tanya84

Пускам ви превод (мой) на Големите Аркани според Елена Блаватска. Тя въпреки, че е по-скоро теоретик в Тарологията, отколкото практик, е пък изключителен практик в окултизма и теософията.
Изключително са интересни и ценни паралелите, които прави, особено при някои карти. Разделя Големите Аркани на 3 x 7, което има същностна логика за разпределението на силите между отделните енергии у картите от Големите Аркани. Затова ще пиша по-натам обаче.
Интересното е, че за пръв път, поне в историята на Таро, са разменени местата на Колесницата и на Папата.
 
Ето и списъкът:
 
1. Магьосникът - Посветеният. Окултистът. Висшето съзнание. Адам Кадмон. Човечеството

2. Върховната жрица - Инициация

3. Императрицата - Природата в Нейния феноменален аспект. Подновяване и повторно създаване на силата на природата. Обективната реалност.

4. Императорът - Тетраграматон. Законът на четирите. Латентната енергия на природата. Слово в пълен аспект с всички възможности на новия Логос. Херметична философия.

5. Колесницата - Въображението. Ефект на илюзията. Квази окултизъм.

6. Любовниците - Друг аспект на Адам Кадмон, на завършения човек или на Божественият андрогин. Любовта като усилията на Адам Кадмон, за да намери себе си. Равновесието на противоположностите. Унифицирането на дуалността, като средство за постигане на Светлината.

7. Йерофант – Езотеричната (вътрешната) страна на всички религии.

8. Сила – Истинската мощ. Сила на Съюза на магическата верига. Сила на Безкрайното.

9. Отшелникът - Пътят към Посвещението. Вие търсите истината по правилния начин. Sola Busca.

10. Колелото на късмета - Колелото на живота. Животът, непрестанно променящият се и все остава същият. Кръгът на времето и четирите елемента. Идеята на кръга.

11. Справедливостта - Истината.
12. Обесеният - Болката от висшето съзнание, обвързана от ограниченията на тялото и ума.

13. Смъртта - Друг аспект на живота. Отивате далеч, за да се върне в същото време. Приключване на кръга.

14. Въздържание – Първото Постижение. Арканум магнум на окултистите. Четвъртото измерение. Висше пространство. Вечното Сега.

15. Дяволът - Падението на човека в отделността.

16. Кулата - Сектантството. Екзотеричното. Повторно създаване на истината, изкривена от хората.

17. Звездата - Истинският аспект на астралния свят. Това, което се вижда в екстаз. Въображението на Природата.

18. Луната - Астралния свят, както се вижда от изкуствените средства за магия. Истинската светлина отгоре и фалшивата форма на светлина от по-долу. Псевдомистицизъм.

19. Слънцето - Символът и проява на Тетраграматон. Пожар на Живота.

20. Решението - Възкресението. Творческа дейност в природата над смъртта.

21. Светът - Светът, какъвто е. Природата в нейния ноуменален аспект. Човешкото съзнание в кръга от време между четирите елемента.

0. Глупакът - Отделеният човек. Непосветеното по-низше съзнание. Краят на лъча, несъзнаващ своята връзка с центъра.


 
 

Сега като се замисля, всички тези сънища с Таро са повече проекции, реакция на свръхвъзбудено и свръхвпечатлено подсъзнание от първите ни срещи с картите. Явно те са приемани за нещо изключително от повечето от нас. Реално едва ли сънищата могат да ни кажат кой знае колко за самото Таро, колкото и да търсим врата в тази посока. Има сънища на откровението, но не всички са такива и няма как да са.

Не се изразих правилно и е прозвучало страховито, за което се извинявам, Таня.
Имах предвид, че това са карти в статично положение, нещо дълбоко ги е накарало да се сковат и приличат на статуи, вътре у които има живот, но отвън той не може да бъде разпознат като такъв. 9 пентакли капсулира чашите, които от своя страна обхождат 9 -та като океан. Представи си океан, по средата остров.
Къде е острова? На коя карта е? Това е въпросът.
И да, комбинацията не е интересна, а е много интересна.

