Станимир

В много други държави, където липсваше комунизъм селата също се обезлюдиха, а населението се концентрира в големите градове. Причините са развитието на технологиите, появата на крупни компании, които правят малките неконкурентоспособни, глобализацията и в частност падането на границите и свободния внос и износ и др. Не ми се прави подробен анализ. Разликата между нас и някои други държави е, че там замята се използва от определени частни крупни компании, докато тук се одържави (в последствие една част беше върната на бившите собственици и те отново я продадоха). Някои държави също така поддържат селското си стопанство с цената на огромни държавни субсидии, но това нашата държава не може да си позволи. Остават като възможност единствено средствата по различни евро програми. Каквото и да си говорим обаче бъдещето не е в малките стопанства. Те просто са нерентабилни. Крупните стопанства от своя страна са с по-висока производителност и осигуряват по-ниска заетост на населението, което е принудено да си търси работа другаде. Това е действителността в много държави и причината не е в комунизма, а както споменах в развитието на технологиите и глобализацията. Глобализацията от своя страна е следствие от смяната на епохите. Въпросът е да се осигурят на хората нормални условия на живот и труд, като също така да се съблюдава опазването на природата. А дали това ще е в градове или в села и дали последните ще изчезнат няма никакво значение.

Чувството ми за национална идентичност и гордост произтича единствено от това, че съм се родил в България. Първото следствие от това е, че познавам всичко свързано с България по-добре, отколкото познавам това, което е свързано с другите държави. Така е по-лесно да си намериш нещо/а с което/ито да се самоидентифицираш и гордееш. Държавата съществува заради хората, които обединява в едно цяло, а не обратното. В този смисъл аз се чувствам над държавата, и чувствам всеки друг над държавата. Ако направя нещо за държавата, то ще е или по задължение или защото с това мога да бъда полезен на някой човек или група от хора.

Да, желанието да бъдеш добър не е достатъчно, но то е основата, същността. Без това желание всичко останало е илюзия, празна черупка.

Колкото до вродените качества в човека - те не са се появили случайно.

Има ли разлика между любопитство и любознателност? - Да, любопитството е по-повърхностно. Дори и да се задават множество въпроси, разсъжденията на питащия пак си остават на едно повърхностно ниво. Целта е по-скоро да се задават въпроси, също може би да се потърсят готови отговори, но не и истинско знание.

Не е ли учудващо, как хората не умеят да ценят това, което имат. Винаги търсят нещо повече и повече, което другите имат, и си мислят, че постигането му ще ги направи по-щастливи, и че без това не могат. А има стотици милиони хора по земята, които стократно биха предпочели твоя живот пред техния... В последното изречение няма никакво преувеличение. Мислиш си, че знаеш какво е жестокост; мислиш си, че знаеш какво е страдание, че ги познаваш... питай тези хора и ще разбереш, колко малко знаеш. Искаш проблеми да не съществуват, но те съществуват и няма абсолютно никакъв начин да ги преодолееш, докато бягаш от тях... дори и в смъртта. Смъртта и съня си приличат, помисли над това. Каквото сънуваш, това те очаква и отвъд. Не го казвам за да те плаша, просто някои неща трябва да се решат тук и сега, и те ще се повтарят, и ще се повтарят, и в будното ти състояние, и в съня, и в смъртта, докато не ги срещнеш лице в лице – няма как да избягаш от тях. Не е и нужно да бягаш, защото като ги посрещнеш открито ще разбереш, че те всъщност не са чак толкова страшни и неприятни.

