Силвия СД Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Искам да ви кажа нещо - аз ви разбирам. Всички. Моля ви. Да, моля ви да пишете всичко, което искате да напишете в тази тема. Без тъпи правила. Без глупави ограничения. Без нещо, което убива любовта. Тази нощ е специална. Тази нощ е нощта на любовта. Нека всичките ви нощи бъдат посветени на нейно величество! А не на заместители. Не на пародии. Поздрав за всички, всички мили душички, изгубени в този суров свят. Където се намират. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Привет!! Май аз пасвам в темата ти! Какво правя ? Мечтая сериозно и опитвам да стъпя на крака хванал мечтите си! Точно сега те са да овладея Божественото или по-скоро да оставя то да го направи с другите ми "компоненти"... Близко ми се струва... Ето нещо за лека нощ: ПЕТТЕ ЕТАПА НА ПОСТИГАНЕ НА ПЪТЯ Първи етап: В сърцето има много вълнения и малко покой, съзнанието е объркано от мисли, в отношението към нещата липсва постоянство и мислите се носят напред без задръжка, подобни на див кон. Такова е сърцето на обикновенните хора. Втори етап: Сърцето леко клони към покоя, но все още е разсеяно и трудно за удържане. Вече обаче съществува усърдието и разумните помисли – това е началото на търсенето на Пътя. Трети етап: В сърцето вълненията и покоят са наравно и покоят вече изглежда достижим. Покоят и разсеяността в сърцето са се изравнили и усърдието в постигането на Пътя вече става навик. Четвърти етап: В сърцето има много покой и малко вълнение и овладяването му е станало привично. Вече се е създал навикът за умствено съсредоточаване и когато вниманието се разсейва , може да бъде бързо възстановено. Пети етап: В сърцето цари Покой, извършваш някакво дело и все едно че не правиш нищо. В сърцето не изниква вълнение дори под външно въздействие. То е под пълен контрол и Духът никъде не се разсейва. ___ Поздрави! Благодаря за тази тема!!! Редактирано Май 5, 2008 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Благодаря ти, аз ти благодаря, Любов! Ти си любов. Дори само името ти го казва. За теб: http://www.zazz.bg/play:b4f280d1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Поздрав за всички, всички мили душички, изгубени в този суров свят. Където се намират. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Откъсите в този клип на Васил Петров, са от филма 3 Iron (започват малко преди 2-та минута)...филма е зашеметяващ...духа Му остана с Нея...но на мен думите ми не стигат да разкажа за този филм, за тази невероятна любов. Между другото, във филма има само 2 реплики, останалото е Мълчание наситено с Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Спасимира Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 ПЕТТЕ ЕТАПА НА ПОСТИГАНЕ НА ПЪТЯ Първи етап: В сърцето има много вълнения и малко покой, съзнанието е объркано от мисли, в отношението към нещата липсва постоянство и мислите се носят напред без задръжка, подобни на див кон. Такова е сърцето на обикновенните хора. Втори етап: Сърцето леко клони към покоя, но все още е разсеяно и трудно за удържане. Вече обаче съществува усърдието и разумните помисли – това е началото на търсенето на Пътя. Трети етап: В сърцето вълненията и покоят са наравно и покоят вече изглежда достижим. Покоят и разсеяността в сърцето са се изравнили и усърдието в постигането на Пътя вече става навик. Четвърти етап: В сърцето има много покой и малко вълнение и овладяването му е станало привично. Вече се е създал навикът за умствено съсредоточаване и когато вниманието се разсейва , може да бъде бързо възстановено. Пети етап: В сърцето цари Покой, извършваш някакво дело и все едно че не правиш нищо. В сърцето не изниква вълнение дори под външно въздействие. То е под пълен контрол и Духът никъде не се разсейва. ___ Любо, много ми хареса начина по който си категоризирал процеса на влизане в Божественият Път! Аз наскоро направих първите си крачки по този Път и ще бъда честна със себе си и ще кажа че сам някаде между първият и вторият етап: все още има да се уча как да контролирам чувствата и мислите си, но мога смело да кажа че опитите за изправеност и влизане в Пътя са вече станали навик за мен! А вие, останалите кандидати за постигане на Пътя, до кой етап сте стигнали? Може и да споделите личният си опит. Аз просто като вас не съм заспала още и аз като вас искам да приема Божествената Любов! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Има една приказка: "Утрото е по-мъдро от вечерта" И това е много вярно, човек блъскайки си главата над даден проблем, или дори само размисли, не бива да осъмва с тях. Сънят е най-добрия начин да ни се подредят мислите в главата и обикновено на сутринта мислим много по-позитивно. Надявам се като се събудиш, да погледнеш по друг начин на нещата, които снощи са те притеснявали и не са те оставяли да заспиш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Нищо подобно! Вечерта винаги е по-мъдра от утрото. Утрото е новородено дете, пеленаче, току що изкъпано. И нищичко не разбира. Нощта е красива жена, събрала цялата мъдрост на света. И само тя си знае какво й струва това. Предпочитам нощите да мисля. В тишината на нощта, когато всичко утихне, се чувам по-добре. През деня слушам чуждите викове за помощ и забравям за себе си.. А на мен, кой друг ще помогне на мен, ако не аз самата. Редактирано Май 5, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Това е индивидуално. Аз също сутринта мисля по-ясно. Особено в ранните часове след четири и половина пет. То може да се приеме, че още е нощ, но въпросът е че се случва след съня, след като физически, емоционално и ментално си се освободил от натрупванията на отминалия ден. В тези часове като че ли връзката с по-финните светове е някак си жива. Всъщност препоръчително е преди да заспиш само да насочиш мисълта си в определена посока, към определен въпрос, без да се задържаш и да разсъждаваш върху него. Тогава е и много вероятно да се събудиш с отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Нищо подобно! Вечерта винаги е по-мъдра от утрото. Утрото е новородено дете, пеленаче, току що изкъпано. И нищичко не разбира. Нощта е красива жена, събрала цялата мъдрост на света. И само тя си знае какво й струва това. Предпочитам нощите да мисля. В тишината на нощта, когато всичко утихне, се чувам по-добре. През деня слушам чуждите викове за помощ и забравям за себе си.. А на мен, кой друг ще помогне на мен, ако не аз самата. Аз също предпочитам нощта.