Насилието - видове, разлика, методи за неутрализиране.

[Guest НиколаДамянов]

В последните няколко дни срещнах много мнение, в които се споменаваше доста често тази думичка "насилие",... има тема за домашно насилие, а в раздела за психология и психотерапия има много разкази от жертви на насилие.

Общо взето са разграничени няколко вида насилие във мненията. Примерно само на трета страница в темата за "Синдромът балкански темерт..." се отбелязват следните видове - физическо, морално, словесно, социално,....емоционално малтретиране. Как ги разбирате (дефинирате) тези видови? Според вас има ли други ...? Какви ?... Ще е добре и съфрумците споменали за тези видове да споделят (при желание!), какво влагат в тези понятия ?

Обикновено, ако се упражнява някакъв вид насилие върху човек, трябва да се изземе правото на избор на самият човек. Това навярно става чрез физическо ограничение.... Възниква обаче въпрос - Имаме ли упражнение на някакъв вид насилие върху някого, ако отсъства някакво физическо намеса върху този човек? Физическото насилие винаги ли е неизбежната притурка, или може да се упражнява насилие и без него ?

Преди време си говорихме с един приятел за "налагането на мнение" ? Това е също вид насилие,...може би словесно (?!?) Какво мислите относно това...? Може ли да се налага мнение писмено, например, когато имаш избор да четеш или да не четеш даден текст?

Как да реагираме, ако сме свидетели на проявено насилие според нас ? Трябва ли да вземем някакво отношение? В каква степен? Кога ?

Поздрави.

п.п. Нека когато коментираме случаи или споделяме опит да изключим от разсъжденията си казуси, които включват малолетни или непълнолетни лица.

[Ники_]

Насилието, честа и себелюбието

Днес във Варна момче намери смъртта си, заради наранена чест. Свидетели и запознати твърдят, че всичко тръгнало от интернет насилието.

Посетете уеб сайт

Ето други подобни случаи: Посетете уеб сайт Посетете уеб сайт

Видно е, че този и други сайтове и форуми работят срещу насилието. Всички (повечето) религии и учения водят последователите си до прекратяване на насилието.

Ясно е, че в днешните и бъдни времена насилието ще достига своя връх.

Най-вероятно умствената концепция за "аз" е причината за всичко. Може би смирението/примирението, съгласието, благодарността и любовта ще спасят света/човека...

Що за Дух управлява човека?

Достойнство, чест, себичност+"любие"... толкова термини сведени към егоизтичната и здраво закотвила се природа в човека...

Аджеба, къде сме ние, кой съм аз? Защо толкова много местоимения? Защо толкова много имена? Защо толкова много различия...

В този свят, единственият враг - това е себичноста и не тази, която е в "другия", а точно тази, която е в теб/мен самия.

Клановете Ходжо и Миура бяха много сплотени, още откакто Йоритомо сключи техния съюз. Но вчерашният приятел е днешният враг.

Самураите трябваше да се избият с мечове и стрели.

Беше Адът на земята.

Ти!

Умри!

Умри!

Дори в смъртта си, Токийори,

дръзваш да ми се опълчиш?!

Проклет да си!

Умри!

Умри!

...

Куче?

Или вълк?

...

- Аз съм Токийори.

- Аз съм Доген, от храма Ейхей.

- Повиках те тук, защото исках да те попитам нещо.

- Какво желаете да ме питате?

- Чух, че си се върнал от Китай... с ученията на истинския будизъм, предаван от самия Буда. Кажи ми, какво е това?

- Това са верните, автентични учения на Буда, проповядвани без прекъсване... от поколения монаси.

- Но това е същото твърдение, разгласявано и от останалите секти.

- Без значение колко сутри четете или възпявате, колкото и да повтаряте името на Буда, няма да разкриете ученията му.

- Какво правите във вашата секта?

- Просто седим в медитация. Ние седим и седим.

- Как може истинският будизъм да бъде разбран, като седите и бездействате?

- Токийори-доно, това е като да сте в океана... и да твърдите, че нямате вода.

