@ЮлЯ@

Може и да не си пригоден. Аз също съм от провинцията и на мен ми го натресоха лафа на големия град: "Остави я, тя е от село, не може да излъже. "
Говориш за всеобщото лицемерие и да се подчиняваш на хора и обстоятелства, които те карат да сложиш маска, да се правиш на такъв, какъвто реално не си. Ставаш приспособенец, иначе те хапят вълци и не оцеляваш.
 
Има и друг вариант - да си създадеш вътрешни устои. Да имаш цел - да ходиш пеш, да внимаваш с какво се храниш, да  отслабнеш тези 25 кила с избрана от теб диета. Да не сядаш в кръчми, за да не мешаш алкохол с храна. Да си отстояващ личната позиция за новия начин на живот. Това означава, че и не трябва да плащаш сметките на жените, да се правиш на велик повече от необходимото. Редно е да си търсиш такава, която сама си изкарва парите за дрешките и тоалетите. Това означава, че ще е умна и работлива. Последното как да е, но първото е доста трудно за преглъщане от мъжкото его.

"Религията е мъртва черупка, в която влизат само тия хора, които нямат какво да правят. Те вярват във формите на нещата. Казвате: защо хората бягат от черквите? Преди всичко, черквата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако наистина черквата е необходимост за душата, питам: коя беше първата черква, в която се молеше Адам? Можете ли да кажете дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Де се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само Един жив Образ, на който се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: "Адаме, тук ли си?" Той излизаше пред Бога и Му се покланяше. Обаче когато Адам сгреши, Бог го извика за последен път, но той се скри от лицето Му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: ти чуваш ли всяка сутрин гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш гласа на Бога, ти имаш и религия; нямаш ли такава райска градина, нямаш и религия. Когато хората изгубиха рая, те си направиха черква да се забавляват – под думата "църква" се разбира общение на душата с Бога."
 П.Дънов
 
 

Много нетактиктично от негова страна!
По този начин той наранява човека, с който има връзка. Дали пък не е сигнал, че може да се разделят? Защото този начин на поведение може да значи, че той не е удовлетворен от отношенията и са на ръба. Логично е да се запита с кого има връзка? С тази която живее и спи или с тази, с която споделя в очакване за евентуално развитие?


ПП не виждам как може да стане приятелка със съперница, водеща се "духовния гуру" на този мъж,
ако другата жена беше платена семейна психоложка, която провежда групови сеанси щеше да е по лесно...

Всъщност сетих се за подобен случай, само че духовният гуру беше една оправна дебелана, която много си падаше да върти пари и да се прави на ту на другарката дружинна, която сбира хората да вършат нещо заедно, ту на мамашата на нацията, ту на бизнес-тарикатка. Това, че обичаше да командва по-слабохарактерни мъже и беше страст. Уж само приятели, уж тя дебела цоцолана, но толкова чиста духовно... обаче ако се напият по работа в някоя кръчма може и да завлече в леглото някой ахмак. Истински Тартюф в пола...



Относно съвестта, някои обичат да си играят със съвестта на котка и мишка. Особено, когато за публика има друг, който се връзва и ревнува, така става още по-заплетено и интересно...



Моите уважения към Учителя, успява да вижда идеалния и позитивния случай. Човек с неговата харизма е успял да създаде един затворен колектив, където всеки може да бъде духовен коректив на другия. Дали е възможно в днешно време това да бъде реализирано без да съществува общност със същата етика не съм сигурна.

Предполагам, че този цитат може да ти помогне, както и на мен също, затова го поствам.
Както се вижда любовта - в божествения й смисъл -  е състояние на живот. Как се постига това състояние - като се осъзнаят и другите нейни състояния и се разграничат.
 
"Любовта не е взаимоотношение. Любовта е състояние на живот; тя няма нищо общо с когото и да било другиго. Влюбеният не е в любовта, той е любов. И разбира се, когато някой е любов, той е в любовта - но това е резултат, страничен продукт, не е това източникът. Източникът е, че човек е любов.

