Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Натраплива невроза


Recommended Posts

Много е важно на каква терaпия си подложена.

ОКР (Обсесивно-компулсивно разстройство или паническо разстройство) е натраплива невроза, сама знаеш.

Доколкото съм чувала ОКР се повлиява добре от когнитивна терапия, но в България има малко специалисти в тези практики на лечение.

Мона, ОКР и паническо разстройство не е едно и също нещо, поне доколкото съм чела в интернет.

Благодаря ти за отговора, а знаеш ли дали има пътеки за безплатна психотерапия ? Питам, защото нямам финансовата възможност да отида на повече от 4-5 сеанса, ако приемем, че сеанс струва 20 лв (а съм чувала и за 40 лв цена) ?

Линк към коментар
Share on other sites

Добър ден,

От известно време следя портала и реших да пиша по тази тема, защото съм имал такова състояние (ОКР). При мен то продължи две години и нещо, но аз се излекувах напълно естествено от него, с много прости и достъпни методи и всъщност напълно сам. Изобщо, мога да кажа, че няма никаква причина за паника. Бил съм само няколко пъти на преглед при психиатър и психоаналитик, но в действителност ми се струва, че това не ми помогна особено, тъй като за мен разрешението беше в нещо съвсем друго. Важното за мен бе да остановя причините и въобще да разширя своето цялостно разбиране за ситуацията. Общо взето, четох книги, най-вече на тематика духовно развитие. Болестта се явява като нещо, което трябва да подтикне човек към развитие, към един нов поглед (но не такъв, че да е неразбираем, а такъв, че да обяснява правилно и всички предишни гледни точки) за някои въпроси. Стигнах и до интересни разбирания за това кои дейности могат да доведат до премахване на болестта - например, ставане в 6-7 сутринта, слушане на пеене на птици (има причина, поради която го казвам). Преди всичко, излекуването е скрито в самия човек и всички методи трябва да произлязат от разбирането, че няма препятствие, което да е поставено пред човека, без то да има смисъл и без той да може да се справи с него. Щом е дошло - добре е дошло, защото от това състояние може да се научи много. Иска се желание за работа, но в действителност няма причина да не се опита човек да се оправи. Това всичко е доста общо казано, за мен лично най-важното е отношението към конкретни проблеми и някои общи представи за нещата. Човек трябва да работи съзнателно, за да ги разбере и промени. За мен например не е решение, ако човек си променя отношението, напротив, той трябва да го приеме и да работи върху него, а от там да го разбере и когато дойде моментът в който усеща желание да се опита да промени нещо - тогава да не се отказва. За мен лично ОКР дори не е болестно състояние, говорил съм и с някои психиатри на тази тема, то е нещо, което изисква работа и което, обаче, дава възможност за развитие. Аз смятам, че всеки може напълно естествено да се излекува от това състояние, но как да се подходи зависи малко и от някои конкретни неща, като например каква точно е ситуацията, какво е разбирането за нещата, как реагират близките (човек не може да ги промени, но има неща, които трябва да се знаят в това отношение). Общо взето, бях щастлив, че бях запознат с книги като тези на Петър Дънов и преди това да дойде и наистина, с четенето проблемите се намаляваха. Важно е и да не се бърза или прекалява, а има и много други дейности, които са от полза - ходене на планина, спорт и т.н. Разбира се, всичко зависи от конкретното състояние, това не винаги е възможно веднага, но при всяко положение едно трябва да се мисли - както е казал Учителя Петър Дънов - "Всичко е за добро." и също това, че няма невъзможни неща и няма защо да се ограничават представите за нещата. Трябва да се види по-конкретно какво е положението, но мога със сигурност да кажа, че изобщо няма причина за паника - това се преодолява и даже аз смятам, че самото състояние като такова не е стабилно и рано или късно отпада, но някои неща, включително и убеждението, че то не се лекува, притеснението от това, че специалист се е произнесъл и това, че състоянието се води за болестно, могат да усложнят нещата. Аз смятам, че трябва първо да се елиминират най-достъпните проблеми и дори неща, които на пръв поглед не се възприемат като проблеми - например това, че някои хора твърдят, че имат разбиране за това как работи човешкото мислене (това е само наполовина вярно), когато всъщност, някои неща могат да бъдат разбрани само от гледната точка на този, за когото това се отнася. Мога да кажа още много неща, но е добре да ми пишете и с някои по-конкретни въпроси, или на този форум, или на лични съобщения, или на utnapishtimutnapishtim@yahoo.com.

