Ани Добавено Юни 8, 2008 Доклад Share Добавено Юни 8, 2008 (edited) Иска ми се да поговорим за митологията. От езотерична гледна точка, не психологическа. Правя тази забележка тъй като във форума вече има подобна тема Митовете, но там пролемът е повече не върху митологията, а върху психологическите асоциации породени от конкретни митове. Интересът към митологията особено през последните години показва, че хората все по-силно чувстват потребността да общува с поетичния свят от миналото на своя народ, да се докосват до душевността и светоусещането на своите предци. Всичко това е неразделно от културата на нашата съвременност. Етимологията на думата „мит” (от гр. mythos — слово, разказ, предание) не разкрива същността на явлението. По въпроса за произхода и същността на митологията съществува огромна литература, която отразява интересите на много учени от миналото и сега. Съвременните изследвания дават основание митът да бъде определен като фантастично, неосъзнато художествено повествование, създадено от въображението на хората, в чиято истинност те вярват и което обяснява по своеобразен начин реални явления и процеси в природата и обществото. Митът като феномен на светоусещането и световъзприемането намира израз в различни форми — песен, показ,действие, разказ, обред и т. н. Но при всички тези случаи той има текстов израз в смисъла за семиотичното понятие на текст. Според някои автори митологията не е тъждествена на религията. Тя има други корени на зараждане, макар и по-късно да се свързва с религията, та и да се използува,като идейно обосноваване на религиозно-магически обреди. Митологията отразява стремежа на човека да обясни и подчини света, макар и съобразно своите ограничени възможности. Затова и стихията на митотворческия процес е пропита с увереност и оптимизъм, с жизненост и целеустременост. В митологията се дава образ, според човешките представи на различните природни сили и елементали. Митологията е тясно свързана с древните езически вярвания на даден народ и съответната религия – християнска, мюсюлманска и т.н. Всъщност понякога се питам къде е разликата между митологията и езичеството. Има ли такава? Говорим например за древно гръцка митология, но в древна Гърция вярата в Зевс например си е била просто обикновена религия. Езическа, но...религия, със съответните култове и ритуали. Каквато сега е православната църква например. Естесвено разликата е голяма. Българската народна митология е част от традиционния мироглед,разглеждан като система от най-общи възгледи на българския народ от доиндустриалното общество за природата, обществото и за самия човек.Става дума за онази система от митологични представи и образи, която се влива в духовната култура и светоглед на българите и запазва своята жизненост докъм края на XIX в., а на някои места и до началото, та дори и до средата на нашия век. В процеса на изграждането на българската народностна култура участвуват със своите културни и светогледни системи славяни, прабългари и късноантично население-траки. Техните езически традиции и наследство независимо от борбата, водена срещу тях от християнската религия и църква, не само участвуват в етногенетичния процес, но и запазват в една или друга степен своята жизненост. Те са благоприятна почва за подхранване на антицърковни настроения. Продължават да се извършват езически обреди и да се почитат природни явления независимо от тежките наказания, които в тези случаи се предвиждат. Вярата в наличието на добри и зли същества съдействува за подкопаване на християнския монотеизъм и укрепване дуалистичния светоглед. В резултат на тези процеси се достига до своеобразен етнокултурен феномен — синхронно съществуване за продължителен исторически период на християнство и езичество, означаван в литературата с термина ,,битово християнство” или „християнизиран паганизъм”. Езическите представи се вплитат в християнския модел на народната култура. Българинът се чувствува християнин и християнското му съзнаниеопределя неговото поведение, морал и ценностна система. Но дълбоко в душата си преобладаващата част от населението все още почита, признава древни езически ритуали и вярвания. Какво ви е мнението за миологията? Интересна ли ви е? И по-специално българската митология. Кога една религия става мит? Редактирано Юни 8, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 8, 2008 Доклад Share Добавено Юни 8, 2008 тук има много български легенди Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 9, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 mvm, благодаря за линка! И все пак не виждам някой да се е засилил да ми отговори на въпроса: Кога една религия става мит? Или е много тъп този въпрос, или не ви интересува, или никой не може да отговори? Вчера се замислих сериозно върху това, какво наистина е митът, едва когато започнах да пиша за митологията, където се имам за голям специалист. Наистина, запозната съм с митовете и преданията на многа страни. От древногръцките до тези на ацтеките, индийците, китайците и т.