query

Между чувстване и усещане има една тънка граница, която е много съществена.
Може би ще те насочи въпроса:
Усещаш ли женствеността в себе си? и В какво се изразява тя?
 
Силната  емоционалност е предпоставка за лесно влизане в състояния на стрес.
Лесното влизане в крайни емоционални състояния, означава, че рязко се изгубва връзка с Тук и сега или с настоящата действителност. 
В тази връзка - пиенето на кафе, като усещане, а не като преживяване. 
Какво означава да преживееш нещо? Да вложиш в него емоция, съответно мисъл и от там се определя чувстването.
Да усещаш - да присъстваш в изпълнението на самото действие, без да го обвързваш или да правиш пренос на емоция. Да му позволиш да бъде такова каквото е.
Как виждам всичко това отнесено към теб?
Чувстването, мислите, емоциите, това какво искаш и не искаш да бъдеш те вкарва в противоречивия образ който описваш. Липсата на усещане не ти позволява да преживяваш нещата такива каквито са. Тук мисля, че е и  вътрешният конфликт.
В това се състои и объркването уж си изградила женския образ, който предварително си поставила за своя цел, а всъщност си малкото момиче, което обаче съвсем не е слабо, а е много силно, но кому е нужно да демонстрира силата си?
Няма как при това положение да не останеш объркана, неуверена.
Това разбира се е само един от аспектите на въпроса, който поставяш и то от гледна точка на чувстването и усещането. 
Самопознанието е многопластов процес.

Здравейте, Диди. Чета коментарите Ви често и са много интересни, ползотворни. Може би ще опитам с танците.
Във връзка с Вашия коментар искам само да добавя няколко щтриха- не съм мъжко момиче, напротив. Понастоящем съм жена, обгрижвана непрестанно от съпруг (дори често имащ бащинско отношение към мен), по-голяма сестра и майка. Макар вероятно да съм по-силна, умишлено се представям като слаба жена във всичките измерения на тази дума. Мъжът ми непрестанно е един вид спасител-бърше сълзи, успокоява, приземява ме, когато е необходимо, насърчава ме и прочее. Това със сигурност произтича от факта, че баща ми е строг и корав военен и никога не съм била малко момиче /с розова рокличка и 2 плитки/, а съм била нещо като войник от женски пол. Затова вероятно се влюбих и омъжих за такъв обгрижващ мъж и сега най-накрая съм малкото момиченце (но на 26г!), което съм искала да мога да бъда. Макар да осъзнавам това, тази позиция и в брака, и в живота ми харесва и явно ме устройва. Никак не се връзва обаче с перфекционизъм, желание за власт, налагане, контрол и мечти за добра кариера. Аз де факто не съм и жена тип изрядна майка и съпруга, посветила се изцяло само на съпруга и децата си. Това е наистина чудесно амплоа и буди възхищение у мен, но не е за мен и би било кошмар във връзка със схващанията ми каква трябва да съм.
Изключително емоционална съм, преживявам всичко навътре, трудно приемам критика, лоша дума и поглед дори са способни да ме "разтърсят" за часове и дни. В тази връзка това ми пречи -именно във връзка с дълбокото преживяването дори на пиенето на чашата кафе- аз до такава степен преживявам с всичките си сетива всяко събитие или просто "нещо", което се случва, че именно това ме съсипва. Поемам и всякакви емоции от хората около мен. Разплаквам се на репортажа за болно дете или първа тичам да вдигна бабата, паднала по стълбите.. Това може да е ценно и човешко, все пак изживявам всяка емоция напълно, но ме изхабява (дори разболява) до степен, че подозирам как до 30г. няма да имам здрави нерви и ще съм вече истерична жена на средна възраст. Проблемът идва и от там, че вътрешно аз смятам, че не съм се реализирала, че не съм намерила мястото си, че искам да имам кариера и добра заплата, а нещата не се получават особено добре в тази област. Емоционалността, не е единствената причина, но ми пречи и на това.
Благодаря още веднъж за всички коментари, съвети, насоки по моята тема, дано бъде полезно не само за мен, а и за някой друг с такива проблеми.

