Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Aliya

Смял ли се е Исус Христос?

Recommended Posts

Според Йоан Златоуст Христос никога не се е смял. Самото християнство през вековете е създало образа на един тъжен Христос. В повечето случаи Христос е изобразяван на кръста, като че ли през 33 –те години на своя млад живот той е бил винаги на кръста!

Моето разбиране, обаче е, че човек като Исус не би умрял тъжен, дори и разпънат на кръста. Той сигурно се е смял преди да умре. Това е направил и Мансур Ал Хилаж преди да бъде убит от фанатичните мюсюлмани, заради това, че е заявил: „Аз съм Истината – Аз съм Бог”. Мюсюлманите не могли да толерират това, така, както и тогавашните евреи не могли да простят на Исус. Мюсюлманите убили Мансур Ал Хилаж, но преди това той погледнал към небето и силно се засмял. 100 000 души се били събрали да видят това грозно събитие, убийството на едно от най – великите човешки същества, стъпвало някога по тази земя. Някой от тълпата попитал: „Ал Хилаж, защо се смееш? Теб те убиват!” А той е бил убит по най-жестокия начин – парче по парче – най – напред краката му били отрязани, после ръцете му, после очите му били извадени, после езикът му бил отрязан и после главата му. Те го мъчили без пощада, а той се смеел. И когато някой го попитал защо се смееш, той казал: „ Аз се смея, защото човекът, който убивате е някой друг, аз не съм това. Тези хора трябва да са полудели, те убиват друг човек! Мен не можете да убиете, това е смешно, и аз се смея на Вашата лудост!”

И точно това трябва да е направил и Исус, засмял се е !

Той не е глупав човек, не е тъжен човек – и не би могъл да бъде! Името Христос е синоним на името Буда, т.е. Просветлен, Богоизбран. Христос е бил просветлен. Той се е радвал на живота, на малките неща в живота. Той се е радвал на храната, на пиенето, на приятелствата.

Но християнската религия изобразява Христос като тъжен, превърнала е в светец едно автентично човешко същество. В евангелията не се отразяват истинските случки, много е премълчано и много е добавено.

Това се случва и в останалите световни религии – Буда е изобразен без да се смее, Махавира е изобразен без да се смее, за Христос християнството твърди, че никога не се е смял.

Нима можете да повярвате в това, че Исус никога не се е смял през живота си?! – той, който се е радвал на трапезата, на компанията на обикновените хора – проститутки, бедни рибари, всякакви хора, и при това не се е смял? Можете ли да си представите, че човек като Исус, който е празнувал с приятели на трапезата с часове, никога не се е смял? Как можеш да хапваш, пийваш без да се веселиш и смееш? Той сигурно се е шегувал, сигурно е разказвал смешни истории. Той е бил един много истински и много смел мъж. Той е приел като своя ученичка дори Мария Магдалена, прочута проститутка за своето време. Такава постъпка е изисквала много кураж и смелост. Аз не мога да повярвам, че той никога не се е смял.

Защото смехът е самата есенция на истинската религиозност. Сериозността не може да бъде религиозна, защото сериозността е част от егото, от самото заболяване на човечеството. А смехът е проява на липсата на его – тогава, когато един религиозен човек се смее, той не се смее на другите, защото това е грозно и вулгарно. Той се смее на себе си, и в този смях се извисява и осъзнава.

А когато един Христос се смее, един Божи син, то той се смее със смеха на вечността – смеха над цялата космическа шега, наречена Съществувание. Това е смехът на Висшето разбиране, на реализираната Божествена същност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Едгар Кейси твърди, че Христос като са го водили към кръста, той се е присмивал на мъчителите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едгар Кейси твърди, че Христос като са го водили към кръста, той се е присмивал на мъчителите си.

Едгар Кейси е бил подведен от елементарен дух, който си е направил шега с него, което е свойство на тези ниско интелигентни духчета.

Но това е друга тема - казах го просто за яснота.

В писмо на Publius Lentullus до император Тиберий и сената, се казва че никой не е виждал Исус да се смее, но са го виждали да плаче. Писмото се пази в частната библиотека на лорд Келли.

