Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mvm

Не мога да се реша

Recommended Posts

искам вашето мнение, вие какво бихте направили....имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря....с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек....но страда с мене, аз също с него........аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата........запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно........той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна наново, още повече с дете.....а не съм и в първа младост вече

Какво да правя, какво казва Учителя?

Върнах се към първия ти пост в който виждам, че задаваш следния въпрос: "вие какво бихте направили...."

Ако Аз ......

"имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря." - бих се съобразила преди всичко с хората на които съм отделила 15 години от живота си и както разбирам от последния ти пост са силно загрижени за твоето щастие. Децата в тази възраст биха преживели по непредсказуем начин изоставяне от страна на майката.

".с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек..." -бих провела с него поредица от разговори, с които да стигнем до решение, което да е удовлетворително за всички, а щом твърдиш, че е добър човек, бих направила всичко възможно да останем приятели или поне добри познати.

."аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата......."., - не бих правила предположения за желанията на другия , без да съм разговаряла с него, и не бих бягала, а просто ще започна едно нова начало след като пресека с чиста съвест финала на стария си път.

"запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно.. - никога не бих се доверила на виртуален образ с друга култура, националност, манталитет без да съм живяла с него и без да съм опознала близките и обкръжението му. Сблъсъка между две култури, често води до непредсказуеми резултати, които в повечето случаи никак не са добри.

"той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна - никога не бих изоставила децата си, родината си и приятелите , средата си, живота си заради човек, който дори няма желание да се запознае с моите най- близки същества - децата. А щом категорично не ги иска бих му пожелала успех в живота, но без мен.

."а не съм и в първа младост вече", - няма първа и втора младост, човек е млад, докато съзнанието му поддържа това чувство.

Ето така бих постъпила Аз, дано съм отговорила на въпросите ти :) , но аз никога не бих се доверила изцяло на съветите и мнението на някого , желая ти успех в новото подреждане на живота.

Чудесно би било да можехме и да постъпваме така, както е редно да постъпим по силата на моралната логиката. За съжаление /или за щастие/ всички сме подвластни повече на чувства и емоции все едно дали признаваме.

Към авторката на темата: струва ми се вече си изяснила ситуацията и си малко тъжна от изводите. Ако поискаш силно можеш да промениш живота си така, както е най-добре за теб. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесни мнения преди мен!

Ще добавя само това, което също си го знаем, но сме го позабравили.

Човек с определен характер привлича определен вид партньори.

Възможно е, дори ако всичко тече по мед и масло, след 10 г. руснакът също да е "добър човек, с когото не се понасяме".

mvm,

и аз те помня като добра, умна и търсеща събеседничка във Форума.

Също смятам, че първо трябва да се отдръпнеш от настоящата ситуация и да я разгледаш отстрани, да извоюваш самостоятелност в собствените си очи, време и възможност да се чувстваш добре в собствената кожа, без да ти е необходим друг и тогава ( евентуално) да търсиш.

А какво му е на настоящия съпруг? Дали той е 100% доволен от теб? Понякога се случва с времето да преоткрием

- добри черти у другия

- прекалена взискателност в себе си.

Когато децата пораснат, добре е всеки от съпрузите да има своя зона на интереси, свободно време и дори приятелски кръг, които го удовлетворяват, макар и не споделени от партньора. Дайте си повече свобода.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

руснакът си иска негово дете....чужди деца не му трябват...поне си казва

благодаря ви за отговорите, по повод цитатите, да ви кажа честно, като си помисля, че мога да замина в Коми, някъде си там...и да раждам дете...някак си съвсем не ми става комфортно....ами напротив.......чувствам се доста притеснена