Беше много трудна мотивацията,след ужасно дълъг процес на самозалъгване, че не е толкова лошо положението. Аз постоянно подлагам на анализ всичко (ситуации, хора) и най-вече себе си. В най-тежкия момент, когато всичко това беше станало непоносимо, имаше два пътя - или удрям дъното, или се изтривам с гумичка и се нарисувам отново, променяйки всичко тотално. Сега гледайки снимката си, имам усещането, че това е друг човек. Старата снимка ми е много чужда, и не само заради наличието на много кг. на нея.
Много ми помогна психотерапията, на която ходих заради депресия и хипохондрични мисли, но до извода, че така повече не може, стигнах месеци след края й.
От 10 годишна напълнявах постепенно, преяждах с вредна храна в резултат на самота, тъга, вина, свръхизискващи родители и прочее негативни емоции. Идеята, че външният вид няма никакво особено значение, ми бе дълбоко вменена. Това ми демонстрираха майка ми и сестра ми, които са "мъжки" момичета. Да, но аз просто не исках да съм "мъжко момиче". Изграждането на женственост у мен бе нещо съвсем далечно. Най-важни бяха оценките и грамотите  от училище. На 22г. вече бях 35кг. над норма, придобила инсулинова резистентност, с риск от диабет, кисти по яйчниците, хормонален дисбаланс и прочее. Имах усещането, че съм безкрайно грозно, уродливо и безформено същество. Пълнотата ми пречеше като че ли най-много от всички проблеми. Държа да спомена, че въпреки това, съм имала все пак мъжко внимание и много приятели, винаги съм била душата на компанията. Така реших, че отслабване трябва да е 1 точка от дългия списък към промяна. Мотивация- исках да съм красива, исках в огледалото да виждам изящна жена, с хубави обноски, приятно поведение, да мога да нося красиви дрехи (а не торби), исках да превърна външния си вид в огледало на богатата душевност, която смятам, че нося. Докторите ми обещаха, че ако вляза в нормални кг. здравословно ще съм много по-добре. Не им повярвах, вече много пъти ме бяха лъгали, но започнах. Спрях всички лекарства на моя глава, бях вече тотално отровена. Целият яд, вина, упоритост, болка и омраза към себе и към другите хвърлих в изграждането на мой личен хранителен и тренировъчен режим, козметични процедури и всичко друго, което можеше да помогне да се превърна в жената, която съм си мечтала да бъда. Създадох в главата си една красива личност, изградена от външни и вътрешни качества и поведение, които ми харесват и това бе моята цел. Посветих цялото си свободно време и всичките си пари, за да стане реалност. Явно, че най-силният мотиватор ми е бил безкрайното ми желание най-накрая да съм напълно щастлива, спокойна, да се усетя уверена, доволна от себе си, да си докажа, че мога да се справя. Исках и мъжът до мен най-накрая да види наистина жената, за която е мечтал, макар че той не ми е натяквал никога да отслабвам, държал се е добре с мен и ме е обичал. Досега хората ме посрещаха "по ума", исках вече да ме посрещнат заради приятния външен вид и да ме забележат и по този начин. И така чрез двигателна активност и подходяща храна успях да се излекувам и да намаля в голяма степен възникналите здравословни проблеми, сякаш тялото ми се самоизлекува, но едва когато сама му помогнах. Цялата програма измислих сама, не съм се опирала на никакъв специалист, просто започвайки да се интересувам и чета литература за храните, установих кои храни следва да имам в режима си и кое би подобрило конкретните ми здравословни проблеми. Това е, което мога да кажа за мотивацията, има и някакъв състезателен хъс у мен, спортна злоба да надскоча поне себе си (ако не мога другите) и всеки ден да е по-добре от предишния. Имала съм моменти в последната година, в които съм усещала и състояние на пълен душевен комфорт и спокойствие. В крайна сметка обаче, относно характеровите ми недостатъци, установявам, че явно никак не съм напред. Изчетох много книги на подобна тематика, ходих на йога, четох по форуми различни истории, правих медитации, опитах да се опра на вярата в Бога и да, има ефект, но твърде незадоволителен. Няма го в мен онова смирение, което е крайно необходимо, за да живееш тук и сега относително спокойно. В резултат от това реагирам абсолютно грешно на всякакъв вид по-голямо стресово наторване, ставам слаба и уязвима дори, за кратко се отчайвам и самосъжалявам. Това е, дано не е било голословно.

