Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 3622 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 3565 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2593 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 3045 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 3190 прегледа

Новото начало

Земята е преситена от хора едни добри , други много зли едните търсят в себе си опора, другите са силни кат орли! Навред кипи живот в изпревара, кой на другия да навреди......... да спрат да се обичат , да се карат без да разбират , че един от тях греши! Премъдри Боже , изпрати им вяра да се събудят грешните души да се огледат и да видят звяра, чиято сила спъва и руши . Идва веч денят на Божията правда в който на свет
Росица П

Росица П

0

Вечност

Небе , земя , звезди поля, реки , гори , обгръща ни безкрая по този п ъ т до края, дошли сме на земята , по Божията воля !!! В нас е вложен ключът на Душата когато идваме тук на земята , да сеем , жънем и берем нивята плода си да дариме на съдбата ! Трябва житото да е отсято , да може да покълне чисто , свято, да се радваме ний на плода, когато го събираме през есента ! Това е рож
Росица П

Росица П

0

метафорично за Икар

Наесен дните ми потичат бавно. И косо някак преминават… С оранжеви, протрити дрехи. Надничат в старомодните пространства очите им. С далечни пътища… С лица от клони, мъх. И минало. В ресниците на слънчогледа наесен дните са роднини. Пред прага вечер ме очакват. И палят нощната камина телата им, попили вятър… Тогава някъде…у мене един щурец такъв, окъсан… събира недопети песни. И с тях камината покръства. Щурец, от лятото дотичал, размеква восъ
парнар

парнар

0

сън по лятото

…И когато поспре тишината в моята празна неделна къща. Сред стените с отминало време. А денят с рязко щракване свърши. И заключи остатъка думи. В непотребния слънчев пясък от брега запустял на чувствата… И когато засипе вятърът изтънелите диги на залеза. С нощен мрак…отлежал. И безпаметен. И когато преде в самотата своята зимна студена риза… Аз за теб ще измоля от лятото късче синьо, дъга…сянка близка. …Този миг, в който крие сърцето ми самота
парнар

парнар

0

риба

Изхвърлена на пясъка, изгубва блясъка си твойта мокра красота. Викът на болка - неразбран и ням в раззината уста. Ще вдишаш ли оранжевото слънце? Хрилете ти ще станат ли Криле? ... Оттатък огледалото на вечната вода да бъдеш птица пожела, а то е същото - сега разбра.
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

Есенна столица

Сто-лица в есента се размиват, като тях аз не искам да бъда. И все пак есента ти отива, столице тъжно красива. Бях дете и не мислех, когато във душата ми светла бе лято. Как дойдох в този град, обкръжен от войници - планински масиви. Тук човечните смятат за диви, а диваци размахват ръжени. Ей така - не помислих, когато размених свойто лято за листата от преходно злато. И потънах в мъглата, в тълпата, в тъгата ...
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

репортаж

…Още пият виното. Със поглед. И трепери браздата в очите им. Вечер бога във себе си молят – да нощува при тяхното име… Вместо поздрав те мерят със дума – колко струваш…И колко изтекла е през душата ти раната Време. И дали ще им станеш побратим. (Или само за сянка те вземат…) А нататък… отдавна е минало. В ситни възли сега са ръцете. И треперят по чашата вино. Като лист на ранено цвете… Още пият…Аз там ги оставих – посред нощното вино. И м
парнар

парнар

1

навярно...

“За любовта отсъствието и смъртта не са едно и също нещо.” Мишел Деги Навярно в някой ден ще се събудиш. С олекнало сърце. Без път и гърбица. И ще повярваш в немислимото. До вечерната ти врата пристъпило. Ще хвърлиш в него своята тъга. В задрямалата сянка на листата ще бъде близо лятната луна. Лицето и в очите ти ще капе… По камъчето в твоето сърце една зелена вечер ще се спусне. Наметката
парнар

парнар

2

трактат

Сред бялата постеля на мъглата Дървото е настръхнало, безмълвно. С една корона. И гнезда от вярност. Или от някога звъняла пролет… Осъдено дърво. С един щурец, събрал във него летните си песни. Дърварите замахват…И навред потъва в тишина самата есен… Дъждът връхлита бялата мъгла. Накацалите птици разпилява. Високо, нейде над света, осъмва в себе си мълвата… Дърварите замахват…И една Пътека с тях поема. За нататък… Дървото –днес изсъхнала
парнар

парнар

0

сякаш...

Сякаш зад плета на страховете, в пясъчна пътека се превърна вятърът, преминал през лицето ми. И надолу сви – към слънчогледите, есента от жълтата му дреха. ...Къщата понякога е ничия. С камъче,в което се препъват стъпки, в тъмното изтичали. По един отминал спомен. В този сън останали. Помежду ни. В лъсналите шипове на болката. Думите ми ще подреждат нежно твоите въпроси. В хроника… Скрита зад плета на страховете, къщата понякога е име.
парнар

парнар

0

сетивно за октомври

Изтича времето на тези дни… Зад покривите, приютили късче лято. От къщите потегля. С топъл дим. В посоките на самотата ми… Изтича… С мъртвата вода. Камбаните отсреща удря. Измазан в жълто е денят. И съхне в своето си утре. Сънуват думите лица. И в нощната ми памет бягат. Под мостовете на деня (останала за вечер само) придърпва сивата луна изтеклите пространства…
парнар

