Разлики между апетит и глад?

[Иво]

Какви са разликите между глад и апетит според вас?

Кога да спрем да се храним? А кога да почнем?

Защо се храните?

[Таня2]

Привет!!

Според мен Глад е когато организма е свършил запасите от храна и сигнализира за нуждата от храна, а апетита е когато ти се дояде нещо конкретно, или по друг начин казано храненето е нормално - редовно и в даден момент имаш апетит за нещо по- специално.

Момента на спиране на храненето трябва да настъпи в момента в който чувстваме че може да си хапнем още малко, тоест да почувстваме, лек недостиг на храна.

Така поне мисля аз.

Поздрави от мен за всички нататък!

[Владимир1]

Добър ден на всички!

Това е първоти ми представене във форума. Така че, моля да бъдете снисходителни, особено към моя български език.

Според мен разликата между апетита и глад е същата както между любовта и страст. Дали можеш да контролираш процеса.

По въпроса кога да свършиме трапеза - пак зависи дали си започнал да едеш от глад или от апетит.

Емоциите да не превалират над разума.

С уважение Владимир

[Guest Катерина]

Здравейте!

Доколкото си спомням, периодично мозъкът ни има нужда от гликоза. Когато натрупаното от приетата храна количество се изчерпи, се появява чувството на глад. (усеща се и като "стъргане" в стомаха). Ако не поемем храна, първо се изчерпват натрупаните запаси от гликоген в черния дроб, а после (ако все още не сме приели храна, т.е. сме на диета) се разграждат мускулите. От друга страна, апетитът се появява без да чувстваме "стъргането" в стомаха, когато например видим храна, която ни е любима. Според мен апетитът се свързва с пристрастеността на човека към храната. Ако човек не е пристрастен към храната и я разглежда единствено като "доставка на гориво" за организма си, при него няма да се проявява апетит. Всички, които са го постигнали, имат дълбокото ми уважение. (За съжаление аз лично съм много далече от тази непристрастеност ).

Това е мнението ми.

[Кирова 57]

Ние сме това ,което ядем.Най-големият проблем е да се спасим от лакомията.В повечето случаи ,когато се храним е защото трябва да се храним ,а не защото сме гладни .Най-доброто за нашето тяло ,почти всички знаем, но като е толково приятно усещането, когато си похапваме...

А и какви ли не вкусотии има, които са абсолютни биобомби за нашето тяло, но много рядко си предствяме ужасите ,които ни се случват,когато ядем тези изкусителни вкусотии.

Е,разум има ,ама волята ни е в криза.Волята за самодисциплина и контрол.Успех на всички по този трънлив път ,защота аз и добре съм ходила, но и доста съм се спъвала и падала.

Малцина са тези, които се справят ,затова и толкова много здравословни проблеми има.

[4in4ila]

Здравейте на всички.Гладът е два вида-принудителен и здравословен -при принудителният глад страда психиката ,защото човекът на практика е гладен ,а няма какво да яде и още по -лошо -няма и от къде да намери -ето това е принудителен глад.Хората от страните в третия т свят се срещат често очи в очи с него ,но нека не се отклоняваме толкова.Гладът обаче може и да е нарочен от здравословна гледна точка -например:хладилникът ви е пълен до козирката ,но вие твърдо сте решили в следващите няколко дни да карате на вода.В това няма нищо лошо,но гладът е доста широко понятие.това беше гладът от гледна точка на научното познание за физиологичен глад-ащо се отнася до апетита -и за него може много да се разтяга.Естественият физиологичен глад се проявява след кратка почивка от напрегната работа и тогава организмът не капризничи и може да ядете дори сух хляб със сол и да ви се струва че по-вкусно нещо не сте яли -ето това е истински глад-всяко останало капризничене за храна е плод на човешката психика.Когато един човек си е наумил ,че трябва да яде да речем баничка и е готов да не яде още два часа ,за да угоди на каприза си -то този човек не е истински гладен.Понякога си мислим ,че сме гладни и си купуваме -солети чипс ,кроасани...Тук ще кажа-много често хората ядат не защото са гладни ,а защото вкусът на дадена храна им харесва т.е -тъпчат се ,но до какво води всичко това -преценете.Кое е по-добре да сте истински гладни да се нахвърлите на жива храна пълнозърнест хляб и минерална вода,да изпитате истинското удоволствие от храната или цял ден да си въобразявате ,че сте гладни и да хвърляте в стомасите си всичко което се продава по уличните павильони.Малко се поувлякох но дано сте схванали тезата ми.С една дума гладът е истината ,а апетитът -зверското нахвърляне на всякакви измишльотини на цивилизованият свят си е живо чревоугодничество.

