Бъдещето на България - идеи!

[Донка]

Бъдещето все още е в нашите деца и тяхното образование... 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

За Киселова е ясно не е новина . Но вижте сухите данни в клипа .

 

[АлександърТ.А.]

След час разглеждане на официалните и нетолерираните новини става трудно да се успокоя , без някоя подходяща музика :   

 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

Бъдещето на България

 

 

Цитат

 

mihailo    Добавено Януари 19, 2012 (edited)

Пиша за тези които смятат че бъдещето на хуманния капитализъм е изчерпано. За така наречения Скандинавски ,,Американски, на Англия или Германия капитализъм.За тези които смятат че ние сме в сдновековно чорбаджийския такъв.Смятам че трябва да си променим гелщада ,и прескочим надеждите за хуманния капитализъм и да оформим ново общество основано на Братсво и Любов,,Където не жертвата се извинява на поробителя а всички имат достойнство.Нека не превръщаме темата в хентърска изява,а да помолим тия които са чели беседите на Учителя по обстойно да ни дадат идеи какво да бъде то, може а и ние да си дадем мнението какво трябва да бъде .,Според мене всички тряба да се обединим и да действаме като един.А какво може да ни обедени Любовта към Бога която включва Любов към всичко съществуващо.

 

 

Редактирано Май 24 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

 

 

Цитат

 

И аз съм Човек

От отчета на БНБ за 2024 година се вижда нещо доста обезпокоително!

     Реалността в момента:

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България през 2024 г. се формира основно от:

Услуги – над 60% от БВП

Индустрия – около 28–30%

Земеделие – под 5%

Как се движи растежът?

През 2024 г. основният двигател на растежа е:

Частното потребление:

Българите харчат повече за:

храни, дрехи, стоки за бита,

транспорт, жилища, туризъм, цифрови услуги.

Това повишава търсенето, но не е съпроводено с еквивалентно вътрешно производство, а основно с внос. Или иначе казано, икономическият показател Реалност изглежда така:

Потреблението - расте,

Вносът, расте по-бързо.

Износът е нестабилен или намалява

Собственото производство е сравнително слабо и фрагментирано

БВП Расте, но върху „чужда продукция“!!!

До какво води това?

Търговски дефицит – повече купуваме, отколкото произвеждаме.

Ниска добавена стойност – голяма част от продукцията е вносна.

Слаба индустриална база – няма мащабни производствени предприятия с висока ефективност.

Зависимост от външни доставки – рискова при глобални сътресения.

БВП расте основно заради потреблението, но това не е устойчив модел. Истинският растеж трябва да идва от високоефективно производство, износ на технологии и вътрешна добавена стойност.

 

 

[АлександърТ.А.]

Ще преживеем и ,,еврото" , но по-лесно ще е без него ! 

пп  Само ,,миризмата "на еврозоната  вдигна цените драстично , според публикации на нашите медии . Но сериозния въпрос е защо ни натискат да влизаме веднага ? Какви планове кроят ?

Дано тези не гласуващите да изгледат това видео . Дано им светне че набутват с пасивноста си всички в кюпа . Там където заедно ще сърбаме ошавец с хлебец . Тежко ще е за не свикналите .А за месоядците съм спокоен има изкуствени мръвки по които да си харчат заработеното .А за бойните планове на спящите не ми се и мисли да се осъществят .

Редактирано Юни 20 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

От катарите  : ,,през 1986 г. ще започне изграждането на църквата на любовта" .

 

[mecholari]

ИИ по мой текст:

 

[АлександърТ.А.]

Ето един кратък обзор на международната политическа реалност . Днешните управляващи се познават по паричните потоци .

Само не съм съгласен че нашите са слугинаж . Не , обикновената логика показва че са зависими . А когато държиш кучето на повод какво може милото да направи ? През погледа на новото учение , може да видим колко са далече те , от чистотата към която се стремим . Чистотата е защита . Няма за какво да те хванат когато си чист пред Бога .Чистотата разчиства пътя за нулиране на кармата .

 

Редактирано Ноември 9 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Тъжно но вярно . Малко пресилено , но вярно че още малцина са смелите желаещи да променят системата .

Професор , професор , но дали е разбрал какво говори ? Дали?  Щом е стигнал до прозрението че великата култура , днешната цивилизация е пред промяна , каква е следващата стъпка ? Или може би аз не разбирам , как Бог организира и работи ?

