Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Lachino

Какво е самотата?

Recommended Posts

Имам някои мисли за самотата, същността й, и кореня на това състояние. Има причина и корен от къде изникaва, и точно за това искам да споделя мислите ми с вас, моля коментирайте, бих желала да чуя съгласни и несъгласни.

 

 

 

В определен период от живота си живях в штатите, и когато се намирах сред хората в по бедните страни – включително и България - , винаги чувах едни и същи въпрос: 

"а, хубаво ли е в Америка?"

 

 

 

този въпрос хората задаваха с много ентузиазм, очите им светваха, те чакаха отговора ми с нетърпение.

 

Спираха да мигат и да се движат през паузата в която обмислях отговора.

 

Обмислях отговора си, защото на този въпрос не може да се отговори с "да" или "не".

 

Трябва да се зададат куп други въпроси преда да разбера, как да отговоря на този въпрос, и на този човек.

 

Най краткия ми отговор беше доста дълъг, нещо от типа на: "зависи, как определяте хубавия живот. Зависи, какво очаквате от живота, и в какво се заключава смисъла на живота за вас. АКо смисъла на живота за вас, това е по хубавато храна, по хубавите пътища, повече пари, повече дрехи, по хубава кола, тогава може би в америка би било хубаво за вас, разбирасе ако не бихте имали против да поработите за всичко това. АКо всички тези материални придобивки и неща за вас са по-ценни от културата ви, семейството ви, родината ви, тогава сигурно Америка ще бъде хубава за вас. Но ако за вас ценностите и смисълът на живота е над материалното, тогава става по сложно."

 

 

 

На много въпроси в живота не може да се отговори с думите "да" или "не". Неща като болката например, ние си мислиме че отговора на въпроса дали това болката е добро нещо е категорично "не". От друга гледна точка обаче, болката може да е много добро нещо. От медицина знаем че телесната болка може да спаси човека, тя е белег на по-големия проблем, тя посочва проблема и ни мотивира да търсим решение, и да променяме нещо за да се подобрим. В този случай болката е изключително добро нещо.

 

 

 

Подобно нещо е и самотата. Добро нещо ли е? "Разбира се че не!" би отговорил всеки нормален човек. Обаче след първия въпрос следва втория и третия. Може ли самотата да бъде полезна? Може ли резултата на самотата да бъде добър? За да можем да отговорим на въпроса дали самотата може да е добро нещо, нека разгледаме това състояние един друг ъгъл. Нека намерим клоните на това дърво, след това ствола, след това и кореня, а след това и да видим от какви води черпят корените й.

 

Самотата е като болката. Неприятно чувство, от което бързаме да избягаме, но тя е и добро състояние, което посочва проблема който трябва да бъде премахнат. Ако успеем да стигнем до кореня на самотата ни, и да разберем от какво идва и какъв е кореня който трябва да бъде разрешен, и успешно решим този проблем, ние не само ще излезем от състоянието на самотата, но и ще излезем по-силни, по-здрави, по-утвърдени личности.

 

Съвременното общество лекува главоболие с хапче, което подтиска болката. Обществото ни предпочита върху рана която изисква сериозна интервенция, да постави лепенка, същото се прави и с самотата, взима се хапче което да я подтисне, и това е суетата като целта на тази суета е бягство от самотата, правим какво ли не само и само да не останем насаме, и да не чуваме гласа на самотата. Някои поставят лепенка, вместо ножа, който да реши истинския проблем, те просто крият реалния проблем, за да не го гледат, и да не го решават. Зрелите хора, силните хора, решават проблемите си по друг начин - те поглеждат самотата в лицето, и се решават да разрешат проблема на който тя сочи.

 

Една от най-ефикасните функции на самотата е това че тя посочва проблемите които присъстват в живота ни. Тя изявявя пукнатините на сърцето ни: несъстоятелността ни, слабостите ни, нуждите ни. В Този смисъл самотата е добро нещо, защото тя разкрива проблемите ни и ни сочи към това да търсим решение - лечение.

 

В този смисъл самотата е само симптом. Сама по себе си тя не е проблем, тя е просто симптом който сочи към проблема. Тя е клонка на едно голямо дърво. 