това сигурно е достатъчно да се откажа

А и има и друго - ако идеш в Коми с децата, те няма да знаят руски...Не мога да си представя да изоставиш децата си заради някакъв тип от интернет и да отидеш толкова далече. :huh: А ако той дойде в България, няма да знае български, няма да има роднини, приятели, работа, няма да му е особено комфортно, макар за вас да е по - удобно. Така че май е по - добре ако ще си намираш нов мъж, да е българин или да си останеш при сегашния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато търси мъж, все на неподходящите ще налита....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз си мисля цял ден по въпроса и пред очите ми все изниква една рускиня която живее в нашия град от дълги години. Милата, повярвала и се оженила за българин, дошла в България и я зарязал с едно дете. Цял живот мизерства сама в чужда страна и я подхвърлят насам- натам и и се подиграват циганите защото мете и улиците с тях понякога, а е много добра душа, дълбока, достойна. Винаги ми се е свивало сърцето за нея, сама, изоставена в чужбина.

После пък се сетих как се смях на една реклама споделена във фейсбук от един приятел -

http://www.vesti.bg/...H6pbxQ.facebook

и си мислех, че макар и да звучи смешно и лековато, между майтапа са казани наистина много важни неща които са един вид ключ към проблема.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Докато търси мъж, все на неподходящите ще налита....

Така че, да се ориентира към себе си...( в духовния смисъл де :D ; тоест към Бог) или ако не иска директно към Бог, да пробва с жена. :lol:

И още : не само на децата, но и на нея ще и е трудно ако отиде в Русия и не знае руски (ако знае, ще е малко по - лесно, но това не е гаранция, че ще е по - щастлива от тук). Може би е по - добре да изчака поне още три месеца и да се отдаде на размисли, молитви, да се отвори за прозрения.

Коми - свързвам го със студ, бедност. Ако ще се събирате, поне на пръв поглед е по - добре да живеете в България. :) Но пък е относително. :) Дано намериш максимално добър изход за всички ви. Може да се молиш така :"Нека се случи това, което е в името на моето най - висше благо и в името на най - висшето благо на всички заинтересовани."

Човек може да живее определено време с друг и да не го опознае, пък какво остава ако само са си общували в нета...Почакай, премисли и току виж ти минало това увлечение.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На mvm дилемата е класически случай, когато на жената толкова и е дотегнало да влачи отговорности за всяко нещо и за всички /включая и съпругът, а често мъжете са като децата.../, че е готова да тегли чертата и да почне да си дава почивка. Да ама не.. и в това му е хубавото на този момент, MVM. Ще мине време и ще видиш, че си намерила някакво решение, не толкова крайно и драстично, но ще се почувстваш по-добре определено. Желая ти радост и спокойствие!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

какво казват децата ми ли? дъщерята не и се вярва, че майка й ще я изостави...а синът взе и изчете всичко, което пише на английски за картите Таро, понеже на български нямало достатъчно информация

после отиде и си купи такива....и ми каза, давай сега, майко, да видим какво мислят картите по твоя въпрос

Таро измислиха 4 пъти - оня прободения с 10-те меча...много категорично..+ още картинки, показващи изчакване, търпение и някои други картинки......., въобще нищо отимистично.....

с една дума дадоха отражение на моето собствено беспокойство по въпроса

"Интересни" неща споделяш за Таро. И как така се обърнахте изведнъж и то към Таро? Но едва ли ще намериш отговора там или където и да е на друго място, ако ти самата не го знаеш. И как е възможно след като не разбирате от Таро да тълкувате??? Това е меко казано безумие.

И друго си мисля, ти едва ли ще промениш начина си на живот, човек решава от раз, а тръгне ли да мисли, забрави, нищо няма да промени, щото страховете лека полека стават чудовища, а кой има силите да се бори с тях, само СМЕЛ ЧОВЕК. Ако обичаш този човек, ще се бориш, дори и на другия край на света ще идеш, но ще си с него, но само, ако го обичаш.

Един съвет от мен, не сондирай мнения, защото може и да сгрешиш, слушай сърцето си. И помисли върху тези думи на Аня Пенчева "Когато се отвори вратата на любовта, се затварят всички други".