А кой може да бъде любов? Ако не осъзнаваш себе си, определено не можеш да бъдеш любов. Ще бъдеш страх. Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. Омразата е любов, застанала надолу с главата, а не противоположното на любовта. Истинската противоположност на любовта е страхът. В любовта човек се разширява, а в страха се свива. В страха човек се затваря, а в любовта се отваря. В страха човек се съмнява, а в любовта се уповава. В страха човек остава сам. В любовта човек изчезва, поради което изобщо не може да става въпрос за самота. Когато изчезнеш, как можеш да бъдеш сам? Тогава и дърветата, и птиците, и облаците, и слънцето, и звездите са всички вътре в теб. Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе."

Ошо
 
ПП. "вътрешното небе" има се предвид същото това "царство Небесно" от християнската Библия.
Царството Небесно е вътре в нас.
"Свободата е невъзможна, докато мислим за Г, външния свят и неговите елементи, като за източник или основа на нашата реалност. Само когато разберем, че основата на нашата реалност лежи вътре в нас, само тогава се оказваме на пътя към индивидуалната свобода и съзнание, без повече да приемаме ролята на жертва на обстоятелствата. Отколко време слушаме за "Царството вътре в нас", без в действителност да разбираме какво означава това? Свободната воля не е нещо "дадено". Тя трябва да се спечели и цената за съзнанието и свободната воля е смъртта и новото раждане на настоящето его."
Едуин Стайнбрекър "Медитация за вътрешния водач".
 

Даже и аз почвам мармалада тук и сега. Просто няма как да не си намажа една филия с мармалад, докато се радвам на такива прекрасни теми.

Когато влязох в сайта, видях ,че  имам писмо на Вева  на ,,лични,,и и написах мнението си.После влезнах в рубриката и видях,че тя е писала същото и там.Реших да не повтарям написаното.Но, предвид това, че и някой друг може да има същият проблем го пускам и тук--
Може да ти прозвуча много категорично, но има опит с такива случаи-проблема остава за цял живот-в смисъл , тормоза и натякванията продължават до старостта.По тази причина, за мен единственият разумен изход е, да се разделиш с него.Защото сега той все пак си ,,,трае,,,-ти не си му сигурна, но когато дойдат едно или две деца и започне да мисли,че няма риск да го оставиш, ще издевателства с теб до степен да те вкара в лудница.
 
Бягай!
 
За съжаление нямам време да пиша много, но само ще кажа,че това което ти наричаш -,,нещо криво в психиката,, си има име и код в рубриката на психичните заболявания и.

Донке, прочетох техниката на С.Лазарев и да си призная - много ми е страшен този човек. На клипови нее в ютуб съм гледала някои неща как говори пред аудитория - страшен е. 
 
Не завиждам на тези, които са принудени да използват техниките му и да четат книгите му за кармата, явно е доста наложително, щом се е стигнало до там.
 
Има един руски певец със същите имена - песента му е точно по темата. "Представь себе" 
Предлагам да погледнем малко по-весело на нещата.      
 
 
http://www.youtube.com/watch?v=UsnCOAVgeco
 
 
 
 
 
 
 
 

Сравнението може да бъде полезно, само ако се прави с цел да открием насоките в които имаме най-належаща нужда от развитие.

Да, новото мислене и светоусещане са нов човек, което вече не е стария и кармата се плаща най-добре чрез промяна на мисленето. 
 
Юля, не сме тука за прошка. Всъщност понятието на кармата е някаква глупава Ню Ейдж история. Тук сме да изпълним личната си мисия, която е част от общата еволюция.......Всичко друго е Ню Ейдж  
 
Освобождаването на мисленето води до освобождаване от всякакви такива ограничения. 

Възможно е и да е успешен този метод - ще се радвам да споделят хора, които са го приложили с успех. За мен тази част с "отърваването" не сработи - оказа се, че боклукът, от който всеки път се отървавах, след време отново се трупаше... защото не ми го трупаха хората отвън, а моето старо аз отвътре. Когато последното се промени тотално и безвъзвратно, следващото ново аз имаше избор - или ще натрупа нов сорт боклук и ще го мъкне и рине с рев и скърцане на зъби, или ще внимава да не ръси карма около себе си и поне навреме ще чисти преди да се е събрало толкова, че да заболи... 
А какво след като простим на себе си, какво значи това - после какви ще сме, същите каквито сме били ли? Ако сме пак същите, значи това не е прошка... Помните ли какво си изричахме като невръстни момиченца: "Прощавай, мило другарче, вече няма да правя така"...  А след като прощаването означава "вече няма да правя така", значи вече няма да съм човекът, който по някаква причина е правил така... 