Здравейте, реших да пиша тук отново, защото по друг повод специалистите и хората от този форум ми дадоха ценни насоки. Отне ми дълго време, но смятам, че успях до известна приемлива степен да реша предходния си проблем. Сега мисля, че сте ми нужни отново. Ще се опитам да опиша настоящата си ситуация. 
На 26г. съм, икономист по образование. Като всеки млад човек, след приключване на висшето образование в престижна специалност, с много мечти и желание се впуснах в търсене на работа. Намерих такава, но не ме удовлетворяваше, след това друга, после и трета. Смених три различни позиции за няколко години. Интересното е, че на нито една не съм била съкратена или уволнена, сама напусках, отчаяна от работата, колегите, шефа, все нещо не беше наред /вероятно в мен/ и аз бягах. Смених изцяло насоката и поех по друг път. Но и в тази съвсем нова професия и дейност, която извършвам сега, отново понякога ме налягат тежки мисли. Мога да определя себе си като доста амбициозна, силно критична, предимно към себе си, изискваща, много отговорна, винаги стремяща се да бъде изпълнителна, точна, с желязното мото "Мога повече и по-добре". До тук добре, но перфекционизмът, който е дълбоко залегнал в мен, непрекъснато ми докарва проблеми. Преди няколко години, в резултат от дълга психотерапия, установих за себе от какво всъщност съм все недоволна и започнах да се опитвам да реша тези проблеми. Бях напълняла ужасно много, макар да бях младо момиче се държах като жена в пенсионна възраст/и изглеждах така/, не спортувах, тъпках се с вредна храна, пушех много, занимавах се само с работа и най-вече с учене и се самозаблуждавах, че всичко това не се отразява по-никакъв начин на живота ми. Имах приятел, който вече ми е съпруг, и вероятно това ме крепеше. Люшках се в постоянни депресии, сълзи, лична неудовлетвореност, обвинения към себе си, че животът ми е "смотан", че няма смисъл от нищо, че не ми върви, че другите винаги успяват повече от мен, не се харесвах въобще. Сега 2 години по-късно известна промяна е налице -вече съм съм с 30 кг. по-малко, не пуша, спортувам, живея по-здравословно, в резултат на което- с много добър външен вид, красив гардероб и привидно високо самочувствие. Доволна съм от това, което постигнах, макар че се стараех да променя и характера си, начина на реакция при определени ситуации, а не само външния вид. Въпросът е обаче, че аз отново съм несигурна в себе си/ не в предишната голяма степен/, не вярвам в уменията и знанията си, подценявам се на работното място, имам силно желание за контрол на всичко около себе си и ако е възможно, за контрол дори на събитията и хората, които ме засягат. В мен си стои една дори детска неувереност, която неясно как успявам да "замаскирам" успешно. Дайте ми идея и насока как се отработва една вяра в себе си и в собствените си възможности, дори вяра в разума и добрите намерения към мен на самия живот. Мисля, че прекалено много се страхувам, което е дълбоко залегнало в характера ми от дете. Истински желая да съм непукист, да не се "вживявам" толкова в ежедневните неразбории и проблеми, да мога дори да съм над дребните неща, уви, напротив- вместо да съм пораснала, вътрешно /може би и външно/ аз реагирам на всяка дребна трудност като притеснена отличничка пред контролна работа в 5-ти клас. Всеки ваш съвет, за който предварително ви благодаря, ще обмисля, ще се опитам да приложа. 

Здравей Ивена, впечатлена съм от написаното от теб. Наистина си избрала правилната посока.
Иска ми се да обърна внимание на копираните от мен твои изречения.
За да присъстваш тук и сега смирението не ти е от особена полза, като начало. Липсата на присъствие  е свързана с липсата на усещания. 
Забележи, че всичко което си направила, което е прекрасно, е следствие на твоята пълна мобилизация. Ти си "стегнала" чувствата, емоциите, тялото, мислите в един оздравителен режим и си постигнала много. Сега, обаче, е време да се отпуснеш и да започнеш да усещаш.
Какво имам предвид? Когато правиш нещо, дори и най - рутинната дейност - пиеш кафе или чай сутрин, какво правиш? Задай си този въпрос. Обръщаш ли внимание на момента? Да усетиш чашата в ръката си, топлината на напитката, вкуса от езика до гърлото, да присъстваш в самия процес на пиене на кафе. Това звучи странно, но ще забележиш, че повечето хора не присъстват в момента дори на това елементарно действие, тяхната мисъл е заета с миналото ( какво са направили) или с бъдещето ( какво им предстои да направят) , т.е. те не присъстват тук и сега, те са някъде напред или някъде назад. 
За да се научиш да присъстваш в живота си, е добре да започнеш да се упражняваш по този елементарен начин, който развива усещанията. За да се научиш да усещаш ще видиш, как ще ти се наложи да се отпуснеш и тогава ще започнеш да преживяваш действителността по различен начин. В това е тайната и на женствеността.
Ежедневието ни е динамично, често ни се налага да се справяме сами с трудни ситуации, под постоянен стрес сме и сме се научили да сме "мъжки момичета", това от което искаш да излезеш. Една добра терапия за излизане от този модел, колкото и невероятно да звучи, са танците.
Преди време бях стигнала до същото решение, че трябва да се отпусна и да престана да съм "мъжкото момиче", и... записах се на салса. Защо на салса?
Това е танц, който се танцува по двойки. Двойката води мъжа, а жената трябва само да се отпусне и да бъде красива , Да следва знаците на партньора, за да разбере накъде да се движи. Звучи простичко. Колко голяма беше изненадата ми, когато това се оказа най- сложното нещо за мен. Първо защото не умеех да се отпускам, а когато човек е стегнат, не усеща знаците на партньора, изгубва усещането и или започва да го води или избързва или просто си танцува сам в двойка. Отне ми много време, докато се науча да се отпускам, да "чувам" усещането, да следвам партньора, да присъствам в момента и това да ми носи удоволствие. Много е трудно, но това е един красив начин, чрез който да се научиш да присъстваш тук и сега.
След това, човек се научава да прилага това отпускане и усещане и в стресови ситуации, научава се да присъства в момента на ситуацията, а не да я преекспонира с мисли за предходния момент или с проекции за бъдещия, които му пречат да вземе решение или да се справи с проблема.