"There appeared in these our days a man, of the Jewish Nation, of great virtue, named Yeshua[Jesus], who is yet living among us, and of the Gentiles is accepted for a Prophet of truth, but His own disciples call Him the Son of God- He raiseth the dead and cureth all manner of diseases. A man of stature somewhat tall, and comely, with very reverent countenance, such as the beholders may both love and fear, his hair of (the colour of) the chestnut, full ripe, plain to His ears, whence downwards it is more orient and curling and wavering about His shoulders. In the midst of His head is a seam or partition in His hair, after the manner of the Nazarenes. His forehead plain and very delicate; His face without spot or wrinkle, beautified with a lovely red; His nose and mouth so formed as nothing can be reprehended; His beard thickish, in colour like His hair, not very long, but forked; His look innocent and mature; His eyes grey, clear, and quick- In reproving hypocrisy He is terrible; in admonishing, courteous and fair spoken; pleasant in conversation, mixed with gravity. It cannot be remembered that any have seen Him Laugh, but many have seen Him Weep. In proportion of body, most excellent; His hands and arms delicate to behold. In speaking, very temperate, modest, and wise. A man, for His singular beauty, surpassing the children of men."

APA citation. Maas, A. (1910). Publius Lentulus. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved January 16, 2012

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Представям си Го често усмихнат. Самият Той е дарявал, утешавал, лекувал, възкресявал. Той е вратата към Спасението, към Вечния Живот.

Безумие и богохулство е някой да твърди, че се е присмивал на когото и да е. Той е милостив, молил е Отца за прошка на убийците си: "Прости им, те не знаят какво правят!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Едва ли Кейси е искал да богохулства, той е бил пич. Забравих да добавя, че като им се е присмивал, това най - много е вбесявало мъчителите му. :D

Но ми се струва шантаво да го е правил. Пък и в книгата не са дадени точни думи на Кейси, а авторът така твърди, че е говорил Едгар.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос сигурно е тъгувал, сигурно е бил весел и усмихнат, но не мисля, че е плакал или се е смял. Последното са автоматични реакции на тялото, които според мен не биха се срещнали при едно високо съзнание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос сигурно е тъгувал, сигурно е бил весел и усмихнат, но не мисля, че е плакал или се е смял. Последното са автоматични реакции на тялото, които според мен не биха се срещнали при едно високо съзнание.

Тц, тц, тц. Тогава защо има специални теми, статии и т.н. озаглавени "Хуморът на Учителя"?!

Та викаш при високото съзнание няма хумор? Откъде идват тогава всичките вдъхновения за хумористична проза и т.н.?! Ясно. От Дяволааааааа.....уаха ха ха

Смехът автоматична реакция на тялото? Тц тц тцм сигурно като потоотделянето? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правиш ли разлика между това да си весел, щастлив и усмихнат и това да се смееш? Както и между това да си тъжен, огорчен от нещо и това да плачеш? Смехът и плачът са автоматична реакция на емоционалната ни неуравновесеност. Когато човек е радостен и весел, но в емоционално равновесие, то това може да се долови в погледа му, в излъчването му, в усмивката му, но смехът вече говори за недостатъчен контрол над себе си. Плачът също. За един дух като Христос, който владее в пълнота телата си, емоционална и умствена неуравновесеност и несъзнателни реакции на тялото като смях и плач, не мисля, че може да има.

За хумор и думичка не съм казал. Защо имаш навика винаги да ми приписваш неща, които не съм казал?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Бийте се, не карайте се!" казваше често на шега една моя любима учителка по математика :D

Нещо за смеха, от това, което чета напоследък:

"Сега да изпеем слога "ха". (Учителят пее сам.). Окултен тон е той. Всеки, който се смее ха-ха-ха, той е добър човек. Аз бих желал всинца, като се смеят да казват ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо. При слога "ха" се отваря душата."

Из "Окултна музика", ООК

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Признавам, че ми харесва стилът на Станимир - пише ни някое негово умозаключение, че все едно е постулат и после ни обяснява, че не може да е другояч. На това му казвам - твърд характер.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Йоан Златоуст Христос никога не се е смял. Самото християнство през вековете е създало образа на един тъжен Христос. В повечето случаи Христос е изобразяван на кръста, като че ли през 33 –те години на своя млад живот той е бил винаги на кръста!

Моето разбиране, обаче е, че човек като Исус не би умрял тъжен, дори и разпънат на кръста. Той сигурно се е смял преди да умре. Това е направил и Мансур Ал Хилаж преди да бъде убит от фанатичните мюсюлмани, заради това, че е заявил: „Аз съм Истината – Аз съм Бог”. Мюсюлманите не могли да толерират това, така, както и тогавашните евреи не могли да простят на Исус. Мюсюлманите убили Мансур Ал Хилаж, но преди това той погледнал към небето и силно се засмял. 100 000 души се били събрали да видят това грозно събитие, убийството на едно от най – великите човешки същества, стъпвало някога по тази земя. Някой от тълпата попитал: „Ал Хилаж, защо се смееш? Теб те убиват!” А той е бил убит по най-жестокия начин – парче по парче – най – напред краката му били отрязани, после ръцете му, после очите му били извадени, после езикът му бил отрязан и после главата му. Те го мъчили без пощада, а той се смеел. И когато някой го попитал защо се смееш, той казал: „ Аз се смея, защото човекът, който убивате е някой друг, аз не съм това. Тези хора трябва да са полудели, те убиват друг човек! Мен не можете да убиете, това е смешно, и аз се смея на Вашата лудост!”

