Станимир Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Когато си участвал в подобни конфликти или си тренирал бойни спортове е по-лесно. И в двата случая човек си е изградил някакъв автоматизъм. Знаеш какво да очакваш и си отработил реакцията си. При неопитния в това отношение освен невладеенето на бойна техника, съществува страх от непознатото, страх от провал и разбира се страх от болката. Иначе ако се запази спокойствие конфликта вероятно ще бъде избегнат по мирен път, особено ако съумееш да разчетеш психиката на другата страна. Редактирано Октомври 12, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 А смятате ли,че е нормално човек да се страхува да се бие??Сетих се за един приятел който ми е споделял,че много се страхува когато около него се заформя конфликтна ситуация,чиито възможен изход е бой.Вие как смятате как човек може да се справи в подобна ситуация.Аз лично не мога да намеря решение.Ако се страхуваш от тъмното можеш да стоиш в тъмна стая,но ако те е страх да се биеш как би трябвало да постъпиш???Чакам вашите коментари Здравей,Леонид норманлное човек да изпитва страх когато има защо.Но е ненормално когато се страхува без причино.Ще ти задам следния въпрос:А приятелят ти знаели причината защо му се случва да се заформя конфликтна ситуация около него?Нека да научи таз причина най напред и тогава ще се освободи от страха.Кажи му следното (винаги себе подобното привлича себе подобното) или с други думи казано,какъто си ти и при такива отиваш! Ето товае, но съветат мие.Кажи му от конфликтни ситоации да бяга като дявол от тамян,за да не съжелява някой ден когато вече е късно! Никой няма да му каже,че е победен когато е избягал от подобни ситоации.А винаги, ще бъде победител и то във истенския смисъл на живота.Всичко добро ти жалая на теб и на твоят приятел пък и навсички хора по земята и дано да симе разбрал ако не то тогава просто съжалявам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 5, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2007 Здравейте Форумци (може би е по-точно да кажа Порталци хехе), В последно време размишлявам за ефекта на различните видове страх върху моя живот. Наблюдавайки това чувство започвам да откривам колко много действия в живота ми са свързани с различни видове страх - от най-малките и глупавите до по-големите и важните. Някой може ли да помогне? Според вас кои са основините форми на страх? Как страха променя живота ви/ни? От какво се страхувате/ме? И най-вече ЗАЩО? Как се лекува страхът? Вие мислили ли сте по тези въпроси? Поздрави, Иво. Здравейте Форумци (може би е по-точно да кажа Порталци хехе), В последно време размишлявам за ефекта на различните видове страх върху моя живот. Наблюдавайки това чувство започвам да откривам колко много действия в живота ми са свързани с различни видове страх - от най-малките и глупавите до по-големите и важните. Някой може ли да помогне? Според вас кои са основините форми на страх? Как страха променя живота ви/ни? От какво се страхувате/ме? И най-вече ЗАЩО? Как се лекува страхът? Вие мислили ли сте по тези въпроси? Поздрави, Иво. Страхът е нормален, вървиш напред, не го забелязваш и минава. виж daobg.com статия "Четиримата врагове" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) Човек е в състояние на постоянно бягство. Ние сме обърнали гръб на реалността, на това, което е, на празнотата, която усещаме, която зейва пред нас, и се стремим да избягаме от нея, защото се страхуваме - страхуваме се да останем сами със себе си, страхуваме се от нищото, от небитието - в крайна сметка страхуваме се от смъртта. Затова, когато останем сами, веднага посягаме към книгата, вестника или списанието, пускаме касетофона, радиото или телевизора, вземаме телефона, търсим нечия компания или просто викаме мислите на помощ - спомняме си минали събития или чертаем планове за бъдещето. Празнотата, нищото ни плаши и ние по всякакъв начин се опитваме да запълним тази огромна бездна, която е проекция на смъртта. Но това е невъзможно. Бездната