Максим Добавено Април 21, 2008 Доклад Share Добавено Април 21, 2008 Или с други думи страхът от болести. Казват, че хипохондрията е масова сред студентите по медицина в първи курс, когато изучават симптомите на болестите. Но и не само сред тях. Има ли ли сте пристъпи на хипохондрия в живота си, как се справяте? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 В този форум има доста медици, които сигурно вече са забравили , че някога са изпитвали подобен страх. Те отдавна са добри специалисти, страхът само им е помогнал да разберат по-добре проблема на болните. Аз като неспециалист мога само да припомня темата Основни форми на страх. Как да го лекуваме Пожелавам на всички да НАД-МОГнат страха (той може, но аз мога повече от него ) и да изградят върху него своето виртуозно майсторство в съответната област. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Много интересен и полезен е линка Късметче! Има ценни упражнения и формули, които биха ни помогнали да се справим с различните форми на страх. Ако успеем да достигнем до същността и механизмите на страха, да го анализираме, разглобим на съставните му части и да ги разгледаме внимателно една по една, той вече няма да е проблем за нас и няма да ни спира.В този смисъл е много ценна споменатата от Ради там мисъл на Беинса Дуно."Според Учителя страх и съмнение се явяват там където има пространство и време. И също че страха е свързан с пространството, а съмнението с времето."Тя има отношение и към една съседна тема за съмнението.Може би не случайно се преплитат темите като клони от едно и също дърво. Надявам се някой от прекрасните медици, пишещи тук да разкаже ако не за конкрени средства при борбата с хипохондрията, то за нейните форми и степени на проявление. Май се повтарям, но според мен разнищването в дълбочина на един проблем е и основната част от разрешаването му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 22, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 22, 2008 (edited) Неслучайно отворих тази тема. Минал съм през множество хипохондрични периоди в живота си. Като се започна още от училище. Няма да ги разказвам, заедно с всичките симптоми, защото ще се получи цял роман Такива травми душевни си нанасях с всичко това. Последният път беше през 2000 г. точно преди да погледна към духовността. Оттогава нямах такива моменти, мислех, че съм го надрастнал, но ето че сега отново започна да се случва. След прекарано вирусно/бактериално заболяване през март, все се точат разни симптоми: болки в гръдния кош (слава богу минаха), вечерни субфебрилни повишения на температурата, отпадналост, сенки под очите, сърцебиене придружено от неспокойство, дразнене в гърлото, намаление на апетита. Причината може да е банална, или следствие от изкарания остър бронхит, отслабил организма. Но през повечето време умът ми е зает с мисли за тежки болести и с тревога. Знам всички симптоми на всички болести и веднъж си мисля за един вид рак, на следващия ден за друг, на третия ден за трети и т.н. Ето днес излязох на природа, за да си доказвам че съм добре, качих се на платото и се чувствах добре, и като се прибрах отново субфебрилна температура 37.1 и пак размишления и опасения. Разбира се, може и да има и сериозна причина за тези симптоми и тогава бих предпачел да съм просто в хипохондрия, по-малкото зло. Редактирано Април 22, 2008 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Максим, Интересна тема. За мен (като нещо прочела тук-таме, без да съм лекар) хипохондрията има два вида прояви: Едната си е чисто психично заболяване, при което си самовнушаваме, че страдаме от тежко и неизличимо заболяване. В този случай хипохондрикът открива в себе си всеки един симптом от въпросната болест и независимо от мнението на лекарите, той продължава да си е ‘болен’. Наблюдавала съм един такъв случай – един колега на баща ми беше решил, че е болен от рак. Прочел човека, установил симптомите в себе си и даже беше и добил вид на онкоболен в последен стадий. Това нещо продължи близо година – докторите му правят изследвания и му доказват, че той няма никакъв рак, но той си знаеше неговото. Осъзнаването дойде един ден, когато един мастит професор не издържал и му зашлевил един шамар пред кабинета с аргумента, че чакат много наистина болни хора и той нямал време за неговите глупости. След няколко месеца човека се върна на работа и дълги години работиха заедно с баща ми. Вторият случай е на хора, които просто ‘мрънкат’, че нещо не им е наред и по този начин, бивайки все болни, предизвикват съчувствието на околните. То пак си е за психотерапия като разсъдим, защото тези хора не знаят или не искат да намерят друг начин, по който да обърнат вниманието на хората към себе си и се опитват да прехвърлят своите ‘проблеми’ върху другите, като непрекъснато си 'споделят' колко са болни. Нещо не те вмествам в описаното, все пак сме се виждали. Според мен, като човек прекарал пневмония и бронхит – имаш неизлекувана инфекция, която дреме в теб и трябва да си направиш едни по-сериозни изследвания. Бъди здрав! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Максим, вероятно в момента нещо имаш да проработваш, но не ти се отдава. За целта трябва да осъзнаеш какво е. В случая могат да ти помогнат астролози, които да "погледнат" наталната ти карта, както и транзитите в този период. Не се безпокой, просто опитай да намериш вероятната причина, абстрахирайки се от "задълбаване" в симптомите и заболяванията. Е, самите оплаквания могат да дадат някои ориентири (евентуално), но това не е 100% сигурно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Минал съм през множество хипохондрични периоди в живота си. Ако решиш, може да пробваш и с класическа хомеопатия. Доколкото съм запознат, много добре се повлияват хомеопатично различни хронични състояния. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 О,да, хомеопатията действа, но шансът да се повтори състоянието е много голям ако не се проработи проблемът. Максим, ще ти посоча няколко симптома, отключили хипохондрия при мои познати в различни периоди от живота им ( за да разбереш по-добре какво имам предвид под проблем и проработване): - необясними болки в стъпалата- причината се оказа нарушена връзка на човека с практическата му дейност, в използването на духовните принципи в ежедневието, в "земния" живот (болките в краката символизираха някакъв вид бягство от реалността, което беше "хронично", затова се появи хипохондрията); - болки в сърцето, стягане в гърдите - затваряне на сърдечната чакра, нежелание да даде любов (пак хронично) - проблеми с гърлото, с гласа, с белите дробове - възприемане на работата като бреме... и т.н.,и т.н. Винаги когато се появи хипохондрия, тя сигнализира по мои наблюдения за нещо, което дълго време сме избягвали да разберем, приложим. Дали това ще е вярата или нещо далеч по-дребно, зависи от човека. Реално погледнато човек,който искрено вярва в прераждането, в Бог и т.н., не би трябвало толкова да се ужасява от смъртта, нали? Във всеки случай търси отговора и той ще ти се разкрие може би по най-неочаквания начин. Малка вметка - от известно време Сатурн е в Дева- най-хипохондричния знак Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 23, 2008 Максим, вероятно в момента нещо имаш да проработваш, но не ти се отдава. За целта трябва да осъзнаеш какво е. В случая могат да ти помогнат астролози, които да "погледнат" наталната ти карта, както и транзитите в този период. Не се безпокой, просто опитай да намериш вероятната причина, абстрахирайки се от "задълбаване" в симптомите и заболяванията. Е, самите оплаквания могат да дадат някои ориентири (евентуално), но това не е 100% сигурно. Проблемът е с работата. Не виждам друга причина за отключването на тези проблеми. Вирусното заболяване конкретно засегна точно ограните, съответстващи на такъв проблем. Работя психологически над това. Възможно е нещата да се отключиха от училище. Имаше дни, в които не ми се влизаше в час, като знам какво ме очаква. Правех се на спокоен в класа, но вкъщи постоянно мислех как да се справя и дори сънувах. Определено там се натоварих. Другото е в наталната карта, където Атлантида още преди месец и половина написа за мен следното: За тази година може би все още действа един неприятен съвпад на Марс и Лилит, но мисля, че влиянието му почти е отшумяло. От Солара също не се задават някакви много сериозни проблеми за следващата година. Интересен е с това, че Асц. му съвпада с радикалния. Единствено понеже все пак е откъм 12 дом- някои проблеми със здравето. Но влиянието е доста слабо. Като цяло следващата година от живота ти ще бъде доста успешна .