Като хипнотизирани сме българите. Дойде ни малко нанагорно и напускаме кораба. Потъвал бил. Сигурност сме търсили. А нито сигурност има, нито трудностите ще се свършат- това са илюзии.
Въпросът е защо да останем тук. За мен лично тоя въпрос има един единствен отговор- защото тук съм се родила този живот.

Как така намалено ДДС - книгите изобщо трябва да са освободени от ДДС. При това без никакви критерии и уговорки за освобождаване.

Добре и било ДДС за книгите и за учебниците да бъде намалено. Не може хазартът да бъде толериран и с намалено ДДС, а книгите и учебниците да са натоварени с пълния размер на този данък!

Благодаря, Бел! Животът ме научи, че няма правила и етикети. Дъщеря ми учи в Германия и не иска да се връща тук. Синът ми има добра реализация тук и никакви намерения да излиза навън освен на екскурзии. И двамата си имат свои мотиви и своето право - за всеки от тях това е по-доброто. просто са различни, имат различен път и различни нужди. Затова моята позиция е за свободата да се опита и за вслушване във вътрешния глас. И още много е важно да се различи този вътрешен глас от натрапени ценности и клишета за успех. 

Там е работата, че това е народностна черта явно - все мърморим, все сме недоволни, все критикуваме, а от друга страна нищо не правим, за да се подобрят нещата, които не харесваме, нещо повече, дори самите ние допринасяме за бетонирането на тези неприятни неща. Познавам хора, които мърморят, че било мръсно по улиците, същевременно, ако няма кошче, няма да си запазят салфетката в джоба си, докато не стигнат до такова; изхвърлят отпадъците си в най-близкия попаднал контейнер, без значение дали е за хартия, стъкло или друг. Е, това какво е?
Трябвало непременно протекции, за да заемеш дадено място. Да, трябват, за държавна служба, в частните фирми ако не вършиш работа си аут. Вие представяте ли си частна фирма, в която са все некомпетентни хора с протекции - ами тя тутакси ще фалира. Ето Донка да каже - тя ще назначи ли например племенничката на съседите си за учител по английски в нейната школа, ако тази племенничка едва е закърпила 4 по английски в гимназията?!? Нали първият курс под нейно ръководство ще се провали с гръм и трясък, курсистите ще споделят със свои познати и приятели, каква "страхотна" учителка води занятията в нейната школа и ... дотам.
Другото - ако някой направи нещо по значително, никой не гледа човека - колко е способен, находчив и т.н., никой не го пита какво му е струвало това - колко сили, умуване, кураж, но затова пък започват да завиждат, започват да го подозират в какво ли не - протекции, измама, кражба, експлоататор го наричат (ако в начинанието си ползва труда на други хора) ... Въобще чудна картинка. Само аз ли познавам бизнесмени, разширили пред очите ми в продължение на 15 години едно малко производство до значителни размери; бавно, постепенно, с много знания, воля, решителност, усет към новото, полезното, вложили страхотно много сили, време и енергия, лишили себе си от почивка, да не говорим за развлечения, удоволствия?! А това, че човекът е създал работни места не е в никакъв случай плюс, не, той едва ли не пие кръвта на хората, те МУ работят (като че ли не получават заплати, осигуровки, платен отпуск и т.н.). Е, хубаво, ами след като не им харесва, да си направят собствен бизнес; или да направят нещо като него и тогава на тях ще им работят. Но се оказва, че не могат. Искат се доста качества, много всеотдайност и кураж.
 
Накрая ще разкажа един куриозен случай. Имах служител, висшист, който беше вече на 35-40 години, работил на различни места, вкл. и държавна работа, но кой знае защо беше убеден, че държавата ми плаща, за да го пусна аз в платен отпуск !?!? При все добрите ни и коректни отношения, не ми вярваше, че аз поемам платения му отпуск и когато все пак успях да го убедя, ме попита: Ако наистина е така, ти защо настояваш да ползвам отпуск? Аз не му го казах, но си помислих, че ако той след време се случи така, че наеме хора, може би няма да иска да им плаща, а те да с в отпуск. А иначе е съвсем нормален, добър човек, коректен служител. С това съзнание докъде ще стигнем се чудя аз?
 