Успех от мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Интересни" неща споделяш за Таро. И как така се обърнахте изведнъж и то към Таро? Но едва ли ще намериш отговора там или където и да е на друго място, ако ти самата не го знаеш. И как е възможно след като не разбирате от Таро да тълкувате??? Това е меко казано безумие.

И друго си мисля, ти едва ли ще промениш начина си на живот, човек решава от раз, а тръгне ли да мисли, забрави, нищо няма да промени, щото страховете лека полека стават чудовища, а кой има силите да се бори с тях, само СМЕЛ ЧОВЕК. Ако обичаш този човек, ще се бориш, дори и на другия край на света ще идеш, но ще си с него, но само, ако го обичаш.

Един съвет от мен, не сондирай мнения, защото може и да сгрешиш, слушай сърцето си. И помисли върху тези думи на Аня Пенчева "Когато се отвори вратата на любовта, се затварят всички други".

Успех от мен.

Не мога да разбера каква е тази теория за сърцето. Виждала съм само мъж да остави двете си деца в пубертета и да хукне след друга, доста състоятелна мацка обаче. Която прави опити да му възстанови отношенията с децата, понеже той в близки контакти не знае как да се държи, направо си е чук.

Жена да остави две деца в пубертет, когато най-много имат нужда от нея и да хукне след неизвестен в друга държава, къде е това майчиснско сърце?!

Аня Пенчева голям пример с нейните флиртове и публични изказвания за бордове и бюстове, нямам думи...

ПП сетих се да попитам - този руснак за тези 3 години кореспонденция - с друга жена секс правил ли е или е неженил се никога девственик?

Все ми се струва тука нещо съмнително. Може да си има някакво обикновено гадже за посредствен ежедневен секс, а авторката без да знае да го загрява виртуално за целта... Нищо не знае авторката за сексуалния му живот. Кофти истории са самотните мъже.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Недейте така да се нахвърляте На жената и без това и е трудно да вземе решение Все пак е помолила за помощ не за критика

"Нека хвърли камък този който е безгрешен"

от Библията

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, че е трудно да се вземе решение, особено когато трябва и да се носи отговорност за това решение, а не да се играе на любов, както се прави в повечето случаи.

Не съм казала, че съм безгрешна, аз също съм си играйкала така, но няма друг начин да се преодолееш, докато не паднеш на земята и разбереш, къде се намираш, кой си, какво си, защо си... започваш да си задаваш едни такива екзестинциални въпроси, част от едно болезнено съзряване.

От моя страна което правя - опитвам се да правя някакви неуспешни опити авторката да види картинката пълна. Отново повтарям, че когато човек е влюбен, вижда обекта на влюбването без недостатъци, а колкото и да е мил, той ги има. Затова е толкова трудно да се пише на влюбен човек, едва ли разбира за какво става дума, всичко е една вълшебна мистерия за него и най-малкото иска да чуе нещо срещу възлюбления си. Давам си сметка, че всяко нещо срещу него се тълкува като част от нея и нейните преживявания и затова я наранява дълбоко и лично . За което моля за извинение и няма да пиша повече в темата. Извинете ме отново, милички, спирам, няма повече. :)

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

много сте прави всички вие....

.разумни хора сте и като такива не се отнесохте позитивно........за което ви благодаря...

защото повторихте моите собствени разсъждения и страхове по въпроса...

ако ми беше лесно да взема решение, нямаше да пиша тук на форума...а досега да съм заминала, без никой от вас да знае

има майки, които си зарязват децата във всяка възраст.....аз лично познавам 2-3 такива

ей, богу, не намериха супер щастието си...едната даже отиде на "долната земя" в Гърция...тя там избяга

явно не точно този руснак е моят изход от семейните ми проблеми...

а че ги има, има ги......но не е там решението......

