Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Щастие?

Recommended Posts

Щастието е непресторена усмивка...

Редактирано от Аделаида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен щастието е състояние на духа.

:3d_117: Склонен съм да приема това принципно... но и осъзнавам колко трудно се отстоява! Щастие, непомрачавано от физически, психически и социални проблеми - кой го е постигнал? Казват, че Учителите не се влияят по отношение на състоянието си на духа, даже ако употребяват много алкохол, наркотици, отрови... А на нас (поне на почти всички, защото, кой знае...) ни влияят доста по-дребни неща. :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Аметист

Можем да определим щастливите моменти в живота си само, защото познаваме и другата страна - нещастието. Защото сме си изковали понятия за тези две състояния на душата, защото душата ни е трептяла в мажор или минор. Аз лично имам убеждението, че колкото и да е прелестно свободното омайно пърхане на крилете на щастието, истински градивните моменти се постигат чрез неговата противоположност. Учим се само от грешките си, от моментите, когато щастието се е отдалечило от нас. Затова благодаря за тези моменти, в които е по-тъмно, но израствам в себе си.

Но има едно друго Щастие, което е разтворило в себе си своя антипод и това е точката, в която дишаш живота в неговата пълнота. Там бялото и черното нямат битие, няма зависимости. Там има Светлина, Знание, Сила, Благост, Любов....едно Цяло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичам смъртта повече отколкото хората.Когато нещо в мен умира аз се радвам,защото знам че повече няма да ме боли.

Истински щастлив съм когато си припомням че животът ми има край и че единствено смъртта е справедлива към всички.

Бог дава различни дарби на различните хора,а на някои хора дава дарбата да се чувстват щастливи само когато си спомнят че

 ще умрят някога и че най-накрая поне смъртта ще ги приеме,щом хората толкова ги мразят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичам смъртта повече отколкото хората.Когато нещо в мен умира аз се радвам,защото знам че повече няма да ме боли.

Истински щастлив съм когато си припомням че животът ми има край и че единствено смъртта е справедлива към всички.

Бог дава различни дарби на различните хора,а на някои хора дава дарбата да се чувстват щастливи само когато си спомнят че

 ще умрят някога и че най-накрая поне смъртта ще ги приеме,щом хората толкова ги мразят.

Повечето идват от живота.Аз дойдох от смъртта.

Спасението не ме интересува.Нека и то отиде в Ада.

С този подпис, дето пишеш за ада не си ли противоречиш? И щом обичаш смъртта повече отколкото хората, защо очакваш хората да те обичат?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И щом обичаш смъртта повече отколкото хората, защо очакваш хората да те обичат?"

Аз не очаквам обич от хората вече.Те не са способни да обичат. :P

Искам само да си играя с тях и те да си играят с мен,защото в хората любов няма.Има любов само в Бог,но за мен Бог е Богиня,защото толкова силно чувствам любовтта и. ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е няма лошо и Богиня да е важно е да чувстваш Любов :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно нещо не мога да си обясня.

Пиша си с приятел и когато спра да си пиша с него след около 15 минути и повече започвам да се чувствам щастлив.Просто се чувствам щастлив че съм си писал с него. :3d_139: Ще кажете че думите които си пишем са важни.Не знам,аз по скоро долавям едно чувство на щастие когато престана да си пиша с него.Едва тогава осъзнавам че съм изпълнен с щастие. :3d_163:

Това моето е лудост,сякаш чувствам топлина,просто съм щастлив.Пускам си любимата позитивна музика на Perfume и за мен това е щастието.Може би музиката запазва или подсилва малко повече това щастие.

Все едно че съм гледал един много добър филм които ме е развълнувал.Така се чувствам след като си чатя с някой.

Случвало ли ви се е?След като престанете да си чатите с някои и изведнъж да сте изпълнени с щастие.То вярно и Fut когато ми пише някога в форума съм щастлив.Но истински чувствам щастие когато съм си чатил с някого online и след това сякаш  подскачам вътрешно от щастие. :3d_163:

Значи според учените някои мъже имали силни ръце защото са изпитвали много  щастие и любов когато са били деца.Аз така се чувствам сякаш ръцете ми почервеняват от любов и щастие.След като спра да си чатя с този човек.

