Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
сиджей

Изневяра ли е?

Recommended Posts

Ще си позволя да кажа нещо, което съм забелязала в много хора - мъже и жени.

Този който парадира с това, че е обект на внимание от страна на другия пол (ухажване или просто високо оценяване на качествата които притежава - ум, интелект, професионализъм, духовност и т.н.) просто страда от липсата на такова внимание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

БожидарЗим, Няма такова нещо! Хората са "богати", те не са с едно и също поведение във всеки един случай, защото и субекта на тяхното отношение е различен във всеки случай, пък дори да е едно и също лице :). А да не забравяме, че и се учим паралелно и това пак ни обогатява допълнително. Абе пълни сме с противоречия

Пламъче, дали парадира или е манипулиран или толкова му е пипето, че да дразни човека до себе си, вече веднъж информиран, че това всява дискомфорт в него, или пък нарочно го прави, щото иска да сложи край на тази връзка, пък .. няма смелостта да го направи открито.. вариации бол. Аз него наистина не мога да го анализирам дори малко, защото нищо за него не се казва.

Редактирано от query

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да кажа нещо, което съм забелязала в много хора - мъже и жени.

Този който парадира с това, че е обект на внимание от страна на другия пол (ухажване или просто високо оценяване на качествата които притежава - ум, интелект, професионализъм, духовност и т.н.) просто страда от липсата на такова внимание.

Аха. Не е чиста работата на човек, който пие кафе с клиентки и им дава стоката на по-малки цени специално. Пък и им споделя лични семейни неща като на душеприказчици. Хе-хе-хе. Голям работяга се опитва да се изрисува пред жена си, ама блажени са вярващите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами помислете си как се отнасяте, когато любимия ви мъж общува с мъже приятели. Ще усетите същото отношение, което бихте имали, че прекалено много общува с някоя жена. Всичко опира до това, колко искаме да делим любимия с околния свят.

Например, когато се заговорех по телефона с някой приятел мъж, втората ми бивша жена мърмореше, че съм говорел по телефона, както някоя жена би говорела..... ха ха ха

И сега третата жена ти е настояща ?!?!

о-о-о, ама ти и ти си в кюпа, човече, как мога да очаквам да признаеш в темата дали е изневяра или не... естествено, ще увърташ до последно... :3d_146:

Жив и здрав! И успех с третата ти половинка!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е стига сега .. защо го нападаш с негова споделена информация. От къде знаеш защо се е развел? Ама не е добре да ползваме личните неща за да се аргументираме. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами помислете си как се отнасяте, когато любимия ви мъж общува с мъже приятели. Ще усетите същото отношение, което бихте имали, че прекалено много общува с някоя жена. Всичко опира до това, колко искаме да делим любимия с околния свят.

Например, когато се заговорех по телефона с някой приятел мъж, втората ми бивша жена мърмореше, че съм говорел по телефона, както някоя жена би говорела..... ха ха ха

И сега третата жена ти е настояща ?!?!

о-о-о, ама ти и ти си в кюпа, човече, как мога да очаквам да признаеш в темата дали е изневяра или не... естествено, ще увърташ до последно... :3d_146:

Жив и здрав! И успех с третата ти половинка!

Ако трябва да перифразирам Бегемот: "Ами честито мъжемразство" :)

Нарочно споделих горното....:)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами помислете си как се отнасяте, когато любимия ви мъж общува с мъже приятели. Ще усетите същото отношение, което бихте имали, че прекалено много общува с някоя жена. Всичко опира до това, колко искаме да делим любимия с околния свят.

Например, когато се заговорех по телефона с някой приятел мъж, втората ми бивша жена мърмореше, че съм говорел по телефона, както някоя жена би говорела..... ха ха ха

И сега третата жена ти е настояща ?!?!

о-о-о, ама ти и ти си в кюпа, човече, как мога да очаквам да признаеш в темата дали е изневяра или не... естествено, ще увърташ до последно... :3d_146:

Жив и здрав! И успех с третата ти половинка!

