Viva Caselli Добавено Ноември 29, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2012 Mайката трябва да възпита сина си така; дойде ли време да избира между нея и друга жена да действа разумно с внимателен оглед на ситуацията, с мъжка безпристрастност. Той ще претегли моралните ценности, оставяйки настрана чувствата и в крайна сметка ще реши какво да избере и ще бъде правилно. А глупостта на много майки е голяма щом започнат да злобеят срещу снахите, мислейки, че той е жертва на манипулация, без да се усещат, че злословят и пред самите себе си. Всеки мъж е бил повлияван от майка си и това е било винаги в такъв случай; тя го е защитавала и смятала, че е за негово добро. Не му е позволявала да порастне навреме, като вместо това е насаждала в него, че за жените винаги трябва да има едно наум. Докато жените живеят с това мислене няма да добият свобода и винаги на мъжете ще прощават, а себе си ще унижават. Затова смятам, че успее ли майката да възпита правилно сина по-късно в живота ще прояви мъжественост, ще усети женската злоба и завист и ще застане срещу нея. Той няма да се заблуди и от многото чуто ще запомни само едно; че трябва да застане твърдо против женската сплетня, откъдето и да идва; дали от майката или съпругата. Ще остане с чиста съвест и няма да съжали, каквито и последствия да е причинил. И най-важното: ще се е застъпил за истината. И случи ли се тъй, че да му е дала добро възпитание, то майката ще е спечелила повече, отколкото той. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 30, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2012 Има една мисъл, която много харесвам, и ще съм щастлива ако успея да я приложа в живота си: "изкуството на остаряването се състои в това, да бъдеш за младите опора, а не препятствие, учител, а не съперник, разбиращ, а не равнодушен." За съжаление изживях по-голямата част от съзнателния си семеен живот със хора, уж роднини, но те бяха и най-големите душмани и препядствие за младите. дано да успея да бъда като моите родители, които ми са пример за осъществяване на тази мисъл. Дано да съм достатъчно мъдра и силна, да възпитам добре синовете си, да бъдат добри хора и съпрузи. Слънчева и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 30, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2012 Ами не знам чия е тази мисъл, но аз съм на 53 не мога да кажа, че остарявам, но натам отива работата. Не се и никога няма да се чувствам опора на младите - те са достатъчно силни, умни и способни, но винаги ще съм приятел и ще ги обичам каквото и да се случи. Никога няма да им бъда учител, макар че съм вече 30 години в тази професия - но колкото повече стоя в нея, толкова повече разбирам, че аз се уча от тях, а те може би се учат на нещо от мен, но никой никого не учи - всеки си се учи сам. На децата си бях учителка, стига ми, сега аз се уча от тях - всеки ден. Съперник? Аз не виждам съперници около себе си... Ако някой вижда в мен такъв, проблемът не е мой. За разбиращ съм съгласна - това е всъщност основата на истинската любов. Слънчева и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Януари 12, 2013 Доклад Share Добавено Януари 12, 2013 Неотдавна коментирахме темата с чужденец-психолог, който отскоро живее в България и сподели, че е много учуден от честотата на проблема снаха-свекърва у нас. Групата беше от няколко души и започна дискусия, в хода на която се оформи интересна изследователска хипотеза - дали проблемът "снаха-свекърва" в България няма корен в еничарството по време на турското робство, когато майките са били принудени да дават синовете си? Ние така и не стигнахме до извод, но предлагам и на вашето внимание тази хипотеза - може да е полезна за някого. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 13, 2013 Доклад Share Добавено Януари 13, 2013 Патриархалността, която е била нужна на българските родове, за да съхранят езика и културата си, вярата си, ценностите ти - това е според мен ключът. Патриархалният модел на живот се крепи върху строго разпределение на ролите в семейството и силна зависимост помежду им. Почти нямало вероятност да оцелеят и да отгледат челяд сами двама души и така страшинството имало значение заради по-богатия опит и зрелостта да поема отговорността за решенията. Снахата търпяла с мисълта, че един ден ще дойде нейният час и тя ще заеме мястото на свекървата. Обаче защо сега в много семейства е така? Мога да кажа кога и защо НЕ е така - от личния си опит. Няма йерархия, няма модел, няма роли - има само приятели. Аз не виждам вече себе си като съпруга или като майка или като свекърва, аз съм си просто аз - Донка. Аз мисля за себе си така откакто децата ми вече са големи. Ето мина сватбата на сина ми и един ден забелязах, че и двамата ме наричат по име - вече няма "мамо". В първата секунда усетих някаква носталгия по тази дума, но в следващия миг се почувствах щастлива, много щастлива... Слънчева, Объркан, ISTORIK и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gertata Добавено Април 30, 2013 Доклад Share Добавено Април 30, 2013 Според мен винаги са оптегнати!