[Валентин Петров]

Накои пък търсят удоволствие във виното и уискито, както и в яденето на плът от убити животни, риби и птици. Тези неща могат да доставят удоволствие на тяхното небце, те могат да излеждат калорични и пикантни, но много често ги довеждат в болници и частни клиники, а понякога дори до килията на затвора, където ги чака тежка работа

Edited October 1, 2006 by Валентин Петров

[Синева]

Съгласен.

[Аделаида]

Какви са разликите между глад и апетит според вас?

Кога да спрем да се храним? А кога да почнем?

Защо се храните?

Гладът се усеща от човек тогава, когато наистина има нужда от храна, докато добрия апетит вече е нещо различно и според мен е свързан с чревоугодничеството и от части може би с добрия метаболизъм на организма при някои хора

Спорд учителя, човек е добре винаги да спре да се храни оставяйки малко гладен или т.е. да не се тъпчи, аз също считам че е добре човек да спре когато се засити малко...

Аз определено се храня първо за да живея и определено не страдам от липса на апетит, може би това е продиктувано и от самата ми зодия, но считам, че за всеки човек си е индивидуално и просто трябва всеки сам и разумно да избере най-добрите храни за организма си както и начина на хранене.

[wonderful]

На обяд си направих салата от червено цвекло и моркови. Да благодаря на Добромир, че ми напомни за цвеклото. И сега три часа по-късно си похапнах супа от коприва с малко кафяв ориз. Мога да кажа , че и двата пъти преди да се храня бях гладна. Салатата ме освежи, а топлата супа ме сгря. И се чувствам добре, сита и с настроение.

Както Мона каза преди, подновените теми са свързани с храненето. Пишете по темите приятели! Или пък създайте нови.

Да се храниш е най-вкусно, когато наистина си гладен.

Усещаш глад, ядеш с апетит.

Edited March 12, 2007 by wonderful

[Йордан Анов]

Пропускам закуската, не ям на обяд а вечер почти не ям.

Много е облекчаващо, чувстваш се лек а умът ти препуска и поглъща всичко.

[Emil]

Ако душата е сита и тялото ще е. Повечето хора, които са обременени с много и сериозни проблеми и не знаят как да отреагират на сигналите, които изпраща мозъка - то тогава механично прибягват към допълнителен прием на храна. Мисля, че тези състояния е по-правилно да бъдат определени като 'глад'. Дори видимо си проличават не съвсем здравите хора - по-пълните хора и значително слабичките. Едните (пълните) прибягват до храна и в повечето случаи още нещо 'подтискащо' душевната им тревога, а другите (слабичките) наблягат повече на неща като кафе, цигари и т.н. Ако човек е или е близо до това състояние наречено 'вътрешен покой', то тогава няма тяло което да не може да възвърне и да поддържа едни постоянни и норнални стойности на апетит. По този начин сама природата регулира килограмите.

[Guest Еси]

Ето това е глад http://www.koreus.com/video/chaton-affame.html

[Креми (късметче)]

Когато огладнея при неподходящи обстоятелства, изпивам чаша или повече чиста вода, бавно. Още по-добре, ако е затоплена.

Понякога го правя десетина минути преди ядене.

После /същевременно си мисля как добре водата се разлива навсякъде в организма и как всяка една клетка се къпе като в лятно море. Трае секунда - две, но ефектът е вълшебен.