вижте...човекът си е свестен.......познавам го от 3 години и много ми е разказвал за себе си

в началото по неангажиращо....впоследствие по най-различни въпроси...сме разговаряли

и снимки и клипове е пращал

едва ли всичко това е една голяма лъжа, след като и той самият преди 3 години не е мислил да ме кани при себе си

ще се моля, както ме съветвате да ми се покаже някакъв друг път, не толкова болезнен

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm,отговорът е в теб.Помоли се за напътствия,направи и пост...И ще ти се даде :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма безгрешен човек и без недостатъци Но недостатъците на двама души могат да се допълват без да си пречат Например единият ако е по организиран а другия е по разсеян То плановете ще ги прави организирания разбира се Разсеяния пък ще има друго качество което ще е полезно за връзката и така

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сиджей, примерът ти как недостатъците на двама могат да се компенсират без да си пречат е само теория, а на практика хората преодоляват лични катаклизми с тези недостатъци (казват им още карма) и стигат до развод точно когато животът изисква от тях да се подкрепят в труден период.

Не мога да твърдя толкова убедено колкото теб, че любовта може да е толкова силна, че да изкупи кармичните причини и хората да си напаснат в дефектите си без да полагат усилия един спрямо друг да се променят.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

явно не точно този руснак е моят изход от семейните ми проблеми...

а че ги има, има ги......но не е там решението......

Здравей mvm.От самото начало ми се иска да ти кажа това,което е заключено в горните ти думи.

Мисля,че заради горното разсъждение,ти ни запита какво е казал Учителя.Казвал е много неща и винаги според човека и ситуацията.Няма как ,ние малките човечета ,даже,ако сме срещнали нещо ,( аз съм срещала,темата е доста злободневна),да имаме право да го адресираме към тебе и твоя казус.Диалогът с беседите и чрез тях с Учителя , сама ще си проведеш и ако търсиш, ще намериш отговора.В тази тема ,първо Ники ,а след него Мария -София,посочиха възможен път за тоя диалог.

Пример ,за носене на кръста с труден партнъор ,има в живота на Слава Севрюкова .Когато я запитват защо не остави белогвардееца ,който пие и упражнява насилие(а в техния случай няма деца),тя казва,че иска да приключи с тази задача,която е кармична .Същевременно в Школата ,, има примери за приключени връзки сред последователите.

Това са двата варианта-тръгваш си или оставаш.Но и в двата случая ,според мене, е добре ,първо това да решиш,та ако ще има повторен опит ,да е на чист терен.

Разбирам,че всичко, което казахме, ти вече си го мислила.Очевидно душата ти е на тясно.Пожелавам ти да намериш верния път за твоята ситуация.Поздрави.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@ЮЛЯ@ да има двойки които не могат да си паснат но има и такива които могат и си живеят добре със недостатъците на другия А любовта е само във първите години след това остава уважението навика и необходимостта един от друг Точно тогава преживяват криза семействата когато отшуми влюбването и трябва да премине във обич и уважение Преминават кризата тези двойки които имат повече общи точки и по малко различни Нали не искаш да ми кажеш че трябва да нямат изобщо недостатъци или че всички двойки са обречени да се разделят

Редактирано от сиджей

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Господи, разкрий ми Истината по този въпрос.

Много интензивно, може и като формула, а ако можеш както спомена Мария и пост, ще е чудесно. Също и " Да бъде Волята Божия!". Това от мен. Прегръдки и успех!

п.п. " Господи, научи ме какво да предприема."

Ето тези формули ползвам аз в такива ситуации.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да,но когато тези "другите" са децата ти, някак си ми се струва зловещо да ги зарежеш и да хукнеш на края на света, за да създаваш друго дете......

