Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest azbuki

Вегетарианството - разпространени грешки

Recommended Posts

Едно филмче, което дава отговори на доста въпроси:

http://www.vbox7.com/play:d843e34a

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Вегетарианството не е самоцел, по-често то е присъда за търсещи се умове ...

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм вегетарианка от рождение.

Месо изобщо не ям, риба - веднъж годишно може да се случи, яйца - много рядко, сигурно веднъж на 2-3 месеца

Значи не си вегетираинка по рождение при положение че понякога хапваш месо (разбирай риба) и яйца. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Florestan пише: "Иначе, човек дори може да си набави енергия и от самата прана, дори без храна, но колкото по-независим иска той да бъде от физическия свят, толкова по-развит трябва да бъде, а съответно и да положи по-големи усилия за това. Аз наскоро четох една статия за един йога, който от доста време (май години) не е консумирал никаква храна, а дори и вода. Гледал всяка сутрин слънцето и се зареждал с енергия от там."

Според мен да имаме за идеал човек, който от година не се е хранил по обичайния начин с хранителни продукти, е доста опасно. В далечното бъдеще може за повечето хора това да се превърне в нормално, но засега по-добре да сме умерени. С прекаленото старание да се спазва някакъв режим, можем сериозно да си навредим, особено най-старателните и доверчивите от нас. Трябва предимно да се вслушваме в нуждите на собствения си организъм, да опитваме да се храним здравословно, но и да се пазим да не станем фанатици на режим, който не е подходящ за нас и да загубим мярка.

Човек, който веднъж в годината си позволява риба и никога не е вкусвал месо, определено е вегетарианец. Вегетарианството има различни по-строги и по-меки разновидности.

Според мен изборът на вегетарианско хранене най-добре да е продиктуван от любов към животните. За мен това е най-мотивиращият довод.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Аметист

" На храната от растителното царство човек дължи това, че може да вдигне поглед към големите връзки на нещата, които го издигат над предразсъдъците, произтичащи от тесните граници на личното съществуване... Когато се оставя да бъде увлечен от гняв, антипатия, от предубеждения, това той дължи на храната от животинския свят."

"... човекът би трябвало да се ограничи и избере от животинската храна само това, което още не е проникнато от животинските страсти, това е млякото. Растителната храна ще играе все по-голяма роля в човешкото хранене."

"От растителната храна човек става вътрешно по-силен. С месната храна той включва в себе си нещо, което постепенно се превръща в чужди вещества, които в него вървят по собствен път. Това се избягва, ако храната се състои само от растения. Ако веществата в нас тръгнат по свои пътища, тогава те упражняват сили, които предизвикват хистерични и епилептични състояния."

Из "Природни основи на храненето" - д-р Рудолф Щайнер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  Да мушна нещо от моята "компетентност".

......................

Познавам млад жизнерадостен човек, който по време на великденските пости за първи път в живота си реши да гладува. Забелязах, че през дните, в ноито не се храни моят познат дразни хората около себе си с неуместните си шеги и груби забележки. Преди да започне да гладува шегите му бяха безобидни, меки и весели, с тънко чувство за хумор, а сега той обиждаше хората. Като анализирах поведението му разбрах, че по време на гладуването изпитва енергиен глад и необходимост да се храни с чужда енергия. Чрез своите остри и обидни шеги младежът неосъзнато започна да използва някои “хватки” на вампиризма. Чувството за физическо страдание и отсъствието на радост от очистването на организма започна да се проявява като раздразнение срещу околните, а напреженето от дискомфорта поради гладуването се превърна в гняв и злоба, с които той нападаше хората.

Всяко изпитание изисква духовна готовност, в противен случай ще се превърне в енергиен глад, а това означава и във вампиризъм.

Когато след време обясних това на моя познат, той ме разбра правилно.

Напоследък станаха модерни различни методи за очистване на организма. За съжаление обаче след някои такива практики редица хора започват да се чувстват по-зле отпреди, вместо да постигнат очаквания резултат и да оздравеят. Обяснението е просто.

Не е възможно да се постигне ефект на пълноценно физическо здраве, ако човек е затлачен на астрално и ментално ниво. Или ако говорим на езика на езотеричната философия, всеки човек трябвя зядължително да поддържа своите три тела - физическо, астрално и ментално – в постоянна хармония и равновесие. На ментално ниво да “гаси” лошите мисли, които го затормозяват; на астрално – да успокоява чувствата и емоциите си. Едва тогава е възможно в тялото да се осъществят онези положителни промени, които той очаква и желае.

