Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Умеем ли да мислим положително?

Recommended Posts

Хубава тема!

:)

Например когато общувам с някой човек и видя , че той проявява някакво качество в екстремна степен - много е твърдоглав да речем, казвам му мислено -" да, но можеш да бъдещ и много разбиращ."

След време забелязвам, че наистина проявява и това качество, а противоположното се е свило до разумни размери.

П.П. Когато успея да се анализирам до такава степен, прилагам го и към себе си.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)Темата не е само хубава,но и полезна!

Аз съм от хората,които винаги търсят доброто във всеки човек.В това няма нищо лошо - лошото е,че винаги когато откривах доброто(а него го има във всеки),се предоверявах,и като следствие от това често страдах.

В един момент ми се струпаха повече страдания,отколкото можех да понеса и положителното ми мислене бе заменено с не толкова положително.Започнах да виждам не само добрите прояви,но и лошите.Няма нужда да ви казвам до какъв душевен смут ме доведе това!Благодарна съм,че минах и през този период.

И сега мисля положително - това ми помага,но вече се простих с илюзорния оттенък,който носеше предишното ми положително мислене.

Когато се изправя пред ситуация,която не мога да разреша сама или с чужда помощ,просто се моля на Бог да ми помогне и нещата идват по местата си.

Но най-вече разчитам на себе си и не разрешавам на оптимизма да ме напусне.

Каквото дойде ще го посрещна и ще се справя с него сама или с Божията помощ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам, но за мен по-нормалното положение е да виждаме и двете страни - като добрите прояви, така и лошите (колкото и да са относителни тези две понятия).

А и това, на което му казвате положително мислене, аз не бих нарекла така (виждам, че после давате примери в съвсем различна светлина), по-скоро е реалистично мислене. От там (от названието) идват и вързаженията от страна на някои участници.

Разбирам и защо сме склонни да го наречем така - защото повечето хора сме склонни да се фиксираме върху това, което не ни харесва, от което не сме доволни и т.н.; останалото, хубавото, то някак се подразбира - а не е така!

И на въпросите на Донка мога да дам също конкретен пример със себе си - много възпитателно и отрезвяващо ми подействаха едни думи, казани от сегашния Далай Лама - "Във всеки срещнат човек се опитвам да намеря поне едно нещо, в което той ме превъзхожда. Винаги успявам." (перефразирам, но смисълът е този).

Е, честичко се сещам за тях. 60.gif

Както може да се досетите, щом той успява, то какво остава за мен - обикновено не е дори едно нещо, а доста неща :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)Темата не е само хубава,но и полезна!

Аз съм от хората,които винаги търсят доброто във всеки човек.В това няма нищо лошо - лошото е,че винаги когато откривах доброто(а него го има във всеки),се предоверявах,и като следствие от това често страдах.

В един момент ми се струпаха повече страдания,отколкото можех да понеса и положителното ми мислене бе заменено с не толкова положително.Започнах да виждам не само добрите прояви,но и лошите.Няма нужда да ви казвам до какъв душевен смут ме доведе това!Благодарна съм,че минах и през този период.

И сега мисля положително - това ми помага,но вече се простих с илюзорния оттенък,който носеше предишното ми положително мислене.

Когато се изправя пред ситуация,която не мога да разреша сама или с чужда помощ,просто се моля на Бог да ми помогне и нещата идват по местата си.

Но най-вече разчитам на себе си и не разрешавам на оптимизма да ме напусне.

Каквото дойде ще го посрещна и ще се справя с него сама или с Божията помощ.

Аз също виждах в хората само доброто. Подхождах съвсем чистосърдечно, даже наивно. Докато не ме зашамариха яко. Сега виждам и доброто и лошото. НО, след като знам, че и аз не съм съвършена, познавам своите си "тъмни";) страни, но въпреки това съм се приела, обикнала съм себе си и си прощавам. То значи е добре да приема и другите хора такива, каквито са. Така, както аз не искам да ме задължават да оправдая чужди очаквания. Така и аз не бива да очаквам нищо, от никого. Давам свобода, на себе си и другите. И, когато някои хора не са на моята вибрация, разминаваме се драстично, то просто им прощавам и ги отминавам. Не винаги веднага мога да простя, защото някои ситуации са в голям разрез с моите разбирания. Но, като помисля разбирам, че всеки си има своите причини да е такъв, какъвто е. Може би е наранен и озлобен. Може би си има своите комплекси и компенсира с гордост и арогантност... Възможно е да има нужда да трупа опитности... :feel happy:Може и да не разбера защо е такъв,... но мога да простя и да отмина... За всеки си има място и време да си научи уроците. Важното е, аз моите да уча... Понякога болезнено:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам, но за мен по-нормалното положение е да виждаме и двете страни - като добрите прояви, така и лошите (колкото и да са относителни тези две понятия).

