Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За прераждането

Recommended Posts

Аз харесвам тези лилави понятия <_< , но маи по-скоро сме като дъгата повече ,

ако някои запецне на червеното дава му се шанс да полилавее . :1eye:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Земния човек няма да наследи Царството небесно и ако силно го желаем ще сме по-малко земни. Вярно, Човека се преражда! Де да го познавахме този човек, но чакай, Той ни се откри! Адам, няма да се върне в Царството, но новия Адам!

Човекът, който се приражда е облечен в Божественост, но и прераждащия се Бог е облечен в Адам, стария! И милиарди пъти да се преродим, ако не се НовоРодим от Вода и Дух, няма да получим нищо освен допълнително причинно-следствено наследие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът, който се приражда е облечен в Божественост, но и прераждащия се Бог е облечен в Адам, стария! И милиарди пъти да се преродим, ако не се НовоРодим от Вода и Дух, няма да получим нищо освен допълнително причинно-следствено наследие...

Здравей Венци,

Беше ми домъчняло за теб :D

Със следните думи на Учителя искам да подкрепя мнението ти :hypocrite:

"Защо страдат съвременните хора?- Защото живеят в илюзии и заблуждения, които всеки ден се разбиват. Няма човек в света, който да е свободен от илюзии и заблуждения, но това не значи, че цял ден трябва да се занимава с тях.

да се премахнат страданията, това значи да се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека. Това е невъзможно. Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш и сам ще изправяш погрешките си.

Колкото по- трудно ражда жената, толкова повече полици има да плаща. Когато ражда, жената трябва да ес обърне към Бога с молба, да я научи да изпълнява волята Му.- Защо страда човек?- За да научи нещо ново, да разбира Божията воля и да я изпълнява.

Кога ще се оправят хората?- Когато всеки каже:"Както Христос ме познава, така и аз го познавам и полагам душата си заради Неговите овце".Мнозина се запитват какво отношение има този стих към техния живот. Защо е нужно да познаваме Бога и Христа? Този стих има отношение към човешкия живот, защото всеки човек е овца от Божието стадо. Заради него Бог е пожертвал живота си. Достатъчно е да възприемете тази мисъл, за да опитате Божието благословение върху вас. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава първо през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда при хората чрез Христа, Който се явява като посредник. Човек не е това, което външно представя. Отвън, той е нищо друго, освен малка, бедна къщичка. Ще дойде ден, когато той ще напусне своята малка къщичка и ще заработи съзнателно върху себе си, да си приготви нова, голяма и хигиенична. Ще дойде ден, когато човек ще си направи ново, здраво тяло, на което ще стане господар. Обаче само онзи може да стане господар, който е бил слуга. На небето Христос е бил господар, Син Божи, но със слизането си на земята, Той се облече в рабски образ и прие положението на слуга. Така Той показа на хората как се слугува. И до днес хората още слугуват едни на други, изтезават се, роптаят и не знаят как да се освободят от това положение. Едно се иска от сегашните хора: послушание и познаване на Бога и Христа. Като заминете на другия свят, първият въпрос, който ще ви се зададе, ще бъде:Положихте ли живота си за овцете на Христа?

И тъй, послушанието,познаването и самопожертването са първите качества, необходими за човека на новите времена. Само така той ще оправи живота си и ще тръгне към великата цел на битието-безсмъртието." Източник:Учителя,"Великите условия на живота"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Защо страдат съвременните хора?- Защото живеят в илюзии и заблуждения, които всеки ден се разбиват. Няма човек в света, който да е свободен от илюзии и заблуждения, но това не значи, че цял ден трябва да се занимава с тях.

Като прочетох това първото което ми дойде наум е една мисъл: Мъдър значи да бъдеш, а не да притежаваш.

Извинявам се на тези, които са решили, че не е много по темата :):whistling::unsure::sorcerer::smarty::king::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Защо страдат съвременните хора?- Защото живеят в илюзии и заблуждения, които всеки ден се разбиват. Няма човек в света, който да е свободен от илюзии и заблуждения, но това не значи, че цял ден трябва да се занимава с тях."

Като прочетох това първото което ми дойде наум е една мисъл: Мъдър значи да бъдеш, а не да притежаваш.

