Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Деяна

Кога си отива любовта ?

Recommended Posts

Силичките ни понякога не стигат и имаме нужда от почивка ,а в някой случаи това означава да се сбогуваме ,но отива ли си любовта ?Остава ли завинаги в нас ?И ако остава ,възможна ли е тогава почивката ?

Всъщност .... кога си отива любовта ?

Да си поемеш дъх понякога е по -трудно от това да издишаш .

Вашите мнения ... очаквам с нетърпение ! :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако една любов си отиде, това не е била любов.

(Съжалявам, не можах да го съкратя до две думи.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, ще кажа почти същото, но малко допълнено :)

Дори отишлата си любов е Любов, защото чрез нея Бог ни е учил на нещо... Важното е вътре в нас да не си отива доброто чувство, че всичко има смисъл, /макар и понякога да не сме го разбрали ;)/.

Любовта, която е въпреки всичко, дава свобода и е вечна, любовта може да си отиде...

Много е важно да можем да поемаме въздух и да издишаме, за това нека има разбиране и приятелство, изобщо има много фази на любовта, ако има разумност, може да се съхрани и изживее пълноценно.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяка любов между двама човека си има кръговрат. Ражда се, развива се и умира.

Един цикъл може да трае няколко месеца, а друг няколко живота.

Срщаш един човек. Научаваш и отработваш кармичен урок с него. След това идва следващия партньор.

Но съвременното лицемерно възпитание, булевардните романчета и продукциите на Холивуд създават фалшиви очаквания и представи за любовта. Затова човек си мисли, че няма любов след като свърши една, че някой трябва да е ВИНОВЕН за раздялата, че е позорно да кажеш на някой, че не го обичаш и т.н. И има скандали, живеене в тягостна обстановка, убийства.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам три отговора (поне): :3d_044:

1. Любовта никога не си отива, защото истинската е в нас, към Създателя и към нас самите.

2. Понякога имаме нужда от почивка, за да ревитализираме себе си, а после и връзката си.

Все пак сме хора и енергията и времето ни са ограничени - и нещо започва да страда. Но може да се излекува!

3. Понякога има връзки, които са се изчерпали и само Времето и натрупания ни Житейски Опит показват кое е любов, или влюбване, или страст, или заблуда, или прилепналост...

:3d_047::3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би все пак е хубаво да уточним какво имаме предвид под "любов" в тази тема - вътрешното усещане на човека или физическата близост с друг човек, т.нар. връзка?

Съвсем е възможно да има връзка без любов и любовта не предполага непременна връзка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша във форум Човешки взаимоотношения ... следователно имам предвид любовта между мъж и жена ,жена и жена ,мъж и мъж!

Пишете,че ако една любов си отиде ,значи не е била любов!Следователно би трябвало това да значи ,че човек цял живот може да обича веднъж ,така ли?

Малки сърца,малки очи ,малък свят.

Донка ... тя любовта и към другия е вътрешно усещане и физическа близост !

Много е важно да можем да поемаме въздух и да издишаме, за това нека има разбиране и приятелство, изобщо има много фази на любовта, ако има разумност, може да се съхрани и изживее пълноценно.

Съгласна!А какво ще стане обаче ако ти знаеш и разбираш това ,но човека срещу теб не знае и не го разбира?Тогава може ли да се съхрани според вас тази любов ?Рухва ... може би !

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ako има Любов, другият дава достатъчно свобода, за да си поемаме енергия на равни интервали и да не се налага да сме изчерпани.

Ако имаме Любов към себе си, също ще се стремим да се съхраним в нормално състояние.

Не че и при мен не е имало катаклизми, но точно чрез тях човек разбира.

( 54 думи :) )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силичките ни понякога не стигат и имаме нужда от почивка ,а в някой случаи това означава да се сбогуваме ,но отива ли си любовта ?Остава ли завинаги в нас ?И ако остава ,възможна ли е тогава почивката ?

Всъщност .... кога си отива любовта ?

Да си поемеш дъх понякога е по -трудно от това да издишаш .

Вашите мнения ... очаквам с нетърпение ! :P

Деяна,дори и 1000 човека да отговорят на твоите въпроси,не мислиш ли ,че това ще бъдат техните ,а не твоите отговори.

Препоръчвам една книга по темата:

"Кама сутра и седемте духовни закона на любовта"-Дийпак Чопра .

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Деяна,дори и 1000 човека да отговорят на твоите въпроси,не мислиш ли ,че това ще бъдат техните ,а не твоите отговори.

:lol::D Да,това са техните отговори ,но така обогатявам и себе си и моите отговори.

Модераторска бележка: Моля избягвайте негативни квалификации относно други потребители. Последните са забранени в този форум и сайт. Преди да продължите участието си, прочетете внимателно Правилата

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ако любовта си отива ,тогава що за любов е тя .