Ако трябва да перифразирам Бегемот: "Ами честито мъжемразство" :)

Нарочно споделих горното.... :)

Нищо не разбрах, честно.

Споделих с мъжа ми ситуацията да си каже мнението като мъж. Започна да се подхилва. Първо каза че кафе с райбер работата е ясна. Това е първата мисъл.

После реши, че и на него му се е случвало да излиза с колежка на кафе, но веднъж само или два пъти, но чак пък да й се изповядва... става обвързващо и неколегиално.

Веднъж месечно да се виждат - горе долу бива. Повече вече... е прекалено и вече отива към съмнително.

Ето ви честно мъжко мнение, нищо че не пише във форума и не се занимава с духовни проблеми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

е аз не се учудвам, че мъж женен за теб казва такова нещо :) Е, такова нещо би казал и мъж, който при каквато и да е среща на кафе с жена веднага почва да мисли за райбер :) Всеки съди за другите по себе си

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

е аз не се учудвам, че мъж женен за теб казва такова нещо :) Е, такова нещо би казал и мъж, който при каквато и да е среща на кафе с жена веднага почва да мисли за райбер :) Всеки съди за другите по себе си

Той ги е виждал такива мъже и знае какво представляват. Защо трябва да съди по себе си? За себе си си знае мярката кога прекрачва определен праг.

Този мъж може би е прекрачил някаква допустима граница. Жена му също подава сигнал, че е прекалено.

Ето моят мъж пак казва - един път в месеца става да се видиш с някоя, с която не си се виждал, а имаш приятелско отношение, два пъти вече е.. може... но на ръба...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може, може за някой мъж тази ситуация да е изневяра, а за друг да не е изневяра. Хората са различни.

Тука, важното е, дали някой заема крайно мнение по въпроса. Това означава, че крайното мнение всъщност е неговото поведение и чувство за изневяра в подобна ситуация.

Защото представи си, че на мъжа ти се наложи два пъти в месеца да се види с жена на кафе. По неговите критерии това е изневяра :) ха ха ха ха

.....или какво ще каже "абе, изчакай другия месец да се видим, не мога сега, защото ако е този месец, то ще е изневяра"...ха ха ха ха

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мъжа ми работи също с много хора клиенти, мъже, жени и хич не му е работа да се размотава по кафета. Както казах, човек или живее с някого или си угажда сам на себе си и си урежда срещи, сваля цени на стоки, приказва по лични въпроси. Знаеш ли какво е това? Това работа ли е? Ами не е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето ме Имах много работа затова липсвах Аз също споделих със съпруга ми и той реагира по същия начин като на ЮЛЯ мъжа Искате повече информация но не ми казвате каква

Много пъти съм съветвала приятелката ми да спре да го ревнува или поне да не го показва но от страни е по лесно

" Ако истински обичаш някого пусни го да си иде Ако си отиде значи не си е заслужавало да го обичаш Ако не си отиде обичай го и го уважавай до края на живота си "

Нямам представа кой го е казал но ми звучи много мъдро Също така мисля че освен доверие двама души трябва да имат много общи неща ,общи интереси ,общи идеали Ние например със мъжа ми сме сами Децата са надалеч но на нас никога не ни е скучно когато сме си само двамата Винаги има за какво да си говорим на всякакви теми Заедно готвим ,заедно проскаме дрехи ,заедно чистим дома си и т, н, На него също му се е случвало да сподели някакви неща със жени но винаги ми е казвал Видях еди коя си и се заприказвахме за това и това или пихме кафе и тя ми сподели еди какво си ,,, Има диалог между нас Тя ревността май е присъща за по младите двойки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво означава "чужд мъж" - има ли "мой мъж"? Аз не се чувствам нечия нито пък притежавам някого. Дядо поп, обаче му изнася да се притежаваме - притежаващите някого лесно се съгласяват да бъдат притежавани от друг...
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изневяра е :), дори да не е физическа. Ама твоята приятелка да вземе да помъдрее малко. Достоевски е казал "Умната жена и ревнивата жена са две различни неща".