- Какво?!

- Цветя през пролетта... кукувици през лятото... Луната през есента... и мразовити снегове през зимата.

...

- Доген, тези са напълно очевидни...

- Наистина са очевидни. Нещата, каквито са. Да виждаш нещата, каквито действително са. Това е просветление. Задзен е да виждаш водата в необятния океан. И все пак, докато не открием вродения ни Буда, не можем да разберем, че има вода...

...

- Доген. Как да избия тези отмъстителни духове, които ми се надсмиват нощем?

- Не можете да ги избиете. Трябва да ги спечелите.

- Да ги спечеля?

- Означава да ги приемете. Болката, скръбта и омразата, която тези духове носят... са именно вашите... болка, скръб и омраза. Трябва да приемете това страдание. Обаче, докато не загърбите цялата си същност... няма да успеете да приемете страданието, нито то ще ви напусне. Докато дясната ви ръка стиска власт, лявата стиска страдание.

- Казваш ми да се откажа от постта си на регент на страната? Самата същност на регента е да държи власт вместо монарха.

- Точно тази власт... ви причинява страдание. Токийори-доно, сега е моментът да освободите хватката си.

- Ако оставя регентството, ще пламне гражданска война. Мой дълг е да поддържам... мира в земите ни.Не е ли така?

- Независимо колко е способен, нито един човек, който използва оръжия, за да подчини народа... не може да управлява вечно. Несъмнено, владетел, който не познава мира в собственото си сърце, едва ли би управлявал мирно. Въпреки, че вие... пламенно искате да бъдете спасен, нямате куража да се откажете от каквото и да било.

...

из филмът "Дзен"

"Има точно три неща, които търси всеки, а те са: Свобода (от себе си е най-трудно постижимата), Мир и Щастие (Любов)." Перица Георгиев - Пепси

"Деца" (а и "възрастни") не се убивайте!

Edited October 5, 2009 by Ники_

[Донка]

И като си спомня как Майка Тереза ни учеше да не се борим срещу войната, а да работим за мира....

Докато се борим срещу насилието, дали ние самиите не го създаваме??? В училищата направиха такива комисии - горчиво неграмотно, напълно анти педагогическо! Вместо да създаваме училище живот....

И после се чудим защо има насилие.... Ами за да се бием в гърдите някои "благонравни" хора, че се борим срещу него.... (Нямам предвид никого лично - говоря по принцип - простете ми горчивия тон, но това е една от професионалните ми болки)

[Guest Кристиян]

100% ефект срещу насилието има насилието...Насилието е диалектическо явление, и като такова, е разгледано надълго и широко в старозаветните закони и разпоредби. Ако се абстрахираме от променливите моди в човешките морално-етични възгледи, и оставим една единствена мярка- Тората, то няма какмо да се дискутира в подобна тема.

Ако някой има претенции, че в съзнанието му е пенетрирало някак си някакво количество новозаветно съдържание- насилието в такъв случай не би имало значение относно качеството и количеството на живота му, дейността му и т.н.

[Ради]

Както е казал този, който е посветил живота си на ненасилието, а именно Махатма Ганди -

Ненасилието е поставено на изпитание, когато е противопоставено на насилието.

Не е лесно да не отвърнеш на насилника, но все пак си струва усилието да му отговориш с ... добро. Може да звучи утопично, но трябва да се опита - тогава човек ще може да сравни преживяното отмъщение със стореното добро.

[Станимир]

Всяка намеса или опит за намеса в правото и способността на другия да решава, действа, говори, мисли или чувства свободно е насилие. Да останеш безпристрастен, докато някой извършва насилие, също е насилие, защото така мислено се превръщаш в негов съучастник. Значи има неизбежно насилие, когато трябва да се защитим от човек извършващ насилие, но при това в мотивацията ни не трябва да присъства нито капчица желание да му навредим. Той е душа като нас и нашето единствено желание следва да е тази душа да расте и да се развива.