Кажете ми какво се задейства в организма ми?И как да съхраня това щастие и тази сила?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

аз съм щастлива,за мен е щастие да погледна през прозореца и да видя частица от изгрева,да се усмихвам на птиците и животинките навън,да накарам някое хлапе да се усмихне,да погледам звездите,да подам ръка на някой,който има нужда от помощ,да се забавлявам със семейството си,радвам се на буболечките и пеперудите.Щастлива съм,когато има бури и светкавици,когато снегът е затрупал дърветата...

Усмихни се на деня,за да ти се усмихне и той :3d_070:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... осъзнавам че съм изпълнен с щастие. :3d_163:

Това моето е лудост,сякаш чувствам топлина...

... любимата позитивна музика ... Може би музиката запазва или подсилва малко повече това щастие.

Все едно че съм гледал един много добър филм които ме е развълнувал.

... сякаш подскачам вътрешно от щастие. :3d_163:

... сякаш ръцете ми почервеняват от любов и щастие.

Кажете ми какво се задейства в организма ми?И как да съхраня това щастие и тази сила?

Tomodashi, здравей!

Това твоето си е съвсем нормално.

Първо повярвай на усещанията си. Преброй горе колко пъти си писал "осъзнавам" и колко пъти "сякаш", "може би". Замести последните пак с "осъзнавам".

Не е скучно да си обикновен, скучно е да живееш, без да осъзнаваш новото.

Усещанията ти са сигнали за обмен на фини енергии, който се случва откак свят светува.

Сигурно си чел доста за аурата, фините енергийни тела, чакрите... прочети го пак , вече във връзка с тези усещания. В миналото определени хора, а напоследък все повече обикновени хора отварят съзнанието и сетивата си за тези фини процеси, които ръководят всичко в нас - от външния вид до ... каквото си поискаш. И става възможно да се ползват контролирано и целенасочено, а не хаотично.

Как да запазиш това усещане - излъчвай Любов към всичко, до което се докосваш, с което влизаш в съприкосновение, и към неодушевените предмети, към животни, растения и хора, към всеки един като част от цялото, наречено Космос. Там, където е трудно с Любов, опитай с разбиране и пожелание да се промени ситуацията / човекът към добро. Представяй си картинно по-добрия вариант, все едно се случва или се е случил вече и е факт.

Това ще промени целия свят около тебе, ще му придаде една обагреност, която е всъщност смисълът на живота.

Мога още много да пиша по въпроса.

Ако нещо от писаното до тук изглежда повърхностно или твърде общо, прочети го отново и отново.

Когато разшириш и направиш постоянен кръга от топлината, която си забелязал в ръцете си, след време ще намериш и точната посока, в която искаш да развиваш тези си усещания.

:3d_043::3d_039:

;) Знание, Воля, Любов и Сила!

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля,че когато силно желаеш нещо и го постигнеш(получиш) изпитваш щастие не толкова от самото това нещо,а от усещането,че нищо не желаеш,искаш,копнееш.....то разбира се е мимолетно до появата на следващото желание.

Ако съумеем да се концентрираме точно върху това усещане на не-желаене и доволство никога не бихме могли да бъдем нещастни....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постигането, поради собствената си природа, представляващо една изолираност, отрязък, относителност, фрагментираност и т.н. може да има отношение само към някакви строгоотраслови удовлетворености (имащи същите характерситики).

Най-просто - щастието било постоянното наслаждаване на живота.

Тогава единствените щастливци на земята са камъните и техните най-преки роднини.

Човек е зает с много неща. Животното е обладано предимно от инстинктите си, а дори растението има отправности, изразяващи се чрез растеж и всичките му метаболитни процеси (най-малко)...

Само камъчето, всъщност, няма какво друго да прави, освен да се наслаждава на живота.

