Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Липса на мотивация


Recommended Posts

Здравейте! :)

 

Доста амбициозен съм. Полагам усилия да се развивам и да ставам по-добър във всяко нещо. Доста голямо внимание отделям на това да променям характера си. Бил съм твърде чувствителен, срамежлив и интровертен. Това не са качества, които ти помагат много в днешно време, затова съм запазил само доброто от тях :) Имам попринцип мотивация доста, волята ми е силна. В период на мотивация съм да речем 4-5 дена, седмица или повече, но след това просто като се появи нещо твърде трудно, като че ли тази мотивация вече се е изчерпала и не мога да се справя с него. Предавам се, трябва да си почина сякаш ден-два. Може би опитвам твърде силно. И това, което се случва е, че в този период на демотивация, аз правя неща противоположни на нещата, които правя за да се развивам. Например, опитвам се да се храня здравословно, тренирам, спазвам хранителен режим, но сега в такъв период просто искам да отида да си купя пица и чипс и да гледам някакъв филм. Не е като да нямам забавления в живота си, но просто аз се опитвам да ''работя'', дори когато се забавлявам. Например, когато излизам някъде навън пак общувам с хора, момичета, които очакват от теб да си готин, интересен. Получава се така, че си почивам едва когато съм вкъщи, сам, на сигурно в комфортната си зона.

Link to comment
Share on other sites

"...опитвам се да се храня здравословно, тренирам, спазвам хранителен режим, но сега в такъв период просто искам да отида да си купя пица и чипс и да гледам някакъв филм...."

"...момичета, които очакват от теб да си готин..."

 

 

Живееш по някакви чужди представи за правилно и неправилно. Почти всички хора го правят или са го правили и от време на време пак се връщат към старото.

Спри се. Навлез вътре в себе си и попитай Детето в теб, какво иска.

Започни ТИ да изискваш от другите. Имаш пълно право на това.

 

Започни от тук - ако смяташ, че не съм права, не ме слушай, направи обратното или каквото искаш. :)

 

П.П. Да си срамежлив и чувствителен са едни от най-прекрасните качества.

Link to comment
Share on other sites

''Нито едно ябълково дърво не се опитва да роди теменужки.''

Сет

Съзнателно или несъзнателно се опитваш да следваш това, което другите са изисквали или изискват от теб.

Интересното е, че хората, които нямат "вградена" енергия на волята най-много се поддават на заблудата да се доказват на другите, да се доказват на себе си, да търсят нещо в себе си, което трябва да се подобри и т.н., и т.н. Постоянно се опитват да се доказват и постоянно не им се получава. Други е, ако това, което правиш наистина вътрешно го искаш и то е подкрепени със всички твои вътрешни ресурси.

Можеш да следваш правилните за теб решения, а не изискванията на другите.

Link to comment
Share on other sites

Намери си хора, приятели, които да очакват от теб точно това, което си ти самия в действителност - без да се напъваш да си някак по-така готин или по-иначе интересен, отколкото на теб ти идва отвътре. С тях (независимо момичета или момчета) ще се чувстваш комфортно, ще си почиваш, ще се забавляваш много по-пълноценно, ще споделяш ...

Иначе работенето върху себе си по принцип е хубаво нещо, но не и когато става така насила, защото трябва. Когато нещо е за теб - то някак отвътре ще ти става леко, хубаво, приятно и няма да бъде някакво сериозно мъчение за теб. Ако нещо изисква прекалено много зор, за да го поддържаш, по-добре не го прави, а започни по-отдалече и/или по-бавно. А най-хубаво е да откриеш, какво е най-добро за теб. Например аз мога да се скъсам от тренировки, подходящи за бягане, но сигурно пак няма да достигна нивото на Ивет Лалова; още по-малко пък за месец-два, или дори за година-две. Първо тя има дарба/талант, отвътре й идва така, отдава й се, второ е тренирала много години. Има ли смисъл аз да се мъча да стана непременно една втора Ивет Лалова - няма. По-добре е да разбера на мен какво ми се отдава добре. Е, ако се окаже, че и аз напредвам добре в този спорт, тогава чудесно - ще дерзая упорито, доста време, за да постигна върха на моите възможности, които може да се окажат дори по-големи от тези на Ивет Лалова.