Насилието може да бъде съзнателно или несъзнателно причинено. В първият случай имаме желание да навредим, а във втория случай това желание отсъства, но резултатът пак може да е налице. Вариант при който имаме желание да навредим, но не успяваме, не съществува. Вредата може да остане невидима за нас, но самата ни мисъл за причиняване на вреда ще навреди.

Написаното стана малко разпокъсано, но ми е невъзможно да представя различните гледни точки едновременно. Синтезът от тези гледни точки е извън способността ми да представя с думи и всеки трябва да се опита да го направи сам.

Edited October 6, 2009 by Станимир

[Ники_]

Здравейте!

Много време съм отделял за да търся изначалното универсално учение. Преди съм го търсил вън от себе си и ето защо съм го търсил толкова дълго. Разбира се, то е било винаги в сърцето ми, както и в сърцето на всеки.

Не съм стигнал по-назад във времето от времето на траките. Учението е сложно, противоречиво на пръв поглед и многопластово.

"Всички ние" търсим, осъзнато или не, тези три неща - Свобода, Мир и Щастие. По Пътя на това търсене, ние вършим какво ли не и се ползваме от какви ли не средства, за да се докопаме до тези трите.

Гладът на човека за Свобода, Мир и за Щастие е непримирим и така трябва да бъде.

В началото всеки един от нас подхожда в търсенето си от позицията "аз" и точно този подход наси бедите, защото единицата се противопоставя и пренебрегва не малка част от Цялото. Как би му отвърноло то?

"Насилето поражда единствено насилие."

Ако аз зная/знаех, че егоизтичният подход ще донесе нещастие и страдание за мен самия, едва ли бих го предприел. Но кой да знае, след като липсва опитността.

Как да липсва това неведение и как да се стигне до познанието?

В заблудите си аз си мислех, че мога да намеря и постигна Свдобадата, Мирът и Щастието. Но самата същност на "аз"-а, природата му, е природа на разделение - "аз" и "другите".

Как мога да очаквам и как съм очаквал, че чрез тази егоизтична природа бих могъл да постигна Свобада, Мир и Щастие!?! Та това е невъзможно.

Наистина може да се постигне относителна Свобода от "другите", но Свобада от себе си, с оглед на това, че същото това себе продължава да присъства и да трови съществуванието в опитите си да господарува над формата, Свободата в този случай е невъзможна.

Дори да отида на безлюдно място, то никак не е сигурно, че ще намеря Свободата и Мира.

Дори и сам човек е в постоянен диалог със себе си. Мисли, мисли, и пак мисли... Колко уморително! Каква Свобада? Що за Мир?

"аз"-ът е едно тежко бреме.

Какъв ли е истинският начин да се постигне тази Свобода и Мир, а от там и Щастието да пристигне?

Може би тайната се крие в смирението, в приемането, в недопускането на господарството на "аз"-а... Може би края на желанията, края на амбициите и на страстите водят до тази Свобада от себе си?

Писано е, че който се снижи, той ще израсте. Който биде най-малък, той ще е най-голям.

Матей 23:12

Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.

Лука 14:11

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

Лука 18

10 Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.

11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:

12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.

13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.

14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.

Природата на "аз"-а е насилствена, защото той винаги е войнствоно настроен - да е на върха, да е първенец, да е номер едно. Това произлиза от гладът на същия този "аз" за Любов, за Мир, за Разбиране, За Свобода... и той върши всичко това, което прави с основния мотив - да бъде харесван, да бъде признат и разбиран.

"аз"-ът просто е гладен за Любов. Тя никога не му е дарявана. Той е просто един бедняга. Той е един страдалец и точно това него страдание приминава, като отговор към живота/Бог, в безчинство и насилие.

Прилича на дете, което лишават от играчка, или от лакомство. Настава едно тръшкане, един плач, един ропот и често "белята" и немирието служат за отмъщение.

Но какво можем да направим? Със сигурност ако подходим от позицията на някой, който иска да поправи този "аз", ще навлезем на свой ред в насилието. "аз" да поправи "аз"!?! Това не е възможно!

