Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Бялото или черното куче... ха ха

Recommended Posts

Вече няма какво да се учудваме на псевдо-духовността. Поне 99% от всички познати методи за духовно освобождение водят до обратния резултат...май

Сещате ли се за уж притчата, че у всеки човек има бяло и черно куче и че ще оцелее това, което храниш и трябвало да храниме бялото, за да оцелеело само доброто у нас.

Винаги ми са се включвали всички червени лампички на тази притча ......

След това срещнах някъде, че Учителя казва, че не можем да унищожим злото и че не трябва да се борим със злото. От изтълкувай ни тази притча":

",,,Не мислете, че злото само по себе си може да изчезне. Не, злото е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления и доброто е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления. Нѣкой казва: „Да унищожимъ това зло!“ Не, на крива почва сте. Злото не може да се унищожи..."

А след това попаднах точно на нещо подобно като за кучетата, но вижте какво: от "Път към Любовта:

"...Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества – лоши мисли, и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието...."

Без да вземате страната нито на бялото, нито на черното куче....Защото и дори добра мисъл да имаме, то по закон ще се появи и нейната противоположност. От "Движение на енергиите. Закон за поляризиране":

"... Закон е: щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение...."

А какво да се прави? Отговорът е от "Недейте се грижи за живота си:

"...Всяка лоша мисъл, която е минала през ума ви, вие не сте отговорни за нея. Стремете се да я заместите с добра, но не се стремете да я изхвърлите навън. Дойде едно лошо чувство в сърцето ви, не се борете с него, но на мястото му турете едно добро чувство. Дойде в сърцето ви едно строго чувство, заместете го с едно чувство на милосърдие. Дойде в сърцето ви едно користолюбиво чувство, турете на негово място едно чувство на хуманност. Оставете света на двете противоположности, той сам да се бори...."

Пробвайте го. Чувството е наистина все едно сте открили Начина :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм, че ние така или иначе, живеейки в този дуалистичен свят, трябва да се научим да балансираме между доброто и злото.

Обаче не можах да разбера защо обяви 99% от всички познати методи за духовно освобождение за вредни?

Та погледни, много от тези методи ни учат тъкмо на това - да търсим златната среда, да следваме средния път, баланса на ин/ян ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако единственият път за влизане на човека в света на Любовта е страданието, злото е " необходимо зло", съгласна съм. В диалог е много лесно да се каже " да, така е, звучи логично ", но когато трябва да посрещна конкретна ситуация с нечие страдание или тържество на злото, си реагирам с инфантилна непримиримост. Не е ли смазващо да се събуждаш всяка сутрин с мисълта, че злото е вечно и неущожимо? Учителят е казал и това: " Всички трябва да вдигнете мисълта - да дойде Царството Божие, да се прослави Името Божие и да бъде Волята Божия. Какво нещо е Царството Божие? Дойде ли то, ще има мир, разбирателство между хората и ще престанат всички тези изтезания и насилия в света, които сега съществуват." Мисля, че е от Утринни слова, 21.04.1940г.. Както и заключенията му / ще се постарая да открия източника /, че бавно и почти незабележимо светът и хората стават по- добри. Като че ли злото не изглежда толкова непоносимо през призмата на подобна переспектива....

Редактирано от Inseparabile

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъмнината няма как да изчезне завинаги, но това не означава, че трябва да стоим на тъмно. Злото няма да изчезне, но въпросът е дали ние ще послужим за проявяването му. Правейки добро с това предизвикваме проява и на срещуположния полюс - това е необходимо и не знам защо се привежда като аргумент. Всъщност злото е най-силно когато е прикрито, когато действа индиректно. Тогава и бялото се превръща в сиво. Можем да си основем сиво братство - така няма да ни се налага да избираме между светлината и тъмнината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече няма какво да се учудваме на псевдо-духовността. Поне 99% от всички познати методи за духовно освобождение водят до обратния резултат...май

Сещате ли се за уж притчата, че у всеки човек има бяло и черно куче и че ще оцелее това, което храниш и трябвало да храниме бялото, за да оцелеело само доброто у нас.

