Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • Za_muzika_kponeia 2.jpg

Guest Ивета

Лошото никога не идва само

Recommended Posts

Ако се случи някакво нещастие или низ от нещастия, няма никакво значение дали това е породено от минала карма или е в резултат от нечие действие (избор), или нещо трето. Единствено от значение е моята реакция на това събитие. Тази реакция ще определи моето бъдеще. Ако тя е неадекватна, то това означава, че трябва да работя над себе си и закона за кармата ще ми осигури необходимите условия за това, като ме поставя и за в бъдеще в аналогични ситуации. Ако реакцията ми е адекватна, то с отминаването на въпросната ситуация всичко ще приключи. Нещастието, което ми се случва обаче, ако предизвика неправилна реакция от моя страна, при всички случаи се оказва справедливо, тъй като просто изявява едно несъвършенство в мене, над което трябва да работя. Дори и да не съм го предизвикал с минали действия, дори и да е плод на нечия чужда воля, то е справедливо, защото еволюцията предполага аз да не се повлиявам от подобни неща и ако се повлиявам, то значи нещастието е от полза за мене, показвайки ми, че не владея добре себе си или по-точно мислите и емоциите си.

:hmmmmm:Което означава, че ученикът няма проблеми, но има задачи, за решаване. С много от нещата изписани по - горе съм съгласна те както винаги са парченца от един общ пъзел. Чела съм ги, възприела съм ги и ги знам, но когато в живота ми се случиха някои неща - поредица от лоши събития които преобърнаха всичко в мен тогава се намери един човек който ми каза няколко прости думички които възстановиха душевното ми равновесие, за това и съм съгласна с казаното по- горе от Ани. Ще добавя само нещо от мъдростта на суфите - " Говори в беда само с този човек, чиято усмивка те дарява със златото на покоя."

изт.

От личен опит знам, че това е точно така :feel happy:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато се случва нещастието, 90% от хората имат нужда от подкрепа. Малко са тези които могат сами да се измъкнат. Виждам, че голяма част от писалите тук са за това човек сам да се оправя. Аз вече писах, че има ситуации в които това може да стане и трябва да стане така. Но има такива тежки положения в които една добра дума съвсем не е наркотик, а помощ, подадена ръка. Важното е да се научим да различаваме – кога и на кого какво е нужно.

Ако на някой който е загубил най-близкото си същество започнете да му говорите, че неговите реакции на случилото се ще определят бъдещето му, то е нормално да ви попита – за какво бъдеще става дума. Ако една майка е загубила детето си, то дълго време тя не вижда никакво бъдеще, колкото и да й говорите за възвишени неща. В такъв момент трябва да имаме може би малко повече състрадателност към по-обикновените хора, които не са достатъчно будни.

Учителя е говорил много често за това, че при страданията трябва да се стигне до края, до дъното. Мона пита „защо?” Не видях някой да отговори. Аз също съм се питала – защо не може да се спре по средата това падане надолу.

Може би отговорът се крие в думите на Учителя – извадила съм някои цитати за това – в Мисли за страданията.

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

– Исус каза: Може би хората мислят, че аз съм дошъл, за да донеса

мир на светаа, но те не знаят, че аз съм дошъл да донеса разделение на

земята... огън, меч, война. Ще има петима в къщата: трима ще са против двама и

двама против трима; баща срещу син и син срещу баща; и те ще бъдат разделени.

Исус каза: Аз ще ви дам това, което око не е виждало, това, което ухо не е

чувало, това, което ръка не е докосвала, и това, което не е възниквало в

човешкото сърце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

Учителя е говорил много често за това, че при страданията трябва да се стигне до края, до дъното. Мона пита „защо?” Не видях някой да отговори. Аз също съм се питала – защо не може да се спре по средата това падане надолу. ....

Слизане до дъното е, например, етапа НИГРЕДО в алхимията. Без него етапите албедо и рубедо са невъзможни.

Не просто стигаме до дъното, а до дъното на нашето съзнание, на нашите мисли и убеждения. В тези черни дълбини можем да слезем едиствено водени от страданието. Затова то ще е огромно, грандиозно, вечно идващо, докато не слезем там. А там, там се намират нашите уроци и осъзнавания.

