rumeto Posted May 24, 2013 Report Share Posted May 24, 2013 Минах през много изпитания,изпитания,които ме сриваха тотално.Имах моменти ,в които не исках да съм жива,не знаех защо.В семейството ми нямах близки,в дома си бях чужда,в мъжа си не виждах любов.Пътувах години извън страната ,за да оцелея финансово.Години през които спечелих и много загубих.Падах и ставах,плачех и се смеех,мразех и обичах. Сами се раждаме и сами умираме ,сами живеем."Господи,дай ми сили,Господи дай ми сили,дай ми сили",това си повтарях винаги когато падах,винаги,когато нещо ме затрудняваше.Ако знаете колко много ми попогна това ,веднага всичко се подобряваше.И днес пак така си казвам,пак повтарям,пак призовавам Господ,но не го търся в църквата,защото там го няма.Открих го в собствената си вселена,там открих неговата сила .Намерете го и вие.Искайте всичко от Него. Диляна Колева 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
mvm Posted May 24, 2013 Report Share Posted May 24, 2013 Браво, така трябва ! Дано да прочетат поста ти мрънкащите личности от съседния подфорум, "психотерапия онлайн" които са страшно объркани, тотално объркани, срамуващи се и разпадащи се, имат "ужасно" големи проблеми като фобии, изневери, и всякакви други неща, които ги правят полуживи или полумъртви, и които неистово крещят - помоооощ...за еди какво си А помощта е вътре в самите тях, в техните вселени, както си го казала Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
hpjon Posted May 24, 2013 Report Share Posted May 24, 2013 ...години извън страната ,за да оцелея финансово.Години през които спечелих и много загубих.Падах и ставах,плачех и се смеех,мразех и обичах... Дано да прочетат поста ти мрънкащите личности от съседния подфорум, "психотерапия онлайн" които са страшно объркани, тотално объркани, срамуващи се и разпадащи се, имат "ужасно" големи проблеми като фобии, изневери, и всякакви други неща, Ако всичко това го прочетат хората, за които говорите - тези с проблемите, които са оградени в кавички като ужасни, то наистина може да ги заболи глава. Според мен всеки човек изминава такъв път - къде по-отчетливо или трънливо, къде по-меко. Хората, страдащи от неврози и фобии наистина приемат нещата малко по по-различен начин, но това не означава, че трябва да бъдат набеждавани нещо за недъгъви или измислячи, щото видиш ли някой си успял да пада и става с години, защо да не го направят и те. Освен ако румето не е от някаква друга раса, която живее по 890 години, защо е нужно да се губят години при решаването на някакъв проблем, години в загуби, които на фона на които печалбите са нищожни, след като с помощта на професионална помощ може да се постигне всичко това много по-бързо и градивно... Ей така си размишлявам просто, не е нужно някой да отговаря. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
mvm Posted May 24, 2013 Report Share Posted May 24, 2013 ами да пробват да падат и да стават, а не само да се оплакват по форумите и да чакат помощ от някой наготово с готови формули Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Posted May 25, 2013 Report Share Posted May 25, 2013 "Да се учиш, ще рече да откриваш онова, което вече знаеш. Да правиш нещо, ще рече да показваш, че го умееш. Да учиш другите, ще рече да ги подсещаш, че те знаят точно колкото теб. Всички ние се учим, вършим нещо, учим другите." Няма значение кой го е казал, важното е кой как ще го чуе. Да научиш някого на нещо, означава да му покажеш колко много знание има в него. Когато човек научи нещо, стигне до своите вътрешни прозрения, в него нещо се пречупва, той започва да вижда света по нов начин, по - ясно, по - чисто, но това е неговия поглед, неговото знание. Следващият етап е, да се научи да го прилага с почит и уважение към всички, които продължават да учат. И най - накрая да развие умението да предаде това което е научил. Не на всеки, разбира се, а само на онези които търсят, като той самият не спира да бъде търсещ. Това е кръговрата на самопознанието, ако спрем до научаването, значи сме прекъснали кръговрата. Диана Илиева, АлександърТ.А. and Донка 3 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Донка Posted May 25, 2013 Report Share Posted May 25, 2013 Смисълът на това, че сме заедно тук е да си споделяме и болките и билките за тях. Не мисля, че е признак на слабост и хленчене, когато човекът търси съвет как да стъпи на краката си сам. Скръбта си ти кажи,сърце си ти отворина слънчеви лъчи,Лъчи от Богаблагост ще ти донесати в душа ти радост ще внесат, Неведоми са пътищата и въплъщението, в които Бог праща тези слънчеви лъчи на всеки и за всеки такива, каквито само на него могат да помогнат. Диана Илиева 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
