Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Интуиция или Его


Recommended Posts

Започнах да мисля над този проблем след няколко случая, в които се бях усъмнила дали чувам гласа на интуицията си или на егото.

Наблюдавах и себе си и особено хора, които на всеослушание твърдяха, че имат развита интуиция и че тя им показва Истината. Самата аз намалих до минимум увереността си. Започнах търпеливо и мълчаливо да съпоставям "истините на интуицията" с развитието на събитията и впечатленията си от по-близко опознаване на ситуации, хора...

Резултатите от наблюденията - вече почти две години: Егото много лесно може да ни заблуди, че говори интуицията.

Засега ми се струва, че колкото по-силен, настойчив, императивен, всезнаещ е езикът, на който ни говори интуицията, толкова по-голяма е вероятността,ч е това е замаскирано его. Винаги, когато вътрешният глас ми е казвал "истини" за другите хора, винаги това се е оказвало егото ми - и разбира се истината излиза наяве след като си оставя време и обективност на наблюдение върху свободно развиваща се ситуация и проявяващи се хора.

Имам и един сигурен признак вече - ако нещо вътре в мен започне да раздава оценки, да съветва, да отсъжда правилно, неправилно, добро - не-добро - това със сигурност е егото ми.

Имам и един сигурен признак за интуицията - тя говори много тихо, чува се само в тишина на мислите. Винаги си е само за мен - дори когато се отнася за другите (при моята професия това е ежедневие). Например - ако гласът каже "той ще се справи, има сили" - това е егото. Ако усетя настроението: "дай си време и търпение да му оставиш свободата и времето да се справи сам както той може" - това е интуицията.

А как ги различавате вие?

Интуиция - как ни помага

Егото, принципи и закономерности

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 41
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Интуицията е тих шепот, идващ от сърцето, когато ума е тих, когато блуждае. Точно, когато си 'блея' или се занимавам с тривиални неща, света около мен и интуицията също проговарят.

Доста често мнението ни за другите е точно от его-ума ни, но все пак дори и да си съставяме мнение за другите, само времето и ситуациите, в които ни поставя живота показват кога, кой ни е говорил :feel happy::)

Имала съм случаи, когато не се вслушвам в гласа на интуицията и правя грешки, но вече се старая да различавам различните 'гласове' :smarty:;)

И най-важно мисля е, че който и глас да послушам или непослушам се уча от последствията...

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Няма граница между его и интуиция. Ние сами си поставяме граница между тях. И като концентрираме вниманието си върху ТАЗИ граница ние вливаме енергия на РАЗДЕЛЯНЕТО. И започваме да сравняваме его и интуиция. Сравняваме Бог и Дявол. Сравняваме черно и бяло. Сравняване Рай и Ад. Там, където има граница, има "болест", има дисбаланс. Егото и интуицията са енергии с различна честота, които ние едното приемаме, а другото отхвърляме. Чрез разделение се отдалечаваме от себе си, отдалечаваме се от Бог.

Приемайки, че всичко е ЕДНО и егото и интуицията са аспекти с различна вибрация на Божествената ни същност, ние действаме от позицията на Всемирната Любов. Едно нещо, което го познаваш не му се съпротивляваш, ти го приемаш и не ти прави впечатление. Поставяме граници на нещата, които не желаем да приемем, бягаме от тази отговорност да се слеем със себе си и си намираме различни оправдания и измисляме Рай, Ад, Его, Интуиция, и си мислим, от позицията на надменността, че едното е "лошо" и другото "добро", за да държим в подчинение по-слабите и им въздействаме със страх.

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм съвсем съгласна dimitar, но разбира се това си е мое мнение. :)

Мисъл на деня – 6 март 2009 г.

Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима си бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише!

Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм това, което съм. Ти си това, което си. Всеки си Е това, което Е.

Съпротивлявайки се да приемеш нещо в тебе или в друг, от породилата се мисъл се поражда неполезна емоция.

Линк към коментар
Share on other sites

Поставяме граници на нещата, които не желаем да приемем, бягаме от тази отговорност да се слеем със себе си и си намираме различни оправдания и измисляме Рай, Ад, Его, Интуиция, и си мислим, от позицията на надменността, че едното е "лошо" и другото "добро", за да държим в подчинение по-слабите и им въздействаме със страх.