Не напразно в православната религия Светите Пости се предшестват от Прошка. “Успокой се, прости всекиму, смири се със съдбата си, възлюби ближния си, радвай се на вътрешното си обновление, на духовното си очистване и физическо облекчение”.

Без този нравсвен аспект на живота човек всеки път ще попада в мрежата на тежкото минало, а не в светлото и щастливо бъдеще. 

.................

Цитатът е от книгата на Александър Александрович, "Енергийните вампири".

  В копривата се съдържа много желязо, а доколкото знам, липсата му е една от причините за развитие на анемия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вегетарианството не е самоцел, по-често то е присъда за търсещи се умове ...

С малка поправка - то е награда за намиращите. :)

За тези, които се притесняват , дали липсата на месо вреди на здравето:

Съвсем скоро си правих профилактичен преглед, който ми се полага служебно ( няма да казвам откога не съм го правила, че конвенционалната медицина ще ме порицае жестоко). Резултатът - перфектно здраве, всички показатели като по учебник, само леко повишение на защитните сили, пак в рамките на нормата. Затова пък гриповете ме подминават вече втора зима, а май и повече, не помня. От 2,5 години съм на веге режим, съвсем неусетно стана. Ям предимно и много плодове и ядки.

Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Вегетарианството не е самоцел, по-често то е присъда за търсещи се умове ...

С малка поправка - то е награда за намиращите. :)

За мен една от най-разпространените и популярни грешки във вегетарианството е, че то има нещо общо със здравето на съвременния човек, убедих се в това след много години вегетарианство.

Няма значение колко често се разболяваш и от какво, статистиките са статистики. И разбрах че няма формула: ако не ядеш това, ще станеш гений, например или нещо подобно. Всеки организъм е уникален и реагиращ различно - това, че всички имаме черен дроб, сърце или далак, не ни прави идентични организми.

И цялата тази мания по веге храната е едно безумно чувство на вина от една страна на съвременното човечество и страх от смъртта, от друга, а те вървят ръка за ръка - вината и страха.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

една от най-разпространените и популярни грешки

... е да разглеждаме един аспект ( в случая - хранене) от живота на човека изолирано от останалите.

И най-перфектният вегетарианец може да прави значими грешки в живота си.

Като малка помощ мога да посоча друг аспект, но не единствен, чрез тази тема:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2001

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Напротив, хрненето е на повърхността. Неслучайно говоря за чувството на вина и страха. Всичко това са психологически измерения на желанието да не се яде месо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

желанието да не се яде месо.

е външно желание, като желанието да се харесаме на някого.

Подминаването на месото, невъзприемането му като храна, а като камък или пръст например, това е вече същностна черта, която единствена има значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напротив, хрненето е на повърхността. Неслучайно говоря за чувството на вина и страха. Всичко това са психологически измерения на желанието да не се яде месо.

Мона, а как стоят според теб нещата с вегетарианците по рождение?

Защото имам едно такова детенце в къщи, то от бебе не възприемаше месото като храна и продължава така вече 11 години. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мона, а как стоят според теб нещата с вегетарианците по рождение?

Защото имам едно такова детенце в къщи, то от бебе не възприемаше месото като храна и продължава така вече 11 години. :rolleyes:

Аз едва ли мога да кажа нещо велико: има два варианта - да се хвърля в езотерични размисли, които намирам за излишно и нелепо; остава логиката и тя се нарича биохимия. Всички ние сме различни и имаме нужда от различни неща, както и кръвната ни плазма (особено белтъците). Както някои нямат нужда от месо, така други нямат нужда от мляко. Така мисля аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Следя с интерес разговора и се сещам за жена - фанатична вегетарианка. Не може да се скрие (а и тя не смята че трябва да го крие - напротив) - осъждане на хората, които ядат месо, високомерно отношение към тези, които ядат млечни продукти и яйца (тя е веганка). Когато сестрите и братята от групата донесат нещо за общата трапеза, тя демонстративно задава въпроси какво се съдържа в продуктите на масата, после обявява кое е подходящо за храна, а кое не е. Понякога с махало тества всичко и съответно отхвърля по някакви свои критерии вредните храни. И това след наряд с песни, молитви, беседа от Учителя и в атмосфера, която аз си наричам "светлина и топлина".