Давам това като пример, но същото е и за начина на хранене, и за всичко останало.

Не, че на някого би навредило здравословното хранене, но уловката е там, че за всеки човек е подходящо различно хранене и то именно е здравословно за него. Уточнение - разните консерванти, оцветители и др. под. за никого не са полезни, но няма нищо лошо в това да ти се прияде пица :)

Link to comment
Share on other sites

В период на мотивация съм да речем 4-5 дена, седмица или повече, но след това просто като се появи нещо твърде трудно, като че ли тази мотивация вече се е изчерпала и не мога да се справя с него. Предавам се, трябва да си почина сякаш ден-два. Може би опитвам твърде силно. И това, което се случва е, че в този период на демотивация, аз правя неща противоположни на нещата, които правя за да се развивам. 

Какво влагаш в понятието "мотивация" и "демотивация"? 

Какъв е техния смисъл за теб?

Link to comment
Share on other sites

Мотивация - учиш, четеш за неща, в които искаш да се развиваш, тренираш, спасваш хранителен режим, налагаш си да излизаш от комфортната зона често и др.

 

Демотивация - казваш си не мога повече, когато вече си твърде изморен от тея неща горе и започваш да ядеш чипс и да стоиш във фейсбук цял ден :)

 

Как да се предпазвам от втория период? Със сила на волята отното? :)

Link to comment
Share on other sites

Мотивация - учиш, четеш за неща, в които искаш да се развиваш, тренираш, спасваш хранителен режим, налагаш си да излизаш от комфортната зона често и др.

Това са действията, които искаш да правиш, как обаче се мотивираш, за да изпитваш удоволствие от тяхното правене. 

Една от най - първичните движещи мотивации, която и до днес е първата, с която се сблъсква всеки човек е - награждаване и наказание. Факта, че ще бъдеш награден или наказан се явява мотив да вършиш определена дейност. Мотивацията е очакваното удовлетворение или страх от положените усилия в дадена област. Просто да правиш нещо без да имаш осъзнат, очакван финал към който да се стремиш, води до отегчение и дори до апатия.

- отивам да работя в чужбина, за да изкарам повече пари, това ще ми даде спокойствие и сигурност - мотивация чрез награда.

- няма да направя с приятеля ми тази далавера, защото ще се чувствам зле, това ще ме накара да се срамувам от себе си - мотивация осъзнаване

- няма да открадна, защото ще ме хванат, това ще ме вкара в затвора, ще сложа петно на името си - мотивация чрез страх.

Т.е. мотивацията не е това което правим или отговорът на Защо? го правим. Тя стои в осъзнатото очаквано влияние върху нас. 

Ако такова липсва или нямаме стремеж към подобен резултат, най - естествената реакция е да спрем или да не желаем да правим нещото.

Ако желанието ми е да спра да ям месо, но силното ми вътрешно усещане е, че много, ама много ми се яде месо, безсмислено е да се насилвам да правя нещо, защото........., след като крайния резултат ще е силно напрежение и неудовлетворение - т.е. липса на всякаква положителна мотивация да го правя, нормално е да не го започвам. Другият вариант е да си наложа мотивация на страх " ще го спра, защото така правят "добрите" , не искам да съм лош".

Доказано е, че отрицателната мотивация, води до трайно неудовлетворение и апатия, съпроводена с различни по вид напрежения и тревожност.

За съжаление в нашата народопсихология е залегнала точно отрицателната мотивация. Чрез наказания, страх, заплахи и самонаказания. Често в опитите си да я преоблечем в положителна правим още по силна отрицателна мотивация, без да го съзнаваме. Това води до емоционалните състояния, които определяме като демотивация.