Винаги ми са се включвали всички червени лампички на тази притча ......

.....

А какво да се прави? Отговорът е от "Недейте се грижи за живота си:

"...Всяка лоша мисъл, която е минала през ума ви, вие не сте отговорни за нея. Стремете се да я заместите с добра, но не се стремете да я изхвърлите навън. Дойде едно лошо чувство в сърцето ви, не се борете с него, но на мястото му турете едно добро чувство. Дойде в сърцето ви едно строго чувство, заместете го с едно чувство на милосърдие. Дойде в сърцето ви едно користолюбиво чувство, турете на негово място едно чувство на хуманност. Оставете света на двете противоположности, той сам да се бори...."

Пробвайте го. Чувството е наистина все едно сте открили Начина :)

И в двата случая обяснени в началото и края на поста става дума за едно и също нещо, само че при първото обяснение за храненето само на бялото куче червената лампичка светнала защото примера не бил харесан. При второто обяснение се предлага да не се бориш с лошите мисли и чувства а да ги заместиш с добри, т.е. да дадеш мисловна и емоционална храна на бялото куче без да пъдиш черното. Разликата е че примера с кучетата не е споменат и червената лампичка не светнала, в резултат Начина за духовна работа е открит. :) Това в крайна сметка е добре разбира се, има го в безброй варианти на намиране на правилния книга, метод, учител, школа и причие, за повече това спомага себепознанието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Непримиримостта към злото вече може да ражда нещо повече от зло - ражда човешката илюзия.

И да имаш нещо трасцендентно между доброто и злото не е сиво, а нещо повече, нещо квантово ново, това е самият живот. Затова на мен ми светват червени лампички, защото истинският живот е квантум на доброто и злото.

Ами ето какво казва Учителя в "При Бога, ангелите и добрите хора:

"...Бог седи зад злото и зад доброто. И ако той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.

Някой път вие искате да знаете защо е злото в света. Ако вие имате търпение, един ден ще разберете защо идват противоречията в живота. Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света? Без Любовта. Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие?..."

Също така в в "Не я ограничавай!" Учителя показва, че ако виждаме зло в света, то ние създаваме това зло като ограничаваме любовта си към него и към тези, които си мислим, че са негови носители. А носители всъщност сме ние, И ако сме нещастни от злото, то е защото сме ограничили Любовта в себе си:

"...Не ограничавай Любовта в себе си, за да не дадеш възможност на злото да те направи нещастен.

Това е всичкото, което исках да кажа. Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два, три, четири пъти и всякога ще намерите, че това е верно. Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем отде да започнем. Свободата започва от Любовта; да не се ограничаваме, за да бъде животът свободен. И знанието не трябва да се ограничава. Някой казва, че много знание не трябва. Затова има едно вътрешно, естествено ограничение. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз за злото имате вече едно ясно определение. Злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ограничиш Любовта, създаваш злото. .............

Всеки, който ограничи другите, ограничава и себе си. Повече няма да говоря по това. Някой път ще ви покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя и както и да е скрита в нас, непременно ще се изяви, ако не сега, то след 15, 20, 100, 1000 години..."

В добавка от "Два метода":

"...Всички хора се запитват откъде иде злото в света. – Злото иде от доброто. – Защо? – Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен..."

И от съшата беседа още един цитат, които мисля, че ужасно ще ви хареса:

"...Следователно не питайте защо съществува злото, но потърсете причината в себе си. Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че отвън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му...."

Диана, ами аз съм сложил едно "....май", защото се колебая между 90 и 99%. Най-малкото нещата не се предават точно.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Библията казва: "Разрушете делата на дявола!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Библията казва: "Разрушете делата на дявола!"

Да де, има добро, зло и Дявол. Дяволът е свързан с човешките илюзии и заблуди. От "Сила, живот и здраве":

"...Случи ли се нещо лошо в живота, всички казват, че дяволът е причина за това. Не е така. Всеки сам е виновен за лошото, което му се случва.

..... Не трябва да се говори много за дявола. Говориш ли за него, и в тебе може да се яви желание да намериш някаква грешка в ближния си и да го наклеветиш...."