:rolleyes:

Верно е. Това не е по силите на всеки, но пък например такъв като Сидхарта Гаутама не би се поколебал. Човек може да е щастлив във всеки вариант, защото щастието не зависи от външните условности, дето Учителя ги нарича "изменчивости", а нали всеки един от нас туй търси - щастието!?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ми трябва да изчета толкова книги, колкото ти си изчел Ники_ по тематиката на този форум, за да ти кажа- не можеш да градиш щастието си върху нещастието на "другите", пък било и то "условностите", които ти е предоставил Бог под формата на твои деца...

П.С. И тези "сили" дето примерно ще ми потрябват, за да ги отпиша от живота си какви ще да са.. аз мисля, че те са по-скоро силата на "пълния егоизъм" /здравословен бил, казват/, силата на "живеенето без отговорност към ближния" и най-вече силата на "липсата на мярка и липсата на здрав разум".

Петнадесети път ще се редактирам.. ама много се възмутих. Преди време говореше за "Безлюбовието" и БезБожието" в една тема- та каква е любовта на тази майка, дето с един замах обръща гръб на децата си?!?! Тя да не е някаква висша форма на Любов- към целия свят и към никого конкретно. Упс чакай, не точно към никого точно.. към себе си най-вече... щото нали щастието Си търси тя.

Редактирано от query

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

та каква е любовта на тази майка, дето с един замах обръща гръб на децата си?!?! Тя да не е някаква висша форма на Любов- към целия свят и към никого конкретно. Упс чакай, не точно към никого точно.. към себе си най-вече... щото нали щастието Си търси тя.

Трябва да се "влезе в кожата" на Буда, за да се разбере отговора на този въпрос. :)

Не, не е нужно да се четат книги, освен "книгата на Живота", макар често хората да бъркат Живота със съществуването.

Човек може да е щастлив във всеки вариант

Не се въз_смущавай! :) Щади се.

Прочети отново какво писах и размисли дълбоко над него. Може би ще бъде забелязано, че... във всеки вариант, което ще рече, че може и да не се напуска никой.

Помисли защо някой човек подскача като ужилен, когато в ума му се яви картината за нечие изоставяне.

Помисли дали "оставането" при някой е гаранция за щастие и дали "напускането" е гаранция за нещастие.

Дали "напуснатите" и "напускащите" израстват/се променят...

Знаеш ли, ако Сидхарта бе с акъла на Буда, той никога не би напуснал никого и казват, че именно това сторил след просветлението - завърнал се.

Щом се запознаете със своето присъщо, чисто, изначално осъзнаване на реалността, съчетано с Бодхичита, вие ще станете в края на краищата напълно просветено същество, Буда, с пълната способност да помагате на другите.
из една непрочетена книга...на която името не помня...

Добре е човек да разсъди защо преди това не може да помага на "другите", ами често вместо да им помага им вреди, даже без да подозира.

Какъв обет дават бодхисатва? Защо?

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ммм, Ники, позволи ми да не се съглася с теб.

Прав си по принцип. Но ... аз съм за по-недрастичните методи за израстване.

Децата ... ние сме отговорни за тях, докато пораснат достатъчно да бъдат самостоятелни.

Може би като майка съм пристрастна. Но тъгата в очите на който и да било - моето или друго дете, възрастен, животно, растение (опс, растенията нямат очи, но пак се усеща) ме вкарва в дискомфорт. А ако аз съм причината за тази тъга ... ужас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Загуби ми се постинга преди да го изпратя..

"макар често хората да бъркат Живота със съществуването"

Преди и аз така си мислех, че има разлика между живот и съществуване. Вече не мисля така.

"Помисли защо някой човек подскача като ужилен, когато в ума му се яви картината за нечие изоставяне.

Помисли дали "оставането" при някой е гаранция за щастие и дали "напускането" е гаранция за нещастие.

Дали "напуснатите" и "напускащите" израстват/се променят..."

Ами всички се променят и това си е в реда на нещата, нали за това съществуват/живеят.