„Сексуално“ предполага наличие на два пола. По-голямата част от духовните учения обаче разглеждат половете като нещо временно за живота на Земята и неотнасящо се към човешката душа. И нима след това хората няма да изпитват удоволствие? Или трябва да говорим за сексуалност при взаимодействието на човека с неговата душа, тъй като сегашните полове са съответствие на разделението съществуващо между душата и личността, духа и душата, духовното и материалното? Така приравняваме духовността към сексуалността, а двете се различават. Сексуалността е хоризонтална. Тя е насочена към постигане на цялостност на точно определен план – този на личността (физически, емоционален и частично ментален). Дотук е сексуалността. В по-висшите планове човек е цялостен. При човека се повтаря развитието на човечеството, но в по-малък мащаб. Детето в началото не чувства разделение в половете. То физически притежава пол, но психиката му е на нивото съответстващо на периода преди разделението на половете в историята на човечеството. До каква възраст продължава това, не се наемам да определя. После започват да се проявяват характерните различия в психиката, като тук влияние оказват твърде много фактори за да може да се правят обобщения: среда, възпитание, наследство от минали животи, пол от миналия живот, темперамент и доста други. Децата са егоистчета. Това също е повторение в малък мащаб на развитието на човечеството. Те са чисти защото в ранните години все още съзнанието им не е достатъчно проявено за да осъзнаят последствията от своите действия. Волята им все още не е достатъчно укрепнала, мисълта все още е слаба. При възрастните също има какво да се желае по отношение на духовността, волята и мисълта, но при тях душата вече е проявила всички качества, които е било предвидено да се проявят през съответното въплъщение и човек вече е напълно отговорен за действията си. При децата пълна отговорност не може да има, защото съответната душа все още не се е проявила напълно. Толкова за детската чистота. Въпросът е сложен и засяга не само отделния човек, но и цялата еволюция на човечеството и съзнанието на хората от първите раси.

Чувството за аз зависи от съзнанието. Това е начинът по който ние възприемаме себе си. Ние в своята същност може да сме вечни и неизменни, но представата, която имаме за себе си не е. Тя подлежи на промяна наред с промените в съзнанието ни. Човекът като индивидуалност е вечен.

От написаното разбрах основно, че пишейки желаеш да останеш неразбрана.
 
"Й" само по себе си нищо не означава извън важността, която всеки един от нас му придава. Да, добре е всяко нещо да си е на мястото, но външната подреденост или неподреденост не бива да влияят на равновесието ни. Свободата е независимост от външните условия, каквито и да са те, а не в подреждането им в желания от нас начин. С това не отхвърлям външната подреденост, а само визирам невъзможността тя да ни донесе свобода и равновесие, както и това, че не може да бъде постигната трайна външна хармония без наличието на вътрешна в хората.

За да няма толкова мъка в сърцата ни, промених заглавието на темата. Вече дишам по-леко.
 
И за да не бъде мнението ми изцяло спам, мога да попитам: ще ни освободи ли замяната на "й" с "и" в заглавието от зависимостите или няма да ни освободи? Ако едно "й" ме дразни, то замяната му наистина ли ще ме направи свободен или тази свобода ще е само илюзорна и недействителна? Ето, някога в бъдеще, при други обстоятелства, от някъде отново ще се появи едно "й" и ще започне да ме мъчи. Къде ми е свободата тогава?

Като нямаш късмет, просто недей разчита на късмета си. Не играй еврофутбол, от 20 теми следващия път научи 20, вместо 18. Когато кандидатстваш за работа най-важното е да излъчваш увереност, а не страх. Това става единствено ако вярваш в своите възможности и ако не приемаш неуспехите твърде навътре. При някои хора определени неща се получават наистина с по-малко усилия. Ако тръгнеш да правиш сравнения между себе си и тях, ти вече си загубил голяма част от собствените си сили напразно. Научи се да насочваш мислите и енергията си правилно, вместо да я пилееш в раздразнение, очакване не късмета да те сполети, фиксиране върху проблемите и желание да избегнеш трудностите. Просто приеми, че нещата ще се случват по-трудния начин, докато се опитваш да ги правиш по-лесния. Ще дойде време, когато трудното днес ще ти се получава лесно и без усилие. Ще ти дам пример. Ако се опиташ да караш колело по пясъка, движението ще ти е трудно. За да бъде лесно движението, първо трябва да изградиш път по който да се движиш. Това става с мисълта и действията, и с много усилия. Едва когато пътят е изграден, ти ще можеш да се движиш леко и без много усилия, но докато не го направиш ще имаш трудности. Така и действията ти в началото ще стават трудно и с усилия, докато не изградиш чрез повтарянето им утъпкана пътека, по която да се движиш. Но неправилно насочената мисъл, вместо да изгражда пътеката, само я разравя. Раздразнението и разпиляната напразно енергия само правят нещата още по-трудни, действайки разрушително върху това, което вече си изградил.
 