Здравей, Тина!
Пиша ти, защото също съм преживяла два спонтанни аборта, но на третия път нещата се получиха, имах безпроблемна бременност и родих здраво дете. Често природата е по-разумна и предвидлива от нас. По-добре ли щеше да е, ако плодът имаше някакви проблеми, а се беше родил? За всяко нещо си има причина.
Нещата се получават, когато трябва да се получат и когато ги оставим на техния естествен ход. Поне така беше при мен.
 
Пожелавам ти скоро да пишеш отново и повода да е хубав   !

Лекарите най-после казват истината за рака.
Съжалявам - засега е само на английски
 
 
 
Допълнение от Креми:
превод
http://analizator.eu/archives/6226

Виждам, че темата е често посещавана.
Не зная защо българката не се е научила да се грижи за себе си и да смята, че това ще я отмине. Не. Една от 22 жени е болна. Но не всички заболяват. И една от всеки 10 жени има заболяване, но то не е диагностицирано. Затова, при най-малкото, смущение или дискомфорт, идете на лекар. Не отлагайте.
Тогава карциномът е "ин ситу" и е лечим. Не подценявайте здравето си. Рискови са жените между 50 и 69 годишна възраст, но всички знаем, че болестта набира страшно скорост и сред момичета и млади жени.
Не отлагайте лечението си

Чий гняв да ме застигне?!
Това дете, каква вина има за постъпките на баща си? За жалост не си избираме родителите сами.
 
Има безкрайно много примери за ненаказани престъпления. Къде е справедливостта в тези случаи - изглежда е доста избирателна тази справедливост и този гняв, за който ти говориш.

Здравей, Тина!
Пиша ти, защото също съм преживяла два спонтанни аборта, но на третия път нещата се получиха, имах безпроблемна бременност и родих здраво дете. Често природата е по-разумна и предвидлива от нас. По-добре ли щеше да е, ако плодът имаше някакви проблеми, а се беше родил? За всяко нещо си има причина.
Нещата се получават, когато трябва да се получат и когато ги оставим на техния естествен ход. Поне така беше при мен.
 
Пожелавам ти скоро да пишеш отново и повода да е хубав   !

Здравей, Тина!
Пиша ти, защото също съм преживяла два спонтанни аборта, но на третия път нещата се получиха, имах безпроблемна бременност и родих здраво дете. Често природата е по-разумна и предвидлива от нас. По-добре ли щеше да е, ако плодът имаше някакви проблеми, а се беше родил? За всяко нещо си има причина.
Нещата се получават, когато трябва да се получат и когато ги оставим на техния естествен ход. Поне така беше при мен.
 
Пожелавам ти скоро да пишеш отново и повода да е хубав   !

А ако нямаме любовта на Христос или най-вече на проекцията си за него, какво правим?
Търсим още компенсации ли?
 
Откъде накъде ще ползваме името божие за себе си и защо ще приписваме на нашите страдания значимост, каквато те нямат и не могат да имат, приписвайки тежката казън на думата духовност, каквато реално никой няма?
Да си духовен, какво значи първо - да търсиш скъпоценни камъни в неядливи гъби ли?
Или просто да останеш смирен и самодостатъчен?
Моят Христос не е този, който всички всеблаги лицемери описват.
Моят Христос вярва и не очаква милост. Каквато реално хората, не му отредиха, ала отредиха за себе си. За да имат хляб и вино.

Здравейте, въпреки всички насоки или препоръки в трите отделни подфорума във форум Таро, съществуват неясноти, особено за онези от вас, които за пръв път пишат тук и/или идват от други Таро форуми, където стилистиката и начина на споделяне, изложение на конструкциите и анализа, са различни.
 
Ще ви помоля, ако имате въпроси относно подфорумите за Таро, както и принципни въпроси относно картите Таро изобщо, да ги задавате тук в тази тема.
 