Линк към коментар
Share on other sites

Поне в моя случай нямам чак толкова голям проблем с натрапливи действия, колкото с мисли. По-точно фрази и асоциации. Някой имал ли е същото да сподели ? Почти непрекъснато в главата ми нахлуват гадни фрази, не успявам с визуализации да ги премахна. Вече искам да заспя и да не се събудя, ако ще е така.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се чувстваш толкова застрашена? Помисли само, как много хора гледат филми на ужасите постоянно и въпреки това спят спокойно. Защо е така? Защото те не се "впрягат" от гледките и звуците дотам, че самите те да изпадат в паника. Разбира се, аз не препоръчвам да се гледат такива филми, това е само илюстрация, за да разбереш, че отношението към случващото се е също много важно, понясога по-важно от това, което възприемат сетивата. Опитай просто да гледаш на мислите и представите като на отдалечени филмови картини, не ги отпъждай насилствено. Това често води до "пробив" в отношението, а след това с изненада ще установиш, че не се впрягаш толкова - а скоро след това те и фактически ще намалеят. Защото те се "хранят" с емоционално ангажирано внимание, няма значение позитивно или негативно (отблъскване). Но е необходимо търпение и отделено време - например по половин час два пъти на ден, в усомотена стая или в някое тихо природно кътче, седни и смело съзерцавай, бъди готова каквото и да стане... и ще стане само освобождаването ти от натрапливостите. Тази самоотверженост може с голяма вероятност да те освободи и без да плащаш на консултанти; но ако не си готова да действаш по този начин, непременно потърси специалисти. Опитай при това отначало без психиатри с тяхната тежка химическа артилерия, а се обърни към психотерапевт и евентуално природолечител, използващ диети, упражнения, процедури и природни продукти. Ефектът рядко е бръз, но затова пък е траен и по правило без неприятни странични ефекти.

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

svetlan4ica,

събраха се доста отговори, нали!? :)

Чудя се какво би помислила, ако ти кажа, че човек /аз например/ по-лесно определя какво не иска, отколкото какво иска!?

Понеже казваш "да заспя", ми хрумна да те попитам нещо. Снощи сънувах много интересен сън. /А аз много си обичам сънищата.:)/

Бях автор на рисунките в анимационно филмче по приказка. Не помня цялото , но си спомням, че нейните герои трябваше да преминат през море. Бяха брат и сестра - съвсем мънички дечица. На помощ им дойде конче. Те го възседнаха и живинката заплува през морето тъй леко, сякаш тичаше през морава напролет. На другия бряг бяха щастливи заради преодоляното изпитание, а аз в съня си не можех да се нарадвам на рисунъка си. Много бях доволна от "образа" на вълшебния помощник, който бях създала.

Как мислиш? Какво ли вещае сънят ми!? Надявам се, не ти се струва много странно, че на твоите въпроси отговарям с нови и не, точно по твоята тема.:)

Линк към коментар
Share on other sites

svetlan4ica,

събраха се доста отговори, нали!? :)

Чудя се какво би помислила, ако ти кажа, че човек /аз например/ по-лесно определя какво не иска, отколкото какво иска!?

Понеже казваш "да заспя", ми хрумна да те попитам нещо. Снощи сънувах много интересен сън. /А аз много си обичам сънищата. :) /

Бях автор на рисунките в анимационно филмче по приказка. Не помня цялото , но си спомням, че нейните герои трябваше да преминат през море. Бяха брат и сестра - съвсем мънички дечица. На помощ им дойде конче. Те го възседнаха и живинката заплува през морето тъй леко, сякаш тичаше през морава напролет. На другия бряг бяха щастливи заради преодоляното изпитание, а аз в съня си не можех да се нарадвам на рисунъка си. Много бях доволна от "образа" на вълшебния помощник, който бях създала.