Диана, това доколко са вредни методите за духовно освобождение е наистина интересен въпрос и то свързан с вземането на решения и затова това, което ми е оформи тази сутрин, ще го напиша там.

П.С. Историк, откъде е цитата "Защото трябва да говорите само с "Да" и "Не", а всичкото останало слово е от Дявола!" Не мога да го намеря нещо

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В добавка от "Два метода":

"...Всички хора се запитват откъде иде злото в света. – Злото иде от доброто. – Защо? – Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен..."

Злото идва не от доброто, а от невежеството. Това, че имаме добри намерения, още не означава, че ние ще ги претворим в добро. Ние трябва да разполагаме с необходимото познание и опит за да успеем да го направим. Но все пак кармичните последствия от невежеството са силно омекотени, защото кармата отчита намерението. Все пак целта е да се учим, а това не става със стоене и чакане.

Примирение пред злото не може да има. Първо злото е дело на хората и е временно. Може да се приеме временното му съществуване. Невежеството е нещо нормално, но то съществува само за да даде път на мъдростта. То винаги ще съществува, защото винаги ще има същества на по-нисък етап в развитието си, но то няма място извън тези начални стадии на еволюцията. Да се приравняват мъдростта и невежеството, доброто и злото, светлината и тъмнината е нелепо. В космически план съществуват сили на хаоса и който тръгне да се занимава с тях ще съжалява жестоко. Падналият ангел не е художествена измислица, а всички знаем високото му състояние преди падението. Хаосът съществува тук и сега; той е антитеза на битието, на творческите градивни сили и йерархии, ако щете на Бог. Но това не е разрушението за да бъде създадено нещо ново след това, подобно на Шива, защото зад подобно разрушение стои съзнанието, каквото в Хаоса отсъства. Хаосът е необходим, но той е необходим именно с това, че трябва да бъде непрекъснато преодоляван. Всичко друго води до самоунищожение. По същия начин и злото: то е необходимо ако бъде преодоляно, ако човек престане да прави зло, къде поради невежество, къде умишлено.

Светът е двуполюсен. Средният път продължава да не се разбира. Крайностите са вредни, но тъмнината и светлината не са крайности. Доброто и злото не са крайности. Миналото и бъдещето не са крайности. Ако аз присъствам на рок концерт и унесен в музиката и атмосферата загубя представа за реалността и изпадна в еуфория - това е крайност. Това не е духовното щастие. Ако аз разполагам с много пари и показно ги даря по някакво предназначение - това е крайност. То е добро, но е продиктувано от егоистични цели. Ако направя същото без егоистични подбуди, това няма да е крайност. Средният път не е отказване от правенето на добро, а от егоизма в тези ни действия, от удоволствието което мисълта: „аз направих добро - колко съм духовен“ може да ни донесе. То пак ще има едно вътрешно удовлетворение от добрата постъпка, но няма да го има това егоистично самовъзвеличаване. Примери могат да се дадат много, но и тези, мисля, са достатъчни за да се улови идеята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, за "средния път" на Будизма съм запознат за лично ползване и не мога да коментирам, а пък и ти казваш, че никой не го разбира :)

Другото, на което градиш виждането си е непримиримост към злото, което ми изглежда малко като православно християнство.

Казваш доброто и злото не са крайности. Обаче пък по-склонен съм да обърна внимание на следното. От "Двете царства":

"...Доброто и злото са две сили, които се обичат. Те живеят братски помежду си, защото носят в себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяват.."

Звучи като крайности, а? :)

"... Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на доброто...."

Ти казваш "примирение пред злото не може да има", но Учителя казва:

"...Щом е така, хората трябва да се подчиняват на злото. И Христос казва: „Не противи се на злото!“ Как ще се противиш на силния? Как ще се противиш на земята, която те носи в пространството? Не само това, но ние не знаем накъде отиваме. Ние знаем само, че сме се качили на един параход и пътуваме. Къде ще ни заведе този параход, не знаем. Много пертурбации стават с този параход, но ние не можем да изменим хода на нещата...."