парнар

0

Да изучиш Пътя

Да изучиш Пътя... означава да изучиш себе си. Да изучиш себе си... означава да забравиш себе си. Да забравиш себе си... е начинът да се просветлиш. Да се просветлиш... означава да освободиш... собствените си тяло и ум, както телата и умовете на другите. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)
Иво

Иво

0

календар

Повтарят се неделите…повтарят се… В следутрини и дни , попили нежност. Повтарят се в прозорците, в цветята. В отеклото небе, дошло отвчера… Повтарят се…внезапните жени, заключили от нощната наслада в телата си…И в онзи вечен вик, останал като камък. В паметта ми. Отвън и вътре…есени – повтарят се. Отминалото време в мене плискат. И старото корито на душата по съмнало потъва. Във мечтите… Но ще се върна. В някой ден…от пътя кривнал… След реката. В сън п
парнар

парнар

0

Карма

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас. Отмерва всеки миг с везните на Темида. Постъпки, мисли, жестове, слова - незаличимо вписва в вечния регистър. Безстрастен съдник на отминали дела. С цветя и тръни пътя ни постила. С приятели и врагове ни среща пак, след като някога съдбите ни е сплела. Така сеячът на добри и здрави семена заслужен урожай от Благодат ще жъне, но който на подобните си готви участ зла, сам в ямата, която е изровил, ще потъне.
avuso

avuso

0

Земен път

Дошли сме на земята да творим да пропъдим всичко старо......... без годините си да броим......... Ний трябва да изтлеем, без да изгорим! Това , което Бог в нас запази и даде ни го като дар , То трябва през живота да ни пази, да преминат дните без кошмар. Да можем да пропъдим всички страсти, хаосът от нашите Души..................... да променим живота си отчасти , злото в нас да задушим!!! Житейски стъпала към светлина къ
Росица П

Росица П

0

усещане за зима

по Надежда Радулова Открехна бялото си рамо зимата. И скри прозорците, прихлупени в душата ми. Посипа в сняг, мъгли и вятър синьото. Заспаха в бяло всички рани… Доведените дни затъваха. В пъртината. И някак си…не стигаха до прага.Окачени на клоните замръзваха лицата им. С въздишки по отишлото си лято… Открехна бялото си рамо зимата. На утрото избра зелената ми улица. С останалите цветове от името. И отънелите тела. На звуците… Аз там
парнар

парнар

0

дневник

Любовта си тръгна. Като просяк. В снимка от средата на октомври. Тръгна боса…не задаваше въпроси. Сънена. Без грим. И с друг. Във погледа… В мен захвърли чашата си болка. И опръска виното нощта ми. Всички дни заключи. Във посоки. После свирна…без да се обърне. Късна птица… не летяла. Сън. И праг от тишината. Зъзне в мен. С очи за тебе. Стрък от циганското лято…
парнар

парнар

0

епикриза

Потъвам в този хубав ден, където бавно душата ти изпълва побелелите пространства. Дъгата в мен покорно се прегъва. Небето е олекнало. И странно… Потъвам в този ничий ден, зазидал стъпките на толкоз вечери. В които съм изпращал сън. По теб. И тиха есен . В пътищата време… Отдавна не поглеждам настрани. В забравен извор. И затрупан… Душата си оставих. В други дни. Тя скитница е в делника на други… От тъжният му ромон съм смутен… Потънали, петачетата свет
парнар

парнар

0

представление

Като сянка е тази завеса. След прожектора капе. В метафори. В прах от сцената. В прах от лицата. В кръгли мисли, поети без нафора. На последния ред са актьорите. (Ние - стари и смешни столове.) В прах от сцената лепне умора. Или в сън – до неделната гроздова… 2 Нейде с тихото лягат лозниците. И светлеят в окото на дрозда. Между зъбите скърцат личности. Скрили в пазва ланшните гвоздеи. Прах ти казвам…Попива ракията. И гласа и з
парнар

парнар

0

пантомима

Някой сънува лицето ти снощи. В края на лятото, в стъпките…в пясъка. Просто въздишка е зимата още. Или пък…с тъмното птица очаква. Някой до късно към пътя поглежда. Всички следи заличил…всички прагове. Пресен е вятъра…още нагарча. В сламена прежда търкаля лятото. Като въздишка. Или докосване В белите думи, зад мрака останали… някой те чака. В сърцето износил Всички раздели. И разстояния. Някой те чака…счупил стъклото с дъх за студена и дълга
парнар

парнар

0

акростих - пречистване

плахо струи разбиране радост шепти за откриване езоб пише словата чувства прозират съдбата ирационалност помита суетата но тайните стават явни власти губят сакрала атомът свети в небето и човекът апострофира битието
Виктор

Виктор

2

акростих - никтемерон

нож в сърцето е заровен изворът гностичен е отворен кодекс скиния раздира три-пъти хермес е свободен епитафия от пътят седморен подсказват майстори на камъка дванайсеторен есеи нишка визуализират в ротонда тайно я закодират очи невиждащи сълзят наченки за познания мълвят
Виктор

Виктор

0
×
×
  • Добави...