Да слезеш до дъното ознчава да осъзнаеш смисъла на СВОЕТО страдание за СЕБЕ СИ. Да осъзнаеш грешките си и да разбереш, че трябва да се откажеш от нещо, за да стане по-свободна твоята душа и страданието да намалее. Например, да разбереш, че използването на чужди "умни" цитати изпъстрени с множество чужди думички, логически еквилибристики и потискаща околните "ерудиция" са една заблуда и освобождаването от тях означава освобождаване от страданията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако на някой който е загубил най-близкото си същество започнете да му говорите, че неговите реакции на случилото се ще определят бъдещето му, то е нормално да ви попита – за какво бъдеще става дума. Ако една майка е загубила детето си, то дълго време тя не вижда никакво бъдеще, колкото и да й говорите за възвишени неща. В такъв момент трябва да имаме може би малко повече състрадателност към по-обикновените хора, които не са достатъчно будни.

Не, това го казвам сега, когато все още няма проблем. За да се утвърди един начин на мислене трябва да се започне от ежедневието, от малките, обикновени мисли. Настройката на съзнанието, която ще ти позволи да се справиш с тежките изпитания в живота не може да започне да се изгражда, когато тези изпитания вече са те сполетели. Разумният човек ще си я изгради преди това, а самите изпитания тогава ще дойдат като проверка на постигнатото.

Учителя е говорил много често за това, че при страданията трябва да се стигне до края, до дъното. Мона пита „защо?” Не видях някой да отговори. Аз също съм се питала – защо не може да се спре по средата това падане надолу.

Вече засегнах този въпрос. Но не е правилно да се каже, че човек стига дъното, защото това предполага нещастията да са съборили човека, той да се поддава на влиянието им. Самото зло обаче трябва да достигне максимален интензитет, да се прояви в максимална степен за да бъде победено. Иначе дъно на падението няма и не е изключено човек да изгуби всичко. Това, че някой си мисли, че е достигнал дъното е една самозаблуда. Просто човек се сблъсква с една преграда в себе си, която не може да преодолее и която спира падането му. Но това не е дъното, защото тази преграда при определено стечение на обстоятелствата може да бъде разбита и човек да падне още по-надолу. Например един човек може заставен от трудностите в живота си в един момент да започне да краде. В последствие, той може при подходящо стечение на обстоятелствата да се наложи да се справи физически с някоя жертва, която го е хванала в крачка и дори да я убие. Всичко е въпрос на обстоятелства и на реакция спрямо тях. Ако това се повтори, крадецът, който никога не би убил преди това може да се превърне след някое и друго прераждане и в масов убиец, убиващ вече не за прехраната си, а поради вътрешна необходимост. Това се случва. Дъното е една преграда в съзнанието ни, която може да бъде преодоляна. Прегради в съзнанието ни спират пътя и нагоре. Тук ще навляза малко по-навътре в проблема, което за мнозина ще се окаже безинтересно, но все пак ще продължа. Значи човек е ограничен от една преграда отгоре и от една – отдолу. Всичко в света се движи циклично. Възходите следват паденията и обратно. Достигането до дъното неизменно ще бъде последвано от възход, но това все още не означава развитие. За да имаме развитие пика на всеки следващ възход, трябва да е на по-висока точка от предходния, а най-ниската точка (дъното) на всяка низходяща дъга, да е също на по-високо равнище от предходната. Т.е. движението си остава вълнообразно, но то все пак трябва да е като цяло възходящо. С други думи казано: човек трябва да придвижва горната и долната граница нагоре. Това, че сме достигнали дъното само по себе си не е гаранция за развитие, а ние трябва да се постараем след възхода, никога повече да не слизаме до това дъно. Дори и да има спад, той трябва да спре на по-висока точка. Всъщност това, което казах трябва да покаже, че за да се разбере дали един човек действително се развива или деградира, или е в относителен застой, трябва да се проследят няколко вълни от неговото развитие. Защото ако той е във възходяща дъга, може да изглежда, че се развива, но той преди това да е паднал до точка по-ниска от когато и да е било преди в развитието му и да спре възхода си на точка по-ниска от предходния пик.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато брат Темелко от Мърчаево отишъл при Учителя с най–голямата си скръб – сина му бил хванат при конспирация в армията, измъчван , убит и ковчега е донесен от войници в къщата му и казал това на Учителя, Той му отговорил да не се притеснява и че след кратко време момчето му ще се прероди в неговата къща и сам ще му разкаже какво и как се е случило всичко. Извода потвърждава поговорките "Всяко зло за добро" и " На всекиму се дава точно толкова, колкото може да понесе".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Като стана въпрос за дъното се сетих за нещо което ще го предам по моя си начин. Мислите ме поведоха към маярът Олорин който преминавайки през изпитанието на Хазад Дум се превърнал от Гандалф Сивия в Гандалф Белия. Това е най- общо казано което протича през мен мислейки по този въпрос. Поздрави!

http://www.youtube.c...h?v=b9hEk91RbNM

http://www.youtube.c...h?v=QnTSABTJ87I

п.п. :hmmmmm:Душата на един маяр минала през тъмната нощ за да се завърне, но какво завръщане само, а?Това само най- общо казано.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами Елф точно за избелването става въпрос. Или по-точно за разбирането какво е това бяло.