Аз предпочитам здравата логика и вярвам, че всяко наше действие или бездействие има последствие. И поради това, като майка, бих разсъждавала така: "Аз съм човешко същество, което не знае кой знае колко много. По-добре да не напускам дългът си в тоя живот, който ми е спуснат свише, а ако моето съществуване около тоя ми дълг е безпредметно или вредно- за това си има кой да се погрижи. Аз право да разсъждавам "дали пък или как" нямам! Достатъчно грешки правя в съжденията си, че да се надявам, че точно за това ще съм безгрешна"

"Знаеш ли, ако Сидхарта бе с акъла на Буда, той никога не би напуснал никого и казват, че именно това сторил след просветлението - завърнал се."

Ето на- този Сидхарта, дето е изминал тоолкова дълъг път преди просветлението се /не съм запозната с неговата биография и творчество/ и той е направил грешка, въпреки че е много по-напред "в материала" от мен. Та какъв е извода? За мен е - не прави експерименти с важните неща!

"Добре е човек да разсъди защо преди това не може да помага на "другите", ами често вместо да им помага им вреди, даже без да подозира."

Ами то няма еднозначно действие .. ти най-добре трябва да го знаеш това. С едно наше действие ние хем помагаме, хем вредим. Ама пак те питам- кои сме ние, че да решим дали/кога и как да се отървем от задълженията си?! Докато всеки от нас не стане просветен /Буда, по твоята терминология/ ние все ще си грешим и това е в реда на нещата.

П.С. Ники, на теория добре ги редиш нещата, ама има нещо егоистично в нещата, които казваш.

Редактирано от query

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ммм, Ники, позволи ми да не се съглася с теб.

Прав си по принцип. Но ... аз съм за по-недрастичните методи за израстване.

Децата ... ние сме отговорни за тях, докато пораснат достатъчно да бъдат самостоятелни.

Може би като майка съм пристрастна. Но тъгата в очите на който и да било - моето или друго дете, възрастен, животно, растение (опс, растенията нямат очи, но пак се усеща) ме вкарва в дискомфорт. А ако аз съм причината за тази тъга ... ужас!

Загуби ми се постинга преди да го изпратя..

макар често хората да бъркат Живота със съществуването

Преди и аз така си мислех, че има разлика между живот и съществуване. Вече не мисля така.

Помисли защо някой човек подскача като ужилен, когато в ума му се яви картината за нечие изоставяне.

Помисли дали "оставането" при някой е гаранция за щастие и дали "напускането" е гаранция за нещастие.

Дали "напуснатите" и "напускащите" израстват/се променят...

Ами всички се променят и това си е в реда на нещата, нали за това съществуват/живеят.

Аз предпочитам здравата логика и вярвам, че всяко наше действие или бездействие има последствие. И поради това, като майка, бих разсъждавала така: "Аз съм човешко същество, което не знае кой знае колко много. По-добре да не напускам дългът си в тоя живот, който ми е спуснат свише, а ако моето съществуване около тоя ми дълг е безпредметно или вредно- за това си има кой да се погрижи. Аз право да разсъждавам "дали пък или как" нямам! Достатъчно грешки правя в съжденията си, че да се надявам, че точно за това ще съм безгрешна"

Знаеш ли, ако Сидхарта бе с акъла на Буда, той никога не би напуснал никого и казват, че именно това сторил след просветлението - завърнал се.

Ето на- този Сидхарта, дето е изминал тоолкова дълъг път преди просветлението се /не съм запозната с неговата биография и творчество/ и той е направил грешка, въпреки че е много по-напред "в материала" от мен. Та какъв е извода? За мен е - не прави експерименти с важните неща!

Добре е човек да разсъди защо преди това не може да помага на "другите", ами често вместо да им помага им вреди, даже без да подозира.
Ами то няма еднозначно действие .. ти най-добре трябва да го знаеш това. С едно наше действие ние хем помагаме, хем вредим. Ама пак те питам- кои сме ние, че да решим дали/кога и как да се отървем от задълженията си?! Докато всеки от нас не стане просветен /Буда, по твоята терминология/ ние все ще си грешим и това е в реда на нещата.