А и това, на което му казвате положително мислене, аз не бих нарекла така (виждам, че после давате примери в съвсем различна светлина), по-скоро е реалистично мислене.

Според мен е важно да разграничим -

и позитивното , и негативното мислене могат да бъдат нереалистични,

а могат да бъдат и реалистични.

Има смисъл да се дискутира, когато говорим за реалистично позитивно мислене. Т.е. в голямата си част реалността се оценява правилно, с акцент върху положителните елементи и мисъл в посока на решаване на конфликтите, доколкото наистина има такива, а също на елиминиране на "конфликтите" без дълбока причина..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Важно е да осъзнаем, че сме създадени да бъдем добри и трябва да проявяваме своята доброта. Ако за момента нещата не стават както искам това не означава, че трябва да се отказвам. Просто не съм положила достатъчно усилия и трябва да науча някакъв урок. Нагласата „Всичко мога да постигна” (разбира се не за сметка на нещастието на някой друг - макар че и това е относително казано) програмира нашето бъдеще, но бъдещето се определя от настоящите ни усилия, мисли, чувства и постъпки.

Когато сме в мир със себе си и не гледаме към това което имат другите (освен ако не е като пример) сякаш привличаме положителните енергии към себе си. Имало е моменти, когато товарът на гърба ми е ставал много голям. Но винаги е имало кой да ми помогне. Важно е да не се обезсърваме и озлобяваме. Ниските вибрации на съзнанието няма как да привлекат възвишени енергии.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

5. Огледалото на света

"....Вашият свят е това, което вие мислите за него. Светът отразява като огледало отношението ви към него. Живо­тът е игра, в която светът постоянно поставя на своите оби­татели една и съща гатанка: „Познайте кой съм аз!" И все­ки отговаря съобразно с представите си: „Ти си агресивен" или „Ти си уютен". Или: „Весел, мрачен, дружелюбен, враждебен, щастлив, нещастен".

Интересното е, че в тази викторина печелят всички! Све­тът се съгласява и се представя пред всекиго в облика, който е бил поръчан..."

Вадим Зеланд - " Транссърфинг"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен, теми като тази,от форум Себепознание ,са ценни със споделените практически опитности.Божидар в своето дългичко мнение е дал добри отправни точки за това да се научим да мислим позитивно.

За мен ползата от това да се учим да мислим позитивно е доказана .Също така си мисля,че всеки може да работи съзнателно върху себе си в тази посока.Резултатите няма да дойдат изведнъж.Изкушения дебнат от всякъде и както Божидар правилно отбелязва -

Положителното мислене (както аз го разбирам) е доста свързано с отношението ни към другите
.

Убедена съм,че с работа и постоянство, можем да променим мисловните си модели,да сменим навика ,при ситуация първата ни мисъл да е гневна ,осъдителна,търсеща виновника,с навика да се усмихваме на ситуациите или ако не можем да се усмихнем в момента,то поне да се стопираме и да потърсим зрънцето благоприятна възможност.

В тоя ход на мисли,тази вечер ,прочетох ,даден ни от Учителя ,много ценен практически подход .Изложен е в една беседа пред сестрите и в чисто практически план обслужва онези,които биха искали да се заемат с работа по въпроса.

За желаещите -беседата се казва "Съхранение на душевната енергия".

Благодаря на Роси Б.:3d_041:Твоят коментар в обсъждането на беседата ми заостри вниманието и изчетох тази беседа.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Има много други теми, в които може да се разсъждава на теория и да се обясняват принципи и понятия. Но когато работата дойде до "днес и тук" как да разбера аз самият дали наистина мисля положително или се заблуждавам и крия нещо от самия себе си - то как да забележим това в себе си? От личния си опит знам, че това е едно от най-трудните неща, защото ако искаме да скрием нещо от себе си, то съпротивата ще е голяма и често непреодолима. На пътя ще има измамни пътепоказатели, които ще ни водят до изкуствени идилични картини - Потёмкинские деревни. Как да разберем, че зад картината на "рай" сме скрили собствения си ад?