 
Аз по-скоро забелязвам друга тревожна тенденция - не мога да си намеря компетентен персонал измежду новозавършилите, налага се да търся сред пенсионерите, представяте ли си? Размахали диплома - бакалавър или дори магистър, а знания нула. За умения не питам, то и преди нашето висше образование беше далеч от практиката. А като казвам знания, направо се изсилвам. Какви знания по специалността да търся от човек, който макар че е с висше образование, на молбата му за работа, състояща се само от няколко изречения, прави 3 правописни грешки?

Отново прочетох писмото, с което започва тази тема. Едва сега го забелязах:
Може би авторът трябваше да го сложи в заглавието на темата, защото неговата, а и на други като него дилема не е чужбина и любовта, а по-високият стандарт на живот и/или любовта като стимули.
Понякога неусетно за самите нас прикриваме от себе си това, което наистина имаме да си кажем или истинските въпроси, на които имаме да си отговорим, за да вземем важни решения в живота си.

Малко се изненадах от толкова "реалистични" коментари в този форум, но може би не трябва...
 
Пиша от позицията на доста млад човек, който се върна не много отдавна от няколко месеца английско жителство. Пътувала съм и другаде с "нетуристическа" цел, но това може би не е от голямо значение. Към авторът на темата бих се обърнала със следното: Животът ни е непрекъснато пътуване, без значение дали си заспал в купето, дали го сменяш на всеки 2 часа или си помощник машинист. Повечето сме във влака. Остани там където чувстваш че трябва да бъдеш и си върши работата както намираш за добре, не се води нито от чужди мнения, нито от политическата или икономическата ситуация, нито от това къде жените са по-хубави. Тук става въпрос за нещо съвсем различно, а гореизброените са подробности с които ще се справиш ако си изясниш приоритетите и защо искаш да бъдеш това към което се стремиш.
Моят опит в чужбина беше много шарен и интересен, имаше много приятни и много неприятни изживявания, хич не съжалявам, че отидох, нито съжалявам че се върнах. Мога да кажа просто, че това до каква степен ти "вървят" работите си зависи главно от теб и от желанието да се справиш с проблемите си. Много пъти съм чувала "невъзможно" отвън, и "трябва/искам" отвътре, познайте какво, в 100% от случаите когато съм слушала "вътрето" нещата са си излизали прекрасно и понякога почти без спънки.. Не се ограничавайте сами в някакви фалшиви "реалности"... Практичността е едно, но аз не съм срещала човек, който може да каже кое е реално без да сгреши..

Благодаря
В кавички е защото смятам че подобен реализъм не е именно това което е, а по-скоро клони към негативизъм, което не е особено здравословна черта при положение, че българите често злоупотребяваме с нея... България е един  рай и в това се убеждавам при всяко свое пътуване някъде другаде (а това съвсем не значи, че не пътувам и на хубави места). Тази реалност, както казвате на проблемната част от нашия живот я има във всяка страна под различна форма.. Аз не смятам че е много гот например да живееш в мизерна и мухлясала лондонска къща с 4ма непознати, дори и да вземаш по 400 лири на седмица, защото повечето ще ги даваш за наема на кралската спалня от която можеш да се наслаждаваш на сирените навън, минаващи през 10 мин денонощно... Да там има и много хубави неща, достъп до много услуги и удобства които тук ги няма (особено вежлив персонал почти навсякъде), но това са все материализми, а живота не се заклячва нито в материализма нито в родовите очила нито в това да се правим че проблеми няма или пък непрекъснато да се оплакваме от тях...
 
Проблемите са да се решават и точно за това ме учудва този вид реализъм, който бие на негативизъм и отчаяние и не веднъж съм чувала такива изказвания от различни хора. Те сами се демотивират с подобни мисли, пък често демотивират и околните.. Как ще решат един проблем като нямат желание и мотивация?? Ами най-много да отидат на гости и да чакат някой друг да им подреди къщата и тогава да се върнат да живеят в нея... Problem на английски се ползва освен за "проблем" и за "задача" главно математическа. Ами аналогията, която виждам е с това как някои ученици в училище (понякога и аз, признавам си) чакаха да се реши дадена задача на дъската и после само да си я препишат... Е познайте колко математика сме научили с подобна глупост, а после госпожата е виновна понеже била лоша или не ни давала елки да смятаме на тях.. като че ли щяхме много да знаем тогавалл Ако е лоша госпожата, но сме мотивирани ще учим вкъщи повече, ще ходим на уроци, но все ще намерим начин да се научим да смятаме.
 
