Диана Илиева Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Аз не съм лекар, но се включих с въпрос, защото имам много близка приятелка, чиято дъщеря е с епилепсия. Покрай нея и аз съм донякъде в час. Това, което казвате, че пристъпът не е задължително припадък и т.н. е така, но такива неща бяха обяснили и другите писали преди вас, така че не можах да разбера, къде има объркваща информация. За съжаление от това, което споделя моята приятелка, не съм много въодушевена от методите на съвременната конвенционална медицина по отношение на епилепсията. Мисля, че е точно така, както и вие казвате - мозъкът за нея все още е загадка. Тук пишат много хора, които се интересуват и дори се занимават с различни методи на алтернативна медицина. Как се отнасяте вие лично към нетрадиционните методи на лечение; запознати ли сте/имате ли опит специално по отношение на епилепсията? - това ще бъде една много полезна информация. П.П. Моята приятелка може би не знае за вашата Асоциация, защото никога не ми е споменавала. Благодаря, че ми дадохте координатите, ще й ги препратя още днес. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Iv.Qnakieva Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Да за епилепсията може да се каже,колкото пациенти толкова различни комбинации от лекарства и дози. През ноември месец миналата година имахме конференция в София на която присъстваха известни невролози-Доц.Божинова , д-р Литвиненко ,д-р.Димитрина Христова,доц.Колев-неврохирург ,д-р Кр. Минкин също неврохирург.И там беше засегнат въпросът за хомеопатията.Лекарите категорично отхвърлиха спирането на традиционната медицина и оставянето само на нетрадиционната ,даже дадоха примери ,когато родителите са решили да опитат това илекарят не е успял да ги убеди да се откажат ,от което детето се влошава ,изпада в епилептичен статус и кома.С много усилия са успели да го спасят ,но с последствия.а също познава жена с епи ,която е опитвала и съжалява за това,също майка сподели ,че в опита си да помогне на детето си е навредила ,когато е загърбила традиционната медицина. Аз пиша активно и в бг-мама,така че който желае да погледне и там. А в по предните страници друг наш представител е пуснал сайта на нашата организация ,но излежда не сте обърнали внимание! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 10, 2008 Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 (edited) Да за епилепсията може да се каже,колкото пациенти толкова различни комбинации от лекарства и дози. През ноември месец миналата година имахме конференция в София на която присъстваха известни невролози-Доц.Божинова , д-р Литвиненко ,д-р.Димитрина Христова,доц.Колев-неврохирург ,д-р Кр. Минкин също неврохирург.И там беше засегнат въпросът за хомеопатията.Лекарите категорично отхвърлиха спирането на традиционната медицина и оставянето само на нетрадиционната ,даже дадоха примери ,когато родителите са решили да опитат това илекарят не е успял да ги убеди да се откажат ,от което детето се влошава ,изпада в епилептичен статус и кома.С много усилия са успели да го спасят ,но с последствия.а също познава жена с епи ,която е опитвала и съжалява за това,също майка сподели ,че в опита си да помогне на детето си е навредила ,когато е загърбила традиционната медицина. Аз пиша активно и в бг-мама,така че който желае да погледне и там. А в по предните страници друг наш представител е пуснал сайта на нашата организация ,но излежда не сте обърнали внимание! Благодаря за информацията, за сайта и мнението. Истина е, това не само за епилепсията но и въобще, колкото повече лекари, толкова повече мнения, диагнози и методи на лечение. Живеем в свят и време в които освен традиционната медицина има и много други методи и на лечение... и всеки сам трябва да реши и избере кое е най-подходящото за него. Важно е, че ти остави своя опит тук и той също ще даде своята полза. Редактирано Юни 10, 2008 от Аделаида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Iv.Qnakieva Добавено Юни 10, 2008 Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 Здравейте,по природа съм човек ,който подава ръка на всеки ,който има нужда. Така ,че освен проблемите с лечението на епилепсията има и други жизнено важни неща ,като образование и интеграция. Но за да постигнем успехи ,не трябва всеки сам да търси решение на проблема ,а да го споделя с колкото се може повече хора за да се разбере ,че има проблем. Трудно е много е трудно за родителите да приемат ,че детето им има епилепсия.