Това, че не си направил лошо на някого, нито лъжеш или крадеш и т.н. е добре, но ние живеем за да добием сила в духа си и в своите добродетели. Това е много повече от това да се ограничаваме в извършването на неморални действия и съответно изисква усилия от наша страна в съответната посока. И животът ще ни изпраща трудности и там където сме слаби, а не само в направленията в които сме силни. Или си мислиш, че тези хора, които например им се отдава ученето или пък са спечелили от хазарт, еврофутбол, лотария или тото не изпитват трудности в други аспекти на своя живот? Изпитват, но ти си се фиксирал точно в тези направления в които на тях им е лесно, а на тебе трудно и не забелязваш (или подценяваш) техните проблеми и задачи за разрешаване.

Какво значи да си поделят кармата? Всяка мисъл, чувство, желание, действие пораждат карма. Кой каквато и колкото енергия е вложил в съответното свое действие, мисъл, чувство, желание, това ще определи кармата му. Вложената енергия трябва да се изразходи върху нейния породител. Ако някой е създал мисъл-форми, свързани например с убиване на други хора, то докато тези мисъл форми са „изпълнени“ с енергия те ще въздействат на породителя си. Дори и въпросният човек вече да не иска да мисли за убийства, тези мисъл форми, които сам е създал ще се опитат да намерят отново място в съзнанието му. Тези мисъл-форми ще създават следствия и понеже ще се опитат да се свържат със съзнанията на други хора. Нещата са изключително сложни. Дори и човек да пожелае да се промени, то е необходимо енергията, която той е влагал в съответните мисли, които променя, да бъде изчерпана, да не подхранва съответните мисли за един определен период.



Когато човек реши да осъществи някаква промяна в себе си, то задължително следва изпитание (и то не еднократно) на взетото решение. Осъществява се един вид битка между старото и новото – това което искаме да променим в себе си и това, което искаме да бъдем. Последствията от старите ни мисли, действия и желания са част от това изпитание. Ако действително желаната промяна се е осъществила, на човек му е все едно за последствията от старите действия и мисли. Ще ги изживее, това не е никакъв проблем. За него е важно какви последствия създава в момента. Щом му се случва нещо, значи вероятно има причина за това, но не всичко може да бъде разбрано „тук и сега“.

Както посочих по-горе, изживяването на кармата, резултат от желания, от което вече сме се освободили, не би трябвало да е голям проблем. Тя може и да не ни застигне изобщо, но и да ни застигне все тая. Малко ли неща са се случвали на който и да е човек в течение на милионите години еволюция, че да обръща чак такова внимание на точно тези определени последствия? Но да, обикновено въпросните последствия са силно смекчени и то главно в резултат от готовността на човека да ги приеме като заслужени и да не бяга от тях.

В надземните светове хората са обикновено в среда, която съответства на водещите им мисли и стремежи. Т.е. докато енергията на тези мисли и стремежи не се изчерпи, те едва ли биха искали или способни на някаква промяна. За добро или за зло, те са там където най-много желаят, с всички положителни и негативни последствия от това. От нисшите слоеве на надземните светове не виждам как някой може да желае да се прероди. Също и от средните. Единствено най-чистите духове, могат да съкратят доброволно заслужения си престой в надземните висши сфери и да влязат във въплъщение по-рано и всичко това е една голяма жертва.

Религиозните (и не само) войни се подклаждат от държавите производители и търговци на оръжие. В последните обаче хората все повече започват да са срещу подобна политика, а и поради икономическата криза средствата за оръжейно производство си мисля че са по-ограничени. Като цяло в последните години войните и военните конфликти като че ли намаляха, а силните в икономическо и военно отношение държави се въздържат от подклаждане на конфликти и от намесата във вече съществуващите такива. Мисля си, че тази тенденция ще остане и за в близкото бъдеще. Всъщност една религиозна общност може да се запази най-дълго в чист вид чрез изолация, а не чрез военни конфликти с останалите общности. Същото важи и за някои политически режими.