Надявам се, да четете това което пиша с добро чувство, защото така пиша и аз. Има много начини да подобрим живота си взаимно и сами за себе си, то ще стане малко по малко, но ако има желание.. Това според мен е много важно, и ако го изгубим трябва да го потърсим, какво ще правим иначе?

много ви е паднал духа и то трайно. къде остана "да събудите окултните си сили" или пък това, че когато всички врати са затворени пред вас, Господ ще ви направи път... винаги има начин и той ви чака. и на мен ми пада духа често, особено последната година, но паралелно знам, че това е временно и то се оказва дефакто наистина временно. ами защо четете толкова и знаете толкова, като не може да си помогнете с това знание?!

Мммм, Хармония, защо така мислиш? Аз съм съгласна с Божидар. В България все още има много по-малко конкуренция, отколкото на запад например и с много по-малко средства може да се подхване частна инициатива. Другото той го е казал.
И още нещо - много хора не работят съвестно; те не се ценят и на запад, и при нас вече също. Също така много хора са едностранно подготвени и въоръжени само с определено нещо (най-често диплома за образование или свидетелство за квалификация) си търсят работа и се учудват, че не им се получава. Възмущават се на обширните интервюта, засягащи привидно несвързани области; почти с гордост обявяват - аз това не го мога, другото не го искам, а онова не го правя, защото аз съм еди какъв си специалист. Е, и какво от това? За да се реализира човек, той трябва да може да бъде комплексно полезен.

Псевдодуховността, както и шума около тази дата са повече от полезни в това време, което е прекалено материално. Много хора се заинтересуваха и много хора свикнаха да се говори около тях свободно за духовни практики и т.н. Всеки мислещ човек знае, че едно нещо, дори и положително, може да бъде омаскарено от хората. Единствената промяна, която наблюдавам е, че по-голямата част от хората около мен вече не смятат, че говоренето на езотерични теми е сектанство. В голяма степен го смятат като един вид хоби, но не вредно хоби. Така че преходът си върви ... А за самата дата... който се е фиксирал в нея си говори за сериозен проблем.

Псевдодуховността, както и шума около тази дата са повече от полезни в това време, което е прекалено материално. Много хора се заинтересуваха и много хора свикнаха да се говори около тях свободно за духовни практики и т.н. Всеки мислещ човек знае, че едно нещо, дори и положително, може да бъде омаскарено от хората. Единствената промяна, която наблюдавам е, че по-голямата част от хората около мен вече не смятат, че говоренето на езотерични теми е сектанство. В голяма степен го смятат като един вид хоби, но не вредно хоби. Така че преходът си върви ... А за самата дата... който се е фиксирал в нея си говори за сериозен проблем.

Според моето скромно мнение,
след като на 21.12.2012 нито имаше край на света, нито масово възнесение,
нито дойдоха извънземни да осъществяват контакти с нас
постепенно Ню-ейдж идеите ще излязат от модата, ще се позабравят, ще престанат да бъдат интересни
Ще се появи нещо друго....дано да е по-смислено

П. Дънов също спада към ню ейдж. Също и Щайнер. Той подкрепя доктрината за прераждането, за космическите епохи, за карма, за братството от възвишени същества ръководещи човечеството. Христос не е Бог, нито първороден син на Бога според Дънов, а част от Всемирното Бяло Братство. Дали ще наречем това Братство духовна йерархия, стълбата на Яков или по друг начин - няма значение. Според Дънов хората ще станат в бъдеще ангели, после архангели, нещо, което според църквата е недопустимо. Там човекът може да стане светия и нищо повече. В миналото сме преминали през минералното, растителното и животинското царство - също доктрина на ню ейдж. Няма вечен рай или ад след земния живот, а надземно съществуване според заслугите и ново завръщане на Земята за продължаване на развитието. Дънов говори за причинен, умствен, астрален и етерен план на съществуване и съответните тела на човека - също нещо, което отличава новите учевия на хората от тези отпреди 150 години. Затова и се нарича нова епоха - защото допреди тези доктрини не са се разпространявали публично. Те са началото на едно преобразяване на условията в които се развива човечеството и нещо, което е инициирано не от хората. Сега, че има много изопачавания, неточности, погрешни твърдения е вярно, но това няма да промени предречения ход на събитията съществено. Истинските учения издържат на теста на времето, а лъжливите постепенно ще отпаднат.

