Jump to content
Порталът към съзнателен живот
zilevw

На кого колко щастие му е нужно?

Recommended Posts

Задавале ли сте си този вапрос? На кого колко щастие му е нужно,дали не е вид отчаяние това което казваме '' себеопознание'' Бягство от реалноста, че не сме се справили с нещата, че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си.Просто може би сме слаби и за това тарсим другото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Щастието не е ли относително. Ако едно дете от малко се интересува от Бог, духове и т.н., това май не би могло да е свързано с някакво несправяне с живота. Ако пък нещо те подтикне към духовното, каквото и да е, значи това нещо е добро в крайна сметка, защото чрез духовността може да се постигне най - трайното, най - голямото и най - реалното щастие. Другото щастие е условно, нетрайно, разрушаемо и явно всеки по един или друг начин стига до духовното, а духовното води до реалното и вечно щастие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако художникът е щастлив пред платното, то някой друг е щастлив на масата. И колко различно е щастието в двата случая! В единия случай става въпрос за астрално желание, а в другия – за духовен порив.

Според мене, хората винаги се стремят към щастието. Дори и когато умишлено се подлагат на страдание, това страдание е само физическо, но вътрешно те са щастливи. Истинският човек, душата винаги е щастлива, а страданието се отнася единствено към нейните обвивки (физическо тяло и желанията) с които тя погрешно се отъждествява. Мислите, насочени погрешно, подсилват болката и страданията, но правилно насочени към висшите чувства, към духовното, те могат да помогнат на човек да намери истинската си същност, която е винаги щастлива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

дали не е вид отчаяние това което казваме '' себеопознание'' Бягство от реалноста, че не сме се справили с нещата, че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си.Просто може би сме слаби и за това тарсим другото.

Съжалявам, това нещо не мога да го схвана. За мен себеопознанието е гаранция, че не бягам от реалността. Какво общо да има отчаянието със себеопознанието? Може ли примери или пояснения?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

дали не е вид отчаяние това което казваме '' себеопознание'' Бягство от реалноста, че не сме се справили с нещата, че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си.Просто може би сме слаби и за това тарсим другото.

Съжалявам, това нещо не мога да го схвана. За мен себеопознанието е гаранция, че не бягам от реалността. Какво общо да има отчаянието със себеопознанието? Може ли примери или пояснения?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре стремиш се кам духовното,помагаш на всеки с каквото можеш,идкаш и продължаваш да го правиш.В един прекрасен момент разбираш че не се връзва това с реалноста ти,какво правиш? Всеки гледа себе си и за да отцелееш вече духовното не помага ти се сливаш с масата иначе обществото те изхвърля ,а имаш дете което не може да нахраниш и облечеш с добри приказки и дела.Какво правиш тогава,къде е смисъла от щастието ти ,че можеш и търсиш духовно израстване?Помогнете ми, моля многно ми е объркано

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Защо се давя - нали давах всичко от себе си? - "давиш се не защото си давала, а защото не искаш да вдигнеш главата си над водата и да погледнеш към слънцето, защото не искаш да си свободна и не знаеш как.

Много хора, особено жени , попадат в такава ситуация поне веднъж в живота си. Аз също.

Защото трябва да се научим и да вземаме от живота.

zilevw

,как така ти и детето ти няма да сте обгрижени? Къде е благодарността на тези, на които си давала? Или може би не си дала това, от което хората се нуждаят и затова не са отвърнали на жеста?

