Диляна Колева

Здравейте. Пиша Ви за да попитам дали мога да започна терапия при Вас. Знаете за моя случай. Писала съм Ви и преди. Ще опиша по подробно какво ми се е случило до момента. Аз съм от с. Сатовча в Родопите. Като дете съм била доста затворена и срамежлива. На 18г. отидох да уча химия в СУ София. На 21г. се омъжих. На 22г. се роди дъщеря ми. След това се приместихме в гр. Бургас, защото съпруга ми е от село близо до града. И от 2003 г започнаха натрапливите мисли. Първо, че дъщеря ми ще умре. После, че аз ще я нараня. Много беше мъчително. Не съм търсила помощ от терапевт-отчитам го като грешка. Най-мъчителното е , че от тогава сякаш няма любов в мен. Постепенно свикнах да живея с това. 2008г. се роди сина ми. Към него мисля, че имам най голяма вина. Не съм му дала истинска любов.Грижила съм се много, но страдам от това. Виждам си грешките до момента. И така да преди една година някъде. Със съпруга ми започнахме да се отчуждаваме. И преди коледа той изпадна в криза, която според него е била от това, че не е могло да се продължава повече така. Аз цяла година бях много нервна имахме разногласия. Той се отдръпна тотално от мен. И  аз хоп в депресия. И не мога да си избия мисълта, че трябва да се разделим.  В началото много се страхувах. Опита ми с психотерапията е съвсем малък. Пробвах с Елена Шахънска зимата по-скайп. Аз тогава бях най зле.  И след това по няколко сесии с терапевти в Бургас. Като най- дълго 5 сесии. Но ефект нямам. Никой не ми е казал конкретно  и  откровенно какво да очаквам. Или някакви обяснения и насоки.Прировила съм интернет за отзиви и от познати също ,но нямаме терапевти в града. От  3 месеца съм и на хомеопатия. Лекарства не съм взимала до сега. Не знам как съм с мотивацията. Много искам да погледна честно и открито на себе си. Знам, че ще е трудно. Мислите ми са много мрачни и едно гласче ми казва няма да се справиш. Но аз искам. Писала Ви бях и преди. Ако искате да работим съм готова. Съпруга ми е против терапия Той смята, че ако се отпусна всичко ще е наред. Но аз искам да погледна в себе си, дължа си го и на децата също. Благодаря. Чакам отговор.