Преди падането на бялото обикновено викаме черно.

Така че нбе бих се съгласил, че падение към дъното това е морално падение, лошо падение и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че като се зъвърти това колело с лошото, като че ли няма спиране и е нормално човек да се пита, защо се получава така, и дали нещо не се е сбъркало.

Относно светлите периоди, които уж следват, дори за момент да има някакви проблясъци, отново нещо може да те върне в началото. И съм се питала има ли още нещо, което може да се случи и се оказва, че има, и може да се случи.

Дъното - къде е дъното, кой преценява колко то е дълбоко - винаги може още и още. До къде не знам. До където издържи психиката, може би.

Какво поучително има и какъв урок ще получи човек, когато гледа болен човек от рак примерно - близък, щото тая болест вече не жали никой, независимо от възрастта, и не можеш да му помогнеш по никакъв начин, ако ще каквото ще да направиш, да продадеш нещо, защото трябват пари за лечение примерно - ти го губиш. Кое е справедливото тук??? Къде е справедливото??? Такива примери има много, за този се сещам, щото е личен.

И понякога колкото и положително да си мисли човек, лошото си идва само - никой не го вика, лошото е че след себе си води още!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Жур! Благодаря ти - едва след като прочетох последното ти изречение, осъзнах какво всъщност казва пословицата.

Злото никога не идва само - ние сами си го предизвикваме. Струва ми се, че отговорът е в липсата на достатъчно внимание, будност.

Съжалявам - да допълня - струва ми се има и още един проблем - в нашата оценка за лошо. Общо взето нещата са неутрални - нито добри, нито лоши. Има трудни и лесни, има приятни и неприятни... Всякакви..

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И понякога колкото и положително да си мисли човек, лошото си идва само - никой не го вика, лошото е че след себе си води още!

Жур, наистина, това е друга трактовка, при това безусловно вярна.

В повечето случаи съм чувала тази пословица в смисъл, че с лошото идва още нещо ... и в 90% е било тълкувано, че с лошото идва още лошо.

Поради което и никога не ползвам тази поговорка.

За личните ти лоши моменти мога да кажа много , но ще прозвучи като нравоучение, а не мога да си позволя това , докато някой чувства болка. Затова ще кажа само - мислено съм с теб в страданието. Ако искаш други възможности, ако търсиш някакъв друг изход, трябва да подадеш и повече информация, защото от диагноза до диагноза има огромни разлики.

Имаш моето дълбоко състрадание, а доколкото и аз съм имала такива преживявания - понякога човек прозира истината след много време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жур,преживях същото,което преживяваш ти сега.

Лошото дойде като че ли от нищото (така си мислех) и доведе със себе си още лоши неща.

Бях безсилна пред болестта на майка ми и смазана от проблемите които тя доведе със себе си.Трябваше ми време да осъзная станалото.

Убедих се в това,че често ние несъзнателно сами викаме злото чрез мислите и действията си.

Ще се справиш,не губи вяра!

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом живеем със съзнание изцяло потопено в дуалния свят,т. е във светът на разделението дали ще се борим със злото или няма да му обръщаме никакво внимание не оказва влияние на резултатът, а той е че злото се увеличава за сметка на изразходваната от нас духовна енергия. В първия случай това става съзнателно, а във втория на подсъзнателно ниво.Изходът е да се идигнем над дуалистичното сьзнание, да заживеем в Христовото съзнание над противоположностите добро и зло. Това означава да бъдем мъдри като змията и безвредни като гълъбът.

Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите Матей 10:16

Да бъдем разумни като змията, защото трябва да знаем че злото съществува и да различаваме лъжите на фалшивите учители, независимо от дрехата,с която са се покрили.да бъдем незлобливи като гълъбът, за да не отвръщаме на злото с негативни чувста.