Здравейте,
Няма с кого да споделям и на кого да кажа какво наистина мисля. Нямам приятели, а и да имам не мога да споделя с тях това, което пиша тук.
Двамата с жена ми сме на по 47 години. Женени сме от 24 години. Имаме двама сина - на 21 и на 12 години.
Големият ми син е роден с мозъчно увреждане - ДЦП. Не е самостоятелен и е на инвалидна количка. Животът ни е посветен на грижите за него. През ден си тръгвам от работа в 13ч., за да се върна в къщи и да го гледам.
Животът ми се състои в работа и грижи за децата. Липсва ми свободно време, което да посветя на грижа за себе си, за фитнес, за здраве, за почивка, за забавление. А когато нямам възможност да се погрижа за себе си, ставам раздразнителен.
Никога не правим нищо сами със съпругата ми - винаги сме с децата. Нямаме личен съвместен живот.
Жена ми се смята за най-красивата на света. Напоследък често казва, че понеже е красива трябва да й се прощават всички грешки. Или пък "Като се гледам, толкова съм красива, че ми се иска сама със себе си да правя секс." Това й усещане се подсилва от мненията на хората, които й казват, че е много хубава, добра, че се справя с всичко, че е много добре облечена и т.н. Всичко това е абсолютна истина, но мисля, че й замайва главата.
В нея се наблюдава двойнствено поведение. При общуването с колеги в работата и хора извън семейството е много любезна и мила. В къщи е друго - тя нарежда и заповядва какво да се прави и не се колебае да вика и да употребява обидни думи, когато някой й се противопостави.
Тя, която иска от малкия син да чете всеки ден по 1 час, не е прочела нито една книга за последните 10 години.
Най-често караниците тръгват от дреболии и някоя забележка, която аз съм й отправил. Тя не приема забележки - веднага ме обвинява, че съм или пил алкохол, или съм вече стар и че се карам с нея, за да не правя секс?! Не обичам скандалите и това ме измъчва. Как да направя така, че да не ги предизвиквам?
Жена ми все по-често напоследък ми казва "Кажи ми, че съм красива! Нали съм млада? Ти не ми обръщаш внимание!" А кога да й обърна от работа и домашни задължения?
По отношение на секса сме добре. В последно време жена ми иска секс много често - всеки ден, дори и да е изморена от работа. Преди 2 години не беше така - работата я отклоняваше от секса и искаше само да спи (за да бъде красива).
Имам проблем с алкохола - пия почти всеки ден, преди всичко на вечеря. Не пия по много и не се напивам, но все пак не трябва да се пие. А не мога да се откажа...
Много съм чувствителен към нередностите, неспазването на правилата и несъобразяването с другите хора. Забелязвам всякакви нередности, които другите хора не забелязват. И понеже не мога да променя нещата, се тормозя.

Ами явно, че ни учудва. И не само ни учудва, ами и не желаем да се занимаваме дори с въпроси като този Което си личи по отговорите и "бурното" развитие на темата.
Просто всеки от нас се е обзавел с определени възгледи и въпреки че четем Учителя и дълбоко в себе си усещаме, че е вярно и т.н., но някак предпочитаме да зажумяваме за определени неща, други си ги тълкуваме така, че да ни паснат на нашите убеждения. Така е по-удобно. Хем сме "духовни", хем нещата са такива, каквито ни харесват. Успокоението е, че това е до време; просто живота ще ни потрае малко и ще ни сервира поредната подходяща задачка-закачка и така.

Курса по астрология ще бъде воден от мен и в тази посока ще споделя как виждам нещата.

В астрологията има три компонента, които съставят цялостта на един анализ, това са знаците, планетите и домовете. Трудността идва, от това че нито един от тези елементи не може да се разгледа отделно, още повече извън контекста на карта. Това условие изключва разглеждането на домовете, или който и да е елемент, самостоятелно. Затова предлагам да се направи тема с общите характеристики на тези три елемента. Съответно, да се разискват неясните моменти, да се добавят линкове, към сайтове, които дават допълнителна информация, да се изяснят спорните моменти и едва след това да се пристъпи към действие.

Що се отнася до практиката, то за мен нещата стоят по следния начин.
Домовете съдържат най-конкретизираната информация, областта, която ни интересува, начините по който решаваме даден проблем, знаците дават характеристика, а планетите начина на действие. Именно от тази гледна точка трите компонента трябва да се разглеждат заедно. От тази рекурс предлагам поетапно да се разгледат всичките дванадесет дома, знаците, които ги управляват и планетите, като диспозитори, в други домове. Съответно задачата възложена за всеки един дом ще се състои в това всеки участник да събере хороскопи, които отговарят на характеристики зададени в условията на темата. След това, било на база на биографични данни, на лични разсъждения и предположения да обобщи наблюденията си, като съпостави данните от различните хороскопи. Така ще се видят в действие значенията на домовете, ще се открият нови, в крайна сметка ще разполагаме с базовия материал за да пристъпим към другите нива като синастрия, професионално ориентиране и тн.