И без съмнение предстоят много хубави години. Излиза, че няма някаква лоша подредба и не би трябвало да е нещо сериозно. http://www.beinsadouno.com/board/index.php...2815&st=140 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Април 23, 2008 Доклад Share Добавено Април 23, 2008 Интересно, не помня да съм изпитвал натрапчив страх за здравето си. При мен има някаква ирационална вяра в неуязвимостта ми. Явно е реликтна тази вяра, съвсем неуместна в "Света на Формите". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Шехина Добавено Април 23, 2008 Доклад Share Добавено Април 23, 2008 Или с други думи страхът от болести. Казват, че хипохондрията е масова сред студентите по медицина в първи курс, когато изучават симптомите на болестите. Но и не само сред тях. Има ли ли сте пристъпи на хипохондрия в живота си, как се справяте? /Имаш прекрасен аватар, само да вметна, преди да забравя / Малко теория: В диагностичния наръчник, който ползват всички практици в областта на психичното здраве в рамките на България - МКБ-10 пише следното за хипохондрията: Хипохондрично разстройство (в групата на тревожните разстройства) - проявява се или 1) обективно недоказано убеждение, че пациентът боледува от поне едно сериозно физическо заболяване (това убеждение следва да се проявава поне шест месеца) или 2) постоянно усещане за уродство или деформация (дисморфофобично разстройство). "Обсебеността" от това погрешно и непотвърдено обективно убеждение предизвиква постоянно страдание или социална дезадаптация в ежедневния живот и принуждава пациента да търси медицинско изследване и лечение (или еквивалентната помощ на местни "целители"). Болният отказва категорично да приеме медицинските оценки за отсъствието на физически аномалии (ако за кратко време пациентът се успокои, това не изключва тази диагноза). Малко практика - хипохондричното разстройство действително може да се повлияе от хомеопатия, така както може да се повлияе от медикаменти, които седират, т.е. намаляват тревожността. Вероятността обаче, както писа и Зара, хипохондрията скоро да "надигне глава" е огромна. Много по-ползотворно за пациента е с доверен терапевт да "се гмурнат по-надълбоко" и да изследват причините на тревогата. Да, възможно е тревожността да се е проявила още в детството, а сега - в настоящето да я откючват умствено пренапрежение, семейни неблагополучия, неудовлетворени амбиции и пр., и пр. Моето мнение е, че преработката може да се случи и самостоятелно, но това се случва в твърде редки казуси - намесата на специалист е далеч по-желателна по не една причина P.S. Апропо, хипохондричният синдром на студента по медицина се прояви и при мен (а и при почти всички колеги ) докато учехме Психопатология и психиатрия. Изкушението да си "диагностицираш" всички болести от учебника е огромно - шегувахме се, че само деменция не сме си открили, просто защото сме твърде млади за нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 23, 2008 Доклад Share Добавено Април 23, 2008 Да, имала съм хипохондричен период преди 15 години, когато в рамките на месец на два пъти се разминах на косъм да си отида от този свят. В същност то моето не е било толкова хипохондрия (не ми са се въртели мисли в главата, че може да съм болна от тежки болести), ами по-скоро около година след това изпитвах страх, че може, ей така, изведнъж, да ми се случи пак нещо фатално ... Съзнавах, че е глупаво и необосновано. Въпреки това държах под ръка телефонните номера на няколко лекари, не исках да пътувам дълго или да оставам дълго на места, където няма телефон - сега ми хрумва, че ако по онова време имаше мобилни телефони, сигурно щях да спя с телефона си . Струваше ми се, че е много важно, да мога да повикам някой, който да ми помогне, който да ме спасява ... Доста месеци минаха, докато се убедя, че никой, освен Бог, не може да ми помогне. Започнах да се занимавам с йога, да чета дух. литература, промених хранителния и жизнения си режим. Ценностите, мирогледът също няма как да не се променят, когато човек е минал през някакви сериозни изпитания. Разбира се, всичко това става постепенно. Най-важното е да можеш да се отпуснеш и да се довериш - на живота/съдбата/Бог, че се грижат добре за теб. Също да си убеден, че си полезен/помагаш/съдействаш на себе си и на другите; най-малкото с това, че сам се развиваш към по-добро и така допринасяш за всеобщата хармония Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 24, 2008 Доклад Share Добавено Април 24, 2008 Но през повечето време умът ми е зает с мисли за тежки болести и с тревога. Еми кво искаш тогава, спри да мислиш за болести и спри да си мислиш, че си болен, защото не си. Аз за кво не чета здравни вестници и списания и не гледам такива предавания по телевизията. Като почна да чета за някоя болест и откривам всички симптоми в мене. Да, ама не. Това са само внушения. За каквото си мислиш, това ще си навлечеш на главата. Би трябвало да ти е ясно, щом пишеш в този форум. Тогава защо продължаваш да мислиш за болести? И спри да си мериш температурата. Нормално е вечер да се покачи малко, и на мене ми се е случвало, ама не ходя с термометър под мишница. Мисли си, че си здрав, а не че си болен., или си мисли за птичките и трвичките ако щеш, само не за болести. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 24, 2008 Доклад Share Добавено Април 24, 2008 И още нещо да ти кажа, МАксиме. Дори като си болен от грип, живей така сякаш си здрав. Мен за това не ме ловят грипове, че имало грипна епидемия, голяма работа. Самия факт, че човек започва да се страхува от грипа, нещо, което му насаждат медиите, е грешка. Ако ме хване някой веднъж на 5 години, не се тръшкам за една седмица, не ходя по доктори и не си меря темпрературата. Пия там по някой аспирин и тва е. Въобще не се притеснявам, че се чувствам малко неразположена. Живея си, работя си, все едно ми няма нищо. И на другия ден наистина ми няма нищо. Айде, със здраве и горе главата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 24, 2008 Доклад Share Добавено Април 24, 2008 "Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно те я подслаждат отвън. Има такива хапчета – отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа нито хомеопатията, нито алопатията. Първата лекува с малка доза горчиви прахове, за да действат, а втората – с голяма доза горчиви прахове; и болките престават. Когато е здрав, човек няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време на време си гълтат по някое хапче аспирин или хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри." Из Оправдание и спасение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 24, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 24, 2008 Не ме е страх от грип Прекалено е вече втори месец да се влачат симптоми, веднъж съм добре, след това пак температура и опадналост...Това вече не е грип. Всеки има инстинкт за самосъхранение. Лесно е да се говори, когато нямаш симптоми. Много сериозни болести могат да започват с такъв тип общи симптоми. Да, проблемът е, че знам твърде много за болестите. Все пак мисля, че няма да е нещо сериозно, вчера получих един важен знак. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 24, 2008 Доклад Share Добавено Април 24, 2008 (edited) Еми ако се вглеждаш прекалено в себе си и се следиш имаш ли симптоми или и не и какви, ще се влачат още два месеца. Щом се притесняваш отиди на лекар, да те прегледа ,колкото да се успокоиш, че нищо ти няма. Редактирано Април 24, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Април 25, 2008 Доклад Share Добавено Април 25, 2008 За хипохондрията ?!? Съвети или напътствия няма да давам,но бих дал една друга гледна точка като визирам случая на Максим,който като развитие съм го срещал много често. Първо ще припомня един наш диалог в темата "Какво ми се случи днес" където на мой въпрос Макс обстойно ми разказа за ашрамите,които посещава и заниманията им там. Който иска да прочете повече за нашият диалог може да разгледа темата,...а аз ще копирам сега само последният му пост: Определено цели от рода на: "да се освобождаваш от стреса, напрежението, за да бъдеш изцяло в настоящия момент, за да бъдеш по-често щастлив и удовлетворен, повече да се усмихваш." са постижими и са постигнати в много подобни групи... Да, постигат се в много учения по най-различни начини. smile.gif Две мнения няма. На мен обаче си ми харесва точно това, не друго. Жалкото е,че непрекъснато човек трябва да ходи на сбирки и да поддържа "нивото",защото остане ли известно време сам в "света" бива смачкван идейно за нула време. Аз не ходя заради това, и не ходя за да поддържам, а за да надграждам. Има неща, които не можеш да направиш сам ако се изолираш. Мен идейно никой в света досега не е успял да ме смачка и не е това причината да ходя. Те затова сигурно казват в Америка,че най сигурното нещо да станеш милионер е да си направиш духовна организация или просто някаква законна секта. Много си сладък Николайчо 1eye.gif Светна ни за нещо гениално rolleyes.gif Много ме развълнуваха откровенията на Макс в настоящата тема и за това ще копирам част от тях като