Надменността ми е нещо като да си мисля, че има по-слаби от мен. Така отнемам силата на хората.

"Бог твой отреди силата ти".

Между моята преценка и това, кото притежават хората, там е интуицията.

"Заедно с изкушението, се дава и средството за преодоляването му".

Т.е. ,може би ,на всекиму се дава толкова, колкото може да понесе.

Линк към коментар
Share on other sites

А как ги различавате вие?

Нека първо да поясним нисшето его (конкретната личност за настоящото прераждане) ли имаме предвид под „Его“ или висшето его (душата, индивидуалността). При втория случай, интуицията и висшето егото са неразделни, затова ще приема, че става въпрос за нисшето его.

На въпроса доста трудно може да бъде отговорено. Много зависи кой на какво равнище на развитие на съзнанието е, доколко то е с материално или духовна насоченост; с насоченост към себе си или към групата и др. Самото качество различаване е духовно по своята природа, в голяма степен интуитивно и изключително зависимо от рутината и опита. То не може да бъде добито само от книги или по друг начин наготово, но също така предполага познание и добре развит ум, който е освободен от предразсъдъци.

Заблудите на нисшето его са многобройни и изключително разнообразни. Много често възприемаме като интуиция точно това което искаме и по този начин оправдаваме пред себе си желанията и мислите произтичащи от нисшето ни его. Приемаме за истина това, което желаем.

Имам и един сигурен признак вече - ако нещо вътре в мен започне да раздава оценки, да съветва, да отсъжда правилно, неправилно, добро - не-добро - това със сигурност е егото ми.

Това ми се струва неточно, непълно, иначе е вярно от определена гледна точка. Човек може да си изгради мнение, да оцени нещата, но той трябва да отчита факторите които обуславят моментното състояние на нещата и да има предвид самата моментност, преходност, относителност. Човек като направи някаква грешка, това трябва да бъде оценено, но не да оценяваме самия човек, а действието му, мисловната му нагласа, довела до това действие. Оценката също така не бива да се превръща в шаблон по който оценяваме всички следващи прояви на въпросния човек, т.е. да имаме една „плаваща“ оценка. Друго което е, оценявайки, не трябва да се обвързваме лично с оценката си, т.е. да позволяваме на личните си желания, отношение към това, което оценяваме, предразсъдъците ни да и повлияят. Доста неща станаха, но всъщност добре развития ум, може да ги различи мигновено. Всъщност прави се една сериозна грешка, че се разделя интуицията от ума. Те са едно, но хората често бъркат ума със своите мисловни шаблони, предразсъдъци и илюзии. Следващите думи взети от лекцията „Родените“ (НБ, 2 ноември 1924 г.) са изключително дълбоки и добре разбрани могат да помогнат на човек да се отърси от доста от своите мисловни ограничения.

Само неопределените величини са истинските величини. Всички Божествени неща са неопределени.

Не трябва да приемаме оценките си като нещо крайно, окончателно и кой знае колко важно. Тогава наистина, това е нисшето ни его. Но ако присъства едно разбиране, любов, прошка (ако с нещо са ни засегнали), благодарност, позитивна вяра, поглед в бъдещето, осъзнаване на момента като етап от един всеобхватен процес на развитие, тогава това ще е проява на нашата душа.

Линк към коментар
Share on other sites

Интуицията (за която говорим) идва от егото.

Доказателство е търсенето на граници и разделни форми (които споделяме).

Астралното усещане и възприемчивост направо са си връх в его-изявите.

Възвръщането на способността да отразяваме в главите си Духа, която способност бих нарекъл интуиция, се извършва чак когато Йоан кръсти Иисус в Йордан (стигналият до ръба на на диалектичните възможности човек се предаде напълно в ръцете на Божията воля, чрез което се свързват обновените глава и сърце). Който мисли, че има общо с този процес, просто е близо до своята втора смърт. И има най-твърдото и огромно его. Бог да му е на помощ!

