Jump to content
Порталът към съзнателен живот
StarScream

Търсене на Дарба - Осмисляне на живота

Recommended Posts

Здравейте,аз съм на 19 години(след няма и месец ще правя 20) и смятам че всеки човек се ражда с определени способности и всички хора сме различни.Някои се раждат по умни,други с някои талант,трети по активни и се насочват към спорта,но филма е че не мога да открия с какво съм дарен в тоя живот.Живея все едно не живея.Просто няма за какво да живея,а не искам живота ми да мине като на куче което през живота си прави точно 3 неща: ядене,спане,чифтосване.Пробвал съм рисуване,танци, даже и електронна музика да правя съм се опитвал,но просто нищо не ми се отдава или се занимавам за кратко и се отказвам.Някак си не ме привлича толкова че да се задържа.Просто няма смисъл труда без таланта.Като цяло си знам че съм тъп и знам че и мисленето не е за мене(за 10 минути не мога да си задържа вниманието върху даден урок без да мисля за друго).Та какво тогава остава да мога ? Знам че човек се ражда с способности и че има 2 пътя в живота - да развие способността си  или да не я развие.Лично съм забелязал това,пример даже е баща ми който е надарен с голяма сръчност,търпение и много хубаво рисуване и писане.Но ето,той не е развил възможностите си,а е имал шанс да ги развие и да се изхранва с това което може най добре и му харесва.Прибягвал съм до нумерология,астрология,майски календари и всякакви други системи които да ти дадат някаква наченка,но просто са безсмислени и загуба на време.Иначе според мен най-доброто средство са халюциногените : гъби,растения.ЛСД .Чрез тях смятам че човек наистина може да стигне до прозрение,но филма при мене е че съм изключително страхлив(даже ме е страх да гледам филми на ужаси и ме е страх преди да заспя да не сънувам кошмари).Е то тогава как да стигна до истината какво има в мен? Просто искам като стана,вместо да си викам "oh what a pain",а ми да знам че има нещо което мога да правя и ми осмисля съществуването.
Моля споделете ако някой е стигнал чрез някакво прозрение за таланта си или за ролята си в живота.

,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделял съм това един път, ще го направя и втори. В древен Рим е съществувал един обичай. По това време писмената кореспондеция е била основно средство за комуникация. Винаги в началото на писмото се пишело: Ако си здрав, добре е. Аз съм здрав!“ 

 

От личен опит ти казвам, когато губиш чувство за себестойност, когато си пропит от усещане, че да се живее не е тежко, а излишно, послушай ме, изправяй се гордо и си казвай наум, при положение, че за глас не са ти останали сили, това утвърждение: Ако си здрав, добре е. Аз съм здрав!“ Замисляй се от време на време за хората, които са болни от неизлечими болести. Колко е ценен животът за тях. О, как ли се борят за глътчица живот! Например, един мой познат скоро си замина на 51-годишна възраст, а думите му бяха: Не искам нищо друго, само да видя внучката ученичка!“ Е, така и не успя да я види, отиде там накъдето и ние сме тръгнали. Сега си представи, че самият ти си на смъртния одър .Сигурен съм, че ще намериш смисъл в живота. А най-интересното е, че въобще няма да си мислиш за таланти, дарби и себереализации. Ще пожелаеш да видиш или докоснеш нещо, на което сега не обръщаш внимание. Момче, опитвам се да ти обясня, че е мерзост пред Живота да сме недоволни от него, след като сме здрави телом, отчасти и духом. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога човек има нужда да се откъсне от познатата среда и да се сблъска със света, за да намери себе си.
Има сайтове, в които най-различни ферми предлагат работа на доброволци, не за пари, а за храна и подслон и то в цял свят. Единствено са нужни пари за път до фермата, а в Европа дестинациите не са толкова далечни, съответно билетите скъпи.