rumeto Posted June 5, 2013 Author Report Share Posted June 5, 2013 Благодаря за коментарите. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Posted June 5, 2013 Report Share Posted June 5, 2013 Минах през много изпитания,изпитания,които ме сриваха тотално.Имах моменти ,в които не исках да съм жива,не знаех защо.В семейството ми нямах близки,в дома си бях чужда,в мъжа си не виждах любов.Пътувах години извън страната ,за да оцелея финансово.Години през които спечелих и много загубих.Падах и ставах,плачех и се смеех,мразех и обичах. Сами се раждаме и сами умираме ,сами живеем."Господи,дай ми сили,Господи дай ми сили,дай ми сили",това си повтарях винаги когато падах,винаги,когато нещо ме затрудняваше.Ако знаете колко много ми помогна това ,веднага всичко се подобряваше.И днес пак така си казвам,пак повтарям,пак призовавам Господ,но не го търся в църквата,защото там го няма.Открих го в собствената си вселена,там открих неговата сила .Намерете го и вие.Искайте всичко от Него. Бих коментирал , битка по пътя ,направо поезия ...Мачкан да се луташ .Подхвърлян от всякъде , да търсиш ,защо ?На края обезсилен се прибираш вътре,изоставяйки света ,на вън да прави той , каквото иска.Тогава ? Небеса ! Искрата е пред тебе , основата за всичко по света.И болката изчезва , настава тишина,спокойна и приятна . И , идва светлина . Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Красимир Гарев Posted July 28, 2013 Report Share Posted July 28, 2013 В трудните моменти хората прекалено често губят способност да погледнат оптимистично на бъдещето си. В главата им нахлуват отрицателни мисли за утрешния ден. Хората забравят, че трудните времена ще отминат. Те се концентрират днешният си проблем, а не върху утрешните възможности. Реагирайки така, те само губят днешният потенциал, но и отблъскват утрешната красота. http://prochetiblog.wordpress.com/2013/07/20/%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82/ АлександърТ.А. 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
alaswoeisme Posted October 12, 2013 Report Share Posted October 12, 2013 Отчаянието е лошо нещо, но оптимизмът е глупаво нещо. Човек винаги трябва да е готов за най-лошото, да измисля начини как да се справи с него, а не да се предава. Очаквай на-лошото, но знай, че ако имаш акъл, ще можеш да се справиш. Ако гледаме само позитивно на нещата, нещо ужасно ще ни изненада и надвие. Здравословно е човек да бъде черноглед, но мотивиран. Ако човек е оптимист, то той живее в заблуда, което не е особено зряло. Много важно е обаче да няма страх, защото той само спъва. Един смел човек е непобедим. Някои хора се раждат такива. Други умират несигурни страхливци. Трети се сблъскват с нещо ужасно, страдат неистово и когато ножът опре о кокала, намират такава смелост, която остава за цял живот. Преживее ли човек нещо наистина страшно, ужасяващо, определено става по-силен. Тук обаче важна е думата "преживее". Защото някои хора остават живи след изпитания, но не успяват да ги преживеят. Страдат от пост-травматичен стрес и т. н. Това определено не ги прави по-силни. Напротив даже. Но справят ли се с травмата, стават неуязвими. Така че това, което не ни убива, ни прави по-силни само ако го надраснем. B__ 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Posted October 13, 2013 Report Share Posted October 13, 2013 Чудесно мнение .Само искам да кажа че използваш думата ,,оптимизъм" вместо ,,илюзия".Много хора го правят .Истинският оптимизъм включва нещата за които приказваш . Негова основа е добрата подготовка и увереността че в необходимия момент , ще направиш най доброто . Донка 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
B__ Posted October 13, 2013 Report Share Posted October 13, 2013 (edited) Оптимизмът е вреден - всяко очакване или план поддържа цялото его и носи страдания. Всяко очакване е илюзия. А всяко решение взето от ума носи очаквания. Умът е гениален за анализ, комуникация и прилагане на решенията. Но не и за вземането им. Той им прикачва илюзиите и води до страдание. Е, фокусът на съзнанието е друго нещо Edited October 13, 2013 by Божидар Цендов-БожидарЗим Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Posted October 13, 2013 Report Share Posted October 13, 2013 (edited) Всеки с моженето си.За да загърбиш ума ,трябва да знаеш какво правиш.Дали са много хората развили сетивата си достатъчно? ЗИМ, Имаш в предвид не, физическия ,материалния план .Моето тяло и психика се нуждаят от много тренировки , за да добият вида , който ми харесва .Както казват по грубата материя е по инертната .С други думи ,трябва да издържат на много стрес. Оптимизъм е да мисля че добре се подготвям .Знам че се залъгвам ...но това са моментните възможности. И още нещо за оптимизма.Това е добър начин на изява радостта отт живота Edited October 13, 2013 by АлександърТ.А. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
