Да, има следваща инкарнация, но няма да сме ние, а някой нов обитател на Стария замък - микрокосмоса ни... -------------------------------- Какъв ти животински рефлекс, нали Висшият Аз ни влияе през тазовото съзнание, през южния полюс на системата, чрез животинското съзнание в нас... А точно той - Висшият Аз, Космическото съзнание е с достъп до Липиката /писара на лат./ където са събрани завършените ни опитности, безценното съкровище, което обогатява всеки нов обитател на Стария замък. Това е майоратното съкровище, което се предава по наследство...но не може да се ползва. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.