Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Поздравления,че си се справила.Това заболяване е доста упорито,сигурна ли си че си имала наистина ОКР..Трудно ми е да повярвам,че някой може да се справи с това ,,чудо''толкова бързо,а и теориите за позитивното мислене някак са ми опротивели,поне при това заболяване не действат особено ефективно..Аз също го имам,изчела съм всичко за него,познавам го чудесно,но за жалост в България няма достатъчно квалифицирани или поне не достатъчно съвестни лекари,които да се опитат да ти помогнат без през цялото време да си мислят за пачката в джоба ти и каква мазна паста ще ядат на поредната екскурзия до Италия с парите САМО от дневните сеанси..Не съм намерила лекар,който да прилага когнитивно-поведенческа терапия,без лекарства е трудно-да,но на тях им е по-лесно да те натъпчат с хапчета и хайде-следващия,моля!А това все пак не е депресия,от която можеш и сам да излезеш,прочитайки някоя книга на Букай или Кехоу,а сериозно заболяване,което изисква внимание..Таа мисълта ми беше,че изобщо не съм доволна от българските специалисти и най-вече пловдивските(тъй като съм от П-в)Итъй като все още правя някакви опити за самоспасение,ако имаш на ум някой почти-загрижен лекар,те моля да го препоръчаш или ако не ти поне някой,който прочете темата..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато Моника дойде при мен ми каза, че от няколко години следи форумите и не е прочела за някой, който да пише, че се е справил с ОКР.Това ме изненада и след като свършихме терапията си я помолих да сподели своят опит.Нека това да не прозвучи като реклама на моите способности, а като надежда, която всеки един който иска да се справи с ОКР трябва да има.За щастие в самият форум имам няколко клиента  с ОКР, които са се справили с проблема.   С двама  от тях терапията е приключила преди повече година и половина.Мисля, че и те  ще споделят своят опит, най-вече за да кажат-СПРАВЯНЕТО С ОКР Е ВЪЗМОЖНО. Искам да отбележа следният проблем, когато хората с ОКР се справят, не искат да си спомнят повече за проблема, по тази причина е трудно да накараш такъв човек да пише във форум.По тази причина предварително им благодаря за усилието което ще направят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Пиша в тази тема, защото бях помолена от д-р Първанов да споделя опита си и да вдъхна надежда на хората, които се борят с проблема, наречен ОКР. Аз съм едната от бившите пациентки на д-ра, за които той говори. Ако знаете с каква радост и гордост пиша „бивша”, защото терапията ми приключи отдавна и то успешно. Ще се спра накратко върху историята си, т.к. не мисля, че е важна, а и ми навява неприятни спомени (което е и причината да не намирате много положителни истории по форумите-хората, които са се справили не искат да говорят за това, не искат даже да се сещат). Аз го правя най-вече заради д-р Първанов, защото той направи толкова много за мен, че един живот няма да ми стигне да му се отблагодаря. А и самия той ми каза, че това също е задача от терапията ми, т.к. щом давам съвети на други хора това мотивира и самата мен и ми вдига самочувствието. Помагам и на други негови нови клиенти. Та...за мен. Имах натрапливости от дете. Не се сещам определено нещо да ги е провокирало. Това, което д-ра ми обесни е, че когато родителите не съумеят да вдъхнат увереност в детето, то става тревожно, което е предпоставка за тези състояния. Не ги обвинявам, разбира се, приемам, че просто така се е случило. През годините съм изпълнявала всякакви ритуали-броене, скачане, поредност на нещата, които изпълнявам и т.н. и т.н. Не съм осъзнавала, че имам проблем. Не съм била стеснително дете-имах приятели, бях контактна, отличничка, участвах във всякакви изяви в училище и т.н. И така си минаваха годините. В един момент се прехвърлих от редовно обучение в задочно, търсих работа известен период от време, отчайвах се, че не мога веднага да намеря и когато вече намерих явно стреса ми е дошъл в повече и не закъсня и първата ПА. Няма да ви обеснявам за ПА, ясно ви е. След това последва традиционната схема-лекари, изследвания, болници и нищо. Здрава като бик. Една от лекарките при, които ходих ми каза, че това е проблем, свързан с нервната ми система и че по каквито доктори да ходя решение няма да намеря. Тя ми изписа антидепресант и аз тогава нищо незнаеща за този тип лекарства реших да го пия. Стигнах до втория ден на ¼ от лекарството и се почувствах толкова зле, че ги изхвърлих. Общо взето не съм пила никога антидепресанти. След това започна едно лудо ровене в интернет, форуми, един постоянен рев и въобразяване на всевъзможни неща. Намерих психотерапевтка в моя град и започнах да ходя при нея, защото реших, че аз лекарства каквото и да стане няма да пия. За терапията при нея не ми се говори, т.к. силно се съмнявам в квалификациите й и че въобще може да се нарече психотерапевт. Както и да е. Видях, че нещата с нея не отиват на никъде и продължих да търся. Намерих този форум и така попаднах на д-р Първанов. Когато писах в този форум аз вече бях овладяла ПА, но натрапливостите ми, които в този момент бяха на тема психични заболявания ескалираха неимоверно. Сега разбирам каква превилегия съм имала, че д-ра ме прие за клиент. Ако искате да Ви кажа, че отидох два пъти при него и се оправих ще Ви разочаровам. Само аз и той знаем през какво съм минала и колко трудно ми е било. Но знаете ли-никога не се отказах. Аз съм една от трудните пациентки на д-ра и той затова толкова се гордее с мен. Терапията ми продължи година и нещо и то не заради друго, ами защото аз не бях много послушна и най-важното-отне ми доста време да му повярвам. Първия път, когато отидох при него ми се стори толкова странен и че ми говори врели некипели, но именно това е разковничето-терапевта трябва да ви се стори такъв поне в началото, защото той трябва да има коренно различно мислене и отношение към живота-нали на това ще ви учи. Всеки път, когато ходех на терапия аз се опитвах да го убедя как съм луда и че страдам от най-страшните психични заболявания (това беше основната ми натрапливост тогава) и всеки път той ме разубеждаваше като в началото го приемаше с надсмешка, но веднъж ми каза, че ако още един път му кажа, че съм луда прекратяваме терапията, защото няма смисъл, ако не му вярвам. Е, не знам как го постигна, но му повярвах. След това, разбира се, имах и други натрапливости, но той ме научи на схемата, която да прилагам, когато те се появят или сменят темата си, схема, която е валидна за мен, разбира се. Темата на поста ми не е да ви обесня какво съм правела аз, защото това е строго индивидуално, а да ви кажа, че щом аз, човек с натрапливости повече от 20 г. може, значи всеки може. Не мога да кажа, че е лесно, напротив много е трудно-изисква много работа, много упоритост и мотивация, но който не е готов на това прави по-трудния избор-да продължава да живее в мъки. Искам да ви кажа едно-няма лесен вариянт, ако чакате наготово нещо да стане чакате напразно. Няма вълшебно хапче, което да глътнете и да се оправите. Как едно хапче ще промени мислите ви? Това е ваша работа, за която обаче ви трябва учител. Терапията не е единия час, в който отиваш и говориш с терапевта. Терапията започва след като излезеш от кабинета, сам със своите проблеми и с наученото през този един час и най-важното-практиката му! Действие, действие, действие. Терапевта не е магьосник и няма свръх сили. Той е човек, който има знанията да те научи как да се справяш и само от теб зависи усвояването на тези знания. Целта ни на мен и на момичето, публикувало темата (междудругото не я познавам и искам да я поздравя- браво, момиче, разбихме ги, а?видяхме им сметката на натрапливостите) е да ви кажем само, че е възможно и едно „Да, ние се справихме и вие можете”. От време на време, разбира се и аз имам своите трудни моменти и тогава търся д-ра за съвет, но само ще ви дам пример последния път какво стана-потърсих го, обесних му точно с едно изречение това, което ме тревожеше и той ми върна „ не се научи, че опасенията ти никога не се сбъдват” и това беше! И то не, че не съм  се научила, ами просто за момент го бях забравила. Дори сега в момента пиша този пост и си задавам въпроса, ами ако пак стана зле, но точно това е един от ключовите моменти в терапията-да се научиш да живееш с несигурността. Когато започнах терапията си все бързах, исках нещата да се случват бързо, имах чувството, че нищо не правя, представях си че трябва много осезаемо да усещам промяна. Тогава д-ра ми каза, че единствено това бързане може да ме спре по пътя и че нещата стават даже неосезаемо, и наистина след време като се обърнах назад видях колко много неща съм научила и колко съм се променила, а даже не го бях осъзнала. И накрая искам да кажа, че не искам поста ми да прозвучи като реклама, просто знам колко е важно да намериш дори искрица надежда. Моят първи опит също беше безуспешен, но това не ме отказа да търся решение. И нека не използвате тази тема за успокоение, а за мотивация! Силата е във вас! Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано не държа на поредната история,наслушала съм се на много такива,пределно са ми ясно идиотските мисли,които се въртят в главите ни..поредната разказана история няма да помогне на хората да се почувстват по-добре.Придобила съм огромно количество info под формата на книги,статии,контакти с хора със същия проблем(между другото книгата на д-р Шуорц е полезна)както и контакта с international OCD fundation-много е важно пациентите да са предварително информирани,за да не им влошат още повече състоянието най-различни самоизлъчили се психолози..Не знам кой на кого и колко е помогнал(адски съм разочарована от лекарите в България и не само,ноо това е една друга тема,просто алчността на българина до такава степен е попила в всички хуманни професии,че ги е превърнала в техен изроден антипод..),но моят опит и опита на много хора,с които съм разговаряла е,че никой не използва когнитивно-поведенческата терапия.Когато аз ходих на терапевт всеки път бяха едни и същи разговори за моето ОКР,за което му бях обяснила 220 пъти и пак продължаваше да ме пита едно и също като папагал,да не говорим,че нито веднъж не приложи дори една от техниките на ког.-пов.терапия -наводнение,десенсибилизация и тем подобните им научни наименования..повечето пациенти се самолекуват-душиците..that's the truth