двама души могат да се разделят....

добре да речем, че пътищата им се разделят ,най-общо казано.

но те могат да съхранят, добрите и топли чувства помежду си .

"любовта е дълготърпелива ,пълна с благост, не се сърди ,не търси своето, всичко извиинява ,всичко претърпява , на неправда се не радва, а се радва на истина"...

....умее да прощава .

 а да умее да прощава някой,това вече е елемент на лична сила

или го имаш или го нямаш.

да отстъпиш, да простиш , когато те е заболяло.

http://www.vbox7.com/play:19047f8d

всичко добро ви желая.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Ние живеем в Любовта ; сиреч в Бога. Дали любовта си отива?Човек е способен да ти обърне гръб,но Бог никога.Онзи ,който обръща гръб не е носител на Божественото,не е носител на Любовта.За Любовта няма почивен ден,няма пенсия.Ние се учим да Любим. Затова са и страданията ,които ни се дават.Да ни насочат в правилната посока. А научихме ли се да Любим и враговете си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кога любовта между мъжа и жената си отива? Мисля, това е въпроса :)

- Когато пропускаме моментите да кажем и покажем, че обичаме

- Когато не сме се научили да замълчаваме, когато е необходимо

- Когато сме много критични

- Когато забравяме да благодарим

- Кагото забравяме, че трябва да бъдем лоялни

- Когато забравим, че щастието не зависи от богатството, властта или престижа, а от отношенията помежду ни

- Когато забравяме да започваме деня с усмивка

- Когато забравяме да се извиняваме дори, когато се смятаме за прави

- Когато забравяме да се радваме на успеха на любимия

- Когато забравим, че доверието е най-важното условие за добрите отношения

- Когато забравим, че трябва да правим за любимия повече, отколкото е необходимо

- Когато подценяваме силата на добрата дума и на добрата постъпка

- Когато забравим да се смеем и да проявяваме чувството си за хумор

- Когато се страхуваме да кажем, че сме сгрешили

- Когато се страхуваме да поискаме помощ от любимия

- Когато правим компромис с почтеността си

- Когато забравим да проявим уважение към работата на любимия, независимо от естеството й

- Когато изпускаме магията на мига, защото умът ни е зает с бъдещето

- Когато самостоятелно вземаме прибързани решения

- Когато забравим, че зад големите проблеми се крият големи възможности

- Когато забравим, че нашето щастие зависи от щастието на любимия

- Когато не се учим от грешките си, а постоянно ги повтаряме

- Когато забравим за силата на добрата дума

- Когато не умеем да оценяваме добрите постъпки

- Когато не умеем да обичаме безрезервно

- Когато заради големите планове забравяме да се радваме на малките неща

- Когато забравяме да подкрепяме любимия

и т.н., все наглед дребни неща...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В "Книга на промените" е казано:

"Цял един град може да се премести на друго място, но не и един кладенец.

Влюбените се срещат, утоляват жаждата си, построяват къща и отглеждат деца около кладенеца, ако поискат.

Но, ако единият от двамата реши да си тръгне, кладенецът не може да го последва.

Кладенецът на Любовта е в теб самия - винаги пълен с чиста вода.

Намери го!"

"Любовта няма друго желание, освен да се изпълни."

Халил Джубран - "Пророкът"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша във форум Човешки взаимоотношения ... следователно имам предвид любовта между мъж и жена ,жена и жена ,мъж и мъж!

Пишете,че ако една любов си отиде ,значи не е била любов!Следователно би трябвало това да значи ,че човек цял живот може да обича веднъж ,така ли?

Малки сърца,малки очи ,малък свят.

Донка ... тя любовта и към другия е вътрешно усещане и физическа близост !

Много е важно да можем да поемаме въздух и да издишаме, за това нека има разбиране и приятелство, изобщо има много фази на любовта, ако има разумност, може да се съхрани и изживее пълноценно.

Съгласна!А какво ще стане обаче ако ти знаеш и разбираш това ,но човека срещу теб не знае и не го разбира?Тогава може ли да се съхрани според вас тази любов ?Рухва ... може би !

Любовта между мъж и жена, жена и жена, мъж и мъж по-различна ли е от любовта към цветето, към слънцето, към птичките и към света, в който сме се родили? Забравих да спомена и любовта към себе си...

Пишем във форум човешки взаимоотношение и затова е хубаво да знаем, че пишем за човешките отношения. Интересно е да се дискутира и какво става вътре в самите нас под влияние на тези отношения.

В този смисъл споменах с две думи :) (както е желателно да се пише), че ако любовта, която сме изпитвали в рамките на някакви интимни отношения, е охладняла, т.е. отишла си е, то ние не сме изпитвали любов, а привличане, влюбване. Ако наистина е било любов, то тя няма да зависи от това какви са нашите отношения.