Надявам се аз и другите модератори на форума, да ви бъдем полезни

Ако в съня "каквото и да е" може да означава каквото и да е, дали думите, които описват съня не "бягат" покрити от общовалидността им?!
Често, когато разказвам собствените си сънища съм забелязвала, че използвам някак неуместно/ но и неизбегнимо/ думите.
Лесно би могло да спомена вече прочетеното,че зад агресивният Анимус стои жена /Злата майка, мащехата, вещицата,проектираната сянка/, че в подобни ситуации будният Аз преминава в депресивна позиция, да напомня за алхимичния стадий "гниене", но и аз, както теб предполагам.
Различното е, че мен ме интересува не, защо мъжът от съня говори злобно, а защо земята е написана с главна буква, а и още, какво или кого ще изяде земята и дали "изяде" означава  хранене. В съня се говори за край, който се поставя ведно със заплаха - "ще се разложиш". Интересното доминира.То лежи, покрива друго. Ето защо си мисля, че тук думата  "разложиш" не означава разделяне на съставно или преминаване от едно в друго, а лишаване от "ложе", т.е. от господстващо място. То нали много приказки започват с напускане на дома. А Земята "изяжда" за да роди отново.
Тъй продължавам с опитите си да разглеждам сънищата.  Толкова ми е интересно, че увлечението ми вече прилича на сънуване наяве. Навярно!

Здравей Таня, аз все още съм много нова в тарото, но ще се опитам да направя някакъв анализ на първата ти подредба 
 
Само преди това, искам да уточним нещо. Преди време говорих с една позната, която се оказа, че също има интерс към тарото, та тя ми каза и аз от тогава така правя, че винаги, когато се итегли три меча, както е в твоя случай, да се теглят още три карти за нея, за да се обясни тази, карта. Не знам по- опитнте от мен какво ще кажат по въпроса, но аз винаги когато изтегля три меча, тегля още три карти за нея. 
 
Та сега по същество:
 
"Какво е отношението на Р. към мен, как ме възприема? - Кралица меча, 3 меча, Глупакът"
 
За мен в тази комбинация Р изобщо го няма. Това си ти, с товара на предните си разочарования и страхът да не би сърцето ти да бъде разбито отново. Не искаш да се довериш на интуицията си. Може би е време да загърбиш миналото и да поемеш отговорност за собствените си чувства и мисли. Нищо, че не знаеш до къде ще те отведат новите отношения в живота ти, време е да позволиш те да се случат. Така аз виждам тази подредба. Но според мен е хубаво да си обясниш трите меча, така ще "видиш" нещата малко по- ясно.
 
Другите комбинации няма да коментирам, много са ми неясни.  

Здравей, Киара   !
Правилно си разбрала, че картите не отговарят на въпроса, но според мен, те не описват моментното състояние на Х., а по-скоро на питащата   . Тук има отказ да се види истината, нежелание фактите да се приемат такива, каквито са по 2 меча. Вероятно и комуникацията е нарушена. Другите карти - Асо чаши със Звездата са като копнеж и пожелание нещата да се получат, като потъване в красиви спомени. Аз Х. не го виждам отразен в тези карти, но може и да греша.

Здравей!
Мисля, че следните цитати от книгата на Клариса Пинкола Естес - "Бягащата с вълци" ще са ти от полза при тълкуването на първия ти сън.
 
"В митовете планината понякога се разбира като символ, описващ равнищата на съвършенство, които човек трябва да постигне, преди да се изкачи на следващото ниво. Най-ниската част - подножието на планината, често представлява стремежът към осъзнаване. Всичко, което става в подножието, се възприема от гледна точка на съзряващото съзнание. Средната част на планината често се мисли като трудната част от процеса, която поставя на изпитание познанието, усвоено на по-долните равнища. По-високите части представляват задълбочаването на познанието. Там въздухът е рядък и е нужна издръжливост и целеустременост, за да изпълниш задачите. Планинският връх представлява срещата с абсолютната мъдрост, например в митовете, в които старицата живее на върха, или в тази приказка - старият мечок."
 
