Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Целта на духовния Път

Recommended Posts

Интересни посоки за размисъл от мисълта за деня:

"Ценна мисъл за деня:

Когато започваме да водим духовен живот, това, което е от значение, е просто: Трябва да сме сигурни, че нашият път е свързан със сърцето ни. Множество други виждания ни се предлагат на съвременния духовен пазар. Велики духовни традиции предлагат разкази за просветление, благословение, познание, божествен екстаз и за най-висшите възможности на човешкия дух... Макар че обещанието да достигнем такива състояния може да се изпълни и макар че тази състояния действително представят ученията, в някакъв смисъл те са също една от рекламните техники на духовната търговия. Те не са целта на духовния живот. (Джек Корнфиилд)"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И пътя, и ние трябва да го имаме сърцето, а и този, който ни го преподава! Както за "Пътя", така и за всеки друг домейн! ;)

:thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересни посоки за размисъл от мисълта за деня:

"Ценна мисъл за деня:

Когато започваме да водим духовен живот, това, което е от значение, е просто: Трябва да сме сигурни, че нашият път е свързан със сърцето ни.(Джек Корнфиилд)"

Да! Не винаги чета мисълта за деня, но днес сутринта нещо ме накара да я прочета и се замислих. Пътят, по който се движа е напълно според сърцето. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Има ли Път, целите са поне две- едната е да бъдеш пътник, и да го извървиш...а другата- да приватизираш някоя отбивка и да отвориш окултна "скара", да продаваш окултен "швепс", да слушаш разказите на отбилите се пътници..а някой ден, може да си спестил и за окултно ферари- само с него последните ще станат първи...а първите с изтъркани подметки ще цъкат с език...ама да не са се отбивали за "скара" и "тоник"...

Има ли Път, всяка цел е излишна..Целта е "шпионка в бъдещето", а Пътят нинаги е предлагал само едно- настоящето...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Има ли Път, всяка цел е излишна..Целта е "шпионка в бъдещето", а Пътят нинаги е предлагал само едно- настоящето...
:3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Че целта на Духовния път е важно да се знае- няма две мнения (а стотина тук, но това поне показва, че въпросът е достатъчно важен). Е, като не знам- гледам какво са разбрали другите. В "Хармонизиране на човешката душа" - т.1 , Боян Боев цитира Учителя: "Нашата погрешка е, че искаме да намерим щастие на Земята. А Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място" . Обаче сега сме на Земята. Оттук разбирам, че ще трябва да измина някакъв път, докато намеря другото място.

А ето какво казва Коменски във "Велика дидактика", в уводната част:

За всеки от нас тук е отреден троен живот и тройно място за престояване. : майчината утроба, земята и небето. Преходът от първото във второто става чрез раждането, от второто в третото- чрез смъртта и възкресението, третото е във вечността. В първото място ние получаваме само живот с началата на движението и сетивата, във второто- живота, движенията и сетивата с началата на духа, в третото- абсолютна пълнота във всичко.

Първият живот е подготовка за втория, втория- за третия, а третият е сам за себе си, без друга цел. .... Първото и второто местопребивавате са нещо като работилници, в едната от които се създава тялото, за да се използва в живота, който ще последва, а в другата- разумната душа за използване във вечния живот."

И от двата цитата следва, че по време на земния живот човек би трябвало да се подготви. Може това да е целта на вървенето по духовния път. А крайната цел на Пътя- достигането до състоянието "Божий образ и подобие". Както и в други мнения преди моето е казвано- "Завръщането в Божието Царство", "Завръщането на блуднния син" и т.н.

Не може да е абстрактна тази цел. Иначе цялото християнско учение излиза една неприложима абстракция, а има доказатества, че не е така, че е приложима реалност!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Път и цел...Пътят не е обвързан с Цел, Целите са само за човека- като начало да намери Пътя- а това е като за връщането на блудния син; Когато постигне друга цел, и стане образ и подобие на Бог- значи човек вече знае и да върви по Пътя...Пътят сам о по себе си е Живота- а Живота е нещо необятно, само вечността може да обхване Живота- ..и това е живот вечен, да позная Тебе, Единния и истинен Бог- това не може да бъде цел- целите на човека са само две- да отрие Пътя, и да се научи да го следва без да се отклонява; самия път няма цел-Живота е проявление на Бог, и Бог е неделим от Живота, и така пътя е цел сам по себе си..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Може и да си прав. Може завръщането на блудния син да е самото намиране на пътя. Но "Божият образ и подобие" не ще да се реализира в това тяло. Което не ззначи, че твърдя, че то е излишно. То е един чудесен инструмент. Но е добра да знаем за какво и как да го използваме, какво е предназначението му.

Спомням си един разтърсващ филм- "Покаяние" В края на филма се появява една старица, с онези изумителни старчески очи, от които наднича мъдрост и смирение, надскочили ограниченията на времето, за разлика от съсухреното тяло. Тя среща на улицата един човек и го пита: "Този път води ли към храма?" Не помня точния му отговор, някакъв вариант на "Не!" ; но никога няма да забравя нейния поглед. И новият и въпрос: "А за какво има път, който не води до храм?"

