Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Трябва ли да съдим злите хора?

Recommended Posts

Трудно ми беше да  озаглавя тази тема, но прочитайки две статии много се разстроих и се замислих имаме ли право да съдим другите, както ние не бихме искали да бъдем съдени. Двете статии бяха за разкриване на големи групи педофили в Германия и Италия, които са действали организирано. Баща на 43, който е изнасилнвал 3 месечната си дъщеря и до 3тата й годинка я е изнасилил поне 79 пъти гласеше статията. Снимал я по телефона и я пращал в дарк нет. Цяла мрежа от такива изроди, които са се подкрепяли еидн други са си давали кураж да насилват деца, като са се убеждавали сами себе си, че това е в рамките на нормалното и дори със съгласието на детето. Измисляли са начини как да забалмосват детето да не се оплаква. Иззети са многобройни терабайти със подобни сцени на насилие. Детективите, които са гледали с часове подобни неща е трябало да потърсят психиатрична помощ. Другата групировка в Италия е била група , в която се е плащало да се вършат насилия в реално време над деца, като да се заливат с горещо олио и т.н. - по поръчка на клиента. И други подобни изродщини, които няма смисъл да описвам - схванхте идеята. 

Та се запитах, понеже онзи ден видях една снимка на ловец, който стоеше до убита мечка и гордо показваш мъртвата си плячка. Отдолу имаше един коментар на възмутен човек, който беше написал, след като божията съдност е различна от нашата, защо изобщо им дава души на такива?

И аз се замислих. Какъв изверг трябва да си, за да малтретираш деца? Както сами се досещате, повечето от тези хора имат нормални професии и нормален живот. Та, какво са те? Луди? Продукт на обществото? Низки души, обладани от демони и тъмни сили? Какво са? И ако Бог ги е създал с някаква мисия и ги оставя да безчинстват, имаме ли ние парво да ги съдим? Нашата правосъдна система е различна, с оглед на това, да се запази обществото като единица и да има съжителство. Всъщност основно се замислих над въпроса, както ние се обичаме и приемаме и тъмните си страни, можем ли да приемем и тъмните страни на тези хора? Моята единствена реакция ще бъде да ги убия със собствените си ръце. 

Както и със сектата съм се питала много години, до къде стига тук тяхното разбиране и оневиняване. Те знаят, че вредят на някого, т.е правят го целенасочено. Знаят, че правят нещо лошо. Трябва ли въощбе да проявим разбиране и приемане? И тук веднага правя асоциацията със себе си. Когато аз постъпвам лошо трябва ли да проявя разбиране към себе си, или да се самобичувам? Защото понякога и аз искам да стъпквам хората и да става на моето и сега някак си се асоциирам с поведението на тези хора, което е нелепо. Но в такъв случай трябва ли да почнем да живеем според обществените норми и да не можем да бъдем себе си?

Редактирано от holyvalentine
допълнение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш да съдиш, който си поискаш! Въпросът е, че това има въздействие и във вътрешния ти свят!

А когато се запознаеш или пък установиш, че около теб, в прак контакт си с такъв човек като тези от цитата ти, какво те спира да осъществиш гражданското си право да реагираш?

Едно е да мислиш, друго е да изречеш, трето е да направиш!

П.П. А замисли ли се за "хората", който знаят, че "негативното", "фрапиращото" продава повече и това целят при поднасянето на новините - да продават повече от продукта си?! а не как представят информацията.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 16 часа, holyvalentine каза:

Трудно ми беше да  озаглавя тази тема, но прочитайки две статии много се разстроих и се замислих имаме ли право да съдим другите, както ние не бихме искали да бъдем съдени.

Отговорът е - не. Звучи просто, но всъщност той е изключително труден за разбиране и още повече за изпълнение. Нормално е човек, когато е свидетел на нещо нередно около себе си, да реагира с възмущение, с раздразнение, с нехаресване, с неприемане, с желание виновният да получи възмездие. Това са реакции изграждани дълги години, за които не може да се каже, че са изцяло правилни или погрешни. Толкова много неща могат да се кажат, че ми е трудно да ги систематизирам. Правейки анализ на една ситуация, предизвикала определена наша реакция е необходимо да обърнем внимание преди всичко на мотивите на извършителя. Също доколко осъзнава вредата от действията си. Доколко дори и да осъзнава вредата от действията си е в състояние да ги прекрати (защото често навикът е по-силен от волята, освен това желанията се отличават с импулсивност и за момент може те съвсем да изземат контрола от ума). Кармата няма да я намесвам (тази на жертвата и на всички странични засегнати), защото това е нещо, с което е почти невъзможно да сме запознати и можем само да правим предположения. Да, не трябва да забравяме, че и самите ние имаме своите слабости и единственото ни желание следва да е заменянето им с технитте положителни полюси. Мотивът би трябвало да бъде да противодействаме на действието, а не на извършителя. Наказанието да е единствено с цел недаване на възможност за повторение, а не за възмездие. Последното ще дойде в точната мярка и по критерии, които не сме в състояние да обхванем изцяло.

Безразличието определено е по-лошо, дори и от омразата. В ситуция в която се извършва нещо нередно, безразличието за мен е най-неприемливо. В една такава ситуация е изключително трудно да различиш това, което следва да приемеш от това, което не бива да се приема за нормално. 