"От гледна точка на психето мечката може да се разбира като способност за регулиране на човешкия живот, особено на емоционалния живот. Мечата сила е способността за циклично движение, бдителност или тих зимен сън, който възобновява енергията за следващия цикъл. Образът на мечока учи, че трябва да поддържаме равновесие в емоционалния си живот, че е възможно едновременно да сме свирепи и щедри. Човек трябва да пази територията си, да поддържа границите си, да разтърсва небето, ако се налага, и все пак да е достъпен и великодушен."

Понякога седя и си мисля. Ако не зная какво е ден, мога ли да зная какво е нощ? Ако не зная какво е пробуждане, мога ли  да зная какво е не пробуждане ? А при мисълта, че е възможен личен избор между две неща - пробуждане и не пробуждане - за които нищо не зная, значи няма как предварително да обмисля и почуствам, направо ми идва да заспя. Обаче как да заспя като не зная какво е да си заспал и какво е да си буден ? Седя, мисля си и се чувствам объркан. После се сещам , че в  нашият форум за съзнателен живот, макар че никой нищо не знае, всъщност  всички всичко знаем  и нещата се подредиха. Сега само си седя.

Бих добавила, че картите отразяват не само нагласите на питащия към тези взаимоотношения, а и начинът, по който той бива възприеман от другите - вятърничева работа. Също така ми се струва, че човекът е наясно с това. Като тенденция вждам влизане в тези отношения "с едно на ум", но все пак и с някаква надежда и ентусиазъм. Следва пришпорване - комуникацията е тотално лишена от взаимно разбиране. Накрая идват размиването на тези отношения и пускането им "по течението". Такива отношения този питащ най-вероятно поддържа и със самия себе си.

Нещо и за символа на влака, защото вълците и влака работят в тандем :
 
 
ЖЕЛЕЗНИЙ ЧАР
(Влакът-стрела)
 
Аз съм влак – ешелон от приятели.
Карам два или двеста вагона.
Често сам, със прегрели двигатели.
Често с два или двеста милиона.
 
Мойте братя – това са мостòвете,
а тунелите мои сестри са.
С дивни релси, на всичко готови,
неръждаеми от потрисане.
 
Мойта майчица родна земята е,
а баща ми – баща ми ме кара.
Туй е нашата страст необятна:
да сновем между крайните гари!
 
Аз съм влак, десеторно блиндиран.
Само крайните гари обичам:
висините, които раздирам,
и морето, което съблича.
 
Имам също учителка. Линия.
Тя ме учи на кратки престои.
Скоростта - тя ми казва - светиня е,
но понякога трябват завои.
 
Има истини еднопосочни
във циклопски сърца и държави,
но при двулиние и двуочие,
от насрещни не ти прилошава.
 
И понятие "денивелация"
съществува в обемните линии:
там и чайки, и ереси кацат,
и орли от космични пустини.
 
Мойта жажда висока, дълбока е:
не признавам междинните гари.
Нужен съм само на прости докери,
на алпинисти и планинари.
 
Страшно ценни ми са товарите:
нося пратки от звездни летища.
Пипнете ме - ще се опарите!
На слънца и комети мириша!
 
Ала карам и остри докачвания,
самовлюбени самотии;
возя и два сорта вторачвания:
“само тоя” и “само тия”…
 
Влача гордости непогалвани;
канари от ламтежи измамени -
за наситняне, за овалване,
като пясък и морски камъни.
 
Карам мании за величие
и занитени верски устои –
за разбиване, за обтичане
от вълнения и прибои.
 
Те стърчат недостъпни във прилива
като статуи, истукани,
ала отлив и скреж усмири ли ги,
те събират стъкла от буркани...
 
Возя също и стръв за въздействие -
недоучени да ни учат:
за оцвъкване, сквернодействия
от крайбрежните птици и кучета...
 
Фанатизми пренасям на блокчета
и отшелници - мърша до мърша;
и очи на светци - като копчета
пред душите, които се гърчат.
 
И очи на яйца – на водачите, -
остъклени от гордост и злоба:
да пикаете, ако рачите
на сурата им и на гроба...
 
От морето пък влача по върлото
водорасли, промишлени пени;
ешелони със буци от гърлото,
непосрещнати, нестопени.
 