А какво разбирате под изневяра?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една малко по - различна гледна точка:

Изневяра е определение поставено от хората, с цел да  оправдават собствената си зависимост в дадена връзка. 

Да изневериш на партньора, да изневериш на вярванията си, да изневериш на целите си, да изневериш на приятелите си, всъщност означава просто, че си поел в друга посока. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една малко по - различна гледна точка:

Изневяра е определение поставено от хората, с цел да  оправдават собствената си зависимост в дадена връзка. 

Да изневериш на партньора, да изневериш на вярванията си, да изневериш на целите си, да изневериш на приятелите си, всъщност означава просто, че си поел в друга посока. :)

 

Мисля, че това е много добре казано.

 

Реално няма изневяра. Просто светът се мени и ние с него. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изневярата е тясно свързана с лъжата. Ако няма лъжа и прикритост - всичко е наред. Но ако партньорът ти например не знае за връзките ти с други жени или мъже и ти криеш това от него - тук определено има проблем и той не е в очакванията на въпросния партньор. Щом партньорът ти очаква някакъв вид вярност във една връзка, а ти - нещо друго, това означава, че въпросът трябва да бъде изяснен от двете страни. По принцип, самата брачна церемония и клетва (особено църковните) ангажират двете страни с определени задължения свързани с верността. Това че някой е минал през церемонията без да вникне в смисъла й си е негов проблем. Това, което искам да кажа е, че ако двамата партньори не изяснят помежду си какво очакват от връзката си и до каква степен вярност очакват от партньора си, то очакването партньорът им да бъде верен единствено на тях по отношение на сексуалния живот примерно си е съвсем на място. Това е нормалното положение на нещата. Всичко друго е допустимо, но следва да бъде предварително изяснено между страните. Ама това единият партньор да си мисли, че другият излиза само с него, докато той/тя излиза и с други - това си е чиста проба лъжа.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Една малко по - различна гледна точка:

Изневяра е определение поставено от хората, с цел да  оправдават собствената си зависимост в дадена връзка. 

Да изневериш на партньора, да изневериш на вярванията си, да изневериш на целите си, да изневериш на приятелите си, всъщност означава просто, че си поел в друга посока. :)

 

Мисля, че това е много добре казано.

 

Реално няма изневяра. Просто светът се мени и ние с него. 

 

A, не, не, никак не съм съгласна. Такива твърдения са твърде опасни според мен.

Интересно каква ли ще е тази вяра, щом спокойно можеш да й изневериш и да поемеш в друга посока, въобще партньори ли сте с някого, щом му изневерявате, какъв приятел си, че ще изневериш и няма да ти пука?

 

Интересно ми е как лесно се манипулират нещата. Може би не е за тази тема, но вижте:

Аз държа на някой/нещо. <=> Аз съм зависим от някой/нещо. - еквивалентни ли са според вас? Вече по няколко теми се дадоха от различни хора едни меко казано абсурдни изводи, използвайки подобни методи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Една малко по - различна гледна точка:

Изневяра е определение поставено от хората, с цел да  оправдават собствената си зависимост в дадена връзка. 

Да изневериш на партньора, да изневериш на вярванията си, да изневериш на целите си, да изневериш на приятелите си, всъщност означава просто, че си поел в друга посока. :)

 

Мисля, че това е много добре казано.

 

Реално няма изневяра. Просто светът се мени и ние с него. 

 

A, не, не, никак не съм съгласна. Такива твърдения са твърде опасни според мен.

Интересно каква ли ще е тази вяра, щом спокойно можеш да й изневериш и да поемеш в друга посока, въобще партньори ли сте с някого, щом му изневерявате, какъв приятел си, че ще изневериш и няма да ти пука?

 

Интересно ми е как лесно се манипулират нещата. Може би не е за тази тема, но вижте:

Аз държа на някой/нещо. <=> Аз съм зависим от някой/нещо. - еквивалентни ли са според вас? Вече по няколко теми се дадоха от различни хора едни меко казано абсурдни изводи, използвайки подобни методи.