Това че в много духовни учения се говори за хармония, вътрешен мир и спокойствие в случая може да изиграе лоша шега. Преди всичко останало е любовта и състраданието, както и съпричастността към истината и справедливостта. Така че да се възмутиш, да реагираш ядосано дори, е далеч повече за предпочитане, отколкото да останеш в състояние на покой, но и лишен от съчуствие към жертвата за страданието и към извършителя за слабостта и неразбирането. Е да, възможно е и това състояние при което хармонията и любовта са съчетани; когато личността изцяло е подчинена на цялото; когато има осъзнаване, че невежеството и страданията са временни, но и необходими за израстването, но в същото време често те са ненужни в дадени конкретни ситуации и следва да бъдат избягвани. 

Така или иначе щом сме преценили, че в дадена ситуация нещо не е справедливо, то следва да положим усилия тази несправедливост да престане. Пак повтарям, осъждането на несправедливостта за мен лично не е проблем, даже го намирам за положително. Но както пише в Библията, човекът не бива да бъде съден.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите, но явно наистина не съм озаглавила темата както трябва. Повече ме безпокоят нещата, защо божестевната любов допуска подобни неща. Както бях попитала и преди, какви са тези изверги? Низки души, душевно болни, демони облечени в хора? В много книги чета , че всички сме едно. Аз се чувствам омерзена дори да си помисля,  че може да имам и една обще клетка с подобни хора с подобни намерения. Но най-тъпата асоциация, която правя с тях е, че понякога ние също не сме прави, но правим нещо на инат, напук, за да си угодим на собстеното его, както и те правят нещо нередно да си угодят на низките страсти. Тук тази нелепа асоциация ме кара да се сравняам с тях и да се чувствам низка и аз когато държа на своето или дори когато искам секс. Не знам защо правя подобни асоциации.

Та искам да си дам адекватно обяснение. Бог е дуален и допуска съществуването на всичко? За да вземем информирано решение къде искаме да бъдем? Тези души низки ли са? Сами ли са избрали този път? Те сами ли са направили избора си, тъй като все още не са на високо ниво, но пък трябва да си много смел да направиш подобен избор, това си е висш интелектуализъм те как сами са преценили развитието си по-нататък? Те са по-гнусни и от Хитлер. Онзи е избивал наред в името на някаква кауза, а тези се гаврят със собствените си деца и то по особено жесток начин. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато нямаш пряк достъп до дадено събитие, осъзнаваш своето обезсилване да повлияеш на ситуацията. Безпомощен зрител с непредвидима реакция. Възмущение, желание за убийство, неприязън, може би вътрешен свят, над който губиш контрол. Това ли са чувствата, които плашат? 

Правилно и неправилно, друг да свърши мръсната работа (Бог допуснал)... Самоизвини се за загубата на контрол върху себе си... И върху ситуацията...

Проблематика, капан на съзнанието... Адекватно решение, или да взимам ли отношение? Доза на възмездие, разкаяние за предозиране? Има ли мярка наказанието?

Понякога съзнанието се отравя от образи, боклук, който не намираш как да изчистиш.

Но така погледнато, както представяш нещата, свързан ли е Бог с някаква форма на Чистота? Или е непостижим идеал , в който никога не си била? Нещо те дърпа за да си "низка"? Бог избра за тебе да четеш за педофили...

И ако Той може да бъде "Дуален", мога ли аз да бъда "такава" (има ли го това като подвъпрос)? Или пък само мен ще ме наказва (Неадекватен, не се занимава с който трябва...)? Още по-надълбоко: А бе Той само мене ме наказва...

А безусловно ще ме обича ли?

Възпитание и справедливост...

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, holyvalentine каза:

Благодаря за отговорите, но явно наистина не съм озаглавила темата както трябва. Повече ме безпокоят нещата, защо божестевната любов допуска подобни неща.

Първо изучи хората, изучи желанията им, мечтите и страховете им, достойнствата и слабостите им, разбери ги, открий мястото им, доколко са смислени или безсмислени... Питаш "защо Бог е допуснал"? Но погледни на хората така, както Бог гледа на тях, доколкото можеш. С неговите любов и търпение, но и мъдрост. Виж неговата представа за крайния резултат. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаем как е реагирал Бог, когато сме яли от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото... 

Представете си един морален кодекс на общество, състоящо се само от педофили и естествено написан от тях... Там представите за добро и зло едва ли ще се доближават до нашите. Възможно е дори нашите мерки за добро и зло да се окажат самото зло... 

Осъждането означава отказ от разбиране, т.е. отказ от плодовете на дървото на живота. Това, обаче, съвсем не означава да сме безразлични към постъпките, които противоречат на моралния кодекс на нашето общество. Въпросът е можем ли да ограничаваме и предотвратяваме деянията, които противоречат на нашите представи за морал, без да съдим? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В живота на всеки човек има две "зони".

Едната включва събитията, ситуациите, в които можем да повлияем.

Другата - всички останали събития, ситуации.

Не можем да "ограничаваме", още по-малко "предотвратяваме" деяния, които са извън "зоната ни на влияние", но можем да подкрепяме инициативи в обществото, чиято цел е превенция на възникването на кофти деяния. Така функционира гражданското общество! 

Друг е въпроса, че на индивидуално ниво, когато се научим да Обичаме не само Себе си, отпада нуждата да Съдиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

 Както сами се досещате, повечето от тези хора имат нормални професии и нормален живот. Та, какво са те? Луди? Продукт на обществото? Низки души, обладани от демони и тъмни сили? Какво са? И ако Бог ги е създал с някаква мисия и ги оставя да безчинстват, имаме ли ние парво да ги съдим? 