В повечето случаи се оптват да прикриват заболяването,защото нашата общественост не е запозната с това ,че с епилепсията може да се води и нормален начин на живот. Ако някой има въпроси да ги поставя във нашия сайт и там ще намери коппетентен отговор! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ddea Добавено Юли 15, 2008 Доклад Share Добавено Юли 15, 2008 (edited) Зравейте, не попаднах тук случайно. Историята ми е на пръв поглед обикновенна, но за мен е нещо строшно.Ще Ви кажа накратко и ако някой може а ми даде съвет ще съм Ви благодарна. Преди известо време се запознах с приятен човек,изключително интелигентен,макар и без завършено "висше образование"-както обича той самия да казва Имам "Диплом от университета на живота". Предложи ми да се омъжа за него. Тогава ми каза, знаеш ли от 2003 год взимам лекарства за епилепсия, но не съм припадал.Няма нищо страшно, не искам да се страхуваш.Това се случва на всеки 1/1000 човека. Ще бъда още по-добре, ще видиш. Аз те обичам.... ето думи такива чувам всеки ден. Каза че при раждането му, докторът го е ударил по главата, но лекарствата са наистина от 2003год. Пропуснах а споделя,че съм развеена и имам син на 11год. До сега не ми се е случвало, а и не познавам човек страдащ от това заболяване.Чувала съм ,че понякота са доста агресивни хората с епилепсия. Иска да се преместим при него/говорим за грък/. Ако нещо се случи с него мисля,че роднините му могат да ме обвинят за последствията, а в чужда държава със закони които се спазват.Страх ме е за синът ми, че ако разбере за болестта на човека до мен ще реагира много остро и ще пожелае да живее с баща си. Дано да сте разбрали какво искам да кажа.Мислите ми са доста хаотични.Объркана съм,не зная кой път да поема... Моля Ви,помогнете ми.Кажете ми нещо за кураж, защото в противен случай аз ще съм следващата с емоционален срив. Благодаря Ви. Може да ми пишете и на email atzova@abv.bg Редактирано Юли 15, 2008 от ddea Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 15, 2008 Доклад Share Добавено Юли 15, 2008 Помисли дали ти сама имаш силата да спасиш/ помогнеш на този човек или заедно с него ще хлътнеш и ти и синът ти в пропастта. Помисли добре и вземи твърдо решение без чувство за вина, ако искаш да помогнеш на някого по-добре се помоли на Бог, Той по - добре знае от нас... Не можеш да спасяваш удавник ако ти сама не можеш да плуваш.Т.е. съвета ми е - бягай - спасявай се - без чувство за вина и не мисли че това е Любов - не е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юли 16, 2008 Доклад Share Добавено Юли 16, 2008 Т.е. съвета ми е - бягай - спасявай се - без чувство за вина и не мисли че това е Любов - не е. Прощавай, Fut, но по-абсурдно нещо отдавна не съм чувала. Как може ти да знаеш кое е любов и кое не е? ddea, можеш да направиш само едно нещо - да послушаш сърцето си. Никой не може да ти даде съвет, защото никой не е на твоето място, не познава чувствата ти, нито чувствата на другия човек. Човекът явно наистина те обича, щом ти е споделил за болестта ти, това говори за сериозни намерения. Струва ми се обаче, че ти се бориш с предразсъдъците си - самият факт, че споменаваш за това, че няма висше образование, че се страхуваш да не понесеш юридическа отговорност в другата страна и т.