[Guest azbuki]

Много е трудно човек да се води по естествените импулси на организма си в съвременния свят. Понякога ям на закуска преди да съм огладняла наистина, защото алтернативата е да отида на работа и там да огладнея. Ако се стигне дотам да ме заболи чак стомах, възможностите да си вземеш нещо навън на сносна цена, което да е и здравословно, са малко. А натъпча ли се с нещо като чипс или разни други боклуци като кракери и т.н., после сума ти време няма да мога да си оправя организма от боклука и стимулаторите (на апетит), които те съдържат. Яденето на нездравословна храна води до консумацията пак на нездравословна храна - омагьосан кръг е. Затова действително е сложно, но или си вземам нещо с мен, или ям просто по определен режим, дори и да не се чувствам чааак толкова гладна, за да не огладнея после на неподходящото място.

Какво да правиш, идеалния случай би бил човек просто да изчаква тялото си да му казва от какво и кога има нужда и да му го набавя. Тогава количеството не би било изобщо важно, а и не би било нужно да се яде много, за сметка на качеството.

[Латина]

Наистина, в днешния свят не може да се съобразяваме винаги и навсякъде с нуждите на организма си. Случва се и аз да си приготвям или приемам храна предварително, за да не огладнея на неподходящо място в неподходящ момент. Хубавото е, че сме приспособими, може да се адаптираме, да си създаваме добри навици, стереотипи - на хранене включително. Не е страшно понякога да изпитаме глад или да се нахраним без да сме огладнели, когато има възможност за това. Здравият организъм се справя лесно, дори има нужда от такива предизвикателства понякога, за да се стимулират приспособителните му реакции, да увеличи възможностите си.

[Mdrya1953]

Добър ден на всички!

Това е първоти ми представене във форума. Така че, моля да бъдете снисходителни, особено към моя български език.

Според мен разликата между апетита и глад е същата както между любовта и страст. Дали можеш да контролираш процеса.

По въпроса кога да свършиме трапеза - пак зависи дали си започнал да едеш от глад или от апетит.

Емоциите да не превалират над разума.

С уважение Владимир

Точно.

Още мисля, че хората с по голям апетит никога не се оставят да бъдат гладни. Хапват си винаги когато нещо им се услажда, независимо дали организма е в състояние глад. То и затова е казано, че апетита идва с яденето. Доставяйки му повече храна, организма се стреми за я усвои и се приспособява към това, било чрез натрупване в депата си или по друг начин. Но при всички случаи това е вредно, защото износва организма.

Не знам дали сте съгласни с мен. Опитвам се простичко да го обясня. По образование съм биолог и знам колко сложен е процеса хранене и колко сложни биохимични процеси стават в организма за поддържане на живота. Но тези подробности не е задължително всеки да ги знае, за да води природосъобразен живот.

Имаме си прекрасни правила и поучителни беседи по тия въпроси. От нас се иска да върваме и да се сремим да ги изпълняваме.

[Emil]

.. Доставяйки му повече храна, организма се стреми за я усвои и се приспособява към това, било чрез натрупване в депата си или по друг начин. Но при всички случаи това е вредно, защото износва организма.

Абсолютно съм съгласен И за това както съм чел, а и то си е така - с всяко следващо хранене ние все повече се доближаване до края на физическото ни тяло (т.е. смъртта, колкото и силно да звучи на някой).

[arsenala]

.. Доставяйки му повече храна, организма се стреми за я усвои и се приспособява към това, било чрез натрупване в депата си или по друг начин. Но при всички случаи това е вредно, защото износва организма.

Абсолютно съм съгласен И за това както съм чел, а и то си е така - с всяко следващо хранене ние все повече се доближаване до края на физическото ни тяло (т.е. смъртта, колкото и силно да звучи на някой).

хахахахаха

Съжaлявам, но това е повече от абсурдно

Edited December 25, 2008 by arsenala

[Guest hrisko_89]

Забелязъл съм, че ако съм ядосан или притеснен и като хапна започвам да се чувствам по - добре, или ако съм бил поизгладнял като хапна се чувствам по - благ. Май и Учителя е казал, ако видим двама души да се карат да им дадем да ядат и те ще се успокоят. Апетитът може да не е свързан с глада, а да е породен стремеж да се опита дадена храна.