Но явно и в тези съждения има огромна пропаст, понеже аз нямам желание да бъда щастлив въобще, но много бих искал да съм камък...

Тъй де, щом искате този отговор, идете при някой камък и го попитайте "Що е щастие" и ще получите най-истинния отговор на въпросчето.

За ушите и чуването обаче не знам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://vbox7.com/play:d65ce3f5

Моят отговор на въпроса "Що е щастие?" се покрива, с едно мъничко изключение, с текста на този музикален клип.

Аз съм щастлива и с изгревите. ;)

Поздравявам всички търсачи на загадъчното щастие . :sorcerer:

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастие? Щастливи ли сте? Защо?

Преди просветлението цепиш дърва, носиш вода. След просветлението цепиш дърва, носиш вода. :D

За мене по този начин стоят нещата. Нещастна бях когато имах проблеми и не можех да ги разреша. Сега нямам проблеми а задачи, които решавам :) Щастие... :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да закрепиш главичката на наранено минзухарче на Рила, когато се топят снеговете...

Да не стигнеш до Съзерцанието заради пороен дъжд и после цял живот да го носиш в сърцето си...

Да нахраниш измръзнало лисиче там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето едно интересно виждане за щастието от руския учен и духовен изследовател Ернст Мулдашев: "Бог е създал великата интрига на живота, в койтовсичко е не-еднозначно. Трудно е да се разбере кое е щастие и кое не. Неиз­вестнозащо Създателят е решил да го направи така, а не иначе. И най-важната особеносте, че той апелира не към конкретния жи­вот на човека, а минимум към цялапоредица от съществувания. Бог сякаш намеква, че твоите несполуки или самотатати в този живот не са фатално нещастие, че е благородно да се мечтае и чемечтите проявяват склонността да се осъществяват в бъдещия жи­вот. Затова не систрува да се тръшкаме особено, ако в нещо не ни е провървяло. В следващия животще се получи по-добре, но ще ни е малко самотно без онези хора, които са се проявиликато благородни и чисти в предишния. Само че ние несъмнено ще ги срещнем, ще гиусетим и ще ги разпознаем по някаква позната и родна енергия, която излъчват,макар пред очите ни да стои човек със съвсем друг физически облик."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастието е една многопикселна картина .Съдържа много компоненти в себе си . Трябва всички да са налице ,за да има щастие. Изпитвала съм много видове щастие,заради приятели ,заради успехи в кариерата ,заради любовта.В момента съм щастлива заради новите неща в живота си .Няколко нови начала. Все едно се раждам отново .Такова е чувството . И имам толкова идеи и вдъхновение ,това ме прави щастлива ,пълноценна . Същевременно предстои ми един дългосрочен проект ,който сега започвам да развивам .Щастлива съм и още как . :3d_030::3d_149::3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастлива съм! :hypocrite:

И не мисля, че е толкова трудно за осъществяване... по-скоро хората са възприели идеята Щастие по много повърхностен и погрешен начин.

Преди всичко, се старая да си напомням, че не съм тук за да гоня някакво съвършенство, камо ли измислената представа, която напоследък наричат щастие.

От моя личен опит мога да кажа, че в момента в който от мен падна цялото тегло на социалното обременение, с което бях възпитана.... с което е възпитан и всеки човек всъщност, се почувствах истински освободена. Вериги, очаквания, предразсъдъци, излишни тежки емоции, глупави "желания"... изобщо, тези популяризирани стремежи към всичко, което участва в съвременната картинка на щастието. Картинка, която не е нищо повече от върховното проявление на материалния и емоционален егоизъм у човека. Да имаш добра работа, добро заплащане, подходящ партньор, да мислиш за това как другите те възприемат и да изпитваш гордост... всичко това постепенно прераства в една самоубийствена надпревара, която изпива силите на хората и води до депресии, самоубийства, разводи, конфликти, безкрайни драми, стрес и разочарования... И не казвам, че стремежа към по-хубав живот е лош сам по себе си, но елементите, които са изброих по-горе за мен са по-скоро променливи (работа, партньорство.... ), не са всичко. Ако са всичко, нещата се влошават в момента, в който човек се упрекне, че не притежава някое от тези неща и започне да се чувства низш, недостоен, похабен, онеправдан.... и мога да карам безкрай с всички негативни емоции, които съществуват. Материалните средства, обичта и богатият социален живот... са преди всичко необходими. Важни, но... нищо повече от необходимости, чието присъствие в моя живот винаги ще се променя, както хората се променят /най-важният елемент - хората/. И вече съм се примирила с това.