Съвсем не изпадам в критика - просто наблюдения. Аз я разбирам и уважавам такава каквато си е - тя си има своя свят, но ми се струва, че Мона има право за този тип грешка...

Може би това е урок за мен самата - аз лично предпочитам да слушам внимателно собствения си организъм - той ми казва от какво имам нужда. Определено сред нещата, които си иска са кашкавала (но си го избира - чак ми е смешно как отминавам някои и посягам и аз не знам защо към точно определена опаковка :) ), рядко, но много настойчиво иска яйце. Иска понякога риба - но само пушена или печена без мазнина на тефлона. Забелязала съм, че това става след интензивни умствени занимания. Месо - не го привлича, но пък не се отвращава от вида на месно ястие и хората, които го консумират. Просто усещам, че не иска и не го насилвам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все пак темата е не е "за и против вегетарианството", а е за хора които са решили че това им е начин на живот и споделят своите наблюдения. За мен лично беше много трудно първите години и то не защото съм се насилвала да не ям месо, а защото нищо не знаех за вегетарианството, нито за духовни учения, нито дори защо аз не мога да ям месо и съм допускала много "грешки" да ги наречем в храненето си. Та тогава ми се е искало да има откъде да науча нещо повече. Да, Донка е права, че трябва да се вслушваме в организма си, но на това човек се приучава с времето. Например аз с годините съвсем естествено изключих много неща от менюто си и ми е все по-вкусно да ям несложни и еднотипни храни. Естествено на никой не рекламирам моя начин на хранене, но пък аз съм си екстра така :)

Направило ми е впечатление, че ако не се усетя навреме имам сериозни трудности с преминаването от лято в есен и от зима в пролет. Точно тогава организма ми се изтощава страшно много и ако не се сетя да започна с някакъв по-ударен режим, например сутрин половин лимон с мед или лъжица сусамов тахан с мед, мога със седмици ад се чувствам отпаднала и недоспала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все пак темата е не е "за и против вегетарианството"

Да.

"Вегетарианството - разпространени грешки." Невегетарианците са предпазени от тях.

Ако знаех, че ще се развие такава дискусия.... Само исках да споделя обективни факти, каквито са медицинските изследвания.

Но сред многото думи истината се разми, информацията се изгуби.

Който имал очи, прочел.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За примера, който дадох - отнася се за доста разпространена грешка при приемането на вегетарианството като начин не просто на хранене, но и на мислене и живот.

Този тип грешка не се отнася до избора на храните и тяхната пълноценност за организма. Не по-малко важни са мислите и чувствата - те са храната за ума и сърцето... Ако един вегетарианец чувства себе си по-духовен и по-съвършен от хората, които консумират месо и животински продукти, то това вече не е точно вегетарианец... Ако чистотата на храната се отравя от нечисти мисли, то дали можем да я смятаме за чиста само защото формално не съдържа животински продукти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, твоята история за фанатизма , намиращ почва дори в идеята за вегетарианството, е много поучителен и нужен.

Учудването ми беше за тези загрижени и отричащи хора... Аз например не влизам във форумите на ловците и риболовците да ги поучавам. Уважавам тяхното право на хоби и хранене и мълчаливо си запазвам правото на мнение, без да се налагам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, твоята история за фанатизма , намиращ почва дори в идеята за вегетарианството, е много поучителен и нужен.

Учудването ми беше за тези загрижени и отричащи хора... Аз например не влизам във форумите на ловците и риболовците да ги поучавам. Уважавам тяхното право на хоби и хранене и мълчаливо си запазвам правото на мнение, без да се налагам.

Абсолютно е така.

Но пък простичкото обяснение на вегетарианството е точно това - липса на животински продукти, и само толкова. Говорим за начин на хранене, не усложняваме с причини, последствия...

Понякога е странно за мен как някои консуматори на месо търсят... оправдание ще го нарека, с теории как от духовна гледна точка яденето на месо не е грях в случай че благодариш на животното за жертвата му.

Не са нужни тези обяснения, достатъчно е да приемаме и харесваме начина си на живот, начина си на хранене, с месо или без, а ако в един момент усетим, че не ни удовлетворява, тихомълком да опитаме да го променим.