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Божият образ и подобие е нашата Душа- в тялото ни такова каквото е сега, Душата не присъства, но можем да я привлечем и да създадем условия в нас, и постепенно да се слеем с Душата си изцяло. Душата ни е "органа" чрез който можем да се придвижваме по Пътя.- Душата е като асанвсьор, който свързва физическото ни тяло и Монадата,откоято произхожда нашата Душа. Признак за "движението" в този случай е преминаването през мистерията на смъртта и възкресението- след всяко придвижване ние се сливаме с Твореца, въпросът е в това, че на физическои ниво единственото което Бог ни предлага като проявление е Любовта Си- Любовта е основната "храна" с която Душата ни Живее. Когато всяка клетка от тялото ни възприеме проявлението на Бог- Любовта, тогава най-слабата сила във вселената- Любовта (тя е най-слаба, защото не е полярна сила, неутрална е, и не може да променя същността си- Любовта си остава Любов, а това означава, че Любовта е стабилна и непроменяща се откъм енергия "система", а системите са толкова по-стабини енергийно, колкото нивото на енергия в тях е по-ниско), във всяка клетка от тялото ни изпълни цялотони тяло- Любовта на Цялото, което е нашето тяло, може да се придвижи по Пътя- а движението се нарича трансфигурация, и прилича на процеса, в който гъсеницата спира да се храни, пуска "нишка", образува пашкула си, и преминава през стадиите на метаморфоза....и така, от пъплеща по клоните и лепкава "буба", резултатът е прекрасна хвърчаща пеперуда..но и това не е е цел, а е само условие, среда, пеперудата е инструмент....човек е много повече от пеперуда, и в развитието си, ние имаме възможност да познаваме само няколко от стъпалата, които имаме да изкачим..а какво са две-три-пет-осем стъпрала пред брой, който само безкрайността може да "изпълни"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божият образ и подобие е нашата Душа- в тялото ни такова каквото е сега, Душата не присъства, но можем да я привлечем и да създадем условия в нас, и постепенно да се слеем с Душата си изцяло. Душата ни е "органа" чрез който можем да се придвижваме по Пътя.-

Напълно съм съгласна! И констатацията на този факт не бива да се разглежда като черногледство, а като проява на отрезвяване. И да си повтаряма много пъти, че сме богове, че сме божествени, уви, това няма да ни помогне никак... Но ако поизтрезнеем от това отчаяно опиянение- има шанс, наистина. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта на духовния път- само едно мога да кажа:

Тази цел никой незнае, но ако човек следва сърцето си той малко по малко ще я достигне! Може би точно това е част от целта, да докажем дали сме способни да я достигнем. Например фаровете на една кола осветяват на 50 метра пред колата, но въпреки това през нощта може да стигнете за където сте тръгнали само виждайки тези 50 метра пред вас. Ако светлината на сърцето ви осветява пътя, то вие ще стигнете до целта си! Така го чувствам аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта на духовния път- само едно мога да кажа:

Тази цел никой незнае, но ако човек следва сърцето си той малко по малко ще я достигне! Може би точно това е част от целта, да докажем дали сме способни да я достигнем. Например фаровете на една кола осветяват на 50 метра пред колата, но въпреки това през нощта може да стигнете за където сте тръгнали само виждайки тези 50 метра пред вас. Ако светлината на сърцето ви осветява пътя, то вие ще стигнете до целта си! Така го чувствам аз.

Чудесно сравнение с фаровете в нощта!

Много са ограничени човешките възприятия. Ние не виждаме инфрачервената светлина, не чуваме ултра звука и т. н. .Звездата Антарес, примерно, е толкова голяма, че би "побрала" в себе си Слънцето заедно със останалите планети до Юпитер включително! (по-точно е 4/5 от орбитата на Юпитер)

Мисля,че дълбоко в душите ни е заложено знание за смисъла на живота и духовния път. Внимавайки да не "изпускаме" духовната нишка, ние при всички случай ще напредваме и ще се движим в правилната посока. Нищо, че ни е трудно да обхванем целия път и да асимилираме някои понятия като "БЕЗКРАЙНОСТ". Придвижваме се стъпка по стъпка и Любовта е нашия сигурен фар в мрака. Мисля,че водени от Любовта няма начин да сбъркаме пътя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да има цел трябва да има път, а кой е успял да даде определение за Път.

Направим ли го губим Пътя, а след неги и целта.

Следователно няма цел.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама ... нищо не пречи да се върви по път, на който не сме дали определение. :) То докато си даваме определения, явно не вървим! А и пътищата май съществуват заради целите, а не обратното?