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 30, 2013 Доклад Share Добавено Април 30, 2013 Бозайниците си маркират територията Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanninov Добавено Юни 18, 2013 Доклад Share Добавено Юни 18, 2013 Радко има снаха свекърва в добор отношение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 18, 2013 Доклад Share Добавено Юни 18, 2013 И все пак има... Още едно наблюдение - свекървите имат някакво странно нелогично очакване, че момичето ще се отнася с тях едва ли не по-задушевно от родното им дете и ако не го усещат по всяко време, започват едни грозни мисли... А младото момиче си има свой живот и свое гнездо, което създава по своя си начин - от свекървата ако има уважение на личното пространство и на свободата да си гради своя дом както и е красиво и добре - отношенията са нормални, приятелски. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
valertio Добавено Юни 24, 2013 Доклад Share Добавено Юни 24, 2013 Да иаз съм съгласен че има изключени и в моето семесйство е така. Което е добре за мен че няма да взимам ничия страна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dorcheto Добавено Юли 30, 2013 Доклад Share Добавено Юли 30, 2013 Винаги напрегнатаи. Поне според мен, това е заложено във времето! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 18, 2013 Доклад Share Добавено Август 18, 2013 Патриархалността, която е била нужна на българските родове, за да съхранят езика и културата си, вярата си, ценностите ти - това е според мен ключът. Патриархалният модел на живот се крепи върху строго разпределение на ролите в семейството и силна зависимост помежду им. Почти нямало вероятност да оцелеят и да отгледат челяд сами двама души и така страшинството имало значение заради по-богатия опит и зрелостта да поема отговорността за решенията. Снахата търпяла с мисълта, че един ден ще дойде нейният час и тя ще заеме мястото на свекървата. Обаче защо сега в много семейства е така? Мога да кажа кога и защо НЕ е така - от личния си опит. Няма йерархия, няма модел, няма роли - има само приятели. Аз не виждам вече себе си като съпруга или като майка или като свекърва, аз съм си просто аз - Донка. Аз мисля за себе си така откакто децата ми вече са големи. Ето мина сватбата на сина ми и един ден забелязах, че и двамата ме наричат по име - вече няма "мамо". В първата секунда усетих някаква носталгия по тази дума, но в следващия миг се почувствах щастлива, много щастлива... Последното, което споделяш е малко страшничко от гледна точка на семейните констелации на Берт Хелингер. В семейната йерархия енергията на любовта, която тече има йерархия. Всеки следващ в рода не бива да се мисли за по-голям или да застава на мястото на родителя. Споделям просто. Аз бих се уплашила, ако дъщеря ми започне да се обръща към мен по име. Сега може да ми вика "мамут" и всякакви трансформации на "мамо", понеже е типичният тийн - гневна, възразяваща, спореща и неудовлетворена. Обаче в спокойно състояние аз пак съм мама. Нейната мама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 18, 2013 Доклад Share Добавено Август 18, 2013 Някои събития от последните дни ме насочват към един въпрос - защо почти винаги снахата е обявявана за лоша,а дъщерята за добра? Ние сме две снахи на двама братя. Едната, която направи кариера в стъпките на професията, където свекървата направи име и роди повече деца, се смята за добрата, понеже знае как се е мъчила и покрай нея свекървата също се е мъчила да помага. Трябва да си мъченик, за да те удостоят със званието "добър". Аз съм другата, която не е толкова наблизо и не знае почти нищо за трудностите в София и за нейния живот - отстрани й изглежда "принцеса" и "глезана". Не се напъвала да гради кариера и не се е мъчила според нейните мъченическо-героични представи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 