Най-голямата и разпространена грешка за вегетарианството е именно това - определяне на месоядството като грях. И следва вегетарианство не по необходимост, когато човек е готов за него, а по задължение и желание, когато често не е уместно за него.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно е така.

Но пък простичкото обяснение на вегетарианството е точно това - липса на животински продукти, и само толкова. Говорим за начин на хранене, не усложняваме с причини, последствия...

Понякога е странно за мен как някои консуматори на месо търсят... оправдание ще го нарека, с теории как от духовна гледна точка яденето на месо не е грях в случай че благодариш на животното за жертвата му.

Не са нужни тези обяснения, достатъчно е да приемаме и харесваме начина си на живот, начина си на хранене, с месо или без, а ако в един момент усетим, че не ни удовлетворява, тихомълком да опитаме да го променим.

Най-голямата и разпространена грешка за вегетарианството е именно това - определяне на месоядството като грях. И следва вегетарианство не по необходимост, когато човек е готов за него, а по задължение и желание, когато често не е уместно за него.

Това оправдание не съм го чувал.

Но е нужно да се благодари на растенията за жертвата им.

За животното простата благодарност няма да стигне, защото то има изразена воля и оживяващия го принцип е по-обвързан с конкретния индивид.

След като има воля, то за да извиним агресията си е нужно и разрешение. Животно да разреши или пожелае да се жертва за нас. Но и да поискаме във високомерието си разрешението, груповият животински дух не би ни го дал, тъй че...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Агресията... не може да бъде извинена по никакъв начин. Би трябвало не да се търси път за извинението и, а да се елиминира, независимо за месото на някого ли става дума, или за друго...

Благодарността е вид /много фин.../ лицемерие.

Растенията даряват плодовете си и без нашата благодарност...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали за това става дума, ако животното е решило да се жертва (което не се случва), тогава няма да има агресия.

Като ни помоли да вкусим от плътта му, много невъзпитано ше бъде да му откажем, след като дори живота си е дало за това свое желание. :P

Ние не се храним само с плодовете на растенията, отдавна. По-малко отдавна не се храним и само с растения. Още по-малко отдавна не се храним само с рстения и продукти на живи животни.

Скоро пък, ако продължаваме по същия начин, няма да се храним само с животинско месо.

Има благодарност и благодарност. Едната ние не познаваме, именно защото сме си лицемери.

Много преди греха, човек се е хранил само от пълнотата на Извора си. С отделянето си от тозиИзвор е започнал да се храни и с много фини енергии, понеже, сам е решил да се отделя от живота и е трябвало да си го набавя грубо и изкуствено. Още тогава храненето е било грях. Какво да кажем за плодовете...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Малахов вегетарианците трябва да ползват само хляб без мая, защото маята пречела на синтеза на витамин В12

Здравейте и от мен-не съм ви изчела още,но ми направи впечатление това за квасеният хляб.Ако някой е писал по-нататък,моля да ме извините,но ще ви предложа как се прави квасен хляб вкъщи от всякакви видове брашна.Аз сама си правя от една седмица-не изисква никакви умения ,труд и усилия.Ако някой се интересува,мога да ви напиша. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели.

Ще си позволя да пусна малко по-обширен материал по темата, който е въз основа на публикации от чуждата преса и е събиран от мен през годините. Надявам се да бъде полезен не само за вегетарианците, но и за хората, консумиращи смесен тип храна.

Един от основните проблеми при вегетарианския начин на хранене се счита обезпечаването на белтъчини за организма. Мнозина мислят, че отказвайки се от месото и рибните продукти ще изпитват недостиг на белтъчини. А както знаем те са необходимия строителен материал за органите и тъканите и се явяват структурен компонент на всички наши клетки.

Въпросът за нормата на потребление на белтъчини все още не е окончателно решен от съвременната наука, тъй като критериите по установяването са достатъчно сложни. В същото време съществува емпиричен опит за вегетарианското хранене, където употребата на белтъчини е по-ниско от предлаганите норми. Оценявайки храненето на вегетарианците берлинските учени са доказали още през 1982 г., че организма е в състояние ефективно да съхранява строителния материал и много белтъчини за пластичните цели се използват отново и отново. Говорейки за белтъчините е необходимо да помним, че те се съдържат в месото, млечните и растителните продукти.