н. В същото време не споменавш нищо за любов - той те обича, той иска да се омъжи за теб... а ти какво искаш? Ти обичаш ли го? Аз за себе си зная например, че когато обичам, дори не се замислям за това дали човекът има висше образование, дали има пари, какви усложнения биха могли да настъпят... такива мисли са ми минавали, когато не съм обичала другия, но съм виждала в него спасение от собствената си ситуация (това обаче не е любов, а вид сделка); аз лично не съм се възползвала от тези ситуации, защото за мен би било убийствено, но имам приятелки, които са сключвали такива "сделки" и животът им напълно ги удовлетворява. Какви са твоите чувства, какво очакваш и какво можеш да дадеш - това можеш само ти самата да прецениш. А реакцията на сина ти зависи само от твоето отношение към нещата - ако теб те е страх, и него ще го е страх. Ако му обясниш, че това е нещо нормално, ще го приеме за нормално. Що се отнася до епилептиците - за първи път чувам да са агресивни. Знаеш ли, почти всяка болест във всеки момент може да се случи и на всеки от нас. Епилепсията също. Има много и доста различни по клинична изява форми на епилепсия. Аз съм стоматолог; като бях студентка, в 1 курс, изучавахме анатомия много интензивно - упражненията ни бяха всеки ден, по 3-4 часа, през останалото време имахме и други, налагаше се да ходиме допълнително, а време за четене оставаше само нощем. Тогава започна да ми се случва нещо много странно - започнаха да ми се губят някави кратки периоди от време (секунди). Асистентката си човъркаше трупа, говореше, аз слушах и след това осъзнавах, че за няколко секунди "съм изключила". Притесних се и отидох на невролог, а той каза, че е епилепсия на еди-кой-си (така се стреснах, че дори името не запомних); че се дължи на преумора, хронично недоспиване, невъзможност за възстановяване на медиаторите в мозъка и нарушения на дейността му. Това отзвуча с анатомията, оттогава не ми се е случвало. Така че, епилепсията е по-опасна за болния, отколкото за близките му. Има "припадъци", при които настъпват ограничени гърчове и съзнанието се запазва. Опасни са, разбира се, припадъците, при които болният губи съзнанието си, при което може да падне и да се нарани - което може да се случи и на всеки човек, който не страда от епилепсия. Опасни са продължителните генерализирани гърчове, при което езикът може да западне и да се наруши дишането - тоест, от човека, който живее с епилептик, се изисква да има известни познания по оказване на бърза помощ в тези случаи. Но епилепсията се контролира с медикаменти, самият факт, че тези хора имат нормален социален живот е достатъчен сам по себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 16, 2008 Доклад Share Добавено Юли 16, 2008 (edited) Т.е. съвета ми е - бягай - спасявай се - без чувство за вина и не мисли че това е Любов - не е. Прощавай, Fut, но по-абсурдно нещо отдавна не съм чувала. Как може ти да знаеш кое е любов и кое не е? Абсурдно звучи, да но има поговорка: " Не питай старило, питай патило", така го почувствах така и го написах и въпреки всичко права си за едно това и щях да напиша - следвай сърцето си... но и не само, има и разум т.е. следвай двамата свидетели разума + сърцето - това е мярка, поне аз така го знам и съм проверила на практика т.е. ако са в хармония всичко е о.к. ако не са значи проблем съществува и това са много, много важни решения. В крайна сметка всеки има право на мнение или се лъжа?!? п.п. Когато прочетох поста веднага се сетих, за една книга която съм чела отдавна, мисля че и филм има по нея- " Не без дъщеря ми" не помня авторката но мисля че беше по действителен случай.Такава беше асоциацията ми. . п.п.п. Проблема не е в това че човека е болен или без висше образование, проблема се състои в нещо друго, усеща се... Редактирано Юли 16, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 16, 2008 Доклад Share Добавено Юли 16, 2008 Аз си мисля, че никой отстрани не би могъл да даде верен съвет. Може би е най-добре вие ddea, да помислите и да си отговорите сама какво искате. Винаги има риск, дали от болест или нещо друго, но, когато се свързваме с друг човек е важно да знаем какви компромиси можем да правим, какво да дадем и какво очакваме от другия.... И най-вече обичаме ли този човек, но и да слушаме разума си... А за хората с епилепсия, не съм чула да са агресивни, по-скоро е стряскащо това, което се случва ако има гърч.... Имам приятели, които живеят с тази болест доста нормален живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 16, 2008 Доклад Share Добавено Юли 16, 2008 (edited) Аз си мисля, че никой отстрани не би могъл да даде верен съвет. по - скоро споделяне на личен опит Може би е най-добре вие ddea, да помислите и да си отговорите сама