Линк към коментар
Share on other sites

Ами, емоциите от Егото обикновено са познати и по-силни. В интуицията като, че ли липсва емоцията , поне в първия момент... Ако успея да отделя и изчистя емоционалната обвързаност с резултата се получава...Най-лесно ми е когато излизат символи, защото са неутрални и по-трудно ги смесвам с Егото.

Ако едно усещане е съществувало преди да попитам интуицията, значи това не е нейния отговор. Та така по метода на изключването на всяка емоция...

Когато желанието толкова се е сраснало с мен, че не мога дасе дистанцирам от крясъците му, въобще не се надявам да чуя гласа на интуицията :)

Линк към коментар
Share on other sites

Възвръщането на способността да отразяваме в главите си Духа, която способност бих нарекъл интуиция, се извършва чак когато Йоан кръсти Иисус в Йордан (стигналият до ръба на на диалектичните възможности човек се предаде напълно в ръцете на Божията воля, чрез което се свързват обновените глава и сърце). Който мисли, че има общо с този процес, просто е близо до своята втора смърт. И има най-твърдото и огромно его. Бог да му е на помощ!

Новородените къде са?

Има възможност да нямаме интуицията да ги усетим :D . Може би това е причината да избираме втвърдена едновариантност.

Линк към коментар
Share on other sites

Важно е да се намери подход за практическа изява на интуицията. Според мен това става когато си вътрешно отпуснат / в смисъл на мускули, вътрешно състояние/, силно усещаш мига на живота, освободен си от страхове/ те идват от негативите на ума/. В такова състояние се впускаш без съпротива по течението на реалния живот и без очакване за сбъдване на предварителните стриктни прогнози / по отношение на режисираните случайности/ на ума. Написаното до тук от мен е опит за описание на вътрешни субективни изживявания, което е много трудно изразимо с думи.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами, емоциите от Егото обикновено са познати и по-силни. В интуицията като, че ли липсва емоцията , поне в първия момент... Ако успея да отделя и изчистя емоционалната обвързаност с резултата се получава...Най-лесно ми е когато излизат символи, защото са неутрални и по-трудно ги смесвам с Егото.

Ако едно усещане е съществувало преди да попитам интуицията, значи това не е нейния отговор. Та така по метода на изключването на всяка емоция...

Когато желанието толкова се е сраснало с мен, че не мога дасе дистанцирам от крясъците му, въобще не се надявам да чуя гласа на интуицията :)

Емоционалната обвързаност е едно от многото лица на егото. А към обективност се стреми пак именно то. Усещането преди да попиташ интуицията е предварителната настройка на егото. След като я попиташ (това, което искаш да е интуиция) вече идва опасното подвеждане на егото. Не, че те води към грешния отговор, не, това рядко се случва. Води те към собствените си затвори, в повечето от които сме попаднали вече, щом наричаме една допълнителна негова перцепция - интуиция.

Новородените къде са?

Има възможност да нямаме интуицията да ги усетим biggrin.gif . Може би това е причината да избираме втвърдена едновариантност.

Новородените са в яслите.

Ние не избираме твърдостта, защото не познаваме друго.

Съжалявам, че попаднах в дискусия. Оттеглям се.

Не искам нищо да защитавам. Достатъчно защитаваме егото си, защитавайки интуицията.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами, емоциите от Егото обикновено са познати и по-силни. В интуицията като, че ли липсва емоцията , поне в първия момент... Ако успея да отделя и изчистя емоционалната обвързаност с резултата се получава...Най-лесно ми е когато излизат символи, защото са неутрални и по-трудно ги смесвам с Егото.

Ако едно усещане е съществувало преди да попитам интуицията, значи това не е нейния отговор. Та така по метода на изключването на всяка емоция...

Когато желанието толкова се е сраснало с мен, че не мога дасе дистанцирам от крясъците му, въобще не се надявам да чуя гласа на интуицията :)

Емоционалната обвързаност е едно от многото лица на егото. А към обективност се стреми пак именно то. Усещането преди да попиташ интуицията е предварителната настройка на егото. След като я попиташ (това, което искаш да е интуиция) вече идва опасното подвеждане на егото. Не, че те води към грешния отговор, не, това рядко се случва. Води те към собствените си затвори, в повечето от които сме попаднали вече, щом наричаме една допълнителна негова перцепция - интуиция.