19, 2013 Доклад Share Добавено Август 19, 2013 (edited) Старото отстъпва. Патриархалните модели вече се разпадат. И се радвам за това. Хората, децата ни са освободени. Ще се приемаме вече като души, като близки, духовни същества и ще се подкрепяме взаимно. Много по-важно е за мен да я има вътрешната връзка между хората /семейства, роднини.../ отколкото кой, как и защо е приел да нарича някого. Всичко са само роли във Великото училище на Живота и ако си ги "играем" добре вътрешните ни връзки ще са здрави и стабилни, основани на Любовта! Редактирано Август 19, 2013 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Април 19, 2014 Доклад Share Добавено Април 19, 2014 (edited) Най-тъпия конфликт. Много ми дреме. За какво се бориш ти ... снахата, или ти свекървата? Редактирано Април 19, 2014 от Деяна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
никол Добавено Ноември 4, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2014 Здравейте!Виждам че темата е повдигната доста отдавна но според мен е винаги актуална!Аз съм снаха женена съм със съпруга ми и живея със свекърва-свекър ми беше добър човек но се спомина преди 1 година!Лека му пръст с него се разбирахме по -добре.Свекърва ми за тези 7 години от както сме под един покрив направи живота ми черен!В началото говореше само лошо за сина си -моят съпруг!Не можех да разбера защо го прави -много пъти съм му се обаждала със сълзи на очи но не съм му казвала защо съм разстроена-мълчах си и трупах в себе си! Годините си минаваха родих момиченце-прекрасно и лъчезарно дете!Тя сутрин влизаше в стаята ми без да чука да попита и все ми говореше да съм вдигнела щорите да имало светлина че иначе детето щяло да ослепее!!!Какъв човек трябва да си за да говориш на една майка на човек който се опитва да се справя с нещо ново!Тя не се съобразяваше с мен и на мен ми беше много обидно от това.Исках да ме приме държах се добре с нея но нищо не се промени.Напротив ставаше по -зле!Един ден просто чашата на търпението ми преля и се скарахме много лошо!Обадих се на съпруга ми и му споделих всичко и когато той се прибра се скара с нея -застана на моя страна!Излязохме на кафе да се успокоя и аз му споделих за всичкият психически тормоз от нейна страна.Не мога да твърдя че съм идеална и аз си имам кусури но когато си добър не винаги ти се отвръща със същото! С годините си мисля че успях да изградя някаква защитна система ако мога да го нарека така.За младите е най -добре да живеят сами -при възможност!Аз нямам избор дистанцирах се от нея споделям малко неща с нея основно за семейството ни като цяло нищо лично.Когато си направя изводите за всичкото това време разбирам че от рано е трябвало да защитавам позициите и да не и позволявам да се намесва във всичко!И тя е майка и аз но когато един човек се меси там където трябва да мълчи моят съвет е да го изслуша да предцениш и ти да си направиш сам изводите дали да послушаш съвета или да го направиш както ти си решил.Всеки има право на мнение но решението си е твое.Дори и днес има моменти когато и казвам нещо до нея съм и тя сякаш напук на мен се прави че не ме е чула и прави каквото тя си е решила!За мен това е пълно неуважение към мен като човек.Уважавам я като родител на моят съпруг но се ограничавам да споделям за много неща!Относно дъщеря ми винаги съм била много против дъщеря ми да се дистанцира като мен.Все пак и е баба-има право да и се радва.Помагала ми е в отглеждането на детето тук не мога да се кривя.Искам дъщеря ми да има пълноценна връзка с баба си-да я уважава и обича.Мисля че относно тяхната връзка се справям-като са заедно не се меся в решенията на свекърва ми отнасящи се до детето.И като последно съвета ми към всички млади снахи е да подходят с добро но да не дават много да им се месят и да защитават позициите си на майки и съпруги . Важно е въпреки всичко да запазите добрият тон и да ги уважавате-желая ви много любов и търпение за да можете да живеете в разбирателство!!!Приятен и усмихнат ден на всички! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 5, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2014 (edited) Мисля проблема е възпитанието . Не сме научени да споделяме . Страхуваме се, притесняваме се .А това е напасване на характери . Показваш смело какво чувстваш , как те обиждат или радват .