Чебурашка:

Кладенецът на Любовта е в теб самия - винаги пълен с чиста вода.
:thumbsup:

Според мен, любовта не е броимо съществително за разлика от понятието връзка. Обичам веднъж, втори път, трети път - този урок вече сме го минали в този живот. Още обичам момчето, в което бях влюбена в гимназията - макар и да не сме се виждали от години. Радвам се на успехите му, пожелавам му да има светлина да разреши проблемите си, да има силите да понесе неприятностите си. Обичам всичко, което преживяхме заедно и съм щастлива, че всеки от нас пое по своя път.

Обичам и бившия си съпруг - и сега го обичам много по-чисто и истински, отколкото когато живеехме заедно. Отказах се от живота ни заедно точно защото осъзнах, че ако наистина го обичам, трябва да го освободя от присъствието си близо до него, да го освободя от грижите си, от грижите, които той смяташе себе си за длъжен да полага за мен... и от много други неща, които съпровождаха близостта ни - физическата. Сега той ми е близък дори повече - разбирам го по-добре... :feel happy:

Сега се смяхме много с мъжа до мен, като преброих още колко мъже нося в сърцето си заедно с него... цял автобус ... и има място за още... :D

А сега на въпроса: кога си отива любовта?

Таня е направила чудесен списък! Бих само го озаглавила "Кога си отиват добрите отношения?" или "Кога си отива тръпката?"

Да добавя към тях - усмивката, прегръдката, тръпката си отиват, когато сме обичали не човека, а своята "картина" за него. Когато човекът откаже да бъде напъхван в нашия калъп "любим човек", чупим калъпа и казваме, че любовта си е отишла. Направим ли следващия калъп, нацелим ли друг за вкарване в него, един ден и той ще се счупи (т.е. ще го счупим ние самите). И така може би сърцата ни ще изглеждат големи, очите ненаситни, света безкраен и интересен, но дали няма да е точно обратното? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Любовта" си отива, когато е била добре маскирано очакване.

"Любовта" си отива ,когато е била зле маскирания егоизъм.

"Любовта" си отива, когато са се счупили доспехите на страха.

Любовта не може да си отиде, защото тя се ражда отново всеки момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един човек тази вечер ми каза следното "Да,любовта си отива и в това няма нищо страшно" .И това е така .Всичко в този свят си отива .Каза и това "Фактът, че е същестувувала я оправдава за съществувавенето й" .

Обичам те Лимонке !Извинявай ,че те цитирам ,но думите ти са толкова простички ,че нямаше как да ги пренебрегна.

Само един слаб човек за мен може да си мисли,че щом една любов си отива... тя не е любов .Такива хора не могат да понесат загубата и за утеха им е "Това не е било любов" .Най-истинската любов е най-абсурдната ,най-трудната ,най-лудата .

Някои хора са се родили с една слабост - любов и живота ,съдбата ,както искате ги наричайте ,непрекъснато ги удря там ,за да се учат .Така любовта се превръща в най-великия учител и учи когато си отиде .

Не съм съгласна,че се ражда всеки момент.Отиди го кажи това на някои ,които е усетил 10-те меча забити в сърцето му.След подобна загуба ...трудно понасяш дори и себе си. После и това минава разбира се ... срещаш нова любов ,обичаш и когато му дойде времето се сбогуваш !

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Когато човек не може да понася дори и себе си , значи се е простил с нещо друго , не с любовта.

Страданието не е следствие на загубена любов -Никога.

Когато човек разбере истинския смисъл на страданията си и започне да ги изследва , тогава може и да поразпита за любовта.

Едно нещо не може да се загуби , ако първо не се придобие.

Както и човек не може да открие себе си , ако първо хубавичко не се изгуби.

Любовта е едно от най- трудните за усвояване неща в това съществуване на човечеството, това е дума доста всеобхватна, за да се принизява до една единствена връзка между двама човека в тоз огромен свят.

И ако само това се разбира под любов и ако това е великата загуба на любов ,ок.

Но явно грешно си тълкуваме чувствата.

Няма нищо фатално в това двама души да се разделят, но това в никакъв случай не е загуба на любов.

Няма нищо фатално в това някой да умре, но това също не е загуба на любов.

Фатално е обаче, ако някой си втълпи, че само и единствено един човек е "достоен" за получаване на неговата "любов" и след подобна раздяла обяви ,че любовта я няма или си отишла и т.н.