...

Аз лично няма да дам конкретен пример, въпреки че напоследък постоянно се сблъсквам с такива, а вместо това ще изложа някои изводи, до които съм достигнал. Може би мнозина си задават въпроса: как така да се откажем от желанието си, как да приемем възможността, то да не се реализира? Нали именно заради постигането на желаното от нас е цялата тази работа по положителното мислене? Всъщност, не е точно така. Силният стремеж да постигнем нещо всъщност ни прави зависими от това нещо. На изток феноменалния свят се разглежда като илюзорен. Ако ние успеем да осъзнаем тази илюзорност, то и въпросът с готовността да приемем най-лошото възможно развитие на ситуацията ще се окаже лесен за резбиране. Например, повечето хора си поставят ако не като главна, то като високо-приоритетна цел да имат повече пари. Такъв човек, научил за положителното мислене, може да реши да го използва в тази посока. Какво се получава най-често на практика? Този човек става зависим от своето желание, надценява го. Незнаейки, че парите с които човек разполага в дадено въплъщение могат да са (всъщност в повечето случаи са) кармично-определени той започва да недоумява защо положителното му мислене (или това, което той смята за такова) не дава необходимия резултат. Така в действителност човек утежнява своята зависимост и карма, и дори да получи временно пари, то в бъдеще ще изпадне в още по-тежка ситуация. Отказът от желанието да имаш повече от реално-необходимите пари е единственото решение от духовна гледна точка. Тук нещата са доста обвързани със смирението, но няма да се отклонявам в тази посока. Това, което исках да посоча е, че положителното мислене е положително, само когато ни освобождава от зависимостите. Ако го използваме с егоистична цел, то ще даде временни резултати, но те няма да ни направят свободни и задължително ще последва обратен удар.

Има и другата страна - как да сме сигурни, че наистина не сме зависими от това дали ще постигнем желаното, че сме готови да приемем и най-тежките последствия, без да спрем да държим "една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл" - познавате ли, изпробвали ли сте техники?

Ами, чрез самонаблюдение. Какви техники? Трябва просто искрено да погледнем на мотивацията, мислите и желанията си. Както вече писах е много важно да не надценяваме важността на материалния свят, да не надценяваме важността на своите желания. Не, че не са важни, но да не ги поставяме преди духовното, както често става на практика. Светът е поле, където събираме опитности, знания, където се учим. Важно е да се научим да различаваме, кога започваме да придаваме по-голяма важност на желанията си, отколкото е необходимо; кога започваме да ставаме зависими от тях. Затова е отказът. Можем да си представим мислено най-лошото възможно развитие на нещата. Как ще ни се отрази? Как бихме реагирали в подобна ситуация? Да приемем тази възможност, без разбира се да се стремим към нея, но да допуснем, че тя може да се случи. Ако мислено отработим този, най-лош вариант, ако подходим към него със смирение и разбиране, той може и да не се случи (мотивацията ни разбира се не трябва да е: аз си представям най-лошия вариант за да го избегна на практика, а: аз си представям най-лошия вариант, защото той е действително възможен) и положителното мислене да даде добър резултат. Пак напомням, че постигането на желания резултат невинаги е кармически възможно, но в този случай пък ще отработим част от натрупаната карма и най-важното ще останем със свободно, независещо от материалните ни желания съзнание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трето, произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни; не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, могат да ви противодействат. Преди да започнете опитите ще кажете така: „В този момент, когато започвам опитите, чрез Силата Господня, която е у мен, аз мога да сторя всичко!” Да не ви смущава думата всичко – тя подразбира всичкото Добро, но не и всичкото зло. Няма сила, която в този момент може да ви преодолее. Дръжте в ума си живата мисъл: всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка, повежда се вече разговор. В момента, в който решиш да вършиш Добро заради Бога, Той мисли за теб.

...

По-после, като направите тези опити, ще дойдете до това да изгонвате ревматизъм, главоболие, сърцебиене, охтика и други болести, които съществуват не само в организма, но и в ума горе, и в сърцето.

Благодаря и аз за беседата "Съхранение на душевната енергия". .

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

За желаещите -беседата се казва "Съхранение на душевната енергия".

...

В тази беседа има чудесна техника.

Другото е, че освен синхроничност има и забавена синхроничност. Ключови "горещи" неща, за които сме дискутирали, са изяснени в нея.