Едва ли всички свекърви са садисти . пп-----но вече създадени взаимоотношения трудно се променят Редактирано Ноември 5, 2014 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefka Добавено Февруари 16, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Здравейте, откривам до болка актуална тема. Отношенията между свекърва и снаха са интересни. Винаги съм мислила, че проблемът се корени в несходството на характерите между снахите и свекървите. Докато не се озовах от страната на снаха. Бъдещата ми свекърва видимо изглежда добра, държи се мило и любезно, но чисто интуитивно усещам, че не й допадам. Понякога прави комантари в стил "казвам ти дъще, сещай се снахо", чрез които по косвен, едва доловим/може би само за мен/ начин усещам отношението и отрицателните й нагласи. Зад любезността усещам студенина , безразличие. Умаловажава работата ми/адвокат съм/, но за нея си е "работа на стол". Аз съм от Пловдив, бъдещият ми съпруг от малък съседен град/село/. По думите на бъдещото "съкровище" "Хората в Пловдив няма какво да правят"/ В смисъл нямат работа, само се шлаят-абе лентяи/. В нейните очи съм безполезен търтей, който едва ли не е паднал от небето, не може да работи по двора, не готви , свикнал е на готово. Впечатленията й не са точни, от малка са ме учили на домакинство, умея да готвя, доста добре, в домакинството също ме бива, но никога не съм се хвалила с качствата си. С мъжа ми все още живеем у техните през седмицата и у нас през уикенда/предстои да закупим самостоятелно жилище и сме свили разходите/. Но аз се чувствам неконфортно, а и условията у свекърва ми не са добри за да се развихря в кухнята. Тя е властна жена и е свикнала всичко да е по нейн вкус.Когато е идвала на гости в къщи демонстративно е връщала чинията пълна, което ме навежда на мисълта, че не й харесва начина ми на готвене. За Коледа обикалях 3 часа и си блъсках главта какво да й купя/на всичко намира кусур/, което да й хареса и да я зардва. Спрях се на кристален поднос, който в момента е захвърлен в една необитема стая, пълна е вехтории.За именият й ден и подарих бутиково изделие от шоколад във форма на кошница с цветя./За нея да й подариш цвете е излишнен разход на пари, с които може да се купи и подари нещо друго/. Не се впечатли.Не помня, но дори и "Благодаря"не чух. Разбира се, за празниците е излишно да казвам, че и бонбон не получих. Къснта есен сееха чесън, съвсем любезно си предложих помощта с уговорката да ми кажат какво да правя, в отговор получих бурен смях. Опитвам се, но като усещам пренебрежение и безразличие се демотивирам. Усилията трябва да са двустранни. Предстои да й съобщим решението да живеем отделно и тегленето на кредит за целта. Не ми се ще да си представя какво ще е тогавашното й отношение. Моля да ми помогнете да видя по-ясно нещата отстрани.Аз ли преувеличавам и драматизирам или е налице реална опасност. Моля и за съвети. Предварително благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 16, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Здравей Стефка Слях темата ти с наша стара тема Надявам се в нея да намериш интересни и полезни за теб неща. Била съм снаха, сега съм свекърва. За несходството си съвсем права. Вие нямате общи ценности и интереси, така че няма как да очакваш уважение към твоята работа. Аз също не го получих като снаха, но напълно разбирах защо - просто свекърва ми не притежаваше необходимото ниво. Никога не съм се смятала за нещо особено, но за да може човек да разпознае квадратно уравнение, трябва да разбира от степенуване първо. Така че нямаше как да и се сърдя. Разбирах и прощавах - нямах нужда от нейното одобрение. Въпреки презрението към моя начин на готвене и отношенията ми с хората, аз определено се справях по-добре - и нямаше нужда тя да ми го казва, има неща, които си личат. Когато се опитваше да "дооправя" моите яденета, само ме разсмиваше, но не го показвах, защото тя много се обиждаше. Както и да е Опитвах се да виждам доброто и затварях очи с разбиране на лошотията. Съседките ми се чудеха как я търпя - те не можеха. Сега снаха ми е с моята професия и разбирания - с нея имаме повече общи теми и общи интереси, отколкото със сина ми. Дори бих казала - отколкото тя с нейната майка (която е прекрасна жена и майка, иначе). Уважавам я, смятам че е постигнала много повече от мен на нейните години и е прекрасна майка на внучето ни. Има си недостатъци, но аз имам повече. Щастлива свекърва съм. Има моменти, в които човек трябва да си нареди приоритетите - за теб е важен съпругът ти, а това какво мисли майка му - това си е неин проблем, не твой. И може би негов - да се надяваме