какво искате. Винаги има риск, дали от болест или нещо друго, но, когато се свързваме с друг човек е важно да знаем какви компромиси можем да правим, какво да дадем и какво очакваме от другия.... И най-вече обичаме ли този човек, но и да слушаме разума си... А за хората с епилепсия, не съм чула да са агресивни, по-скоро е стряскащо това, което се случва ако има гърч.... Имам приятели, които живеят с тази болест доста нормален живот. Да, и аз познавам такива хора, така е както го казваш Искам да споделя още нещо от личен опит, защото и аз като въпросния човек нямам диплома за висше образование и на мен живота ми е Велико Училище. Значи, това което съм установила от скромния си опит е че има любов и ЛЮБОВ. Когато е любов има карма, затъване в неразрешими проблеми, попадане в омагьосан кръг, изсмукване на енергията до капчица, попадане под чужда зависимост и т.н...В такъв момент, за мен изхода е бил - рязко разсичане на възела, това е. Когато е ЛЮБОВ, тогава вече е друго. Любовта те понася на огнените си крила и те ръководи вътрешно, за Любовта няма болести, няма проблеми, те за нея са като детска игра т. е. всяка трудност я прави още по - силна, по- дълбока, по- красива. Тогава и методите сами идват, защото самата Любов е ключ за разрешението на всеки проблем. Каквото и да кажа за Любовта все ще е бедно и недостатъчно... Такава е тя, Истинската Любов, от скромния си опит говоря. Поздрави! Редактирано Юли 16, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ddea Добавено Юли 17, 2008 Доклад Share Добавено Юли 17, 2008 Благодаря за изказаното мнение, но явно не сте разбрали че за мен образованието също е без значение, това са думи на приятелят ми... той обича така да се забавлява като говори за себе си , а ето и цитата от написаното от мен: ".......... макар и без завършено "висше образование"-както обича той самия да казва имам "Диплом от университета на живота........" Благодаря Ви наистина за мнението и съветите, мисля че открих нещо много полезно в тях: Не се предавай а се бори ако обичаш. Мислех си обаче и следното : Много хора се чувстват неадекватни,недостойни и уплашени.Те не намират в себе си това, което откриват в другите.Изпитват страх, който е ограничил възможностите им,и за това като компенсация започват с настървение да се насочват към търсене на положителни емоции. Дали съм точно тази + емоция за този мъж. Струва ми се, че и той осъзнава това и за това така ме притиска да дам отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 18, 2008 Доклад Share Добавено Юли 18, 2008 Благодаря за изказаното мнение, но явно не сте разбрали че за мен образованието също е без значение, това са думи на приятелят ми... той обича така да се забавлява като говори за себе си , а ето и цитата от написаното от мен: ".......... макар и без завършено "висше образование"-както обича той самия да казва имам "Диплом от университета на живота........" Благодаря Ви наистина за мнението и съветите, мисля че открих нещо много полезно в тях: Не се предавай а се бори ако обичаш. Мислех си обаче и следното : Много хора се чувстват неадекватни,недостойни и уплашени.Те не намират в себе си това, което откриват в другите.Изпитват страх, който е ограничил възможностите им,и за това като компенсация започват с настървение да се насочват към търсене на положителни емоции. Дали съм точно тази + емоция за този мъж. Струва ми се, че и той осъзнава това и за това така ме притиска да дам отговор. http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=27 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дидка_сл Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Виждам че темата е пусната доста отдавна и все пак искам да ви разкажа малко за себе си. първият си припадък получих когато съм била на 3 или 4 годинки. от тогава не помня нищо но са ми разказвали. месец след първия припадък съм получила и втори. правили са ми изследвания но не са открили никакви нарушения. на 12 години получих третия си припадък. от него си спомням само че бях на гости у приятелка и бях права. причерня ми и съм изгубила съзнание за около 5 минути. събудих се на един стол и чувах как моята съученичка звънеше в бърза помощ. бях се напишкала несъзнателно. след като ме закараха в спешното, там ме прегледа лекарка и ми изписа "Депакин" и ми постави диагноза Епилепсия след като разбра че съм имала 2 припадъка като малка. назначиха ми ЕЕГ. всичко си му беше наред на мозъка ми. Лекарят ни попита защо сме започнали лечението без да са ми направили ЕЕГ, но така или иначе ми каза да пия хапчетата една година и ако се чувствам по-добре след година ще започнем да ги намаляме и ще ги спра. пиех хапчеата сутрин и вечер в продължение на две години, но не се чувствах кой знае колко добре. имала съм случаи когато пак ми е причернявало и за да не припадна съм клякала или лягала. спрях хапчетата сама, без да съм се консултирала с лекар. ходих и на ЕЕГ-та и на скенери и ми правиха чернодробни изследвания и всичко с мен си беше нормално. така и не можаха да разберат лекарите какво ги предизвиква тези припадъци. сега си се чувствам мн добре. не съм припадала от 10 години. понякога се чувствам мн слаба, но се овладявам. Радвам се че споделих за проблема си с хора, които ще ме разберат и се надявам да не ви е било досадно да четете историята ми Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Yo_Light Добавено Септември 7, 2008 Доклад Share Добавено Септември 7, 2008 Здравейте! Съжалявам, че тук има много болни и страдащи хора. Но има надежда във всяка ситуация. Аз лично бях много зле преди да ми помогне един екип от лекари от Русия. В него е една епилептоложка със световна известност, която разбрах, че ще идва в България към края на месеца. В Русия бях в Институт Мозга Человека. Смея да твърдя, че там медицината е с поне 20год напред. Имат страхотна лаборатория, правят обстойни изследвания и при тях има Позиционно емисионен томограф, който прави функционално изследване на мозъка. ЕЕГ-то не се прави за 15мин. както тук, а за мин.4часа. Докторите са много внимателни и наистина мислят как да ти помогнат най-адекватно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Iv.Qnakieva Добавено Октомври 18, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2008 Да ЕЕГто е с по -голяма продължителност само когато специалиста прецени ,че има проблем,който може да се засече със самото ЕЕГ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
галях4 Добавено Февруари 4, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2009 здравей, Yo_Light моля за координати на Институт Мозга Человека или инфо. интересувам се за бебетата ми - еднояйчни близнаци (на 1,3г). имат по 6 генерализирани гърча и диагноза идиопатична епи. благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
teodora1993 Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 3дравейте аз скоро разбрах за този фором и понеже съм болна от епилепсия реших да се регистрирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
teodora1993 Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 аз съм само на 19години 2008 година ми откриха епилепсията имала съм много припадъци но свикнах с тях Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bias Добавено Април 25, 2012 Доклад Share Добавено Април 25, 2012 привет от мен дени . Съпругът ми е емилептик и искам да попитам влияе ли заболяването на забременяването. Имаме проблем р гинеколога ми каза че може да е от лекарствата. Вярно ли е и някой знае ли как да постъпим - моля за съвет . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest podarina Добавено Май 4, 2012 Доклад Share Добавено Май 4, 2012 Здравейте, Съществува безвреден и безлекарствен метод за повлияване на епилепсията, нарича се биофийдбек. Методът се състои в измерване и трениране на мозъчната активност с помощта на електроди и специализиран софтуер. Нарича се още невротренинг и се провежда от терапевт. Провеждат се тренировки на мозъка под формата на видео игра. Методът намалява припадъците. Траен ефект се постига след минимум 20 посещения. За повече информация: http://adea-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=8&Itemid=12 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tsvetomira Добавено Май 5, 2012 Доклад Share Добавено Май 5, 2012 привет от мен дени . Съпругът ми е емилептик и искам да попитам влияе ли заболяването на забременяването. Имаме проблем р гинеколога ми каза че може да е от лекарствата. Вярно ли е и някой знае ли как да постъпим - моля за съвет . самата епилепсия не влияе на възможностите за забременяване, но някои медикаменти могат да доведат до сериозно намаление на броя на сперматозоидите и след години лечение да доведат до стерилитет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tsvetomira Добавено Май 5, 2012 Доклад Share Добавено Май 5, 2012 Здравейте, Съществува безвреден и безлекарствен метод за повлияване на епилепсията, нарича се биофийдбек. Методът се състои в измерване и трениране на мозъчната активност с помощта на електроди и специализиран софтуер. Нарича се още невротренинг и се провежда от терапевт. Провеждат се тренировки на мозъка под формата на видео игра. Методът намалява припадъците. Траен ефект се постига след минимум 20 посещения. За повече информация: http://adea-bg.com/i...&id=8&Itemid=12 само да ви напомня че има различни типове епилепсия, поради което подхода при избор на метод за лечение или медикамент е различен. не е коректно да генерализирате и слагате под общ знаменател всичко що има в диагнозата думичката "епилепсия". ако епилепсията е симптоматична, как точно се предполага че вашия метод би помогнal?? какво има да се тренира там? става въпрос за увреда на мозъчна тъкан, която след формирането на "белег" започва да функционира като огнище за епилептични припадъци. моля да се информирате относно причини и типове епилепсия преди да си давате бабешки съвети. относно първото питане /което е от 2006, но въпреки това/ - по принцип, когато пациента остане 5 години без припадъци и при намаляване на дозата на лекарството до пълното му спиране е желателно да се прави от време на време по едно ЕЕГ. не знам защо мрънкате? и къде е проблема? по-добре да се прави едно екстра-изследване отколкото да си намерите детето отново сгърчено в припадък. in the mean time, да се избягва безсъние, прекомерен стрес, ярка светлина както тази по дискотеките Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
NyanCat Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 Здравейте, казвам се Димитър и съм на 12 години (зрял съм за възрастта си). Пиша тук, защото не открих подходящ форум. Така значи главно, баща ми е с епилепсия. Има малък проблем с алкохола и лесно се напива (заради "приятелите" му). Обикновенно става когато отиде с неговите "приятели" да гледа мачове или да празнуват нещо, и така те му викат реплики като: "Еее айде пийни още малко.." (въпреки, че знаят, че получава припадъци) Вчера за пръв път го видях да припада естествено аз съм малък и нормално е да се уплаша. Това стана само, защото се беше напил и сигурно не си е бил взел хапчетата, Таа въпроса ми е как да го накарам да престане с алкохола, майками опитва, сестра му, баба и тн. но нищо не става надявам се мен да ме послуша. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 Здравей,В описаната ситуация ми се струва, че от теб не зависи много. Баща ти сам трябва да вземе нужните решения, но не и да бъде накаран. Той сигурно е наясно за вредата от алкохола и за особеностите на епилепсията (нуждата от определен режим, особено при по-чести припадъци).Баща ти знае ли, че си го видял при последния припадък? Знае ли за страховете, които ти е причинило това? Ако не – кажи му го, или нека някой друг да му го каже. Без да го обвиняваш, но той следва да е наясно с това, което изпитват близките около него. Той следва да е наясно, че вие близките му страдате не по-малко от състоянието му, защото го обичате и не ви е безразлично какво се случва с него и с живота му. Това е, което според мен може да се направи, а дали ще е достатъчно никой не може да каже. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 Станимир, именно чувството на отговорност, което призоваваш, може да доведе до епилепсия. И със сигурност прекаленото натрапване на отговорност води до злоупотреби с алкохол! Епилептичния припадък е опит човекът да се изтръгне от управляващите ръце на семейството. Тези болести означават, че трябва да се лекува цялото семейство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.