Остава единствено приемането и разбирането, които ще ни отведат далеч от съденето, именно защото ще открием себе си в "другия".

Според мен (и не само) има два подхода, които биха те довели до Свободата, Мира и да Щастието.

Първият подход се състои в това напълно да приемеш "аз"-а и да го оставиш да големее, да безчинства, да търси върховете и лидерската позиция, да бъде Шеф.

Не бих могъл да не посоча и негативите на този метод, а именно - това ще доведе до отговор от Закона на "Каквото посееш - това ще пожънеш.", а т.е. според подхода и действията на "аз"-а, такъв ще бъде и отговора на света към него.

Това е най-бързият метод, но е пропит и придружен със/от страдание и болка.

Този метод са ползвали Траките и той е същия метод, който можем да открием днес на изток под името Тантра.

Вторият подход се състои в неприемането, в недопускането на ръковедството на "аз"-а. При него "аз"-а си съществува, но на него му се отнема влостта и Господарството. Кой върши това? Разбира се, че пак "аз"-а извършва това, защото е опознал следствията които донася на света собствената му природа.

Във втория метод присъства известна доза насилие срещу себе-то, но това насилие, според мен е разумно и на място, защото истината е, че "аз"-а никога не може и не е бил Господар, въпреки постоянните му опити да управлява.

При този втори метод "аз"-а сам поставя себе си в позицията на слуга, в позицията на работник и изпълнител на Божията Воля.

5 Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: "Син мой си ти, аз днес те родих;"

6 както и на друго место казва: "Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;"

7 който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си,

8 ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

9 и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,

10 наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков.

Това е пътят към смирението, за който Учителя казва, че в него е силата на човешката душа:

"В изпълнението на Божията Воля е силата на човешката душа."

От позицията на не до там смирен, мога да заявя, че смирението е върховна сладост. И като метод, намирам смирението за абсолютно.

При този втори метод/подход, "аз"-а сам себе си поставя на място, което му подобава изцяло - работник и послушник на Бога.

От Противник (Сатана), "аз" се превръща в приятел и в Син. Това е добре описано в библейската притча за завръщането на блудния Син: Лука 15:11-32

Разликата между първия и втория подход е времето. При първи подход "аз"-а все някога достига до своя предел, в който установява немоща си и в който спира с желанието си и с борбата за власт, преминавайки към смирението. Просто е въпрос на време, но това време със сигурност ще бъде окъпано в кръв, страдание и болка.

Edited October 6, 2009 by Ники_

[Ани]

Христос не е ли използвал насилие, изгонвайки търговците от храма?

Учителя в беседите си има отрицателно отношение към насилието. Почти навсякъде. Не успях да открия някъде да го одобрява. Но защо тогава в беседата си „Трите книги” казва:

"Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст"

/Между другото, Никола разглежда този цитат в темата си „Любов и Правда”. /

Плесницата не е ли също насилие?

Дали както казва Станимир: "Да останеш безпристрастен, докато някой извършва насилие, също е насилие, защото така мислено се превръщаш в негов съучастник."

Изобщо – много въпроси...?

Ники съгласна съм с теб, но нещо се разминаваме в термините може би? Предполагам, че под „Аз” разбираш егото? Но това не е от толкова голямо значение.

[Ники_]

Христос не е ли използвал насилие, изгонвайки търговците от храма?

Учителя в беседите си има отрицателно отношение към насилието. Почти навсякъде. Не успях да открия някъде да го одобрява. Но защо тогава в беседата си „Трите книги” казва:

"Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст"

/Между другото, Никола разглежда този цитат в темата си „Любов и Правда”. /

Плесницата не е ли също насилие?

Дали както казва Станимир: "Да останеш безпристрастен, докато някой извършва насилие, също е насилие, защото така мислено се превръщаш в негов съучастник."

Изобщо – много въпроси...?

Ники съгласна съм с теб, но нещо се разминаваме в термините може би? Предполагам, че под „Аз” разбираш егото? Но това не е от толкова голямо значение.

Привет, Ани!