н. Но едва вчера, когато бях решила да напиша нещо за Зевс, Хера... се замислих, че това всъщност са богове на които са се кланяли в античния свят съвсем сериозно. Дали и нашата религия един ден няма да остарее, дали няма да дойде момент, когато и на Библията ще се гледа като на митологично предание? Къде е разликата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Във всяка древна религия, включително и тази на траките по нашите земи, е имало няколко кръга на посвещение. Само най-тесния кръг от посветени са знаели истинските значения. По-широките кръгове и най- вече масата от непосветени са били запознавани с така наречената митология. В тези разкази и легенди се крие много дълбок смисъл, но той е бил закодиран в случката на самата легенда. И разбира се, затова някои от тях се приемат като приказки. Само тесният кръг от посветени са знаели същинското значение и са можели да го тълкуват. Така религия и митология съществуват заедно през вековете. Ако се замислим и над Библията(Стария завет)- Първа книга "Битие" нима можем да тълкуваме смисъла на описаните събития или ги приемаме буквално. Колко хора знаят истинското им значение, скрития им смисъл? Има скрита символика във всяка митология, но не е предназначена за широките маси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 9, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Роси, Само тесният кръг от посветени са знаели същинското значение и са можели да го тълкуват. Така религия и митология съществуват заедно през вековете. Роси Но защо с времето точно този кръг от посветени изчезва и остава само приказката, легендата, митът? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Една религия е религия, когато има последователи, които да спазват предписаните от нея норми, да зачитат празниците с които тя е свързана и да изпълняват нейните ритуали. С течение на времето обикновено (да не кажа винаги) религиите се израждат до култове. После създателите им прекъсват връзката си с тях понеже религиите/ученията повече не изпълняват предназначението си и остава само външната форма. Основателят на религията се явява неин център, нейно сърце и душа. Той непрестанно захранва тази религия с жизнена сила, с идеи, създава точка на привличане, магнит който привлича последователи с определено равнище на вибрация. Но пък всеки знае, че няма вечни форми. Когато една форма започне да създава пречки за проявата на живота през нея, тя бива унищожена, а животът се проявява посредством нова форма. И в крайна сметка отговорът на въпроса: Но защо с времето точно този кръг от посветени изчезва и остава само приказката, легендата, митът? е защото не е нужно да се държи изкуствено жива една мъртва форма, несъответстваща на развитието на човечеството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 И защо пък разглеждате митовете като остатъци от едни вече мъртви религии. Може в някои случаи да е така, но аз си мисля, че много митове са създадени, защото хората са се опитвали да си обяснят някои необясними за тях неща, или са създавали, измисляли митове, така както по-късно писателите-фантасти са писали своите книги. В митовете има и мъдрост, и мистика, и послание. Каква е разликата между един мит и една книга-фантастика, или дори филм. Разликата е само във времто, по което е създадена Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...45&start=45 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Не знам какъв е произходът на митовете, но те наистина са носители на едни универсални символи. като че някой е искал хората да знаят и пренесат във времето много важна за тях информация, но когато е бил до тях е бил наясно,, че още им е рано да приемат нещата в директен вид. Или пък тогава този образно символен език им е бил съвсем ясен. А сега не е. Но пак може да се разбере, при известни условия. Не зная дали има разлика между мит, приказка, фантастика. винаги съм си мислеля, че писателите фантасти и авторите на приказки имат достъп до някакви тънки носители на информация и черпят оттам. Тълкуването на почарпаното е различно, разбира се, но толкова потресаващи мистични идеи и откровения в доста явен вид може да се открият и в приказките и във фантастиката (дажи и фентъзи да я наричаме...) Салман Рушди говори за Морето от приказки... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юни 10, 2008 Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 Но защо с времето точно този кръг от посветени изчезва и остава само приказката, легендата, митът? Не съм сигурна дали са изчезнали напълно посветените. Може би техният кръг се е свил повече и е станал достатъчно малък, за да се пази в тайна. Може би се намират в Шамбала и от там се грижат за света. А легендите остават, защото хората са ги разказвали от поколение на поколение и като достояние на широките маси сигурно са претърпели промяна, но са стигнали до нас. Питаш ли се обаче, мила Ани, колко хора се интересуват от тях днес? Но и да се интересуваме, ние така или иначе нямаме ключа към вярното им тълкуване. Може би единствено нравствената им поука ни е от полза. А може би и тя е била тази, която е трябвало да разберат "обикновените" хора навремето. Не зная. Зная само, че да влезеш в кръг на посветени е трябвало да преминеш през доста изпитания. Сега понятията са малко по-различни, но според мен, хората, които се стремят към духовно усъвършенстване днес са като онези от миналото, стремящи се към посвещение. Затова понятието "мъртви религии" някак не ми звучи. Аз ги наричам "древни" и влагам в тази дума голяма доза уважение. Така, както уважавам всички хора, стремящи се към духовно израстване. А мисля, че в този форум хората са такива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 10, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 (edited) Сега понятията са малко по-различни, но според мен, хората, които се стремят към духовно усъвършенстване днес са като онези от миналото, стремящи се към посвещение. Затова понятието "мъртви религии" някак не ми звучи. Аз ги наричам "древни" и влагам в тази дума голяма доза уважение. Така, както уважавам всички хора, стремящи се към духовно израстване. А мисля, че в този форум хората са такива. Абсолютно си права, Роси! Когато написах "мъртви религии" се сетих, че отново се възраждат някои от тях. Например Друидите в Англия имат доста организирано движение. Дори в България си имат фенове - Дъбова порта. Като съвременно възраждане на древни езически вярвания е и УИКА - Религия на любовта, хармонията и ритъма. Аз не съм голям фен на магиите, но УИКА са ми симпатични. Впрочем всички тези движения минават под един знаменател - Паганизмът - "смесица от всички открити стари традиции, съчетани с добавките на социалните идеи и морал. Пагански организации има по цял свят. Факт е Паганската федерация положила началото си в Обединеното Кралство през 1971 (Pagan Federation 1971, UK), Pan-Pacific Pagan Alliance (f. 1991, Australia) и много други. "По-подробно за него - тук. Склонност към митологията и паганизма имат народи с по романтична нагласа. За съжаление ние българите, като подвластни на козирога и Сатурн сме "здраво стъпили на земята". Българинът не обича митовете, романтиката, идеите на паганизма са му чужди. Дори официалната религия му е чужда, да не говорим как на нож се посрещат различните езотерични учения, дори и това на Беинса Дуно. Същевременно същите тези хора, които говорят за здрав разум, са готови да ръснат стотици левове на някоя самообявила се врачка, гадателка,ходжа и т.н. Аз нямам нищо против истинските екстрасенси, но "трезвомислещият" българин по-често попада на измамници. Интересното е, че в нашата страна се раждат много хора със свръхсетивни способности, но те използват тази си дарба предимно за материални облаги. Ти правилно казваш:А легендите остават, защото хората са ги разказвали от поколение на поколение и като достояние на широките маси сигурно са претърпели промяна, но са стигнали до нас. Питаш ли се обаче, мила Ани, колко хора се интересуват от тях днес? Но и да се интересуваме, ние така или иначе нямаме ключа към вярното им тълкуване. Може би единствено нравствената им поука ни е от полза. А може би и тя е била тази, която е трябвало да разберат "обикновените" хора навремето. Наистина, много малко са хората, които се вълнуват от митовете. Особено българската митология постепенно се забравя. Направи ми впечатление, че в българското интернет пространство много повече се говори за елфи, гноми, феи и др., отколкото за нашите митологични същества. Освен тази тема, бях отворила тема за Митологичните създания в българската митология, но досега никой не е писал там. Явно, че или не си познаваме митологията, за разлика от другите народи, или просто не ни е интересна. Редактирано Юни 10, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 11, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2008 (edited) Можем да кажем – митологията, това са останки на предипотопни същества, изразени в новия език на хората, на човечеството; или това е азбуката, по която нещата могат да се тълкуват. В митологията защо египтяните са кръстили своя Бог Озирис? И кои са били причините, които са заставили гърците да го кръстят Зевс, а римляните – Юпитер? Това е един вътрешен процес. Вземете