Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ради

Какво ни мотивира да работим?

Recommended Posts

Какво ни мотивира да работим?

Егото! Да се докажем, да бъдем, да ни оценят. Най-често така става. Видях свой стар пост в тази тема, е вече не работя каквото ми харесва, защото няма вариант. И изобщо не работя официално нищо. И не търся, защото няма да намеря по моята специалност. Нищо не може да ме мотивира да работя друго нещо, извън призванието ми. Изхранвам се някакси, и паралелно работя по призванието си вкъщи-пишейки научни статии :) Това никой не може да ми отнеме, и де факто не съм разпилял призванието си поради липсата на официална работа. И като съм свободен се включвам в нещо полезно, например участие в проекти на скаутите в града. И съм удовлетворен. И тогава егото отпада...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим, сигурен съм, че си в такава ситуация единствено поради факта, че си в България - държава в която науката едв крета, не се цени морално-социално, както и не се заплаща адекватно финансово! Може би в София в БАН има такава работа... А иначе ти ясно си казвал, че те мотивира призванието ти! И когато социално-икономическите условия затрудняват следването на призванието, се налагат какви ли не компромиси...

Мотивира ме самата работа, която върша. Как я върша: какъв дух, внимание, сила, концентрация, радост и активност влагам в нея - а според тези "вложения" на момента идват и съответните "лихви" от радост и удовлетворение. После - на второ място е видът работа. Сега, при настоящата ми работа, ме мотивира двустранната жива връзка, която се създава с хората, високите изисквания която тази работа поставя пред вътрешната ми енергия, хармония, ум, интуиция, сила на волята... Мотивират ме болките на хората и опитът им, които преминавайки през съзнанието ми стават мой опит. Мотивират ме подходите, които са нужни за справяне с тези болки, тоест интересът ми към работата със съзнанието.

За парите - честно, вземам пари само защото съм зависим от социалната система. Вземам ги с известна доза гузност (макар и да се убеждавам рационално, че няма нужда от нея). Мисля си, че още повече би ме мотивирала работата ми ако не вземах пари за нея и че резултатите щаха да са по-добри. Но не сме в комунизма, за жалост... За да осъществя мотивацията си да работя без пари или поне на принципа "каквото е на сърце и джоб", би трябвало да съм монах... Но не съм и имам противоречия по този въпрос, защото от много години ми се иска да съм, но не ставам такъв, защото не съм сигурен в правилността на такъв избор. Разсъждавайки така, си давам сметка, че мотивацията в работата ми е тя да бъде път към Бога, към осъществяване на житейската ми мисия (колкото и малка да е тя).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е Орлине, в България нещата не са каквито са в другите страни. Държавата е мащеха за науката. Дори хора, които са в нея ми казват "зарежи науката и се хвани нещо друго, да се занимаваш наука в България е абсурд". И в БАН точно сега няма работа, навсякъде правят съкращения по 12% според ЕС. Бих отишъл където и да е в България. Влязох в контакти с ГИ и НИМХ. Навсякъде отговорът е "Впечатлени сме от вашите способности и квалификация, но в момента текат съкращения, но ще ви имаме предвид"... Хубаво, наскоро напуснал метеорологичен наблюдател от тяхната мрежа, във Варна...заплатата е 250 лв-честито, ще стигнат да си платя квартира и ток, и няма да има за храна камо ли за друго. Така не се работи! Вече дори и да искам да съм учител, пак няма начин, след последните масови закривания на училища и съкращения това лято. Това е реалността и я приемам. Ха, дори това че пиша статия може би няма да мога да я публикувам, понеже за участие в конференцията на родния ми университет ще ми поискат 70 лв такса...Страна на абсурдите, навсякъде по света ако пишеш ти плащат, а тук не само че не ти плащат, но ти трябва да платиш! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се за статия от български метеоролог от преди 15 - 20 години. В нея той съветваше да започнем да садим маслини и лимони, защото след 15 - 20 години (днес) климатът в Бг ще е подходящ за култури, традиционни за Гърция. Явно никой не се е вслушал в тази теория, затова тя не се превърна в реалност. Ако той сам беше продължил и засял няколко градини по собствените си препоръки, сега всички щяха да са последвали неговия пример.

Пред фактите и боговете мълчат. Затова ако не можем да убедим с думи, продължаваме да убеждаваме с дела.