Цитат

ГРУПА НА ПЕНСИОНЕРА  · 
Tania Velikova
 
По повод за гласуването на изборите.
 Нещо върху което да поразмишлявате!
Казвам се Николай Райчев и съм Професор по компютърни науки в Американски университет
“България не е завладяна от Бойко и Делян, а от симбиоза, в която всеки участник получава точно толкова, колкото му трябва, за да не иска промяна. Системата не те потиска, а те прегръща, не те бие с палка, а ти дава морков. 
Около 700 хиляди души живеят от публичния сектор, ако към тях добавим и техните семейства (майки, бащи, съпрузи, деца) ще станат 1.5-2 милиона души, чието битие е пряко свързано с държавната хранилка. При население от 6.5 милиона, това е почти всеки трети.
Ако добавим и организирания ромски вот, още 150-200 хиляди контролирани гласа, купени с по 50 лева и пакет макарони, ще разберем как статуквото контролира почти целия електорат, при избирателна активност от 2-2.5 милиона гласоподаватели. 
Останалите 300-500 хиляди гласа се разпиляват между партии, които се карат кой е по-истински патриот.
Системата се е саморазвила защото всеки участник в нея е намерил своята ниша.
Помните ли учителските протести? Единственото, което искаха бяха по-високи заплати. Не протестираха за това, че образователната система произвежда функционално неграмотни, че децата излизат от училище без да могат да съставят едно сложно изречение, че историята е преписана три пъти за десет години, че учебниците са писани от некадърни грантояди.
Полицаят е същият. Протестира винаги и единствено за по-висока заплата. Вдигнаха му заплатата драстично, сега има ипотека, кола на изплащане, дете в частно училище. Мислите ли, че той иска промяна или "реформи в МВР"? Той иска утре да има същата заплата, сигурност и статус.
Полицаят знае, че шефът му взима рушвети от контрабандистите, знае го целият участък, но той има ипотека за още петнадесет години и дъщеря в университет, затова ще мълчи и ще си гледа работата, ще спира пияни шофьори за по петдесет лева и ще се прави, че не вижда камионите с контрабанда. Защото ако проговори, утре е на улицата, а кой ще плати ипотеката?
И когато дойдат избори, полицаят не мисли за "справедливост" или "правова държава", а за ипотеката, и гласува за тези, които му я осигуряват.
Адвокатът знае кои съдии взимат подкупи, и използва това знание за клиентите си. "Правосъдие" за този, който плати. Не му харесва, но такава е системата, ако не играе по правилата, клиентите ще отидат при друг адвокат. Един, който "знае как стават нещата".
Журналистката пише поръчкови статии. Знае, че лъже, но има дете и ипотека, а истинската журналистика не плаща сметките, поръчките я плащат, и тя пише каквото й кажат - хвалебствия за едни, компромати за други. Вечер пие вино и си казва, че някой ден ще напише истината. 
В малкия град кметът е цар, той определя кой ще работи в общината, кой ще получи разрешително, кой ще може да си построи навес до къщата, чий син ще получи работа в общинското предприятие.
Кметът знае кой как гласува, а когато зависиш от общината за оцеляването си, ти не протестираш, гласуваш “правилно”.
А кметът е предприемчив човек, който е разбрал правилата на играта, той взима своето парче от общинския бюджет и в замяна поддържа реда, организира гласовете и осигурява резултата.
"Всички крадат" - казва таксиметровият шофьор, карайки без касов апарат.
"Нищо не се променя" - въздиша лекарката, взимайки плик под масата.
"Така е било винаги" - свива рамене бизнесменът, плащайки рушвет за обществена поръчка.
Това не е точно корупция, а начин на живот. Това е Системата. Тя оцелява като купува бедните, уморява средните и игнорира богатите.
Но най-големият успех на системата не са купените гласове, а апатията на всички останали.
"Всички са еднакви". "Нищо не се променя". "Каквото и да гласувам, пак същото", казват те, и не излизат да гласуват.
И точно системата печели, защото ако 4 милиона решат да не гласуват, 2 милиона зависими от системата хрантутници определят цялото бъдеще.
Апатията е култивирана, с години на разочарования, с "реформатори", които се оказват същите крадци, с "нови лица", които след месец назначават роднините си, с безкрайни коалиции, които се разпадат за министерски кресла.
Всеки провален "нов курс" добавя още един слой към апатията, и в един момент хората спират да вярват, че изобщо има алтернатива, че гласът им има значение… и спират да гласуват.
Което означава, че системата вече не трябва да купува всички гласове, достатъчно е да демотивира достатъчно хора.
-----------------
Защо протестите са безсилни срещу системата. Хората излизат на улицата, викат, блокират, скандират за "оставка"... и накрая... нищо. Едно правителство пада, идва друго, и след година всичко е същото.
Защото протестът е емоция, гняв, възмущение, надежда, но след него хората си отиват по домовете, а системата остава, защото системата не е едно правителство, а мрежа от зависимости.
Махнеш едно правителство, идва друго, но учителката продължава да иска по-висока заплата, полицаят продължава да мисли за ипотеката. Кметът продължава да раздава работни места. Ромският "координатор" продължава да организира гласове.
Протестът атакува върха, който е сменяем, но базата отдолу е незаменима, докато тя е задоволена, системата е стабилна.
Системата е гравитационно поле, всеки, който влезе в него, се подчинява на неговите закони.
И така стигаме до единствения въпрос, който има значение:
Може ли изобщо да се промени системата отвътре?
Отговорът е: не, ако останалите 4 милиона продължават да седят вкъщи.
Защото за да се промени системата, не е достатъчно само "честен човек" на върха, а постоянен натиск отдолу. Всеки ден.
Трябва учителите да протестират за реформа в образованието, а не за заплати, лекарите да искат работеща здравна система, а не повече пари, полицаите да отказват да изпълняват политически поръчки, кметовете да загубят възможността да раздават работа на роднини.
Но това изисква нещо повече от гласуване веднъж на четири години, иска се култура на гражданско неподчинение, на контрол, и последователност.
Истината, която не искаме да чуем е, че ние сме създали тази система.
Ние, които не гласуваме, виждаме корупция и мълчим, приемаме уговорката "аз на теб, ти на мен”, ние които казваме "какво можем да направим" и не правим нищо.
Системата не се поддържа от 700 хиляди държавни хрантутника, а от апатията на 4 милиона, които са решили че промяната е невъзможна.
И докато не разберем, че проблемът не са "те", а “ние”, няма да има промяна, защото системата сме ние, и ако искаме да я променим, трябва да започнем от себе си.
Въпросът не е "кой ще ни спаси", а "кога ще престанем да чакаме да бъдем спасени".
Системата няма да рухне, тя е като рак, който се адаптира, мутира и оцелява. Сменя лица, партии и лозунги, но същността остава, защото същността сме ние.
Въпросът не е дали системата може да бъде победена, дали изобщо искаме да я победим или просто чакаме ред да влезем в нея.
Дали искаме да платим цената на промяната. Засега отговорът е ясен - не искаме. Предпочитаме сигурността на робството пред несигурността на свободата.
И така ще продължим още десет, двадесет, петдесет години, докато последният способен млад човек не замине, и не останат само пенсионери и роми.” 
/Професор Николай Райчев/

