Jump to content
Порталът към съзнателен живот
veselinvalchev1981

Как и кога се запознахте с учението на Петър Дънов?

Recommended Posts

Аз отскоро се запознах с неговото учение,от 6 месеца чета неговите лекции и книгите които се предлагат по книжарниците,а и от първият ден в който започнах да го чета станах и вегитарянец :rolleyes: .Докато бях малък също неядях месо,доаста трудно ме научиха да ям.А попаднах на учението на Петър Дънов,в една от книгите за Ванга,където тя го споменава,че е светец и трябва да го четем.Допреди това не бях чувал нищо за него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първия ми допир с учението беше през 2002 г., когато търсех паралел между йога и други учения. Попаднаха ми няколко книжки на Петър Дънов, съдържанието в тях ми хареса. Горе долу по същото време по канал 1 показваха няколко документални филма с Паневритмия и Рилски събори. Това също ми хареса, направих си тогава видеозаписи на тези филми, които гледах после многократно. Към местната група се присъединих чак през 2005 г. на 22 март.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди около 5 години за пръв път се сблъсках със учението на Петър Дънов. Баща ми беше купил няколко книги и аз реших да ги прочета. Мен ме заинтригуваха, а него не особено. Така се запалих и започнах да навлизам все повече в същината на учението. По това време отказах и месото. Всъщност първата книга , която прочетох беше "Хранене и здраве съобразно методите и учението на Петър Дънов" та там доста подробно пишеше за месото, консервантите, вафлички, банички и т.н. после прочетох "Трите живота", "Разговори при седемте рилски езера", "Българската душа"...и още много други. Интересувала съм се и продължавам да се интересувам от източни философии и религиозни учения и намирам паралел между почти всички от тях , но най близко до душевността ми са беседите и лекциите на Учителя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Запознат съм с някои неща от юноша, тъй като се интересувах от природолечението и правех интересни паралели между препоръките на Беинса Дуно (Петър Дънов), Петър Димков и разни други авторитети. Това много ми помогна да развия собствена система, ако може така да се каже, с подобни принципи, но значителни различия по отношение на индивидуализирането за съвременните хора. По отношение на паневритмията, едва сега, в Мадара, я играх за пръв път и можах да я сравня с разни други психологични и духовни техники, които съм правил - определено е нещо велико! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди 15 години без външна причина попаднах в доста трудни състояния на ума - накратко казано, мислене без опората на предположения/аксиоми. Четох всякаква литература, включително много окултна. Единствено беседите на Петър Дънов успяха да ме стабилизират и от тогава редовно се "храня" с тях. Като с въздушен слънчев знак (близнаци) се чувствам много добре с книгите и по-плахо пристъпвам в другите страни на учението. Например едва преди няколко седмици за първи път играх Паневритмия. Стремя се да хармонизирам всичките страни. Случва се доста бавно, но в крайна сметка важното е да стане качествено :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първата малка книжка с беседи на Петър Дънов прочетох през 1992г. Тогава четях книги на Ани Безант, Бо Ин Ра, Рьорих, Кастанеда и какво ли не още, но те все с нещо не ми удовлетворяваха духвното търсене. Все нещо не беше "точното" за мене. Постепенно книгите с беседи на Учителя като по чудо започнаха да ме намират. Всичко, което не ми беше достигало, в беседите го имаше, намирах отговори на въпросите си.

Искаше ми се да науча повече за Изгрева, за школата, за хората, които са били около Учителя... и започнах да чета и томовете на Вергилий Кръстев. Четох може би до 6-ти и следващите вече като че ли повтаряха прочетените. Бях добила представа и вече разказите за времето с Учителя говореше повече за разказващите, не толкова за самото предавано слово.

Цялата зима на 1998-1999 година разучавахме със съпруга ми в къщи Паневритмия и лятото на 1999г. се озовахме на Рилските езера. Тогава за първи път играхме, все едно не ни беше за първи път...Сега като се сетя колко неподготвени сме били с екипировката си за Рила... но дъжд не ни валя, беше слънчево пред деня и звездно нощем...Върнахме се преобразени - изпълнени с нови идеи, намерихме нови приятели...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се запознах с учнието горе-долу преди 5 години, запозна ме една близка душа, стана случайно, въпреки че няма случайни неща. Аз от години наред се интересувам от подобни учения и чета в тази насока. Искам само да Ви кажа, че като чета Учителя имам чувството, че съм го чела и преди, някога...А опита си е казал и думата, пробвала съм благотворното влияние на горещата вода, вярата, молитвата, начина на мислене...и не само, лично за мен знам, че промених много неща в себе си. Единственото, което буди недоволство в мен, е че искам да прочета всичко възможно от него, но незная дали един живот ще ми бъде достатъчен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aз чух за Петър Дънов през 1997г.