Изходът е в това да не порицаваме злото,а да покажем лъжите , върху които то е основано без емоционална обвързаност и стремеж да го преборим и по този начин ще дадем сили на Бог,който е в нас да трансформира силите на злото и ги направи безвредни за да извършват работа за нашето усъвършенствуване като души излезли oт Бога.

Редактирано от KirilChurulingov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Определено това е предизвикано от самите нас.Човек сам си създава егрегори и след това се налага да си сменя състоянието .Лошото се програмира с мисъл, която пък Първоизточника или Изначалната енергия уголемява.Да се посвети човек на позитивното мислене е първостепенна задача, за да открие Божествената си същност. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на к...ойто да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.

Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: „И това ще мине“.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лошото никога не идва само и никога не идва по собствена пътека, обикновено идва по добре постланата пътека на доброто.

Тук говорим, за нещастия, случки , така, а аз го виждам даденото лошо като чувство, като мисъл, като идея, като неправилно насочено съзнание. тогава е още по страшно, защото ако в другите случаи можем да се оправдаем със съдбата, кармата , обстоятелствата, да изпробваме силата си, организацията си, наученото то в първия случай всичко това изчезва.

Лошото като копнеж по "неправилния" човек, лошото като зародила се алчност към роднини, лошото като злорадство към приятел, лошото като неудовлетвореност към себе си. Когато човек е достатъчно израснал, за да осъзнава лошото в подобни неща,но въпреки всичко ги усеща в себе си, когато ги бори и въпреки всичко не може да ги изгони от съзнанието си. Тогава лошото се вихри с всичка сила, силите отслабват, действията стават неправилни, съзнанието вика "недей", подсъзнанието безсилно действа на обратно. Тогава постланата от доброто пътека на брака ще посрещне изневярата, същата тази добра пътека на семейството ще посрещне алчния брат, по същия начин добрата пътека на приятелството ще посрещне разочарованието или добре постланата пътека на положения труд ще посрещне депресията. Ако доброто не постели пътеки, лошото няма как да стъпи на тях. Да обърнем малко нещата, защото този вариант съществува доста добре.

Лошото не съществува сред лошото, както тъмнината не съществува в тъмното, няма изневяра без брак, брат без семейство или разочарование без положени усилия.

В момента в който изградим пътеката на доброто трябва да сме подготвени, че по нея ще стъпи лошото, както с изгрева на слънцето се появяват сенките.

Какво да правим със сенките обаче, когато са в душата!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро и лошо са думички за нашето отношение към нещата. Нещата не са лоши или добри. Те просто СА. гледната точка е нещото, което ги категоризира в едно или друго. пак ще кажа - нашето отношение е добро или лошо. Следователно доброто и лошото произлизат от нас. Лошото не идва отвън, а отвътре. Както и доброто. Болестта на близък човек сама по себе си не е нещо лошо. Просто Е. Лошото е нашето чувство за вина, чувството за безсилие, страхът, че ще бъдем насилствено лишени от присъствието на близък човек(заедно с нещата които получаваме от него... невинаги материални). Смъртта на антилопата в челюстите на лъвица не е лошо - тя е живот за малките и... Лъвицата е добра, отговорна към малките и прайда... Всичко лошо е и добро... и обратното ... в зависимост от гледната точка. Доброто и лошото съществуват в нашия (човешки) илюзорен свят, след "грехопадението" - вкусването на плода на дървото за познанието на добро и зло... Но това е необходима стъпка в развитието ни - развитието на добродетелите. Тръгваме от неосъзнатото съвършенство, преминаваме през Живота за да се издигнем до осъзнатото съвършенство... когато ни дойде времето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не зная и наистина не разбирам защо толкова думи се изговориха затова.

Кой какво си е представял и защо. И моля, без евтин езотеризъм или поучителна народопсхология.

Лошото е лошо и няма как да бъде добро.

Аз не вярвам в това и нека ентусиасти за добро щастие не ми казват колко е многозначително нещастието в щастието, защото то не е.

Просто периоди, мрачни периоди. Когато камъкът се пука и думата става ненужна и усмивката - гримаса ...

Всички са невинни.

НО виновният е един, това е жалко.

Искам някой да ме опроворгае с магическа предиспозиция :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Moна, щом някой иска и вижда нещата по точно определен начин, то е трудно да бъде опроверган - в крайна сметка човекът така иска, а понякога и само така може да ги вижда (поне към настоящия момент), това е.