Леко трепкане на съзнанието при срещането им :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има една учебна игра за разширяване и затвърдяване на речниковия запас. Всички много я обичат - аз най-много. Напомня и на техниките от НЛП.

Заменете думата с антоним+отрицателна частица.

Например беден = не много богат.

лошо - не достатъчно добро

мързелив = не особено работлив

Когато сменим думата, тя автоматично започва да създава връзки и започва да влияе незабележимо но сигурно на подсъзнанието... Ефектът е доказан от много автори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

За положителното мислене са изказани много мнения преди моето, те са толкова философски, от тях се чувства хуманност, опитност и мъдрост.В основата на положителното мислене е мотивацията, да не се загубва интереса към загадъчното в живота.Да успява съзнанието да приема парадокса за съчетаването на

добро и зло.Бог е нещо, до което можем да се доближим.

"В опитите ни да разберем действителността ние приличаме на човек, който се опитва да разгадае механизма на затворен часовник.Той вижда циферблата и движещите се стрелки, дори чува тиктакането, но не знае как да отвори кутията.Ако е умен, може би ще си изработи някаква представа за механизма, който би могъл да стои зад онова, което вижда, но никога не може да бъде съвсем сигурен, че тази представа е единственото възможно обяснение на наблюдаваното.Никога няма да е в състояние да сравни тази представа с действителния механизъм и дори не може да да си представи възможното значение на подобно съпоставяне". Алберт Айнщайн

Духовното пътуване е търсене на истината.Затова си мисля, че за духовното израстване на човека е необходимо позитивно мислене

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек, заживее в среда на положително мислещи хора, след не много дълъг период от време, просто ще се събуди една сутрин и ще установи, че друго мислене не съществува.

Ако обратно поставим човек в една отрицателно мислеща среда, скоро той няма да разбира положителното мислене.

Да, умеем да мислим положително. Също толкова добре, колкото и отрицателно.

До колко използваме положителното си мислене, зависи от средата в която се развиваме.

Имайки право на избор, всеки сам решава, в даден момент, с каква среда да се заобиколи.

Хората не се раждат положително или отрицателно мислещи, средата в която растат ги научава на това.

Зареждайте децата си с положителна мисъл, те имат право на това. Вие също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още един плюс в полза на позитивното мислене!:)

Позитивната нагласа помага при влошено здраве

Позитивната нагласа към живота помага на хората да се справят по-лесно със здравословните проблеми, пише в. "Дейли

експрес", позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Психолози от университета "Бангор" в Северен Уелс са установили, че посрещането на проблема с увереност помага дори

при сериозни оплаквания като артрит, диабет и сърдечносъдови заболявания.

Изследването, обхванало британци на възраст между 50 и 90 години, показва, че онези от тях, които са по-гъвкави като

личности, се чувстват по-добре въпреки болките и болестите.

Лошото е, че тази вътрешна сила не може да се придобие за един ден, а отнема години, за да се развие, казва д-р Гил Уиндъл от изследователския екип.

Изт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Благодаря, Пламъче!

Ще си позволя и тук да сложа една мисъл, оято от миналия ден не ми два мира:

какъв е смисъла на доброто? — Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл. Мнозина запитват: какъв е произхода на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Учителю, да прогледам!

Все по-често стигам до подобни размишления. Ние често под добро си представяме някаква специална целенасочена активност с определен обект и резултат и... в един момент от добро тази активност започва да се усеща като напрежение и дискомфорт... А доброто може би е просто доброто мислене и чувстване на живота такъ, какъвто е - и това добромислене и доброчувстване са основа на доброживеенето. Тогава доброто някак само си се прави.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Това казва и съвременното научно душелечение! Правата мисъл поражда щастлива добра емоционалност, което на свой ред поражда здраво тяло! медицинският термин е психоневроендокриноимунология! Дълга думичка за връзката между правата мисъл, щастието, здравето на тялото и здравите дела! Разликата е, че научната психотерапия влага в думата права мисъл липсата на логически сривове и здрава връзка с обективната твърда реалност, а окултното разбиране разширява научното и до връзка с реалността на Космическия живот и хармония с пулса на целокупния Живот! Когато си запознат и резонираш доколкото можеш и с двете, лечението наистина е цялостно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Позитивното мислене не е гаранция за успех, както и негативното мислене не гарантира провал. Визирам тези типове мислене по отношение на някакви конкретни бъдещи събития. От личен опит мога да кажа, че може като цяло да си бил негативно настроен по отношение на резултата от предстоящо събитие, но нещата да се развият по по - добър начин, от начина който най - често е минавал през ума ти и те е тревожил. Може като цяло да си вярвал, че нещата ще се случат еди как си, но да не се сбъднат преобладаващите ти прогнози/мисли. Просто нещата опират и да вършене, не само до мислене. А и сигурно има работи, които не могат да бъдат избегнати, защото са зряла карма - без значение дали вярваш или не вярваш, че ще ти се случат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята водеща мисъл е: Най-невероятните и невъзможни неща са направени, от хора които не са ги смятали за невъзможни.