Голяма част от добрите си стихове съм написала нощем.Дори има мигове, в които ръката като че ли пише сама-това е магията на нощта.Правила съм си експерименти, не съм записвала раждащите се стихове през нощта. На сутринта всичко изчезва, точно като "току-що изкъпано новородено".Имам приятелка художничка.Тя твърди същото, и нея музата я навестява предимно нощем.Но това като че ли важи повече за чувствата. Редактирано Май 5, 2008 от Olq3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 може ли да поздравя всички жени от сайта с това Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Мило, истинско.... и с много добро напомняне в края. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Много хубава тема И аз обичам тишината на нощта, когато звездите закачливо ми намигат... Тогава си подреждам мислите, откривам нови светове... или просто опознавам и разбирам себе си... Благодаря за хубавата песен Силве! Както и за Недостатъкът на жената Редактирано Май 5, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Аз пък през нощта, особено след 1-2 часа вече ако не съм заспала, много често правя или говоря глупости, за които съжалявам на сутринта. Затова избягвам да се занимавам или да мисля за нещо важно, щото все го измислям накриво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
torero Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Искам да ви кажа нещо - аз ви разбирам. Всички. Моля ви. Да, моля ви да пишете всичко, което искате да напишете в тази тема. Без тъпи правила. Без глупави ограничения. Без нещо, което убива любовта. Тази нощ е специална. Тази нощ е нощта на любовта. Нека всичките ви нощи бъдат посветени на нейно величество! А не на заместители. Не на пародии. Поздрав за всички, всички мили душички, изгубени в този суров свят. Където се намират. "> Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
torero Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 Предпочитам нощите да мисля. В тишината на нощта, когато всичко утихне, се чувам по-добре. През деня слушам чуждите викове за помощ и забравям за себе си.. А на мен, кой друг ще помогне на мен, ... Извинявай, че ти давам съвет,по принцип избягвам,но си мисля,че тишината ,или звуците на гората потънала в сняг,много сняг !отдавна не съм го преживявал,и си мисля ,че и на теб също!! Perdoname,señorita! http://es.youtube.com/watch?v=6V0BKt-6aLs Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Спасимира Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 Ха! Cъвсем случайно (или не) попаднах на тази тема и се изненадох даже да прочета мое мнение (рядко пиша както вече разбрахте от числото до Posts под снимката ми)! Факта че съм писала точно преди една година и то за процеса на влизане в Божественият Път ме кара да си мисля че е трябвало да прочета мислите си оттогава и да си направя честна преценка за това колко съм "извървяла" за този период. Ами, има една крачка напред. С ръка на сърцето си мога да кажа че вече се клатушкам някъде между Втори и Трети Етап, може би по близо до Трети Етап, но хайде да не казвам голяма дума, имайки напредвид новините които чух днес и знайки че трудностти наближават. Пожелавам на всеки да попадне на нещо написано от себе си в някоя нощ...нещо което ще ви накара да се замислите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 Аз съм на четвътрия етап, до петия незнам дали ще успея да стигна, малко ми изглежда нереален за жив човек Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pamporo Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 по принцип трудо заспивам, когато имам несваршени ангажименти от изминалия ден,но на сутринта гледам да започна със нештата които ме преследват Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AriesWildChild Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 Не мога да спя, мамка му, не ми се спи, а утре трябваше да пътувам. Зверя се с дни в скайпа, а когато той се появи не знам какво да му кажа. Пиша ви за съвет, изписах страници и страници с въпроси, заучени похвати и характеристики за зодии, характери и чувства. Искам да ми дадете съвет. Аз не съм човек, който си пада по повърхностни неща. Обичам или мразя, няма средно положение. И не е за един ден. Човекът за който ви говоря ми беше познат, после ми стана добър познат, приятел, сега за ме не нещо повече. Сърцето му обаче е наранено, не е готов да допусне никоя все още в него. Може би не знае, или не е сигурен в това на какво съм готова за него. А аз съм готова на всичко. Сутринта се замислих, не преувеличавам ли малко? Много? Той далеч не е ангел, не е светец, не е идеален. Но нещо в очите му, тези яростни наранени зелени очи ме кара да вярвам в него. Защото когато ти се намръщи е способен да те изпепели, когато ти се усмихне политаш и не знаеш как да спреш. Казваха ми да действам ,казваха ми да говоря, казваха ми да чакам. Клише или не, той е различен, за мен е различен. Има хора, които можеш да определиш с една дума - войни. Той не спира и не свежда глава, това е общото по между ни. Ако се налага ще вървя пред него, но искам той да го знае. Искам да е сигурен, че няма да разбия сърцето му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sladuranata- Добавено Март 1, 2011 Доклад Share Добавено Март 1, 2011 аз искам да попитам всички във форума защо не пишете защо никой не влиза и много малко хора пишите защо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 1, 2011 Доклад Share Добавено Март 1, 2011 (edited) Интересно, защо тази тема Е в този форум - Семейството Редактирано Март 1, 2011 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.