 

 

Нямах време да пиша. Иначе ми харесва това, което Станимир е написал.

 

Човек трябва да е честен със себе си и с другия. Не е коректно за самия него да се представя за друг или да представя не свои убеждения за свои. 

Когато си честен, то достатъчно рано си го заявил на другия или на замесените лица, за да стане въпрос за изневяра. 

 

Естествено, че като държиш на някой, не би му изневерил. Изневяра е да лъжеш, че държиш на някого, а да се възползваш от взаимната зависимост. 

 

Но пак да кажа, ако човек не се притеснява от себе си и е честен със себе си и другите, то тези моменти на изневяра не би ги имало. Не бихме създавали неоправдани очаквания у другите, които са основата за негативните емоции, които формират момента на изневяра. 

 

Също така аз, ако нямам очаквания от едни отношения, то не бих нарекъл новия път на другия изневяра. 

 

Още Буда го е казал - всяко очакване е страдание. Определяме нещо като изневяра, защото очакваме от другия да е вечно с нас или поне "достатъчно дълго", да се отнася по определен начин с нас, да ни уважава, да споделя вярванията ни, да ни е верен и т.н. 

 

И ние търгуваме с честността си, за да получим парченце любов като си мислим, че любовта зависи от отношението на някого към нас. 

 

Разбира се, тези неписани договори на защитени с обещания очаквания имат място в живота ни, но дали те са целия живот?!

 

И е много трудно да държиш на някого, без да вкараш наслагваният от поколенията стремеж да установиш някакъв режим на взаимозависимост, за да си гарантираш някаква сигурност. Когато няма вътрешна сигурност разчитаме на външна такава. Колкото повече външна сигурност има, толкова повече неща класифицираме като изневяра. 

 

Но си права Диана, че тези неща не могат да се кажат в две изречения, както аз направих. Така много удобно могат да послужат на някого, за да изгради на тях своята външна сигурност и оправдае всяка изневяра или по-точно своята нечестност :) 

 

Тук се сещам за една притча. Живял Учителят Арием в едно отдалечено градче. Така се случило, че дъщерята на обущаря родила дете и не казвала от кого е. Накрая под натиска на роднините тя "признала", че детето е на Арием. Той бил обществено порицан и за наказание му връчили детето, за което да се грижи. 

Арием нищо не казал. Взел детето и се грижел за него като за свое. Хранел го, обличал го и си играел с него. Въпреки порицанието и укорните погледи на съгражданите му. 

След година майчинските чувства проговорили в майката и тя признала, че излъгала, защото се страхувала, че момъкът, от когото е детето, няма да бъде приет от семейството. 

Веднага отишли и взели детето от Ариет. Той пак нищо не казал. Върнал се към всекидневните си занимания и учениците си. 

 

И тук пак имаме лъжа, подлост, изневяра (изневяра на принципи и изневяра към майчинството), но виждаме, че това наше отношение няма смисъл и че животът е по-голям. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Това не са абсурдни изводи, а различни гледни точки.

В работата с хора, нямам право да правя изводи, да поставям граници или да определям нещо като абсурдни, нямам право на еднопосочна гледна точка.. Важно е да се разглежда дълбочината и индивидуалността на душата и нейните нужди довели я до определени действия.

Когато говорим за изневяра в партньорските отношения нещата са много, много индивидуални. И няма някаква твърда максима, която да се изкара и да се каже - това е. 

Закони , етика, права, морал,....... това са етикети поставени от нас хората, за да работят за дадена кауза. Те са толкова ограничени и еднозначни, че само се хлъзгат покрай душевността без да разглеждат емоциите в дълбочина.

Когато един закон не работи, правителствата го заменят с друг.

Същото е и  с морала и етиката. 

Само до преди стотина години, бракът е бил чисто и просто договор, който е обслужвал определени намерения. Когато зад него е стояла и истинската любов, това е било прекрасно, но много, много често това не е било така. И не случайно са се родили романи като "Мадам Бовари" "Ана Каренина", да не говорим за Балзак. Това е отражение на тогавашната любовна действителност.