се оказва бездънна, а страхът от смъртта - фундаментален. Той е основен движещ мотив в човешкия живот. Цял живот ние се опитваме да обърнем гръб на смъртта или да се надбягваме с нея, но никой не е успял да избяга от смъртта. Тя ни преследва като сянка. Тя е винаги тук и сега. Ако се обърнем, ще я видим, защото тя е обратната страна на живота, тя е неговата сянка. Смъртта и Животът са двете страни на една и съща монета. Не можеш, макар че се опитваш да пренебрегнеш едната страна - не можеш да използваш само ЕЗИ - ТУРА също е тук, не можеш да ги разделиш. Смъртта ражда Живота и Животът ражда Смъртта. Това са две проявления на един феномен - ЖИВОТОСМЪРТ. Но ти искаш да игнорираш едната част, едната половинка, която изгражда този феномен, и затова животът ти става фрагментарен, половинчат, управляван от страха. Затова се намираш и в състояние на постоянно бягство, даже това бягство до го кичиш с най-красиви названия като духовно търсене, религия, любов... Но църквата няма да ти помогне. Тя може само да промени твоята фасада. Различните духовни практики няма да ти помогнат - могат само да направят фасадата ти по-красива, по-привлекателна - ще култивираш „его-то" си, ще го направиш по-облагородено, цивилизовано, фино, но основата му ще си остане същата - фалшива, нестабилна, защото все таки „его-то" ще си остане живо. Външността му може да се промени - да стане по-привлекателно, но сърцевината му, същността му ще си остане същата - грозна, непривлекателна. Дори и т.нар. от теб „любов" няма да ти помогне. Тя е просто една илюзия, заблуда. Човек, който се страхува, който е в състояние на бягство, не може да обича истински. Неговата любов е фалшива. Защо се привързваш към даден човек? Защо се кълнеш, че го обичаш? Не е ли затова, че се страхуваш от самотата, от тази бездна, която се отваря пред теб и която искаш да забравиш с помощта на някого, на т.нар. „любим човек". Но ако си искрен, ти ще признаеш, че не го обичаш, че твоята любов е просто страх, бягство от самия себе си, защото си наплашен до смърт. Затова се появява и ревността. Ревността е сигурен знак, че любовта не е истинска. Защо ревнуваш? - Защото се страхуваш, че някой ще ти отнеме „половинката", с помощта на която се опитваш да избягаш от себе си и в един момент отново ще се озовеш сам, сам срещу тази всепоглъщаща бездна... Но така или иначе, рано или късно, ти трябва да се изправиш лице в лице, очи в очи с нея и да заживееш с нея, да бъдеш с нея, да усещаш всеки миг интензивно нейното присъствие, без да се страхуваш. Само така можеш да познаеш и другата страна на Живота, наречена „Смърт", да познаеш цялостния феномен „ЖИВОТОСМЪРТ" и да преустановиш страха, който непрестанно те преследва. Само така можеш да станеш способен да обичаш, истински да обичаш, без да ревнуваш, без да претендираш, без да се привързваш... И любовта ти ще има съвсем ново и различно качество - тя ще бъде споделяне, а не взаимна спогодба, договор, търговска сделка, математика. Любовта ти ще бъде поезия, нещо възвишено и истинско прекрасно, свобода, а не заробване. И този, на когото даваш, този, с когото споделяш, ще бъде свободен да си тръгне, когато пожелае, а не обсебен от теб, защото ти вече не се страхуваш да останеш сам. Ти си разбрал, че самотата, празнотата е изпълнена със смисъл, ти си разбрал, че смъртта и животът са един и същи феномен - Кали - Майката - Богиня на живота и смъртта - тази, която дава живот, тя го и отнема. Така че ти можеш да бъдеш щастлив и сам със себе си, можеш да споделиш щастието си и с някой друг - няма проблеми, ако този някой друг се оттегли. Ти си просто като разцъфналото цвете - благоухаеш и твоето благоухание се разнася надалеч. То може да достигне и до някого, който въобще не те вижда. И твоята любов - благоухание не е предназначено конкретно за някого. То е за всеки - за всеки, който пожелае да вдъхне от него, да му се наслади. Ти не го налагаш на никого. То е просто твой атрибут, твое качество, нещо, което ти е вътрешно присъщо, а не нещо, което си