Link to comment
Share on other sites

Всъщност, мотивация означава ,,причина,,.

 

Перифразирайки заглавието на темата ти, то звучи така - липса на причина?

 

С две думи: причината, поради която се захващаш с промяната е незначителна. Както е писала  Диди,  наградата, която си представяш че ще получиш  от новото си поведение, е много малка,  а и нуждата да избягаш от нещо лошо я няма.

 

Така че намери си по-основателна  причина за промяната и тя ще стане. Как да разбереш, че новата причина е по-силна от досегашната? Няма как да стане, практиката ще го докаже. Ако се откажеш, значи пак не си я намерил. Предполагам ще се наложи няколко пъти да префокусираш причината и едва тогава ще попаднеш на ,,,силната ,, причина, която няма да позволи старото поведение да се върне.

Link to comment
Share on other sites

Ще си позволя малко да допълня от позицията на педагог и специалист чуждоезикова методика, че мотивация всъщност е причина, която ни задвижва, за да извършим някаква дейност.   Мотивацията често се бърка с мотивировката - това е личното ни обяснение за задвижващата причина, но не е самата причина (последната обикновено не се осъзнава или се подтиска/прикрива)

Мотивацията основно се дели на процесуална (най-естествената и най-добрата), резултативна ( тя от своя страна е положителна и отрицателна - съответно за постигане на някакъв резултат или за избягване на някква заплаха)

Link to comment
Share on other sites

Здравей mnruzhinov1992

Може ли да се каже, че си на 21 години? Имаш ли приятелка?

Това което аз виждам е един човек успял да си изгради една черупка, която да го пази от външни наранявания, а вътре в себе си заключил същността си, без да се опита да я разбере.

Казал си си че това не се котира навън, носи ти само негативи и си решил да го подтиснеш, Но то не може да стои мирно там вътре, от време на време тропа по вратата и иска да излезе. Твоята същност имам пред вид. Все едно живееш два живота, единия когато излизаш с другите и се стремиш да си готин интресен, да те харесват, да си падат по теб, другия - твоите импулси, нагони, желания, отдаването на желанията ти носи спокойствието, това е комфортната зона. (Е малко засилвам нещата)

"Доста голямо внимание отделям на това да променям характера си." Как го правиш? какво ти помага в това, какво ти пречи?

Link to comment
Share on other sites

На 21 години съм, нямам приятелка. Може и да се каже, че изпитвам затруднения в намирането на подходяща приятелка. Или аз няма да я харесвам достатъчно или тя мен. Това още повече провокира амбицията ми да ставам по-добър.

Не съм от хората, които ще направят нещо за да се харесат на другите. Винаги се опитвам да бъда себе си. Интроверт съм и се опитвам да бъда по-екстровертен, да балансирам нещата. Мълчалив съм,но се опитвам да говоря повече, да съм по-забавен и интересен като цяло. Да водя адекватни разговори без често да се получава неловко мълчание и да не бъда скучен. Много съм замечтан, унесен понякога, и затова се опитвам се да се фокусирам в настоящия момент. Знам, че това, което изредих противоречи на твърдението, че се опитвам да бъда себе си, но това са нещата, които ми пречат в социалния и материалния живот и затова се опитвам да ги променя :)

Link to comment
Share on other sites

Вярно е,че си противоречиш, а докато това противоречие го има качеството ти на живот няма да е много високо.Според мен, както  се обитаваш,  сам да изгладиш това противоречие, ще са ти нужни много години.Може дори и да не успееш.Потърси професионална помощ, независимо дали ще е психолог или психотерапевт, с негова помощ нещата ще се решат много бързо.

Edited by д-р Тодор Първанов
Link to comment
Share on other sites

 Share

×
×
  • Create New...