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Целта на духовния Път

Свободата да бъдеш такъв какъвто си. И тъй като няма последна истина и последно намиране, голямата цел ще си остане завинаги непостигната, търсена и желана.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, целта на духовния път е да преоткриеш себе си. Да влезеш дълбоко в душата си и да си спомниш за това , което е вложено в нея, при самото и сътворение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта на духовния път- само едно мога да кажа:

Тази цел никой незнае, но ако човек следва сърцето си той малко по малко ще я достигне! Може би точно това е част от целта, да докажем дали сме способни да я достигнем. Например фаровете на една кола осветяват на 50 метра пред колата, но въпреки това през нощта може да стигнете за където сте тръгнали само виждайки тези 50 метра пред вас. Ако светлината на сърцето ви осветява пътя, то вие ще стигнете до целта си! Така го чувствам аз.

:feel happy:

Всъщност сърцето ни чувства Целта, дори и между Нея и нас да е простряна цялата Безпределност. Между двете сърца - нашето и на Космоса - съществува неразривна връзка. Дори и да не виждаме това Велико Сърце, дълбоко в себе си ние го усещаме и се стремим към него, защото в същността си сме единни. А светлината идва от ума, познанията и опита, защото само така Любовта може да бъде приложена разумно, т.е. да следваме съзнателно посоката зададена от сърцето ни.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

сърцето ни чувства Целта, дори и между Нея и нас да е простряна цялата Безпределност. Между двете сърца - нашето и на Космоса - съществува неразривна връзка. Дори и да не виждаме това Велико Сърце, дълбоко в себе си ние го усещаме и се стремим към него, защото в същността си сме единни. А светлината идва от ума, познанията и опита, защото само така Любовта може да бъде приложена разумно, т.е. да следваме съзнателно посоката зададена от сърцето ни.

:feel happy:

"Истинската цел на човека на тази земя е да осъзнае Бог...

Ние произнасяме "аз" сякаш това "аз" изцяло ни представя, въпреки факта че в следващия момент обстоятелствата се променят. Другото "аз" е прогонено и подчинено.Тогава как можем да се надяваме че ще осъзнаем Бог, когато представата за "аз" и "мое" застава на пътя ни? Тази завеса която ни прави слепи, е най голямата пречка за нас... една страшна битка е да се разкъсат веригите на похотта, непреодолимата надменност и алчността."

Хазур Махарадж Джи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христа да придобия (Неделни Беседи, 05.11.1916 Неделя, София)

Беинса Дуно

“А още и вменявам всичкото, че е щета поради превъзходството на познаването на Христа Исуса Господа моего, за Когото изгубих всичко и вменявам всичко за измет, само Христа да придобия.”

Послание к Филипяном 3: 8

''...И тъй, за да намерите Христа, трябва да влезете в душата си, да се повдигнете и у вас да се зароди първото качество – безкористието. Под думата “безкористие” не разбирам отрицателното качество да не желаеш, но да разбираш кои са съществени неща, какво трябва да придобиеш и какво не. Користолюбие е, например, когато искаш да придобиеш неща, които мразиш. Когато си горделив, искаш всички да говорят добре за теб, всички да те обичат.''

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Целта все още не мога точно да определя но Пътя ми дава много.Даде ми възможност:да опозная себе си-опознах и другите;да прощавам на себе си-прощавах и на другите;да разбирам себе си -разбирах и другите;обичам себе си -обичам и другите.Помага ми да залича границите между "аз" и "моето" и всичко съществуващо.Приемам че съм в училище и всеки ден за мен е нов урок.Поздравявам всеки изгрев с усмивка а всяка нощ-със спокойствие и сигурност че има кой да мисли за мен.Пътя ме преобрази-сега съм по-светла и по-усмихната.

:3d_053: Радвам се че ви срещнах по Пътя!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Рано или късно човешкото същество губи материалното си тяло и това е по-естествено отколкото когато е с него. Прозрението, че Човекът няма физическо тяло би трябвало да се състои докато го притежава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен.

Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му.

Ако грешникът се подигне, голямо е въздигането му. С други думи казано: Големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането ѝ. И обратно: Всичко разумно се притича на помощ на слабото, да го превърне в силно, а лошото – в добро.

Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели. Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.

" Из"Личност и Душа"

Не коментирам написаното от Учителя само защото си мисля, че то нама нужда от коментар и всеки сам може да достигне до същността му. :hypocrite:

"Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек.

Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.

Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.

Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.

Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще." Из "Личност и Душа"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен.

Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане... това значи да придобиеш Вечния живот.

... Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри... Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване... Усилена работа се иска от човека...

...Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите... Точен трябва да бъде човек.

Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта...

:D:sorcerer::thumbsup:

Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение...българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.

...

Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.

...

Из "Личност и Душа"

:feel happy::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

Малцина са тия които са се родили научени .

Какво се променя, можеби несъзнателно по малко и се надявам се промяната да е към добро . Голямата крайна цел ми звучи някакси абстрактно...

поскоро низ от цели изпълнени и следвани с желание.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да бъде Твоята Воля

да дойде Твоето Царство

както на небето, така и на земята"

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×