Как мислиш? Какво ли вещае сънят ми!? Надявам се, не ти се струва много странно, че на твоите въпроси отговарям с нови и не, точно по твоята тема. :)

Ами предполагам сънят ти илюстрира свободата и радостта от спечелена битка, от нещо постигнато.

Само дето наистина не разбрах връзката с темата.

Линк към коментар
Share on other sites

Е, не е задължително всичко, което ни се случва да е свързано и разбираемо, но пък колко хубаво е когато се случи и се зарадваме. Ето - до днес не знаех, че те има. Може би утре е, което днес не.

Просто става. Нещата се променят. :) И ние. :)

Линк към коментар
Share on other sites

За да се излекуваш, Светланчица, трябва да го искаш! Но не само да си мислиш, че го искаш! Натрапчивите мисли се поддържат, защото задоволяват една голяма несъзнавана част от нас. нещо от което те е страх, което не приемаш съзнателно - и се бориш с него и бягаш от него. Колкото повече не искаш натрапчивите мисли и колкото повече се бориш с тях, толкова повече ще се усилват и автоматизират, ще стават по-агресивни и болезнени! Парадоксално е, но ключът е в смелото им приемане. А е трудно, защото съдържанието им е нещо, с което съзнателно не си никак съгласна, не го желаеш, страх те е от него, отблъсква те и те ужасява! Но - именно тези емоции първоначално са захранили нормалните мисли и постепенно са ги превърнали в натрапчиви! Та - ПРИЕМАНЕ - смело, самоотвержено, авантюристично дори приемане. Спиране на борбата. Сигурен съм, че ако прочетеш това и в теб ще тръгне бясна съпротива и ще си кажеш - тоя какви глупости дрънка... И това ще бъде част от поддържане на "късото съединение" в мозъка ти, което все по-автоматично и самоподдържащо се процесира натрапчивостите. Имаш ги от години и премахването им няма да е лесно. Чисто поведенчески и с хипноприйоми с такив амисли се работи като преодолееш съпротивата си от тях и се учиш да "стоиш" в тях спокойно, в страха си от тях, в бясната си паника от тях. Хубаво е преди това да постигнеш известно по-високо ниво на доверие - в себе си (като цялост) и в терапевта си, както и да установиш връзка с вътрешния си наблюдател, самосъзнанието. Та, това пребиваване в тези мисли без да се бориш с тях и да бягаш от тях може да се извърши с различни хипно/ поведенчески методи, визуализации. Когато съумееш да се самоидентифицираш, себе си, зрителят в менталния си живот - съзнателно 'влизаш" в мисълта - тя е като балонче, програма, наситена с когнитивен и емоционален заряд. Досега си се борила и бягала от тях и това ги е уголемявало -сега съзнателно се гмуркаш в тях и пребиваваш в образите им, в страха и напрежението, което те пораждат, без да бягаш и се бориш. Това постепенно разтваря напрежението, разтваря страха и отблъскването и остават само образите, вече ненаситени с отрицателните емоции. Тогава можеш да се научиш съзнателно да излезеш от тези мисли, да се отдалечиш, да ги видиш като през обратната страна на телескопа, да ги осъзнаеш в цялата им нищожност и да заздравиш връзката със СЕБЕ си. Такъв род работа постепенно с напредъка преминава в медитация. Дотук - чисто поведенчески и хипнометоди.

На по-високо ниво - Анализ (мониторинг) и реструктуриране на когнитивните (мисловни) модели в теб, които причиняват целия процес. Обикновено при обс. комп. р-во това са максимализъм, перфекционизъм, катастрофизиране, черно бяло мислене, свръх желание за контрол, снижена способност за толерантност, приемане, спонтанност, ригидни ТРЯБВА като житейски правила (къде съзнавано, къде не). Всичко е специфично и разбираш, че нито ред от написаното тук не се отнася директно до теб, а говоря по принцип! Когато тези дезадаптивни модели бъдат намерени, е нужно добро ниво на осъзнаването им - структурират се в строен табличен вид (така се прави в когн. пов. терапия), проследява се възникването им през раннитегодини и настоящото им действие в семейното ти функциониране (в системите - семейна, професионална и пр.). Човек сам се убеждава във вредността на тези модели и все по-пълно ги осъзнава. И се реструктурират чрез здравия разум, положително мислене и хипнометоди.