По-нагоре дадох цитати, че ограничението на Любовта ражда злото. Тук се показва как да се тансцедентират доброто и злото, Как като се заобича злото и носителите му, се постига добро:

"...Сега, ако искате да се противите на злото, аз мога да ви покажа кой е пътят за това. Пътят за справяне със злото, или за противене на злото, е Любовта. Който иска да се противи на злото, трябва да бъде въоръжен с най-доброто и мощно оръжие – с Любовта. Пред Любовта злото веднага отстъпва. Единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват, е Любовта. Понеже Любовта идва вече в света, тя става господар и на злото, и на доброто...

....."

Но, за да бъде разбрана Любовта, то трябва да има зло. Истинската Любов е да обикнеш злото. Ето:

"...Вън от доброто и от злото Любовта остава неразбрана. Тя изважда навън грешките на доброто и на злото, примирява ги и след това открива пред човека нов свят. Докато Любовта не дойде в света да царува, доброто и злото се сменяват, както се сменяват денят и нощта. Щом влезете в Любовта, вие влизате във вечния Божествен ден. В Любовта няма нощ, няма тъмнина. Казано е в Писанието, че Любовта ще изтрие сълзите на хората..."

И още:

"...Любов, която не може да примири противоречията на живота, е слаба...."

От "Товарене и разтоварване":

"...Има един вътрешен закон в човека, с който нещата могат да се трансформират. Злото е зло, доброто е добро. Те никога няма да се изменят, но могат да се съчетават. Като съчетаете доброто и злото, те ще се примирят."

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако единственият път за влизане на човека в света на Любовта е страданието, злото е " необходимо зло", съгласна съм.

Правейки добро с това предизвикваме проява и на срещуположния полюс - това е необходимо и не знам защо се привежда като аргумент.

Това много ми хареса. Излиза, че злото е нужно, за да провокира съпротивата - доброто. Нещо като светлината, която има нужда от тъмнина, за да я прореже. Когато запалим огън през деня, за да ни освети ли го правим?

Аз си спомням едни мисли по темата. Идеята е, че и доброто и злото са в нас. Да ги наречем дявола и ангела. От там идват изразите "слаб му е ангелът/дяволът".

За да има правилен път, задължително условие е да има и погрешен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, ей това е интересното. Дали е задължително? И аз му се чудя.

Според много религии, учения, философи и т.н. само тук на Земята живеем в дуалистичен, двуполюсен свят, другаде такива неща като добро-зло няма. Например в т.нар. божествен свят ги нямало тези полярности. Тогава какви биха били нещата там? Щом няма примерно правилен и погрешен път, то би трябвало да има само един единствен път. Това много ми напомня за законите на света - всичко се развива/реализира според съответния закон, изключения няма и не може да има. Тези закони пък формират т.нар. Божия воля.

Та според мен тук пак опираме до свободната воля. За да има свободна воля, би трябвало да има избор, да може да се предпочете измежду поне 2 различни неща. Щайнер мисля беше писал, че ние, хората, като част от световната йерархия, сме, така да се каже, предвидени да станем първата такава с изградена свободна воля. Затова и обучението и практическите занимания се провеждат тук, на Земята, за да можем да тренираме и в крайна сметка да постигнем именно това. Той твърди, че на ангелите примерно няма и да им хрумне да се замислят така ли да постъпят или иначе; за тях не съществува алтернатива - все едно гравитацията да се замисли: да действам ли или да не действам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, за "средния път" на Будизма съм запознат за лично ползване и не мога да коментирам, а пък и ти казваш, че никой не го разбира :)

Другото, на което градиш виждането си е непримиримост към злото, което ми изглежда малко като православно християнство.

Казах, че средният път продължава да не се разбира - ако искаш разбирай го като "никой" - проблемът си е твой.

Непримиримост към злото... Не, аз просто го поставям на мястото му, без да го възвеличавам и да го приравнявам с доброто. Съдбата на злото е да отстъпи пред доброто. Всичко останало е сатанизъм от най-чист вид. Зло като цяло винаги ще има някъде, но въпросът е, че що се отнася до отделния човек, в един момент от развитието му, то следва да бъде преодоляно. След хората творци на злото ще станат животните в следващия етап от еволюцията си, но за хората правенето на зло трябва да остане назад в миналото. Ние все пак сме хора и нека да разсъждаваме като хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Доброто и злото са две сили, които се обичат. Те живеят братски помежду си, защото носят в себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяват.."