изработил, съградил, сътворил. Не е нещо, което се е родило в даден момент, защото всичко, което се ражда, трябва и да умре, а нещо, което винаги ти е било присъщо, нещо вечно, изконно, непроменящо се, нееволюиращо, некултивиращо се - нещо, което винаги е тук и сега, е било тук и сега и ще бъде тук и сега, само че ти си бил заспал за него, но в един миг си се пробудил, станал си осъзнат за своята истинска природа и си разбрал, че няма живот без смърт и смърт без живот, че за да живееш, трябва да умреш, че да живееш и да умреш е едно и също нещо - просто животът представлява видимата част на айсберга, а смъртта - невидимата. При такова разбиране страхът от смъртта отпада, а заедно с него и всички страхове, и тогава в това ново, освободено пространство се появява любовта - когато вятърът издуха облаците, остава само синьото небе. Облаците са само временно на хоризонта, а синьото небе е винаги в наличност. Човекът на страха е преходно явление, а човекът на любовта е вечност. Но страхът и любовта са несъвместими. Човекът, обладан от страх, не може да обича. Страхът трябва да си отиде, за да дойде любовта. Това, което сме изградили, трябва да го разрушим, за да остане само това, което е - вечно, неръкотворно. Всичко, което извършваме в живота си, е надстроечна дейност, надграждане, породено от факта, че не сме открили истинската основа... и като компенсация строим и все продължаваме да строим без основа, забравяйки, че всичко, построено без основа, е осъдено да рухне. Затова животът ни е повърхностен и лишен от смисъл, затова рухва и се превръща в гробище, а не в увеселителен парк, защото инвестицията, която сме направили, е била фалшива - инвестирали сме в живота, загърбвайки смъртта (но това е невъзможно), инвестирали сме в страха, а не в любовта, инвестирали сме в това, което се руши, а не в несътворимото... И разбира се при такъв подход провалът е неизбежен. Редактирано Ноември 23, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kiara Добавено Ноември 27, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2007 Страхувам се от прекалено много неща. Уморих се от страховете си и борбата с тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 28, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2007 Аз пък съм щастлив човек. Побеждавам голяма част от страховете си. Гледам в една светла точка точно пред мен и просто вървя към нея. Все някога ще я достигна..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Ноември 28, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2007 Човек е в състояние на постоянно бягство. Ние сме обърнали гръб на реалността, на това, което е, на празнотата, която усещаме, която зейва пред нас, и се стремим да избягаме от нея, защото се страхуваме - страхуваме се да останем сами със себе си, страхуваме се от нищото, от небитието - в крайна сметка страхуваме се от смъртта. Затова, когато останем сами, веднага посягаме към книгата, вестника или списанието, пускаме касетофона, радиото или телевизора, вземаме телефона, търсим нечия компания или просто викаме мислите на помощ - спомняме си минали събития или чертаем планове за бъдещето. Празнотата, нищото ни плаши и ние по всякакъв начин се опитваме да запълним тази огромна бездна, която е проекция на смъртта. Но това е невъзможно. Бездната се оказва бездънна, а страхът от смъртта - фундаментален. Той е основен движещ мотив в човешкия живот. Цял живот ние се опитваме да обърнем гръб на смъртта или да се надбягваме с нея, но никой не е успял да избяга от смъртта. Тя ни преследва като сянка. Тя е винаги тук и сега. Ако се обърнем, ще я видим, защото тя е обратната страна на живота, тя е неговата сянка. Смъртта и Животът са двете страни на една и съща монета. Не можеш, макар че се опитваш да пренебрегнеш едната страна - не можеш да използваш само ЕЗИ - ТУРА също е тук, не можеш да ги разделиш. Смъртта ражда Живота и Животът ражда Смъртта. Това са две проявления на един феномен - ЖИВОТОСМЪРТ. Но ти искаш да игнорираш едната част, едната половинка, която изгражда този феномен, и затова животът ти става фрагментарен, половинчат, управляван от страха. Затова се намираш и в състояние на постоянно бягство, даже това бягство до го кичиш с най-красиви названия като духовно търсене, религия, любов... Но църквата няма да ти помогне. Тя може само да промени твоята фасада. Различните духовни практики няма да ти помогнат - могат само да направят фасадата ти по-красива, по-привлекателна - ще култивираш „его-то" си, ще го направиш по-облагородено, цивилизовано, фино, но основата му ще си остане същата - фалшива, нестабилна, защото все таки „его-то" ще си остане живо. Външността му може да се промени - да стане по-привлекателно, но сърцевината му, същността му ще си остане същата - грозна, непривлекателна. Дори и т.нар. от теб „любов" няма да ти помогне. Тя е просто една илюзия, заблуда. Човек, който се страхува, който е в състояние на бягство, не може да обича истински. Неговата любов е фалшива. Защо се привързваш към даден човек? Защо се кълнеш, че го обичаш? Не е ли затова, че се страхуваш от самотата, от тази бездна, която се отваря пред теб и която искаш да забравиш с помощта на някого, на т.нар. „любим човек". Но ако си искрен, ти ще признаеш, че не го обичаш, че твоята любов е просто страх, бягство от самия себе си, защото си наплашен до смърт. Затова се появява и ревността. Ревността е сигурен знак, че любовта не е истинска. Защо ревнуваш? - Защото се страхуваш, че някой ще ти отнеме „половинката", с помощта на която се опитваш да избягаш от себе си и в един момент отново ще се озовеш сам, сам срещу тази всепоглъщаща бездна... Но така или иначе, рано или късно, ти трябва да се изправиш лице в лице, очи в очи с нея и да заживееш с нея, да бъдеш с нея, да усещаш всеки миг интензивно нейното присъствие, без да се страхуваш. Само така можеш да познаеш и другата страна на Живота, наречена „Смърт", да познаеш цялостния феномен „ЖИВОТОСМЪРТ" и да преустановиш страха, който непрестанно те преследва. Само така можеш да станеш способен да обичаш, истински да обичаш, без да ревнуваш, без да претендираш, без да се привързваш... И любовта ти ще има съвсем ново и различно качество - тя ще бъде споделяне, а не взаимна спогодба, договор, търговска сделка, математика. Любовта ти ще бъде поезия, нещо възвишено и истинско прекрасно, свобода, а не заробване. И този, на когото даваш, този, с когото споделяш, ще бъде свободен да си тръгне, когато пожелае, а не обсебен от теб, защото ти вече не се страхуваш да останеш сам. Ти си разбрал, че самотата, празнотата е изпълнена със смисъл, ти си разбрал, че смъртта и животът са един и същи феномен - Кали - Майката - Богиня на живота и смъртта - тази, която дава живот, тя го и отнема. Така че ти можеш да бъдеш щастлив и сам със себе си, можеш да споделиш щастието си и с някой друг - няма проблеми, ако този някой друг се оттегли. Ти си просто като разцъфналото цвете - благоухаеш и твоето благоухание се разнася надалеч. То може да достигне и до някого, който въобще не те вижда. И твоята любов - благоухание не е предназначено конкретно за някого. То е за всеки - за всеки, който пожелае да вдъхне от него, да му се наслади. Ти не го налагаш на никого. То е просто твой атрибут, твое качество, нещо, което ти е вътрешно присъщо, а не нещо, което си изработил, съградил, сътворил. Не е нещо, което се е родило в даден момент, защото всичко, което се ражда, трябва и да умре, а нещо, което винаги ти е било присъщо, нещо вечно, изконно, непроменящо се, нееволюиращо, некултивиращо се - нещо, което винаги е тук и сега, е било тук и сега и ще бъде тук и сега, само че ти си бил заспал за него, но в един миг си се пробудил, станал си осъзнат за своята истинска природа и си разбрал, че няма живот без смърт и смърт без живот, че за да живееш, трябва да умреш, че да живееш и да умреш е едно и също нещо - просто животът представлява видимата част на айсберга, а смъртта - невидимата. При такова разбиране страхът от смъртта отпада, а заедно с него и всички страхове, и тогава в това ново, освободено пространство се появява любовта - когато вятърът издуха облаците, остава само синьото небе. Облаците са само временно на хоризонта, а синьото небе е винаги в наличност. Човекът на страха е преходно явление, а човекът на любовта е вечност. Но страхът и любовта са несъвместими. Човекът, обладан от страх, не може да обича. Страхът трябва да си отиде, за да дойде любовта. Това, което сме изградили, трябва да го разрушим, за да остане само това, което е - вечно, неръкотворно. Всичко, което извършваме в живота си, е надстроечна дейност, надграждане, породено от факта, че не сме открили истинската основа... и като компенсация строим и все продължаваме да строим без основа, забравяйки, че всичко, построено без основа, е осъдено да рухне. Затова животът ни е повърхностен и лишен от смисъл, затова рухва и се превръща в гробище, а не в увеселителен парк, защото инвестицията, която сме направили, е била фалшива - инвестирали сме в живота, загърбвайки смъртта (но това е невъзможно), инвестирали сме в страха, а не в любовта, инвестирали сме в това, което се руши, а не в несътворимото... И разбира се при такъв подход провалът е неизбежен. Здравей,Борко! Ето това е когато човек има истенско ПИПЕ в главата и е емоционално и физически уравновесен човек!Ето с такъв човек като теб да общува човек никога няма да му омръзне!Много са малко хората като,теб които така мъдро и истенски разсъждават и не се заблуждават в живота.Ето на такъв като,теб мога да кажа,че си със здраво емоционално възприятие,а не с изкривено емоционално възприятие!Всички който разсъждават и мислят по-различно от теб са хора с изкривено емоционално възприятие и това са болни хора!... Ето това е когато съм писъл и казвал,че не се иска више образование за да разбираш живота а,се иска човек да има ПИПЕ в главата е налй другое ако има пипе и више то тогава нещата са прекрасни,но само више не става ако няма пипе!Е какво мога да кажа друго то просто няма смисъл,ти си го казал много точно и ясно в написаното и изказано от теб мнение.Пожалавам ти да бъдеш винаги така уме,разумен и мъдър човек.Защо,защото човеците останаха малко а глупаци и глупендъри пълно с лупата да ги ринеш и хвърлеш малко е човек неможе да смогне да ги изчисти.Всичко добро ти желая на теб а и на всички хора по земята.Твърдо заставам зад изказаното от теб мнение.С уважение:Ангел Ангелов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 28, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2007 (edited) Ето това е когато съм писъл и казвал,че не се иска више образование за да разбираш живота а,се иска човек да има ПИПЕ в главата е налй другое ако има пипе и више то тогава нещата са прекрасни,но само више не става ако няма пипе! ... Защо,защото човеците останаха малко а глупаци и глупендъри пълно с лупата да ги ринеш и хвърлеш малко е човек неможе да смогне да ги изчисти.Всичко добро ти желая на теб а и на всички хора по земята.Твърдо заставам зад изказаното от теб мнение.С уважение:Ангел Ангелов Тъй като съм човек, а също и с висше, ще го приема лично, колкото и да ме убеждаваш да не го правя. Дали съм глупав или не - не зная, но в твоят пост най-меко казано липсва елементарно уважение. А написаното вероятно е от Ошо. Има доста хубави идеи, но някои неща изтълкувани неправилно могат да се окажат опасни. Редактирано Ноември 28, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Ноември 28, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2007 Ето това е когато съм писъл и казвал,че не се иска више образование за да разбираш живота а,се иска човек да има ПИПЕ в главата е налй другое ако има пипе и више то тогава нещата са прекрасни,но само више не става ако няма пипе! ... Защо,защото човеците останаха малко а глупаци и глупендъри пълно с лупата да ги ринеш и хвърлеш малко е човек неможе да смогне да ги изчисти.Всичко добро ти желая на теб а и на всички хора по земята.Твърдо заставам зад изказаното от теб мнение.С уважение:Ангел Ангелов Тъй като съм човек, а също и с висше, ще го приема лично, колкото и да ме убеждаваш да не го правя. Дали съм глупав или не - не зная, но в твоят пост най-меко казано липсва елементарно уважение. А написаното вероятно е от Ошо. Има доста хубави идеи, но някои неща изтълкувани неправилно могат да се окажат опасни. Съгласен съм, че Ангел е попрекалил... Хората могат понякога да се проявяват като глупаци, но само докато живеят в периферията на своето същество. Дълбоко вътре в себе си те са мъдреци. Трябва само да го открият. Така че аз гледам на човека, както и да се проявява той в момента, с дълбоко уважение. Що се отнася до това, което написах в предишния си пост - не го упоменах, но то е цитат от книгата ми "Просто да бъдеш". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 28, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2007 Съгласен съм, че Ангел е попрекалил... Хората могат понякога да се проявяват като глупаци, но само докато живеят в периферията на своето същество. Дълбоко вътре в себе си те са мъдреци. Трябва само да го открият. Така че аз гледам на човека, както и да се проявява той в момента, с дълбоко уважение. Що се отнася до това, което написах в предишния си пост - не го упоменах, но то е цитат от книгата ми "Просто да бъдеш". Да, извинявай. Просто съм попадал на някои от споменатите идеи в книгите му и предположих, че текста е негов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 21, 2007 Доклад Share Добавено Декември 21, 2007 Има само един страх - този от себе си. Дълбоките му корени са страхът от смъртта. Има само един лек за страха - любов, макар с това име да наричат какво ли не, дори страховете си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 21, 2007 Доклад Share Добавено Декември 21, 2007 Има само един страх - този от себе си. Дълбоките му корени са страхът от смъртта. Има само един лек за страха - любов, макар с това име да наричат какво ли не, дори страховете си... Така е. Това ти мнение е точно и така звучиш по на себе си. Пожелавам ти никога повече да не се изпускаш! Бог да е с теб! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 21, 2007 Доклад Share Добавено Декември 21, 2007 Има само един страх - този от себе си. Дълбоките му корени са страхът от смъртта. Има само един лек за страха - любов, макар с това име да наричат какво ли не, дори страховете си... Така е. Това ти мнение е точно и така звучиш по на себе си. Пожелавам ти никога повече да не се изпускаш! Бог да е с теб! Да се изпускам?! Че аз в това си мнение най-много се изпускам, ама толкова ачик, че и ти чак да го разбереш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 22, 2007 Доклад Share Добавено Декември 22, 2007 Има само един страх - този от себе си. Дълбоките му корени са страхът от смъртта. Има само един лек за страха - любов, макар с това име да наричат какво ли не, дори страховете си... Така е. Това ти мнение е точно и така звучиш по на себе си. Пожелавам ти никога повече да не се изпускаш! Бог да е с теб! Да се изпускам?! Че аз в това си мнение най-много се изпускам, ама толкова ачик, че и ти чак да го разбереш. Здравей, Силве! Защо? Да не би да имаш необходимостта - да разбирам каквото и да е за теб? Че и аз чак да разбирам нещо! Защо да разбирам? Плодовете на един човек са по-красноречиви от всеки един образ, който той се опитва да изгражда за себе си. Защо ти е? Когато си отговориш трезво и честно, може би ще разбереш повече за себе си. Но колкото Бог дал за всеки. Може и да не ти е писано още да разбираш тези неща. Горното ми пожелание остава валидно. Бъди здрава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 22, 2007 Доклад Share Добавено Декември 22, 2007 Мисля си, че всеки страх е лош съветник. Понякога, подвластни на своите страхове можем да си създадем толкова проблеми и да забъркаме такива каши.... Човекът, когато е чист пред съвестта си, пред Бога, няма от какво да се страхува. Силвето е много права-страхът от себе си е най-страшен, но не страхът от Смъртта е коренът, а страхът от собствената ни съвест, от това, да се изправиш сам срещу себе си и без капчица лъжа да си признаеш какво си правил, да направиш равносметка за компромисите със съвестта и любовта в сърцето си. Да разбереш, че си пленник единствено и само на собствените си страхове. Ето за това се иска огромна смелост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Декември 22, 2007 Доклад Share Добавено Декември 22, 2007 Мисля си, че всеки страх е лош съветник. Понякога, подвластни на своите страхове можем да си създадем толкова проблеми и да забъркаме такива каши.... Човекът, когато е чист пред съвестта си, пред Бога, няма от какво да се страхува. Силвето е много права-страхът от себе си е най-страшен, но не страхът от Смъртта е коренът, а страхът от собствената ни съвест, от това, да се изправиш сам срещу себе си и без капчица лъжа да си признаеш какво си правил, да направиш равносметка за компромисите със съвестта и любовта в сърцето си. Да разбереш, че си пленник единствено и само на собствените си страхове. Ето за това се иска огромна смелост! Браво Хамелеонче,истинско изказано мнение, ама истиско!Също и аз подкрепем мнението на Силвия.Личи си Боже мой,кой има пипе в главата,хвала тебе Господи наш.Нека всеки,се поучи от тях и има какво да научи от тях!Всичко добро на всички и нищо лошо към никои.Ако някой се сърди или обижда,да се сърди и обижда на себе си!Има зъщо.Ангел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 22, 2007 Доклад Share Добавено Декември 22, 2007 Не съм на ясно за страховете и как точно да се борим с тях, но едно писание ми хареса и се изкушавам да го пусна почти по темата си е За простотията със страх автор: regina Днеска си мисля за простотията и все се сещам за един наш писател, дето разправяше, че на едни простотията им малка като топлийка, а на други-като цяла купа слама голяма. Забоде си я, значи този, с малката простотия, забоде си я на ревера-върви, а тя въобще не се вижда-толкова е малка... А оня, с голямата, дето е като купа слама, върви с нея по улицата и тя, щото е голяма, разбутва кой, де мине... Само недогледал човекът, че и разни видове простаци има.Едни знаят, че са прости и си траят, навъртат се окол по-акъллията, белки закачат нещо... Кротки душички са те,... невинни... Не се тупат по гърдите, не нахалстват... простички, ама, какво да ги правиш... Свещенна простота! Трябва само с добро и то, душичката си ще ти даде... и да уважава може, да зачита другия, с една дума - знае си мястото. А други имааа... леле-мале! Хем просто, хем нахално, че и пробивно, отгоре на всичко,... пък просто, просто, чак тумнато... То нищо не прочело, нищо не научило, ама като зине, майко, мила!... ще удави света от простотия! И все гледат, тъй, като въшката на челото да излезе... Все за обществено положение и обща възхита се натиска... И ако го питаш - по-велик от него няма, слънцето за него изгрява и светът около него се върти... Ама няма да погледне около себе си, да види докъде му са възможностите, да се оразмери, някак - не! Напъва се и се пери, катери се по трупове нагоре, и със зъби и нокти пролазва, там, където въобще не му е мястото. Ей, този вид простак е най-страшен, защото си мисли, че е центърът на Вселената и от него по-горно няма... От него ме е страх. Чудете се сега, защо сме на тоя хал! Щото от радиация ли, от що ли, популацията на втория вид простаци неимоверно се увеличи. Просто са на всяка крачка. Просто ни изядаха... хулите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