Хората носили натрапчивости дълго време не са лесни пациенти поради характеровите им черти, които често са нелеки,а и поради мозъчното автоматизиране на чисто невронно ниво на това свързване между негативните емоции и образите и борбата/ бягство от тях. В Б-я към това се добавя и проблема с парите... Но, всичко е възможно, стига да има мотивация и доверие! Съвсем приятелски бих те посъветвал да се обърнеш към терапевт - когнитивно поведенчерски или хипнотерапевт - това работи в твоя случай!

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Пиша за да върви дискусията .

Орлин казва:

А е трудно, защото съдържанието им е нещо, с което съзнателно не си никак съгласна, не го желаеш, страх те е от него, отблъсква те и те ужасява! Но - именно тези емоции първоначално са захранили нормалните мисли и постепенно са ги превърнали в натрапчиви!

Да, но най - често напрапливите мисли са доста банални , например че си забравил печката или котлона .За какво отблъскванеи и ужасяване ставя дума ?

Линк към коментар
Share on other sites

:) нека върви дискусията - нали затова пишем в този форум! :)

Ами дори да са банални, в основата им е страхът - от провал в контролирането! Страх и неприемане.

Ти си опитен, Хип - аз нямам претенции за кой знае какъв опит и умение. Много ще се радвам да споделиш някои от случаите си и как работиш с тях!

В моя скромен опит съм имал:

- мисли за гробища, смърт, трупове, стари, умиращи хора, разложение, болници, смъртно болни, линейки - и силно компулсивни защитни ритуали при това

- Мисли свързани с насилие над дъщерята (на клиента) - как някой я насилва, изтезава, убива и как самият човек го прави - също ритуали като кръстене, поклони и т.н.

- натрапчиви мисли провокирани от ревност - обикновено при жени - обсесивни сцени как мъжът изневерява и болезненото им гневно-тревожно преживяване

- Мисли свързани със смъртта на близки хора, когато човекът си позволява някакво удоволствие - също със защитни ритуали

Общо взето, досега съм нямал стандартно описваните (по учебниците) банални мисли за забравяне на котлона, за нечистота и ритуалите за миене... и затова пиша през собствения си опит.

Може би Светланчица ще сподели точно какви са мислите, както и повече за себе си...

Линк към коментар
Share on other sites

Човек трябва да работи съзнателно, за да ги разбере и промени. За мен например не е решение, ако човек си променя отношението, напротив, той трябва да го приеме и да работи върху него, а от там да го разбере и когато дойде моментът в който усеща желание да се опита да промени нещо - тогава да не се отказва. За мен лично ОКР дори не е болестно състояние, говорил съм и с някои психиатри на тази тема, то е нещо, което изисква работа и което, обаче, дава възможност за развитие. Аз смятам, че всеки може напълно естествено да се излекува от това състояние, но как да се подходи зависи малко и от някои конкретни неща, като например каква точно е ситуацията, какво е разбирането за нещата, как реагират близките (човек не може да ги промени, но има неща, които трябва да се знаят в това отношение). Общо взето, бях щастлив, че бях запознат с книги като тези на Петър Дънов и преди това да дойде и наистина, с четенето проблемите се намаляваха. Важно е и да не се бърза или прекалява, а има и много други дейности, които са от полза - ходене на планина, спорт и т.н. Разбира се, всичко зависи от конкретното състояние, това не винаги е възможно веднага, но при всяко положение едно трябва да се мисли - както е казал Учителя Петър Дънов - "Всичко е за добро." и също това, че няма невъзможни неща и няма защо да се ограничават представите за нещата.

Поздравления!

Дано да има повече хора като utnapishtim!