Звучи като крайности, а? :)

"... Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на доброто...."

Каква част от материята на един човек принадлежи на доброто и каква на злото зависи от развитието на съзнанието на въпросния човек. Злото няма нищо общо с материята, а ако доброто и злото се уравновесяваха взаимно, то тежко ни и горко. За щастие злото е възможно само при определено равнище на съзнанието. Злото винаги е крайно, защото противоречи на някои основни принципи на мирозданието, т.е. не може да имаме трайно съществуване и стабилност в злото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Щом е така, хората трябва да се подчиняват на злото. И Христос казва: „Не противи се на злото!“ Как ще се противиш на силния? Как ще се противиш на земята, която те носи в пространството? Не само това, но ние не знаем накъде отиваме. Ние знаем само, че сме се качили на един параход и пътуваме. Къде ще ни заведе този параход, не знаем. Много пертурбации стават с този параход, но ние не можем да изменим хода на нещата...."

Тук май не схващаш основната идея на непротивенето срещу злото. Та това е именно за да може злото да стигне до самоунищожение. Т.е. целта отново е злото да бъде унищожено. То е краткотрайно само по себе си и нестабилно. Когато му се даде открито поле за изява, резултатът е ясен. Всъщност тук не става за никакво преклонение пред злото, а за познаването му и за използване на неговите слабости срещу него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но, за да бъде разбрана Любовта, то трябва да има зло. Истинската Любов е да обикнеш злото. Ето:

"...Вън от доброто и от злото Любовта остава неразбрана. Тя изважда навън грешките на доброто и на злото, примирява

ги и след това открива пред човека нов свят. Докато Любовта не дойде в света да царува, доброто и злото се

сменяват, както се сменяват денят и нощта. Щом влезете в Любовта, вие влизате във вечния Божествен ден. В Любовта

няма нощ, няма тъмнина. Казано е в Писанието, че Любовта ще изтрие сълзите на хората..."

Не, истинската любов е да обикнеш враговете си, а не злото, което правят. Истинската любов винаги желае

трансформацията на злото в добро и вярва, че тази трансформация е възможна. Но тя не търпи злото, или по-скоро

търпи го, но само заради едно бъдеще в което то - злото вече няма да има място в този, който обичаме. Злото е нещо

временно и няма как любовта да се занимава с него, освен като етап към изявата на доброто в човека, на истинската

му духовна същност. Любовта просто разбира неговата преходност и в същото време непреходността на самия човек,

който временно го изявява.

Ако разгледаме цитата от беседа, ще видим, че в случая става въпрос за едно твърде несъвършено добро, т.е. такова,

което подобно на злото, също допуска грешки. В случая и доброто и злото са следствие от невежеството. Но хората се

движат от невежество към мъдрост - това е хода на еволюцията. А в мъдростта няма място за злото, но има място за

доброто. Т.е. хората ще продължат да правят добро и след като престанат да правят зло. Едното състояние е преходно,

а другото - непреходно; едното е възможно и в невежество и мъдрост (въпреки че в първия случай е съпътствано от

грешки), а другото - само в невежество.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, ей това е интересното. Дали е задължително? И аз му се чудя.

Според много религии, учения, философи и т.н. само тук на Земята живеем в дуалистичен, двуполюсен свят, другаде такива неща като добро-зло няма. Например в т.нар. божествен свят ги нямало тези полярности.....

След големия взрив се появяват първо първичното Ин и Ян яйце. Те съществуват въз основа на противопоставянето помежду си. След раздробяването им се създава Вселената.

Цялата Вселена е дуалистична, ама тука на планетата Земя сме решили от това да правим въпрос и да се обвържем с някоя крайност и то произволно обвързване. Навсякъде другаде може би транседентират дуалността.

Всъщност и на Земята човек може да трансцедентира крайностите и въобще да не се подлага на избор и то ако следва начина за вземане на правилни решения.