Даване и вземане поравно - там е хармонията. А в хармонията е щастието.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Донка, много ти е мъдър изказа, не знам защо така го оценявам?За щастието бих казала,че то идва в моменти, когато най- малко си се надявал или очаквал, унесен в някакви цели, работа, задачи.Но, според мен на всеки му е нужно толкова щастие, колкото да превъзмогне комплекса и да стигне изравнителната линия.За всеки това е въпрос на време, на промяна на мисленето.Да се случват чудеса, е нещо нормално, просто ако не се случват нещо не е наред.Под чудеса визирам щастливи моменти.Около мен непрекъснато наблюдавам хора вкопчени в оцеляването, но под вкопчени разбирам нараняващи душата си в името на това, плащайки със здравето си, обезчовечили се.Странна наистина е тяхната логика, не винаги разбирам този начин на мислене.И да го работиш имам една такава философия, просто го направи по най- добрия начин, каквото и да е.Ти си обект на наблюдение и от видимия и от невидимия свят.Да не забравяме,че 2012 г наближава и все повече се сгъстяват емоционалните ни уроци.Да извличаме поука от нерационалното мислене е наша задача.:thumbsup2::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Задавале ли сте си този вапрос? На кого колко щастие му е нужно,дали не е вид отчаяние това което казваме '' себеопознание'' Бягство от реалноста, че не сме се справили с нещата, че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си.Просто може би сме слаби и за това тарсим другото.

Съжалението, че не сме се справил с някакви неща и че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си, ни пречи да се запитаме дали това ли са неща за нас, дали това са наши мечти.

Наши, а не натрапени о родители, породени от завист и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Добре стремиш се кам духовното,помагаш на всеки с каквото можеш,идкаш и продължаваш да го правиш.В един прекрасен момент разбираш че не се връзва това с реалноста ти,какво правиш? Всеки гледа себе си и за да отцелееш вече духовното не помага ти се сливаш с масата иначе обществото те изхвърля ,а имаш дете което не може да нахраниш и облечеш с добри приказки и дела.Какво правиш тогава,къде е смисъла от щастието ти ,че можеш и търсиш духовно израстване?Помогнете ми, моля многно ми е объркано

Мислех че си мъж. Ами продължаваш да правиш добро, стремиш се да е безкористно и т.н. Ако помагаш, помагаш толкова, колкото можеш, все пак човек трябва да обича и себе си, не само другите. Пък и отплатата може да дойде след време. Децата се хранят и обличат с работа и заплащене, не с добри приказки и дела : добри безвъзмездни безкористни приказки и дела се правят според мен, дотолкова доколкото имаш възможност и доколкото те не застрашават фисическото ти оцеляване. Нали трябва да обичаме ближния си колкото себе си, а НЕ повече от нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Задавали ли сте си този вапрос? На кого колко щастие му е нужно, дали не е вид отчаяние това което казваме '' себеопознание''. Бягство от реалноста, че не сме се справили с нещата, че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си. Просто може би сме слаби и за това тарсим другото.

Клоня към мнението на Донка.

Но, бих задала въпроса - щастието в количество ли трябва да се мери?! В смисъл, трябва ли да се сравнява с нещо, за да кажеш аз съм щастлив/аз не съм щастлив. Въпросът не е отправен към теб, а принципно. Щастието изглежда непостижимо, особено ако сме го вързали с някакви изисквания и, както казава Божидар, натрапени изсквания. Но дори и ненатрапени, изискванията към света, никога няма да ни донесат някаква удовлетвореност. Изискванията означава да "Да бъде нашата воля!". Има друга воля, която е правия път...

Да, учили са ни да бъдем добри. И ние сме добри - даваме от себе си. А вътрешно сме неудовлетворени. Наричаме състоянието - не сме щастливи.

Да, учили са ни да помагаме. И ние помагаме - даваме от себе си. А вътрешно се гневим, когато имаме нужда от помощ и никой не се появява. Тогава, определено, не сме щастливи.

Какво искам да кажа. Животът е низ от изпитания - малки, големи, товарещи, разкъсващи, изгарящи,.... съграждащи. Щастието е да приемем смирено случващото се и да благодарим. Някъде, Някой, е промислил за нас. И когато най-много боли, тогава е нужно да се сетим за Него. Не за хората. Той може и да ни изпрати хора в помощ, но Той е единственият, който ще си остане непроменим в отношението си към нас. Трудно е, в миговете на болка, да вървиш навътре към себе си, за да търсиш Него. Ако в миговете на болка, вървим на вън, към онези, на които сме помагали или сме им сторили добро - ние търсим отплата. Това означава автоматично, че даденото от нас не е чисто и сега ще се върне като болка и разочарование. Но то не е спрямо другите. То е насочено, дълбоко насочено към нас.