Линк към коментар
Share on other sites

Само едно мога да ти кажа-вслушай се в сърцето си,вгледай се в себе си.Сигурно има нещо което си изпуснал(например някоя стара любов),нещо което си подминал без да разрешиш проблема.ПОВЯРВАЙ,това ще ти помогне.Погледни какво се крие под черупката(която несъзнателно всички си градим) ,какво смяташ че не е наред.Аз имах подобно изживяване,но за миг не се примирих докато,една нощ подсъзнанието ми разкри това което ме е тревожело-нещо много добре прикрито от самата мен.Да,аз си мислех че като крия от самата себе си проблема ще се разреши всичко,но уви не е така.Най-вероятно и при теб проблема е САМО ЕДИН,но трябва да си го изясниш.След съня се почувствах стахотно,не нам защо след като разкрих от къде идва това тревожно чувство сякаш камък ми падна от сърцето :D и натрапчивите мисли ме напуснаха сами.

Редактирано от mary6
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Аз имам натрапчиви мисли вече 15 години, чак сега наскоро започвам да се опитвам да ги преодолея. Но в мен има някакъв страх, че ако се вглеждам в себе си и се опитвам да открия причините, ще се влоша. Затова не смея да го правя. Как да преодолея скритите си страхове, ако не се вглеждам в себе си? Могат ли те да преминат от самосебе си, ако живея правилно, доколкото мога? Когато ми е зле, все измислям някакви молитви, или утвърждения, които да се казвам, но понякога те ме обременяват. И когато ми мине лоша мисъл през главата, се страхувам тя да не развали нещо...

Редактирано от Лиз
Линк към коментар
Share on other sites

Ами да съм спокойна, позитивна и да се грижа добре за семейството си. Да съм ангажирана с тях, а не с непрестанно мислене.

Преди известно време ходих на психотерапия. Психологът работи Позитивна психотерапия. Той ме насочваше към това да гледам напред, да си поставям значими цели, да прекарвам приятно времето си. Но аз все се въртя около това да разбера каква е причината да имам такива мисли, защо се появяват, и все искам да направя нещо, и аз не зная какво, да ги разреша.

Когато използвам утвърждения, чувствам вътрешна съпротива, все едно проблема ми не иска да бъде разрешен.

Редактирано от Лиз
Линк към коментар
Share on other sites

А те имат ли нужда някой да се грижи за тях? Имат ли нужда те да са ангажирани с чуждо внимание? Имаш ли нужда ти от внимание щом ти се иска да го даваш на семейството си?

Линк към коментар
Share on other sites

Не бягай от мислите. Когато ги забележиш, че те притискат, опитай се да ги разгледаш отстрани, без да се асоциираш с тях. Виж кога, при какви ситуации се появяват, какво ги предизвиква. Опитай се да разбереш защо идват, откъде е започнало всичко. Когато са слаби и не задържат вниманието ти се опитай да наложиш други мисли, други настроения в съзнанието си, такива каквито харесваш, но без да се съпротивляваш на мислите които не харесваш.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Това е и отговора - прекалена зависимост един от друг и ако някой не е отговорил на потребностите на другия се развиват дисбаланси в организма.

Всяко живо същество си има собствено пространство. И това, че правиме зависими други хора от нас зависими, това е изразяване на НЕ ЛЮБОВ. Това е окупатурство, това е агресия. Това е живот на условията. Аз на тебе, ти на мене. И ако не стане така както сме си ПЛАНИРАЛИ да стане, тогава се явяват ЕМОЦИИТЕ...................

Линк към коментар
Share on other sites

Stanimir kazwa : ,,Не бягай от мислите. Когато ги забележиш, че те притискат, опитай се да ги разгледаш отстрани, без да се асоциираш с тях.,,

Има много техники които се опират точно на това, което той казва .Лошото е, че не могат да се направят без психотерапевт.Те са просто специфични .Иначе пациента може да се обучи по време на терапията - дори трябва , сам да ги прилага и нещата стават .