Ту поклащам рибари на въдици,
ту сърцата, от тях уловени…
Те се мятат без дъх, ала въдят си
оправдания, преклонения.
 
Закачени у мене на куки са,
като скелети – няма да крия, -
и стотици морални кукувици
и религиозни скумрии.
 
Във контейнери карам касапите –
разфасовани, опаковани;
и гърлата, езиците, капите
на колегите им черковани…
 
Причастявани, кръстени, ръсени
(на джелатина аргументи),
влача хиляди вежди навъсени
на пророци от екскременти.
 
Карам стъпки от сутрешно тичане
на души, без любов оскотели;
но и тиня от лесно събличане
пред акули и мекотели.
 
На брега фереджета стоварвам
от лица и гърди, и от… прочие –
ала нечия пъклена вяра
отвисоко ни хвърля по плочите!
 
Карам жертви на мъртви вълнения
и компромиси във ковчези;
морски болести-двоумения,
хорски болести от кафези.
 
Но товаря и бисерни мисли
с песъчинки, от милост набъбващи;
разполагам и с пълни амнистии
и от минало, и от бъдеще.
 
Че мигът и моментът са вечности,
във свободната воля затворени:
с колко близости и далечности
пред отворен семафор сме спорили!
 
Дай ми, Боже, лъжите да гоня,
трака-трак, трака-трак, трака-трака -
че експресът бил влак двувагонен
и стоножката – твар еднокрака…
 
Дай ми, Господи, ток и гориво,
зарад близки или душмани
да не казвам на правото криво,
но да слушам гласа си стомàнен.
 
Да не вярвам на ничии версии
и семафори, и витрини,
непостилани с пот и траверси
денонощия и години.
 
На съставите и депата ни
ти съосие чисто внуши ни –
калибрирай душите, разклатени
от сергии и адски машини!
 
Аз препускам, дълбоко блиндиран.
Изтребители-клюки налитат.
Често моя маршрут е миниран
или враг управлява стрелките.
 
Братя мои, дано се опазите
от завои, които обръщат,
и от чумата, от заразата
във тунел да си правите къща!
 
И тунелите, и мостòвете,
са родени да ги потрисам.
Да престанете да ги тровите –
те не са депа за мотриси!
 
Е, с баща ми понякога влачиме
и състави за всякоя гаричка –
с пасажери от РЕП-а до мача
и от биричката – до скаричка…
 
Аз съм влак. Ешелон от приятели.
Карам два или двеста вагона.
Ако имам и сродни двигатели,
ще издърпаме двеста милиона!
 
2-8.10.1998
 
Автор: ,?
Бургас

Като човек, който е чел Юнг, ще се сетиш.
В подобен сън няма добро или зло, освен онова, което нашият свързващ Аз, не облича като персона.
 
Спомни си за индианската притча за двата вълка и кой с какво се храни. Две бели неща няма, няма и две черни: едното винаги е компенсация на другото. Не може противоположностите да са размити и да имат еднакви цветове - безразличието, сиреч огледалото е криво.
Сънят е повод да се замислиш, не да избягаш.
Останалото е от теб. И в теб.

Мисля си, че вечността дава възможност да отложиш нещо, но не и да избягаш от него. Даже напротив, именно смъртта би била единствената възможност за бягство. А и отлагането, според мен, в повечето случаи се оказва утежняване на задачата, вместо облекчаването й.
 
И да, добре че е смъртта, защото тя дава възможност за промяна. Самозабравилите се днес ще се родят в нова среда при други условия, а царете ще станат шутове.