Да, и за това е важно да си познаваме затворите и усещанията, които те предизвикват. А обективността на интуицията е маалко след тях, в пустощта, където няма нищо. Стремежът на Егото и съзнанието към обективност е различно, струва ми се...То е посока на цялото, а вътрешната обективност е състояние, в което Егото не присъства - включва се после ... май :)

Линк към коментар
Share on other sites

Усещането преди да попиташ интуицията е предварителната настройка на егото. След като я попиташ (това, което искаш да е интуиция) вече идва опасното подвеждане на егото.

Този израз „да попиташ интуицията“ ми направи впечатление. Често се използва с някои незначителни вариации във формата. От друга страна имаме израза „интуитивно възприятие (на истината)“. Когато „питаме интуицията“ си, кой всъщност задава въпроса? Не е ли това нисшето его чрез ума (забележете че ума е само средство, посредник)? Тогава целия процес става егоистичен. Въпросът предопределя обхвата на отговора. Правилното отношение според мен е не да се иска конкретен отговор, а да се потърси осветляване на проблема от страна на висшето аз, душата, т.е. интуицията. Какво ще видим под светлината на душата, зависи от окото на ума (тук може да се направи асоциация с третото око). За всичко това е необходима изградена връзка с душата и развито вътрешно зрение. Темата е абстрактна и не знам дали може да се каже нещо съществено по нея освен използвайки символи, които сигурно всеки ще разтълкува по различен начин.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня – 18 март 2009 г.

Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.” Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радиото се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава – иначе ще изпадне в грешка.

Из Спасителни положения, ООК, 16 март 1927 г.

Значи освен нашето собствено его, и външни мисли, предадени по телепатичен начин, могат да се самообявят за "глас на интуицията".

Какво значи "чвоек да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него"?

Един и същ ли е начинът, по който могат да ни заблудят външните мисли и собственото ни его?

Например "Бог ми казва да посоча на този човек правия път към спасението" - тази мисъл откъде е по-вероятно да идва? Как може да се изпита?

Или мисълта "Остави всичко свободно да влиза и излиза от живота ти".

(Мислите са автентични.)

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Значи освен нашето собствено его, и външни мисли, предадени по телепатичен начин, могат да се самообявят за "глас на интуицията".

Какво значи "чвоек да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него"?

Един и същ ли е начинът, по който могат да ни заблудят външните мисли и собственото ни его?

Например "Бог ми казва да посоча на този човек правия път към спасението" - тази мисъл откъде е по-вероятно да идва? Как може да се изпита?

Или мисълта "Остави всичко свободно да влиза и излиза от живота ти".

:hmmmmm:

И аз много често съм си задавала този въпрос.

По отношение на някои заблуди, че всичко което ни идва в съзнанието е дошло отгоре, от Бога - има една доста разпространена мисъл, която предполагам, че сте я срещали из мрежата? Май звучи доста остро и грубо, но ще я цитирам:

Когато ти говориш с Бог – това е молитва, но когато Бог говори на теб, това е шизофрения.

Според мен, това не може да се каже, че е в сила на 100%, но все пак трябва да имаме будно съзнание.

Не си спомням къде бях чела, че ние чуваме по-ясно падналите духове. Дори можем да ги приемем като глас - на физическо ниво. Висшите йерархии и Бога се усещат много по-тънко. Тяхното влияние трудно се описва с думи.

Същото е в сила и когато говори Духа в нас. Трябва да сме се „събудили“, да сме запалили светилниците и да сме се запасили с масло :), за да го разпознаем сред другите шумове, идващи от егото ни, от мислите на околните и ...много други.

Така мисля, но не съм напълно уверена в това. Може би има и други истини...?

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Извинете за дългия цитат, но мисля е важен.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.

И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи.

Възможни постижения

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня – 18 март 2009 г.

Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.” Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радиото се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава – иначе ще изпадне в грешка.

Из Спасителни положения, ООК, 16 март 1927 г.

Значи освен нашето собствено его, и външни мисли, предадени по телепатичен начин, могат да се самообявят за "глас на интуицията".

Какво значи "чвоек да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него"?

Един и същ ли е начинът, по който могат да ни заблудят външните мисли и собственото ни его?