Причина е свободата :) .По точното обяснение е , че  трябва да има някои да се жертват като пропадат за да може други да се издигат . Как беше онзи закон за запазване на енергията  :) ... Може би по приемливото обяснение , ще ти бъде : ---Това е начина . Само когато видиш уродливото лице и те заболи , само тогава научаваш . За това гласноста е хубаво нещо 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето ви фейсбук пост на Григорий Ватан:

УЧЕТЕЛЯТ: „Има известни души, които са останали назад в своето развитие. Те са образували една зона и искат да спрат душите в тяхната област - каквото вие сте спечелили, те искат да го изядат. Такава една разбойническа черна зона ИМА, в която всички млади там залагат живота си - най-много младите. И ако вие не сте внимателни, и вие може да оставите костите си в тази зона! Всичките тия обещания се дължат на тази зона, но то са все лъжи, лъжи, реклами, афиши, афиши! Лесни начини за обогатяване, за подмладяване - това било, онова било…“ (1923.02.09и.Свещеното правило)

ЗА КАРТИНКАТА ТУКА И ТЕКСТА ПО-ДОЛУ: продуктите на духовните хора, които не искат да се обединяват.

НЕ ВСЕКИ ЗНАЕ КОЛКО ПЕРФЕКТНО майсторите от пъкъла изпробват предварително всички свои фабрикати, предназначени да умъртвяват първо младите. Това започва с ваксинациите, с телевизиите за бебета, в които всички герои без изключение са идиоти-брахицефали (широкоглави), но има и долихоцефали. Продължава с агресивната анимация и нейните шумове, с електронните игри и адските концерти и филми, програмирани да разрушават непоправимо ДНК-то на децата и младите и да генерират куп нелечими болести с летален изход. Продължава с порното и рекламите за смъртоносни услуги и продукти. С розовите оферти и мехури за „уреждане на живота“, „домашен уют“; с препускане из разваления свят с безброй презентации, примамки и капани – деформиращи и умъртвитвяващи не само душата, но и ума, сърцето и тялото на човека. Чрез нелегалната и легалната проституция, т.е. семейната. С коварния прийом на пъклените редактори да прекъсват филмите и музиката за новини и реклами. С геноцида чрез глобалната дяволска паяжина от спътници и излъчватели, с ръсенето на смърт от небето и тектоничните, биологичните и метеорологични войни; с преработените отровни храни и течности, с пластмасовите и алуминиевите опаковки за продукти, води и лекарства. Прахта, оловото, самолетите, автомобилите и химическите газове от заводите-чудовища все още на никой президент и на ум не му минава да ги спре. Ширят се безнаказано какви ли не илюзиии и ментета: за живот и подмладяване, за активация на удоволствията чрез животински храни и специи, чрез адски напитки, афродизиаци, хормони и псевдоендофини. Прекрасни навици, стоки и изобретения, усъвршенствани до блясък от прословутата бяла раса – педофилия, зоофилия, джендофилия, некрофилия, содомизъм; съвсем културно натурално и фармацевтично човекоядство. Производство на ювенални и възбуждащи продукти, получени от адските мъки на децата, откраднати за оргии, органи и напитки от кръв, смляни органи и секреции! И не на последно място – чрез суперменските, търговските, урбанистичните и технотронните идеали; чрез поддържането на етнически омрази и псевдорелигиозни, сатанински и луциферически култове.

......................

Бъдете информирани...Гласност.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството, че мога да ги застрелям тези и подобни тям (а преди това и да ги понабия...) без особена пламенност по отношение на деянията им и деянията ми спрямо тях. С удовлетворение, че правя нещо, което може би е по - скоро за добро. Но не бих го сторил по принцип (от страх пред различни неща, не толкова от голяма човечност). Иначе, когато съм се вживявал в криминални случаи съм имал доста брутални фантазии, в които умирането се явява като желан изход за злодеите. Имам голямо въображение...

Ако човек поради различни причини (езотерика, претръпналост относно такива новини) е стигнал до състояние, в което по принцип или въобще не се вживява в такива истории или го прави слабо на фона на огромното мнозинство четящи ги, да се напъва ли да стане по - емоционален? Да опитва да жали жертвите, да мрази извършителите? Все по - трудно и все по - рядко изпадам в бяс, не помня кога се е случвало (особено за неща, които не усещам като лично засягащи ме). Състраданието също не ми е от силните черти (донякъде е така поради пазене от емоционални болки). Повече ми се отдава това да споделям нечия радост. В състояние съм да си представям как се гавря тотално с извършителите (лично или чрез посредници), без да изпитвам особен гняв (даже и хич без гняв). Да се мъча ли да съм по - пламенен, както съм бил в по-ранни години? Пред годините развих определено хладнокръвие, което поне отчасти ми е астрологично обусловено. Не веднъж съм имал фантазии за жестоки възмездия, без да ме гори огън, както някога.

Тези хора може да бъдат убити, но поради различни причини би било по - удачно да не се прави. Не само от духовна гледна точка, но и от практическа. Може дълги години да бъдат потребявани като работна ръка, носейки ползи за обществото. Може да бъдат ползвани за психологически изследвания, спомагайки за обогатяване на представите за човешката психика. Това са редки изроди и дори от чисто прагматична гледна точка убийството им може да се разглежда като грях.

В една държава, не помня коя, колкото и хора да си убил можеш да прекараш максимум 30 години в затвора. Би било интересно, ако бъде взет един такъв изверг и бъде подложен на трудотерапия и разни позитивни психовъздействия, дали за 20-30 години би се изменил коренно? И ако човек в затвора се измени коренно не би ли било редно да го пуснем на свобода? Нали основна роля на наказанията е да превъзпитават.