И това е болезненият път на себенамиране. На себевъзпитание. Тогава нуждата от сравнение на кого - колко ще се падне от щастието, за да се чуства удовлетворен, става безсмислено. Щастието си зависи само от нас. И то е едно-единствено - да изпитаме Радостта, заложена в Душите ни, когато чисто пресътворяваме себе си чрез Любовта, бликаща от нас като кристален извор. Малкото и тихо изворче, което се радва на нежния ветрец, на сгушеното в тревичките цветенце, на самите гушкащи тревички....

Думите ми изглеждат не от този свят. Но само чрез тях, чрез усещането на красотата в нас, можем да стъпим здраво на земята и да изпълним това, за което сме дошли. Когато сърцето ни е топло, изпълнено с благодарност, тогава краските на заобикалящото ни придобиват сияние. И малките неща, малките случки, ни говорят ясно. Тогава не очакваме от хората да ни помагат, но приемаме спокойно, това, което ни даряват. Дори то да изглежда болезнено. То просто идва, за да събуди още нещо, заспало дълбоко в нас.

Човек се учи постоянно. Може да бъде удовлетворен от свършеното. Може и да не бъде. Но не му пречи да се поправи и да не повтаря грешките. А това е и щастие, да можеш да осъзнаеш случващото се и да бъдеш адекватен спрямо това, което е точно и единствено определено за теб.

Мечтите ни, ако не са в съгласие с Божественото, са илюзии.

Погледни в себе си. Там е скрито твоето щастие. Дори и много да боли. Вратата винаги ще си е отворена. Само трябва да я откриеш. Повярвай ми, тя те чака.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако си благодарен и доволе от малкото, от дребното, то ти, аз или съседа сме щастливи!

Ако въпреки всичкото, което имаш ти не си доволен и искаш още и още, и след като го получиш също не намериш вътрешен покой, радост, мир, утеха, щастие...значи дори да си щастлив-ти не го разбираш!

Може би въпроса, който е зададен стои в разбирането на нещата, в тяхното виждане и представяне!

За да сме щастливи ние самите трябва да го допуснем!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче:thumbsup2:

Единственото нещо е, за да продължа да давам и да съм щастлива е да не търся благодарност и да не съм зависима от това. Да давам, защото така се чувствам щастлива и да дам свобода на този, на когото съм дала - да приеме или да отхвърли...

Има го това самонаказание при нас, жените, че не заслужаваме да сме обичани. Но нека да сме щастливи от днес и сега, от това, което имаме и изживяваме в този миг.

Често усещам как близки хора ме задушават или изискват, но ги разбирам, защото те си имат своите причини за това. Понякога може и да съм малко грубичка, но искам ясно да покажа до къде е границата на търпението ми. :feel happy:

Важно е да сме намерили себе си. Тогава сме щастливи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

. Животът е низ от изпитания . Щастието е да приемем смирено случващото се и да благодарим. Някъде, Някой, е промислил за нас. И когато най-много боли, тогава е нужно да се сетим за Него. Не за хората. Той може и да ни изпрати хора в помощ, но Той е единственият, който ще си остане непроменим в отношението си към нас. Трудно е, в миговете на болка, да вървиш навътре към себе си, за да търсиш Него. Ако в миговете на болка, вървим на вън, към онези, на които сме помагали или сме им сторили добро - ние търсим отплата. Това означава автоматично, че даденото от нас не е чисто и сега ще се върне като болка и разочарование. Но то не е спрямо другите. То е насочено, дълбоко насочено към нас.

И това е болезненият път на себенамиране. На себевъзпитание. Тогава нуждата от сравнение , става безсмислено. Щастието си зависи само от нас. И то е едно-единствено - да изпитаме Радостта, заложена в Душите ни, когато чисто пресътворяваме себе си чрез Любовта, бликаща от нас като кристален извор. Малкото и тихо изворче, което се радва на нежния ветрец, на сгушеното в тревичките цветенце, на самите гушкащи тревички....

