Jump to content
Порталът към съзнателен живот
veselinvalchev1981

Как и кога се запознахте с учението на Петър Дънов?

Recommended Posts

:) Теодора Андреева,

Мисля че думите от песните са на Ватански език... Друг може да каже повече (напр. Диди или Aorhama или някой друг)

Добър въпрос е и на какъв език е "Беинса Дуно"...

:) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ватан = Отечество, Родина (Урду). В преносен смисъл вероятно може да се употреби и за Духония Свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох книгата разбира се и от тогава не съм спирал, май не се изразих добре в предния пост!!!

Здравей Alexander1303 :thumbsup2: Ами защо не прегледаш тази книжка, може би теб е чакала? Все нещичко може да ти хареса. И аз започнах така, преди 12 години... :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Теодора Андреева,

Мисля че думите от песните са на Ватански език... Друг може да каже повече (напр. Диди или Aorhama или някой друг)

Добър въпрос е и на какъв език е "Беинса Дуно"...

:) :)

Благодаря, ще почета по въпроса за ватанския език :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

С първите беседи на Учителя се запознах около началото на 1992. Чета и препрочитам непрекъснато. С годините в мен нараства убеждението, че все още не съм започнал да го опознавам истински. Това е нещо необятно дълбоко и велико, изказано със смайващо прости думи. Веднъж сънувах Учителя и попитах защо нещата са изнесени тъй опростено. Отговори ми с едно единствено изречение: "Заради съзнанието".

За величието, благородството и могъществото на една сила може да се съди по степента на нейното смирение. Според мен, малцина осъзнават или поне усещат това. Смирението е изначалното отношение към Древния Корен на реалното ни съществуване. Себепознанието е безкраен път на завръщане в самите нас.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

един ден гледах по тв-то нещо за книга "сила за живот"/нещо от рода на това как да отслабнем/...реших че ще си купя тази книга, но когато отидох на щанда за книги видях книгите "Сила и Живот"1 и 2 том...и си ги купих :)

Когато зачетох разбрах че не е книгата, която първоначално исках, но така ме грабна всичко в нея че започнах с такъв интерес и Любов да си купувам всичко, което намеря на УЧИТЕЛЯ...

това беше през 96 година/бях в 7-и клас/....след това започнах да си чета и книги за хиромантия, графология, физиогномика, френология, астрология и т.н

Но мога да кажа че момента в който открих Учителя за себе си-беше много важен за мен, защото четейки неговите беседи станах това, което съм...изградиих принципите, които имам и доизграждам и мисля в правилната посока си мисля :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 6 август 1986 година имах видение: Пред мен се появиха седнали един до друг, облечени в бяло, белобрад и благообразен старец и по - млад от него мъж. Старецът ме гледаше благо и с огромна любов. Усетих как между нас се създава някакво силно магнитно поле и му го казах. Той само се усмихна, след което заедно с по - младия мъж се издигнаха и сякаш се дематериализираха, изчезвайки от погледа ми. У мен се запечатаха телепатично думите на стареца: "Аз съм твят духовен Учител!"

Трябва да спомена, че преди това се занимавах с йога, бях ръководител на студентски клуб и търсех усилено своя Учител. След гореописаното видение, един приятел ми предложи едно томче с беседи на Учителя - "Ликвидация на века". Прочетох го и останах изумен - каква огромна мъдрост имало в България, а ние да не я познаваме и да си мислим, че само в Индия може да се открие мъдростта. Известно време след това за пръв път отидох в дома на Павлина Даскалова в Търново и... какво беше удивлението ми, когато на една от стените видях окачен потрета на същия старец, който ми се беше явил във видение. Попитах я кой е той, а тя ми каза:"Това е Учителят - Петър Дънов." Същата година се качих на молитвения връх на Рилските езера и се помолих да имам поне едно томче с беседи на Учителя. След десетина дни една сестра от Братството, като разбра за желанието ми, ми подари "Законът на любовта", защото й се дублирала. По - нататък така се стекоха нещата, че в момента Братската библиотека с всичко излизащо от Учителя се намира в дома ми.

Ти си благословен.