P.S. Размишлението ми не е обръщение към никой от участниците в темата конкретно, само опит за синтезиране на споделения опит и моя личен.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Не съм убеден, че днешният климат е станал подходящ за маслини и лимони. На тях им трябва едно застудяване от под -10 градуса, каквито продължава да има всяка година и са загинали. Просто този метеоролог се е поизхвърлил и не е познал. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако парите са мотивиращ фактор за един човек то той е обречен, мен лично ме мотивира желанието да знам и мога неща които другите не могат. Искам да имам много знания, умения и опит, които да предам на други хора моделирани през моята призма и житейска философия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моят основен мотив да работя е желанието ми да помагам на другите (колкото и помпозно да звучи за някои). Винаги съм работила професиии, свързани с оказване на помощ. Работя с хора и това ми доставя удоволствие. Общуването ми с тях безспорно е процес на интеракция и взаимно познание. Хората са различни и в това е красотата. За мен всеки един човек е една малка Вселена... и е предизвикателство и удоволствие да опознавам нови и непознати светове, дори когато са твърде различни от моята "малка планета".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е любов към работата. Това е такава рядкост. Всичко, което се превърне в задължение и просто защото така трябва, убива любовта и удоволствието от работата. Рядко хората следват сърцата си!

Не искам да бачкам за 600лв. на месец защото заслужавам повече. Това ме мотивира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз работя, като целта ми е винаги една - да съм полезна на хората, дори и ако нещо не ми изнася много, пак го правя така, че да е добре за моите клиенти. Това е моето вътрешно убеждение и то за учудване на много хора ми носи и финансови успехи. Но трябва да ти кажа, че за да мотивирам персонала, да работи по същия начин, им представих философията си в обратна светлина - т.е искаме финансови успехи (тъй като заплатата им е на процент), а за да дойдат те, е нужно да бъдем полезни на своите клиенти, само така те ще се върнат пак при нас и т.н., защото когато веднъж се изтървах и казах нещо от рода на: бъдете по-лоялни към клиентите, отколкото към фирмата, те така се ококориха, че не повторих повече. :D

Това имах предвид, като казвах, че принципът на източния начин на мислене трудно сработва в прав вариант при всички хора. А ето, и при теб има някакъв отглас от западното мислене :rolleyes:

Здравейте, много писания сте изписали за мотивацията ни за труд, повечето доста верни и положителни. Диана ти казваш, че си мотивирала персонала ти, като си убедила не само да са полезни на клиентите като приоритет, но и да са по-лоялни към клиентите, отколкото към фирмата! Осъзнаваш ли, че по този начин те биха могли да престъпят границата т.е. да правят допълнителни услуги на клиенти, които са ущърб на фирмата Ви ? Това е нож с две остриета, клиенти на компания с такива служители (особено в България) биха се възползвали максимално от служители, които почти не могат да казват НЕ. Не може да се лутаме в едната или другата крайност - да клиентите са най-важни за дадена фирма, но не и с цената на всичко! И понеже не искам да се повтарям с някого от вас, а и в нашата страна повечето хора НЕ са мотивирани да работят (гледат ден да мине друг да дойде), ще попитам следния въпрос: Какво ни мотивира да НЕ работим ? Мързелът? Нежелана работа? Ниско заплащане? Какво ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, има го и този момент, примерно служителите ми не отказват поръчки, дори когато са много дребни и незначителни и понякога ме затрудняват с нерентабилни доставки (транспортът вече е доста скъп). Но тук вече е въпрос на интелигентност - обяснила съм как стоят нещата и те се научиха да определят на клиентите разумни срокове, защото наистина някои клиенти се опитват да се възползват (но, колкото и да е интересно, те са малцинство:) ).

Служителите ми се чудиха и на това, че не горя от желание да спечеля всички, на 100%, за свои клиенти - но то не е и нужно; по законите на привличането и отблъскването всяка фирма се сдобива с клиенти, които й "подхождат".

А въпросът наистина е актуален - според мен всички фактори, които си изброил, съществуват, но хората са мотивирани да не работят, най-вече когато не виждат смисъл в това, което вършат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Понеже има обвивения към българите, че били много мързеливи и все гледали да кръшкат. Няма да се спирам на това доколко да са верни подобни твърдения. Просто ще покажа, че нещата имат и друга страна :

Жертвите на капитализма у нас

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=519647

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже има обвивения към българите, че били много мързеливи и все гледали да кръшкат. Няма да се спирам на това доколко да са верни подобни твърдения. Просто ще покажа, че нещата имат и друга страна :

Да това са насаждани от медии ,социолози и други подобни ,и после някой се хващат за тази идея и я приямат проста така за вярна .Не само че работим добре ,а се чудя и как има толкова Българи ,които работят на дадена работа макар и да не им се дават заплатите с месеци .Разбирасе най вероятно от липса на алтернатива .

А мотивацията зависи от колектива ,заплащането ,сериозноста на фирмата сигурно има и други фактори като работно време ,но тези са главните ,когато почивката е минимална работоспособнаста пада и постепенно мотивацията се губи като идеално работно време според мен е максимум 30 часа седмично ,ако някои от тези фактори се обърка мотивацията пада и работника губи желание за работа .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

като идеално работно време според мен е максимум 30 часа седмично

Защо не предложиш изменение на Кодекса на труда? Възможно е и да се приеме.