Иначе ако трябва да гледам с хладен и ужасяващо прагматичен поглед на такива чудовища, бих казал така: ако ще се екзекутират, то нека бъде сторено по начин, по който органите им да бъдат годни за трансплантации. Защо да се съсипва нещо, което може да влезе в употреба за добри цели.

Честно казано, сърце не би ми дало да ги подложа на експерименти, но да ги ползвам дълги години за работна ръка - да. Относно смъртните присъди - струва ми се, че поради различни причини (включително езотерични) е по - добре да не се прилагат. Особено, ако са жалещи и предпочитани като изход пред доживотния затвор без право на замяна. Абстрахирайки се от езотеричните аспекти ще кажа, че ако ще е смърт, то нека е такава, че да е по - плашеща от онези, които сега се изпълняват.

Никой не е станал много добър или много зъл и извратен за един ден или дори за един живот. Самите насилници може да са били обект на сериозно насилие. Жертвите пък някога може да са действали много грубо спрямо други хора (например да са били инквизитори). Душата може да си е избрала да премине през определени тежки страдания (макар че се съмнявам, когато става дума за сериозни гаври от категорията на описаните, но Бог знае).

Ако трябва да вкарам черен хумор. Холивалънтайн, защо да си цапаш ръцете? Наеми някой да ги провеси с главите надолу и да си живеят, доколкото могат. Чиста работа. Сами ще си умрат.

Пък и струва ли си човек да рискува да има угризения на съвестта? При положение, че и да не бъдат наказани от земните власти, Оня Горе ще ги осъди подобаващо и ще ти платят до последната стотинка.

Небесните мелници мелят бавно, но много ситно.

Имам идея за тема касаеща престъпленията, наказанията, кармата, сдържащия ефект от земните санкции (и до къде би било оправдано да се простират те - дали понякога жестокостта не би била предотвратила по - големи злини и дали винаги днешната хуманноста е за предпочитане пред средновековните правораздавателни подходи). Ще видя дали и кога ще я материализирам в сайта.

 

 

Редактирано от Ahmet

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Заглавието на темата е обобщаващо - "Трябва ли да съдим злите хора".

А в темата, ако не е направило впечатление, взема връх "езикът на Омразата"! 

Преекспонират се няколко примера, които са въздействали дълбоко на някой. А конкретно коментираното въздействие е от постъпките на некви изверги.

В 20.08.2020 г. at 18:26, kipenzov каза:

А замисли ли се за "хората", който знаят, че "негативното", "фрапиращото" продава повече и това целят при поднасянето на новините - да продават повече от продукта си?! а не как представят информацията.

Често, когато се оформи неква социална група, съвесм малко е нужно, за да се стигне до поведение на Тълпа. Тълпата "осъжда", "коли", "беси" и т.н. "Тя" - Тълпата си я има и във всеки от нас - иначе нямаше да се стига до подобно колективно поведение. Наскоро дори Орлин публикува хубава статия за "Тълпата в нас".

Ето пример докъде може да се стигне, когато "кукловоди" насъскват към саморазправа и до какви размери може да се разрасне "предизвиканата" масова психоза в Тълпата.

20 години от геноцида в Руанда - юбилей на ужаса и срама   Стодневното клане в африканската страна взема между 800 000 и 1,17 милиона жертви, Клуб Z, Светът, Брюксел, 06.04.2014, 19:33 ч.

Ще добавя, тъй като вероятно доста хора не са запознати, че преди тези "събития", Белгийските колонизатори, за които се споменава в третия абзац в статията, и които са контролирали правителството, изобщо не са спирали предавания, в които са "прожектирани послания" от рода - "Тутси не е човек", "Един тутси по-малко, повече храна за Хуту" и тем подобни. 

П.П. хубаво е да сме по-съзнателни за това, което ни се поднася като информация в обществото. За да не ставаме "марионетки" на чужди за нас желания. Дехуманизацията може и да е следствие на навлизането на технологиите в живота ни като общество, ама е въпрос на лична отговорност да опазим човека в нас и да не се поддаваме на животното.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Най - интересната история на престъпник, която съм срещал някога. Може би животът му донякъде е плод на желанията на милиони хора, които в мислите си са убивали престъпници? Бразилецът е прототип на телевизионен герой психопат (Декстър), който убива само убийци. Убивал е престъпници и хора, които някога са му навредили с нещо.

""Престъпната дейност на Педро продължава, когато той се премества в Сао Пауло с грабежи на бедните квартали и убийство на наркодилър.

В Сао Пауло той среща жена, в която се влюбва лудо и двамата се сгодяват. Любимата му обаче загива трагично, жестоко убита от улична банда. Търсейки отмъщение, Фило намира лидера на групата, избива него и още шестима души, и ранява 16 други.
Така, преди да навърши 18-годишна възраст, младежът вече е избил 10 души, но това е само началото…"

Цялата публикация: https://www.flashnews.bg/pedro-rodriges-filo-brutalniyat-likvidator-na-prestapnitsi/?fbclid=IwAR2zKw1b9oCl7P41-XP4sDmYXhrwBlc3JQugx-dZyVlRLstD4AjU3SApNeQ .