Запознах се с учението на Учителя през1971г на 17 годишна възраст. Преминах през много различни периоди в живота си - трудни и прекрасни. Учението винаги ми дава сила и тлясък да продължа напред. Винаги се случваше така, че решавах проблемите и задачите благодарение на познанията си придобити от беседите на Учетеля. Те са неизчерпаем извор на знание и мъдрост, те сочат посоката по която трябва да вървим, те са най-голямата богатство до което може да се докосне човек. Не е достатъчен за съжаление един живот за да можеш да вземеш всичко. Поне можем да опитаме.

Редактирано от Mdrya1953

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

от няколко години започнах да усещам живота по друг начин...е,имах си причина ,разбира се...

незнаех нищо за Учителя....случайно попаднах тук,на това място...и оттогава постоянно чета това и онова за Дънов ...вече се престраших и във форума да вляза с трепет и вълнение :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

За учителя Дънов разбрах преди 12г., бях в 10-ти клас когато попаднах на една малка книжка за ученика съвсем случайно в една библиотека.Книжката така ме заинтригува, че исках да я имам и тъй като беше от библиотека си я преписах на тетрадка.Година по късно моя преподавателка в училище ме въведе донякъде в учението на Бялото братство и ме научи да обичам планините но за съжаление на Рила все още не съм била.Подари ми негови книги и касети с музика( много съм и благодарна за кето).От тогава срещам много дъновисти(уж случайно но няма нищо случайно), за съжаление някои от тях са превърнали учението в догма но това е друга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Радвам се и споделям написаното от теб, Калина!

Моята първа книга - както и на теб "случайно" попаднала в библиотеката ми - беше Книга за здравето. Втората - Изворът на доброто. Втората промени изцяло живота ми - преобърна понятията, с които бях живяла до 44тата си година.

Как е заглавието на онази малка първа книжка, която намери в библиотеката? С какво тя толкова те заинтригува на толкова ранна възраст?

Какво ти харесва и привлича в хората, които срещаш? (За другите - това е нещо нормално във всяко учение).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, първа книга със словото на Учителя,която прочетох и ме плени беше "Българската душа",това се случи преди около три години.Но моето запознанство с неговата личност се крие още в детството ми,когато майка ми ми разказваше увлекателно за неговата личност,за Бялото братство.Струваше ми се като приказка.Удивителното е колко много години е трябвало да минат до първата ми по-задълбочена среща с неговата философия и че през всичките тези години Той е имал място в сърцето ми,просто е чакал да узрея за това. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все забравям да питам ... Какви са тези неразбираеми думи в някои песни, като например "фюр фир фен", "аин фаси"и др., и откъде идва името Беинса Дуно?

:) Теди, ако някой ти е отговорил на въпроса моля да бъда извинена,че ще го направя и аз :)

Мъдрите никога не дават готови отговори. При тях разговорите са като в приказка (но за порасналите) и за това дадените формули са във този вид. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

всеки ден всяка нощ всеки месец всяка година до 100 години Учителят е с мен

"Давам ви следните думи: “Сила, здраве е богатство”. Тия думи ще ги изпеете. Всички неща, които не са направени хубаво, имате право да ги критикувате, но хубавите неща не можете да критикувате. Умният човек, добрият човек, силният човек не може да критикувате. Си-ла - това са два тона. Тук има слизане отгоре надолу. Къде е ударението? На първата сричка. Тия думи могат да се изпеят по много начини, но има само един истински начин. Когато пеенето ви е в съгласие с природата, вие придобивате нещо; не придобивате ли - не пеете хубаво. Ако не пеете хубаво, ще ви критикуват. Аз говоря за музиката, при която се придобива нещо. Музиката дава разположение. Най-първо ще пеете тихо и след като се научите да пеете хубаво, ще пеете по- високо. Хората непременно трябва да пеят. Казано е: “Пейте и възпявайте Господа в душата си”. Нека да започнем изпяването на тези думи. (Учителят много пъти изпя тези думи: “Сила, здраве е богатство”.) Всички хора съставляват възможности. Те са едно благословение. Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество, всяко дърво и другите същества са възможности. На всичко трябва да се радваме. Това са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте един свят на възможности. Я изпейте сега тия думи. Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен. Силата дойде от невидимия свят. Гениите на музиката я изпращат. Необходимо е човек да има спокойствие в душата си. Всеки човек трябва да се владее - и млади, и възрастни, и стари - понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте, че нещо не е станало. Радвайте се, че не е станало. Радвайте се на всички страдания, които са дошли. Всичко, което става в света, ще се обърне на добро. (Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с мощните сили в природата. Вятърът като дойде, той раздвижва листата. Те се движат в зависимост от неговата сила и от неговото разположение. Когато дойде Духът, когато пристигне Божественият Дух, той знае как да раздвижи човешкия ум и човешкото сърдце. Оставете във вас Божественото да действа.