"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът". Александър Дюма-баща

Честит празник, момичета!
Бъдете щастливи, бъдете здрави, бъдете себе си! Щастлив и усмихнат ден
 

Може би  нищо съществено не се е променило ? Човечеството учи все  същия урок  ( Любовта ).
,,Средновековния  човек " това поетичен израз или снизходителност  , е ?
Знаем отговора .В Любовта  няма врагове .Но изследвайки света ,обличайки видяното с думи ,задълбавайки в конкретиката ,неусетно  забравяйки дома , се оказваме пред него .И защото той е непобедим и страховит ,го разпръскваме на части . Наричаме това живот в общност .
Прави ми впечатление един абзац:
"И пожелая ли им (на враговете) някога нещо извън мярата на любовта, било по незнание, било от немощ или поради злоба: благи Господи, недей им го въздава  и мен не възмездявай." 
Знаеш аналогията с молитвата на Христос ,,Прости им Господи ,те не знаят какво правят "... Знаем ... Но знание ли е написаното на хартия  и не приложено в живота ? Красивите и умни думи които редите имат значение ,ако не ги превръщаме в самоцел .Ако не забравяме от къде сме тръгнали , къде отиваме , какво ни води .Моят Враг , е моята граница пред 22 век . О , как ми е нужен той , за да изпитам любовта си и прекрача най сетне тези 2000 години които тъпча на едно място .

В Катилинариите (I,1-10) Цицерон не е имал нужда да обрисува образа на врага, защото е разполагал с доказателства за заговора на Катилина. Но Цицерон сътворява врага, когато във втората реч обрисува пред сенаторите образа на приятелите на Катилина, обграждайки основния обвиняем с техния ореол на морална перверзност:
 
Индивиди, които живеят при доказани престъпници,
Обвързали се с пропаднали жени, давещи силите си във виното, преситени, окичени с корони,
Намазани с помади, изтощени от съвокуплението,
Бълващи призиви за избиването на честните граждани и опожаряването на града […]
Те са пред очите ви: вчесани, обръснати или с добре подравнена брада, облечени с туники, стигащи до глезените им и с дълги ръкави, загърнати с було, а не с тога ...
Тези „хлапаци“, толкова грациозни и деликатни, са се научили не само как да обичат и да бъдат обичани, да танцуват и да пеят, но също и да размахват юмруци и да вливат отрова.
 
Морализмът на Цицерон е същият като този на Августин Блажени, който попарва езичниците, защото, за разлика от християните, те пълнели цирковете, театрите и амфитеатрите и организирали оргии. Враговете са РАЗЛИЧНИ от нас и се придържат към обичаи, които са различни от нашите.
 
Типичен пример за различност, за различен, е ЧУЖДЕНЕЦЪТ. (И в буквален, и в преносен смисъл.)
Още върху римските барелефи варварите са изглеждали брадати и плосконоси, а самото наименование варвари, както е известно, намеква за говорен дефект, а оттам и за дефект в мисленето ...
Въпреки това, още от началото са нарочени за врагове не толкова различните, които са директна заплаха за нас (както би бил случаят с варварите или бежанците, все едно от името им), а онези, които всеки има интерес да представя като заплашителни, дори и да не ни заплашват пряко, така че не толкова тяхната заплаха откроява тяхната различност, а тяхната различност, се превръща в признак, в стигма на и за тяхната заплаха.
С развитието на контактите между хората и народите в нов вид враг се превръща не само онова, което е отвън и което демонстрира своята странност отдалече, но и онова, което е вътре, между нас, което днес може да се нарече извънобщностен емигрант (Umberto Eco), който по някакъв начин се държи по различен начин.
 
Да се опитаме да разберем другия, означава да разрушим клишето, без да отречем или да заличим неговата различност.
От една страна, можем да се разпознаем само в присъствието на един Друг и на това се крепят правилата за съжителството и смиреността.
Но на драго сърце намираме този Друг за нетърпим, защото в известна степен, ние не сме той.
 
Tака, че превръщайки го във враг, ние си създаваме нашия рай на земята. Тогава се ражда онази компенсаторна зона за сигурност, вид духовно плоскостъпие или пък пустинна равна местност, в която, всеки друг, би бил заплаха от задълбаване и вдълбочаване, каквото навремето е сътворил Тунгузкия метеорит.
Вероятно, островите от предишния ден, винаги ще останат в предишния ден, срещата ще е невъзможна. Струва си да се замисли човек, дали не адът, че това са другите (Jean-Paul Sartre), (разбирай различните), а самото мислене и изнамиране на врагове.