За съжаление обаче слушах и наблюдавах хората ,които се водеха стрикни негови последователи и обясняваха повечето от постъпките си с тълкувания от учението.Казвам за съжаление,защото повечето от разъжденията им водещи до постъпките им никак не ми бяха пример за подражание.Това ме отказа да започна да чета.Насочих се към източните учение,които също не ме удовлетвориха ,върнах се към християнството ,но консерватизма ме задуши,отскоро преоткривам това ,което загърбих преди 10 години.Разбрах че не съм направила разграничението между личност и учение,жалко :) ,толкова лутане ,за да се върна пак там от където тръгнах.Но пък допълнителните знания никога не са излишни и препоръчвам да не се ограничават до един авторитет,поне според мен е така.Въпреки че в един момент се оказва че всичко е едно и също ,поне ще се види от различни гледни точки .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се запознах с учението на Петър Дънов когато бях на 14-15 години. Тогава (около 1990) на пазара се беше появила всякаква окултна литература, та наред с няколко други окултни книжки в семейството ми попаднаха и две-три от Учителя. Това което беше написано в тях се оказа от изключително значение за създаването на една правилна основа върху която в последствие да оформя възгледите си и може би в голяма степен това ме предпази и от залитане по учения и практики които само претендират за духовност. Иначе по сериозно внимание към това учение обърнах по времето когато бях студент във Варна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След много лутания и липса на духовен наставник до мен,

един приятел който беше тръгнал по "светлия път",

ми спомена за Дънов, препоръча го. Това бе преди 6-7 години.

Минах книжката "Българската душа", която бе отличен синтез според мен, после и други.

Не ми бе леко с толкова ново знание и насоки наведнъж...,

но по-добре от духовната пустош и пасивност.

След това имах интересно изживяване, за което не бих споделил публично,

което ми дава положителни но и въпросителни настройки :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В детско-юношеските си години бях чувала името на Петър Дънов в разни иронични коментари на баба ми, на което не обръщах кой знае какво внимание. Интересът ми се събуди сериозно през първата година на моето странство в чужбина преди 17 години. Един ден влязох в градската библиотека в големия чужд град и библиотекарката, узнавайки че съм българка, ме попита дали знам кой е Петър Дънов. О, срам и пепел, не знаех какво да отговоря! След няколко години майка ми започна да ми споменава, че се познава с хора от братството и контакта с тях е приятен и интересен. В този момент реших да се запозная по-отблизо с неговото дело, намерих книжки, първо Паневритмия, после Изворът на доброто, и тази втора книжка с беседи истински ме грабна. За Петър Дънов мога да кажа че е втория важен крайпътен указател в моя път на търсеща, първия беше Шърли Маклейн, после имаше и други ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първият ми плах допир с учението на Дънов беше през 1992г. Бях 10 клас и книгата "Философия на здравето" ми направи дълбоко впечатление. Майка ми има 7-8 негови книги, започнах да чета някои от тях, но тогава стила на писане ми се стори малко разпокъсан и непоследователен. но няколко години по-късно отново се върнах към тези книги с голямо настървение :rolleyes: и се чудех как не съм ги харесвала по- рано/ но всяко нещо с времето си/ . Една от любимите ми негови книги е "Разговори при седемте рилски езера"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

За пръв път бях конфронтиран с учението на Учителя като водещ информационен курс чрез курсисти, идващи от Всемирното Бяло Братство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

'Открих' Учителя в книжарницата. Беше 1990 г., малко след промените, за него още не се говореше и аз дори не бях чувала името му. По онова време престоявах дълго в книжарниците, за да изровя някоя стойностна книга, защото хубавите книги тогава не се намираха по нормален път (добре че бяха руските книжарници). И веднъж отворих една тънка книжка с подвързия от най-обикновен зелен картон - казва се "Новото човечество" - избрани беседи. Това беше първата негова книга, която се появи на пазара след промените. След това се появиха книгите на "Хелиопол" - купувахме, четяхме, подарявахме си, обсъждахме, радвахме се. Ентусиазмът беше голям - беше се появило това, което интуитивно бях очаквала винаги, защото то обясни всичко, което ме вълнуваше и даде посока на живота ми.

Оттогава не знам какво е скука!

Редактирано от Ваня Златева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре е човек с точност да отговори. Но тук, в този форум, по-актуални сте ВИЕ, вашите трактовки, вашето съотнасяне към живота. Така си мисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

1991г. Една жена беше прочела книгата:"Аз видях рая" и разказваше, за нея на един приятел. Когато ги помолих да ми я дадат да я прочета, те ми казаха, че не е препоръчително и трябва да стоя по-далеч от това (ставало въпрос, за Петър Дънов). Дори малко ми се скараха след като настоях да я взема. Така и не попаднах повече на нея, но години след това, срещнах друг приятел в една книжарница и той ми направи подарък-книга на Петър Дънов :) . Не знам много неща, но малкото което съм прочела е :thumbsup2:

Редактирано от Лагорда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За Дънов зная от съвсем малка, може би съм била на около 6/7 години. Радвах му се и го приемах с усмивка и добро настроение. После забравих за него. Наскоро отново съдбата ме "срещна" с него. Не съжалявам. Винаги има какво да се научи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре е човек с точност да отговори. Но тук, в този форум, по-актуални сте ВИЕ, вашите трактовки, вашето съотнасяне към живота. Така си мисля.