-Реакцията на човека към самотата си, показва докъде е с разрешаването на вътрешните пукнатини, и доколко е зрял. Повечето хора, когато са самотни, стават прекалено активни с цел да избягат от това чувство, и да го поттиснат. Нямат силата да погледнат самотата в лицето и да решат проблема зад този симптом. Самотата е само проекция на едни по дълбок вътрешен проблем, и силата й се определя от сериозността на проблема към който сочи. Колкото повече и по-големи пукнатини в сърцето ни, толкова по силен гласа на самотата. Колкото по незрял човекът, толкова по бързо бяга и се осеутява когато чуе гласа на самотата. 

-Много негативни неща чуваме за самотата. Но аз пиша всичко това, за да кажа че тя е добро нещо, колкото и да е болезнена. Сигурно доста хора ще спрат дотук с четенето, и се надявам че ще се върнат да продължат, даже и ако е когато самотата ще започне да им говори по-високо, и да подтиска по-силно. Има ли смисъл от бягство, някой ден все ще трябва да се срещнем с нея, и да я погледнем в лице? 

-Защо ни е страх да останем насаме със себе си? Защото за пореден път ще трябва да се вгледаме в проблемите ни, и ще трябва да осъзнаем че от нас се изисква да се откажем от нещото което много обичаме, или пък да поемем отговорност и да извършим определено нещо. Ще разберем за пореден път че от нас се изисква да излезем от зоната на комфорта ни, да поемем отговорсто за някое наше действие, да проявим решителност и смелост и да вървим срещу страховете ни. Все тежки работи, все трудни неща. Затова повечето хора мислят че е по-лесно да бягаш от тях отколкото да ги решаваш. Има и такива хора които не се страхуват да останат насаме със себе си, те са малцинство, и това са хората, които вместо да бягат от вътрешните пукнатини, ги решават, те имат навика и смелостта да решават вътрешните проблеми навреме, тези хора имат много по-малко болка и самота в живота.

 

Самотата ни доближава до Господа. 

Когато един човек усети самотата, и погледне вътре в сърцето си, и се замисли, от къде идва това чувство и защо, 

Самотата ни доближава до хората.

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано от Орлин Баев
Трудно четлив, вероятно поради копи - пейст текст.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Lachino

Да , и аз мисля че самотата е вътрешна болка . Липсва обмен ... Давай за да получиш . Ако се почувстваш самотен , значи имаш какво да даваш . Добре е да дадеш .

Самотен е егоизмът  . Ако работиш за другите , няма да имаш време да се окайваш ... Това важи и за сексуалната самота . Нежност и топлина може да се дава на всеки срещнат . Хей така , усмивка , поздрав , одобрителна мисъл . Нали знаете , както ,,натискаш" средата , така и тя ти отвръща .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самотата има горчиви корени, но  от тях израстват сладки плодове.Необходима ми е толкова,колкото и общуването.Така ,както са необходими нощта и деня за тялото.

Не мисля,че се иска толкова смелост,отколкото честност,да отговаряш на себе си.Искрен разговор с другото аз,или душата.

Не знам дали самотата е добра или лоша,необходимост е.Каквото и да прави човек,се започва от необходимото,минава през възможното,за да стигне/ако има сили/ и до невъзможното.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората често се страхуват да са сами, просто защото нямат с какво да запълнят времето си. Това е един вид усещане за скука, когато липсва нещо удовлетворяващо ги, с което да се занимават. С приятелите ще поговорят и ще загубят от времето си, което иначе не знаят как да прекарат. Ако знаеха, нямаше да се чувстват самотни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самотата е среща със себе си, а да си самотен означава, че никак не ти харесва тази среща със себе си. 

Да си самотен означава, че копнееш за любовта на другите, която не можеш да си позволиш да намериш в себе си, защото никак не се харесваш. Самотата те сблъсква с истинската ти същност и доколко в самотата си самотен зависи от това доколко живееш себе си или илюзиите на другите. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От друга страна,Аристотел казва; за да живееш в самота,трябва да си бог или животно, а Ницше добавя; има и трето- философ.

За екстравертите,самотата е наказание;за интровертите ,тя е благословия.Живота води вторите до множество хора, а първите в самота.

След като човек е в играта,т.е. живее, ще му се наложи да опознае и двете състояния,за да ги оцени по достойнство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Японската самота "хикикомори": https://www.vesti.bg/lyubopitno/sveji/hikikomori-uzhasyt-na-samotata-v-iaponiia-6087880.

Според статията засяга около 10% от населението на многомилионната държава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×