Така, ако вегетарианецът включвайки в дневния порцион кофичка мляко, той получава около 17 гр. белтъчини, 100 гр. кашкавал съдържа около 20 гр. белтъчини, 100 гр. извара - 14 гр. белтъчини, яйцето - 6-7 гр. белтъчини.

По-трудно е на не употребяващите белтъчини от животински произход, тъй като усвояването на белтъчините от растителните продукти е по-нисък, отколкото от животинските (усвояването на белтъчините на ориза е 95%, на пшеницата 87% ).

Все пак може да бъде набавена дозата с допълнително консумиране на плодове (за предпочитане да са свежи, но също така и правилно изсушените, без прилагането на високи температури), ядки и маслени семки, кореноплодни, листни плодове и диворастящи растения; много от суровоядите също така включват в порциона си цветен прашец (1-3 гр. на ден), тъй като тя се явява природен витамино-минерален комплекс.

В подобен порцион обикновено присъстват около 100-150 гр ядки или същото количество слънчогледови или други семки. Тези продукти обезпечават постъпването в организма на 50-80 гр. сурово растително масло (това са предимно ненаситени мастни киселини). Това масло добре се съхранява в естествената си опаковка – черупката, не в рафиниран и дезодориран вид, както при готовото масло, а заедно с това фосфатите и белтъчините, съдържащи се в ядрото на семката или ядката, което подобрява усвояването на мазнините.

Това, което касае белтъка, в този случай излиза прекалено малко – в порциона на суровоядите стойностите са между 20 и 30 гр на ден.

Въпреки това трябва да помним, че измежду растителните продукти съществува голяма група бобови (грах, фасул, леща, соя), съдържащи белтъчини в големи количества от 24 до 45 гр. на 100 гр. продукт, което значително превъзхожда нивото на белтъчини в най-добрите месни и рибни порциона.

Соевите имат многостранно приложение, освен непосредственото използване в храната, те отиват за изготвянето на пасти, кашкавал, сосове, извара, хляб. С високо съдържание на белтъчини се отличават също така и ядките (в различните сортове от 16 до 25 гр. белтъчини на 100 гр.)

Излишека на белтъчини, също както и недостига е отрицателен фактор, предизвикващ напрежение при обменните процеси, претоварване на отделителните органи, ускоряване на половото съзряване и стареене на организма. Хранителната стойност на белтъчините зависи от техния аминокислороден състав.

От 20 аминокиселини на хранителните белтъчини осем са незаменими, тоест те не могат да се синтезират в организма и са длъжни поради това да постъпват с хранителните продукти. Това са триптофан, лецин, изолецин, валин, треонин, лизин, метионин, фенилаланин.

Биологичната ценност на тези белтъчини се определя от техния аминокиселинен състав, а по-точно с наличието или отсъствието в тях на незаменими аминокиселини. Това от своя страна е довело до делението на пълноценни и непълноценни хранителни белтъчини. Към пълноценните се отнасят белтъчините, които доставят всички необходими аминокиселини в необходимото количество и съотношение. Такива белтъчини се съдържат единствено в продуктите от животински произход (месо, риба, млечни продукти и яйца), а диета, осигуряваща такъв баланс, се нарича диета с високо съдържание на биологична ценност.

Все пак не всички изследователи признават въпросното деление за правилно.

Според вторите то дори е погрешно, тъй като всички натурални продукти съдържат в едно или друго количество всички съществени аминокиселини, а едновременно с това никоя храна не е толкова съвършена, за да удовлетвори всичките нужди на организма от белтъчини. По-правилно според тях било храната да се дели на по-високо и по-ниско съдържаща биологична ценност.

Следователно единствено по-богатия хранителен режим компенсира недостига на отделните видове храна благодарение на тяхното взаимно допълване.

Вегетарианските храни, а също така употребата на сурови, биха могли да доведат до дефицит на редица незаменими аминокиселини - триптофана, лизина, метионина, ако не бъдат добре подбрани хранителните продукти.

Триптофан е необходим за процесите на ръста, участва в образуването на белтъчини, съсирването на кръвта, при хемоглобина, свързан е с обмяната на никотиновата киселина. Основния източник на триптофан са продуктите от животински произход (изварата, яйцата), все пак не следва да забравяме, че бобовите белтъчини, особено соевите, също така се отличават с високо съдържание на триптофан.