Дина, от мнението ти разбирам, че имаш идея как да се излезе от така формулираната тема, предполагаща конкретни отговори и темата да се разшири. Ще бъде хубаво :thumbsup1: Какво предлагаш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дина, от мнението ти разбирам, че имаш идея как да се излезе от така формулираната тема, предполагаща конкретни отговори и темата да се разшири. Ще бъде хубаво :thumbsup1: Какво предлагаш?

Ваня,

Наистина темата предполага такива отговори. Не считам, че има нещо лошо в това, но в мнението си показах, че добре запознатите с учението на П.Дънов в този форум подпомагат доразбирането на много въпроси - дори и тогава, когато има противоречия.

Първата книга, която прочетох беше "Изворът на доброто". Поводът не беше приятен. На смъртното си ложе, моят уважаван директор ми държеше ръцете и пееше песни, гледайки портретът на Петър Дънов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 6 август 1986 година имах видение: Пред мен се появиха седнали един до друг, облечени в бяло, белобрад и благообразен старец и по - млад от него мъж. Старецът ме гледаше благо и с огромна любов. Усетих как между нас се създава някакво силно магнитно поле и му го казах. Той само се усмихна, след което заедно с по - младия мъж се издигнаха и сякаш се дематериализираха, изчезвайки от погледа ми. У мен се запечатаха телепатично думите на стареца: "Аз съм твят духовен Учител!"

Трябва да спомена, че преди това се занимавах с йога, бях ръководител на студентски клуб и търсех усилено своя Учител. След гореописаното видение, един приятел ми предложи едно томче с беседи на Учителя - "Ликвидация на века". Прочетох го и останах изумен - каква огромна мъдрост имало в България, а ние да не я познаваме и да си мислим, че само в Индия може да се открие мъдростта. Известно време след това за пръв път отидох в дома на Павлина Даскалова в Търново и... какво беше удивлението ми, когато на една от стените видях окачен потрета на същия старец, който ми се беше явил във видение. Попитах я кой е той, а тя ми каза:"Това е Учителят - Петър Дънов." Същата година се качих на молитвения връх на Рилските езера и се помолих да имам поне едно томче с беседи на Учителя. След десетина дни една сестра от Братството, като разбра за желанието ми, ми подари "Законът на любовта", защото й се дублирала. По - нататък така се стекоха нещата, че в момента Братската библиотека с всичко излизащо от Учителя се намира в дома ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

Школата на Беинса Дуно - първи стъпки

:thumbsup2: Верни в Любовта + Истинни в Мъдростта + Чисти в Истината + Благи в Правдата винаги да сме!

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз вече писах как се запознах,но много интересно ми е напоследък коклко много хора от моето обкръжение по какъв интересен начин се запознават с името Петър Дънов и с неговите книги.

Незнам дали някой от вас има същото усещане ,хората са в очакване .Търсещи без да са осъзнали ,че търсят.

Познати ,които дори не съм предполагала ,че са чували за Дънов ми се обаждат от чужбина ,за да искат нещо по темата.

Роднини които са на по 70 год са гледали филм за паневритмията и са останали поразени и искат да се запознаят с учението - на тази възраст !?

Хора които са толкова силно притиснати в материалното и никога не съм предполагала ,че обръщат внимание на нещо духовно се оказа ,че след малък разговор вече проявяват интерес и желание да четата от книгите.Всичко това в рамките на един месец малко ме шокира.При положение ,че аз дори не си правя труда да говоря по тези теми ,защото съм на позицията ,че всеки сам ще намери това което търси ,когато трябва.Изненадох се приятно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, аз съм нов тук и се радвам че открих този сайт!!!

По време на един от трудните периоди в живота ми (преди 12 години), майка ми беше намерила книга на Учителя (не знам от къде) и понеже тя не чете, книгата просто си стоеше в една от стаите!!!

Редактирано от Alexander1303

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Alexander1303 :thumbsup2: Ами защо не прегледаш тази книжка, може би теб е чакала? Все нещичко може да ти хареса. И аз започнах така, преди 12 години... :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все забравям да питам ... Какви са тези неразбираеми думи в някои песни, като например "фюр фир фен", "аин фаси"и др., и откъде идва името Беинса Дуно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×