Например "Бог ми казва да посоча на този човек правия път към спасението" - тази мисъл откъде е по-вероятно да идва? Как може да се изпита?

Или мисълта "Остави всичко свободно да влиза и излиза от живота ти".

(Мислите са автентични.)

Привет!

:)

Нямам голям мотив да пиша каквото и да е. Дори и сега пиша с чувство, което няма да се промени, ако не напиша нищо. Но въпреки това ще напиша следното:

Всички мисли, намиращи се в мозъка са външно пристигнали към него. Мозъкът не може да произведе нито една своя мисъл. Той е просто инструмент - нещо като приемно-предавателна станция на вълнови импулси. На където бъде насочена и "настроена" - това приема.

Ако човек приеме, че една мисъл е негова, то ще трябва да приеме всичките мисли за негови. Ако човек отхвърли дадени мисли и ги приеме като нещо, което не е негово, като нещо чуждо, то ще трябва да отхвърли всички мисли и да ги приеме като чужди.

Коя мисъл е моя?

Ако има една мисъл, която да е моя, то това означава, че всичките мисли са мой, всичките мисли в цялото битие!

Ако дадена мисъл не е моя, то това означава, че нито една мисъл не е моя, нито една мисъл в битието.

Когато човек изпразни ума си от мисли, тоест когато Познае Пустотата на ума, тогава разбира всечко това и тогава може да "прихваща" всякакви мисли от различни източници и излъчватели. На този принцип е телепатията.

Много често ясновидците биват представяни, като хора гледащи в кристална сфера. Това първо може да се счете за метод, който прави ума на човека проволинеен и добре концентриран, което от своя страна го води до чистотата и празнотата. Това е чистия детски ум, към който Иисус призовава и за който се споменава в евенгелията. "Ако не станете като децата...".

Вътре в ума се явава тази Кристална природа, наречена в будизма - Буда природата. Тя е кристално чиста и абсолютно празна. Може да се усети точно в центъра на мозъка, като с практиката се разширява и е възможно тази кръстална природа да "зарази" и обхване цялото тяло. Това е целта - разширението и отъждествяването с нея.

В това състояние каквато и мисъл да "видиш", каквато и картина или звук, то тя ще принадлежи или на бъдещето, или на миналото, или на околните около теб, в различните измерения от преплетени и паралелни светове.

Интуицията на човек е също толкова негова, колкото е негова и всяка друга мисъл. Интуитивната мисъл е също мисъл но принадлежи на определено духовно ниво. Различните мисли принадлежът на различните измерения в Съществуващото.

В ниските нива и мислите са ниски - засягащи материализъм, страсти, емоции...

В по-високите нива и мислите са по-високо стоящи, по възвисшени. Те засягат неща като любов, доброта, честност, истина, човечност...

В още по-високите нива мислите опират на Творчеството, на всеобхватната картина върху Битейното съществувание. Чрез тях човек има достъп до всички нива, до всички паметти, до всичката информация, като с това същия умее и да работи, да Твори.

Интуитивното възприятие е функция на дясната мозъчна хемисфера. Повечето хора си служат предимно с лявата мозъчна хемисфера в ежедневието си. Когато логиката и философията притихнат, когато се отнеме лидерството на прагматичното мислене, тогава интуитивното възприятие, алогичното и абстрактното мислене се проявява.

В лявата мозъчна хемисфера се намира его-то. Самосъзнанието като "аз" (единицата, като същност).

В дясната мозъчна хемисфера се намира Супер Его-то. Самосъзнанието като "Аз" (разширяващо се към Цялото).

Интуицията, интуитивното Познание е част от това Цяло, защото то има пряка връзка и е свързано здраво с него. Това е Познанието.

Знанието принадлежи на лявата мозъчна хемисфера, където е логиката и философията.

За да разбере човек от къде произлиза дадена мисъл и на кое ниво принадлежи тя, то на същия ще му е необходимо единствоно Будност в наблюдението, трезвеност.

Понякога да се носиш по "течението на реката" (живота) значи и да вършиш неща, като да посочиш пътя на някого, пътя за себеспомняне. Това също е част от тази река. Ще се оставиш да влиза и да излиза в теб каквото и да е, само ако не се привързваш към това влизащо нещо, или към излизащото.