Думите ми изглеждат не от този свят. Но само чрез тях, чрез усещането на красотата в нас, можем да стъпим здраво на земята и да изпълним това, за което сме дошли. Когато сърцето ни е топло, изпълнено с благодарност, тогава краските на заобикалящото ни придобиват сияние. И малките неща, малките случки, ни говорят ясно. Тогава не очакваме от хората да ни помагат, но приемаме спокойно, това, което ни даряват. Дори то да изглежда болезнено. То просто идва, за да събуди още нещо, заспало дълбоко в нас.

Човек се учи постоянно. А това е и щастие, да можеш да осъзнаеш случващото се и да бъдеш адекватен спрямо това, което е точно и единствено определено за теб.

Мечтите ни, ако не са в съгласие с Божественото, са илюзии.

Погледни в себе си. Там е скрито твоето щастие. Дори и много да боли. Вратата винаги ще си е отворена. Само трябва да я откриеш. Повярвай ми, тя те чака.

:3d_044::3d_041::3d_050:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек си е поставил съзнателно или не някаква цел,към която се стреми.Ако постигне тази цел,той се чувства щастлив.Но в живота за съжаление това се случва рядко - пълно е с хора,които се чувстват нещастни и обидени от своята съдба.Не съм против поставнето на цели,но не бива да се допуска щастието ни да зависи само от тяхното постигане.

Човек може да бъде щастлив всеки ден,ако просто се научи да се радва на най-малките неща в живота - цъфнало цветенце,което омайва с красотата и аромата си,усмивка от непознат човек на улицата,добра дума ...Според мен щастието стои в малките неща.

Както Лъчезарна казва,щастието не може да се мери в количество.Човек или е щастлив или не е щастлив.

Всеки може да бъде щастлив,стига да поиска.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Задавале ли сте си този вапрос? На кого колко щастие му е нужно,дали не е вид отчаяние това което казваме '' себеопознание'' Бягство от реалноста, че не сме се справили с нещата, че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си.Просто може би сме слаби и за това тарсим другото.

Разбирам какво имаш предвид.

Има много такива хора. Познавам такива хора. Неудачите им в живота, липсата на приемлива референтна група или просто липсата на приятели, трудности в общуването, трудности в професионалната реализация и т.н. ги подтикват да избягат в някоя малка, затворена духовна общност (в България имам предвид примерно Адвентистката църква, Протестантската, Антропософи, Розенкройцери и други, вкл. и групичките на Бялото братство). Там намират голяма част от нещата, които са им липсвали. И ... почувствали се комфортно (или дори щастливи?!?) прегръщат без да се замислят духовната доктрина, на която са попаднали. Нещо повече - избягват да се замислят за достоверността й, защото ако подкопаят доверието си в нея, биха загубили всички онези социални контакти и придобивки, които им носи принадлежността към съответната общност. (Забележка - тук нямам предвид хората, които съзнателно и бих казала постепенно са изучили и приели съответната идеология!)

Другият въпрос е следва ли да търпим материални лишения под предтекст, че сме духовни и вместо да вложим повече сили и време, за да можем успешно да нахраним и облечем детето си, да го заведем на почивка, ние се примиряваме, че не успяваме и компенсираме с духовност. Моят отговор е - НЕ. Сам Учителят е казал (не зная дали ще намеря лесно подходящ откъс, но съм го срещала в много беседи), че докато не се научим да боравим добре в материалния свят, опитите да работим в другите сфери също няма да са успешни.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре стремиш се кам духовното,помагаш на всеки с каквото можеш,идкаш и продължаваш да го правиш.В един прекрасен момент разбираш че не се връзва това с реалноста ти,какво правиш? Всеки гледа себе си и за да отцелееш вече духовното не помага ти се сливаш с масата иначе обществото те изхвърля ,а имаш дете което не може да нахраниш и облечеш с добри приказки и дела.Какво правиш тогава,къде е смисъла от щастието ти ,че можеш и търсиш духовно израстване?Помогнете ми, моля многно ми е объркано

здравей.

има различни пътища , всеки сам избира своят .

може да го избере ,защото така правят всички ,защото всичко ще му е наред, според масовите стандарти.

животът му ще е уреден.  но запитвала ли си се ,ако имаш всичко и ако всичко е по ноти,усещала ли си някога празнота в себе си, и един вопъл дълбоко в себе си .