B__ Posted October 13, 2013 Report Share Posted October 13, 2013 Александър аз мисля, че най-много материализъм има в духовните търсения.... Например, човек мисли "положих усилия, трябва да се развия духовно" -чисто търгашество Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted October 14, 2013 Report Share Posted October 14, 2013 Например, човек мисли "положих усилия, трябва да се развия духовно" -чисто търгашество Това не е общовалиден пример. Възможно е някои хора да мислят по този начин, но други ще мислят по различен начин. Очакванията, ако са основани на познание, на разбиране на някои принципи, на опит или дори на интуиция могат да се окажат от полза. Плюс това в горните разсъждения не видях да бъде засегната вярата, която не е просто оптимистична настройка за бъдещето, но и инструмент за постигане на въпросните положителни резултати. Тук имаме нещо повече от очаквания. Това, че оптимистът ще се срине ако очакванията му не се оправдаят също не е общовалиден пример. Правилната позиция е да очакваш най-доброто, но да си подготвен за най-лошото. Защото ако се оставиш да бъдеш изненадан (пък било то и приятно) от едно положително стечение на обстоятелствата, то най-вероятно ще пропуснеш част от благоприятните условия, които обстоятелствата ти предоставят. В крайна сметка оптимизмът не е да не виждаш неблагоприятните възможности които могат да се проявят, както и песимизмът не означава да не виждаш положителните такива. Оптимистът вижда ползата която може да извлече дори от една тежка ситуация и по този начин може да се възползва от ситуацията и да извлече тази полза. Песимистът дори и в благоприятна ситуация не вижда възможните ползи и не може да се възползва от тях. Оптимистът навсякъде забелязва положителните възможности. Това не означава, че не вижда отрицателните, но той се стреми към положителните и ги постига. А ако нещо неблагоприятно се случи в живота му той просто знае, че то ще отмине и го оставя да отмине. mvm 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
B__ Posted October 14, 2013 Report Share Posted October 14, 2013 Например, човек мисли "положих усилия, трябва да се развия духовно" -чисто търгашество Това не е общовалиден пример. ...... А ако нещо неблагоприятно се случи в живота му той просто знае, че то ще отмине и го оставя да отмине. Както казах пример - значи не е общовалиден. Как точно неблагоприятните неща в живота ни отминават? Ей така, или ги "обработваме" по някакъв начин. Или чакаме да отминат? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted October 14, 2013 Report Share Posted October 14, 2013 Как? - Различно е. Но основно става въпрос за неблагоприятни условия и стечения на обстоятелствата, които не зависят от нас. Това, което зависи от нас разбира се ние трябва сами да направим. Но и тогава понякога пак трябва да се съобразяваме с определени времеви цикли. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
B__ Posted October 14, 2013 Report Share Posted October 14, 2013 за отминаването нищо не каза Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Донка Posted October 14, 2013 Report Share Posted October 14, 2013 Да следя диалога между Божидар и Станимир определено няма да успее да ме убие - но със сигурност ще ме направи по-силна - ще се науча да преодолявам любопитството си и да не отварям темата докато тя се състои само от техните престрелки Шегичка, момчета Диана Илиева 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
B__ Posted October 14, 2013 Report Share Posted October 14, 2013 (edited) Да следя диалога между Божидар и Станимир определено няма да успее да ме убие - но със сигурност ще ме направи по-силна - ще се науча да преодолявам любопитството си и да не отварям темата докато тя се състои само от техните престрелки Шегичка, момчета Много свежо Донка, благодаря, Иииии много точно Между другото (винаги съм го казвал) Станимир ми даде много важни насоки, когато за първи път влязох в този форум. Edited October 14, 2013 by Божидар Цендов-БожидарЗим Донка 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.