В друга статия пише, че е убил заместник-кмета на родния си град, понеже последният уволнил по подозрение в кражба от столовата баща му, който работел като охрана в училището. След това убил и истинският крадец. В трета статия пише (без да се прави връзка с уволнението на баща му), че първо убил един училищен охранител, а после още един (който вероятно е бил вече истинският крадец от столовата...).

Максималният срок в който можеш да прекараш в затвор в Бразилия е 30 години според някои източници. Поне що се касае до една присъда, защото коментираният тук е "излежал" повече. Когато са го пускали на свобода е казал, че ще продължи да убива престъпници. Което само по себе си е основание да не го пускат, защото показва, че не се е поправил за общо 34 години. Обаче са нямали законово основание да го задържат повече. Повечето убийства са извършени докато е в затвора (при сбивания и скандали). Един от убитите е собственият му баща. Работил е всеки ден докато е бил лишен от свобода и това е намалило присъдата му с десетки години.

"Filho took refuge in Mogi das Cruzes, Greater São Paulo, where he began robbing drug dens and killing traffickers." (From Wikipedia, the free encyclopedia). "Фило намира убежище в Моги дас Крузес, Голям Сау Пауло, където започва да граби наркотици и да убива трафиканти."

Понастоящем Педро Фило, познат още като Педриньо Матадор (Убиецът Пити) е ютюб влогър и автор на биографична книга. "In present day, Filho is at liberty after spending long years behind bars. He says he is sorry for his bad ways and that he has converted to Christianity, that he is writing an autobiography and that he has a YouTube channel, where he gives advice to young people. He lives a completely different life and spends all his time trying to get young people away from crime." (Wikipedia). В статия в Уикипедия се твърди, че той съжалява за лошите пътища, по които е ходил в миналото, че живее напълно различен живот сега (приел е християнството) и се стреми чрез видеообръщенията си да държи младите хора далеч от престъпността. Има рап песен, посветена на него от която почти нищо не разбирам, но доколкото виждам и разбирам се споменава позитивната му промяна.: https://www.youtube.com/watch?v=M_V9HU973Us .

Гледал съм клип, в който присъства на някаква християнска сбирка.

Предполагам промяната му е истинска. Не съм срещал сведения да е изпълнил заканата си да продължи да убива и след затвора. Ако се е променил наистина, това показва, че има шанс за промяна още в този живот дори на серийни убийци. Лично за мен, Педриньо дори като убиец е бил по - добър човек от разните там черноинтернетци червеностайници детемъчители.

Злото освен да разстройва и да предизвиква омраза, може и да учудва. За мен е учудващо как някои хора са способни на някои неща.

Редактирано от Ahmet

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преекспониране в случая не просто няма, а точно обратното. Проблемът с педофилията е много по-голям отколкото си представяме. Мащабът е невъобразим и смразяващ.

Политици и изобщо влиятелни личности на топ ниво, католици (колко скандала с педофилски гаври имаше само за последните години, със замесени хиляди случаи на свещеници, злоупотребяващи сексуално ), случаят Телфорд, където масово и необезпокоявано, години наред сутеньори подлагат момичета на 14-15-16 години на ужасяващ тормоз, групови изнасилвания, умишено пристрастяване към наркотици, всички отрепки, които изнасилват децата си като посоченият тук, които са ужасно много, независимо дали ни харесва да мислим за това или не. Всички изоставени деца, които напълно легитимно са давани за осиновяване от педофили (случат от западен берлин, това е продължавало в продължение на 30 години) или на хора, които са издевателствали над тях по всякакви начини (имаше разкрития за масови практики 60те години от Швеция, Австралия, Англия, Канада...). А в третия свят, там какво ли става?

Да, казваме, не съдете. Гледайте това, което зависи от вас. Но когато става дума за такава осакатяваща шокираща жестокост... На тези деца може ли някой да им каже: Всичко в тази вселена е на мястото си. Всичко се случва, защото така е трябвало. Можем ли да им го кажем? Можем ли да застанем пред тях и да пофилософстваме по темата за злото в света. 

Разбирам, че свободният избор е част от обяснението. За да можем да летим, трябва да можем и да пропадаме. Но все пак е прекален този ужас.

А човек би казал, че дори само болката на животните, които ползваме за нашите цели е достатъчна, за да прелее чашата на страданието

Изобщо има ли смисъл да се казва каквото и да е в лицето на толкова болка.

Като пиша това нямам предвид да се заяждам или да споря. Просто винаги въпросът с жесткостта на хората винаги ме е вълнувал. Защото идеята за божествената същност на всичко, която е Добро как се съчетава с този бяс на злото

Редактирано от Mirela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преекспонираното в темата е въпросът за сексуалните посегателства върху непълнолетни.

Нима само хора, които са имали нещастно, патологично детство, прераснало в садистично отношение, дори и към собствените им деца, са единствените, които могат да попаднат в категорията "зли"!?

За това зададох и подвъпроса "Ами какви са тези, които преекспонират престъпленията, давайки и подробни детайли?!" Това, че са просто "вестоносци" не означава, че не биха  могли да наблегнат на фактът, че е открито престъпление и са взети превантивни мерки, а не да "търсят сензацията", която да им продава медийния продукт.

п.п. навсякъде "черния ПР" е по-скъп от "белия", щото привлича повече резултати. Хората като цяло сме си такива... повече се интересуваме от "провала" и "грешките", отколкото "успехите"... вродено ни е да обръщаме повече внимание на "негативното". Така си подхранваме и собствения "манталитет на жертва".