П.С. Ники, на теория добре ги редиш нещата, ама има нещо егоистично в нещата, които казваш.

Привет!

:)

Не може да се съди по един и същ начин за всичко. Има два вида движение/сремеж - рязък/силен и плавен/умерено силен.

У някои хора стремежът е много силен и те поставят Бога и просветлението пред всичко останало.

Сидхарта Гаутама, Петър Дънов, Лао Дзъ, Ошо,...

Те се успели да съзрат, че без да се постигне окончателно освобождение, не можеш истински и на 100% да изпитваш Любов, да даряваш щастие, да си от в помощ.

Ето защо, в името на това, а и поради силния си вътрешен стремеж (привличане към божественото) са поставили всичко останало на задан план, поне тъй изглежда на пръв поглед, но всъщност нещата/хората поставени на задан план, са там само временно, та да не кажа, че реално никога не са били там, а винаги и зарад тях просветените са постигнали онова, което има да бъде постигано.

Никой не твърди, че това е единствения Път. Затова и бунтуването е излишно, защото не съм писал, че е задължително да се двежи човек по този начин.

В съществуването на човека е възможно да се достигне до просветление, дори и да е в обществото, да е семеен, да има деца и пр..

Не е нужно никой никого да напуска, но тези неща са строго индивидуални и докато човек не придобие очи, с които да разпознава на кой какво точно му е необходимо и какъв бива да е неговия път, то съжденията му ще са погрешни.

Има жени и мъже, които не са толкова стабилни и силни, за да могат да посрещнат събитията кат дар от Бога и като условие за усъвършенстване на духа. За тях е по-добре да потърсят по-добри условия, та да може чрез по-хармоничните външния условия да успеят да съградят и хармонията вътре.

Моята майка например е била точно в същото положение. Бил съм някъде на около 12-13 години, баш у пубертета, когато майка ми вече не успяваше да понесе условията на съществуване, а това не е живот, с баща ми, поради ред причини, които сега няма да изреждам. Тя просто не знаеше, а и нямаше необходимите сили за да се справи с това.

Донка, нашата съфорумка и модератор, е била също на този хал.

"Живяла" жена с мъжа си, имали деца и прочие, но "животът" и бин непоносим. Мъжът и пиел, биел я до умопомрачение, нагрубявал я, тероризирал я и я мачкал психически. Жената взела, че се разболяла и взела, че умряла... само защото не си позволила да пренебрегне "дълга" си към децата и пр.

Е, питам, добре ли е сторила и дали е било в полза на някои?

Друга жена, на същото положение, си "обрала крушите", от което дацата и страдали тежко, много мъка ти казвам... мъжа и "се видял в чудо" и постепенно взел та се очовечил, разбрал си погрешките.

Децата и респективно придобили състрадателност, защото почувствали, че "живота" е суров, станали сензитивни, мъдри и потърсили, и намерили смисъла/истината за съществуването на страданието, а от там и просветлението, което ги спасило.

Тази жена е постъпила добре, защото "лошото", което е причиила е било за добро, пък другата, дето я описах преди въпросната, е причинила зло*, защото ("пътят към ада е постлан с добри намерения"), се разболяла от мъка, прпенебрегвайки себе си и умряла, лишавайки децата си от майчино присъствие.

* "Злото", което тази жена причинали също е добро, както за нея, така и за всички около нея. То е вид път/ лична дхарма и карма.

"Живяла" някога една клошарка в Гърция. Хранела се единствено с отпадъци. Веднъж една жена, поради състрадание, взела че поканила клошарката у дома си, нахранила я с вкусен боб и и почистила косата. На другия ден клошарката умряла. Лекарите, които извършили аутопсия, установили, че причината била в боба - тъй въздействал той на организма на клошарката. Това е истински случай.