И още един текст за начало .

Цитат

Иван Спирдонов
 ·УНИКАЛЕН ТЕКСТ НА МОЯ ПРИЯТЕЛ Viktor Hinov  - ЛЕКАР, ЖИВЕЕЩ В САЩ ОТ МНОГО ГОДИНИ... 
Днес вече няма емигранти. Поне от България няма. За да си емигрант трябва да имаш Родина. Ние имахме. Тя се казваше Народна Република България. Там ни израждаха в кварталните поликлиники, ваксинираха ни с БЦЖ ваксината, която по-късно ни спаси от Ковида, приемаха ни чавдарчета, а после и пионерчета и комсомослци. Там никой не му идваше на ум да отказва партийно членство.
 Разбира се, след промените 1989 всички се оказаха насила вкарани и в партията и в комсомола, а също и в пионерската организация. Не им вярвайте на тези, които ви разказват, че насила ги били карали да стават членове на организации. Избиваха се тогава, кой по-пръв да се запише и натегне. Но това е съвсем друг въпрос. 
Независимо от убежденията, си след промените всички идвахме от Родината и се чувствахме част от една специална българска задруга. В този смисъл бяхме емигранти, тоест хора, които напускат едно място на обитаване. Опитахме се да станем добри имигранти, но не престанахме да бъдем българи. Не преставахме да обичаме Родината и да носим България в душите си.
 Казват ни, че сме се поамериканчили, но ние си пазим нашата България в сърцата. Така и ще си отидем от този свят, запътили се по още не разсъмналата се, заснежена улица "Шопски отряд" към основно училище "Йосиф Ковачев" за поредният урок...Да, ние бяхме емигранти и се опитахме да станем добри имигранти. 
Някои от нас избраха да останат и да отглеждат деца в мястото, в което са се родили. Те също бяха принудени да емигрират. Родината беше унищожена, сравнена със земята, унижена. Всичко строено от нашите родители беше разрушено, а на негово място се построи едно голямо казино. 
В казиното светлините заслепяваха, музиката гърмеше, на огромни кръгли маси американски и европейски крупиета въртяха кървава рулетка, а децата на партийната номенклатура се блъскаха около масите за правото да залагат части от разчлененият труп на майка България.
 Останалите българи бяха допускани в казиното в ролите на проститутки, сервитьори, певци, танцьори, охрана или друг обслужващ персонал.
 Нека бъдем честни. Някои от нас, емигрантите, взеха да помагат на крупиетата в казиното, докато ние другите тук, се опитвахме да станем добри имигранти. 
Ние живеехме, работихме и отглеждахме децата си. Ние се опитвахме да разберем културата и историята на тези народи където бяхме имигрирали. На същите тези народи организирали кървавате рулетка в Родината ни.
 Нито ние, нито останалите на територията имаха някакъв хъс за борба. Ние бяхме загубили не в битка, а в съд. Нас ни посочиха с пръст и назоваха Родината ни престъпна. Назоваха системата, която ни отгледа и направи хора човеконенавистническа. Ние бяхме отгледани като честни, миролюбиви и хуманни хора, вярващи в общочовешките ценности, които, до голяма степен, се покриват с божиите заповеди.
 Но ни принудиха и ние се покаяхме. Покаяхме се за лагерите, които не сме строили, за извращенията, които не сме правили, за убийствата, които не сме извършвали и за кражбите, в които не сме участвали.
Тези, които бяха крали, убивали, насилвали и строели лагери, седнаха на кръглите маси с невъзмутимите крупиета и започнаха да залагат там късове от майка България, която самите те бяха разкъсали. Ние само гледахме. В това е нашата вина. Ние просто и тъпо гледахме.
 Емигрантите бяхме по-щастливи, защото можехме да не виждаме това. Бяхме заети с имиграция и не си осквернихме очите. Душите ни останаха неизгорели. Останалите в територията не можеха да не виждат и душите им се вкамениха за да не изгорят. Нашите деца порастнаха българчета, незнаещи българска история, писменост и култура, говорещи на български с акцент, но все пак българчета.
 Душите им са български, защото ние им предадохме нашите. Много от децата на територията, а и някои от нашите деца, пораснаха мигранти - говорещи идеален български с множество английски думички, заселили се в езика ни в последните трийсет години, знаещи много добре историята на страната, но мигранти. 
Душите им не са в България. Душите им не са и в никоя друга страна. Душите им са души на бездомници. Те не са проститутки, сервитьори, обслужващ персонал на крупиетата в България. Те обслужват едни други крупиета, на една друга рулетка. Тази рулетка е земното кълбо, а залозите са всички страни по него, всички океани и континенти, всички недра, целият въздух, всичкото слънце и даже и целият космос. И собственика на това казино е самият Сатана. И днес няма да гледам тъпо. И днес няма да се покайвам за чужди грехове. Ще се покая само за един грях. Нищо се направих и не се отрекох от Сатаната. Но Не и днес. Отричам се от Сатаната. Отричам се, отричам се, отричам се!

 

Редактирано Ноември 22 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

Гледах публикациите от протестите против еврото . бюджета , политиките и др.  .

Една птичка пролет не прави ! Значи бъдещето на България зависи от българите ! Да не се заблуждаваме и оплакваме от правителство от сивата икономика , от еврото и общия съюз .

Следене на политиката е полезно за развиване на интуицията  ... Мислех да дам някави обяснения но по добре е направо да попитам   Защо днешната власт прави най доброто за страната ни ? Може да се тръгне от аксиомата че всяка група на физически план си заслужава царя . А на духовен е кармата .

Редактирано Ноември 28 от АлександърТ.А.