Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Как прилагате Учението на Учителя Петър Дънов?

Recommended Posts

Как прилагате Учението на Учителя Петър Дънов?

Както предполагам повечето от вас знаете една от най-силните и най-важни страни на това учение е неговия приложен характер.

Не е толкова важно какво сте прочели или даже какво сте разбрали, а какво сте приложили в живота си.

Моля споделете своя личен опит

Как прилагате учението във всекидненвния си живот?

Кои от многобройните аспекти на това учение сте успели да приложите? С какъв резултат?

Има ли нещо, което правите редовно, например всеки ден?

Какво бихте посъветвали тепърва започващите да практикуват?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дихателни упражнения, молитви, песни, работа в градината, разходки сред природата, Житен режим, паневритмия,това са методите, които прилагам и които ми помагат да поддържам физическото и духовното си здраве. В момента правя Житния режим за четвърти път за тази година :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят Петър Дънов

"Бъдете като горските теменужки. Никой да не ви вижда, но навсякъде да се усеща уханието ви."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иво отгатна почти точно въпроса, който често си задавам...

Трудно се отговаря на този въпрос, обаче... Може и да си мисля, че прилагам, но дали наистина го правя? Или само си мисля? Дали не е някаква форма на външно прилагане, маскиращо съвсем различна картинка отвътре? Кой би могъл да ми каже със сигурност освен... моето най-вътрешно аз, което няма как да проговори.... Или по-скоро мога да го чуя само когато всичко друго е замълчало, защото то е само едно усещане..

Петьо е дете със сериозни увреждания, идва всяка събота - в последния ми час за седмицата. Отваря вратата 10-15 минути по-рано, за да е сигурен, че съм там и да види какво правя. При влизането си се устремява към мен и ме обвива с ръцете си с толкова искрена радост, че едва удържам очите си докато се гуши в моята прегръдка. После започва да бъбри несвързано колко бавно минавало времето докато чакал да стане 3 часа.... После бърза към масата, защото много, ама много иска да се научи да говори английски, ей така както си говори български вкъщи... През този един час имам това усещане - че сега е проверката ми - дали умея да прилагам Учението на Учителя. Ако Петьо отново ме прегърне следващата събота и забъбри радостно за своя живот.... значи нещичко съм успяла да приложа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

при преминаването на изпитанията станах много чувствителна и сетивна, преди си позволявах да започвам да "оправям" грешките на близките сега се въздържам. Освен това съм супер емоционална и избухвам на ниски вибрации, ако някои вижда, че съм се повдигнала и си градя кулите и започне да ме свлича със сила на неговото ниво....ей това ме изкарва от нерви. За сега група формули ме спасяват отлично. Завета ме спасява също, много ми е скъп.

Ивета, това като положителното мислене, Учителя го е въвел когаааа пък те сега се обявяват някакви си говорители с ангели и тем подобни. Една от пъвите ми книжки на Учителя е силата на мисълта и там в едно малко книжле е събрана цялата философия на ню еиджа :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стремя се да следвам съветите на Учителя за здравословен живот.

Научих се да приемам нещата и хората такива, каквито са и да не се опитвам да ги променям, което преди ми се е случвало.

Все още се уча да мисля положително и да гоня лошите мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стремя се да следвам съветите на Учителя за здравословен живот.

Научих се да приемам нещата и хората такива, каквито са и да не се опитвам да ги променям, което преди ми се е случвало.

Все още се уча да мисля положително и да гоня лошите мисли.

thumbsup.gifking.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От "Трите живота", 1922:

"...Та ние сме дошли до положението според окултната наука, да приложим правилата в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдащ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдащето състояние. Това, което сега извършиш, за самия себе си ще го извършиш. И трябва да знаеш как да го извършиш. Трябва да живееш в Божествения живот, трябва да разбираш отличителните черти на Божествения живот в какво седят. Това ти е необходимо за самия себе си...."

И още:

"....Дето казва Христос: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“ – то е за учениците. И ще знаеш закона как да раздадеш, а не само току тъй.