В световен мащаб, брачната институция и нейните обвързаности са много относителни, Факт е обаче, че тя става все по неефективна, като вид обвързаност.

Факт е, че дори да няма брак, партньорските двойки влизат в морала и етиката на този вид обвързаност. Следят за спазването на определените морални етикети и ако някъде се случи отклонение се преживява като предателство.

Погледнато отстрани всичко това заприличва на играта "Стражари и апаши" - точни правила, които трябва да се спазват, гонене, дебнене и после наказание, страдание и т.н. 

За всичко това никак, ама никак не се говори, дори не се мисли в една истинска любовна връзка. Когато двамата партньори имат споделяне, дълбока емоционална съпричастност и вярно приятелство, такова нещо като изневяра не съществува.

В момента, в който се появи, значи някой от двамата има нужда от нова посока.

Проблемът идва не от това, че някой има нужда от нова посока, а от това, че строгите морални норми, етика и морал, не му позволяват да го признае първо пред себе си, а след това пред партньора си. Под страх от неприемане, отхвърляне, обвинения в лъжа и предателство и т.н. тежести, естествения процес по поемането в нова посока става изключително труден и мъчителен и за двете страни. 

И тогава вместо искрен и споделен разговор се изпада в положение на атака и отбрана. 

Появи ли се това, вече имаме зависимост от единия от партньорите, страх  може би и от двамата, породен от общественото мнение, от моралните рамки, от ограничението на "правилно" и "неправилно".

 

 

Да предположим, една жена трябва да реши какво да прави в ситуация, когато съпругът е неверен. След прост разбор на ситуацията, се оказва, че те са семейни от 12 години, имат две деца, мъжът и я обича, тя него също, изневярата е била по - скоро случайност. Успокоява се, логическият смисъл е разбран - развод в тази ситуация не се разглежда, правилно би било да премахне обидите, да подобри отношенията, но душата я боли, тя иска да накаже съпруга си. Ето тук преминаваме към скрития проблем. 

Тук вече не говорим за любов, а за зависимост. 

Тук няма разбиране и любов има желание за отмъщение, което говори за дълбоко неприемане, но не на съпруга или ситуацията, а на себе си.

Нещата са много специфични и никак не са видими. На повърхността стои само - "изневярата е грях" :) Чудесно насаден ни от "услужливата" религия, християнската православната, защото при мюсюлманите е друго, дори при протестантите съжителството между двама души е договор, а любовните отношения са съвсем друго нещо.

 

С написаното в никакъв случай не оправдавам лъжата или не снемам важността на верните партньорски отношение, просто отварям скоба, че когато в тези отношение се появи трети, е добре ситуацията да се разглежда без етикети.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Това не са абсурдни изводи, а различни гледни точки.

В работата с хора, нямам право да правя изводи, да поставям граници или да определям нещо като абсурдни, нямам право на еднопосочна гледна точка.. Важно е да се разглежда дълбочината и индивидуалността на душата и нейните нужди довели я до определени действия.

Когато говорим за изневяра в партньорските отношения нещата са много, много индивидуални. И няма някаква твърда максима, която да се изкара и да се каже - това е. 

Закони , етика, права, морал,....... това са етикети поставени от нас хората, за да работят за дадена кауза. Те са толкова ограничени и еднозначни, че само се хлъзгат покрай душевността без да разглеждат емоциите в дълбочина.

Когато един закон не работи, правителствата го заменят с друг.

Същото е и  с морала и етиката. 

Само до преди стотина години, бракът е бил чисто и просто договор, който е обслужвал определени намерения. Когато зад него е стояла и истинската любов, това е било прекрасно, но много, много често това не е било така. И не случайно са се родили романи като "Мадам Бовари" "Ана Каренина", да не говорим за Балзак. Това е отражение на тогавашната любовна действителност.

В световен мащаб, брачната институция и нейните обвързаности са много относителни, Факт е обаче, че тя става все по неефективна, като вид обвързаност.