-Зравей, какъв хубав ден!

-Че какво му е хубавото...? - ми отговарят

-Че какво му е лошото?

Всеки нов ден е нов шанс за хубави неща,вярата ми в хубавото в чудесата ги кара да се случват в живота ми. Предполагам, че като всички хора си имам проблеми, но за тях аз мисля, че сигурно има причина да ги има, за да се радвам на чудесата. Това е моята философия и ако някой каже: лесно ти е като всичко ти е наред...Е наред ми е всичко, каквото е нужно - начина ми на мислене, с другите неща нещата не са чак толкова наред, но ще се оправят. )))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гледах един научно-популярен филм в който на участници се дава възможността да определят вероятността да се разболеят от разни болести. Всички дават в пъти по-малка вероятност, каквато е статистическата. Никой не допуска, че може да бъде ограбен, блъснат от кола, да си счупи кост, да се разболее от рак, докато статистиката сочеше, че това са често срещани събития. Та в човешката психика е заложено да бъде огромен оптимист, което вероятно е свързано с волята да продължиш да живееш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повечето хора не влияят съществено на действителността,

защото не вярват, че могат.

Начинът, по който наблюдаваме околния свят, е онова, което се връща при нас.

И причината животът ни да е лишен от радост, щастие и удовлетвореност, е защото не се фокусираме точно върху тези неща.

Като жертви трябва да се запитаме дали имаме манталитет на жертви.

Ако непрестанно се сблъскваме с нещастия и трагедии, това може би е защото съзнанието ни е настроено, че такъв е животът и точно това се случва.

Защо не мога да постигна тези неща? - Основно поради липса на фокус.

Средностатистическият човек се разсейва на всеки 6-10 секунди.

Фокусирането трябва да се изразява в еднопосочност на съзнанието.

Затова някои от старите окултни учения

учат да се съсредоточаваме върху пламък от кибритена клечка.

Така се учиме да се съсредоточаваме в много тесни граници.

Така енергийната плътност нараства.

Структурата на ума е на слоеве, също както Вселената -

от повърхностното към дълбокото.

Ако използваме ума на повърхностно ниво на обикновената мисъл,

силата ни е ограничена - не можем да преместим и прашинка.

Толкова слабо е съзнанието ни.

Но в най-дълбокото си ниво съзнанието сътворява вселени.

Но ние все се чудим, нали?

На всички ни се иска да изцеляваме с докосване, да възкресяваме мъртъвци,

в ръката ни да се появи хляб...

И винаги ще се питаме "Защо не можем да го направим?" -

но ние не можем да зададем въпрос, на който вече да не знаем отговора.

А отговорът е:

Защото не вярваме, че можем да го направим.

Но Вярата е несъвместима с нашите егоистични и сиви планове, пристрастявания, самоопределяне.

Никога не сме имали достатъчно време да се грижим за нещо друго,

освен за собствените си емоционално пристрастени нужди.

Може би просто сме слаби наблюдатели.

Може би не сме усъвършенствали умението да наблюдаваме.

Може би толкова сме пристрастени към външния свят,

неговите стимули и реакциите ни на тях,

че мозъкът започва да работи, реагирайки, вместо създавайки.

Ако ни бъде дадено подходящо познание, разбиране и инструкции,

би трябвало да започнем да виждаме осезаема обратна връзка в живота си.

Ако положиме усилие да седнеме и измислиме нов живот, и това стане най-важното нещо за нас, ако му отделяте време всеки ден, както градинарят отглежда семенцето, ще създадеме плодове.

Ние колективно управляваме холографския спектакъл.

Той е там, и е толкова гъвкав, че ще създаде всичко, което си представиме.

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×