Че човекът живее в света на илюзии, които сам си доразвива, илюзиите на нуждата от избор. А няма никаква нужда от избор, затова свободния избор е илюзия, защото правилното решение е да се следва вътрешния Бог, а всичко останало е илюзия, която ни кара да мислим, че правим някакъв избор, а избираме между различна гъстота на илюзията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бялото или черното куче

Белите зъби на умрялото куче....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От „Мисли от Учителя за Доброто“

„Какво представляват злото и Доброто в Живота? Злото е най-малкото проявено Добро; Доброто е най-голямото проявено Добро. С други думи казано, злото е началото на Доброто, а Доброто е краят на Доброто. Ще докажа това твърдение със следния пример: взимате една овца, заколите я, опечете я и я изядете. За вас това е начало на едно добро, но за овцата е зло. След време, когато се запознаете с великите закони на Живота, вие срещате същата овца в гората, вземате я на ръце и я оставяте в своята ливада свободно да пасе прясната зелена тревица и казвате: "Ти можеш да останеш при мене, аз ще се грижа за твоя живот, ще те пазя, няма да посягам върху тебе. Аз благодаря за услугата, която ми направи в миналото. Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се отплатя." Това е краят на Доброто, което е същинското Добро. Злото се явява и при случаи, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Например, когато една риба изяжда друга, това е в реда на нещата – за рибите това не е зло. Но ако днес един човек по атавизъм изяде друг, това е голямо зло и за двамата. Ако една риба изяде друга, първата продължава да живее, но ако един човек изяде друг, и двамата умират. Значи желанието на човека да глътне друг някой човек е зло – то е желание, което е отживяло времето си, то е остатък от далечното минало, на което човек периодически се натъква. Следователно в съвременния живот злото не е нищо друго, освен идеи на миналото, които са отживели времето си.

И тъй, що е злото? Злото представлява отживели идеи, неспо­лучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представлява нови, Божествени идеи, които дават нови насоки за реализиране на човешките желания. Чрез Доброто човек отправя своите сили към Божествения свят. Когато ви запитат защо човек не трябва да бъде лош, ще кажете: "Човек не трябва да бъде лош, за да не повтаря своето минало." Защо трябва да бъде добър? За да постигне целта на своя живот, да влезе във великия свят на Битието. Значи злото е изминатият път, по който човек не трябва да се връща; Доброто е пътят, по който човек върви вече, за да реализира своите желания по нов, по Божествен начин и да разбере смисъла на Живота.

Ще обясня идеята си със следния пример: представете си, че сте живели известно време на северния полюс. След това, с движението на Земята се движите и вие и дохождате до екватора. Времето, което сте употребили, докато стигнете до екватора, се равнява на двадесет и пет хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се върнете отново на северния полюс? Вие непременно ще умрете. Значи връщането в миналото не е нищо друго, освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото представлява ледена епоха, леден период, който носи смърт за човечеството. Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попадне при тези условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се връщаш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е Живот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял. Защо? Защото там условията за Живот са вече изменени.“

Самоопределение

„Кои са отличителните черти на злото и на доброто?“ – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, Доброто го освобождава. Доброто, Любовта са огън, който побеждава.

„Двете състезания“ – СС, 08.08.1937 г.

Това би трябвало да сложи край на спекулациите по темата, въпреки че съм изпълнен с песимизъм относно тази възможност. Нещата са представени ясно и не дават голяма възможност за извеждането на съмнителни изводи..., но пък и това не е гаранция. Повече в тази тема няма да пиша. Който иска нека да поразсъждава и осмисли горните два откъса от беседи. Там е написано предостатъчно за това какво представляват доброто и злото и за отношението между тях. Те дават основата, която позволява да се разберат правилно останалите цитати, които са дадени преди това в темата. Без тази основа това няма как да стане и разбирането ще е погрешно, както и изводите, които всеки прави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...И тъй, що е злото? Злото представлява отживели идеи, неспо­лучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят...."