Извинявам се на тези, които са решили, че не е много по темата

Не се безпокой, Любомир89,който има очи ще види и който има уши ще чуе това, което трябва/дори и да не е по темата/ :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....Ето защо , БЪДЕТЕ , а не ги мислете илюзиите и заблужденията . B)

Те са навсякъде около нас , как да не им се порадва Човек ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Нямай вярвания, системи или теории, които да не се основават на твоя личен опит. За ограничеността на човешкото постижение няма нещо напълно истинно. А тъй като твоят път води към способностите за свръхчовешкото познание, което се осъществява само чрез истината – чрез пряко възприемане на Самадхи – помни, че в този екстаз всичко, за което мечтаеш, става истина.

И затова, в каквото и да вярваш, без да си го проверил чрез личен опит – в състоянието Самадхи ти ще видиш своите богове и своята вяра. Но и като отричаш всичко, ти и в Самадхи ще намериш отрицание, ако не се научиш на обективност.

И така – бъди “чиста дъска”: не вярвай и не приемай нищо, в което не си убеден. Нека това правило ти бъде крайъгълен камък за всичко. Само готовността ти всичко да обосновеш на опита и да се убедиш във всичко, ще ти открие Истината, сиреч – света, какъвто е, а не какъвто си го представяш.

Преди да познаеш Истината, ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Само така ще станеш всезнаещ."

Источник : http://www.occultism.biz/content/view/195/46/

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Земния човек няма да наследи Царството небесно и ако силно го желаем ще сме по-малко земни. Вярно, Човека се преражда! Де да го познавахме този човек, но чакай, Той ни се откри! Адам, няма да се върне в Царството, но новия Адам!

Човекът, който се приражда е облечен в Божественост, но и прераждащия се Бог е облечен в Адам, стария! И милиарди пъти да се преродим, ако не се НовоРодим от Вода и Дух, няма да получим нищо освен допълнително причинно-следствено наследие...

Не говориме за човека, а за душата-духът му!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В отговор на въпроса на Инатари, който малко късно видях -

Историите за "Синята луна" са поредица ситуации, които разкриват различно от обичайното поведение. Замислих ги наскоро, но понеже пиша няколко неща едновременно, завършвам по една на седмица. Може би ще ги предложа за публикуване във "Портала".

Инак мисля, че ако прераждането е възможно, то не е дотам естествен процес, а въпрос на усилие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Енергията не се губи, тя се трансформира. Това е един от оновните ни физични закони. Ние сме енергийни същества и се подчиняваме на този закон. Да телата са ни материялни - те умират, но духа не - той е енергия и не се губи. Във всички религии ще го откриете. Духа е нашето съзнание и е нормално тази енергията да се върне тук в това измерение. Приемам, че това е нашия избор и е част от божествената промисъл. Не смятам, че човек ако осъзнае своята своята божественост ще наруши хармонията, това само би могло да му помогне да осъзнае колко е ценен и важен, защото е част от вселената. Така ще се научи да уважава и цени повече себе си и останалите. Ние сме частица от цялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споменът е единственото нещо, което може да ме свърже с вчерашния ден, с миналогодишните събития и евентуално с предишния ми живот. Но ако способността да си спомням е дотам слаба, че забравеното царува в мен, то кой се преражда? Духът ми? Душата? Но тези думи остават за мен абстракции, щом не са подкрепени от спомена.

Възможно е да има изблик на припомняне, което да ме запрати през животите! Но често той е по-блед от сън, по-изплъзним от видение. Ако се иска сензитивност, за да подсиля паметта си, как да я различавам от щуравите приумици на човешкия ум? Та всеки втори заявява, че знае какво му се е случвало преди стотици години, по какво се различавам аз от него?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Chezal , с нетърпение очаквам да прочета историите за синята луна . Аз иамам да ти разкажа други :D .

Спомените , невинаги са много хубаво нещо.

Такова дежаву ме тресе от 3 г насам , че няма накъде повече . Може би ,защото наскоро преминах /по-скоро завърших основен цикъл , в живота си и сега съм на г. 1-ва от следващия 9 годишен цикъл /,странна работа .

Дали се раждаме , чисти от спомени , абе май вече не се .