Факт е, че дори да няма брак, партньорските двойки влизат в морала и етиката на този вид обвързаност. Следят за спазването на определените морални етикети и ако някъде се случи отклонение се преживява като предателство.

Погледнато отстрани всичко това заприличва на играта "Стражари и апаши" - точни правила, които трябва да се спазват, гонене, дебнене и после наказание, страдание и т.н. 

За всичко това никак, ама никак не се говори, дори не се мисли в една истинска любовна връзка. Когато двамата партньори имат споделяне, дълбока емоционална съпричастност и вярно приятелство, такова нещо като изневяра не съществува.

В момента, в който се появи, значи някой от двамата има нужда от нова посока.

Проблемът идва не от това, че някой има нужда от нова посока, а от това, че строгите морални норми, етика и морал, не му позволяват да го признае първо пред себе си, а след това пред партньора си. Под страх от неприемане, отхвърляне, обвинения в лъжа и предателство и т.н. тежести, естествения процес по поемането в нова посока става изключително труден и мъчителен и за двете страни. 

И тогава вместо искрен и споделен разговор се изпада в положение на атака и отбрана. 

Появи ли се това, вече имаме зависимост от единия от партньорите, страх  може би и от двамата, породен от общественото мнение, от моралните рамки, от ограничението на "правилно" и "неправилно".

 

 

Да предположим, една жена трябва да реши какво да прави в ситуация, когато съпругът е неверен. След прост разбор на ситуацията, се оказва, че те са семейни от 12 години, имат две деца, мъжът и я обича, тя него също, изневярата е била по - скоро случайност. Успокоява се, логическият смисъл е разбран - развод в тази ситуация не се разглежда, правилно би било да премахне обидите, да подобри отношенията, но душата я боли, тя иска да накаже съпруга си. Ето тук преминаваме към скрития проблем. 

Тук вече не говорим за любов, а за зависимост. 

Тук няма разбиране и любов има желание за отмъщение, което говори за дълбоко неприемане, но не на съпруга или ситуацията, а на себе си.

Нещата са много специфични и никак не са видими. На повърхността стои само - "изневярата е грях" :) Чудесно насаден ни от "услужливата" религия, християнската православната, защото при мюсюлманите е друго, дори при протестантите съжителството между двама души е договор, а любовните отношения са съвсем друго нещо.

 

С написаното в никакъв случай не оправдавам лъжата или не снемам важността на верните партньорски отношение, просто отварям скоба, че когато в тези отношение се появи трети, е добре ситуацията да се разглежда без етикети.

Диди, противоречиш си на много места в този пост.

Само един пример - казваш - нямам право на изводи, нито на еднопосочна гледна точка и веднага след това в историята със семейството първо правиш извод и след това заявяваш кое било правилно?!?!

Да не говорим за някои изречения, като оранжевото - как така според теб строгия морал и етика и т.н. не позволявали да си признае пред себе си и пред партньора?! На Ана Каренина и на всички им е пределно ясно какво правят, какво има да признават пред себе си. Защо не признават пред партньора - най-често от нежелание да развалят статуквото, от страх, от зависимост. И тъкмо моралността и етичността в едни отношения ще доведат до това, да предупредим партньора, че имаме нужда от нова посока. Или влагаш съвършено различен смисъл в понятията, които употребяваш, или ... не знам. Но едва ли - ето казваш: "Когато двамата партньори имат споделяне, дълбока емоционална съпричастност и вярно приятелство, такова нещо като изневяра не съществува.", с което съм абсолютно съгласна, но в предишния ти пост според теб човек спокойно може да изневерява на приятелите си. А в следващото изречение уж изневяра не може да съществува, но щом се появяла, значи ... е, как ще се появи? За да се появи, значи не са изпълнени тези горни условия "Когато ...", а в тези условия си написала именно морални и етични критерии, които не са се променили от не знам колко хиляди години. И ако тези условия липсват, то тези двама души партньори ли са според теб все още или не?