Павел казва:

И ако раздам всичкото си имане, а любов нямам,нищо не съм.“

Та стремя се да стана ученик, което означава да се науча и убедя да не поставям нищо над любовта. Което ми е много трудно, защото човешкото все се опитва да се изкара по-важно от любовта като изтъква в своя полза всевъзможни логически и духовни причини.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си нещо от около година и ще го споделя тук. До 26 си година съм прилагала несъзнателно Учението, не съм знаела за него, но всичко до което се докоснах като го открих си беше мое от преди това. До този момент от живота си нямах никакви проблеми, болестите ми минаваха за секунди, проблемите ми се решаваха с пръчка и абракадабра и т.-н. От 26 си година излязох от Учението, под външен натиск, не може да си живееш ти така идеалистично, не можеш да се раздаваш ти така, това е лудост, я работи на държавна работа и т.н. Всичкото това слушане ме доведе до дупка от няколко години , изгубих много , но пък винаги си знаех, че ако си се върна по същият начин нещата ще се оправят. И така на 29 години намерих един прекрасен човек от този Портал и той ми показа Учението. Всъщност аз съм си живяла с него , но факта , че има такова нещо и други хора го учат и го живят е някак успокояващо и силно човешко преживяване. По този повод и това мое прозрание ми се иска да направя един братски обяд в Княжево. Ще пусна и тема, порива е от доста време, няма за кога да го отлагам.60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомням си как бях едва на 12 години, когато за първи път се докоснах до Братството, до Словото на Учителя...

Но въпреки това нужно бе да измине определеното време, за да изпитам личен подтик, необходимост, готовност да пристъпя към практически действия. Да, всяка година се качвах на Рила със семейтвото си, посрещах Изгрева, играех Паневритмия и т.н. Обратно в града посещавах понякога братските срещи с баща си.. И всичко това ми се струваше като съвсем нормална част от живота, без да полагам някакви особенни усилия. Някои неща просто се случваха автоматично.. При всяка несполука, трудност или момент на страх в съзнанието ми веднага зазвучаваше ... "В изпълнение Волята на Бога е Силата на Човешката Душа" :) Или просто си представях Рила.

Неотдавна обаче усетих нуждата да започна по- дълбоко изучаване на Учението. Аз сама. Отделно от всичко, което неминуемо съм попила от обкръжението ни в детството; от това, което баща ми ми е предал.

Оказа се, че има толкова много да уча:) И така с бебешки крачки напред и нагоре.

До момента успях да изградя съвсем дребнички ежедневни навици, като например сутрин да не пия кафе и чай, а само гореща вода.

( но много ми липсва опушеният вкус от Рила:) Правя седмичен наряд почти всяка сутрин; Работя бавно и славно със Завета; Слушам през колкото се може по-голяма част от деня си братски песни или музиката от Паневритнмията; Все още ми е много трудно да осъществявам контрол над мислите си :) Но се опитвам.. няколко кратки формули доста помагат!

И така, в заключение мога да кажа, че пътят е труден и изисква много усилия, но едва ли има нещо на този свят, което да си заслужава повече!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моят баща, без да е чел Дънов, винаги е съблюдавал повечето от тези принципи. И цял живот хората около него, включително и майка ми го мислят за конформисти и елементарен човек. Какъв мъдър родител имам, а живея в неведение......

Модераторска бележка: Мнението е преместено от темата Съветите на Учителя

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
ev9    6

Основно чета, около 9 години бях член в духовна организация, после видях че са се появили т. наречените електронни книги взех си една и сложих всички беседи (или почти всички) който така или иначе не можех да намеря или купя, преди това пак четях но нямах достатъчно "гориво". След като отново започнах да чета Учителя напуснах организацията, просто мнението ми се промени, и това е един пряк резултат.

Сега виждам че словото на Учителя системно и внимателно ми развива мирогледа и го променя обясних си много въпроси и най-вече с постоянно хранене със словото поддържам този понякога крехък сред светското отношение към живота мироглед жив и действен. От него понякога се проявяват и съответни постъпки и стремежи.

Повярвах в Бога, (след като прочетох книгата "Свещеният огън"), спрях месото, научих се да играя паневритмия (която сега съм позабравил), и в мен се събуди голям стремеж към планинарството.

Имам ясна цел в живота и се опитвам да я следвам по методите и наставления на Учителя. Сега като погледна виждам че този е резултата и сам съм доволен от него.

Мисля че след като го изучавам Словото (всъщност аз просто чета) то се самоприлага в мен и чрез мен, и понеже го изучавам винаги с желание и радост то ме и променя.

