Jump to content
Порталът към съзнателен живот

д-р Тодор Първанов

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    3029
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    358

Репутация Активност

  1. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Донка in Перманентна замаяност   
    Здравей!
    https://iztok-zapad.eu/12-te-pravila-na-mozaka
    Това една книга в която е описано как работи нашият мозък. На кратко ще ти разкажа, какво пише за световъртежа .
    Най - често световъртежа се дължи на стрес. Стреса още се нарича ,, реакция на борба или бягство,,. За да,  можем да се борим или бягаме, кръвотока се насочва предимно към краката или ръцете. Така,  към мозъка се насочва по-малко кръв, която носи кислород и той остава в състояние на недостиг на кислород, състоянието се нарича ,,хипоксия,,. Тази хипоксия, нарушава работата на частта от мозъка, която отговаря за пространствената ориентация и това се преживява като ,,виене на свят,,. Трябва да отбележа, че не е възможно в това състояние да се падне на земята, защото това зависи от вестибуларния апарат, който се намира в ушите и не зависи толкова от кислорода. Какво се препоръчва. Спорт, като най- ефективният е простото тичане. Когато спортуваме / бягаме / се отделят хормони, които разширяват предимно кръвоносните съдове на мозъка, това повишава кислорода в него и световъртежа изчезва.
    Започвате да тичате, може да карате колело и използвате велоергометър. Проявете търпение и всичко ще се оправи.
  2. Like
  3. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Иво in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Присъедини се към някое учение.Бялото братство, йога или нещо друго.Там, в групата ще може да добиеш, този, друг опит и знание.
    Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.
    Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."
    Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."
     
     
  4. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Desy_V in Объркан съм   
    Здравей!
    Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от  страна на врага.
    Как се преценява истинността на дадена информация?
    Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация   се преценява и анализира на базата на два критерия.
    Първата е ,,надеждност ,, на източника.
    Надеждност означава, да  се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася .
    Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз  над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит  на раменната  става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно.
    Вторият критерий е ,,достоверност,,.
     Достоверност означава,  дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно  или има някакви мотиви, да я изопачи или  непредаде непълно.
    Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация?
    Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах?
     
    Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област.
    Това е обусловено от една мисловна грешка наречена
    Ефектът на Дънинг
    /копирам  - Костадин Зашев, 20.10.2017/
    В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае .
    Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро
    1) ще надценят способностите си,
     2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите
     3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.
    С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.
    / край на цитата/
    Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод -
    Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.
    В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание.
    Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.
    Дънинг обяснява:
    "Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."
    И още една интересна страна на ефекта:
    "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.
    Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:
    "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."
    Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
    Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна  информация по въпроса ти.
    Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда?
    Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам.
    1.    Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците.
    2.    На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/  тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ .
    3.    Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването  през ноември месец и още  на края на януари се ваксинира, за да  не попадне пак в същата ситуация.
    4.    От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в  Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а  сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,.
    5.    Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит.
    6.    Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят.
     
    Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани.
    Това е от мен, дано съм ти бил полезен.
  5. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Steli in Страх от изричане на мисли   
    ,,Нормално ли е окр ,да ме кара да се страхувам, че ще извърша действия, които по принцип не бих извършила?,,
    ОКР-то така работи, лъже  човека че ще направиш най- страшните за него  неща.Например, майка, която обича детето си, че ще полудее и ще го нарани.Човек, който обича живота, че ще си посегне и самоубие и т.н..
    Хубавото е,че натрапливите мисли винаги са  само една  голяма лъжа и никога не се реализират.Време  е да го приемеш.Те никога не се осъщестявяват.
     
    ,,Напоследък, все си представям  ,как казвам натрапливите си мисли и страховете си на глас като желания ,а аз изобщо нямам намерение да ги казвам, за да не се материализират... и още нещо нормално ли е да ме атакуват окр мисли най-много преди изпити?,,
     
    Тези представи, които описваш, не са твои представи / зад тях няма никакво намерение/ , тези представи са именно вид натрапливост , продукт на твоето ОКР. Искам да ме разбереш, всеки човек има понякога натрапливости, особено когато е под стрес.За ОКР говорим тогава, когато количеството им нарушава качеството на живота на човека. В момента,  при теб  те са повече, защото поради изпитите ти в стрес. За мен, ОКР-то е просто симптом, че човека не се справя добре със собственият си стрес. Ако  се замислиш, ще се убедиш сама ,че когато нещата ти са наред,  тях почти ги няма и обратното, имаш предизвикателства и те се появяват.
    Видях,че преди няколко години съм ти предложил да започнеш работа с психотереапевт, направи ли го?
  6. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Иво in Голям грях - депресия   
    Уповавай  се на Господ, той  е Любов и всеопрощение. Никой от нас не е съвършен и той го знае, за това и ни обича и подкрепя в трудните моменти.  Той е все опрощаващ.
    Вярвай  в него,..... умолявам  те!
     