Реалността ни носи постоянно една вътрешна утеха. Казахме: “Сила, здраве е богатство”. Тогава ще дойдете и до следните три думи: Път, Истина, Живот! Как ще изпеете тези думи? За три месеца пейте песента “Сила, здраве е богатство”. Развейте знамето! Като станете от леглото, запейте тези думи из стаята. Ако някой ви гледа отвън, ще каже: “Какво прави този човек?”

Колко работи ни пържат! Колко работи ни стягат! Когато имате ставен ревматизъм, или неврастения, или главоболие, това не е ли стягане? Онези от вас, които са нервни, да пеят “Сила, здраве е богатство” и ще се излекуват! Никакви други церове. И онзи, който има болки в корема, и той по същия начин да пее: “Сила, здраве е богатство”. Така ще се излекува."

Източник

* "Сила, здраве е богатство" - можете да изтеглите мелодията на песента например от тук: Сила Жива CD1 - музика за медитация

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Възможно ли е да има някакъв символизъм в светските имена на Учителя : Петър ( камък), може върху този камък Бог да е решил да гради нещо ново. Дънов - от дъно, дълбочина, дълбочина в мъдростта и любовта. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно ли е да има някакъв символизъм в светските имена на Учителя : Петър ( камък), може върху този камък Бог да е решил да гради нещо ново. Дънов - от дъно, дълбочина, дълбочина в мъдростта и любовта. :hmmmmm:

Скъпоценният камък на дъното, който е вечен (константа), може да бъде видян само когато вълните на ума утихнат. Това може да бъде тълкувание в светлината на Раджа йога. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно ли е да има някакъв символизъм в светските имена на Учителя : Петър ( камък), може върху този камък Бог да е решил да гради нещо ново. Дънов - от дъно, дълбочина, дълбочина в мъдростта и любовта. :hmmmmm:

Скъпоценният камък на дъното, който е вечен (константа), може да бъде видян само когато вълните на ума утихнат. Това може да бъде тълкувание в светлината на Раджа йога. :)

Ако горното дето е написано от двамата е вярно, то тогава всеки носещ името на екранния герой Дънкън Маклауд, би следвало да е безсмъртен и нИвИроятен майстор на катаната!? :rolleyes: ... :lol: ... :D

Ако е така, веднага отивам да си сменя името и никой да не е посмял да ме изпревари!!! :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно ли е да има някакъв символизъм в светските имена на Учителя : Петър ( камък), може върху този камък Бог да е решил да гради нещо ново. Дънов - от дъно, дълбочина, дълбочина в мъдростта и любовта. :hmmmmm:

:) Хриско самият той(Учителят е говорил много за важността на името на всеки от нас). :) Още повече да не забравяме датата на която е роден и следващите дати когато е вселяван. В живота ни всичко има смисъл и значение. Вярвам,че няма случайности, а закономерности и задачи. :) Така името на всеки включително и неговото,заедно с рожденната му дата не е случайност. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата

В детството си, живеех на село. Гледаха ме баба и дядо. Когато бях на пет години, си замина братовчед на майка ми. След погребението му, може би месец или два, една нощ си представих как го затварят в ковчега. Представих си какво е, ако аз съм там. После цяла нощ баба ми и дядо ми се опитваха да ме успокоят да не плача. На въпросите им – защо, нищо не можех да обясня. Не можех да приема, че човек умира, разлага се тялото му и нищо.

Тази мисъл ме преследваше близо петнадесет години. Не смеех да я допусна в съзнанието си, защото предизвикваше буря от ужас, страх и някаква невъзможност.