Знаете ли кое според мен е сериозен симптом на погрешна представа за щастие? Когато усетя липсата на нещо, което нямам, но което не ми е и нужно. Пример: приятел/ка се сдобива с нова и интересна придобивка в живота си. Ако щете нова работа, нов партньор, дете... каквото и да е. Виждайки това, усещането което се поражда е не завист, а по-скоро... тъга, или... съжаление, че аз не съм могла да се доближа до това, което той/тя е придобил/а. Защото сякаш носех в себе си малка зейнала дупчица, която мислех че можех да запълня с нещо подобно на това. Е, разбира се, че бърках. Но, трябва да ви кажа... това постоянно търсене и съжаление е една от най-неприятните емоции... и изобщо симптоми, признаци... на някаква липса. За мен беше особено болезнено... И то не толкова, защото съм искала възможност, която е била далеч от мен, колкото защото... осъзнах, че имам нужда от нещо, което е неизвестно. И това започва да става очевидно след известно време... Искам нещо, получавам го, и въпреки това... дупката все още е там, или на нейно място зейва друга. Имах нужда от нещо напълно неизвестно и се опитвах да си го набавя стреляйки в тъмното и надявайки се, че някое случайно попадение ще ми донесе удовлетворението, от което мислех че имам нужда.

До известна степен, всяко човешко желание рано или късно бива увенчавано със загуба, болка, или разочарование. Ако имаш работа, някога ще я загубиш. Имаш прекрасен партньор, рано или късно ще има раздяла или смърт. Имаш дете - ще израстне, но най-вероятно няма да бъде човекът, който си си представял. Имаш пари... ще ги загубиш. Дори и приятелите се губят понякога... И не ме разбирайте погрешно, въобще не харесвам тези факти... Но, за съжаление, точно така се учим. Чрез страданието, разочарованието и несполуката.

Моите проблеми си тръгнаха, или по-скоро аз сама ги пуснах.... и няма по-великолепно и смирено усещане. Нищо не може да ми натежи така както преди.

Дори, замисляйки се понякога започвам да се чудя как съм позволявала на някои неща да ме измъчват толкова... неща, които дори нямат стойност на фона на всичко останало... Как моите близки си позволяват да бъдат измъчвани от такива... дребнавости, които дори нямат значение. Разбира се, не е идеално... но, човек да се стреми към идеален живот на тази планета, лично бих сравнила с желанието на една мравка да придобие компютърна грамотност.

Как хората стават неволни жертви на затвора на социалната норма и това ги заслепява.

Редактирано от Sybilla

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!

Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!

След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал:

- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал вкъщи.Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!

Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!

След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал:

- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал вкъщи.Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

Поздрави за добрия пример, човек от позицията си на човешко същество на земята няма добра гледна точка за живота и реалността около него. Само Висшия Разум знае как изглежда Цялостната Картина. За това и слагайки етикети и определения на нещата и хората около нас ние "осъждаме" всичко... и съответно страдаме, защото нещо или някой е разочаровал очакванията ни... А когато не съдиш и не слагаш етикети добро , зло, и т.н. тогава няма място за излишни емоции и страдания.

А когато се опиташ да видиш Цялостната Картина на живота тогава вичко си идва на мястото в перфектен ред и замисъл, и няма добро и зло - има само опит и преживяване, което те обогатява и помага на теб и другите да израстват.

Редактирано от pavli82

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×