 

Ето един такъв сайт:

http://www.helpx.net/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замисляй се от време на време за хората, които са болни от неизлечими болести. Колко е ценен животът за тях. О, как ли се борят за глътчица живот

 

Замислял съм се,и какво от това?Не мога да живея за тях,аз си имам мой живот,да не са Бог или Христос че да мисля за тях и да се чудя какво да правя "от тяхно име".

 

 

Момче, опитвам се да ти обясня, че е мерзост пред Живота да сме недоволни от него, след като сме здрави телом, отчасти и духом. 

 

Е като си здрав и нищо не правиш което да осмисля живота ти,не мислиш ли че донякъде пак идваме на мнението ми за кучешкия живот ? Не оспорвам че здравето е ценно,но защо да е мерзост да искаш да откриеш истинската си принадлежност в живота?

catch22

Не знам ти ме уби.Чак не мога да ти отговоря

Разбирате ме погрешно,смятам че всеки човек идва на тази земя надарен в някои области или област в която е по добър от другите хора(или ако не чак толкова от другите хора,то поне от неговите способности).Как си обяснявате примерно хората с фотогенична памет или пък тези които могат да рисуват или пък да мислят или пък с надарен глас ? Идеята ми е че това е в тебе,и не зависимо колко е голямо или малко като сила,всеки човек си има някакво нещо което му е дадено да е по развито от другите му качества,и което ако го развие,ще живее смислен живот.Това искам да открия,знам че моето нещо е малко,защото ако беше голямо,то щях да го усетя някак си,както са го усетили и другите хора като по малки и са се реализирали в областта си.

Друг пример ще ви дам и с видео игрите и специално с Starcraft 2 - Там примерно в Корея,тази игра е много популярна и известна и професионалните играчи(примерно отбор Х) живеят в 1 голям апартамент където денят им преминава в физическа тренировка,ядене и най-важното което ги откъсва от кучешкия ми пример - Starcraft 2. В тази игра се изисква бързина на пръстите на ръцете,както и бърз ум,но знаете ли кое ме учудва от време на време?(защото аз следя тази игра и новините свързани с нея) е че се появяват от време на време играчи които са с 4-5 години по малки и по назад по отношение на опит и тренировки,НО побеждават играчи(в големи турнири) който са с по голям опит и тренировки от тях.Е точно това си обяснявам че тези по малки играчи ако не са имали тази надарена мисловна дейност,та то няма как да ги победят.Вярно на тях е сипана голяма сила.

Та това искам да ви обясня,че искам да открия тази дори и малка сила,която да осмисли живота ми.Тоест да правя това,което трябва да правя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Запознах се с 2 момчета от Канада на твоята възраст, които търсят точно тази малка сила, която да им каже какво трябва да правят. Те обикаляха Европа и търсеха дарбата си, срещайки различни хора и култури, използвайки горния сайт. Дадох го като пример, защото понякога човек трябва да излезе от средата си, за да може да намери това, което търси. Хубаво е, че си решил да го търсиш сега. Успех :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислял съм се,и какво от това?Не мога да живея за тях,аз си имам мой живот,да не са Бог или Христос че да мисля за тях и да се чудя какво да правя "от тяхно име".

Не си ме разбрал. Не, ти няма да живееш за тях. За себе си ще живееш. Идеята е да не се смяташ за ощетен. Когато не приемаш себе си, не се одобряваш, започваш да ставаш тревожен. Нямаш увереност, която можеш да имаш, само ако си изградил положително отношение към живота. Нещата от живота, които наричаш кучешки, като ставането от сън, храненето, споделянето на едно легло с любим човек, са част от живота. Според мен грешката ти идва оттам. Ти приемаш за факт това, че всички са родени с някакъв талант, което за мен не е вярно. Изхождайки от този факт, започваш трескаво да се занимаваш със себе си, чувстваш се длъжен да доказваш на себе си, че не си по-зле от останалите. Това е един вид някаква компенсация, понеже ти липсва уважението към себе си. Ти повече си зает с утвърждаването на личността си, отколкото с придобиването на професия. Самият факт, че си пробвал толкова различни по смисъл занимания, но не си спрял на нито едно от тях, честно казано, говори, че интересът ти е насочен не към придобиването на знания, а към изпъкването ти като личност, на която е отредено по-специално място в живота. Като студентите, които след завършването съжаляват, че не могат да се реализират, сякаш са учили за някого, а не за себе си. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Е като си здрав и нищо не правиш което да осмисля живота ти,не мислиш ли че донякъде пак идваме на мнението ми за кучешкия живот ? 