 

А този абзац направо ме стресна:

"Когато един закон не работи, правителствата го заменят с друг.

Същото е и  с морала и етиката. 

Само до преди стотина години, бракът е бил чисто и просто договор, който е обслужвал определени намерения. Когато зад него е стояла и истинската любов, това е било прекрасно, но много, много често това не е било така. И не случайно са се родили романи като "Мадам Бовари" "Ана Каренина", да не говорим за Балзак. Това е отражение на тогавашната любовна действителност."

Според теб правителствата заменят морала и етиката от едни с други?! Точно обратното е - етиката и моралът са като природните закони (еволюират/променят се само и единствено с развитието на планетата и развитието на хората); това, че някои хора или институции периодично се опитват да наложат други, свои версии, е съвсем друг въпрос и както виждаме - само се опитват :)

А каква е връзката на брака с морала или етиката? Това, че църквата и обществото не е одобрявало например разводите, е нещо съвсем различно. Преди 100 години всички бракове ли са били такива? А сега колко бракове са пак такива? И точно това е зависимост - да сме съпруг/а на някой богат или (преди, но и сега дори) знатен човек, за да ползваме определени облаги (понякога това са и двете страни в един такъв брак - например от единия - парите, а от другия - титлата).

Иначе и преди и сега не е етично да изневериш на нещо/някого. Етично е например да съобщиш внимателно на партньора или приятеля или който и да е, че имаш нужда от нова посока и СЛЕД това да се посветиш на нова връзка да кажем, а не да криеш, лъжеш и т.н. Каквато и гледна точка да имаш - лъжата си е лъжа, с това не бива да се спекулира.

 

А относно последния ти абзац - какво имаш предвид под етикети?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Само един пример - казваш - нямам право на изводи, нито на еднопосочна гледна точка и веднага след това в историята със семейството първо правиш извод и след това заявяваш кое било правилно?!?!

 

Няма противоречие, примерът не е мой случай, цитиран е ( пропуснала съм кавичките), част от пример за липса на самоувереност в партньорски отношения. Думата "правилно" е употребена в друг контекст и неточен превод от руски, тъй като е писана за колеги психолози.

Грешката е моя.

 

 

"как така според теб строгия морал и етика и т.н. не позволявали да си признае пред себе си и пред партньора?!" 

 

Отговорът си го дала:

 

. Защо не признават пред партньора - най-често от нежелание да развалят статуквото, от страх, от зависимост.

Статуквото, страха и зависимостта са рамки, поставени от обществото. Ако някой не те е научил на това няма как да го ползваш.

 

 но в предишния ти пост според теб човек спокойно може да изневерява на приятелите си.

Това никъде не съм го писала, мисля че Божидар много добре е изяснил дълбочината на това което имах предвид с написаното в предния пост.

 

 

 

Според теб правителствата заменят морала и етиката от едни с други?! 

Според това което съм написала правителствата променят законите и това е факт. Никъде не съм писала, че променят морала и етиката.

 

 

 

Иначе и преди и сега не е етично да изневериш на нещо/някого. 

 

Точно за това става дума, че изневярата погрешно се спряга като насочена към някого. Всъщност няма такова нещо. И за да не бъда голословна, ще цитирам един голям мой авторитет в тази област:

 

 