     
  7. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Лина Коцева in Голям грях - депресия   
    Уповавай  се на Господ, той  е Любов и всеопрощение. Никой от нас не е съвършен и той го знае, за това и ни обича и подкрепя в трудните моменти.  Той е все опрощаващ.
    Вярвай  в него,..... умолявам  те!
     
     
  8. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Desy_V in Голям грях - депресия   
    Уповавай  се на Господ, той  е Любов и всеопрощение. Никой от нас не е съвършен и той го знае, за това и ни обича и подкрепя в трудните моменти.  Той е все опрощаващ.
    Вярвай  в него,..... умолявам  те!
     
     
  9. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from M.Nickolov in Объркан съм   
    Здравей!
    Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от  страна на врага.
    Как се преценява истинността на дадена информация?
    Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация   се преценява и анализира на базата на два критерия.
    Първата е ,,надеждност ,, на източника.
    Надеждност означава, да  се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася .
    Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз  над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит  на раменната  става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно.
    Вторият критерий е ,,достоверност,,.
     Достоверност означава,  дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно  или има някакви мотиви, да я изопачи или  непредаде непълно.
    Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация?
    Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах?
     
    Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област.
    Това е обусловено от една мисловна грешка наречена
    Ефектът на Дънинг
    /копирам  - Костадин Зашев, 20.10.2017/
    В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае .
    Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро
    1) ще надценят способностите си,
     2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите
     3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.
    С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.
    / край на цитата/
    Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод -
    Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.
    В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание.
    Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.
    Дънинг обяснява:
    "Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."
    И още една интересна страна на ефекта:
    "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.
    Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:
    "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."
    Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
    Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна  информация по въпроса ти.
    Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда?
    Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам.
    1.    Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците.
    2.    На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/  тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ .
    3.    Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването  през ноември месец и още  на края на януари се ваксинира, за да  не попадне пак в същата ситуация.
    4.    От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в  Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а  сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,.
    5.    Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит.
    6.    Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят.
     
    Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани.
    Това е от мен, дано съм ти бил полезен.
  10. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Hendo in Объркан съм   
    Здравей!
    Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от  страна на врага.
    Как се преценява истинността на дадена информация?
    Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация   се преценява и анализира на базата на два критерия.
    Първата е ,,надеждност ,, на източника.
    Надеждност означава, да  се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася .
    Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз  над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит  на раменната  става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно.
    Вторият критерий е ,,достоверност,,.
     Достоверност означава,  дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно  или има някакви мотиви, да я изопачи или  непредаде непълно.
    Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация?
    Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах?
     
    Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област.
    Това е обусловено от една мисловна грешка наречена
    Ефектът на Дънинг
    /копирам  - Костадин Зашев, 20.10.2017/
    В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае .
    Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро
    1) ще надценят способностите си,
     2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите
     3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.
    С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.
    / край на цитата/
    Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод -
    Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.
    В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание.
    Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.
    Дънинг обяснява:
    "Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."
    И още една интересна страна на ефекта:
    "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.
    Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:
    "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."
    Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
    Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна  информация по въпроса ти.
    Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда?
    Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам.
    1.    Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците.
    2.    На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/  тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ .
    3.    Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването  през ноември месец и още  на края на януари се ваксинира, за да  не попадне пак в същата ситуация.
    4.    От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в  Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а  сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,.
    5.    Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит.
    6.    Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят.
     
    Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани.
    Това е от мен, дано съм ти бил полезен.
  11. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in Объркан съм   
    Здравей!
    Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от  страна на врага.
    Как се преценява истинността на дадена информация?
    Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация   се преценява и анализира на базата на два критерия.
    Първата е ,,надеждност ,, на източника.
    Надеждност означава, да  се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася .
    Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз  над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит  на раменната  става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно.
    Вторият критерий е ,,достоверност,,.
     Достоверност означава,  дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно  или има някакви мотиви, да я изопачи или  непредаде непълно.
    Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация?
    Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах?
     
    Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област.
    Това е обусловено от една мисловна грешка наречена
    Ефектът на Дънинг
    /копирам  - Костадин Зашев, 20.10.2017/
    В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае .
    Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро
    1) ще надценят способностите си,
     2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите
     3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.
    С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.
    / край на цитата/
    Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод -
    Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.
    В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание.
    Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.
    Дънинг обяснява:
    "Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."
    И още една интересна страна на ефекта:
    "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.
    Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:
    "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."
    Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
    Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна  информация по въпроса ти.
    Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда?
    Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам.
    1.    Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците.
    2.    На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/  тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ .
    3.    Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването  през ноември месец и още  на края на януари се ваксинира, за да  не попадне пак в същата ситуация.
    4.    От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в  Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а  сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,.
    5.    Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит.
    6.    Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят.
     
    Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани.
    Това е от мен, дано съм ти бил полезен.
  12. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Никоя in Намерих ли ключа към премахване на окр?   
    Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.
  13. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Donatelaa in ТРЯБВА мислене   
    Можеш да направиш всичко сама, но времето за това .....ще е години.
    Потърси колега и работи с него, ще стане много по-бързо.
  14. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from ralito_we in Нужда от съвет или помощ   
    Ами, аз с моето ОКР си говоря.Това е най- добрият начин да го победя..Например, то ми казва,че ще полудея и убия семейството си, а , аз му казвам,че това е детската ми мечта.Така, то разбира,че не ме е страх от него и си подвива опашката.
  15. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Стасито in Средства за справяне с уплах   
    Молитва. Молитвата, особено за благодарност е, много мощно средство за успокоение.
  16. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from ralito_we in Намерих ли ключа към премахване на окр?   
    Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.
  17. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Ines Raycheva in Намерих ли ключа към премахване на окр?   
    Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.
  18. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in Сексуален проблем   
    ,,А какво ще кажете за идеята,че моделът на отношения в неговото семейство,се пренася и под нашия покрив? ,,
    Ще кажа,че това е един от основните принципи на човешкото поведение. То се определя от моделите на поведение, с които сме свикнали от най-ранно детство. Парадокса е,че дори те да не ни носят удовлетвотение, ние се придържаме към тях, защтото те ни дават сигурност, а и няма от къде да вземем други. В едно интевю Саша Безуханова казва,че едва когато е станала на двадесет и няколко години е разбрала, че има семейства в които хората не са щатсливи. Просто отношенията в нейното семейство са били ефективни и нищо не я е карало да мисли,че в другите семейства не е така.Но, същото важи и за неефективните семейни отношения.Хората в тях, не варват, че има щастливи семейства. 
  19. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Стасито in Самоубийство   
    Човекът, който не вярваше в любовта

    Искам да ви разкажа една много стара история за човека, който не вярваше в любовта. Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува.

    Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго, освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси.

    Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза.

    Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана.

    Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!”  Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен.

    Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг - да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано.

    Това, което виждате, е война за контрол - да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?”

    Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.”

    Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува.

    После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея.

    “Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той.

    “Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.”

    Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?”

    Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха.

    Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.”

    Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи.

    Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в  ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части.

    Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта.

    Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие.

    Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас.

    Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото.  Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.

  20. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Rais in Все по-силна натрапчивост   
    ,,Синът ми днес даже каза, че изобщо не вярва, че някога ще се оправи. И дали има смисъл от каквито и да е терапии, защото всичко му се струвало толкова реално и истинско и той изпитвал "реално" привличане вече само към момчета.,,
    Онзи ден момче пита във форума, дали ако спре да вярва в натрапливите мисли, те ще изчезнат. Отговорих му,че това е точно така.Но, за да стане това е нужно много време. ОКР-то пуска мисли, които винаги в известна степен са възможни. То няма да пусне мисъл ,,Аз ще стана крокодил,, , защото това няма как да стане. За това, първата стъпка, отнемаща най-много време е, човека да приема,че има ОКР.Тоест, собсвеният му мозък, го лъже, за неща които за него са неприемливи и ужасни. Това е първото, което трябва да се постигне, за да може терапията да се увенчае с успех.
    После, нещата стават малко по - лесни. 
  21. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from poli trifonova in Намерих ли ключа към премахване на окр?   
    Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.
  22. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Steli in Намерих ли ключа към премахване на окр?   
    Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.
  23. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in Намерих ли ключа към премахване на окр?   
    Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.
  24. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in Какво е обичта   
    Защо обичаме
    Гледай тези лекции и ако има нещо неясно питай
    https://www.ted.com/talks/helen_fisher_tells_us_why_we_love_cheat?language=bg#t-473058
     лекциите са две, но втората не мога да я кача, намери я в сайта на ТЕД сама
     
  25. Like
×
×
  • Добави...