 

Всъщност, аз нямам талант. Имам малък бизнес, който няма нищо общо с таланта, а с дисциплината, понякога с малкия риск, друг път с предпазливостта. Правя много неща, които осмислят съществуванието ми, вероятно кучешки. Имам приятелка, следователно един ден ще имам деца. Обичам да пътувам по света. Имам любими места по света, едно от тях е един пиано бар в Естония, Талин, казва се Ингверг. Понеже съм крайно сантиментален се стремя веднъж годишно да го посещавам. И куп други влечения...

 

 „Не оспорвам че здравето е ценно,но защо да е мерзост да искаш да откриеш истинската си принадлежност в живота?“ 

 

Добре, щом мерзост звучи крайно, заменям го с глупост. Глупаво е да съсредноточаваш до такава степен в бъдещето, че да се плашиш от него. Казвам ти, че има много по-важни неща от дреболиите, заради които се отчайваш. Не че има нещо лошо в това да намериш своето място в живота, лошото е да се самосъжаляваш, че за теб няма място, каквото по презумпция смяташ, че ти е отредено. Аз не знам практически как можеш да откриеш таланта си, тъй като е възможно въобще да ти липсва такъв. Затова те посъветвах, понеже видях, че изпитваш нужда да се сравняваш с останалите, когато го правиш, прави с хора, чиито живот хич не е лесен, но въпреки това го обичат. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,аз съм на 19 години(след няма и месец ще правя 20) и смятам че всеки човек се ражда с определени способности и всички хора сме различни.Някои се раждат по умни,други с някои талант,трети по активни и се насочват към спорта,но филма е че не мога да открия с какво съм дарен в тоя живот.Живея все едно не живея.Просто няма за какво да живея,а не искам живота ми да мине като на куче което през живота си прави точно 3 неща: ядене,спане,чифтосване.Пробвал съм рисуване,танци, даже и електронна музика да правя съм се опитвал,но просто нищо не ми се отдава или се занимавам за кратко и се отказвам.Някак си не ме привлича толкова че да се задържа.Просто няма смисъл труда без таланта.Като цяло си знам че съм тъп и знам че и мисленето не е за мене(за 10 минути не мога да си задържа вниманието върху даден урок без да мисля за друго).Та какво тогава остава да мога ? Знам че човек се ражда с способности и че има 2 пътя в живота - да развие способността си  или да не я развие.Лично съм забелязал това,пример даже е баща ми който е надарен с голяма сръчност,търпение и много хубаво рисуване и писане.Но ето,той не е развил възможностите си,а е имал шанс да ги развие и да се изхранва с това което може най добре и му харесва.Прибягвал съм до нумерология,астрология,майски календари и всякакви други системи които да ти дадат някаква наченка,но просто са безсмислени и загуба на време.Иначе според мен най-доброто средство са халюциногените : гъби,растения.ЛСД .Чрез тях смятам че човек наистина може да стигне до прозрение,но филма при мене е че съм изключително страхлив(даже ме е страх да гледам филми на ужаси и ме е страх преди да заспя да не сънувам кошмари).Е то тогава как да стигна до истината какво има в мен? Просто искам като стана,вместо да си викам "oh what a pain",а ми да знам че има нещо което мога да правя и ми осмисля съществуването.