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се прави обобщение за психотерапевтите в цяла България, като се вземат предвид няколко психолога в Пловдив е меко казано несериозно.

 

Положителните постове показват, какво МОЖЕ да се направи, а не какво НЕ МОЖЕ. Неможенето не е от полза за никого, за него всички знаем, че съществува. А също така показват, че има терапевти, които работят с гореизброените методи и че проблемът съвсем не е непреодолим.

Вариант за Вас е просто да потърсите подходящ терапевт (а такива има). Съжалявам, че до момента сте попадали на неподходящия метод, но съм убедена, че който търси, рано или късно намира. Желая Ви успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори и да има някои,които си разбират от работата (в това число и моя психотерапевт)адски много ги мързи да се занимават с подробности,психиката е толкова тънка материя,че само една дума може да преобърне всичко в пол.или отр.посока..Наскоро четох изказване как една женица с ПА или подобно се обажда на накакъв си терапевт като обяснява какво е положението и въпросния и казва-180лв.щото случаят ти е тежък,тя затворила телефона и се разплакала,как обяснете ми един психитерапевт може да се отнесе по този начин с тази жена,която отчаяно търси помощ и да и каже арогантно,че случаят и е ужасно тежък и тя трябва да си плати за това тройно.Друг случай-един отчаян баща ми сподели за наистина тежкото състояние на сина си и цитира какво му е казал един от най-полулярните, уж светила в софия-,,нищо не може да се направи''така,че не само 1-2 в пловдив..моят терапевт ми помогна само да осъзная че това е болест,но не и как да се боря,всичко останало дължа на себе си.сега може би имам 15 %от болестта и на моменти изпадам в малки кризи,но е поносимо-пълно излекуване от болестта няма,винаги има леки кризи и понякога крачка назад,това е една постоянна борба и когато нямаш адекватна помощ и подкрепа от терапевт борбата е безмилостна.Наистина се надявам да има терапевти,които ги е грижа(аз не съм срещнала),защото славата,добрата слава не се измерва в пари,а в качества и умения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даниела, според мен резултата от тоновете събрана информация по темата те карат да вярваш, че си специалист в областта на ОКР и от там арогантното ти отношение е истинската пречка да ти се помогне. Някога опитвала ли си да спориш с пиян човек? Невъзможно е да излезеш на глава, ако ще и желязни аргументи да имаш! 

 

Незнаенето е мъдрост. Докато вярваш, че всичко ти е ясно е невъзможно да ти се помогне. Казвам го от собствен, горчив опит.

 

Не искам да натрапвам мнението си, просто те приканвам да погледнеш на нещата от тази гледна точка и сама да изследваш. 

 

Желая ти всичко добро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже има има опасност темата да стане спор между Даниела и другите пишещи, не одобрявам писането и повече ТОЧНО в тази тема.Предлагам да пусне нова тема, в която тя, а и който друг желае, да сподели за  некадърнастта на психиатрите или психотерапевтите при които е ходил.Не виждам нищо лошо в това.Но нека постовете бъдат обосновани и човек да споделя собственият си негативен опит, както например го прави Student 21-

,, След толкова лутане и отчаяние....Дадох 1500-2000 лв. на един ........... психотерапевт, който още повече ме вкара в блатото и във финансовата пирамида, за която говориш.,,Д-р Тодор Първанов ме помоли да споделя горчивия си опит с предишния ми психотерапевт и последствията от него. Съгласен съм с мнението му че този пост ще е от полза на всички. Ето какво се случи с мен.

Веднаха щом се появиха симптомите и тревожността, аз реших да си запиша час за терапевт, тъй като се съмнявах че мога да се справя сам. Причината за това, е че просто не знаех какво да правя. Първоначално написах e-mail на въпросния терапевт (за кратко наричан от мен Х), при което Х много уверено, без въобще да познава случая, каза че само за няколко сесии ще съм "като нов". Това за мен е грешка номер - не може да даваш такива изявления, без да си запознат с конкретния човек, с неговите качества, с неговия строго индивидуален случай. Още по-нагло е да обещаваш няколко сесии, без дори да си осъществил жив контанкт с клиента.

След като отидох, първото което правихме беше да ПРИЕМЕМ симптомите и страха. Надявам се Орлин да чете това, защото и той също, без да е запознат с терапевта и с това как точно са протичали сесиите при него, го защити и каза че методите му са резонни. Орлине, просто прочети по-надолу и ще видиш че това не е така. Аз до края на терапията въобще не разбрах какво означава да приемеш симптомите. Ето, Орлин обясни възможно най-подробно какво означава приемането, след което аз го практикувах и ефектът беше налице - вече знам как да неутрализирам симптомите. При Х това не се случи. Той не даваше никакви обяснения, подробности и разяснения. Единственото, което ми каза е че като приема страха и симптомите, те ще изчезнат. След много настояване от моя страна, получих изпросено разяснение какво означава приемане. Това означавало да си намирам друго занимание, да не мисля в симптомите, да не им отдавам значение и така с времето щели да изчезнат. Една вечер се обадих на Х, защото имах силна тревожност. Х ме посъветва да излезна на кафене с приятели и всичко щяло да се оправи. След като този метод не даде резултат, Х реши да търси дълбоки причини, които провокират симптомите. Около 8-9 сесии говорих за миналото, детството, приятелите и всичко останало. Х умишлено ме разпитваше изключително подробно, за да удължи по брой сесиите. След като споделих всичко, единственото нещо, което бях посъветван е да ОБИЧАМ СЕБЕ СИ. Това щяло да реши проблемите със ситуативните паник атаки, тревожността, симптомите. Защо точно това ще реши проблемите? Как точно ще стане това? Отговорът беше - не всичко може да бъде обяснено и не е нужно. Тъй като не знаех какво означава да обичаш себе си и не ми беше пояснено, започнах да си угаждам повече, да си правя удоволствия и да мисля по-положително. Ефект нямаше. Освен това Х ме съветваше да се отнасям по-агресивно с другите хора, за да може да спре да ми пука от тях. Терапията въобще не се развиваше добре. Кулминацията настъпи когато Х ми заговори че трябва да се опитат всички възможни методи - терапия, ВРАЧКИ, ясновидци и т.н. В следващите сесии вече се чудеше какво да ми каже и как да запълни този един час. попитах защо не изчезват симптомите - защото не обичаш себе си. Какво да правя когато имам автоматични негативни мисли ? - гони ги, сякаш са враг и ги замествай с добродетел - с положителни мисли. 