в математиката един прост процес. Имате аритметиката; с какво се занимава аритметиката? С числата. С какво се занимава алгебрата? Какво е отношението на алгебрата и аритметиката? Имаме едно разрешение. След това иде висшата математика. Значи във всичките науки има едно растене вътре. Сега разбира се, когато поетите разглеждат митологията, те изхождат от съвсем друго гледище. Тези митове и божества днес съществуват ли? В изкуството има много картини, които са останали и днес, а самите художници са заминали някъде. Къде са художниците? Или има много гръцки скулптори, които са оставили своите творения, а къде са скулпторите? Сега мен ми е целта, тези скулптори, които са оставили своите творения, тяхното съзнание свързано ли е с техните творения, които са оставили на земята? Да допуснем един поет, който е оставил своите кости и е заминал, този поет интересува ли се от своите кости? (не). Тогава защо ги оставя? Обаче другите, съвременните учени, хора се интересуват от костите на заминалите. Френолозите се интересуват много от главите; по черепа на един такъв заминал поет преди хиляда години може да се каже какъв е бил той. Та казвам: Митологията това е знанието на миналото, турено в една алегорична форма; разбира се сегашната митология е още разхвърляна, не е преведена в една научна форма, тъй да се обосноват всички форми и да се свържат. Миналото трябва да се свърже със сегашното и настоящето трябва да се свърже с бъдещето от гледището на сегашния живот. Сянката на нещата Редактирано Януари 12, 2011 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 21, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Май ще си пиша сама в тази тема, но какво да се прави - обичам митовете и легендите. И не само аз. Г. Томалевски също. Нашият възглед по възникването на мита и сказанието " не се покрива с конвенционалното разглеждане на въпросите. Едно банално схващане твърди, че първобитните народи в мрачината на своето суеверие, уплашени от природните стихии, са измислили религията, а във връзка с своите кошмарни представи за тия природни сили, са създали митологията. Това не е истина. Никой от нас не знае, колко е стар светът и колко неща са останали от времена, епохи и култури, отдавна погребани под вълните на океаните, отдавна заличени от могъщата ръка на творческите сили, които пренареждат живота на епохите по един велик план. Съществували са цикли и ери като тая на Лемурийската раса, като Атлантида и още други, заличени от катаклизмите в Атлантика или от ледената епоха по Европейския континент. Някакви далечни спомени трептят в сказанията и митовете на народите. Никой не знае тайната, по какъв начин са спасени тия митове от нявгашната залязла слава, за да бъде толкова смел да създава теории, според които невежеството и суеверието са творци на народните сказания. И сега, в неизследваните напълно негърски и червенокожи племена по Американския материк се откриват сказания и митове с такава поезия и с толкова символична дълбочина, че никой от нашите европейски фолклори не може да им съперничи. Митологията допуща в широките си рамки най-голяма творческа свобода, хиперболизъм, смесен с знание и образност. Тя заимствува образите си както от човешкото, така и от животинското царство и затова бива зооморфична и антропоморфична. Имената на звездите, зодиакалните и други съзвездия, не са случайни. Те са плод не само на митологични предания, но и в връзка с една наука за вселената, която в древната Халдея, Египет и Китай е имала могъщо развитие. Освен това, тия имена са символи за вековни, годишни, денонощни и други периоди в планетарния и вселенски живот. Когато митовете за по-голяма тържественост са бивали обличани в словесна художествена форма, получавали са се химни. От Същност на изкуството, Сборник с есета - "Слънце след буря" Георги Томалевски Ако искате , можете да изтеглите сборника от Спиралата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Когато една форма започне да създава пречки за проявата на живота през нея, тя бива унищожена, а животът се проявява посредством нова форма. От тези твои думи направих асоциация за приказката на Дьо Бомон- ''Красавицата и звяра",в която е закодирано посланието за трансформацията и ролята на Жената, но мисълта ми е, че всъщност една от най-старите версии на тази приказка е тази на Апулей- за Амур и Психея, символи на любовта и човешката душа. http://margaritta.dir.bg/fevruari/0709psihea.htm Снежанка и седемте джуджета Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 Silviya Интересен анализ е направил Спас Мавров на „Снежанка и седемте джуджета“, но все пак всеки анализ според мен убива анализирания обект. В случая изчезва магията на прекрасната приказка. Четейки /слушайки/ даден мит или приказка, всеки го пречупва и тълкува през собственото си съзнание и моментна нагласа. Ако четейки тази приказка на едно дете, кажете, че :„Свенливко = Азот (N).