Често, поставяйки тема или задавайки въпрос, желанието е не да се смени собствената гледна точка, а другите да потвърдят тази гледна точка.

А кое е евтино и кое скъпо, кое е значително и кое многозначително :) е съвсем относително; и съответно ненужно като аргумент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доброто никога не може да бъде равно на злото, а който не може да ги различи и ги отъждествява, проблема си е негов. Да, нещата са такива, каквито са, и няма никакво значение как ще ги наричаме, но те все пак са различни и ние трябва да можем да ги различаваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Извинете ме, но не ми казвате нищо ново - нито ти, Диана, нито ти Станимире.

Когато опровергаете теорията за лошите събития по едно и също време или за тяхната синхроничност, то тогава може да има някакъв диалог.

"Магическата предиспозоция" беше непосилна покана и подкана към мисълта да намери изход, че и покой. А такъв няма.

Такъв е възможен на едно базисно ниво - да се наядеш и синоними, на други нива - той е невъзможен. Там душата търси други нравстени хоризонти и брегове на очаквания.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро и зло са относителни понятия.

"Предиспозиция" на прост български е предразположение...

Разпъването на Христос на кръста добро или зло е?

Редактирано от albatross_bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинете ме, но не ми казвате нищо ново - нито ти, Диана, нито ти Станимире.

Когато опровергаете теорията за лошите събития по едно и също време или за тяхната синхроничност, то тогава може да има някакъв диалог.

"Магическата предиспозоция" беше непосилна покана и подкана към мисълта да намери изход, че и покой. А такъв няма.

Такъв е възможен на едно базисно ниво - да се наядеш и синоними, на други нива - той е невъзможен. Там душата търси други нравстени хоризонти и брегове на очаквания.

Мона, няма да опровергая теорията, защото и аз я споделям (споменах по-горе в темата, мисля). В предишния пост говорех не само към теб, но по принцип, защото ти се чудеше защо така се получава при обсъждането на въпроса.

Единствено аз съм склонна да нарека това теория за струпване на сътресителни събития, защото за мен наистина е трудно и много относително да преценя кое е (за) добро и кое (за) лошо. Много по-лесно ми е да определя протичането на живота като спокойно, гладко, без сътресения и обратно. И предполагам, че и ти ще се съгласиш, но тези, спокойните периоди са по-скоро на почивка и покой, а тези разтърсващите са периоди на промяна, развитие ... Вярно не са приятни, особено като се струпат повече или за по-дълго време (аз самата съм в такъв период вече няколко години :3d_133: и много ми се иска да вляза вече, поне за малко, в друг :3d_012: , че се изморих). Обаче пък ако прекараме целия си живот гладко и еднообразно ... няма ли да ни стане скучно? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Извинете ме, но не ми казвате нищо ново - нито ти, Диана, нито ти Станимире.

Когато опровергаете теорията за лошите събития по едно и също време или за тяхната синхроничност, то тогава може да има някакъв диалог.

"Магическата предиспозоция" беше непосилна покана и подкана към мисълта да намери изход, че и покой. А такъв няма.

Такъв е възможен на едно базисно ниво - да се наядеш и синоними, на други нива - той е невъзможен. Там душата търси други нравстени хоризонти и брегове на очаквания.

Мона, няма да опровергая теорията, защото и аз я споделям (споменах по-горе в темата, мисля). В предишния пост говорех не само към теб, но по принцип, защото ти се чудеше защо така се получава при обсъждането на въпроса.

Единствено аз съм склонна да нарека това теория за струпване на сътресителни събития, защото за мен наистина е трудно и много относително да преценя кое е (за) добро и кое (за) лошо. Много по-лесно ми е да определя протичането на живота като спокойно, гладко, без сътресения и обратно. И предполагам, че и ти ще се съгласиш, но тези, спокойните периоди са по-скоро на почивка и покой, а тези разтърсващите са периоди на промяна, развитие ... Вярно не са приятни, особено като се струпат повече или за по-дълго време (аз самата съм в такъв период вече няколко години :3d_133: и много ми се иска да вляза вече, поне за малко, в друг :3d_012: , че се изморих). Обаче пък ако прекараме целия си живот гладко и еднообразно ... няма ли да ни стане скучно? :rolleyes:

Не, по-скучно от лошото няма.

То достатъчно обема целия остатъчен материал и го превръща бързо в боклук за горене; но от един лош материал за гориво, няма как да стоплиш околността :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×