Но, ако човека си зададе въпроса ,,Защо ......'' както Станимир препоръчва по - късно, натрапливостите не му мърдат.Защото този въпрос няма отговор .Или както аз отговарям , приеми че са навик и това е.

Всъщноста от опит знам, че обикновено натрапливите мисли са от 3 до пет изречения и фрази. И точно борбата с тях ги прави непрекъснато да се връщат , както и въпроса ,,Защо''. Разбира се с годините те се разширяват до безкрай , но обикновено са 3- 5 изречения в началото.

Просто психотерапевта ти в случая не избрал точният подход , защото Станимир наистина е прав и той е тябвало да създаде такава обстановка в която ти напълно спокойно да разгледаш мислите си .

Не я е създал , това е .Ти не си виновна. Просто шанс.

Линк към коментар
Share on other sites

Те имат нужда да сме заедно, аз също.

Станимир, много ми е трудно и не зная как да го постигна.

Да, трудно е. Започни с обикновенните си мисли. Два или три пъти дневно отдели по пет-десет минутки и се опитай просто да ги наблюдаваш отстрани, без да определяш това кам какви мисли ще се насочи вниманието ти.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, може би hip е прав и наистина няма да ти е излишно, ако се обърнеш към психотерапевт. Предният не е намерил подходящият подход, но ако опиташ отново, това може би ще се окаже от полза за тебе. Във форумът пишат доста психолози, които съм сигурен, че биха могли да те насочат.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви!

Значи смятате, че трябва да спра да се интересувам за причините да имам натрапливости.

Много хора вече ми го казват, аз обаче правя все една и съща грешка, да се ровя..

Аз правя упражнението да наблюдавам мислите, без да ги продължавам, по 5-10 мин всеки ден. Ами не се справям. Вниманието ми много бързо се отмества и ме повличат разни мисли без да се усетя. Не зная докато правя това упражнение трябва ли да съм отпусната, или трябва да се мобилизирам и да наблюдавам само един предмет и да не допускам мисли за нещо друго.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей ,

Предлагам ти да направиш следното :

1.Седни удобно у вас и помоли мозъка си да ти даде една хубава природна картина .След това го помоли да си поиграе с цветовете и като я направи наситено цветна , а след това я обезцвети почти напълно и накрая нека я остави така както най- ти харесва на теб.

После го помоли, по същият начин да си поиграе с осветеността , да я направи от много светла до напълно тъмна оставайки я така както най – ти харесва.

После помоли мозъка си да си поиграе и с разстоянието и променяйки го да остави картината на разстояние което на теб най- ти харесва.

След това го помоли да прибави и звука от картината – разбира се той може да го е направил вече .и си поиграй и с него – с посоката и силата му .Накрая го остави така като най – ти харесва .

Когато имаш картината и звука , помоли мозъка си да прибави и аромата.Наслади му се .

Накрая помоли мозъка си имайки картината , звука и аромата да успокои напълно тялото и главата .

Когато го успокои остани 2 – 3минути така и си позволи да се насладиш на усещането.

След помоли мозъка ти да започне да дава мислите – но без да изпускаш картината звука и мириса .Остани така също няколко минути и после помоли мозъка си да изпълни тялото ти с приятна жизнена енергия и когато това стане отвори очи.

Прави упражнението три или 4 пъти дневно и сама ще забележиш резултата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Добър вечер!

И аз имам натрапливи мисли и искам да споделя с вас тревогата ми от тях.Те са свързани със секса. :(<_<

Значи, когато правя секс с приятеля ми и после веднага трябва да сменя завивките, да се изкъпя, той да се изкъпе, да си сменим дрехите и тн.

Какво да направя? Ужасно е! Чувствам се като затворник на своите си неконтролируеми мисли!!!

Имам мисли от 4 годишна , но те тогава не бяха свързани със секса.

Имам си приятел от 1 година и 6 месеца, а мислите за секса от 9 месеца. :(:(:(

Не мога повече.Мозъкът ми е изцяло зает с това, не мога да уча , не мога да спя.

Моля ви за съвет !!!

Преди време съм пила Сероппрам и до известна степен много ми помогна !!! :huh:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...