Моля споделете ако някой е стигнал чрез някакво прозрение за таланта си или за ролята си в живота.

,

:3d_146: :3d_146: :3d_146:

Вече си започнал ! Търсиш !  ...Знаеш ли какъв процент от хората не се и сещат , че могат да намерят нещо различно ,само да потърсят ...Когато търсиш ориентирай се по интереса пораждащ се в гърдите ти . :) ...

А знаеш ли , в една дебела книга пише , че си създаден от сила на която си подобен?Какво са искали да ни кажат?

 

за 10 минути не мога да си задържа вниманието върху даден урок без да мисля за друго    Е , това е хубаво , че си го разбрал .От теб зависи да го промениш .Търпението е основа .

 

Друг пример ще ви дам и с видео игрите и специално с Starcraft 2 - Там примерно в Корея,тази игра е много популярна и известна и професионалните играчи(примерно отбор Х) живеят в 1 голям апартамент където денят им преминава в физическа тренировка,ядене и най-важното което ги откъсва от кучешкия ми пример - Starcraft 2. В тази игра се изисква бързина на пръстите на ръцете,както и бърз ум,но знаете ли кое ме учудва от време на време?(защото аз следя тази игра и новините свързани с нея) е че се появяват от време на време играчи които са с 4-5 години по малки и по назад по отношение на опит и тренировки,НО побеждават играчи(в големи турнири) който са с по голям опит и тренировки от тях.Е точно това си обяснявам че тези по малки играчи ако не са имали тази надарена мисловна дейност,та то няма как да ги победят.Вярно на тях е сипана голяма сила. Има и друго обяснение .Натрупването на необработен опит води до втвърдяване ,забавяне на реакциите :) , старост на тялото (физическия носител на ума ).

 

Моля споделете ако някой е стигнал чрез някакво прозрение за таланта си или за ролята си в живота.  И цял живот да търсиш, ако нямаш търпение да разбереш случващото се в момента  , нищо няма да направиш .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казваш, че за теб най-доброто средство са халюциногените.......на Изток има още един път .....пътят на алкохолика. 

 

Зависи колко обичаш себе си. Искаш ли да усвояваш по-лесно уроците или искаш да тънеш в урината, изпражненията и повръщинята на халюцигените. 

 

Изборът е твой.

 

Каквото и да избереш, все ще е добре....за теб. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Здравейте,аз съм на 19 години(след няма и месец ще правя 20) и смятам че всеки човек се ражда с определени способности и всички хора сме различни.Някои се раждат по умни,други с някои талант,трети по активни и се насочват към спорта,но филма е че не мога да открия с какво съм дарен в тоя живот.

...

Какво очакваш да откриеш? Желанието ти да откриеш някакви свои мечтани таланти може да ти попречи да откриеш реалните си такива и да ги развиеш. Ако в търсенето си вдигнеш летвата прекалено високо, то е съвсем нормално нищо да не постигнеш. Просто така няма как да оцениш това, което притежаваш като способности.

 

Освен това много по-важно според мен са твоите интереси, т.е. това, което ти доставя удоволствие, което искаш да вършиш без значение дали го можеш или не го можеш. То е, което ще ти донесе удовлетворение, а не способностите сами по себе си, колкото и умел да си в тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И какво ако не намериш никаква дарба в себе си? И какво ако си бездарен? И? Все едно. Ти да не си мислиш, че света ще стане по-търпим ако имаш дарба, която да те различава. Дарбата ще те унищожи. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бих била толкова категорична. Дарбата не може нито да издигне, нито да унищожи, нито да даде, нито да отнеме - тя е неутрална. Това е замисълът на Вселената в нашия конкретен случай - семенцето, от което е писано да поникне и да даде нов плод и така да бъде част от Живота. 