В много учения същото е познато, като "да действаш, без да действаш". Без "аз". "Ти", като куха сламка, носеща се по вълните на реката от живот и каквото тя ти предостави. Понякога бързеи, понякога водовъртежи, понякога водопади, друг път дълбоки вирове, или в даден момент едно прекрасно тихо и бавно движение.

"его" = "аз"

:yinyang:

ляво - Ева; дясно - Адам

brain_hem.gif

FF_70_brain1_f.jpg

ляво - Адам; дясно - Ева

alpha-brain-ad.jpg

FF_156_brain4_f.jpg

mind-heals-brain.jpg

human-brain.jpg

Какво значи Змията да захапе опашката си?

a_DantianSideway.jpg

image006.jpg

Дао:

in-ian.jpg

Дзен (Зен, Чан):

zen1.gif

Кабала, Юдаизъм, Християнство алхимия:

ouroboros_col.jpg

Хвърли един поглед тук: сайт; сайт

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня – 18 март 2009 г.

Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.” Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радиото се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава – иначе ще изпадне в грешка.

Из Спасителни положения, ООК, 16 март 1927 г.

Значи освен нашето собствено его, и външни мисли, предадени по телепатичен начин, могат да се самообявят за "глас на интуицията".

Какво значи "човек да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него"?

Един и същ ли е начинът, по който могат да ни заблудят външните мисли и собственото ни его?

Например "Бог ми казва да посоча на този човек правия път към спасението" - тази мисъл откъде е по-вероятно да идва? Как може да се изпита?

Или мисълта "Остави всичко свободно да влиза и излиза от живота ти".

(Мислите са автентични.)

При медитацията със семе, когато медитираш над някакъв конкретен въпрос, при затихване на нисшия ум, се получава именно това: в съзнанието ни се отпечатват идеи свързани с въпроса върху който медитираме, произхождащи от по-високите ментални равнища. Така получаваме знание, свързваме се с идеи, които не са наши, но ние сме в състояние да ги разберем на някакво ниво и да ги възприемем като конкретни мисли. Не знам дали се изразих докрай точно. Всъщност не виждам разлика между това и интуицията. Може би в цитата става въпрос за приемане на мисли на по-ниско равнище; на конкретни, строго определени мисли, а не на идеи. Всъщност до тези идеи не е задължително да се достигне само по време на медитация. При интуицията имаме разбиране, а не желание. Мислите тъй или иначе не са нещо наше. Ние само ги възприемаме или привличаме към себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Първо може би трябва да се дадат възможно най -стегнати определения за това какво е его и какво интуиция това разбира се е много трудно, примерно:

"По какво се отличава интуицията?Интуицията или Божественото чувство в човека се отличават по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека.В интуицията има единство на нещата.Това е настоящето.Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото...........Миналото принадлежи на онези същества които са изостанали.Бъдещето-на онези които са напреднали, а настоящетето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание."П.Дънов "Интуицията гласът на душата"

В тази насока Дънов говори и за обективния и субективния ум, примерите които Донка е дала в първия си пост са точно примери за обективен и субективен ум.Субективния ум е миналото бъдещето и настоящето-истинския човек.

Обективния ум спъва човека с размисли и догатки.

Според мен обективният ум е един вид проява на егото, ръзмисли и съмнения свързани с изводи от миналия опит на човека.Т.е. когато човек взема решения изхождайки от позицията на опита си и знанията си това е егото или е в ход обективния ум.А интуицията е нещо съвсем различно, както се вижда от цитата по горе.А ето какво казва Дънов за обективния ум.

"Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него.Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред ,ту отлага.Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи:пак се качи на плета, пак слезе.Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който до го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна."П.Дънов "Интуицията гласът на душата"

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

Субективния ум е миналото бъдещето и настоящето-истинския човек.

Обективния ум спъва човека с размисли и догатки.

Според мен обективният ум е един вид проява на егото, ръзмисли и съмнения свързани с изводи от миналия опит на човека.Т.е. когато човек взема решения изхождайки от позицията на опита си и знанията си това е егото или е в ход обективния ум.А интуицията е нещо съвсем различно, както се вижда от цитата по горе.А ето какво казва Дънов за обективния ум.