И точно това трябва да е направил и Исус, засмял се е !

Той не е глупав човек, не е тъжен човек – и не би могъл да бъде! Името Христос е синоним на името Буда, т.е. Просветлен, Богоизбран. Христос е бил просветлен. Той се е радвал на живота, на малките неща в живота. Той се е радвал на храната, на пиенето, на приятелствата.

Но християнската религия изобразява Христос като тъжен, превърнала е в светец едно автентично човешко същество. В евангелията не се отразяват истинските случки, много е премълчано и много е добавено.

Това се случва и в останалите световни религии – Буда е изобразен без да се смее, Махавира е изобразен без да се смее, за Христос християнството твърди, че никога не се е смял.

Нима можете да повярвате в това, че Исус никога не се е смял през живота си?! – той, който се е радвал на трапезата, на компанията на обикновените хора – проститутки, бедни рибари, всякакви хора, и при това не се е смял? Можете ли да си представите, че човек като Исус, който е празнувал с приятели на трапезата с часове, никога не се е смял? Как можеш да хапваш, пийваш без да се веселиш и смееш? Той сигурно се е шегувал, сигурно е разказвал смешни истории. Той е бил един много истински и много смел мъж. Той е приел като своя ученичка дори Мария Магдалена, прочута проститутка за своето време. Такава постъпка е изисквала много кураж и смелост. Аз не мога да повярвам, че той никога не се е смял.

Защото смехът е самата есенция на истинската религиозност. Сериозността не може да бъде религиозна, защото сериозността е част от егото, от самото заболяване на човечеството. А смехът е проява на липсата на его – тогава, когато един религиозен човек се смее, той не се смее на другите, защото това е грозно и вулгарно. Той се смее на себе си, и в този смях се извисява и осъзнава.

А когато един Христос се смее, един Божи син, то той се смее със смеха на вечността – смеха над цялата космическа шега, наречена Съществувание. Това е смехът на Висшето разбиране, на реализираната Божествена същност.

много ми хареса това което си написала, днеска гледах нещо по телевизията, което ме наведе на следната мисъл - когато краят е неизбежен той става все по-желан в този смисъл повече от логично е, когато този край наближава човек да бъде вътрешно щастлив а ако духът на човек е особено извисен нищо чудно и да се засмее от сърце, разбирасе всичко това е възможно само ако имаме духовна концепция за съществуването си, умира тялото, остава опита и любовта към живота във всичките му измерения..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен също е малко вероятно да се е смял докато го мъчат ,често хората се смеят подигравателно ,което няма как да се препише на Христос ,защото подигравката не произлиза от Любовта ,а той е проявление на Любовта .Учителят също така би отбелязал смехът на Хрситос ако е имало такъв и би го изтълкувал ,а мсиля няма нещо което да е пропуснал Петър Дънов .Смехът разбирасе не е само подигравателен .По вероятно е докато е бил на кръста да се е усмихнал на някой ,който е повярвал в Любовта .Иначе знаем че е казал " прости им Господи ,те незнаят какво вършат " ,където той се е освободил от техният грях ,но това не ги извинява в никакъв случай .Мисля че филмът на Мел Гибсън "Страстите Христови " е най близо до истината за последните му часове .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Много грешно и греховно е представен Христос в песента "Кради, кради". Показан е един такъв мазен, страхлив, свит. :D Предполагам, че тарикатите дето пеят тази песен, някой ден ще си сърбат попарата... :ph34r:

"Кради, кради пари, не му мисли, Дедо Господ се е обърнал настрани. Обладана цяла от дявол е душицата ти..." :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не знам дали искат да кажат друго, но клипът е определян като скандален. Убиват и крадат от бандити, убиха полицаи накрая на клипа. А през цялото време в кадър се вижда как Исус се кълчоти, лигави, страхува се от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки духовен учител има тленна, земна част (а човешката форма е свързана и със смях, и със сълзи). Най - малкото заради това би трябвало Исус Христос да се е смял (след като е молил Отец да го отмине горчивата чаша, не виждам и защо да не се е смял).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×