Недостига на лизин в храната води до нарушаване на кръвообразуване, а именно до понижаването на количеството на еритроцитите и съдържанието на хемоглобин. Лизина е свързан с различните обменни процеси, в това число и с калцирането на костите. Основен източник на лизин са продуктите с животински произход. В житните съдържанието му не е високо.

Метионинът играе роля в процесите на метилиране, използва се за синтеза на холин (витамин В4), най-важното съединение, възпрепятстващо мастното инфилтриране на черния дроб, свързан е с обмяната на витамините В12 и фолиевата киселина, използва се за синтеза на хормона адреналин. Най-важния източник на метионина – е млечния белтък, 100 гр. от който се удовлетворяват дневната потребност (3 гр. метионин).

Разбира се, при веганците се изисква строго планиране по отношение на съдържанието на лизин, триптофанин и серосъдържащи аминокиселини.

Ще спомена само грис, булгур, овесени ядки, спанак, орехи, карфиол и други.

При тях съдържанието на лизин е достатъчно, но има недостиг на метионин. Което се компенсира много добре от житните.

Соевите бобове съдържан повече белтък, отколкото останалите широко използвани бобови култури. Ето защо е редно да се комбинират житните, съдържащи триптофанин и серосъдържащи аминокиселини, с бобовите, съдържащи лизин.

Например е добре да съчетаем пшеница с бобови, леща с орис, фасул с орис.

Шушулковите растения, богати на изолеуцин и лизин, допълват белтъчната ценност на кашите, ориза, макароните, брашното, царевицата, овеса и други подобни, а също така семената на слънчогледа, тиквата и ядките.

Зърнестите е удачно да допълним с фасул, грах, соя, извара, мляко, яйца.

Цвеклото, краставиците, морковите, магданоза, репичките, доматите, салатите се характеризират с отсъствието на метионин, ето защо трябва да бъдат съединени с каши, ядки, царевица, орис и яйца.

Оризът и царевицата представляват особено ценно съединение с грахта, брюкселското зеле или карфиола.

Добра комбинация също така би била фасул, грах, брюкселско зеле + ядки; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + гъби; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + орис; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + царевица.

Както е видно добрия подбор на продуктите и добрите сметки могат да осигурят дори на веганците храна с всички есенциални аминокиселини.

Проблемът по снабдяването на организма с някои витамини, микроелементи и калций не стои пред лактоововегетарианците, използващи млечни продукти и яйца, но е достатъчно актуална пред суровоядите. Известно е, че порциона, построен единствено върху растителните продукти, могат да бъдат дефицитни по съдържание на витамините В2, B12, D. В тях също така се усеща недостиг на калций и микроелементите цинк, мед, желязо и селен.

Витамин В2 (рибофлавин) участва в процесите на ръста, обмяната на веществата, оказва нормализиращо влияние за зрението. При недостиг страда работата на капилярите, кръвоносната система, храносмилателната система и функцията на зрението. Съдържа се в различните хранителни продукти, като голямо количество има в млечните. От растителните продукти с богато съдържание на рибофлавинът можем да посочим кашата от елда. Едрозърнестия хляб съдържа приблизително същото количество рибофлавин, каквото и месото. Известно е, че известно количество от рибофлавина може да се синтезира от организма в чревната микрофлора. Този въпрос е слабо изучен, но се предполага, че в организма на веганците, не консумиращи млечни храни, произтича точно такъв синтез.

Витаминът B12 (антианемичният) се отнася към веществата с висока биологична активност. Неговият недостиг може да предизвика анемия (малокръвие). Биосинтеза на витамин В12 се осъществява в природата от микроорганизмите, измежду които важна роля принадлежи на бактериите, актиномицети (това са особен вид низши гъбички) и синьо-зелените водорасли. Благодарение на тези водорасли витамин В12 може да се натрупва в тялото на рибите, мекотелите и други водни животни. Източник на витамин B12 при наземните животни се явява актиномицети. Също така B12 може частично да се синтезира от микрофлората на червата при животните и хората. Тъй като доставчици на витамин B12 служат само продуктите от животински произход, лактоововегетарианците го набавят чрез млечните продукти и яйцата. Въпреки това, при изследвания правени през 1981 г. в Берлин върху веганци станало ясно, че тяхното ниво на витамин B12 в кръвта е в норма, въпреки недостига му в консумираната от тях храна. Едно от обясненията за това явление може да бъде, че в тънките черва на венагците бактериалната микрофлора продуцира този витамин, тъй като растителните продукти не съдържат B12. Знаейки за което веганците се стараят да компенсират този недостатък. За целта се използват продукти от ферментацията на соеви продукти (тофу или соева извара), които за разлика от другите растителни продукти, съдържат витамин B12. Важен е и въпросът за снабдяването на витамин D и калций при строгите вегетарианци не консумиращи млечни продукти.