тема за размисъл: Неслучайно отворих тази тема. Минал съм през множество хипохондрични периоди в живота си. Като се започна още от училище. Няма да ги разказвам, заедно с всичките симптоми, защото ще се получи цял роман smile.gif Такива травми душевни си нанасях с всичко това. Последният път беше през 2000 г. точно преди да погледна към духовността. Оттогава нямах такива моменти, мислех, че съм го надрастнал, но ето че сега отново започна да се случва. След прекарано вирусно/бактериално заболяване през март, все се точат разни симптоми: болки в гръдния кош (слава богу минаха), вечерни субфебрилни повишения на температурата, отпадналост, сенки под очите, сърцебиене придружено от неспокойство, дразнене в гърлото, намаление на апетита. Причината може да е банална, или следствие от изкарания остър бронхит, отслабил организма. Но през повечето време умът ми е зает с мисли за тежки болести и с тревога. Знам всички симптоми на всички болести и веднъж си мисля за един вид рак, на следващия ден за друг, на третия ден за трети и т.н. Ето днес излязох на природа, за да си доказвам че съм добре, качих се на платото и се чувствах добре, и като се прибрах отново субфебрилна температура 37.1 и пак размишления и опасения. Разбира се, може и да има и сериозна причина за тези симптоми и тогава бих предпочел да съм просто в хипохондрия, по-малкото зло. Очевидно е че има материал за много размисли... Аз лично много уважавам духовните стремежи и занимания на Макс и на много други подобно търсещи и усъвършенствуващи се хора. В много случаи дори бих казал,че се възхищавам на тяхната последователност,воля и убеденост в техните действия... Къде е проблема тогава?Защо пиша? - Просто много ми е мъчно,когато такива идейни хора в ключови моменти от своя живот не разчитат волята на Небето и не правят необходимата стъпка нагоре по своята еволюционна спирала.Това е и единственото най-сигурно нещо за да се прекратят всички страхове,неуредици,болести и страдания ... породени от вече налагащият се дисконфорт на Душата,която желае стъпката Нагоре...,която желае смяна на статуквото,...която жадува Светлина! Дали човек ще направи тази трансформация в разбиранията и убежденията си с помощта на хороскоп,гледане на Таро,вслушване в съвети,...или изобщо ще получи Светлина чрез медитация и размишления - това няма значение!Неведоми са пътищата Господни. Основното е човек да държи сетивата си отворени и да бъде буден,...а когато дойде момента да действа без колебание и да приеме промяната. А дали е правилна промяната? - Това най-лесно и елементарно се проверява и всеки го знае! Най-топли и сърдечни поздрави на Максим! Много Светлина му желая,...а също така и на всички,които имат сходни проблеми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 25, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 25, 2008 (edited) Никола не виждам връзката с горните цитати, извадени кой знае откъде и от какъв контекст. Ако нямаш с какво да помогнеш по-добре замълчи. Златно правило! Голяма част от разсъжденията са неуместни и нямат връзка с темата. Освен това горния разговор, който ти цитираш, започна от теб с прикрит пред благовидност лукав въпрос относно моята йога-школа. И след като бях така наивен да ти разкажа с любов за всичко най-подробно, ти ми заби нож в гърба, обръщайки нещата към секта. Много некоректно и лукаво от твоя страна! А сега незнайно какво се опитваш да ми връщаш още. Писнало ми е от многознайковци. Редактирано Април 25, 2008 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Април 25, 2008 Доклад Share Добавено Април 25, 2008 Максим, не се поддавай на този тон! На практика това, което Никола иска да ти каже е подобно на това, което ти написах и аз по-горе, дори ти дадох примери. Не съм чела цитираната от Никола тема, не смятам и да го правя точно сега, но има някои неща, на които трябва да обърнеш внимание, а ми се струва че не го правиш: -когато ти дадох пример с работата и когато ти установи, че вероятно там е проблемът, видях, че разглеждаш въпроса в един ежедневен и видим план; да,притеснявал си се ,имало е кофликтни ситуации или нещо друго (не съм запозната), но причината не са тези неща, те са следствието. Причината е че е дошло време да научиш нещо, да постигнеш още нещо в развитието си, което по някакви причини досега не си постигнал - работата, семейството или която и да е друга сфера от живота е отражение на нашия вътрешен живот; щом има нещо, което ни тормози, значи трябва да навлезем в себе си , за да раберем кое е това нещо в нас, което предизвиква външното - хипохондрията, както вече писах, по мои наблюдения над различни хора се дължи на това, че човек последователно отказва да научи/възприеме настоящ урок. Никола спомена нещо в тази посока и аз потвърждавам че много често хипохондрия се появява когато човек, уж живееш според духовните принципи, на практика не успява да ги приложи и когато се появи момент на изпитание, той не се ползва от тях. Т.