ние съвсем не сме само това, което виждаш в огледалото, ние сме и дух и душа  , и именно заради тях сме дошли тук ,за да се чистим ,за да се развързваме ,да натрупваме оптитности, да преодолояваме изпитания.

"кесаревото- кесарю, божието- Богу".

има една категория хора, които имат определени търсения,

единственото, което имаме в този свят е душата ни , всичко друго е тленно ,временно и се изнизва като пясък м-у пръстите.

ако твоите търсения и стремежи не ти идват отвътре , тогава можеш да се върнеш винаги към пътя , които може да ти препоръчат медиите, жълтите вестници,

стандарта .

ако търсиш израстването само заради самото израстване ,нима то е ценно , ако самият път, самото търсене на тези стоиности и ценности ,не те правят удовлетворен ,хармоничен и щастлив защото ти е този път.

нали си чувала поговорката - "лотосът расте върху блатото" , той израства от него , преобразува енергиите , учи се , дава цвят, красота .

да реалността не се покрива с духовността ,тя не е духовна , но какво е реалността и кой я определя, кои  определя нормите, законите,стандартът за "масовото щастие"

ние сме дух и материя , тук сме за да постигнем духовното ,именно в материалният свят.

може би отново става въпрос за балансът, които всеки от нас трябва да постигне.

ако искаш твоите търсения и усилия ,които смяташ за ценни, правилни ,да се връзват с така наречената -реалност, никога няма да постигнеш мечтите си/ това е мое лично мнение/

ние сме тези, които можем и трябва да градим реалността, а това може да стане с  правилни мисли, чувства и постъпки , съгласно твоята ценностна система.

ДЪНОВ беше казал-" дори и когато сваляш шапката си ,прави го с любов"

каквото и да правиш ,прави го така ,че да си чиста пред съвестта си .

или поне се стараи да ставаш все по- добра с всеки изминал ден.

ако се влееш в стройните редици на общия поток, той най- вероятно ще те асимилира.

а ако искаш да постигнеш мечтите си, отстоявай ги.

а какво е" щастие"- запитвала ли си се ,кой ще докаже че не е просто конструкция на ума, не е ли просто хармония,

и къде се чувстваш хармонична в така наречената" реалност" или в твоите търсения ,твоят вътрешен приказен свят.

има още една мисъл която си харесвам много -" да бъдеш в този свят,но не от този свят"

а пътищата които отвеждат човек към духовното са най- различни .

 не позволяваи на ветровете на ежедневието, да отвеят искрата в теб.

запази я.

ДУШАТА МИ СЕ РОНИ

Песен на група “Атлас”

Не признавам вашите закони,

нарушавам даже свободата,

а душата ми се рони,

рони се душата.

Ролята на луда изиграй им,

без да знаят кой ти я написа…

Нека мислят, че си сваляш грима,

ти пък същността свали си.

Премини през сцената без тяло,

тялото си остави.

Върнеш ли се, пак в ръцете ми

ще изгориш.

А ръцете ми ги няма. Викай

да се върнат, за да ги целунеш.

Идват, но ръцете са на никой,

а нощта е нежна и безлунна…

Облак от канони и закони -

твоят гняв е днеска голотата.

А душата ми се рони,

рони се душата.

http://www.vbox7.com/play:d6d263c0

Редактирано от val68z

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да бъдеш щастлив- означава да изпитваш увереността, че си на правилния път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само нещо да вметна:sorcerer: Живота е единен и неделим. Не се дели на материален и духовен.Ако си бил разочарован и си се обърнал към "духовното", за да избягаш от проблемите си...59.gif дали ще се обърнеш към духовното, ако го нямаш вътрешния стремеж?...

Някъде четох едно изказване, че ние сме дошли тук да се научим да живеем добре в лоши условия. Лоши се разбира като отношения...

С други думи го кажи, да живеем духовно посред материалното.

ВАЛ, и аз също много харесвам това " да си в света, но не от него.":hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Задавале ли сте си този вапрос? На кого колко щастие му е нужно,дали не е вид отчаяние това което казваме '' себеопознание'' Бягство от реалноста, че не сме се справили с нещата, че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си.Просто може би сме слаби и за това тарсим другото.