Не можах да разбера - ти провеждал ли си точно такъв разговор, какъвто предложих, или съвсем друга версия, вкойто пак я питаш какво й е, щом тя отговаряла - "нищо ми няма".
 
Знаеш ли, другите са прави, че най-вероятно тя се опитва да те манипулира с това сърдене (в което няма нищо ново под слънцето - едни жени крещят и чупят чинии, други припадат, трети отказват секс, четвърти като твоята се цупят и т.н.), въпросът е - защо и от самото начало ли е така?

Благодаря за съветите.
Реших да си поговоря с тях (макар ѝ по отделно). Не беше толкова трудно колкото си мислех. Като цяло им казах всичко което си мисля, в резултат и двамата се разплакаха, което беше супер неочаквано, явно репертоарът ми е бил доста драматичен. Е, в крайна сметка сега съм в прилично добри отношения и с двамата. Не сме първи приятели, но поне не се подминаваме като непознати, което напълно ме устройва

Благодаря ти, че си писала в "моята" тема. Няма как да влезеш в моите обувки, тъй като са виртуални. Можеш да влезеш в представата си за мен, но пак гледната точка ще е само твоя.
Да, имаше полезни насоки в разговора, но в съвсем други аспекти от моя. Което беше полезно упражнение от една страна.
Истинската причина се оказа съвсем друга и го разбрах тези дни ходихме на семинар на Сал Ракели с една съфорумка. В почивките ходихме заедно да обядваме и тя стана свидетел как се конкретно се случва при мен "залепването" на любимите ми мърлячи. В същото време тя беше на друга вълна и не виждаше това, което виждам аз, трябваше да й обяснявам.
Оказа се, че ходенето по улични капанчета, където продават кафета с чашки не ми се е случвало от 6 месеца. Не съм си купувала пица от 4 месеца, също толкова време не съм взимала нищо за ядене от улицата.
Отвикнала съм!!! И съм се детоксикирала.
 
Ужасно ме дразнеше начина на обслужване "Дай парите и се махай." Особено в почивен ден в центъра на София, където искаш да се почувстваш лежерно и празнично, а ти скофтват настроението разни младежи, на неудовлетворителна за тях работа, на която си отмъщават на клиента.
На съфорумката ни това беше ежедневие и не го разпознаваше като нещо неприятно.
 
Накрая и на семинара Сал Ракели го каза - когато правим медитации /както аз последните месеци/ ни се качва вибрацията и трябва много да внимаваме като излезем на улицата как общуваме. Вибрацията след медитации е 4.75, а тази на улицата е 3.65. Това е особено опасно при шофиране също.
Каза и че е възможно по-бързо да лепим негативи. /нали се сещаш как дадох пример, как някой за 3 секунди с ярост си беше хвърлил прегънатата на две кофичка върху метеното ми?/
 
Общо взето решението е да си правя защитите, за да не ми влизат толкова бързо в личното пространство. Даже и на погледи съм станала чувствителна както пубертетите. Най-чувствителна съм сутрин, съзнанието ми е като на бебе, и после се окопитвам като влезе повече адреналин.
Та на семинара Сал Ракели го каза това - че подсъзнанието ни трябва да свикне да упражнява утвържденията на защитите всекидневно, и в резултат на тази тренировка, те ще се включват още човек като си го помисли за "защита". Просто ще стане рефлекс.
 
 
 
ПП реших да споделя семинара в тази част, която вече се яви като проблем за разрешаване за мен. Може би същата беззащитност и непоносимост се случва и с други хора в този форум, които се занимават с духовни практики. Ами нека в този случат да се сетят да го имат този мой пост предвид. 

Ако правилно съм разбрал, аз и така постъпвам в момента, важното е да не даваш храна на "манипулатора" усмихвам се забавлявам се ... И все едно нищо не е станало и така се чувствам страхотно. Достатъчно съм отворен да чуя отсрещната страна за проблема, няколко стотин пъти питах и се молих да ми кажат какво има, че наистина се превърнах в и аз в незнам какво.
Въпреки че на всяка цена искам да съм в добри отношения, не мисля че трябва на цената на всичко.