Аз мога да напиша тук във форума, че съм Христос (разбирайте буквално). Това означава ли, че действително съм Христос? Разбира се, че не означава. На думи мога да си припиша всякакви качества. Това означава ли, че действително проявявам тези качества? Не, не означава. Много ми е тъжно, че тук отново разглеждаме нещата в тяхната отрицателна светлина, т.е. в изопачения им вид, вместо такива, каквито би трябвало да бъдат в действителност. Това е все едно някой маниак да отиде да убие петдесет човека и после да извика на всеослушание: „Аз съм праведен!“ и ние изведнъж решаваме, че праведността означава да отидеш и да убиеш петдесет човека. Това е абсурд. Нека най-после се научим да разграничаваме субективните възгледи за понятията от действителната им същност. Праведен ли е убиецът на петдесет човека? Не е праведен. Той може да се счита за праведен, но това не го прави такъв. Той може да се стреми към праведност, според собствените си разбирания, но какво общо има това с истинската праведност? Ами то по същата логика това, което говорим за праведността, можем да кажем и за истината. И нея можем да я изкараме черна, ненужна, та дори и вредна.

И аз вече трети път сънувам как ходя по водата (сериозно говоря). Смирение – какво да направя.

Тук е много важно какво се разбира под „познание“. Затова и в последния си пост дадох една моя си дефиниция. Познанието съответства на истината, а не на лъжата. Да, истината също може да бъде използвана погрешно, но това е следствие от неразбирането и (което е незнание). Отношението към незнанието като нещо възвишено ми е крайно непонятно. Подобно отношение от определена гледна точка е обосновано що се отнася до непознатото, т.е. това, което е извън моментните ни способности за познаване. Но е казано: познай себе си. Това идва да ни подскаже, че целта на човека е да превърне непознатото в познато. Разбира се непознато винаги ще има, защото тайните на мирозданието се безчет, но от друга страна тайните за едни винаги са нещо обичайно за други. Всичко е въпрос на вместимост на съзнанието.

Тук не става въпрос за това, дали текстовете са верни или не. Всеки да си ги приема както си иска. Но да се пише, че източникът на написаното е Б. Дуно, без да се посочи, че извадката е от текст на Е. Хараш е недопустимо. Всеки е свободен да си вярва дали въпросният първи старец е Б. Дуно или не е и дали действително е казал, това което му се приписва. Когато обаче нещата се представят по прикриващ истината начин, то последствията няма как да са добри. Та почти половината от българите, четейки горния цитат и непознавайки учението на П. Дънов ще решат, че той наистина е казал написаното и оттам ще си съставят изкривено мнение за цялото учение. Не, нещата трябва да се представят безпристрастно такива, каквито са, а именно че Е. Хараш твърди, че казаното е от Б. Дуно, но не и да се налага на незапознатите с учението становището, че това действително е така.

Всеки миг е една духовна практика. А ползата, която се извлича е винаги индивидуална. Един може само да си представя изгрева и да е по-близо до него, отколкото друг, наблюдаващ най-красивия изгрев. Що се отнася до рисковите занимания, то няма гаранция, че те ще ти дадат нужните качества, да жертваш живота си когато действително това се налага. За някои те са зависимост, наркотик; за други – опит за себедоказване; за трети – просто забавление или разнообразяване на ежедневието; за четвърти – нещо друго. Като цяло рисковите занимания действат добре по линия на вярата и волята, но не и по линия на любовта и мъдростта. Но и вярата може да се изроди в прекалена самоувереност и гордост.

Някои точки са доста тенденциозни. Например: "Луцифер е истинския син на Бог" (според ню ейдж). Ами не е. Сега може да има някой друг автор от многото, които претендират да са ню ейдж, който да твърди нещо такова, но по принцип Луцифер е трябвало да ръководи земната еволюция - нищо повече. Но той затъва прекалено много в обвързаността си с материята и следва неговото падение. Така вместо да подпомага развитието на човечеството, той се превръща в сериозна пречка за осъществяването му.
 
В ню ейдж няма и преклонение пред творението, което да замества преклонението към Бог. Да, разбирането за Бог е различно от това на християнската религия, но той, а и духа като цяло се поставя винаги пред материалния свят.
 
П.П. Желателно е текстове на чужди езици да се превеждат преди да се публикуват.