"его", като дума, независимо дали ще я вземеш от латински, или от гръцки, е "аз".

Да се отъждестви човек с Душата си, или с Духът си, е наистина повече от "его" (аз) и точно затова е наречено "Супер Его". От СуперЕгото, като капан, може да се избяга единствено с правилно разбиране на термините и същността на Душата и Духът, от там и на човека.

Христос не е гонил никого. Библията е предствали много истории и случки по двойствен начин, защото двойнствеността в разбирането и прилагането трябва да си съществува.

Писано е, че Иисус изгонва търговците от храма. Но що е то "храм"? И що за нещо са "търговците".

На мен лично Иисуса много ми плилича на тракиеца Орфей, но това е за друга тема.

Може би всичко писано в Библията се отнася за вътре в човека (въпреки, че според мен не е само така)? Това може би ще е способно да обясни противоречията, които Библията създава у човек.

"Храмът" може би е тялото на човека и най-вече сърцето му. Кабала, а и не само тя (Будизма, Даоизма, Хиндуизма, Исляма, Юдаизма... също така го представят), представя човека, като храм Божи, у който живее Дух Божи.

Сърцето - там е мястото на сефиротът "Тифарет" - "Неувяхваща Красота", "Царе на Блясъка".

Та това място, като център на Храма, бива първо да почистим от сметкаджийството, от лицемерието си. "Да изгоним търговците от Храма"! Да се откъснем от далавераджийството - материалното, духовното и пр.

Ето как е представен Храмът в Християнството.

Напречен разрез на еднокорабна църква:

Сърцето е точно в средата на Храма, където е Наосът - мястото за богомолците:

Ето как е в Юдеизма: Посетете уеб сайт; Посетете уеб сайт; Посетете уеб сайт; Посетете уеб сайт

Ако разгледаш легендата за Орфей, ще забележиш, че Орфей и Евридика (Душата) са жители на "средната земя" ( в последствие при славяните и тяхната митология, това е светът "Яв"):

Славянски космос

Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог.

По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун.

В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора.

Ето как е показано чрез Кабала: Посетете уеб сайт

Евридика (Душата) седнала на камък (първа чакра/материалния свят), от под който излязла една Змия (Кундалини) и ухапала Евридика (Душата) смъртоносно.

Това е алегория за чувствената сетивност (може да се припише и на страстта, похотта, жаждата) и за псхихическите способности, наречени на изток "сидхи" и за това как душата може да ги хареса и обикне, което неимоверно ще предизвика нейното падение в твърдо-материялния свет, където липсва Живот, а има само съществуване.

Абсолютно същото е описано и в Битие -2-ра и 3-та глави.

Това е същия този свят, чийто жители сме "аз", "ти" и всички други бедняци.

Желанието за чувствени наслади ни вади от Рая и ни вкарва в света на формите. Бог е милостив и задоволява всяко желание на Душата. Душата пожела да опита от Дървото на Живота - плодовете му и Бог предостави възможността. Душата умря, т.е. попадна в този свят, където липсва Живота.

И така Орфей (Духът) е един търсач на своята Евридика (Душа). Той, посредством своята Седем-струнна Лира (Седем чакри, звука, тона..) се спуска в подземното царство (в Кабала - сефиротът "Малкут"/материалния свят/Царство), та там да издейства, от Царя, чрез пленителни тонове/хармония, освобождението на своята Душа.

Наричам това нещо просто "обръщане", или "възвръщане". Повечето хора (светът така ни възпитава) сме роби на сетивата и материализма. В заблудата си търсим щастието вън, в материалния свят и в притежанията. Обсебени сме. Нашата "Евридика" се е втренчила и обикнала материята, което по своего рода е най-големия капан.

Посетете уеб сайт

Посетете уеб сайт

Нищо повече не е историята за Иисуса. По същия начин той играе ролата на Пътник от единя свят към другия, а от там и към третия.

Всички тези истории имат задачата просто да опишат Пътя, препятствията и др. неща.