...

Нещо май голяма каша стана в тази тема...?!? :)

То сигурно неразборията идва от заглавието: "Интуиция и Его, как ги различавате?" - Защо да ги различавам, като аз поне не виждам нещо общо между тях, ...но няма да коментират!

По цитата - Обективен ум, който е проява на егото ...Значи правят се размисли и се вземат решения, които произхождат от позицията на опита ... Добре!

А как трябва да се постъпва? - със субективния ум ли ? Тогава защо ни е целият натрупан опит ? Изобщо защо е нужно да има книги, история, някакъв род памет... Все "безполезни" неща водещи ни до размисли и догадки !

И по глобално - ако се осланяме само на усещанията си, които са пряко свързани с интуицията, тогава с какво сме по различни от животните? :)

Животните имат многократно по-силни развити инстинкти, усещания ...а от там и своеобразна "интуиция", която се явява връзка с техният Бог - колективна душа или както искате го наречете... Някой иска ли да има подобна силна интуиция (субективен ум) като елиминира в себе си "лошия" обективен ум, който раздвоява, вкарва в противоречие и спъва развитието ?

Поздрави.

п.п. Когато се цитира Учителя, трябва да се влиза по дълбока в това което иска да каже, защото се изпада в противоречие при правене на повърхностни разсъждения. За случая могат да се извадят безброй цитати (в другото направление), където доминира изключително много - да се ползува само личен опит, да се прилагат (изпитват) нещата, да се раздават само "плодове" лично производство (произведени и опитани)...

Линк към коментар
Share on other sites

А как трябва да се постъпва? - със субективния ум ли ? Тогава защо ни е целият натрупан опит ? Изобщо защо е нужно да има книги, история, някакъв род памет... Все "безполезни" неща водещи ни до размисли и догадки !

Според мен силата е в умението да бъдат съчетани. След като и двете са ни дадени, следва, че и двете трябва да бъдат използвани. Ако интуицията е осъзнаване и ползване на "Цялото" и информацията, която то ни дава, Егото е съхранение на индувидуалността ни като хора. А умелото съчетанието на двете постига баланс и хармония между духовността на интуицията и материалното на Егото. Но за да се случи това, трябва първо да се научим да ги различаваме, вероятно ... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност темата няма за цел да изяснява разликите между интуиция и его - и двете понятия са коментирани в другите теми.

Въпросът в тази е:

Може ли гласът на егото ни да "мине" за глас на интуицията? Какви последствия има това самозаблуждение?

Как да различим дали в момента ни говори егото или интуицията?

И двамата си имат своето право и място - и двамата са добри, когато ги слушаме в определения за тях час и най-вече осъзнаваме кой говори в момента....

Благодаря на всички, които дадоха много интересни и важни позиции по темата...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Може ли гласът на егото ни да "мине" за глас на интуицията? Какви последствия има това самозаблуждение?

Как да различим дали в момента ни говори егото или интуицията?

Mоже много лесно, когато имаме малко опит в различаването ...... a също и ако не достига воля, защото интуицията дава по-трудни задачки... но и по-полезни.

И двамата си имат своето право и място - и двамата са добри, когато ги слушаме в определения за тях час и най-вече осъзнаваме кой говори в момента....

Да, когато говори егото, то мисли само за себе си. Когато говори интуицията , тя се грижи и за егото... доколкото това е полезно за него, а не за капризите му.

... Ще се възползвам от персонификацията - нещо като малко братче и по-голяма сестра, която не винаги разрешава сладолед. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Темата е "Интуиция и Его, как ги различавате?" , НО ...

Всъщност темата няма за цел да изяснява разликите между интуиция и его ..

Имаме вече повече от 20 мнения, които са писали по досещане (~ нещо като по интуиция), за това което е искал да попита създателя на темата. Не смятам,че така може да има яснота по поставените въпроси. С подобни разминавания може да се трупа изключително много "плява", а ние тук нали се стремим към ясни и точни послания ?!?

Предложението ми е да се трансформира темата (в заглавието!), за да не се подвеждат бъдещи читатели.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...