А самото "осъждане" всъщност е една "суетна поза"- "Аз съм по- , над-", некво несъзнавано чувство за превъзходство, което най-често е съпътствано на съзнателно ниво като Съжаление, а не просто Състрадание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Mirela каза:

случаят Телфорд, където масово и необезпокоявано, години наред сутеньори подлагат момичета на 14-15-16 години на ужасяващ тормоз, групови изнасилвания, умишено пристрастяване към наркотици, всички отрепки

Това което описвате наистина е ужасно но не е и педофилия. Каква педофилия например при положение че 16-годишните могат да се женят с разрешение от съд...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 21 часа, Mirela каза:

Но когато става дума за такава осакатяваща шокираща жестокост... На тези деца може ли някой да им каже: Всичко в тази вселена е на мястото си. Всичко се случва, защото така е трябвало. Можем ли да им го кажем? Можем ли да застанем пред тях и да пофилософстваме по темата за злото в света. 

Можем, всичко можем! Ама дали ще им помогнем така?! е друг въпрос. 

А пък шокиращата жестокост, която можем да проявим като хора е изследвана! Дори в линка към думата "Дехуманизация" в по-предния ми пост, в самата статия се цитира изследването на психологът Филип Зимбардо.

Поне два пъти съм питал за мнение по експериментът на Зимбардо наречен - Станфордски затворнически експеримент, в които са изследвани проявите на жестокост от съвсем нормални хора, но с ограничаване на условията на средата, при което обществения натиск върху поведението е сведен до минимум.Обаче вече има и по-задълбочени анализи на методиката за провеждане на самия експеримент, според които резултатите от него не са представителни и го определят като измама.

Независимо от това процесът на дехуманизация в западното общество е интензивен. Но той е следствие на индустриализацията и разрастването на администрацията, при което доста хора се самоидентифицират единствено със социални си образ. А това довежда да пълно невежество за останалите вътрешни процеси, а това пък до понижен самоконтрол и объркана представа за моралните ценности и така до множество престъпления от неовладяни страсти.

Така, че не само има разрастващи се проблеми с педофилията, ами има и още доста "скрити от очите на обществото" престъпления срещу личността и насилствено ограничаване на свободата на индивидите. Това е цената за навлизането на технологиите в обществения ни живот, десоциализацията и разрушаването на устоите на семейството като основен обществен елемент.

Ерих Фром има две страхотни книжки, в които изследва тези тенденции в западното общество - "Бягство от свободата" и "Изкуството да обичаш".

За това защитатавам не толкова агресивната позиция, че не е добре да осъждаме! Защото в болшинството от случаите на извършени престъпления, става въпрос за неизбежни последствия върху поведението като следствия на нивото на развитие на обществото и системата на управление. А ние всички допринасяме за тази система и общество.

А и нещо друго! Болшинството от подобни случаи, като цитираните за педофилията, са в доста развити икономически западни държави. Е, това не подсказва ли, че все пак на запад се държат лицемерно. Оооо видиш ли, колко са възмутени от наличието на такива патологии сред членовете на обществото им, ама не се изразява официално никаква критика към системата им на управление и резултатите й.

По-наизток примерно няма педофилия щото уредените бракове им почват от 6-7 годищна възраст !

А още по-наизток, Тайланд, Виетнам, Малайзия, ми че там проституцията е индустрия и никой в корумпираните им общества не повдига въпросите за подобни извращения щото вреди на бизнеса :angry:

Ако ще осъждаме системи и общества, всеки  би проявил разумност и би бил с ясно съзнание, че промяната на тези общества е извън зоната му на лично възможност за влияние. 

Но иначе, за проява на неизбежните следствия от обществената система и управлението й, под формата на престъпления срещу личността лесно издаваме присъди. А всъщност "осъждаме нещо", което не можем да променим!

Най-адекватното действие, според мен, е не да осъждаме на думи, а да сме с ясна визия, че ако искаме да направим все пак нещо градивно по въпроса, то вече има социални платформи, в които можем или да инициираме група или да се включим в такава, а така да допринесем за по-широката обществена реакция. Така се формираи обществен натиск, който според мен оказва доста по-положителен ефект върху превенцията на такива престъпления, отколкото да си споделяме личните ни присъди по отношение на подобни деяния. Последното ми бие повече на шляфотене, ама аз съм малко краен, понякога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 28.08.2020 г. at 14:59, Mirela каза:

Просто винаги въпросът с жесткостта на хората винаги ме е вълнувал. Защото идеята за божествената същност на всичко, която е Добро как се съчетава с този бяс на злото

Мирела, точно в десятката. И на мен ми е много трудно да свържа двете и се разколебавам по отношение на 