Благодаря didi_ts, това с жертвата и роба е много интерсно и явно е така, странното е, че ръководя много хора, спортист съм бил и винаги съм побеждавал и никога не съм позволявал на някого да ме превръща в жертва или роб, но явно в интимните отношения допускам това да се случи и може би заради това не мога да се побера в кожата си. Относно книгата да с най-голямоудоволствие бих я прочел, определено смятам че живота е един университет в който цял живот учим.

Интересно, че си се видял в ролята на владетеля.
Аз пък те припознах в ролята на лечителя, който в страха си да не загуби владетеля, се подлага на самонаказващо поведение, отново и отново, само и само сърдития владетел да е доволен.

Юля, самият факт, че при заетостта ми "прописах" в тази тема и пожертвах други две (което няма как да знаеш) - говори за това, че поне се опитвам да влезна в твоите обувки и да потърся позитивен изход от тях. За мен в това се изразяват съчувствието и опита за помощ. Всъщност аз не се ангажирам да помагам на теб - ти си зрял и силен човек, аз по-скоро "проработвам" ситуацията, за да имам някаква начална готовност, ако попадна в подобна. Попадала съм, но поради моя характер и карма, за разлика от теб аз съм усещала силно съжаление. Последното е дори по-агресивно от осъждането, но вече съзнателно работя над запазването на уважението си дори към хората, които изглеждат както ти описваш... 
 
С мвм не спорим - ние сме приятелки и двете много уважаваме разликите в своите позиции и се учим една от друга - това е вече от години. Очаквам и тя да потвърди

Диди казва, че са отишли на датата на Луна без посока. Значи нещо не било в ред, или наобратно.
Значи НЕ Басет с глава на домашна котка, а сестра й Секхмет-с глава на лъвица/олицитворение на властната жена/ -  е била апогея на могъществото си и ги е заплашила.
 
http://www.catbg.net/domashni/index.php?sta=65&catid=13
 
"Наричат Бастет „Майка на котките” и Господарка на Долен Египет. Съпруга е на бога Пта и е носителка на Окото на Ра. Тя е покровителка на домашното огнище и уют, пазителка на жените, децата и домашните котки, богиня е и на слънчевия изгрев, музиката, танца, удоволствието, семейството, плодовитостта и раждането (изобразена като жена с котешка глава със систрум в ръка и с 4 малки котенца в краката й). Пази хора и котки от болести и зли духове и е надарена с изключителна интуиция.
Нейната противоположност е сестра й Секхмет (Могъщата), която олицетворява тъмната, първобитна и разрушителна сила. Богиня на войната и бедствията, тя не знае жалост и състрадание и ден и нощ охранява своя баща Ра от зли демони. Но също така наказва хората за греховете им като им изпраща суша, епидемии и войни. Много страстна и избухлива, Секхмет не умее да сдържа своите разрушителни пориви. Заедно дъщерите на Ра Секхмет и Бастет олицетворяват равновесието на силите в природата. "

За повече информация за феномена ''Царичина'' посетете профила ми във facebook https://www.facebook.com/krasimir.krustev.902. Тепърва започвам разяснения така че очаквайте продължение.

Явно имам нужда от писане.
Стремя се да споделям практически опит.
Преди време една жена идва няколко пъти да иска кисело зеле.Последния път се подадох на емоцията (бях преброил и натъкмил зелките) и я отрязах.Стана така че юни изхвърлих една.В последствие жената почина . А ,аз я сънувах няколко пъти как ме гледа умолително...
Важното е как човек да действа в съгласие със себе си.Без да нарушава вътрешната си хармония .
Не мога да си спомня подробности за срещата ми с Хамлет.Както не мога да забравя обзелото ме тягостното чувство на обреченост и тъмнина.

http://souroujon.blog.bg/technology/2011/02/18/nepublikuvana-izpoved-za-grobnicata-na-bastet-na-bylgarskiia.689039
 
и коя е всъщност богинята Бастет
http://www.catbg.net/domashni/index.php?sta=65&catid=13
 