Природата на Христа е Любовта. Природата на Иисус обаче е природата на Пътника, на Търсача, на Послушника, на Сина на Бога. Ето защо, той като Дух, у който Любовта не е навлязла напълно (особено в началото на Неговия Път), той е способен все още и на насилие.

На Иисус му е позволено да изгони всеки, защото още не се е превърнал в Христос, но когато у някого навлазе изцяло Христовото Съзнание - Любовта, то същия едва ли би гонил който и да е.

Насилието, независимо какво е по вид, големи и форма, е поради липсата на Любов. Присъствието на Любовта прекратява насилието. Насилието е обратнопропорционално на Любовта - когато едното нараства, намалява другото и когато едното намалява, нараства другото.

Edited October 6, 2009 by Ники_

[Hierokles]

Ще прибавя още два вида насилие - окултното насилие наречено черна магия и психологичното насилие криминална хипноза.

[Розалина]

Ще прибавя още два вида насилие - окултното насилие наречено черна магия и психологичното насилие криминална хипноза.

Не бих искала да навлизам нито в едното ,нито в другото Hierokles,но след като ги споменаваш,кажи ни и как да се предпазим?

Edited October 6, 2009 by Klaudia

[Ани]

Христос не е ли използвал насилие, изгонвайки търговците от храма?

...

Ники съгласна съм с теб, но нещо се разминаваме в термините може би? Предполагам, че под „Аз” разбираш егото? Но това не е от толкова голямо значение.

Привет, Ани!

"его", като дума, независимо дали ще я вземеш от латински, или от гръцки, е "аз".

Да се отъждестви човек с Душата си, или с Духът си, е наистина повече от "его" (аз) и точно затова е наречено "Супер Его". От СуперЕгото, като капан, може да се избяга единствено с правилно разбиране на термините и същността на Душата и Духът, от там и на човека.

....

Природата на Христа е Любовта. Природата на Иисус обаче е природата на Пътника, на Търсача, на Послушника, на Сина на Бога. Ето защо, той като Дух, у който Любовта не е навлязла напълно (особено в началото на Неговия Път), той е способен все още и на насилие.

На Иисус му е позволено да изгони всеки, защото още не се е превърнал в Христос, но когато у някого навлазе изцяло Христовото Съзнание - Любовта, то същия едва ли би гонил който и да е.

Насилието, независимо какво е по вид, големи и форма, е поради липсата на Любов. Присъствието на Любовта прекратява насилието. Насилието е обратнопропорционално на Любовта - когато едното нараства, намалява другото и когато едното намалява, нараства другото.

Ники, благодаря за изчерпателния отговор!

[Креми (късметче)]

Ясно е, че в днешните и бъдни времена насилието ще достига своя връх.

Смея да изразя лично мнение, че това никак не е ясно.

За толкова векове е постигнато все пак малко, а по-важна е посоката.

Човекоядството и робството са повсеместно отречени. Говори се и се практикува все по-често вегетарианство.

Това никак не е малко.

Хуманността е официална политика на всички правителства. И макар много от тях да се крият зад тази дума, за да вършат каквото си искат - принудени са да се крият, а не да раздават царски укази без страх и срам, както е било преди.

Човешките права са формулирани на хартия, което дава ясна цел - какво да искаме и за какво да се борим, ако го нямаме.

Проповедите / внушенията за насилие са принудени да се прокрадват зад маската на увеселителни медии. И все по-често не успяват.

Да не омаловажаваме постигнатото, а да стъпим на неговата основа, за да го доизвоюваме и да продължим в същата посока.

[Станимир]

Всеки човек си има собствена воля и волите на различните хора са насочени в различни, често противоположни посоки. Докато това положение съществува, ще съществува и насилие. Тука решението е колективно и не е във възможностите на нито един отделен човек. Става въпрос за групово развитие, за групово посвещение ако щете. Хората се развиват не само индивидуално, но и групово. Когато човечеството заживее в хармония, като единно цяло, насилието ще изчезне. Това предполага обаче по-голямата част от хората да достигнат до единство с божествената си същност.