Вс отнякъде изскача по нещо . Я някой сън ще ни разкаже играта , я едно такова смътно съмнение ,"беше ли не беше ли?" , "аз ли съм не съм " .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, запазва се. Човек се запазва като мисъл. Дори като глас. Като мозък. Като информация. Като личност. Шокиращото е че си в друго измерение. Нямаш тяло Безтелесен си и с големината на микроб може би. Издигаш се невероятно високо. Летиш с невероятни скорости. Много БУДНО преживявание. Животът тук е СЪН там си БУДЕН. Много много буден. Аз се върнах от там и знам как е. Но не ми беше дадено да видя много от Оня свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди малко прочетох поста на елис, в който казва, че има спомени от най-ранното си детство. Което ме подсети, че аз имах особен спомен, който, за съжаление, отдавна съм забравила. Спомнях си, помнех, и уверено убеждавах родителите си, че помня кога чичо замина за Алжир, че съм го изпращала на летището. Те ми се смееха , естествено, защото по това време не съм била родена. Дори не съм била зачената. Хм, връзката с чичо ми беше много силна и дълбока...днес е годишнина от смъртта му..., а аз се сетих за това, което реших да напиша. Полетът му през онази 1971 г. е бил ден след като при старт на самолета загиват Паша Христова /изпълнителката на "Една българска роза"/ и още 25 души.

Сега съм склонна да мисля, че това е било игра на детското ми въображение, още повече, че самият т.нар. спомен се е изтрил. Остана единствено споменът за усещането, че не било сън, а аз наистина съм била там, сред изпращачите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Милкана, ти да не би да имаш ясновидска дарба?

За прераждането - дали има? Кой знае - казват че има. Други обаче казват че няма. Аз не знам. Просто не знам. Не мога да го установя... А какво ако няма? А ако няма и карма? Хайде юруш на маслините - веднъж се живее. Закони няма, да правим каквото искаме. Да се газим, избиваме - щом няма възме4здие, на кой му пука.

Нищо не знаем ние. Нищо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) липсата/ отсъствието на спомен...си е направо благословение , но ми костваше вреееме да го установя :) не случайно е казано...оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци...има пряка връзка...верен е съвета :D

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз по-скоро вярвам в прераждането... Много пъти ми се е случвало да давам компетентен отговор по някои теми, които нито съм разглеждала обстойно, нито съм изучавала и т.н. и не знам как става този номер...Друго - изпитвам някакво необеснимо влечение към Италия... аз дори не съм била никога там, но просто натам ме тегли сърцето.. някой път дори като прочета нещо италианско и схващам по някоя дума.. много странно.. Питат ме - добре като не го знаеш езика как така разбираш смисъла..

Като подреждах преди няколко седмици разни стари папки и открих един астрологичен хороскоп, които съм забравила, а и когато ми е бил изготвен сигурно не съм обърнала внимание. И там в последните редове пишеше : от минали животи носиш много знания, които в сегашния си живот трябва да предадеш на хората... Ами ако наистина съм се преродила и съм бил/а някакъв/а италиански учен/а или нещо такова ??? :blink: Направо се замислих сериозно...

Ами някой да знае нещо повече за тези дежа-ву-та???? На мен ми се случват толкова често, че някой път чак се плаша! Дори в повечето случаи знам точно какво ще стане след като е минал парвия момент от случката/разговора.. Знам какво ще направя аз или другите участници, знам кой какво ще каже и дори съм изпреварвала събитията... Много е странно усещането.. особено когато някой ме попита как съм могла да знам какво той ще каже/ще направи.... Преди си мислех, че тези дежа-ву-та може да са неща, които си сънувал, но просто няма как да е така при положение, че ми се случва толкова често - то аз трябва и през деня тогава да сънувам :D Това ме кара да си мисля, че може ми са послания от минали животи... На някой да му се случват такива неща?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм от вярващите в прераждането. Случвало ми се е да имам дежаву-та. Преди време една гледачка /не знам как се наричат/ ми каза, че съм стара душа и да не спирам да говоря на хората /не че някой иска да чуе/, но :feel happy:

Дори си мисля, че знам някои от преражданията си, но може и да е игра на въображението.

На съпруга ми бяха казали, че преди 200г. с дъщеря ми са били брат и сестра, може би има нещо истинно :hmmmmm::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз например нямам лични основания да вярвам в прераждането. Мисля, че някои хора тук бъркат интуицията и ясновидството със спомени от минали животи. Но не твърдя нищо, то си е тяхна работа, по-добре от мене знаят и усещат нещата за себе си. Всъщност, темата за прераждането не ми е от първостепенна важност. Важно е как живея в този си живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

Нали това е и смисълът на прераждането - да дойдем "на чисто" - да не помним минали животи... Да се учим не от опита, не от спомените, а от настоящето.

Дали е интуиция или следа от минал живот, има ли голямо значение, ако това ни помага да се научим да запазваме Любовта, която носим безусловна, в хармония и равновесие, без да зависим от обстоятелствата, които сме "избрали" за това си прераждане.

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също вярвам в прераждането, и зная че съществува и както казва Макс, май тук всички вярват в него ... B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×