Наистина, много неща се изписаха, които няма да коментирам. Аз лично подкрепям решението ти за промяна. Не ми стана много ясно в какво се състои хомосексуалната ти ориентация, но щом виждаш проблем в нея, той трябва да бъде решен. Пиша малко по-общо, защото не разполагам с конкретна информация, но такава всъщност не ми е нужна. Важното е да отстраниш проблема и в никакъв случай да не го потискаш. Това означава, да не го отричаш, да не бягаш от него, а да го държиш на повърхността, да го наблюдаваш, да го изучаваш. Представи си, че гледаш интересен филм. Можеш ли да изгледаш филма без да забравиш за себе си, без да потънеш в него, през цялото време помнейки, че ти само наблюдаваш филма. Можеш ли да изгледаш филма така, че каквото и да се случи в него, да не може да те засегне емоционално? Анализирай себе си, реакциите си, желанията си. Виж какво ги предизвиква, какви събития, образи, думи или нещо друго, задействат в тебе хомосексуалните мисли и желания. Недей бягай от тези дразнители иначе проблемът ти ще остане нерешен. Но се опитай да останеш независим от тях, да не ти влияят, както в случая с филма от по-горе. Първо отработи проблема мислено. Когато имаш възможност, в състояние на усамотение и тишина, си представяй това, което смяташ, че провокира хомосексуалните мисли, от които искаш да се освободиш. Просто наблюдавай от дистанция без да намесваш личното си мнение и да даваш оценка. Мислено си повтаряй, че това, което виждаш, по никакъв начин не влияе на мислите и желанията ти. Ти просто наблюдаваш. Ако ти е трудно, можеш да тренираш с какъвто и да е предмет или човек. Просто го наблюдавай, без да мислиш за това харесва ли ти, не ти ли харесва; без да желаеш да го имаш или използваш (за предмет); без да оценяваш дали е умен или глупав, възпитан или не (за човек) и др. под. Когато попаднеш в ситуация, която предизвиква в тебе нежелани мисли, се научи просто да я наблюдаваш, да регистрираш случващото се, но да останеш извън ситуацията, да не се потапяш мисловно и емоционално в нея. На един човек, примерно, който не употребява алкохол, дори и сто човека да има около него, които пият, това няма да му пречи. Няма да му се припие. Но в същата ситуация друг човек, който употребява алкохол, ще изпита желание поне за една чашка. Самото желание е глупаво и безсмислено, и човек няма да изгуби нищо, ако не се съобрази с него. Последните четири изречения ги пиша в подкрепа на решението ти да се освободиш от излишната зависимост. Така или иначе, рано или късно хората ще трябва да се освободят от абсолютно всички свои зависимости. Не се отчайвай ако не постигнеш бързи резултати. Ако се случи да не издържиш на натиска на желанията си, било поради това, че си изгубил будността на съзнанието си и си позволил дадена ситуация да те увлече, започвай отново и отново, без да се отчайваш. Учи се от грешките си, трупай знания, развивай силата на волята си и мисълта, като разбира се не забравяш за любовта и другите духовни чувства, които единствени могат да ти покажат вярната посока.

Първо виж тази тема. Обездвижването на тялото по време на сън е нормално с цел да се предпази спящия от резки движения. Затова и много от случаите на преждевременно събуждане са свързани с неприятното усещане, че човек не може да се движи. Всичко е резултат от действието на определени ензими. А иначе не е необходимо някой друг да ти взема душата и да я изкарва от тялото, човек сам съвсем естествено по време на сън отделя по-фините си тела от физическото. Просто съзнанието обикновено не осъзнава това. Нищо мистериозно няма тука. И на мен ми се е случвало, както и на мнозина други.

Май една част от пишещите отдавна забравиха всичко свързано с коректността и добрия тон. Констатациите и разискванията са разрешени само в рамките на правилата на форума, т.е. изключени са всякакви консатации подранващи личния престиж на някого (бил той участник или не във форума), както и негативни оценки към някоя съществуваща етническа, религиозна или политическа група. Това очевидно не се спазва досега в темата, затова я затварям.

Накарай човек да мисли постоянно за нещо, и той вероятно ще започне да го сънува.
Ако имаш предвид да го накараш, без да говориш с него, предполагам, че няма да успееш.

Всичко в природата е изградено върху строго определени и неизменни закони и в същото време разнообразието в природата няма граници. Въпреки единните принципи, няма повторения, няма еднаквост, а единствено подобие. Всичко създадено от природата е рационално, съобразено с необходимостта на живота да се прояви при съответните условия. И да, природата винаги намира решение какви форми да предостави на живота  за неговите нужди.

Всички хора имат астрални паразити, не се притеснявай Щом помислиш за нещо и веднага ти се лепват всевъзможни същества, настроени на същата мисловна вълна. Просто мисли положително и въпросните същества ще са от добрите.