[Guest НиколаДамянов]

Говорихме си с приятел за насилието по темата и излезе, че аз съм задал много въпроси в първият си пост и за това темата няма нищо общо със зададената първоначална посока. Аз не смятам така, но...

Е,... ще се поправя и ще съм по конкретен:

1.- Какви видове насилие познавате ? (при желание ги избройте и дефинирайте)

2.-"Три в едно" както се казва ... Общи разсъждения върху идентични и близки въпроси:

Може ли да се говори за насилие върху човек, който може да упражнява свободната си воля?

Има ли насилие върху човек, който има право на свободен избор?

Има ли упражнено насилие, ако има липса на някакво физическо ограничение (насилие) ?

3.- Как трябва да реагираме, ако сме свидетели на насилие ?

п.п. Примери и казуси с малолетни и непълнолетни лица, ако може да не се дават.

[Guest Христо]

Ако една майка бие детето си без основателни причини, ако прекалява с боя, ако си изкарва комплексите върху него, нормално е бащата да я предупреди да спре (ако е по - свестен от нея), ако не иска - нормално е да потърси разни агенции, дори да сигнализира в полицията и т.н. Според вас, дали би било решение, бащата да набие майката в случай, че тя не спре да тормози детето ? Дали това ще реши проблема генерално или в най - добрия случай ще го замаскира и тя ще спре да бие детето само на физическо ниво ?

[Guest Дриада]

Според мен, едно дете не може да се възпитава без бой.В смисъл, седем годишната възраст е нормално време да се преустанови този метод.До седем каквото е научило, след това не е приложимо.Има да речем методи на наказание, на спиране на джобни, обещан подарък.Едно дете трябва да знае добре докъде са задълженията му, а след това правата му.За бой, над седем не би трябвало да се споменава.В другите държави не се допуска подобно деяние.Даже новите закони за закрила на детето дават правомощия на службите за закрила на детето, да извикат на терапия самите родители.

[B__]

Според мен, едно дете не може да се възпитава без бой.В смисъл, седем годишната възраст е нормално време да се преустанови този метод....

Верно ли бе?

До 7 години детето възприема единствено ЕДИСТВЕНО чрез личния пример. Никакъв бой не може да му повлияе освен да го травмира....или освен ако искаш да задействаш инстинка "бягство" и така да го накараш да потиска.

[Guest Христо]

Запознати ли сте с теорията, която касае най - голямото насилие в човешката история (втората световна война) и играенето на Паневритмия от дъновистите на Рила ? Според тази теория, свещения танц, който са провели последователите на Учителя е оказало голямо влияние върху света и е спомогнал много за спирането на насилието и постигането на мир:

Съществува метафизична теория, според която на т.нар. ангелски танц се дължи крахът на Хитлер през Втората световна война. Той се изпълнява в кръг обратно на часовниковата стрелка като контрапункт на хода на времето, което ни доближава до смъртта. През 40-те години пък леко стъпващите хора в кръг, изпълнени с любов към ближния и Бога, са балансирали в невидимия свят срещу маршируващата в правоъгълен ред нацистка армия.

Пише и за съвременната им дейност в тази насока :

Дъновопоклонници разкриват още, че чрез паневритмията тази година са направили опит да хармонизират света към мир, спиране на войните и екологичните катастрофи. Някои от дошлите на Седемте рилски езера съжалиха, че американският посланик тази година не е дошъл, за да му предадат важна информация от духовния свят, касаеща САЩ.

Цялата статия, тук :

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-23&article=379148

[Guest Христо]

Дриада, на 15 октомври 2011 - 19:06, каза: Според мен, едно дете не може да се възпитава без бой.В смисъл, седем годишната възраст е нормално време да се преустанови този метод....

Чел съм, че плащаме не само за лошите си мисли и чувства, но и за постъпките си - следователно, сигурно и боят (пък макар и възпитателен), носи лоша карма. Дънов съветвал ли е да се бият децата ? По - добрият вариант е без бой да се възпитават.