Та, питам, добро ли е, или е зло?

Животът започва когато Любовта се яви в сърцето на човека. До тогава човека е мъртъв. Когато Любовта дойде, тогава човек разбира колко не жив е бил, защото нов свят му се разкрива.

Това е описано и в Християнството и в Дао и в Хиндуизма и в Исляма.

Често обаче, хората бъркат Любовта с обичта, по същия начин както бъркат живота със съществуването (лишеното от любов).

Често хората твърдят, че не е нужно да четат книги, за да знаят, но се заблуждават, както в случая със съжденията за Сидхарта Гаутама.

Лично аз съм бил и продължават да съм труден на четене. Едвам завърших средно образование, защото не виждах в ученето, в четенето и в това знание смисъл. Днес, ако достигна до 70-та стр. на която и да е книга, то за мен е постижение и чудно/чудо.

Такива като Сидхарта тръгват към просветлението тотално, в името на всички чувстващи същества (обет на бодхисатва). Не не е егоизтично, но и е, но този егоизъм не е лош, той е градивен и в корена му стои аутриузма и състраданието.

Сидхарта поел Пътя, поради мъката, поради състраданието, защото станал свидетел на страданието в "живота" и потърсил избавление от него, потърсил начин, както за себе си, тъй и за всички. Това не е лошо.

Да "влезеш в кожата" на Сидхарта - само тогава човек може правилно да види и разпознае.

Но у повечето хора липсват тези очи, и те разсъждават с предрасъдъци, съществуват предубеждения.

space.gif1 Коринтяни 13:12

Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.

Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си.

Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш.

Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие.

Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено.

Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно.

Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш.

Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?”

Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.

.................................................................................

Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.

.................................................................................

Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни.

Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”

И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства.

Съществуват два вида растеш. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено.

Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива.

................................................................................

Ти знаеш истината, но си я забравил.

Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка.

Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вът¬ре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина.

Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг, по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина.

Вторият начин е напълно различен. Той не представлява ло¬гично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, - но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргумент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и.

Ошо

За белият кон и съдбата

Да, правилен подход е човек да успява да устоява и уповавайки на Бога да отработва всичко, което иде към него.

но

Да, правилен подход е човек да потърси по-добри условия, за да може чрез тях да прокопса, защото инак не ще успее, поради липса на познание, сили и будност.

Да се твърди, че всички бива да търпят и да отработват е погрешно, защото не всеки може.

Да се твърди, че всички бива да не търпят и да "напускат" е погрешно, защото за някои е възможно, имат сили, познания и будност за обратното.

Любовта към "другите" минава през Любовта към себе си. 6 и 7

c01013535678326c4d5c2498d2a861b2_920x0.jpg

Пътят с "малката колесница" (в която има място само за един), по "тесен път" (Хинаяна) не е грешен, нищо че в нечии очи той изгрежда егоизтичен.

Просто тези очи все още виждат само от едната страна.

Пътят с "голямата колесница" (в която има място и за "други"), по "широк път" (Махаяна) също не е грешен.

Пътят и с "диамантената колесница" (Ваджраяна), също не е грешн.

Пътища индивидуални, спрямо духовното ниво и стремеж.

Съвършенният - при него липсва "другостта"/онова, което причинява страданието. Каквото и да идва към него, той в него вижда Единствиния и казва МашАлла(х)! Удар ли, глад ли, бедностли, болест ли, дъжд, упрек, смърт, ... без значение и без разлика - все Бог и все Любов. :wub:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във всяка ситуация се крие урок, единият начин е да го научиш със страдание, другият чрез познание. Изборът е свободен.

Радиопередача /скачать/: http://depositfiles.com/files/vcr9nune0

Който желае да чуе интересни въпроси-отговори по темата на руски език може да ми напише на лични съобщения да му изпратя паролата на файла.

Желая ви успешен и ползотворен ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×