Но разбира се това са крачките на всеки отделен човек, достатъчно различни и достатъчно много, за да съвпаднат с който и да е друг.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек идва на този свят със своята Карма.В този си живот той трябва да научи ненаученото от минали прераждания и да получи нови уроци.Любовта(обикновената човешка любов) е урок.Срещаш някого,обичате се,но след време любовта изчезва и се разделяте(не е задължително!).Идва нова любов и т.н.(При някои хора любовта е една и остава за цял живот,но това е голяма рядкост-тази любов е Съдба)Причините за угасване на любовта са неизброими.Всеки трябва да анализира своя си случай и да разбере защо се е получило така(това не означава,че поуките ще помогнат следващата любов да не угасне!)Щом една любов си е отишла,така е трябвало да стане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любов, привързаност и правене на разлика между двете – просто е.

Боли когато е имало привързаност, зависимост, желания, навици, очаквания. Това са „екстри“ към любовта, които хората добавят. Често се случва обаче от много подправки в ястието да изгубим истинския му вкус. Любовта си отива точно в този момент. Или по-скоро бива заглушена.

П.П. Това „просто е“ в първото изречение, разбира се беше шега – колкото вярна, толкова и невярна.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Колкото повече емоции и чувства за вложени и инвестирани в една любов, толкова по-дълго се отлага и краят й - право пропорционално.

Иначе, любовта си отива по-рано само при единият, краят не идва никога едновременно и за двамата.

Но, както всеки разбира, че е влюбен, така и всеки усеща, че е разлюбил ...

Поздрав за интересната тема :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скоро прочетох една мисъл ТУК която остави много силен отпечатък в мен:

"Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път"? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта."

„Дробни отношения”, МОК, 13 април 1934 г., София, Изгрев

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi_ts Любовта не е само любов между мъж и жена ,но темата обхваща само тази част .

Не знам ти как си тълкуваш чувствата ,но явно дори не знаеш какво е това !

Няма нищо фатално в това двама души да се разделят, но това в никакъв случай не е загуба на любов
Как да не е загуба на любов?На какво е ?На крава ли ...

Няма нищо фатално в това някой да умре, но това също не е загуба на любов.

Ми не е .Мисля ,че имаше тема за смъртта .Тук говорим обаче за това ,кога си отива любовта.

Фатално е обаче, ако някой си втълпи, че само и единствено един човек е "достоен" за получаване на неговата "любов" и след подобна раздяла обяви ,че любовта я няма или си отишла и т.н.

Не говорим за достойни и т.н. Такива разделения да не се ползват.Не знам ... ти сигурно ,като обичаш някои мъж,обичаш още сто такива.

Елф бих се радвала да коментираш цитата ,които си написал в поста си.

Станимир ти някога обичал ли си без да имаш очаквания,желания,надежди и привързаност към обекта на обичта ти ?В случая към жена ,защото този тип отношения обсъждаме тук.

Как може да обичаш някои ако не ОЧАКВАШ с нетърпение целувките му,думите ... прегръдките?Как може да обичаш някои ако не се НАДЯВАШ ,че той е човека за теб,че трудностите ще преминат и ще настъпи по-добър период за вас ?Как може ... ако нямаш ЖЕЛАНИЯ към този човек ?Ако не го желаеш до теб ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Деяна, наистина ли искаш да чуеш отговорите на тези въпроси тук в този форум?

Ако е така на повечето от тях е отговорено много обстойно в многобройните теми.

Но в едно си права, аз не зная какво е Любов.

Твърде далеч съм още от обхващането на това чувство.

Съмнявам се също в знанието и на повечето хора относно любовта.

Виж обичането го разбирам добре, много егоцентрично чувство, обвързано с взимане-даването.

Аз те обичам, значи и ти трябва да ме обичаш, но това не е любов.

Вече написах, кога си отива "любовта", за която ти така упорито говориш.

Изразих мнение и кога не може да си отиде.

Цитата на Елф е прекрасен и не мисля, че ако някой се заеме да го тълкува, друг би го разбрал.

Всеки за себе си трябва да го разтълкува.

И да помисли.

Да не съди.

И да не обвинява.

А Любовта дори между мъжа и жената ,ако е дошла не може да си отиде.

Единственото що годе подобно сравнение, което мога да дам е майчината любов.

Каквото и да стане детето и -добро,лошо.....тя не губи майчината си любов.

Същото е и с партньора.Но ако се постави един списък с условия, опаше се на врата му задължаващо внимание, обаждане по 10 пъти на ден, за да се каже "колоко много те обичам", очакване на внимание и добри жестове..... и се прощаваме с Любовта.

На такива места тя не идва, тя не си отива, тя просто не идва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир ти някога обичал ли си без да имаш очаквания,желания,надежди и привързаност към обекта на обичта ти ?В случая към жена ,защото този тип отношения обсъждаме тук.

Вероятно не, но любовта си е любов, привързаността – привързаност. Това са две различни неща. Това че при 99.99% от хората двете вървят ръка за ръка не означава, че са едно и също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×