Само до преди две години не знаех нищо свързано с гробницата на Бастет, въпреки че родом съм от този край, ходя по много пъти през годината там с различни хора на различни места с определена история из горите.
Миналата година не можах да се присъединя към съфорумците които направиха посещението на гробницата заради лични ангажименти. Тази година, обаче ми се показа, че може би не е било заради ангажиментите ми, а не е време да ходя там.
Та, Бастет не ни пусна.
Чувала бях за много, много истории за хора, които тръгват да търсят мястото и се изгубват, за спонтанна дезориентация на мястото и внезапно изгубване, за много хора, които са се отказвали по различни причини ден преди да отидат, че дори и за многобройните нещастни случаи свързани със събитията от 1981 на тези места.
Не бях впечатлена и не ме вълнуваше особено.
Това лято в началото на август с поредната група приятели, обикаляхме няколко дни из Странджа и един от дните решихме да го посветим на гробницата на Бастет. От предния ден уговорихме водачи, кола, която да ни закара на мястото и всичко останало, както си му е реда. Прибрахме се в съседното село Граматиково, в което бяхме отседнали и след приятна приятелска вечеря под една астма всеки отиде да почива, защото на другия ден трябваше да станем по - раничко.
Всичко беше много приятно, когато в 3.00 през нощта се събудих от сън, който ме беше изплашил доста, По принцип бързо овладявам емоциите от сънищата и са малко тези, които ме карата да променя действията си или да помоля някой да промени своите. Случвало ми се е 3 пъти и инцидентите са налице, без хората които съм предупредила да попаднат в тях. Та този сън беше един от тези. Няма да го разказвам, но символиката и образите от него наподобяваха - както по - късно разбрах - именно образът на Бастет и нейната сестра, за която изобщо не знаех. Решението което сънят ми внуши е, че на следващия ден аз не трябва да излизам от селото, защото нещо ще се случи с най - близките ми хора, ако го направя.  Решавайки да не мърдам никъде на другия ден, но да не го споделям с останалите, за да не им влияя, защото не касаеше тях, станах сутринта и зачаках да станат и останалите. Междувременно минаха познати и всички ми направиха забележка, че не изглеждам никак добре и си беше така, бях още под въздействието на съня и страха от предстоящото.
Приятелите, с които трябваше да ходим,  закъсняваха вече с час. Когато се обадиха първото което ми се каза, беше, че те няма да ходят на гробницата. Оказа се, че точно по същото време в 3.00 през нощта и другото момиче в другата къща е сънувало сън, който е въздействал по същия начин - ако отидем нещо много лошо ще се случи с близките ни.
В последствие разбрах, че Бастет е пазителка на семейството и котките. Сестра и е контраста. 
В никакъв случай не се определям като суеверен човек, нито вярващ в неидентифицирани информации или каквото и да е подобно, но след преживяванията ми в Кръстова гора - 2007 и катарзиса след това, тук  излезе второто място, което никога повече няма да пожелая да посетя.
Историите са много интересни и вероятно там има неща, които не всеки може или трябва да види. Предполагам, че съм от хората, които не трябва.

Сигурно има причина да не е искала да ви пусне там.....поне ви е предупредила....

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=gallery&category=22

Всеки има нужда от любов, но истинска, не "напомпана" са разни думи като "намасте" или "обичам те". Ако не обичаш, нито го казвай, нито го мисли на зорлем. Не само хората, но и животните усещат  изкуственото и това ги дразни. Като агресия се приема всеки фалш. Бъди себе си и толкова.

О, няма да се предаваш, недей!
Какво, ще се оставиш да се удавиш в море от невчесани и неумити ли? Ами че помисли, ти можеш да си едно светло петънце в това море и постепенно около теб да се насъберат още светулки. Просто приеми от сърце околните и те ще откликнат. Е, колкото могат, но колкото - толкова.
А постепенно ще привлечеш наоколо и хора с твоя поляритет
 
П.С. Което не пречи, някои хора да отпаднат от живота ти, де. Но те дори доста автоматично ще вземат да отпадат в един момент, когато спреш да се дразниш от тях или пък тотално ще променят отношението си; поне към теб.