А водещата мотивация е заплащането, тогава човек работи и без почивка.

А българина наистина не обича много да работи, предпочита да приказва, да клюкарства и да се оплаква, отколкото да работи. Има и изключения разбира се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Сигурно има проблем и в манталитета на самите българи. Но защо ли българите като излязат в чужбина се оправят, а тук не става работата. Нали има една приказка, че рибата се вмирисвала от главата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А българина наистина не обича много да работи, предпочита да приказва, да клюкарства и да се оплаква, отколкото да работи. Има и изключения разбира се.

Така говорят повечето Българи ,не е ли лицемерно ,ако са прави то същото се отнася и за тези ,които потдържат тази теза .А от работите които съм се занимавал,и с хората които съм работил съм останал с впечатлението ,че над 80% или от 10 човека 8-9 работят здраво .Но както и да е .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никой не работи за слава или за хоби, удоволствие. Всеки работи за пари и това е единствената мотивация, каквото и да си говорим.

Всеки работи за да изхранва семейството си най-малко и да покрива сметките си, ако Бог дава и за повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така говорят повечето Българи ,не е ли лицемерно ,ако са прави то същото се отнася и за тези ,които потдържат тази теза .А от работите които съм се занимавал,и с хората които съм работил съм останал с впечатлението ,че над 80% или от 10 човека 8-9 работят здраво .Но както и да е .

Да, срамно е така да се говори. Защото ненужните бройки са съкратени отдавна и един човек изпълнява няколко длъжности обикновено. Има и фирми в които някои работят, а другите са или близки на работодателя с връзки или с някакви други специални отношения и привилегии. Но обикновения работник без гръб - работи за двама и за трима.

А и всеки като му се предлага добре платена работа - работи и гледа да си я запази.

Когато не може да си покрива разходи и не може да се изхранва с определена работа - човек търси друга, оглежда се за друга такава и тогава не може да се очаква повече.

Все пак обикновения работик дава и търпи повече отколкото търпят например в Гърция или други държави.

Така че няма за какво да се обвиняваме според мен. В условията на стрес и недоимък в които е поставен обикновеният човек и е запазил все още човечността си/не се е озверил/ - това трябва да ви говори много.

Иначе е най-лесно да се плюе. Има други черти в характера на българите, които не им помагат много като почитта на глупостта/Бай Ганьовщината/ и наивността, не изпитват нещата, на всичко вярват, но в никакъв случай българинът не е мързелив. Просто когато не виждаш смисъл от това, което правиш - защо да го правиш? Ако виждаш смисъл в работата, ще я работиш. Като не виждаш смисъл в работата, няма да я работиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много добра тема, само дето последното мнение е от 2011 година, явно повечето тук са надвили над масрафа си, а :)

 

Иначе, не е нужно да има никаква специална мотивация, трябва да се работи, просто защото всеки нормален човек трябва да работи, не да мързелува или да обикаля кафенета, форуми от сутрин до вечер, или пък да замества полагането на труд с някакви измислени други практики.

Дали ще имаш свой бизнес или ще ходиш на работа в офис, е все едно. Важно е да се работи, да се плащат данъци, да се плащат осигуровки.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аха, системата преди всичко. Важно е да се работи - да, но по-важно е това, което правим да е изпълнено със смисъл и да е плодотворно; да знаем защо работим дадена работа. А това си е специална мотивация. Човек може да работи, защото чувства себе си полезен изпълняващ дадени функции отговарящи на уменията му - това също е специална мотивация и на мен лично би ми било все едно дали в този процес ще плащам данъци и осигуровки (аз лично в момента плащам такива, но не от загриженост за социалната ни система).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да работи, а може и да не работи. Това да не е нещо задължително?! Само социализмът прокламираше как трябвало да се трудиш в мините.

А може да работи нещо много ценно за хората и да не взема пари и поради тази причина да не плаща данъци и осигуровки. Има работа и работа. Има хора, които "работят" и плащат данъци и осигуровки, но работата им е по-скоро вредна ........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко трудов стаж в мините и ще са като нови. Oh wait, то ставаше въпрос за собствен бизнес или работа в офис.

 

Всъщност ето това е интересно мнение:

 

Не е любов към работата. Това е такава рядкост. Всичко, което се превърне в задължение и просто защото така трябва, убива любовта и удоволствието от работата. Рядко хората следват сърцата си!
Не искам да бачкам за 600лв. на месец защото заслужавам повече. Това ме мотивира.

Редактирано от Ashtoning

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×