"Никога не можете да предвидите как обичаният от вас човек ще се отнесе към друг човек. Ако реши да прояви към него преданост или любов, ревността ще ви завладее само ако смятате, че неговите решения имат нещо общо с вас. Изборът зависи от вас. Ако партньо­рът/партньорката ви обича друга/друг, той/тя не е „не­честен/нечестна", а просто е такъв, какъвто е. Ако ока­чествите поведението му/й като нечестно, накрая сигур­но ще се опитате да разберете коя е причината. Отличен пример за това е моя пациентка, която бе вбесена, защо­то съпругът й имаше любовна връзка. Обзе я силно же­лание да разбере коя е причината за това. Непрекъснато питаше: „В какво сбърках?", „Какво ми липсва?", „Не бях ли достатъчно добра за него?", и си задаваше други подобни въпроси, които показваха, че й липсва самоувереност. Хелън не преставаше да мисли колко несправед­лива е изневярата на съпруга й. Идваше й наум дори също да си намери любовник, за да възстанови равнове­сието. Плачеше често и гневът й се сменяше с униние. Погрешният начин на мислене, който е причина за нещастието на Хелън, се корени в желанието й за спра­ведливост. То я задушава във взаимоотношенията с мъ­жа й. Избора на мъжа й да поддържа извънбрачна лю­бовна връзка тя използува като причина да се разстрой­ва. Същевременно използува поведението му като по­вод да извърши нещо, което вероятно отдавна й се е искало да направи, но не е направила, защото нямало да е честно. Стремежът на Хелън към абсолютна спра­ведливост предполага, че ако тя първа започне извън­брачна връзка, съпругът й ще трябва да отвърне със съ­щото. Емоционалното състояние на Хелън няма да се подобри, докато не реши, че мъжът й е взел своето ре­шение независимо от нея и че той може да има хиляди основания — нямащи отношение към нея — за извън­брачните си сексуални опити. Може просто да е искал да изпита нещо различно, може да е обичал друга жена освен съпругата си, да е искал да докаже мъжественост­та си или да отдалечи настъпването на старостта. Как­вато и да е причината, тя няма нищо общо с Хелън. Хелън може да приеме връзката му и като отношения между двама души, а не като заговор срещу нея. Дали ще се разстрои, зависи само от нея. Тя може да продъл­жи да се наранява със самобичуваща ревност, в която поставя мъжа си и любовницата му по-високо от самата себе си, а може и да осъзнае, че нечия любовна връзка няма нищо   общо  със собствената й самооценка." Уейн Дайр

 

 

А относно последния ти абзац - какво имаш предвид под етикети?

 

 

ЕТИКЕТЪТ КАТО „БИ ТРЯБВАЛО"

Етикетът е чудесен пример на безполезно и нездраво приобщаване към дадена културна среда. Припомнете си всички безсмислени правила, които са ви карали да възприемате само защото Емили Поуст, Ейми Вандер-билт и Абигейл ван Бурен[3]дават този съвет. „Гризете царевицата от кочана така, винаги изчаквайте домаки­нята да започне да се храни, мъжът бива представян на жената, заставайте в тази част на църквата, когато сте на сватба, дайте бакшиш за това, носете онова, изби­райте тези думи. Не се допитвайте до себе си, проверете го в някоя книга." Макар добрите маниери да са нещо уместно — просто защото засвидетелствуват внимание към околните, — около 90% от всички препоръки на етикета са безсмислени правила, произволно съставени в някакъв момент. За вас не съществува подходящ път, а само това, което вие решите, че е добро за вас, при условие, че не затруднявате живота на другите. Вие мо­жете да решите как да представяте едни хора на други, за какво да дадете бакшиш, как да се облечете, как да говорите,   къде да  застанете,   как да се  храните   и така нататък, като изхождате от желанията си. При всяко хлътване в капана на „Как би трябвало да се облека?" или „Как би трябвало да направя това?" Вие сякаш гу­бите частица от себе си. Не искам да кажа, че трябва да бъдете социален бунтар, тъй като това би било форма на стремеж към одобрение чрез неподчинение. Смятам, че човек трябва да е насочен към самия себе си, а не към другите, когато урежда всекидневието си. Да бъдете верен на самия себе си, означава да не изпитвате потреб­ност от външни опорни механизми.       

 

От същия автор.

 

 

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, аз много харесвам Уейн Дайър, но тук има някакво недоразумение.

Естествено, че всеки има право да се влюби в друг човек, хората се влюбват/разлюбват, събират/разделят, но това не бива да е съпроводено с прикриване, лъжи, манипулации. Такова поведение нито преди, нито сега е било нормално и приемливо. Ти например, как предпочиташ - съпругът ти да те мами, че няма връзка или честно да ти каже, че има връзка с друга жена. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×