Правихме и хипноза и НЛП - представях си че симптомите ми потъват много дълбоко под земята. Мога да изпиша тонове за тази пародия на терапия, но не смятам за нужно.

Как трябваше да протече според мен терапията?

Първо трябваше да ми бъде обяснено от какво точно страдам. След това какво представляват симптомите - завишено количество адреналин. След това какво точно означава да приемеш симптомите. След това вече да се търсят дълбоки причини и т.н.

Вижте, най-малкото което трябва да бъде направено е да се опитат всички възможни методи и алтернативи и техники.

Представете си един адвокат. Когато дойде клиент при него и особено когато му заплати 1500-2000 лв, той ще опита всички възможни начини да реша казуса му. Един правен казус може да се разреши по 50 начина. Един психологичен - също. Д-р Първанов достатъчно подробно обясни че за всеки техниките са индивидуални и различни. това е накратко нахвърляно. Ще отговарям на всякакви въпроси, свързани с терапията. Очаквам ги с нетърпение. Грешката на повечето терапевти е, че дават няколко техники и ако недай си Боже те не подействат на клиента, започват едни критики, едно агресивно отношение, едни неадекватни реакции, дори клиентът съвестно да ги е изпълнявал. Веднага се обвинява клиентът че е немърлив и че няма мотивация да ги изпълни.,,,

 

Мнението наистина е обосновано, то произтича от личен опит и такива постове бих подкрепил с две ръце.Но обобщенията  без никаква конкретика и преразказите на извадки от чужди постове звучат........най-малкото несериозно.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет и от мен!

На 31 съм. И аз страдам от ОКР. По-точно - страдах. В минало време. Не че сега съм перфектно нормална. Но мислите, които спорадично ми минават през главата, отдавна вече не са в състояние да ме изкарат от равновесие.

Тая тема трябва да се забучи най-отгоре. Много искам някога някой да ми беше дал да я прочета. Искам някой да ми беше казал преди 4 години, че не е нужно години наред да страдам, че няма да съм повредена цял живот, че съм напълно нормален човек и че ще живея пълноценно. Това е първото нещо, което всеки, който се сблъска с ОКР, трябва да прочете. ИЗХОД ИМА. И той идва с желанието за промяна и с малко повече постоянство.

Вместо обаче да прочета това, аз попаднах на лекар, който ми каза, че няма да направя нищо от нещата, от които се страхувам, но пък може да почна да си говоря сама... публично... (защо не си тръгнах още тогава, не мога да кажа). Че трябва да пия лекарства и че терапията може малко да подобри нещата. И вместо да получа насърчение да вярвам в себе си и да се справя, получих рецепта.

Оттам нататък не знам дали нещата станаха по-добре или по-зле. Качих 18 килограма. Самочувствието ми спадна още по-драстично. Почнах да страня от приятелите си. Срам ме беше да обяснявам както защо съм нервна и притеснена, така и защо съм се "запуснала" да кача толкова килограми. За ефектите на лекарствата и напълняването върху сексуалния ми живот не искам дори да говоря.

Да, лекарствата закрепиха положението. Вечер пиех половинка от нещо и след 10 минути не можех да гледам, така ми се спеше. Сутрин едвам се насилвах да стана от леглото. Цял ден бях без енергия. Не можех да се разплача. Нямах достъп до почти никаква емоция. Изкарах една много студена зима с есенно яке... дори усещането ми за студ беше притъпено. Хем се чувствах сравнително стабилна, хем нещо генерално не беше наред. Някак нямах достъп до собствените си чувства и това беше силно смущаващо.

Да, постигнали сме някакви неща в хода на терапията. Със сигурност сме подготвили "почвата" в някакъв смисъл. Но този прогрес на фона на безумните суми, които съм дала в продължение на малко повече от две години..., съчетан с все по-смачканото ми самочувствие ме накара да се запитам дали съм на прав път. Натрапливости нямаше, но може да се каже, че живеех изключително непълноценно. Приятелят ми се грижеше за мен, едвам се домъквах до работа, вечер се прибирах и от умората от това да съм мобилизирана цял ден, почвах да рева. Като се наревях - вечеря, душ и пак в леглото.

След две години съмнителен прогрес, в течение на 2-3 месеца, постепенно спрях лекарствата. Както ще се сетите, натрапливите мисли започнаха да се връщат. Не исках да се въртя в омагьосан кръг и почнах да проучвам въпроса. Така попаднах на този форум. Ето и темата, която ми показа кой е моя терапевт - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9444

Не мога да го подчертая достатъчно добре - избирайте си внимателно терапевта. Няма да сравнявам едната терапия с другата. Само ще ви кажа, че д-р Първанов на 6-тата ни среща ми каза: "Ти нали си даваш сметка, че вече нямаш нужда от мен?".

Без лекарства, с повече или по-малко насока, с поставяне под съмнения на някои основни убеждения, с вдъхване на малко вяра, с много релаксиране и с практикуване на повече спокойствие стават чудеса.

Всичко, което ми трябваше, е да повярвам в себе си. Някой да ми покаже, че трябва да спра да бягам от "звяра", който е вътре. Някой да ми вдъхне смелост и кураж да погледна навътре, като не заобикалям сянката. В сянката лежат съкровища. Там вътре има неизчерпаем източник на отговори. Душата знае какво й е необходимо.

Научете се да приемате себе си - малки, дребни, несъвършени, срамежливи, неуверени, недостатъчно добри. Като се провалите, опитайте и утре. Без самобичуване и без срам. Обичайте себе си. Прощавайте си. И опитвайте пак.

Това е. Просто и кратко. Формулата, с която задействах серия от промени, които доведоха до ново самочувствие, редица успехи, един куп нови познанства и приятелства, 12 свалени килограма и незабравими спомени.

Не че нямах страх, напротив. Имах много страхове. Все още имам безумни страхове, които от време на време напомнят за себе си. Но не им позволявам да ме инвалидизират. Действам въпреки тях. Причиняват ми стрес основно социални събития и дейности, които изискват от мен да се "докажа". Но въпреки това аз се хвърлям смело в тях. И в общия случай преживяването се оказва незабравимо приятно.

Не всичко стана за 3 дни. Някои неща отнемат месеци, дори години. Всяка промяна е трудна. Някои идеи продължавах да ги преосмислям много време, след като приключихме терапията. Някои неща още преосмислям и днес.

Имах късмета първите 27 години от живота си да изживея спокойно. Помня перфектно какво е да се чувстваш нормален и всичко да ти изглежда възможно. Може би затова не се предадох. Никой не може да ме убеди, че след като някога съм се чувствала свободна, ще трябва да прекарам остатъка от живота си в страдание, подчинена на безбройни страхове. Бих опитвала до последно просто. А всеки, който иска да ми направи песимистична прогноза, лекар или не, може да се опита да си гледа работата по-добре.