че момчето е разумно и добро и ще я остави да бъде себе си без това да руши вашия живот и любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefka Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Благодаря ДонкаЗачетох се във форума и извода до който стигам е, че да си снаха не е лесна работа. На този етап гледам да спестявам на съпруга си впечатленията и усещанията си спрямо майка му. Има моменти, в които всичко ме подтиска, но предстои нещата да стават по-добре, като се отделим и заживеем самосточтелно все по-малко ще се афектирам от отношението й. Темата е дълга и може би ти си първия "случай" в който се споменава за хармонична връзка между снаха и свекърва. Снаха ти е късметлийка:)А за нас останалите остава да се справяме според ситуацията Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Мисля, че манталитетът ни е дълбоко увреден и е крайно време с това налагане на матриархата в отношенията. Пита се къде са мъжете в тази конфигурация или им е по-лесно да си мълчат и да не вземат страна. Но това е неприемливо за всяка една жена, която държи на себе си. Какво значи някой да не се съгласява с мен, пък аз да му правя компромиси - от какъв зор? Всяко едно семейство си е само за себе си и тия близки междуродствени отношения, са дълбоко ориенталски. И да се допълня: тук включвам и лошата практика (отново ориенталска) да се наричат родителите на партньора ти "майка" и "татко". Човек има само една майка и един татко. Хайде, нЕма нужда от такова лицемерие. Редактирано Февруари 17, 2015 от Лиула Безнадеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лора Витанова Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Здравей Най-важното в цялата ситуация е позицията на мъжа, ако той позволява на майка му да се меси, и на теб да ти става неприятно от това си помисли много добре. Истината е, че такива случаи са много често срещани, не си единствена, въпроса е как ще го преборите. Поговори с него и виж какво и той мисли по въпроса. Най-добре е да сте отделно, въпреки че и тогава майките си позволяват да се налагат. Ако той е на твоя страна, нещата ще са лесни, лесно ще я игнорираш, защото е мъчително да се живее в такава ситуация. Често майките не осъзнават колко вредят на синовете си, с тяхното неприемане на бъдещата снаха или приятелка на сина си. Отношенията са си ваши и такива трябва да си останат А пък и да не забравяме, че любовта на мъжа към майка му и към жена му е различна и е важно да не се смесва. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 И на мен нещата ми звучат дълбоко ориенталски, но не може да се издигне емоционалната интелигентност на тази жена - свекървата. И аз подкрепям, че позицията на мъжа е много важна, защото негова е ролята да изиграе мост между свекървата и снахата. Ако той не намери начин да те подкрепи предразположи добре и теб и майка си просто ще е жив ад. Хубаво е, че се изнасяте от там, това ще ти помогне да се стабилизираш и да изградиш по-добра стратегия. Но истината е, поне, ако се съди по думите ти Стефка, че винаги диалогът между вас двете ще е труден. Поради дълбоки и генерални различия с тази женица. Така ще е винаги и никога няма да настъпи период на искреност и приемане, освен ако не се намеси мъжът ти. Поне според мен е така. Той трябва да те защити и издигне до толкова, че да си недосегаема за неговата майка, да няма какво да каже или да й покаже колко неуместно се е държала и това би се получило, ако постоянно показва любовта и привързаността си към теб в нейно присъствие. Ако показва уважение и партньорско отношение, майка му би се осъзнала до къде са границите й в собственото й поведение. Ако й покаже колко безценна си за него, майката ще смени тактиката, аз съм убедена в това. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Момичета! пожелавам ви на всички от сърце да станете свекърви един ден!Щастливи и добри. Тогава ще осъзнаете, че и това никак не е лесно... Причината за проблемите НЕ Е в ориенталщината, а в очакванията на двете жени. Както и в страховете им. Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Момичета! пожелавам ви на всички от сърце да станете свекърви един ден!Щастливи и добри. Тогава ще осъзнаете, че и това никак не е лесно... Причината за проблемите НЕ Е в ориенталщината, а в очакванията на двете жени. Както и в страховете им. А аз чакам да стана тъст и да юркам зетьовете. Уха На мен ще ми е далеч по-лесно от на вас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.