Иначе чета редовно "Завета на цветните лъчи", за жалост не винаги много съзнателно. И отскоро се опитвам да пея и понеже нямам къде и се притеснявам пея на пълно гърло:)) в служебния микробус из улиците на Мюнхен. Когато се зададе някоя тема или упражнение в беседите се опитвам да правя което мога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ev9.Благодаря ти за споделения опит.Видях в описания от тебе път,много общо с начина,по който аз се движа по пътя.Е,има разлика разбира се.За разлика от тебе,аз имам възможност да посещавам курс по пеене .По този начин , в група и с преподавател,организирано изучавам песните на Учителя.Посещавам курс по паневритмия и съответно я практикувам редовно през сезона .Осъзнавам,че тези бонуси, са свързани с наличието на група,с която да го правя.Докато четях поста ти,изведнъж открих за себе си топлата вода. :3d_146: Хрумна ми,че всъщност смисълът на съществуване на духовните общества е в това да са средища за дейности ,за работа на членовете си.И ако се получава понякога нещо различно,то е защото членовете пренасят правилата на светските структури и в тези общества.Но това е друга тема.Пожелавам ти успех.Много верен извод е тоя,че

.

Мисля че след като го изучавам Словото (всъщност аз просто чета) то се самоприлага в мен и чрез мен, и понеже го изучавам винаги с желание и радост то ме и променя.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато четях поста ти,изведнъж открих за себе си топлата вода. :3d_146: Хрумна ми,че всъщност смисълът на съществуване на духовните общества е в това да са средища за дейности ,за работа на членовете си.И ако се получава понякога нещо различно,то е защото членовете пренасят правилата на светските структури и в тези общества.Но това е друга тема.

:3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче ,когато пишех това изречение си помислих за тебе . :v:

Това ,което не споделих е,, как продължих аз след началото.Значи редът на действия при мене беше паневритмия + беседи + песни и музика ,а отскоро добавих занимания с упражнения.Вече съм споменавала за това в една друга тема и сега отново се повтарям с една единствена цел.Второто ми откритие беше че ,най-добре се усвоява и прилага учението ,ако се ползваме от трите оставени от Учителя помощи,помагала за движение Физическите упражнения укрепват нашето тяло,четенето на беседите развива нашия ум и въздействува върху мислите ни ,а песните и музиката въздействуват пряко върху нашето сърце и възпитават нашите чувства.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много добър въпрос. 

Аз , човекът, който няма нищо общо с учението, разбрах и осъзнах тъгата да си Учител, да си сам сред свои и свои сред чужди. Намирам това за трагично.

Но поучително за мене. И още повече заобичвам Петър Дънов. 

 

Няма да забравя никога онзи сън преди 7 години, когато се разминахме с теб, ти ми каза да правя каквото искам, че ти си щастлив - със сламената шапка сред житата, сред полята, свободата да бъдеш себе си е най-голямото откритие. Така ми каза ти, разминахме се, ти - усмихнат, аз - озадачена. 

 

След много време, след много дълго време, зная каква свобода даваш на търсещите, не на затворниците. 

Отричащите те те приемат, признаващите те  - не те разбират, има ли по-голяма самота от това?

 

Ние с тебе просто се разминахме по пътя, през житата, през полята, през окосените ливади, в късния август, когато есента все още не е дошла, а лятото неистово иска да остане ....Ала си казахме всичко, което може да се каже. Само в един миг. 

 

Този миг на съприкосновение е по-важен от всички съприкосновния, за които съм чела досега. Моята душа до твоята. 

Благодаря ти, това ми дава сили, които никой жив човек не може да ми даде. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да попитам всички, прилагащи учението на Учителя, не изпитват ли поне малко неудобство?

 

И да ги попитам какво мислят за лицемерието?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тихо и кротко, дори страшно, изучавам всичко, чета всичко, разбирам всичко. 

 

Така винаги става, ще перифразирам - Господ знай, че никога не обича да се спори, нито препира с кого да е, нито пък желае с сила да принуждава свойте да испълнят волята му. Той желае всички ДОБРОВОЛНО и от ДОБРO СЪРДЦЕ  да се съобрязяват с вечните му действия и начала.

 

Не говори на хората това, което ти не разбираш и не пиши това, което ти сам не би чел, ако другий го бе писал.

Не мисли, че искам да да те карам да се отучиш да говориш и да четеш.

 

Кажи 2 думи на този свят през целия си живот, да останат за спомен за човечеството ....

 

 

Източник: НБКМ-БИА, Ф, 868, а.е. 114

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам следния въпрос: какво има предвид Петър Дънов, казвайки, следното?

 

Търсете моето царство и неговата правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа пр изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух. Аз съм близко всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки. Аз ги споделям. Вие сте ми близки на сръдцето. Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете духом.

 

НБКМ-БИА, Ф 868, а.е. 114, л 94-гръб

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×