Студенството ми започна заедно с промените в страната. Литература – бол. Астрологията вече ми бе хоби. По това време онази мисъл стана като планина. И докато се борих с нея, неусетно приех, че тя е абсурдна. В душата ми се просмука усещане за нещо, което нямаше как да обясня, но което ми носеше невероятно успокоение.

Последваха двете най-мрачни години от живота ми. Минавах през инфлексната точка. По това време се появи една жена и ми говори за Учителя, за Паневритмията, за думите му. Виждайки за пръв път снимката му (единствената, на която се усмихва така насърчително, благо и омиротворяващо), ме връхлетя дълбока вътрешна болка и се разревах. Нещо се къртеше вътре в мен. И колкото повече го гледах, все по-леко и по-леко ми ставаше. От очите му един рубиненорозов лъч се излъчи и потъна в сърцето ми.

В следващите няколко месеца, проумях, че идеята за Бог е била вече оформена в съзнанието ми. Но срещайки Учителя, проумявайки, че тези негови думи са ми липсвали, нещата си застанаха на място. И прекрасното за мен е, че много от моите мисли и търсения, ги срещнах/срещам в неговите беседи. Като че-ли си спомнях, чрез думите му, нещо, което вече знаех.

Та така за моята вяра в Бога. Тя е същност и смисъл. Тя е начин на живот.

Всеки от нас, рано или късно, ще се усети и проумее присъствието на Бог. Пожелавам на всеки това да се случи колкото се може по-рано.

(Светлина на Душата на сестра Венета!)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Чрез моя близка, която за мен беше като духовен учител, когато ученика е готов, учителя е дошъл.Предаваше ми знания, книги и  изборът е как вече да прилагаш това учение.То се дава според мен на човек да осмисли житейския си път и да го извърви достойно, за каквото си пратен на земята да го изпълниш.Лесни отговори няма за нищо, в този свят. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Словото на Учителя,започнах да чета през пролетта на 1998год.Най-интересното е друго,че моя прадядо-дядо на майка ми е от с.Градец Котленско и там е имало малко последователи на Учителя.Дядо ни е бил един от тях,предан и добър служител на Бога.Всички са знаели в селцето за неговите идеи и никой не му е пречил,напротив всички са го обичали ,понеже е бил чиста и добра душа.Но след идването на комунистическия режим и изгарянето на книгите на последователите на Учителя,както и от тормоза ,който им е налаган ,дядо си е заминал.

Пред пролетта на 1998 година,една свежа утрин /наричам го за себеси пробеждане/ ,моя близка ми каза ,че е впечатлена от "Дъновистите",които играят "някакви танци"в кръг!!.Без грам колебание на следната сутрин аз и майка ми бяхме вече при тях.Играеха тихо,концентрирано и едвам се долавяше песен ,която те пееха.Аз и майка ми не смеехме да мръднем.Това първо докосване до Паневритмията никога няма да забравя....Това беше вълшебна ммузика и прекрасна гледка...От там започнахме да купуваме книги с беседи на Учителя от близката книжарница,които до тогава никога не бяхме и предполагали ,че съществуват,защото знаехме отношението на света,към словото на Учителя и неговите последователи....Четяхме всичко на един дъх и много скоро майка ми влезе в братската школа,а аз на по късен етап,понеже настъпи объркване в представата на моя мъж и съмнения,че жена му е "сектантка"!!

Книгата,която прочетох тогава,беше "Книга за здравето".Тогава вече си отговорих и на въпросите ,защо дядо е бил вегетарианец...Не се минаха много месеци и аз отхвърлих месото с голяма лекота.

Благодаря на Словото на Учителя,Благодаря на безценните лекции и беседи ,които Учителя ни е дал.Благодаря за осмисления живот !

"Любовта е извор,тя живота ражда"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях в тежък период от живота си и бях болна.Плачейки от безсилие съм заспала.Сънувах белокос и белобрад възрастен мъж който се беше надвесил над мен и ме гледаше изпитателно и дружелюбно.Не го познавах.След няколко дни на "Славейков" ме привлече една книга -"Нова книга за здравето".Купих я и както я разглеждах на задната корица видях лика от съня си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×