'божественото' и неговите 'намерения'. Един приятел имаше интересно обяснение в книгата си, че цялото зло е породено от комплекса за малоценност у хората и това води до йерархично мислене и съответно до съревнование, желание да смажеш другия, да имаш повече, его и прочие. ДА, но... откъде се е зародило това зло, този комплекс за малоценност? Значи така сме създадени. Аз просто губя вярата в божественото , защото колкото и да си повтарям, че нещата се случват поради необясними за нас причини, не мога да повярвам, че наистина това се допуска. Бог иска да се осъществи чрез нас. Но тук навлязох в спор с моята психоложка и този приятел с книгите. Той твърди, както вече съм споменавала, че Бог не е антропоморфно същество. Няма умисъл, с която нашият живот е предначертан и ние попадаме в различни ситуации на страдание. Моята пък психоложка ми казва - Вселената е несъвършена както и ние сме несъвършени. Животът е несправедлив, това е факт и така трябва да се възпитават децата ни. Направо ми гръмна мозъка от тези мисли. Аз винаги съм си мислела, че Вселената е съвършена и че всичко се извършва според строги закономерности. Мислела съм си ,че аз съм продукт на едно съвършенство и затова произходът ми е съвършен, макар и да имам човешки несъвършености, които по себе си са съвършени. Оказва се, ако мисля по този начин, както моята писхоложка се опитва да ми обясни, че ние сме продукт на нещо скапано, на някаква грешка, която създава грешки. Е кой обича грешките? Как да се обичам? Това е тъпо. Всичко губи смисъл по този начин. Животът губи смисъл по този начин. Мотивацията да живееш губи смисъл по този начин. Освен това излилза, че ако Вселената не е интелигентна, просто нещата се случват там по някакъв начин, няма никакъв контрол над тях, Вселената бълва къде хубави , къде лоши неща  - продукти, и ние също нямаме никакъв контрол над случващото се. Просто един хаос. Е, това е наистина страшна тъпотия. Дори ме е яд, че някой може да мисли по този начин. 

Екхарт Толле казва, че ако се отделим от егото си, се свързваме с божественото. Е къде е това божествено, в хаоса от грешки и несъвършенство? 

Целият проблем на всички тези размисли се свежда до моето себеобичане. Ако аз съм човешки несъвършена и се опитвам да се отделя от егото или това, което ме отделя от божественото и да се слея с това съвършенство, любов и прочие, то ако вселената е несъвъшена, то към какво да се стремя тогава. Тя е просто някой друг, който прави същите или други грешки като мен. Стремежът към просветлението от какво се обуславя тогава?

 

 

Редактирано от holyvalentine
допълнение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:

ДА, но... откъде се е зародило това зло,

От доброто. Единият полюс не може да съществува без другия. Ние съответно можем да се научим да различаваме едното от другото и да избираме. Всеки избор в крайна сметка е между доброто и злото - всеки. 

Един човек с престъпно мислене не става такъв отведнъж. Той търси и намира удовлетворение в някакво земно удоволствие. Примерно сексуално. С времето обаче той привиква към това и то му носи все по-малко удовлетворение. Желанието обаче е силно и дори нараства. Съответно той се опитва да усили стимула. Опитва нови неща в търсене на задоволяването му. Съответно и по-хард. Съзнанието също привиква към тази промяна. С времето недопустимото някога става нормално (т. нар. прозорец на Овертон). Така се стига до крайности. Началото може и е в минали прераждания. Всеки сам създава своя ад. Но в същото време човечеството е едно и отговорност носят всички. Сексуалните желания в съвременния свят се стимулират масово и едно дете още от малко, когато е податливо на външни влияния е подложено на стимулирането му. Това е отговорност на цялото общество. 

Хората сами трябва да се научат да вземат разумни решения и да са наясно с резултата. Трябва да могат да различат преходните и егоистични желания, от непреходните, духовните. Първите водят до израждане и човек следва да осъзнае това и да развива положителния, духовния им полюс. С противопоставяне на отрицателното, то не се трансмутира. Друг начин за развитие не мисля, че има. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:

Бог не е антропоморфно същество.

Той и човекът не е антропоморфно същество :). Духът е отвъд формите. 

Духът е един. Разликата е в осъзнатостта, но самата тази диференциация е условна. Във висшите духовни състояния от това, което съм чел, имаме идентифициране с всичко останало. Но едва ли можем да разберем подобни състояния, без да сме ги постигнали. Представата за Бог - може би най-удачно е напътствието, да си го представим като същество при което всички положителни качества са развити до максимума, който сме в състояние да си представим. Това е практично. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 49 минути, Станимир каза:

От доброто. Единият полюс не може да съществува без другия. Ние съответно можем да се научим да различаваме едното от другото и да избираме. Всеки избор в крайна сметка е между доброто и злото - всеки. 

Един човек с престъпно мислене не става такъв отведнъж. Той търси и намира удовлетворение в някакво земно удоволствие. Примерно сексуално. С времето обаче той привиква към това и то му носи все по-малко удовлетворение. Желанието обаче е силно и дори нараства. Съответно той се опитва да усили стимула. Опитва нови неща в търсене на задоволяването му. Съответно и по-хард. Съзнанието също привиква към тази промяна. С времето недопустимото някога става нормално (т. нар. прозорец на Овертон). Така се стига до крайности. Началото може и е в минали прераждания. Всеки сам създава своя ад. Но в същото време човечеството е едно и отговорност носят всички. Сексуалните желания в съвременния свят се стимулират масово и едно дете още от малко, когато е податливо на външни влияния е подложено на стимулирането му. Това е отговорност на цялото общество. 

Хората сами трябва да се научат да вземат разумни решения и да са наясно с резултата. Трябва да могат да различат преходните и егоистични желания, от непреходните, духовните. Първите водят до израждане и човек следва да осъзнае това и да развива положителния, духовния им полюс. С противопоставяне на отрицателното, то не се трансмутира. Друг начин за развитие не мисля, че има. 

 

Посоченото само по себе си може да е предпоставка но то не е достатъчно, за да стане човек насилник. Особено пък такъв брутален като описаните от Холивалънтайн. Трябва да е налице най - малко още един фактор. Примерно да е насилван човекът в детството си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, azbuki каза:

Посоченото само по себе си може да е предпоставка но то не е достатъчно, за да стане човек насилник. Особено пък такъв брутален като описаните от Холивалънтайн. Трябва да е налице най - малко още един фактор. Примерно да е насилван човекът в детството си.