merilain Добавено Април 6, 2008 Доклад Share Добавено Април 6, 2008 От дете имам страх които и до днес ме следва.Зная че в малки дози е полезен за да ни предпазва ,но на мен е в доза в която ми пречи да се развивам и ме кара да тъпча на едно място.Ако знае някои как мога да се излекувам,моля нека ми пише!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Имам страх, да, от буболечки и мечки, от всякакви пълзящи и хвърчащи гадинки. От друго - НЕ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Само плуващите гадинки не спомена... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Всички се страхуват от нещо. Ако страхът бъде приет като симптом на нерешен вътрешен проблем и човек съзнателно го приеме като препятствие - за да го преодолее - от това може да излезе много като осъзнатост и преоткриване на себе си. Причините за страха понякога са дълбоко, интимно скрити. И по правило всеки остава напълно сам срещу собствените си страхове. Наистина, околните биха могли да бъдат от помощ, ако човек е постигнал вътрешната мотивация да се бори - каквото и да му струва това. Интересно, говорим за страхове, а аз до този момент не съм видял някой тук да е повдигнал въпроса: що е смелост? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Страхотна гледна точка и много вярна .Всъщност , част от психотерапевтичните школи така ,,лекуват ''страха .Учат клиентите си да бъдат смели .И нещата остават трайни , защото да бъдеш смел е едно от най - приятните чувства и хората се наслаждават на него .Другият подход- да се ,,дезактуализират ''страховете също е ефективен , но не научава пациента , как да се справя с нововъзникналите страхове .Понякога първо използвам вторият метод , но след това започвам да уча на смелост , в противен случай клиента може пак да се върне със страх но от нещо друго . Поздравления aorhama ! Не съм чел всичко в поста , но щом казваш , че никой не се е сетил значи е така . С две думи - психотерапията на всички видове стахове се свежда задължително в обучение на смелост./ Едно чувство побеждава друго чувство/ Това е чувството, което побеждава страха по определение .Не, че омразата не може да победи страха , но тя е деструктивна . Любовта също може , но само в определени ситуации - когато сме заредени с нея . Да, смелостта си е смелост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 8, 2008 Доклад Share Добавено Април 8, 2008 Смелостта се ражда от чувството за отговорност. Отговорността е усещане, че си едно цяло с Вселената и си способен да отговориш с правилно действие на всичко случващо се и съществуващо в нея. Придружава я правилната преценка за собствените способности. Мълчаливо ще отмина онези, които снимаха горящия влак с джиесемите си. Поклон пред този, който скочи да спасява хората. Следващия път, когато би дойде до гуша от малодушието(на други или собствено), спомнете си него. Не се оставяйте медиите да ви натрапват изкривена реалност и да подклаждат страха. Дали това е друга тема? Защото преди да потърсим лекарство за страха, добре е да намерим причините. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 8, 2008 Доклад Share Добавено Април 8, 2008 (edited) Ако смелостта означава да се осмелиш да се изправиш срещу страховете си, с готовността да ги преживееш - да това е решение. Но първо трябва да приемем тези страхове, защото те са част от нас самите; да ги опознаем. Смелостта е светлина, т.е. знание и вяра. Безчуствените хора също могат да се смели, но това е друга тема. Редактирано Април 8, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
adina Добавено Април 20, 2008 Доклад Share Добавено Април 20, 2008 Здравейте, хубаво е , че сте отворили тази тема, защото аз определено имам проблем със страха - но не този ежедневен страх за здравето, близките ми, смъртта, бъдещето, реализацията и т.н, а с ирационалния - този страх, който не мога да определя или по-скоро да локализирам в съзнанието си, в мислите си. От прочетеното до тук съм наясно, че в случая аз мога да се охаректеризирам по-скоро като "клиент" или пациент. Но не това ме накара да пиша тук, по-скоро ме развълнува темата за обединяването на психоанализа, медитация, вяра и наука. И смело мога да твърдя, че като човек, който се бори с ирационални страхове минах през астрологията, медитацията и психоанализата за да премахна това чувство. И успявам със всеки изминал ден да го правя все по-добре и по-добре! Признавам, че с Беинса Дуно съм много повърхностно запозната и се надявам, че вие ще ми помогнете да започна от някъде... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.