е. оказва се демагог (проповядва ги, но не ги спазва на практика, не разчита на тях). Дали това точно се отнася до теб, не знам, не те познавам. Но влез малко по-надълбоко, замисли се къде се разминават теория и практика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 25, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 25, 2008 Каквото иска да ми каже Никола нека ми го каже, няма нужда от адвокати. Никога не съм се смятал за нещо кой знае какво. Винаги съм бил откровен тук и в живота си и към себе си. Може би мнозина имат подобен проблем, но нямат доблест да го споделят. А май се и оказа, че това съвсем не е хипохондрия. Понеже тя е продължителна. А аз не съм скръстил ръце да се тръшкам и оплаквам. Нека не оставате с погрешно впечатление. Нещата са под контрол. Не познавам човек, който 100% изпълнява духовните принципи, които проповядва! Защо аз да бъда изключение? Знам, че съм безсмъртен и с мен нищо не може да се случи. Не се страхувам, че може да изчезна. Все пак всеки е загрижен за привозното средство, което го помещава в този живот, за да може да си свърши задачите, за които е пратен тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 25, 2008 Доклад Share Добавено Април 25, 2008 ..... - хипохондрията, както вече писах, по мои наблюдения над различни хора се дължи на това, че човек последователно отказва да научи/възприеме настоящ урок. Никола спомена нещо в тази посока и аз потвърждавам че много често хипохондрия се появява когато човек, уж живееш според духовните принципи, на практика не успява да ги приложи и когато се появи момент на изпитание, той не се ползва от тях. Т.е. оказва се демагог (проповядва ги, но не ги спазва на практика, не разчита на тях). Дали това точно се отнася до теб, не знам, не те познавам. Но влез малко по-надълбоко, замисли се къде се разминават теория и практика. Хубави разсъждения от Зара като цяло, но тук в подчертаното виждам малка пукнатина. Това "уж" може да се разглежда по два начина чисто теоретично според логиката. Първи начин - някой да го е подвел, че преподадените му уроци са уж точните духовни принципи. Втори начин - Максим да знае точните духовни принципи, но да кажем така ... уж е направил временен компромис със себе си. Без значение какво се е получило при него, следствието е очевидно ... явно има проблем на практика. Но той, Максим де, е голям човек и вече прави разликата между Добро и Зло. Мъжко момче е. Ако си признае проблема пред себе си, всичко ще е точно. Вече знае, че Духовните принципи искат прилагане, а не рецитиране на стихчета. Духовният човек се познава по практическото приложение на Духовните принципи. И ако нещо не върви работата, изходите са два. Или е научил грешни принципи или е правил компромис със себе си. Трети вариант ... ??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 25, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 25, 2008 Хайде стига вече, какво трябва да си призная? Темата е "хипохондрията" по принцип, а не "Максим". Максим знае какво трябва да прави и как да го прави. Максим е получил подкрепа от когото трябва. Максим прави каквото трябва по конкретния случай. Налице са цял набор от методи, обхващащи всички аспекти, не само физически, до най-дълбокото ниво. Весели празници на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 25, 2008 Доклад Share Добавено Април 25, 2008 Да, хипохондрията е самовнушение. То май официалната наука нищо повече не може да каже по темата. Щото термина е на официалната наука, на онази от Университета на безверието в Духовността. Охх.. горката! И аз й вярвах навремето. Но сега меря 99 пъти преди да й повярвам. Приятни празници и на официалната наука, с пожелания за повече опитност в хипохондрията! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Април 25, 2008 Доклад Share Добавено Април 25, 2008 Максим, дръж се с теб съм! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.