Колкото хора на земята,сигурно толкова на брой са и нещата,които ги правят щастливи.

Щастието е миг,а времето ни минава в пътуване към него и в търсене,докато в един момент стигнем до спирка наречена "Себепознание" .Не смятам,че това е вид отчаяние,макар състоянието на отчаяние(от липсата на щастие) да е съпътствуващо и в някаква степен отключващо вратата към себепознанието.Някои така и не тръгват по тоя път и си остават на спирка "Отчаяние".Но,който събере сили и навлезе навътре има всички шансове да разбере Що е това щастие .

Поздрави на всички търсачи на щастие .

Помните ли поета и певец Булат Окуджава и неговата "Молитва на Франсуа Вийон":

Молитва

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди, в товя подпис е даден един много ясен пример на кой колко щастие му е нужно...60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

59.gif Да Ани.

когато прочетох това изречение съвсем случайно, мислих над него около 2 седмици.

После разбрах, че е на Дейл Карнеги, потърсих негови книги и от 4- те наличини си купих точно тази(както по- късно разбрах) в която беше оригиналната история, родила тази фраза. Книгата като цяло е сбор от разкази на хора търсели и намерили щастието по хиляди невероятни начини. Бях очарована и започнах да виждам това което Д.Карнеги беше написал след разказа родил фразата на подписа ми, а именно:

"Около 90% от нещата в живота ни са хубави, а около 10% -лоши. Ако искаме да бъдем щастливи, достатъчно е да се съсредоточим върху 90-те % хубави неща и да не обръщаме внимание на 10-те % лоши. Ако искаме да сме измъчени, недоволни и да страдаме от язви, достатъчно е да се съсредоточим върху 10-те процента и да забравим 90-те, които правят живота ни прекрасен."

Всъщност ние пропиляваме голяма част от живота си фиксирани точно в тези 10 процента и тогава започват трудните въпроси, отговорите на които са край нас.

И понеже историята е подходяща за темата ще я споделя, а после може би отговора от заглавието ще излезе сам.

"Някога се безпокоях много, но един пролетен ден през 1934г. както си вървях по Уест Доуърти Стрийт В Уеб Сити, видях гледка, която прогони безпокойството ми завинаги. Всичко продължи само десет секунди, но за тези 10 секунди научих за живота повече, отколкото през предишните 10 години.

От 2 години държах бакалия в Уеб Сити. Не само че бях загубил всичките си спестявания, но и бях затънал в дългове, които изплащах 7 години. Предната събота бяха затворили магазина ми и аз тъкмо отивах в Търговско- Минната банка да искам заем, за да замина за Канзас сити да си търся работа. Вървях като пребит. В мен вече нямаше нито капка борбеност и вяра. Тогава видях по улицата да минава човек без крака. Седеше на дъска, на която бяха монтирани колелца от летни кънки. Придвижваше се по улицата , като се оттласкваше с по едно парче дърво във всяка ръка. Видях го точно, когато бе пресякъл улицата и трябваше да се качи на тротоара. Накланяше дъската, когато очите ни се срещнаха. Той ми се усмихна широко. " Добро утро сър. Чудесна сутрин, нали?", каза ми бодро. Аз го гледах и започнах да осъзнавам колко съм богат. Имах два крака. Можех да вървя. Засрамих се заради малодушието си. Казах си, че ако той може да бъде щастлив, весел и уверен, без крака, аз, който имам два крака също трябва да мога. Усетих как духът ми се повдига. Готвех се да искама от банката 100 долара. Сега имах смелост да поискам 200. Възнамерявах да кажа , че отивам в Канзас да се опитам да си намеря работа. Сега заявих уверено , че ще си намеря работа. Получих заема, получих и работата.

Сега съм залепил на огледалото в банята ето тези думи - чета ги всяка сутрин докато се бръсна:

"Нямах обувки и беше ми криво-

додето не срещнах човек без крака."

И както казва Шопенхауер "...Ние рядко мислим за това което имаме, а винаги мислим за онова, което ни липсва." и това е най- страшната трагедия на земята. :) Нищо друго.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×