Вече знам, че съм силна. По-силна, отколкото някога съм предполагала. Знам, че не съм перфектна по критериите на целия свят. И в същото време не искам и да бъда. Идеално перфектна съм си такава, каквато съм - с всичките си драми и недостатъци. Аз съм си просто аз. А човек като почне да приема себе си, натрапливите мисли и страхове вече няма от какво да се захранват.

Аз знам, че това, което мога да направя сега, е да живея спокойно, активно и щастливо в настоящия момент. И знам, че един ден всички тези драми ще бъдат просто един мъглив спомен. От който е останало нещо, колкото да не загубя мъдростта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, много се зарадвах да прочета, че има хора, които са се справили с това си състояние, от което много ме е страх, навсякъде чета, че е хронично и сериозно изискващо медикаменти до гроб. В известен смисъл и аз съм минавала през тези неща-внезапно постоянно неспокойствие и напрежение, което не можех да си обясня и така стигнах до извода че полудявам, от там представите как полудявам и губя контрол, посягам на някой от най-близките си на себе си, всичко това толкова ме плашеше. Започна анализ на мислите ми, дали не са мисли на луд човек, а това постоянно следене да не превъртиш е доста натоварващо. На всеки му минават какви ли не мисли.

 

Най-общо всичко започна на 14-15,г. тогава получих световъртеж и помислих, че съм болна и ще умра. Много ме беше страх, но всичко приключи, за 1-2 месеца надживях тези неща. Но да кажем, че родителите ми не проявиха разбирана и в мен се загнезди едно чувство на ненормалност и срам, че съм допуснала тези неща. Даже един невролог (там ме заведе майка ми) ми изписа някакво успокоително, което след около 5-6 седмици с кеф строших в една стена. Обещах си, че няма да живея така. Така и стана, но след 7 години пак през лятото ме обвзе тази необяснима тревожност, тогава май стигнах до извода,че очевидно не съм нормална и ме обзе адския страх да не превъртя. Защо по дяволите се повтаря? Ходих на психиатър, отказах медикаменти и помолих за терапия. Усещах, че имам нужда от това. Не знам до колко е била добра, до колко сама се стегнах, но тогава наистина ме беше страх, че ще превъртя, че съм опасна, че мога да посегна на някой от най-близките си - всичко почна от една мисъл за едно детенце, колко е сладко и как мога да го смачкам - нормално нали? Но тогава си казах - ето на, аз съм извратена садистка, какви са тези мисли?! И почна автоцензора на всяка мисъл, голям страх да не полудея и загубя контрол, да си представям как ставам шизофреничка, чувам гласове, в един момент бях убедена, че именно на там съм тръгнала. Но и това размина, беше зле 1-2 месеца, ходих на 5-6 срещи с терапевта, последната забравих и реших, че щом съм забравила мога да продължа. Животът ме поведе, не мога да кажа, че не изпитвах страх от време на време, но...до там. В един момент след година - две сякаш всичко остана в мъглата. Но после лятото на 2011 отново - дали от жегата, дали поради разни други фактори се почувствах отново така тревожна, аналога с преди вече си беше заучен. Определено се чувствах много тревожна, стресирана, объркана, избиваше ме на паника, не ме свърташе, не ми се стоеше в къщи и минутка. А точно преди това беше един от най-щастливите периоди в живота ми, бях бясна че пак допускам да изпадам в тези настроения. Огромната ми грешка - започнах да чета онлайн, толкова се наплаших, поставих си диагноза ОКР и отидох при един добър лекар. Бях решена, че искам да се разбера, защо става така? Аз принципно съм позитивен и весел човек, обичам да съм изпълнена с емоции и нови неща, да пътувам. Имам си приятели и любим човек, семейство. Бях много разочарована от себе си, повярвайте ми. Излишно е да казвам, че отказах да пия лекарства и настоявах за терапия. Вярвам, че всеки може да открие грешките в себе си и да ги поправи, или поне да се разбере. Ходих 2-3 месеца почти всяка седмица, проблемът беше основно в паниката която ме обхващаше, страхът от страха, страхът от полудяване, а и от много неща прочетени страхът си имаше име - ОКР, Паническо разстройство, етикета - лабилен, луд. Страхът се местеше към всяка една форма на полудяване, представях си го, бяха ужасни филми. Но като почнах терапията, нещата се стабилизираха бързо, преминаха. Почнах сама да се справям, забравих.

 

За съжаление все още имам страхове от време на време, въпроси и несигурност. А толкова, толкова ми се иска да няма.Сега ми се натрупа стрес, преживях нещо наистина ужасно, мина и замина, но все пак стресът си е стрес, има и други фактори, които сега ми се натрупват и не че не се справям, но отново почва да ме чопли. Ето на ти си хронично болна, какъв живот ще живееш с разни странни въпроси в главата, обвинявам се. Просто този страх да не полудея се е загнездил здраво и не ме е пуснал напълно, а напротив дава възможност на фантазията ми да ражда всякакви "налудничави" мисли, представям си как губя контрол и еди какво си. Това не ме плаши както преди, но искам да не ги ражда такива главата ми, знам че се появяват, защото страхът е там някъде, все още не приемам тези неща, не съм си простила, че съм ги допуснала. Чувствам се виновна и слаба. Искам да се освободя и да си живея живота с кеф, без страх, без този ирационален и глупав страх. Мразя го! И сега като съм пак в момент на слабост, чудя се ами ако си е ОКР, то е хронично, тежка болест, няма оправяне..медикаменти..просто пак се уплаших. Мисля си да видя, моя доктор, макар просто така един път. Искрено се радвам, че има хора, които са се справили и с това. Радвам се, че има хора, които са победили паник атаките, много искам това да остане в миналото ми! Пожелавам го на себе си и на всички други, които имат тези проблеми. Вярвам, че всеки може да живее животът, който иска!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и от мен!Дълго се чудих дали да пиша, защото хората са скептично настроени към такива преминали и справили се с ОКР :).Преди 3год. преминах през този "ад",най-вероятно ще минавам още хиляди пъти,но някак тази идея вече не ме плаши.Ако това е най-лошото нещо,което може да ми се случи в моя съзнателен живот,нямам против да се преповтаря и потретва.И да...сигурна съм,че е ОКР,диагностицирана съм,пиша единствено,за да успокоя всички стресирани хорица,а не да правя реклама на даден психотерапевт.Идея си нямам за точния период,в който продължих да съм в това състояние(беше около година),защото е може да се засече,просто спрях да обръщам внимание на мислите,приех ги и заживях с тях(ако има хора,работещи по метода на отхвърляне,желая да уточня,че моя е на приемане,нищо лично :) ).По-горе казах състояние,защото то е точно такова-дистрес,ако беше болест,би трябвало да има съответно клиники...колкото до заведенията за психично болни,едва ли се занимават с ОКР(нямам информация)...но някой все пак ако напира да отиде,винаги ще се намерят "професионалисти",които да му съдействат за настаняването :).Много важно е да се знае,че страдащите от ОКР НЕ СА луди,нито шизофреници,нито ще осъществят някои от своите мисли(страхове),най-много да пропилеят хубави дни,месеци и празници гърчейки се в страх и самосъжалявайки се,това е :).Аз лично имах няколко страхове и панически атаки,които вървяха успоредно,понякога редувайки се(умишлено няма да спомена вида на страха,за да не се повлияват хората,които четат това,както а мен често ми се случва).

За да не съм многословна накратко ще кажа-бях веднъж на психиатър,които ми помогна давайки ми насоки,които са строго индивидуални и започнах да ги следвам,справих се и без помощта на фармацевтиката.Просто не губете воля и желание,следвайте това,което сте планували като методология за справяне със страха,бъдете постоянни,отбягвайте негативната информация,предоставена във всякакъв вид,намерете хоби(ако нямате),релаксирайте(натоварете физически според зависи) и за ваше спокойствие консултирайте се със специалист(в моя случай аз открих такъв в лицето а д-р Първанов,в никакъв случай не налагам мнение :) ).

 

Хубав и ползотворен ден Ви желая и помнете:Нищо не е вечно,че даже и проблемите ни!

Поздрави:В.В.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Реших и аз да се включа за малка корекция. Според мен става въпрос за хора с повишена тревожност - ТР и натрапливости, което малко се различава от ОКР по това, че ОКР включва и ритуали за защита от евентуално осъществяване на натрапливите мисли. 

Иначе темата е страхотна! Дано повече хора да пишат как са се върнали в пътя, това наистина е в помощ на страдащите и търсещите път. А такива като daniela886, които само могат да констатират колко е зле всичко, без нищо да правят по въпроса и да прехвърлят вината на тоя и на оня ги има навсякъде, но това е форум, който има за цел да помага на хората, а не да ги кара да се чувстват по-зле.

 

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Здравейте! Реших и аз да се включа за малка корекция. Според мен става въпрос за хора с повишена тревожност - ТР и натрапливости, което малко се различава от ОКР по това, че ОКР включва и ритуали за защита от евентуално осъществяване на натрапливите мисли. ,,

 

Само две думи, корекцията не е малка, голяма е.За това, ще отбележа,че преди да дойдат при мен и четирите момичета вече бяха ходили при колеги и диагностицирани от тях, като имащи ОКР.В случая аз само потвърдих диагнозата и им помогнах да се справят с проблема.

И за да няма спорове, ще копирам частта от Международната класификация за болестите-МКБ-10, която определя, кога се поставя диагнозата  ОКР и кога не.

 

F42 Обсесивно-компулсивно разстройство

(според МКБ-10)

 

Най-съществената характеристика на този вид разстройства са повтарящи се натрапливи мисли или действия. (За краткост терминът “натрапливости” ще бъде използван по-нататък на мястото на “обсесивно-компулсивно”, когато се отнася за симптомите). Натрапливите мисли са представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието отново и отново в стереотипна форма. Те са почти неизменно мъчителни (защото са насилствени или неприлични, или просто защото се възприемат като безсмислени) и обикновено пациентът се опитва безуспешно да им се противопостави. Те се възприемат като собствени мисли, дори и да са нежелани и често неприятни. Натрапливите действия или ритуали са повтарящо се стереотипно поведение. Те не са удоволствени по своята същност, нито пък водят до изпълнението на полезни по същество задачи. Често пациентът ги разглежда като предпазващи го от някое обективно малко вероятно събитие, причиняващо му вреда, или с което той застрашава околните. Обикновено, макар и не винаги, това поведение се възприема от самия пациент като безсмислено или безплодно и той прави повтарящи се опити да му се противопостави; при случаи с голяма давност съпротивата може да бъде минимална. Често са налице вегетативни признаци на тревожност, но могат да се наблюдават и неприятни усещания за вътрешна или психична напрегнатост, без явни признаци на вегетативна възбуда. Съществува тясна връзка между натрапливите симптоми, особено натрапливите мисли и депресията. Пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство често имат депресивни симптоми, а пациентите, страдащи от рекурентно депресивно разстройство (F33), могат да развият натрапливи мисли по време на депресивните епизоди. И в двата случая повишаването или намаляването на тежестта на депресивните симптоми обикновено са свързани с паралелна промяна в тежестта на натрапливите симптоми.

Обсесивно-компулсивното разстройство е еднакво разпространено сред мъжете и жените: често се срещат изразени ананкастни черти у предразположената личност. Началото на заболяването е обикновено в детството или в ранната зрялост. Ходът на протичане е променлив и може да хронифицира при отсъствие на значими депресивни симптоми.

Диагностични указания

За да бъде поставена със сигурност тази диагноза, натрапливите симптоми или компулсивните действия или и двата вида разстройства трябва да са налице през повечето дни на поне две седмици и да са източник на дистрес или да влияят върху поведението. Натрапливите симптоми трябва да имат следната характеристика:
(1) трябва да бъдат възприемани като собствени мисли и импулси на индивида;
(2) трябва да има поне една мисъл или действие, на които индивидът все още оказва съпротива без ефект, въпреки че могат да съществуват и други, срещу които пациентът да не оказва вече съпротива;

(3) мислите или осъществяването на действието не трябва сами по себе си да доставят удоволствие (самото намаляване на напрежението или тревожността не се приема като удоволствено в този смисъл);

(4) мислите, образите или импулсите трябва да бъдат неприятно повтарящи се.Включва: обсесивно-компулсивна невроза; натраплива незроза; ананкастна невроза.
 

Диференциалната диагноза между натрапливото разстройство и депресивното може да бъде трудна, защото тези два вида симптоми твърде често се срещат заедно. В острия стадий на заболяването трябва да бъде давано предпочитание на това заболяване, чиито симптоми са се развили първи; когато са налице едновременно и двата симптомокомплекса, изразени в еднаква степен, най-добре е да се определи депресията като първична. В хронични случаи трябва да бъде предпочетено това разстройство, чиито симптоми обикновено са налице при отсъствие на симптомите на другото разстройство.

Отделни пристъпи на паника или леко изразени фобийни симптоми не са пречка за диагнозата. Все пак, натрапливите симптоми, развиващи се в хода на шизофренията, при синдрома на Tourette, или при органичните психични разстройства, трябва да бъдат разглеждани като част от тези състояния.

Въпреки, че натрапливите мисли и натрапливите действия обикновено съществуват едновременно, полезно е да се определи кое преобладава при конкретния пациент, тъй като е възможно те да се влияят по различен начин от лечението.

F42.0 С преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания

Те могат да приемат формата на представи, образи или импулси за действие. Те са много разнообразни по съдържание, но почти винаги мъчителни за пациента. Една жена може да бъде измъчвана например от страха, че няма да може да преодолее импулса си да убие детето, което обича, или от нецензурни, богохулни представи, преживяващи се като чужди на Аза. Понякога идеите са съвършено безплодни и водят до безкрайно и квази-философско обсъждане на безпочвени алтернативи. Тази нерешителност при разглеждане на алтернативи е важен елемент в много други натрапливи преживявания и често е свързана с неспособност да се вземат обикновени, но необходими решения във всекидневния живот.

Взаимовръзката между умствените предъвквания и депресията е особено тясна; диагнозата обсесивно-компулсивно разстройство трябва да бъде предпочетена само тогава, когато преживяванията нарастват или персистират в отсъствието на депресивен синдром.

 

F42.1 С преобладаване на компулсивни действия (натрапливи ритуали)

Повечето компулсивни действия са свързани с очистване (особено миене на ръце); повтарящо се проверяване, с цел уверение, че потенциално опасна ситуация е била предотвратена; или ред и спретнатост. В основата на манифестираното поведение се крие страхът да не бъде причинена опасност за някого от лицето или то да не бъде изправено пред опасност и ритуалното действие е безрезултатен или символичен опит да се предотврати тази опасност. Компулсивните ритуални действия могат да заемат по-голямата част от времето на деня и понякога са свързани с подчертана нерешителност и бавност. Срещат се еднакво и при двата пола, но ритуалите миене на ръце са по-характерни за жените, а бавността без повторение при мъжете.

Компулсивните ритуални действия са по-малко свързани с депресия, отколкото натрапливите мисли и са по-лесно податливи на поведенческа терапия.

 

F42.2 Смесени натрапливи мисли и действия

Повечето пациенти с натрапливости имат елементи както на натрапливи мисли, така и на компулсивно поведение. Тази подкатегория трябва да бъде използвана, ако двата симптома са еднакво изявени, както е при повечето случаи, но е от полза да се посочи само единия, ако е ясно очертан, тъй като натрапливите мисли и действия се повлияват различно при различните видове лечение

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори и да има някои,които си разбират от работата (в това число и моя психотерапевт)адски много ги мързи да се занимават с подробности,психиката е толкова тънка материя,че само една дума може да преобърне всичко в пол.или отр.посока..Наскоро четох изказване как една женица с ПА или подобно се обажда на накакъв си терапевт като обяснява какво е положението и въпросния и казва-180лв.щото случаят ти е тежък,тя затворила телефона и се разплакала,как обяснете ми един психитерапевт може да се отнесе по този начин с тази жена,която отчаяно търси помощ и да и каже арогантно,че случаят и е ужасно тежък и тя трябва да си плати за това тройно.Друг случай-един отчаян баща ми сподели за наистина тежкото състояние на сина си и цитира какво му е казал един от най-полулярните, уж светила в софия-,,нищо не може да се направи''така,че не само 1-2 в пловдив..моят терапевт ми помогна само да осъзная че това е болест,но не и как да се боря,всичко останало дължа на себе си.сега може би имам 15 %от болестта и на моменти изпадам в малки кризи,но е поносимо-пълно излекуване от болестта няма,винаги има леки кризи и понякога крачка назад,това е една постоянна борба и когато нямаш адекватна помощ и подкрепа от терапевт борбата е безмилостна.Наистина се надявам да има терапевти,които ги е грижа(аз не съм срещнала),защото славата,добрата слава не се измерва в пари,а в качества и умения.

Здравейте,

Съгласна съм с Даниела, че в България и по света е трудно да се намери съвестен лекар. Няма значение дали е психиатър, хирург или каквото ще да е. Трудно е!!! Но знам, че има съвестни хора. Може би, за да вярвам толкова в това е виновен баща ми, защото той е лекар и наистина никога няма да зареже пациент - та той и без пари ги лекува. Разумно е да се съмняваме в избора си на психиатър. Неразумно е да го посещаваме продължавайки да не вярваме в ползата му и целта му. Лично аз бях впечатлена от поведението на Д-р Първанов. Всеки лекар работи за пари. Факт. Но не всеки лекар работи с желание. В този човек има огромна доза любов към това, което върши. Не бъдете толкова скиптични към хората, опитайте да не заклеймявате всеки лекар в България, споменте си, че и вие сте хора и ако сте добри, то не вярвам да сме ендемити в света. Другото, което искам да споделя е, че лекуване или преодоляване на проблема има само, когато сами се потрудим да го отстраним, тъй като проблема си е наш. И ако някой не може да се справи, не значи, че излекуване няма. Не одобрявам написаното. Ако някой се е демотивирал, нека не демотивира и другите с недоверието си. Това значи само, че не знае как. По пътя на логиката знанието идва с ученето...... И тъй като не сме с лекарска диплома, имаме нужда точно от такива хора за да се научим. Колко от вас ПРЕДИ да се родят са били песимисти? Песимист или оптимист не се раждаш - ставаш такъв! Ако не вярва някой, нека напише бил ли е такъв преди да се роди :) И да, винаги ще има моменти на леки кризи, не вярвам да изчезнат завинаги, но има ли вечно здрав човек? Упех на всички ни и дано скоро да имаме с какво да се похвалим!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случайно попаднах на темата и видях, че и моят казус е упоменат и разискан в нея. След успешно разрешения ми случай, свързан със социалната тревожност, ПР и ПА, успешното решение на който дължа на д-р Първанов, отново ще използвам темата, за да кажа че може би най-опасната ситуация, в която човек може да попадне е да бъде подведен по грешен терапевтичен път. 

За съжаление, към настоящия момент, обективната действителност в България е такава, че първоначално клиентът се изпраща на психиатър, който се чувства длъжен да се отърве бързо и да го натъпче с лекарства /напоследък е особено "модерно" и популярно неконтролируемото, пагубно, безотговорно и зловредно изписване на медикамента РИВОТРИЛ, последствията от който са изключително тежки/. Така, след като клиентът вече има даден психотерапевтичен проблем, скоро се появява и втори такъв - зависимост от дадени медикаменти /и физическа и психическа/. След това психотерапевтът трябва да се бори не само с поставения психологически проблем, но и с преодоляване зависимостта от лекарствата. За влиянието на психофармацията върху младия организъм пък не ми се коментира, нито за реалната нужда от употребата й.

Проблемът е, че е сбъркана схемата и последователността на конкретните действия.

Според мен лично редът би трябвало да е следният: Получаваш ПР. Първоначално не знаеш какво ти се случва и отиваш по болници, лични лекари и психиатри. На първо място, трябва да ти бъде обяснено грамотно, резонно и обосновано какво точно представлява случващото се, след което да бъдеш насочен към качествена психотерапия, при надежден специалист, която да изследва и премахне корените на проблема. Защото за да се реши последният, трябва да се случи някаква промяна - в мисленето, мирогледа, възприятията, характера. Тогава симптомите и страха отпадат сами, без да е нужно да се потискат с лекарства.

Единственият подход, свързан с лекарствата, който одобрявам са случаите, в които страхът и симптомите са толкова силни, че човек е изгубил връзка със здравия разум и това пречи да се работи психотерапевтично. Тогава може да се назначи прием, по преценка на специалист, на медикамент, който временно да облекчи състоянието, но забележете специалната цел - не за да ИЗЛЕКУВА проблема, а за ПРИТЪПИ симптомите, които преграждат пътя на бъдещата психотерапевтичната работа.

Единственото трайно, сигурно, ефективно и ПРАВИЛНО ЛЕЧЕНИЕ на подобни състояния е чрез психотерапия. Това е истината. Лекарствата имат своето важно място, но при едни други диагнози, от които всички от тук пишещите са много далеч.

Разбира се, за един психиатър е много по-лесно вместо да ви обяснява корените и философията на проблема, просто да сменя рецепти за 2-3 минути и да си взема печалбата. Повечето си имат няколко готови комбинации, които редуват и сменят, а докато трае това редуване - печелят време и пари. Клиентът идва в кабинета, получава новата рецепта за 2 минути, психиатърът получава парите, не се чувства длъжен да обяснява нищо, а същевременно с това пациентът категорично вярва че се лекува. В тази порочна схема доволни са и двете страни. За съжаление временно.....докато някоя от тях не прогледне.

 

Проучвайте внимателно бъдещите си терапевти, защото когато човек е уплашен и отчаян, той е готов на всичко и е лесно се поддава на манипулация. Псевдотераветите се възползват от предоставената възможност и на свой ред правят една масивна и безрезултатна финансова атака, от която последствията са - изпразнен джоб, загубено време и нулев практически резултат. 

 

В заключение ще дам за пример няколко коловоза, в които може да бъде въвлечен един непросветен човек, попаднал в грешни терапевтични ръце.

 

1. Цял живот уверено да вярва, че му има "нещо", че е психично болен, луд, че никога няма да се оправи - резултатът от което е че ще изживее живота си като затворник и с натрапливо чувство на някакво мистериозно, необяснимо, неизвестно и неоткриваемо "заболяване".

2. Да започне да приема лекарства - последните още повече затвърждават представата за болест - щом пия лекарство, значи съм болен и ЛЕКУВАМ нещо. Така, от първоначална патерица, лекарствата се превръщат в погрешен начин и средство за временно водене на нормален живот, а впоследствие - вероятно и в зависимост.

3. Да се лута безцелно при различни "специалисти", да сменя терапевтични подходи, да се чуди кое от къде идва и в крайна сметка да задълбочи още повече проблема, защото когато човек много търси и дълбае, започва да мисли само за това, което само по себе си генерира адреналин, а адреналинът - знаете какво генерира. Всеки терапевт има различен подход, симпатизира на различни терапевтични школи и прилага индивидуални подходи и методи. Когато човек ходи при различни терапевти, в главата му настава хаос.

4. Тук държа да спомена друг възможен вариант на заблуда, който е много коварен и в който щях да попадна и аз. Давам пример - пациентът изпитва субективно чувство на замаяност и световъртеж. Решава да посети отоневролог, който да постави надлежна диагноза и да установи има ли заболяване на вестибурния апарат, в каква фаза е и какво лечение да се предприеме. Когато отива в кабинета на отоневролог, пациентът е с високо ниво на адреналин, което води до субективно и обективно чувство на замаяност - отоневрологът провежда редица специфични тестове, които действително потвържадават наличието на симптома "виене на свят". Следва изписване на вестибуларни медикаменти. Пациентът вече е уверен, че има заболяване, защото последното е потвърдено от специалист. Ефект от лечението обаче няма и няма как да има, защото генераторът му е психогенен - адреналинът. Така впоследствие се отделя още повече адреналин, появява се уж основателен страх от световъртежа /защото е констатиран реален проблем с него/, появяват се мисли, свързани със заболяване, лечението не дава резултат, човекът не търси психотерапевтична помощ, защото не знае че замайването му е психогенно, а му е казано, че се дължи на неврологична увреда. Подобна ситуация може да се наблюдава и с други присъщи на адреналина симптоми като например гадене, сърцебиене и т.н.

 

Затова, търсете способен и утвърден специалист, бъдете високо мотивирани, изпълнявайте указанията му и резултатите няма да закъснеят. 

 

Според утвърдената наказателноправна теория и практика, няма как да ми бъде търсена отговорност ако не споменавам конкретни имена и данни, индивидуализиращи личността на терапевта, от който съм недоволен. Пък дори да ги индивидуализирам, това е мое право, защото не съм получил резултата, за който съм заплатил, което е довело до леснодоказуеми и видими усложнения в състоянието ми, дискомфорт, финансов срив, некачествен начин на живот, реално претърпени вреди и прочие. Вярвам, че съдбата има своя възмездителен характер и затова не съм се занимавал със сезиране на различни организации или с претендиране на обезщетение по гражданскоправен ред.

Въпреки, че дори упоменаването на конкретно име, не би имало негативни последствия за мен, ще го запазя в частична тайна. Но за да предпазя други, ще ви подскажа, че терапевтът се намира в гр. Благоевград и е от женски пол. Мисля, че това е достатъчно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да се въздържа и копирам, това, което и според мен трябва да  се направи при първият преглед.Подчертавам, още на първият преглед, на който се установи,че става дума за ПР.

 

,,На първо място, трябва да ти бъде обяснено грамотно, резонно и обосновано какво точно представлява случващото се, след което да бъдеш насочен към качествена психотерапия, при надежден специалист, която да изследва и премахне корените на проблема. Защото за да се реши последният, трябва да се случи някаква промяна - в мисленето, мирогледа, възприятията, характера. Тогава симптомите и страха отпадат сами, без да е нужно да се потискат с лекарства.,,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Йога (упражнения + медитации) -

перфектно изпълнява ролята на психотерапия + физическо укрепване на организма + балансиране на  емоционалните сривове в едина лабилна нерван система- ПРОВЕРЕНО !!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинете незнам дали е точно по темата. Исках да попитам д-р Първанов дали се занимавате с лечение на тежки натрапливости. Аз се бях постабилизирал, но се наложи да напусна работа. Започнах в университет, в които някак не ми допада. Скъсах с приятелката си. Тя незнам до колко беше за мен, но прекалих явно. След това тя ме подразни известно време и се отключиха ужасните натрапливи мисли, които имам от поне 10 години вече. И сега нямам нищо, нападнала ме е тъга чувствам се безисходица. И имам непрекъснати натрапливости с нея. А тя вече има втори приятел откакто сме скъсали. Не мога да преживея всичко случило се, имах надежди а изведнъж всичко пропадна. За няма и 3 месеца от здрав човек, се превърнах във вейка и спаднах близо 10 кг, не мога да спя, и нямам апетит. А университета хич не върви. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не си струва да страдаш заради една жена, която вече е сварила да смени още двама след тебе

замисли се - вредиш само и единствено на себе си

стегни се, забрави я, както тя те е забравила

и гледай напред своя си живот, не нейния

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние се събирахме и разделяхме на няколко пъти и то все аз се разделям с нея, тя иска да е с мен но аз не знам. Имаше още едно момиче, така и не я попитах дали би тръгнала с мене. Даже не съм сигурен дали би искала но станаха разни неща между нас. Тъпото е че вече пак съм с бившата, и се страхувам дали тя не е моята любов. И не знам дали да не оставя нещата до тук и да видя какво ще стане. Гадното е че единич и бивш само ме тормози във фейсбук а другия само и звъни. Поспря напоследък но нз, не съм напълно сигурен в нея. Тя твърди че е искрена, просто направих грешка да скъсам с нея да се потдам на тоя порочен кръг. Вече почти не мога и да спя. И сега отново съм затънал в нищото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! От една страна се зарадвах, че ОКР се лекува, но пък и много се натъжих,защото на практика ,живеещите в дълбоката провинция сме обречени.Защото реално не можем да си позволим да прихождаме до София на психотерапия и .......като се замисля моята надежда май отдавна я няма....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е трудно да опиша как точно съм се справил с ОКР. Беше ми интересно да прочета темата и останах учуден колко малко хора са писали за успеха си. Мотивът, че е трудно да се върнеш назад към спомените си за адa ОКР ми се струва несъстоятелен.

Ако човек наистина го е преодолял, би следвало спокойно да сподели какво е преживял и как е постигнал успех. Изправянето пред спомена за ОКР трябва да носи единствено усещането за радост и доволство от победата. Всичко друго определено сочи, че пробемът не е напълно решен, както и че в момент на по-силен стрес ще се появи и евентуално задълбочи отново.

Готов съм да отговоря на въпросите на онези, които имат ОКР и да споделя моя опит.  

 

Това състояние – ОКР ме съпровождаше още от детството ми. Десетки години бях в негов плен. Причина за развитието му е в отношението на родителите ми към мен – т. е. възпитанието и характеровите им особености, рефлектирали съответно в крехката детска психика. Разбира се тук искам да подчертая, че ако започнете да обвинявате родителите си за допуснатите груби грешки, вие се отдалечавате от решението на проблема. Нужно е да се прости... и толкова.

Тук ще отворя една голяма скоба. Информацията по-долу има връзка с ОКР и затова я считам за съществена.

За мен е недопустимо ОКР да се „лекува” чрез лекарства. А това се оказа обичайна практика за психиатрите. За психотерапевтите не знам. Мога да кажа само, че моят психотерапевт беше също против лекарствата.

Дълги години ми беше предписано от различни лекари лекарството ривотрил. То се използва за специфични заболявания като например епилепсия. Не и за тревожност. Някои лекари казват, че може да се ползва при тревожност но максимум 2 или 3 седмици.

А какво да кажем за мнозинството лекари, които го предписват при тревожност и то с години?

Зависимостта към ривотрил е по-силна, отколкото към хероин. Има информация в западните сайтове за това. Отделно ми го каза и лекар психиатър, при когото ходих за помощ, когато вече бях в абстиненция след спирането на това лекарство. Понеже отидох там по препоръка на близък, лекарят говори откровено с мен и сподели, че ривотрилът е по-силен от хероин. Каза да не пия и антидепресанти, които по негови думи били гадна работа... Препоръча ми психотерапия.

Спирането на ривотрил след многогодишен прием е истински ад. Симптомите на абстиненция са катастрофални. Ако решите да го спирате правете го бавно и по схема дадена от доктор – иначе е опасно за живота.

Аз го спрях рязко и за това страдах много – предимно физически, а също и психически.

Ако някой иска информация по въпроса, ще споделя опита си от първа ръка. Знам много „хитринки” за по-лесно справяне. Това го научих след проба-грешка опита си, както и от чужди сайтове с информация по темата.

 И така, кое елиминира ОКР от живота ми? Психотерапията! Само добър в работата си психотерапевт може да ви освободи от ОКР. Считам, че самостоятелно е напълно невъзможно това да се случи. Е, ако Светият дух реши да направи чудо Господне, може и да излезете късметлии, но в противен случай - не!

Аз чаках много години това да ми се случи, отлагах, разчитах на различни психологически похвати и техники, както и на последните многообещаващи продукти на билкова основа, различни добавки и т.н. След като се запознах случайно с форума, в крайна сметка се реших на психотерапия.

Имах изключителния късмет с мен да работи д-р Първанов. Какво направи той?

Д-р Първанов препрограмира ума ми. ОКР е като вирус, който поразява софтуера на компютъра ви. Тогава страда и хардуера. Ако направим аналогия с човек, то софтуерът е съзнанието или ума, а хардуерът е мозъка ви.

Ако вирусът, поразил компютъра ви, е сериозен, какво прави добрият програмист? Преинсталация! Ето това трябва да се случи и с човек, страдащ от ОКР. Нужно е препрограмиране на основни убеждения, на самото описание на света!

Вие трябва да усвоите изцяло нова и различна от настоящата ви гледна точка за света. Следва да изградите нов образ за самия себе си, а също и за света! И преди да подминете със скептичен поглед това, имайте предвид, че не е продуктивно да отричате онова, което не съвпада с вашата програма, само защото това е единственото ви познато нещо.

Човек е способен на промяна - да усвои съответно нови „програми” и ново описание на света. Ако това не стане, вие до самата си смърт ще бъдете едни и същи. Това не е ли скучно?

Всичко това може да се случи под мъдрото напътствие на добър психотерапевт.

Държа да отбележа следното: голяма част от информацията, необходима за препрограмирането, за което говоря, ми бе достъпна. Обичам да чета за психология и знам някои неща. Това не ми помогна. Нека психотерапевтите обяснят защо, аз имам обяснение, но не съм си го изяснил дори сега напълно за самия себе си и за това не го споделям.

Колкото и книги за ОКР да изчетете (включително една от най-добрите „Обсебен мозък”), колкото и информация от най-нови научни трудове да съберете, самостоятелно не бихте могли да я интегрирате в нещо работещо. За мен това бе факт и ми се струва, че за 99% от хората с ОКР това нещо важи.

В форума има много описани техники за справяне с ОКР. Сигурен съм, че опитния психотерапевт дава различни техники за всеки отделен свой клиент, отчитайки неговите специфични и конкретни нужди. За това тук не пиша за определени техники, които са били дадени на мен. Не го намирам за нужно.

Много важно е да се преодолява инерцията на съзнанието. Тази инерция е резултат от шаблонните ни поведения, скрепени с многогодишни повторения на едни и същи негативни програми. Като казвам негативни, имам предвид такива, които не работят за това да се чувстваме добри и пълноценни хора. Всичко това изисква една постоянна будност и осъзнаване на това, което се случва в нас. Това следва да стане начин на живот. Не е достатъчно да се медитира половин или един час дневно, или само да приемаш с любов страха си. А следващите часове какво правим? Тези практики откриват свободата, но не са достатъчни. Човек се увлича и започва да си мисли, че ето това е практиката, това е печелившият метод. Така се привързва към техниките и това води в крайна сметка до зависимост.

Липсата на ОКР открива хоризонт за промяна в живота ми. Дори промяна в професионален план. Преди не бях готов за това. Всяка промяна ме плашеше и за това правех компромиси за моя сметка. Сега това е изместено на заден план и съм готов да гледам в неизвестното, не защото съм изпълнен толкова със смелост, колкото с благоговение към онази сила, която направлява живота ни.

Трябва също така да разберете, че няма никаква гаранция за сигурност в живота. Нужно е да се живее с това чувство за несигурност и да поставим живота си в ръцете на Бог. Тази символична жертва ви освобождава от несигурността и непрестанната тревога за бъдещето.

С написаното се надявам да помогна в избора на онези, които имат нужда от промяна. Просто направете избор за промяна. Хората с ОКР имат нужда от психотерапия. Колкото по-бързо го разберете (въпреки ОКР – то ще приложи всякакви умни аргументи против терапията, дори известно време може да спре да ви мъчи, за да си въобразите, че сте го победили), толкова по-бързо ще се промените. 

За хората, които много години са били под властта му, естествено това е по- трудно и изисква повечко време. Също трябва да спрете и лекарствата, ако евентуално взимате, но под лекарски контрол.

Това, което ми даде сили за промяна, бе осъзнаването, че не искам, когато един ден правя равносметка на живота си, да знам, че съм бил до толкова слаб, че да бъда цял живот наркоман – вързан за едно хапче, както и за лъжите на един вирус – ОКР.

Желая искрено успех на всички, които са в това положение в което бях аз.     

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бяха ми зададени въпроси на лични, но смятам да отговоря тук, без да цитирам от кой е въпросът. Може да се стори полезно за някой.

 

1 Как мина терапията?

Беше много интересен процес в който постепенно се промених. На първо място е нужно да попаднеш на точния психотерапевт. Такъв, който би открил причината за проблема ти дори без да му го обясняваш, а в непринуден разговор дори.

После се доверяваш и почвате заедно работа. Раздаваш се на 100 процента и си изпълняваш поставените задачи.

Има възходи има и падения, но постепенно възходите взимат превес. Конкретни примери няма да прилагам, понеже ще са изкарани от контекста и нищо не биха говорили на никой. Пак казвам, когато психотерапевта е добър той те води и успехът е гарантиран.

Има едно съжаление в мен относно терапията. И то е, че не се реших по-рано на такава...Сега виждам колко много време можех да спестя от живота си, както и страдание, ако бях почнал по-рано...Времето е голям враг за човек. Но и това се приема J

2 Въпрос за техниките.

Както писах и в предния пост - в форума има много техники. Също и в книгата „Обсебен мозък” на др. Джефри Шуорц. Както и на много други места. Въпросът е в друго.

Нужно е професионален психотерапевт да назначи конкретни техники за конкретния случай и индивид. Тогава те проявяват благотворния си ефект в пълна степен.

Има и нещо друго свързано с техниките. Ако човек с окр разчита на тях като на панацея (така бях аз), то с времето ще се разочарова. Някак си окр като истински вирус се закача за техниката и видоизменя използването и в своя полза. Тогава макар да е действала в началото, идва момент когато дори пречи.

Освен това в ситуация на силен стрес мозъкът трябва да избира между две програми на реагиране. Програма окр и програмата на новата чудотворна техника (призвана да замести негодната програма - окр). Става така, че мозъкът автоматично включва добре изпитаната и прилагана с години програма – тази на окр.

За това използването на техники е нож с две остриета. Не може да се разчита само на тях, има и още нещо...

Това не значи да се предаваме и да не ги ползваме, когато примерно нямаме възможност за психотерапия. Напротив, нужно е да сме мотивирани за промяната.

И все пак нека да оставим впросът с прилагането им на обучените доктори.

 

Имайте предвид, че форума помага но не замества психотерапията. Възползвайте се от специалистите, дайте си нужната промяна. Самата терапия не е чак толкова скъпа – всичко е индивидуално все пак. Аз имах възможност да си плащам и съм благодарен за това.

За тези които казват, че нямат такава, моля замислете се. Дали не може да намалите (а защо не и спрете) примерно цигарите, алкохола, кафето, както и други пободни харчове, които сме свикнали да правим просто „защото другите ги правят” и „сега ми се живее”. Идеята ми е, че българина не е свикнал да плати за нещо, което не вижда да получава на среща. Къде по добре е „око да види и ръка да пипне”. Примерно взимаш кредит , ама получаваш на среща нещо солидно – нов лаптоп, кола, хлебопекарна и тн. и тн.

Не искам да обидя никой, или да му прикачам горното като оценка. Просто давам някакви насоки и идеи за размисъл.

Промяната е възможна, но сега...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много, много полезен споделен опит!

Поздравления за извоюваната ти свобода!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×