И тук вече зависи къде е попаднало това семенце - дали на камък или в пясък или сме му осигурили подходящата за него почва, поливали ли сме го, грижили ли сме се... а, и за какво ползваме дарбата - Вселената отсича лозницата, която не дава плодове, полезни на останалия свят, а ползва даденото и само за своя лична облага... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,аз съм на 19 години(след няма и месец ще правя 20) и смятам че всеки човек се ражда с определени способности и всички хора сме различни.Някои се раждат по умни,други с някои талант,трети по активни и се насочват към спорта,но филма е че не мога да открия с какво съм дарен в тоя живот.Живея все едно не живея.Просто няма за какво да живея,а не искам живота ми да мине като на куче което през живота си прави точно 3 неща: ядене,спане,чифтосване.Пробвал съм рисуване,танци, даже и електронна музика да правя съм се опитвал,но просто нищо не ми се отдава или се занимавам за кратко и се отказвам.Някак си не ме привлича толкова че да се задържа.Просто няма смисъл труда без таланта.Като цяло си знам че съм тъп и знам че и мисленето не е за мене(за 10 минути не мога да си задържа вниманието върху даден урок без да мисля за друго).Та какво тогава остава да мога ? 

...

Здравей!

Това е чудесно - имам предвид, че не искаш живота ти да се свежда до тези три неща. Знаеш ли колко много хора не си дават сметка, че тъкмо така живеят и само и единствено към това се стремят.

А филмът според мен е в това, че може би опитваш неща, не към които те влече, а към които смяташ че би трябвало да те влече. Ако се опиташ да премахнеш това "би трябвало", много по-лесно ще откриеш какво е истинското ти призвание. И ... дали си готов да приемеш това призвание? Как ще реагираш, ако например се окаже, че си най-добър в кулинарията? Или фризьорството? Много хора са предубедени към голям брой професии и занимания и никога няма да им хрумне, да ги опитат дори. И знаеш ли - най-смешното е, че хората си търсят професия, която някак по презумпция да им носи добри доходи - няма такова нещо. Вярно е следното - когато правиш нещо, в което си много добър, по-добър от повечето други хора, няма начин това нещо да не ти носи добри доходи. Дори и да си доста неумел в предлагането и продажбата на това, което умееш, пак ще си достатъчно добре като заплащане, просто защото си много добър в това, което правиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана какво е това което те прави уникална ... за тебе самата говоря? Каква дарба ти откри в себе си? Какво осмисли живота ти? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана какво е това което те прави уникална ... за тебе самата говоря? Каква дарба ти откри в себе си? Какво осмисли живота ти? 

Не мога да отговоря с няколко изречения; въпросите изглеждат така, като че ли може лесно и кратко да им се отговори, но не е така. Особено последния :) - бях отворила тема за смисъла на живота въобще, която другите не приеха много на сериозно, а сега ти ме питаш ...

Все пак ще кажа някои неща - не само аз, всеки един е уникален, но не просто с наличието или липсата на едно или няколко конкретни качества или дарби, а с целия комплекс от такива, т.е със съчетанието от тях. Дори и хора, които имат някакво много силно изразено качество, то само по себе си не е ценно и не ги прави уникални, ако не притежаваха и други черти, които евентуално да го подпомогнат да се изрази и реализира. Уникални ли са Бетовен и Шопен? Да и въпреки фактологичната близост на това, което са правили през живота си, са много-много различни, нали?

Ще продължа следобед.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така, продължавам, модераторът, ако иска, да слее постовете дори.

Та, в този ред на мисли, ще е много дълго да изброявам с какво съм уникална - нужно е да изброя всички качества, които нямам и всички, които имам ...

Иначе за дарбите, ще е по-кратко :) и ще го напиша - благодарна съм, че имам следното, по-скоро качество: от дете обичам да наблюдавам нещата и хората, внимателно, в детайли и да обмислям, защо нещата са такива, каквито са. Това ме поведе първо в посока на изучаване на природните науки (особено математика, физика, химия), както и философия+психология, а след това и на езотериката. Нямам особени дарби в никое изкуство, с леко изключение що се отнася до изобразителното, но затова пък обичам да се наслаждавам на всички тях.