Тесла.", то ... ? Не слагаме ли приказките/митовете/ в калъп, не ги ли ограничаваме, тълкувайки ги по този начин? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 (edited) Silviya Интересен анализ е направил Спас Мавров на „Снежанка и седемте джуджета“, но все пак всеки анализ според мен убива анализирания обект. В случая изчезва магията на прекрасната приказка. Четейки /слушайки/ даден мит или приказка, всеки го пречупва и тълкува през собственото си съзнание и моментна нагласа. Ако четейки тази приказка на едно дете, кажете, че :„Свенливко = Азот (N).Тесла.", то ... ? Не слагаме ли приказките/митовете/ в калъп, не ги ли ограничаваме, тълкувайки ги по този начин? Мне, Ани, Мавров прави езотеричен анализ на приказката, както и на други сакрални приказки,така вече те се четат от малко по пораснали деца .В тях са закодирани знание за човечеството, изложено пред широкия поглед, но възможността за анализ и тълкуване е плод на изключителни умения и дълга работа. Слушайки приказки, в съзнанието на децата се изграждат именно тези сакрали образи и принципите заложени в човечеството(нямам предвид разбира се езотеричния анализ, вече уточних). Редактирано Юли 13, 2008 от Silviya Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 14, 2008 Доклад Share Добавено Юли 14, 2008 .В тях са закодирани знание за човечеството, изложено пред широкия поглед, но възможността за анализ и тълкуване е плод на изключителни умения и дълга работа. Слушайки приказки, в съзнанието на децата се изграждат именно тези сакрали образи и принципите заложени в човечеството Да. И аз така мисля. Затова никак не ми харесва идеята да се адаптират приказките и да се доближават до съзнанието на съвременното дете, като в същото време се отдалечават от въпросните сакрални образи. Да, не ги разбираме, но един ден всичко трупано се пробужда... (ако не ни задуши преди това...) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Apocatastasis Добавено Февруари 13, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2009 "Всички сказания и митове са остатъци от едно време, когато човекът все още беше в известна степен надарен с ясновидство. Това, което ни се разказва в европейските сказания и митове, те съхраняват факти, които в миналото хората са можели да виждат. Всичко в тези сказания, приказки и митове първоначално е било виждано ясновидски и е преразказ на първоначални ясновидски опитности. Изобщо това е митологията: преразказ на ясновидски опитности. Днес можем да проследим в астралния план целите процеси, които са разказани в митологията. Делата на Вотан и Один са действителни събития. Действителности трябва да търсим зад окултните знаци, символи и печати. И колкото по-малко се подвеждаме да дадем тълкувание на тези знаци посредством спекулации, толкова е по-добре... Всички разкази, които срещаме в митологиите са препредаване на това, което хората виждаха, когато голяма част от тях беше надарена с ясновидски способности." Рудолф Щайнер, "Митове и легенди. Окултни знаци и символи" "Можем да кажем – митологията, това са останки на предипотопни същества, изразени в новия език на хората, на човечеството; или това е азбуката, по която нещата могат да се тълкуват... Та казвам: Митологията това е знанието на миналото, турено в една алегорична форма; разбира се сегашната митология е още разхвърляна, не е преведена в една научна форма, тъй да се обосноват всички форми и да се свържат. Миналото трябва да се свърже със сегашното и настоящето трябва да се свърже с бъдещето от гледището на сегашния живот." Учителя, "Сянка на нещата", 22.01.1932 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Април 20, 2009 Доклад Share Добавено Април 20, 2009 Митологията-стъпките,пътя на духа през времето и пространството.Те са плода на минали "действителности".Когато ги чета,част от тяхното послание остава в мен,и без да го анализирам или осмислям дори,когато дойде времето и мястото то се проявява в мислите ми,чувствата и действията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 20, 2009 Доклад Share Добавено Април 20, 2009 Ако митовете отразяват неща, които са се случили в миналото, какво отношение имат те към нас сега? А към тези, които идват след нас? Защо това трябва да ни интересува? Защо ни вълнува? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 20, 2009 Доклад Share Добавено Април 20, 2009 Митовете са символни, описателни формообразувания на универсални взаимовръзки и надпсихологични процеси. Конкретните им форми са минали. Може и да са били действителни, като просто едно отражение в света на явленията. Но отразеното е обвързано с душевни потенциали, които са свързани въобще с човешкото съществуване. Това ги прави всеактуални. Някак много тъпо звучи, но се опитах да обясня това, което ми се замята в тиквата, когато видях повдигнатия въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 20, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 20, 2009 Както приказките са необходими за децата, така митовете и легендите са необходими за болшинството хора. Струва ми се, че посланията в тях са по-достъпни от директния изказ в различните екзотерични и езотерични учения. Християнските тайнства някъде се опират/преплитат с древни митологични образи и предания. И сега има митове и легенди – „Градски легенди“ (urban legend). Градската легенда е съвременна разновидност на мита, кратка, на пръв поглед правдоподобна, макар и обикновено не съответстваща на действителността история, опираща се на съвременната техническа и обществена реалност. Обикновено в тези истории се засягат дълбоки проблеми и страхове на съвременните хора, но изказани по един малко приказен начин. Отличават се от анекдотите по това, че хуморът тук макар и да присъства, не играе главна роля. Отличават се и от слуховете по това, че не са свързани с конкретни лица и места. Просто могат да се случат навсякъде. Терминът е употребен за първи път от проф. Ян Брунванд, който в своя публикация през 1981 г. застъпва мнението, че легендите, митовете и фолклора са присъщи не само на т. нар. примитивни общества или още наричани традиционни общества, а че чрез модерните легенди може да се научи много за съвременната градска култура. Понякога си задавам въпроса защо е толкова голям интересът към филми с подобна тематика. Съдя по торент тракерите. Сериали като Свръхественото, Призрачен шепот, Убежището (Sanctuary), Секретите на Дрезден, Градски легенди 1,2,3 и др. се теглят от много народ. Интересни са различни поредици с документален характер на тази тема като „Ловци на митове“ (Mythbusters) или руското „Градски легенди“ – „Площадът на трите гари“, „ Московското Метро“, „Тайната на Мариньа Роща“ и др. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 20, 2009 Доклад Share Добавено Април 20, 2009 Мда ... Всеки ще намери май каквото търси... Някой- интригуваща история (пак остава открит въпросът- само от любопитство ли ни интригува), нещо- случило се някога си (но дали се е случило така а и какво от това), нещо, чиито следи в историята да търсим, и това също е интригуващо, даже повече от самите следи, или пък - символни, описателни формообразувания на универсални взаимовръзки и надпсихологични процеси. Конкретните им форми са минали. Може и да са били действителни, като просто едно отражение в света на явленията. Но отразеното е обвързано с душевни потенциали, които са свързани въобще с човешкото съществуване. Това ги прави всеактуални. Ако са всеактуални ... Значи имат отношение и към мен. И сега. Остава да го открия. Вие какво откривате за себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 20, 2009 Доклад Share Добавено Април 20, 2009 (edited) Не съм изследвала легендите и митовете, но сега ми хрумва една разлика между тях - легендите не се отнаят до същества със свръхестествени сили. Там герои са обикновени хора, извършили постъпка, продиктувана от велико чувство. Има и известно преливане, както има и размиване на границите между обичайно и свръхестествено и в живота. Митовете, древните предания и приказки са носители на информация. По-горе се спомена, че до същността имат достъп малко По-Светени и Магове( можещи) . Колкото повече знае човек за това, толкова по-малко ще каже или напише. Както се каза - именно заради силата на мисъл-формите. В днешно време тези познания стават все по-достъпни. Но не чрез теми във форум. Както и УЧИТЕЛЯТ Дънов май не е давал конкретни обяснения за всяка от тях. Кога религията ( връзка с Божественото) се превръща в мит? Когато се появи скептицизмът и хората приемат фактите за литературна украса. Като Възкръсването на Исус или как с малко храна могат да се заситят много хора.... Редактирано Април 20, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 20, 2009 Доклад Share Добавено Април 20, 2009 Кога религията ( връзка с Божественото) се превръща в мит? Когато се появи скептицизмът и хората приемат фактите за литературна украса. Като Възкръсването на Исус или как с малко храна могат да се заситят много хора.... Дали не използваш някакъв друг смисъл на думата "мит"? Религиите съществуват паралелно на митовете, даже може и митовете да са преди някои религии! Религията не е връзка с божественото, а възстановяване на такава връзка. Май нещо значеше представката "ре" ... А скептицизмът е съпровождащо явление на липсата на тази връзка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.