[Guest Аметист]

Човек трябва да се храни само, когато е гладен, за да поддържа жизнено тялото си. А истината е, че трябва да се храним с благодарност, с отворено съзнание, а не по навик или просто с апетит. В апетита дебне изкушението, преминаването на границата; то примамва, увлича, успива волята. Апетитът е състоянието, което трябва да се държи под контрол от човешкия ум; и накрая, всичко опира до самодисциплината.

Нали казват, че най-голямата власт, която може да има човек е тази, да заповяда сам на себе си…

[aldonea]

Човек трябва да се храни само, когато е гладен, за да поддържа жизнено тялото си. А истината е, че трябва да се храним с благодарност, с отворено съзнание, а не по навик или просто с апетит. В апетита дебне изкушението, преминаването на границата; то примамва, увлича, успива волята. Апетитът е състоянието, което трябва да се държи под контрол от човешкия ум; и накрая, всичко опира до самодисциплината.

Нали казват, че най-голямата власт, която може да има човек е тази, да заповяда сам на себе си…

Да "Аметист" в подкрепа на твоите думи ще добавя само една любима сентенция "НЯКОИ ЯДАТ ЗА ДА ЖИВЕЯТ,А ДРУГИ ЖИВЕЯТ ЗА ДА ЯДАТ" Вярвам,че първите ще се увеличават за сметка на вторите

[krissi]

Какви са разликите между глад и апетит според вас?

Кога да спрем да се храним? А кога да почнем?

Защо се храните?

Глад според мен е когато организмът има нужда от определени вещества, за да продължава да функционира нормално.

Апетит е наличието на едно чувство, което ни подтиква да се храним и според мен апетитът е Божия Милост.

Хапвам си, когато усетя подтик.

Спирам, когато усетя първото засищане, независимо колко съм хапнала.

Когато не ям сама, а с хора, съм далеч по-традиционна. Напр. ям така, че да зарадвам домакинята, ако ми е възможно ))

Може да звучи глуповато, но още не съм сигурна точно защо се храня, а това ми е много интересен въпрос. Понякога ми се струва, че го правя за да се чувствам част от моите любими хора. Чудя се дали човек се храни заради себе си?

[JustAnotherNiceGuy]

Човек има глад когато му е празен стомаха или когато захарта в кръвта му е ниска. Апетит е когато ти се набива повечко

[Ирина - Horus - Чебурашка]

"Дори ако човeк явно гладува и изглежда много слаб и измършавял, щом не изпитва глад, значи, тялото му НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗПОЛЗВА ХРАНАТА, и следователно е неестествено и погрешно да се яде.

Не бива, обаче, да пропуснем да направим разграничение между глад и апетит.

Гладът е призивът на несъзнавания ум за повече градивен материал, от който тялото се нуждае, за да се подхрани и обнови и да съхрани вътрешната си топлина. Чувството за глад никога не се появява, ако тялото няма нужда от нов материал и ако стомахът не притежава енергия, нужна за процесите на храносмилането.

Апетитът е желание за удовлетворяване на някакво усещане. Не може да изпитвате глад за чай, кафе, алкохол, бонбони, подправки и всички онези изкушаващи вкусовите рецептори изобретения. Природата никога не иска нещо, което не може да използва съобразно целите си..

Много често апетитът е въпрос на навик. Ако човек яде или пие в определен час и особено ако е свикнал на съдържаща сладко или подправки храна, желанието за ядене ще идва редовно в един и същи час, но то не бива да се бърка с глада.

Гладът не се появява в определени часове. Той идва само тогава, когато тялото чрез работа или упражнения е изразходвало достатъчно енергия и това е породило необходимостта от нов градивен материал.

Резултатът от поемането на непълноценни храни често води до ново увеличаване на апетита."

Уолъс Д. Уотлъс (Wallace Wattles – 1860-1911)

– из „Науката да бъдеш здрав”

Edited September 26, 2010 by Ирина - Horus - Чебурашка