Именно де. Явно странните тълкувания за средния път и непримиримоста към злото са остарели идеи и очевидно досега нищо добро не са донесли последните хилядолетия. А пък разните църкви 2000 години се борят срещу злото. Очевидно остаряла, непродуктивна идея. И Учителя точно това казва и го казва изрично "не се борете срещу злото!".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ей, вие двамата, говорите едно и също, обаче не, дай да спорим. Явно така ви е по-приятно :)

Да, да не се борим против злото И да правим добро. Единият обаче набляга предимно на първото, а другия предимно на второто.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ей, вие двамата, говорите едно и също, обаче не, дай да спорим. Явно така ви е по-приятно :)

Да, да не се борим против злото И да правим добро. Единият обаче набляга предимно на първото, а другия предимно на второто.

Аз мислех да го кажа на Стаимир, но го кефя повече, като си говорим по тоз начин ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въобще не ме кефиш. А за това, че говорим едно и също... просто нямам дум - при такива същностни разминавания. Ама и аз какво ли пиша в тема с "ха ха" в заглавието. Отчитам грешката като моя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дънов е казал е това,

"Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! "

"Малките случаи", ООК

което не значи трябва да си фанатик на тема истина ( добро ). Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване!

Дънов е посочил пътеката по която е искал да вървят хората, които го четат и го следват. Пътеката е когато можеш и колкото можеш да се бориш срещу злото. Да се застъпваш за добрите дела и хора и да се стремиш да си полезен, усетиш ли в себе си бунтовническа искрица. Да живееш смело и достойно и да не заравяш глава в пясъка, защото не си щраус, а човек. Да уважаваш и почиташ хората, които са загинали заради свободата на себеподобните си. Да дълженстуваш на добрите примери, които са оставили след себе си и да повярваш, че и от теб също се очаква да допринесеш с нещо! Да променяш себе си в посока добро и полезно. Да си горд със себе си когато постъпиш по човешки начин, а не да те е страх, че гордостта е зло и да я поставяш под съмнение. Да се виниш, когато съвестта те вини, а не да отричаш силата й! И утре ако се случи така, че се удариш челно с кола или мотор в някой стълб, то поне да си оставил някаква диря след себе си, която да твърди, че си живял. Ако заболееш от рак или някаква друга неизличима болест да знаеш, че си свършил каквото си могъл в живота и имаш право да се оттеглиш без да искаш ничие разрешение.

"Във времена на морална разруха гаранция, че ще усетим свежия вкус на свободата може да даде само силния звън на съвестта. Защото този звън е морален феномен, който отказва да се възползва, като вместо това извлича само полза! "Рокко Кинничи (19 януари 1925 — 29 юли 1983, Палермо ) - италиански магистрат, основател на комисия " Антимафия ". Убит от мафията!

Никого не поучавам как да живее и не нападам от този форум. Това е моята лична истина по темата добро/зло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обсъжданият пример с бялото и черното куче ми напомня един израз на Дън Сяо Пин: "Бяла котка, черна котка, всъщност важна е тази котка която хваща мишки". Този израз не е в смисъла който се обсъжда тук, а за противопоставянето между социализма и комунизма, за това че всъщност най-важно е коя система е по-ефективна. Това изказване струвало скъпо на Дън Сяо Пин защото Мао Дзе Дун се възмутил и го свалил от командния ешелон на компартията в Китай до обикновен работник, склададжия. След смъртта на Мао обаче изразът на Дън стана популярен, Китай тръгна към търсене на съвместяване на социализма с капитализъм, Дън зае мястото на Мао в ръководството на Китай. Да правим оценка на резултата е сложно, но безспорно е че Китай вече е втората индустриална сила в света и измести Япония от това място.

В този смисъл не трябва да забравяме че всяка гледна точка, виждане, учение, идеология и т.н. нямат смисъл сами по себе си колкото и да ни се струват интересни и важни. Най-важно е дали "хващат мишки", дали са ефективни в постигането на някакви поставени цели. Например ако търсим познание колко време ще отнеме да го постигнем чрез доброто и колко чрез злото? Злото спестява много време, това прочетох преди доста години някъде в беседите на Учителя, сега ги има в електронен вид и може да бъде намерено къде е споменато. Наистина така е в сегашната епоха.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×