 

Относно третия въпрос - нямаш представа колко време ми беше тъпо, защото не виждах рационално обяснение за съществуването на хората въобще; имаше период, когато идеите на Албер Камю ми бяха твърде близки. Но след време (и много мислене) прецених, че дори и само от наличието на този живот, който виждаме в момента около себе си (казвам виждаме, защото може би има и такъв, който не виждаме/усещаме, поне към настоящия момент), съществуването на хората е нормално и логично следствие, дори и от чисто материална гледна точка. В такъв случай важният въпрос е, как е възникнал животът. Има най-общо две хипотези - едната, че е възникнал спонтанно от неживата материя, а другата, че има някакъв създател, жив, дали ще го наречем Бог, дух или каквото и да е, няма съществено значение. Но си дадох сметка, че и двете хипотези водят до извода, че това нещо, което ние наричаме материя, в такъв случай е разумно, може би не по нашия човешки начин, но именно разумно. Щом е така и щом съществува, значи има причина. Наясно бях, че едва ли ще открия дълбоката същност на тази причина, но се замислих как аз бих могла да се впиша в хармонията на този жив свят. Ето това осмисля живота ми :) ; и най-вероятно не си въобразявам, защото всички около мен казват, че доста съм се променила с годините. Опитвам се да бъда в хармония със света и със себе си и се чувствам много по-добре сега, отколкото преди, когато се опитвах да променя света около мен спрямо моите собствени представи за това, какъв "трябва да бъде". 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Дианче! Няма да слея двете мнения, защото те си имат свое собствено различно звучене. 

Вчера си мислех, че ние разбираме понятието дарба доста изкривено - сигурно под влиянието на масовата култура. Първото нещо, за което почти всеки се сеща, когато чуе "дарба", е някой известен човек и така дарбата се свързва с постигането на някакъв по-особен успех и популярност, Другият вариант в исторически план е негативен - човекът има дарба, но или тя не е призната (в неговото време), или заради нея той е преследван от завист. Общо взето и в първия случай ("звезда"), и във втория - човека с дарба не го чака нищо добро. Примери могат да се дават със стотици. 

 

Погледнато от чисто езикова гледна точка, обаче, понятието "дарба" има за своя основа "дар" - т.е. на човека е подарено нещо (по рождение и като способност), което останалото болшинство от хората не притежават изобщо или притежават в доста по-малка степен. Естествено, има и други хора с подобна дарба. И дотук. Оттук нататък вече тази дарба се проявява по различни начини, възможно е дори в различни сфери (една и съща); тя има нужда от "почва и грижи", за да разцъфти и даде плодове, които да служат на хората. Това е - а дали това ще е шивачка в малък град (бабата на Ина), или талантлив художник (бащата на Ина), или развиващ и проявяващ в момента дарбата си моден специалист (Ина) - това вече зависи от много обстоятелства и от самия човек - т.е. дарбата е свободна да се прояви или не и как да го направи. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат: "3 неща: ядене,спане,чифтосване"

И трите неща можеш да развиеш до съвършенство. Няма значение какво правиш, важно е как го правиш - отношението. Почни от някъде, говоренето пречи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

StarScream

 

Според мен трябва да излезеш от "филма". Да промениш отношението си към теб самия "знам, че съм тъп" - как разбра това, някой ти го каза или сам реши, защото просто не намираш отговор на въпроса си в момента?