Това е механизмът за развитие на едно такова нежелано състояние. Подпомагащите и възспиращи фактори са много и различни за различните хора. 

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се по темата на разговора могат да се зададат много въпроси.

Мъжете: получавал ли съм сексуална възбуда, прегръщайки дете? Това от акт на нежност, което не получавам от друго място ли е? Доказано съм по-силен от това същество?

Един акт на педофилия, може да протече и по друг сценарий. Например на малкото момче, което не му се е развила половата система, ануса си има своите нервни окончания предизвикващи удоволствие:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Анус

Т.е. анусът предхожда по развитие на степен на удоволствие, половата система осигуряваща освен удоволствие, продължението на поколението. И такова момче, когато започне само да се предлага на някой друг, не се знае на какви хора ще попадне. Или мислите, че децата не се предлагат? Забраненото удоволствие, което някои ще клеймосат. Реакцията на членове от обществото е да бъде сочено с пръст, поругавано с думи, понякога бито... Но хетеросексуални като психолога Орлин Баев, ще го избавят от тези травми и от хомосексуализма. От обект на педофилен сексуален акт, преждевременно формиран хомосексуалист. Но загубен да доставя удоволствие на жените? Да създава членове на гостоприемното общество? От забраненото и наказвано удоволствие, причиняващо смесени чувства.

Отнемайки агресията на човека, отнемаш смелостта му да се бори за да оцелее. Жаждата ти търпеливо да чакаш своето отмъщение за човешката агресия, когато развивайки своята сила да бъдеш по-силен и да причиняваш това, което са ти причинили, да се защитаваш когато ти посегнат, животоутвърждаваща ли е пред страха подтиквайки те  да избягаш самоубивайки се?

Сега, каква по-различна може да бъде мотивацията на пускащата темата?

1.       Защо избра детето, а не избра мене? Вече съм стара и грозна и не получавам удоволствието , което ми се полага?

2.       Раждам на мъжа си дете, което ще отклони сексуалното му внимание от самата мене? Губя удоволствието, което ми се полага?

3.       Попадам на импотентни, които не ми показват че ме харесват, възбуждайки се, защото сама не се ценя смятайки се за стара и грозна? Имам нужда от тяхното одобрение и потвърждение?

Аз вече съм се предала, няма да раждам деца, защото мъжа е по-силен от мене?

Реакцията ми да  убия мъжа, но тогава трябва да се боря и развивам осъзнавайки своята слабост. Може да членове на обществото, одобрявайки твоята форма на агресия да ги включиш в плановете си...

Гневът и агресията, обаче довеждат в повечето случаи до разрушение на нещо извън тебе. А може ли да се обърне в нещо градивно и себеутвърждаващо, утвърждаващо живота? Все пак гневът те кара да си активен, да се бориш, да се защитаваш, да не се предаваш когато бъдеш нападнат.

Сега, мъж ,който осъзнава сексуалната си възбуда прегръщайки дете, не може ли да ходи някъде настрани и да мастурбира? А може ли прегръщайки го да се въздържи от други физически действия? Ми сляла се е енергията , която идва от високите сфери на на безусловната любов на Бога, което е израз на любовта му към това дете, което прегръщаш, и останала е енергия в излишък да повтигне и сексуалната възбуда. В Любовта винаги има и сексуален елемент тя е на всички нива, дори и на физическо. Изпитано ли е, колко чисто проводник си и имаш ли мярка да изчакаш, за да контактуваш с хора, които имат право на избор, дали да правят секс или не с тебе, когато Безусловната любов на Бога повиши и на двамата сексуалната възбуда? Защото, искаш ли да му дадеш нещо повече, когато е развило телесно всички източници на удоволствие?

Сега, каква е мотивацията на пускащата темата, ако вече има деца?

Какъв човек пуска тази информация? Тематика, която го интересува, какво му привлича вниманието?  Симулира и проиграва друга реалност, в която хипотетично „действа“?

В животинското царство при повечето наблюдавани бозайници, най-агресивния и силен мъжки опложда женските, защото той е достатъчно силен да защитава вида от агресията на другите видове. Но ето тука имаме сексуално активен мъжки , който проявява непонятна агресия, не влизаща в плановете на женската? Но пак агресията привлича вниманието?

Да се елиминира опасността, застрашаваща живота, здравето на децата ѝ? Сама да го направи, или търсеща агресивен мъжки с правилна ориентация, да предизвика неговата агресия?

Но в „духовните общества“, там е мир и любов, или е добре прикрита агресия, неосъзната и дълбоко заключена под формата на полюса „зло“? Необходимо е да им се покаже като жизненоутвърждаващ принцип? Каква заповед е „Не убивай?“, а на мен реакцията ми е да убивам... Къде е образа на Христос, който не се е защитил? Проповедта на свещеника е да те направи слаб и беззащитен, а аз търся агресивния мъжки... Но намирам го с неправилна сексуална ориентация.

Ама Христос ще дойде на второто пришествие? А ние , „Не съдете да не бъдете съдени“. Седиме и го чакаме да оправи света...

Така може да се нищи до безкрай. Хипотетични предположения на база оскъдна информация. И отиваш при психолога, плащайки да се разговаря с тебе. Ама като ги избиеш обратните, педофилите, извергите ще му вземеш голяма част от заниманията, до които нямаш достъп. А после можеш да му прочетеш книгите, за изводите, които е направил, и да те информира по-подробно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×