Преди известно време разбрах за съществуването на този филм и наистина не искам да го гледам.
Не консумирам животински продукти и ми става изключително неприятно само като видя как някои хора се отнасят с уличните животни...
Или когато видя някое премазано котенце или гълъбче на улицата...

Ако пусна филма, сигурно няма да го понеса. До колкото разбрах, в него се съдържат някои много брутални процедури, които са напълно нормални за индустрията.

Понякога имам чувството, че животните на улицата са последното нещо, което би трябвало да ни напомня за човечността, която сме забравили...
В иначе студената и агресивна градска обстановка няма нищо друго.... нищичко.
Всички разминаващи се непознати хора се гледат изпод вежди, с недоверие, раздразнителност и много, много резерви.

Дори и тези, които са УЖ духовно образовани и знаят какво се случва, продължават да ядат месо, без да ги интересува от къде всъщност идва то. Било здравословно, имало витамини... не знам си какви глупости, втълпени им от телевизора, или съотвеното женско/мъжко списание/вестник. ( едит: до някъде съжалявам за това изказване... но, факт)

А всъщност, според мен по-неприятния фактор е това, че цялото месо-консумиращо общество е изолирано от индустията, или така да се каже, практиките на индустрията. Едит: сега се сетих да добавя, че веднъж видях един микробус да спира пред месарница. Явно доставка. Вратата на микробуса се плъзна и отвори докрай. Вътре имаше труп на огромно прасе, обезглавен, окачен на кука и овисен на ръждив лост. Кръвтта капеше от тялото на животното по пода, и изобщо всичко в микробуса беше толкова гадно и омазано в кафеникава кръв, че ми се догади.

Лично съм повече от убедена, че ако всички тези зверщини показани във филма (не, само малка ЧАСТ от тях) бъдат видяни и осъзнати от ВСИЧКИ хора, които консумират месо, някаква част от тях веднага ще го откажат.

Има толкова много добри душички, които достатъчно дълго време са живели в собствените си ежедневни черупчици, че бъдат ли изложени на някой по-остър и покъртителен аспект от реалността (в която взимат участие, макар и несъзнателно) - моментално ще променят навиците си. Но разбира се, това няма да донесе пари на никого. За това не е сторено.

Както и да е, лично смятам това трябва да е част от личната отговорност на всеки месоядец - да знае каква е цената. И то без да го е страх или срам да признае - че това са мили и одухотворени същества, точно като кучето и котето, които галим и обичаме вкъщи.

Не знам как сме успели да приемем това нелепо разделение - това животно е домашен любимец и компания вкъщи, а онова животно е храна. И естествено, ако някой изяде кучето или котката, това няма да се сметне за нормално. Но на прасето - никой не гледа по никакъв друг начин освен като на храна.

От поколения насам сме възпитавани с манталитета да не поемаме отговорност за неща, над които нямаме пряк контрол. Като законите. държавността, мащабните престъпления на индустриите над нас и над природата.

А всички толкова обичаме природата и нейните красоти. Виждаме една хубава горичка, пращаме децата си да тичат по пътеките и, и се радваме че живеем в държава с такава красива природа. Минават 5 години и тази горичка е закупена от "елитен" бизнес мен. Поетапно е изсечена и превърната в частен резорт, достъпа до който е ограничен, освен ако не си платим. И какво? Вече няма горичка. Всички се примиряват. Закона позволява това да ни бъде отнето.

За съжаление такава се оказа съдбата на планетата ни - ценностите и да бъдат раздадени на имащите, за сметка на нямащите.

И така горичка след горичка, планетата е изгубила повече от 50 процента от безценните си ресурси. Но, разбира се, 90% от хората на земята чисто и просто НЕ ЗНАЯТ ТОВА. Защото няма никаква печалба за бизнесмена да провъзгласява, че запокитва едикаква си природна среда, за да изкарва още и още и още пари. Същото с животните. Кой печели от това да ги защитава? Е, недиректно всички печелим... но няма изгода.

Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега).

Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо.

А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще.