Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Размисли за тук и отвъд


gaideto
 Share

Recommended Posts

Предлагам в тази тема всеки,който иска да напише нещо свое,няма значение какво точно-може да е разказ,стих,есе или просто размисли за тук и отвъд.Искам да споделя с вас нещо,което написах наскоро някъде към 4ч. сутринта и след това,като че ли живота ми стана малко по-спокоен,защото според мен,когато даден човек има някаква информация трябва да я споделя с хората,няма значение дали те ще го разберат. Няма връщане назад.Остави миналото да си отиде.Ти си пътник,но в другата посока-напред,а не назад.Пътят обратно вече е затворен и не можеш да се върнеш там,откъдето си дошъл.Всички са пътници в най-голямата железница,наречена наивно от хората живот.Но ти знаеш истината,ти си просветен в тайнството на истинския живот,който кипи не тук,а там,от другата страна,там където всички се страхуват да отидат.И защо?Колко глупави са хората,как могат да вярват в смъртта,но не и в живота!?Всички са пътници в най-голямата железница,но не са обречени на бавна и сигурна смърт,а на бърз преход към истинския живот,там отвъд,там към съвършенството.Хората вярват в Ада и Рая,но къде са те,знаеш ли ти?-Раят е там,а Адът тук!Ще ме помислиш за луда или напълно дезориентирана,но аз ще отговоря на твоето неразбиране:"Живей и сам ще разбереш!"Аз вече живях прекалено много на тази Земя и знам,че за недотам напредналите е необходимо всичко да видят,да пипнат,да опитат и тогава да се убедят в правотата на думите.Аз знам!Няма смисъл да те убеждавам в очебийното,ти сам някога ще разбереш!Ти трябва сам да се докоснеш до всичко земно,както до добро,така и до не чак толкова добро,да го оцениш.Защо не съпоставям добро и зло ли?Отговорът е много елементарен-защото злото не съществува,така както и времето.Това са просто човешки метафори,които привидно правят живота на човека подреден и ясен.Не те насилвам,само те насочвам към пътя.Сам ще разбереш,когато си готов,защото тази информация в момента можеш да я чуеш или прочетеш,но дали можеш да я асимилираш?!Ще дойде време,когато всички ние ще знаем всичко...Пардон,както вече казах,времето не съществува,следователно!?Ние знаем всичко,важното е да се научим да стигаме до информацията,която е вътре в самите нас.

Edited by gaideto
Link to comment
Share on other sites

  • Replies 61
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:angel: ОТВЪДЕН СВЯТ

Русалки нежни, самодиви

и разни там митични същества.

Летяха в пространство приказно красиво

/за мъничко и аз бях част от тези небеса/.

Видях и ангелите с хубост нежна,

и змейове със зейнали уста.

В хармония съжителство на доброта и грубост дива,

светли, вълшебно-обаятелни места.

Към нас дали ще приближава

невидим свят, прекрасен и щастлив?

Бавно, изчаква ни, очите ни отваря

ще се превърне и Земята в Рай красив.

От неизвестното сега боим се,

но Отвъдното със необятността си мами.

Неволно със сърцата си натам стремим се,

/от там енергия почерпва любовта ми/. :angel:

Link to comment
Share on other sites

Благодаря. :)

"Ще се наслаждаваш ли на богатствата които притежаваш, като знаеш че те ще загинат? Ще се радваш ли от владението на парче земя, когото за хората на Бога стойността на целия този свят е колкото тази на окото на умряла мравка? ... Къде отидоха гордите и техните дворци? Погледни гробовете им и дано да се възползваш от този пример, урок за всеки наблюдател."

Баха Иллах

Link to comment
Share on other sites

Идеалът на омагьосания скитник,

понесен от кристалните видения на възкръсналият спомен,

пред олтара на прокудените феи.

Загубен!

Link to comment
Share on other sites

Дали не чаках много - цяла вечност

в гонежа на една далечност.

Нали не плаках много - цяла речност

в потопа на една небесност.

Дори не зъзнах много - цяла ледност

в покоя на една планетност.

Уви! - Не дадох много - цяла грешност

в окопа на една човечност.

Link to comment
Share on other sites

Тук и одвъд... Ах, как можем да паднем в капана на думите, да заспорим - какво е тук, къде е отвъд, къде е спасението... Няма, няма тук и отвъд, едно е... Но има друго, което е отвъд тук и отвъд отвъд, което само си мислим, че е отвъд... Затова:

Вървя по моста.

Между миналото и бъдещето.

Живея сега.

Link to comment
Share on other sites

Благодаря на всички,които се включиха:)Имам още една идея относно тази тема,може да опитаме да правим анализи на това,което всеки един от нас е написал

Паднал ангел

Странен скитник броди в нощта,

неспекоен крижи,надига глава.

Търси живота,

безвреме жестоко изтръгнат

и любовта,

по-силна дори и от страха

да се завърне,

да остане сам навеки

сред съдбовните пътеки

между живота и смъртта

в търсене на любовта.

Все още отворена е райската врата

в очакване на скитника в нощта.

Ангел блажен стой на пост,

кани среднощния гост

в дверите на вечността.

Скитникът сърдит,

раздирян от спомена

за любовта така красива,съвършена

загърбва райския пазител,

полита в пропастта

между живота и смъртта.

Странен скитник броди във нощта,

неспокоен кръжи,надига глава.

Търси пътеките на любовта.

Къде е неговата любима сега?

Скърби безутешна за своя любим

в царството на вечността.

Скитникът между световете

не вярвал в това,

че любовта продължава и след смъртта.

Скитникът така и не узна,

че любимата му го последва

дори и във смъртта.

Паднал ангел бродеше тогава.

Паднал ангел броди и сега.

Паднал ангел ще броди завинаги,

търсейки,ненамирайки...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 months later...

ОТ ВЪРХА

Весела Димова

От върха

всички пътища водят към ниското

( върховете са част от Земята ).

А над тях са звездите...

Но не бяхме узрели за риска

да тръгнем нататък.

Някой друг ще направи

криле от ръцете си...

Ние слизаме. Вече е време.

И не питай звездите

как се стига Небето.

Те не знаят, защото

просто там са родени.

21.03.1987г. из стихосб. " Календар на птиците "

Edited by Силвия СД
Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Един самурай дошъл при дзен Учителя Хакуин и го попитал:

„Вярно ли е, че съществуват рай и ад?”

„Кой си ти?” - попитал го в отговор Хакуин.

„Войник съм” - отговорил той.

”Войник ли? Какъв е тоя началник, който те държи във войската? Лицето ти е като на просяк.”

Самураят така освирепял, че се хванал за меча и започнал да трепери целият. Хакуин продължил да го провокира:

”Ти имаш меч! Но той навярно е твърде тъп, за да ми отсече главата?”

Тогава вече войникът извадил меча си, но преди да замахне, Хакуин отбелязал:

”Тук се отварят вратите към ада”.

След тези думи човекът изведнъж се осъзнал и прибрал меча си, покланяйки се в нозете на Учителя...

”Тук се отварят вратите към рая” - промълвил сега Хакуин.

Link to comment
Share on other sites

Guest Кристиян

Паднал ангел бродеше тогава.

Паднал ангел броди и сега.

Паднал ангел ще броди завинаги,

търсейки,ненамирайки...спешна хирургия, където да му гипсират крилете по клинична пътека...Това определено е ТУК...

За Отвъдното...Кой каквото ще да си мисли, но понякога широкия житейски път завършва с тясна клинична пътека...

----------------------------------------

Тук ангелите плачат, поради болезнения урок на гравитацията...а в Отвъдното хората плачат, поради болезнена липса на знания, които да им осигурят крила...

----------------------------------------

Така че, отвъдното и тук..това е едно и също нещо, зависи от начина на придвижване...на мислите, чувствата и още нещо... :whistling:

----------------------------------------

Тук, или Отвъдното са толктова относителни като явления, но защо ли все човека си го отнася...наяве или под анестезия.... :hmmmmm:

----------------------------------------

Тук, човек все търси покой за душата си, макар че....всъщност, тук е работното място на душата, в тяло по специалността, а в Отвъдното, където може да почива безтелесно...всъщност, трескаво търси за душата си "работно място"....

-----------------------------------------

Е, преди вечеря само това можах да изцедя като "ордьовър"...за тези, които са "тук", това сигурно събужда апетита....за онези, които са в Отвъдното- това вероятно може да предизвика носталгия по десерта, до който така и не стигнаха... :yinyang:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 months later...

Един самурай дошъл при дзен Учителя Хакуин и го попитал:

„Вярно ли е, че съществуват рай и ад?”

„Кой си ти?” - попитал го в отговор Хакуин.

„Войник съм” - отговорил той.

”Войник ли? Какъв е тоя началник, който те държи във войската? Лицето ти е като на просяк.”

Самураят така освирепял, че се хванал за меча и започнал да трепери целият. Хакуин продължил да го провокира:

”Ти имаш меч! Но той навярно е твърде тъп, за да ми отсече главата?”

Тогава вече войникът извадил меча си, но преди да замахне, Хакуин отбелязал:

”Тук се отварят вратите към ада”.

След тези думи човекът изведнъж се осъзнал и прибрал меча си, покланяйки се в нозете на Учителя...

”Тук се отварят вратите към рая” - промълвил сега Хакуин.

Мисля , че има и трета врата, която е между "ада" и "рая", когато нито вадиш меча, нито се покланяш. Тук мисля , че има две положения или е най -доброто, или най лошото. :thumbsup2:

Link to comment
Share on other sites

След смъртта не остава нищо друго, освен Божията милост.

Ако я заслужиш с Покаяние.

Между ада и рая вратите са няколко. А меча е в поклона.

А защо си мисля, че вратата за Рая е една, а за Ада са много...? :3d_035:

Мисля си, че разликата за Тук и .. Отвъд е много малка - в Отвъд е няма Илюзията на Илюзорния свят /"Майя"/, една такава маааааа...лка разлика ... почти няма разлика .. :3d_015:

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Ние не събираме, а жънем. И дори, когато си мислим, че събираме, ние жънем отново. Целият ни живот е една непрекъсната жътва. Сеитбата се е състояла преди еони.

Link to comment
Share on other sites

Между ада и рая вратите са няколко. А меча е в поклона.

А защо си мисля, че вратата за Рая е една, а за Ада са много...?

Вратата за Рая е една за този, който още не я е отворил. Когато я отвори, го чака изненада - а, още една врата, и още и още...врати...

За отваряне.

Link to comment
Share on other sites

И Ада и Рая са вътре в човешкото сърце. Буквално и преносно.

Когато допуснем страстите да го управляват, отваряме вратите на Ада.

Когато допуснем Бога да го управлява, Той ни учи да връзваме страстите си.

За това според мене вратите за Ада са много.

За това според мене врата за Рая е една.

А като знаем, че Бог е Любов, Тя Любовта не иска, Тя дава само, без да иска..

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Без СТРАСТИ няма осъзнаване. Всеки от нас е бил корабокрушенец и е търсил островът на спасението. Обикновено не се е задоволявал само с метафората. Всеки иска Светът да му прости, не да го забравя. Дори и смъртта, която е мост между тук и отвъд тук, е страст. А откъсването на цветето винаги е болезнено, дори и да е смирена жертва.

Никой не иска да умира, дори и отвъдността да предлага най-уютния роден дом. Попитайте болните от рак във финална фаза.

Link to comment
Share on other sites

До някъде е така.

Без СТРАСТИ няма осъзнаване.

Страстите водят до корабокрушение. - така е. Бил съм корабокрушенец и затова го знам.

Но когато човек овлдее страстите си - настъпва безстрастие / страстите нямат вече власт над ума и сърцето му/. Такъв човек запазва вътрешно ужасяващо ледено спокойствие. знае какво има зад страстите и това не го вълнува много вече. Бих казал никак. Новите хоризонти грабват ума изцяло.

Зад страстите настъпва безстрастие и ... неизречимо бездумие... съзерцание ако замълчиш. А ако проговориш - Поток, пълноводна река, трудно удържима.

..."Велик Си и само в мълчание можеш да бъдеш изречен" - мисля така се е зародило възклицанието на молещият се.

А тези болните от рак или друга болест, те умират със страстите си и за това е така. Просто ги е страх, че след смърта ще попаднат в лапите на собствените си страсти - генерираниот тях смите преживе. И тялото няма да го има вече да ги пази от връхлитащите ги сабствени мисли и страсти.

Мисля от това ги е страх.Обяснимо е.

Link to comment
Share on other sites

Нито мислите, нито страстите са наши. Дори рецепторите ни за тях не са.

Не искам светът да ми прощава, искам толкова да ме забрави, че да достигна Мир.

Вътрешният покой е като течен азот. Само отвън изглежда леден, а до каквото се докосне, изгаря без дим.

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Нека някой да ми даде пример за човек, овладял страстите си.

Надявам се, четете това което пишете.

Дори това, че някой ми отговаря е въпрос на страст, не на себеотрицание. Страстта е пожелание, а пожеланието намерение, овеществяване.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...