Мисля, че проблемът идва оттам, че може би някой не е оценил, така както си очаквал някое твое дело, (предвид възрастта ти, че си бил до скоро в у-ще, гимназия) и оттук идва едно постоянно сравнение с другите, в което се загубваш и изчезва възможността за реална преценка. Виждаш колко другите са най-, а ти колко не си... Откъдето следва, основното, че самооценката ти е занижена. Но забравяш нещо важно, което е, че всеки един човек е уникален само по себе си...  :sorcerer: 

А колкото за таланта, Томас Едисън, го е казал много точно: "Геният е 1% вдъхновение и 99% работа."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Световно известния българин ,Енчо Кирязов ( гимнастик ) ,като дете не са го искали в школата по акробатика .Треньора му казал :нямаш никакъв талант .Детето било много упорито и за това са проявили съчувствие .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре има коментари,но никъде не намерих някой който да казва нещо за действително прилагане(освен ходенето като доброволец в ферма).Под вниманието ми попаднаха тези 2 мнения:

И цял живот да търсиш, ако нямаш търпение да разбереш случващото се в момента  , нищо няма да направиш 

 

Предполагам че трябва да забавя малко темпото,и да осмисля нещата в живота ми.Защото наистина нямам търпение.

 

 

 Ако в търсенето си вдигнеш летвата прекалено високо, то е съвсем нормално нищо да не постигнеш. Просто така няма как да оцениш това, което притежаваш като способности.

 

Май наистина съм дигнал летвата прекалено високо.

Ще мисля върху тези мнения.
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това за летвата е добра идея. Хубаво е да се добави и значително разширяване на полето за търсене. Под последното нямам предвид включване в него на още "видове дарби", а по-скоро обратното - излизане от тесните рамки на конкретни примери от живота на други хора. Ще се повторя, че сходна дарба може да бъде реализирана в професии и занимания, които на пръв поглед нямат допирни точки. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре има коментари,но никъде не намерих някой който да казва нещо за действително прилагане(освен ходенето като доброволец в ферма).Под вниманието ми попаднаха тези 2 мнения:

И цял живот да търсиш, ако нямаш търпение да разбереш случващото се в момента  , нищо няма да направиш 

 

Предполагам че трябва да забавя малко темпото,и да осмисля нещата в живота ми.Защото наистина нямам търпение.

 

 

Toва, което аз прочетох до тук, не бяха просто коментари, а изключително стойностни мнения. Може би трябва да ги прочетеш още няколко пъти бавно на глас.

 

Животът гъмжи от примери на прилагане.

Като не те познаваме, какво да ти кажем- стани волейболист, стани цирков артист ... не сме деца.

Аз ще ти кажа друго -

 

всеки се опитва да бъде красив, талантлив, известен, да бъде душата на компанията и т.н.

 

Доста по-рядко някой се опитва да бъде

 

добър. Просто добър.

 

А това не е свързано с никакъв талант в специфична област.

 

И това е липсващото стъпало в стълбата ти. Огледай се и иди там, където си нужен. След като го направиш няколко пъти, ще дойде следващ етап от живота ти, в който ще знаеш, как най-добре можеш да бъдеш полезен и това да радва сърцето ти.

В тази връзка идеята за доброволец е супер, и не непременно във ферма, не непременно организирано от други. Възможности - много.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И да добавя към Креми. на времето не мислех за това каква дарба имам и как да я реализирам. Ще си призная откровено, че бях доста по-егоистична. По съвет на баща ми избрах специалност и професия, в която ще постигам нещата с лекота и няма да ми се налага да уча и работя трудно и дълго. Когато тръгвам за работата си, да се радвам, че отивам там, и ако се наложи да работя 12 часа, да се връщам приятно и доволно уморена. Е, избрах си я така - цял живот съм благодарна за това. Доста по-късно започнах да осъзнавам, че всъщност това е начинът да си открие човек приложението на дарбите си. А какви са точно - ами Небето само си знае. То ни е създало така, че да станем някаква специална част от големия човешки механизъм. И ако сме едно колелце, попаднало не на мястото си, ще скърцаме, ще ни трият и удрят, или просто ще ни оставят в трета глуха като не помагаме поне да не пречим. Ако, обаче сме на мястото, за което сме създадени, ще пеем докато работим. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×