Предлагам курса да стартира на 10.09, а до тогава нека желаещите да участват да се запознаят със сайта ТУК.
Това е база данни, с която се работи лесно, съдържа доста карти, които могат да помогнат.
Що се отнася до терминологията в астрологията, може да погледнете ТУК

Разбира се ще има няколко подготвителни етапа, например за достойнствата на планетите, за техните качества, за сигнификаторите и как да се избере най-дееспособния, в интересуващата ни област и тн.

Това е за сега, ако има въпроси питайте.

За мен България е невероятно място и хората, които се смятат за българи за уникални хора. За мен има разлика дали някой живее в дадена страна или се чувства неин гражданин. Има много българи, които просто съществуват в България, но не се чувстват българи, защото не харесват факта, че живеят тук. Тези хора презират факта, че са българи. Силни страни... за тях няма такива, взели са се само в слабостите и то, предимно в слабостите на другите, защото кой ще си признае слабостите.

Аз на първо място бих поставила търпението. Мисля, че сме търпеливи хора. Като народ сме живели трудно, често мизерно, това е развило качеството изобретателност. Това пък ни прави и гъвкави, приспособяваме се и не зависим много от ситуацията. Че сме умни, е ясно, където и да се погледне по света все българи направили или изобретили това или онова. Но сме и силни и артистични. Имаме чудесни творци и спортисти. За родолюбиви незнам дали е българско качество. Мисля, че родолюбци са хората, които оценяват на какво хубаво място живеят и каква история имаме. Не виждам кой и защо би презирал тези силни страни на българите.
На мен ми рахерсва Родината ни, чувствам се щастлива, че съм българка.

За слаби страни не ми се мисли, гледам своите слабости, защото с тях мога да се преборя. Ако всеки си гледа своите и се развива, самочувствието ни като народ ще се повиши.

Присъединявам се към това чудесно мнение! Толкова тежък опит и изстрадана история имаме българите - това е безценно гориво. Все още ни задушава това гориво, но се чувства и засилването на пламъка, идващ точно от усвояването му! Търпеливи сме! Волеви сме - много! Жертвоготовни сме! Имаме много дълбока душевност, с огромен заряд от мъдрост и сила! Дълбоко в колективното си несъзнавано, зад всички характерови наслоения, имаме достойнство и много стабилна основа! Стабилна и психологически и духовно! учителят казва, че сме най-твърдият елемент измежду земното човечество. И това е така. Когато си бил извън България, още щом самолетът навлезе в територията ни и кацне, се чувства една различна , много нагнетена, тежка атмосфера. Тя идва от душите ни - особен елемент сме ние - тежък, твърд, силен елемент!

Някой е писал за отношението на другите нации към нас. То е обобщаващо само докато опознаят теб, конкретния човек. Когато ти си качествен човек, вече градиш различен имидж и на българите като цяло. За гърците - имат известно право за отношението си. Отнели сме им от територията преди 1330 години. Работил съм за гърци и познавам надменното им отношение - но това си е тяхната характеропатия, която не идва от нас, а е проекция на тяхна изсмукана от пръстите болна гордост.

Хм, ами другите в чужбина за какво работят, не за пари ли? И защо ми се струва, че точно на запад всичко се приравнява на пари.
Странно изказване въобще. Чудя се кого и за какво укоряваш?! Всъщност не, усещам една горчивина по-скоро в теб. Разбирам това. Но няма как да бъде по друг начин. Замисли се - хората от хубаво ли отиват да се трудят навън?! Най-често нямат друг избор. Другият избор е да са голи и гладни, те и децата им, или да крадат, да правят нещо престъпно въобще. И това хвалене, за което говориш, е малкият им опит да се защитят пред себе си поне, защо са оставили родина, семейство и приятели, защо са работили нещо, което не отговаря на техния потенциал ... Не всички хора са способни на това, някои биха се плъзнали по по-лесни варианти, да отглеждат марихуана на тавана примерно.

Познавам семейство, бащата все не можеше да си намери работа - едната не била хубава, на другата му плащали малко, на третата от много рано започвали работа, но най-вече заплащането не го устройваше, казваше "Няма да им бачкам за мизерни пари!". Добре. Но този човек беше баща на две големи деца, които нямаха пари да си купят дрехи, учебници ... Нещата стигнаха дотам, че дъщерята в 9-10 клас започна да работи като сервитьорка, до полунощ, пак за мизерни пари. Продължи да бъде отличничка в МГ, с цената на какво, тя си знае само. А за пияните и нагли клиенти да не говорим. Аз не го разбирам това. има такива моменти, в които нямаме кой знае какъв избор. Какво като съм инженер, ако в момента нямам друга възможност, бих чистила входове, бих мила чинии, но не бих оставила така децата си. Разбира се, през цялото време бих се поддържала доколкото е възможно в проф. форма и бих търсила по-подходяща и по-платена работа.