[Ники_]

Дао-практика „Вътрешна усмивка“

Седнете удобно, тъй че гръбначния стълб да е изправен, до колкото може, без да напрягате мускулатурата на гърба.

Представете си, че темето (не челото) ви е теглено нагоре от невидимо въженце, или нишка. Това ще помогне за правилната позиция.

Не е нужно да се седи с кръстосани крака, нито в някоя специална поза от Йога.

Достатъчно е да се седне на удобен стол, който де не е прекалено мек, тъй че тялото (дупето) ви да потъва в него. Също е важен ъгъла на облегалката на този стол. Най добре е тя да е точно перпендикулярна на земята (пода), т.е. да е на 90` спрямо седалката, която пък да е успоредна на пода.

Също така е важна и височината на седалката. Краката не бива да „висят“ докато седите, а не бива и да „стърчат“ нагоре. Бедрата трябва да са легнали удобно на седалката, тъй че кръвообръщението да протича по тях максимално свободно. Подбедриците също бива да сключват прав ъгъл със земята. Глезените да са отпуснати, но стъпалата да са положени стабилно на земята.

За ръцете изискванията са по свободни, т.е. почти няма изисквания. Добре е те да са отпуснати. Може да са в някаква специфична жестикулация („мудра“), или просто да лежат върху бедрата. Може и да са прибрани около тялото, а дланите да са поставени пред долната част на коремната кухина (на нивото на пъпа).

След като човек заеме тази позиция, то може да се пристъпи и към упражнението. За да се направи то обаче, е нужно първо да се поуспокои ума. Ето защо повечето практики започват с вдишвания и издишвания, като вниманието се насочва именно към дихателния процес, изоставяйки всичко останало - проблеми, тревоги, щения...

Има време за всичко. Цял ден ума може да си мисли за хиляди неща, но поне за 10-20 мин. е добре той да се дистанцира, да се абстрахира от всичко и да отмори.

До голяма степен сънят помага именно на тази цел – отпочиването на троичния психически апарат. Именно поради стреса, поради умората човек изпитва нужда от сън и сякаш се преражда (обновен) всяка утрин, след като се събуди.

И тъй, като се заеме позицията, опитайте се да се дистанцирате от всичко друго, освен от дихателния процес. Просто наблюдавайте как въздуха изпълва вашето тяло (в този ред: коремна кухина, диафрагма, бели дробове), сякаш се пълни ваза с вода и как въздуха бива издишан, освобождавайки кухините на вашето тяло, сякаш се излива ваза с вода (в този ред: бели дробове, диафрагма, коремна кухина).

Не прилагайте усилие докато вдишвате, или издишвате. Просто оставете процеса да работи сам, естествено и го наблюдавайте.

Тъй няколко минути.

Не мислете за друго. Порадвайте се на диханието.

Вече, можете да включите и усмихването. Да! Затворете очи и мислено се усмихнете на дясното си око. Колко много години то ви е служило! Добричко е и заслужава вашата усмивка. Дайте му я!

След това се усмихнете на лявото си око. Разгледайте го, помилвайте го мислено, чрез усмивката. Обгърнете го с любовта си.

След това се усмихнете на областта в междувеждието. Дайте и тих мир, ласка, любов. Челото ви е поемало толкова много сблъсъци, толкова много тревоги. Дарете го с усмивка.

След това се усмихнете мислено на вашето сърце. То, милото, работи без умора... ден след ден, час след час. Каква служба, а!?! Възлюбете го! „Ах, ти, мое сърчице!“

След това сторете същото с белите дробове, с черния дроб, със стомаха, с далака и панкреаса, с бъбреците, с дебелото и тънкото черво и с всичко, което решите.

Давайте отношение на вашите служители, на вашите приятели, на всички клетки от вашето тяло.

Усмихвайте се до колкото и до когато решите, без да бързате да преминавате, като „парен влак по малки гари“. Няма ограничение във времето, но все пак се оставете на вътрешния ви усет. Нека той ви води.

Опитайте, ще ви хареса, пък е и полезно!

Inner Smile