Счита се, че децата веганци, не получаващи млечни продукти, изостават във физическото си развитие от връстниците си и често боледуват от рахит, тъй като отсъствието в храната на млечни продукти, предоставящи калция и витамин D, усложнява работата на хомеостатичната система (в това число и хормоналните), осигуряващи баланса на калций. Въпреки това, обаче, било отбелязано, че отделянето на калций при веганците е понижено, което от своя страна сочи за развитието на адаптивни механизми, насочени към поддържането на калциевия баланс.

Актуален е също така въпросът за снабдяването с микроемементи при вегетарианците, такива като цинк, мед, желязо, селен. Към този момент вече е известно, че цинкът служи за съставна част на 200 цинкозависими ферменти, необходими за образуването на инсулин пролонгира неговото действие, имуноглобулините и другите биологично активни вещества. При неадекватно постъпване на цинк е възможно развитието на отрицателен баланс на азот, което още повече задълбочава дефицита на белтъчини в порциона. Недостига на цинк се проявява с нарушаването на вкуса, обонянието, зрението, кожни поражения, нарушаване на имунитета. Велика е физиологичната роля на меда. При негов дефицит хипохромната анемия (малокръвието) и понижаването на количеството на левкоцитите е свързана с метаболични дефекти на желязото.

Медът притежава изразено имуномоделиращо действие, във връзка с което недостига му може да доведе до нарушаване на имунния статус. Недостигът на желязо води до нарушаване в образуването на хемоглобин и миоглобин, участващи в транспортирането и съхранението на кислород.

При железен дефицит се отбелязва понижаване на фагоцитоза и бактерицидните способности на неутрофилите. Тези промени могат да способстват за възникването на заболявания. Растителните продукти богати на желязо, особено такива, като овесените ядки, елда, булгур, ръжен хляб, белите гъби, ябълките, праскови. По-малко желязо се съдържа в зеленчуците. Въпреки това се счита, че около 60% от желязото поемано чрез зърнените продукти трудно се усвоява от организма. Пречат на усвояването на желязо съдържащите се в голямо количество хранителни влакна в растителните продукти.

Селенът изпълнява в организма ролята на катализатор в редица ферментативни реакции, участва в регулирането на окислително-възстановителните процеси, явява се стабилизатор на клетъчната мембрана, тъй като, подобно на витамин Е, се явява антиоксидант. Селенът може да замени витамин Е в редица биохимични реакции. Той притежава способността да се натрупва в организма. Под негово влияние протича стимулирането на въглеродния обмен по пътя на влиянието на функционалната активност на панкреатичната жлеза. Съдържанието на селен в кръвта при веганците и лактовегетарианците е малко по-ниско в сравнение с хора, хранещи се със смесена храна, но и отделянето при първите е понижено. Което способства за задържането му в организма. Очевидно е, че организма на човека все пак притежава удивителното свойство да се адаптира, а е напълно възможно допълнително да синтезира редица необходими компоненти.

Пример за което може да послужи изследването на 222 проби на мляко, получени от 52 кърмещи жени, половината от които вегетарианки. Това проучване в рамките на 20 месеца лактация показало, че съдържанието в млякото на желязо, мед, цинк, натрий, калий, калций, магнезий, лактоза и мазнини било еднакво и при двете групи. Връщайки се отново към опита за използването на суровояденето е необходимо да отбележим, че тези хора, прилагащи този вид хранене съхраняват високата си работоспособност, устойчивост към простудни и много други заболявания, а също така и към стресови ситуации. Всичко това, безусловно, заслужава вниманието ни и задълбоченото научно изследване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

За съжаление тази тема е една огромна смесица от верни, полу-верни и неверни твърдения, които няма как да бъдат изчистени едно от друго.

...

Като грешка във вегетарианството мога да посоча заблудата с незаменимите аминокиселини и с хранителните добавки, витамини и прочие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×